Дума Описание
вила мн. вили, ж.
Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка.
вила мн. вили, ж.
В българската митология — митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.
вила мн. вили, ж.
Извънградска къща сред природата за почивка.
// прил. вилен, вилна, вилно, мн. вилни. Вилно място. Вилна зона.