Дума Описание
гиздя гиздиш, мин. св. гиздих, мин. прич. гиздил, несв.; кого/какво.
Правя да стане гиздав; пременям, украсявам. Много го гиздиш това дете.
— гиздя се.
Гиздя сам себе си. Обича да се гизди.