Дума Описание
я част. Разг.
1. За изразяване на подкана, заповед или за подсилване на подкана, заповед. Я ела да си поговорим! Я да видя!
2. За усилване и подчертаване на истинноста на казаното. Няма, я! Да не съм престъпник, я!
я Съюз. Разг.
За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност. Знаеш го какъв е, изпуснеш ли го веднъж - я се върне, я не.
я Междум. За изразяване на изненада, учудване. Я, майка се върнала! Я, колко цветя имаш!
я вж. тя.
ябанджия мн. ябанджии, м.
Диал. Човек, който е от друго селище; другоселец, преселник.
// прил. ябанджийски, ябанджийска, ябанджийско, мн. ябанджийски.
яблан мн. яблани, (два) яблана, м.
Диал. Чинар.
// прил. ябланов, ябланова, ябланово, мн. ябланови.
ябълка мн. ябълки, ж.
1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.
2. Плод от това дърво. Зелена ябълка. Сушени ябълки.
3. Прен. Разг. Издадена лицева кост до окото; скула.
4. Прен. Разг. Горна заоблена част на бедрена кост. Боли ме ябълката.
ябълчен ябълчена, ябълчено, мн. ябълчени, прил.
Ябълков.
- Ябълчена киселина. Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове.
яваш прил. неизм.
Разг. За тютюн - който не е силен, лют, остър, а мек.
// нареч. Разг. Бавно, полека.
- Яваш-яваш. Разг. Бавно, едва-едва. Както си я подкарал яваш-яваш, скоро няма да свършиш!
явен явна, явно, мн. явни, прил.
1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване.
2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци.
// нареч. явно.
явка мн. явки, ж.
Място за конспиративни срещи.
явление мн. явления, ср.
1. Форма, в която се проявява същността на нещо. Природни явления.
2. Нещо, което става; проява, случай, събитие.
3. Спец. Особена част от театрална пиеса, в която героите на сцената остават едни и същи.
4. Важно събитие, особен случай с голямо значение. Това е явление в нашия културен живот.
явор мн. явори, (два) явора, м.
Вид дърво с бяла дървесина и изрязани длановидни листа.
// прил. яворов, яворова, яворово, мн. яворови.
явя се явиш се, мин. св. явих се, мин. прич. явил се, св.
- вж. явявам се.
явявам се явяваш се, несв. и явя се, св.
1. Преставам да бъда скрит; показвам се. На небето се яви луната.
2. Отивам/ идвам по нареждане, по покана. Явявам се по ваша заповед. Кажи му да се яви веднага в щаба.
3. На какво. Отивам с определена цел. Явявам се на изпит. Явявам се на събеседване. Явявам се на работа.
4. Възниквам, появявам се, започвам да съществувам. По лицето му се яви някакъв обрив.
5. Съм, оказвам се, бивам, ставам. Тя се явява моя братовчедка.
- Явявам се/явя се на бял свят. Раждам се.
ягода мн. ягоди, ж.
1. Тревисто растение с ароматни розовочервени плодове.
2. Плодът на това растение. Брахме горски ягоди. Сладко от ягоди.
3. Плод, който наподобява плода на това растение.
// прил. ягодов, ягодова, ягодово, мн. ягодови. Ягодово сладко.
ягорида мн. ягориди, ж.
Недозряло, кисело грозде.
ягуар мн. ягуари, (два) ягуара, м.
Хищен бозайник от семейството на котките с жълточервена козина и черни петна по нея, който живее в Америка.
яд ядът, яда, мн. ядове, (два) яда, м.
Остар. Отрова.
яд ядът, яда, мн. ядове, (два) яда, м.
1. Силно раздразнение, злоба, гняв. От яд удари силно по масата.
2. Обикн. мн. Неприятности. Този стар автомобил ми създава само ядове и грижи.
- Изкарвам/изкарам или изливам/излея си яда. Ядосан съм и се карам на някого, който е невинен.
- Яд ме е. Ядосвам се, гневя се.
ядвам ядваш, несв. и ядна, св.
Разг. Ям малко или набързо.
- Ядва се. Разг. Може да се приеме, поносимо е.
яде ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, мин. св. яде ми се, мин. прич. ял ми се, несв.
Иска ми се да ям, имам желание/ нужда/ потребност да ям. Яде ми се печена кокошка.
яден ядна, ядно, мн. ядни, прил.
Който съдържа или изразява яд; злобен. Ядни забележки.
// нареч. ядно. Говори ядно.
ядене мн. яденета, ср.
1. Храна, ястие. Топло ядене.
2. Само ед. Хранене. По време на ядене не се пуши. Какво има за ядене?
ядец междум.
За изразяване на неуспех при облог или състезание: измамих те, не успя.
ядивен ядивна, ядивно, мн. ядивни, прил.
Който може да се яде. Ядивни гъби.
ядиво мн. ядива, ср.
Остар. Храна, ядене. Сервираха разнообразни ядива, някои от които виждах за първи път.
ядка мн. ядки, ж.
1. Вътрешност на черупчест плод. Бадемова ядка.
2. Жлези в месо, които имат зърновидна форма.
3. Прен. Най-важното, същността на нещо.
4. Остар. Малка организирана група, която изпълнява задачи, обикновено конспиративни. Бойна ядка.
ядлив ядлива, ядливо, мн. ядливи, прил.
Ядивен.
ядна яднеш, мин. св. яднах, мин. прич. яднал, св.
- вж. ядвам.
ядовит ядовита, ядовито, мн. ядовити, прил.
Който изразява яд или е изпълнен с яд; ядосан.
//нареч. ядовито.
// същ. ядовитост, ядовитостта, ж.
ядосам ядосаш, св.
- вж. ядосвам.
ядосан ядосана, ядосано, мн. ядосани, прил.
1. Който е обхванат от яд; сърдит, озлобен.
2. Който изразява яд.
ядосвам ядосваш, несв. и ядосам, св.; кого.
Предизвиквам у някого яд; сърдя, дразня. Ядосва ме с постоянните си забележки.
- ядосвам се/ядосам се. Изпитвам яд, недоволство; сърдя се, нервирам се, гневя се. Често се ядосвам за дребни неща.
ядрен ядрена, ядрено, мн. ядрени, прил.
1. Който се отнася до ядро.
2. Който е свързан с процесите, ставащи в атомното ядро, и с изучаването им.
3. Който притежава ядрено оръжие. Ядрени държави.
- Ядрено оръжие. Оръжие, което използва за унищожителна сила енергията, получена при протичащите в атомните ядра процеси.
ядро мн. ядра, ср.
1. Най-важната част от растителна или животинска клетка.
2. Вътрешна, централна част на нещо. Земно ядро.
3. Прен. Основна част на колектив, група. Ядро на политическа групировка.
ядърце мн. ядърца, ср.
Кълбовидно тяло в ядрото на животинските и растителните клетки.
яз язът, яза, мн. язове, (два) яза, м.
1. Преграда за отбиване на вода; бент.
2. Водата, събрала се при такава преграда; вир.
язва мн. язви, ж.
1. Гнойна, незарастваща рана по кожата. Краката му бяха покрити с язви.
2. Разг. Язвена болест. Стомашна язва.
3. Отрицателно явление, зло, недостатък. Язви на обществото.
// прил. язвен, язвена, язвено, мн. язвени.
- Язвена болест. Заболяване на стомаха и дванадесетопръстника, поради образуване на малки рани по стените им.
язвителен язвителна, язвително, мн. язвителни, прил.
1. Който съдържа едновременно злоба и насмешка; саркастичен, хаплив. Язвителна критика.
2. Който изразява злоба, злост; саркастичен. Язвителна усмивка.
// нареч. язвително.
// същ. язвителност.
яздитен яздитна, яздитно, мн. яздитни, прил.
Който може да се язди. Яздитен кон.
яздя яздиш, мин. св. яздих, мин. прич. яздил, несв.
1. Придвижвам се, като седя върху кон, магаре, мотоциклет и др. Не умея да яздя.
2. Прен. Кого. Експлоатирам, потискам.
- яздя се. Разг. Качвам се на високо место, катеря се.
язовец мн. язовци, (два) язовеца, м.
Подобно на куче диво животно с надлъжни тъмни и бели ивици по главата; борсук.
язовир мн. язовири, (два) язовира, м.
Голямо изкуствено езеро, получено при преграждане на долина, което се използва за напояване, водоснабдяване, рибовъдство и др.
// прил. язовирен, язовирна, язовирно, мн. язовирни. Язовирна стена.
язък нареч.
Разг. Жалко. Язък за труда ми.
яйце мн. яйца, ср.
1. Обгърнато с ципа или твърда обвивка овално тяло, съдържащо зародиш и хранителна среда, което снасят птиците, някои бозайници и влечуги. Кокоши яйца. Яйце от костенурка.
2. Такова тяло, което се ползва за храна. Варени яйца.
3. Предмет с такава форма. Шоколадово яйде.
4. Яйцеклетка.
5. Такова тяло с малки размери, което съдържа оплоден зародиш при някои насекоми и земноводни. Мравешки яйца. Яйца на паяк. Големи яйца.
6. Ирон. За изразяване на пренебрежение, насмешка и др. Като писано яйце.
яйцеклетка мн. яйцеклетки, ж.
Женска полова клетка у животните и човека.
яйчар яйчарят, яйчаря, мн. яйчари, м.
Човек, който изкупува яйца и/или търгува с тях.
// прил. яйчарски, яйчарска, яйчарско, мн. яйчарски.
яйчев яйчева, яйчево, мн. яйчеви, прил.
Яйчен.
яйчен яйчна, яйчно, мн. яйчни, прил.
Който се отнася до яйце. Яйчна черупка.
яйчен яйчена, яйчено, мн. яйчени, прил.
Който съдържа яйца. Яйчен крем, яйчен прах, яйчен шампоан.
яйчник мн. яйчници, (два) яйчника, м.
Полова жлеза с вътрешна секреция у жената, където се образува яйцеклетката. Киста на яйчника.
як якът, яка, мн. якове, (два) яка, м.
Голямо преживно животно с дълга черна козина и извити рога, обитаващо Централна Азия (Тибет).
як яка, яко, мн. яки, прил. Разг.
1. Разг. Силен, здрав. Як човек. Яко въже.
2. Диал. Твърд, корав. Як хляб.
- Яка ми душа. Разг. Очаква ме нещо много тежко или много неприятно.
яка мн. яки, ж.
Част от дреха, която е прикрепена към вратната извивка или е продължение на реверите. Плетена яка. Бяла яка. Шал яка.
// същ. умал. якичка, мн. якички, ж.
- Хващам/хвана за яката (някого). Търся отговорност, държа сметка за нещо.
- Стяга ме яката. В затруднено положение съм.
якав якава, якаво, мн. якави, прил.
Спец. В езикознанието - който се отличава с изговора на българския гласен h като я, а не като е. Якав изговор.
якам якаш, несв.
Изговарям старобългарския гласен h (променливо я), като я, а не като е. В източна българия хората якат.
яката нареч.
Разг. Силно, много здраво. Трябва яката да се потрудиш.
яке мн. якета, ср.
Къса връхна дреха (обикн. за спорт, за туризъм). Кожено яке. Зимно яке.
яко нареч. Разг.
1. Здраво, здравата; яката.
2. Много, твърде много; яката. Яко се е натряскал.
якост якостта, само ед., ж.
Здравина, устойчивост. Якост на стоманата.
ялов ялова, ялово, мн. ялови, прил. Разг.
1. За женско животно или жена - който не ражда. Ялова овца.
2. Прен. Безплоден, безрезултатен. Ялов опит.
// същ. яловост, яловостта, ж.
ям ядеш, мин. св. ядох, мин. прич. ял, несв.
1. Какво. Приемам храна.
2. Разг. Какво. Разрушавам, унищожавам, разяждам.
3. Разг. Кого. Карам се много.
- ям се.
1. Ядосвам се много, тревожа се.
2. Карам се с други хора; заяждам се.
- яде ме. Разг. Измъчвам се, страдам.
- Вълци/кучета го яли. Разг. За изразяване на пренебрежение към някой.
- Не ям хора. Не съм толкова страшен.
- Ни лук ял, ни мирисал. Разг. Правя се на невинен.
- Ряпа да яде. Разг. С по-малки възможности е, с по-лоши качества.
яма мн. ями, ж.
Голяма дупка, изровена в земята. Помийна яма. Вълкът попадна в ямата с капана.
- Въздушна яма. Въздушен участък, в който самолетът пропада рязко надолу.
ямб ямбът, ямба, мн. ямбове, (два) ямба, м.
Спец. Двусрична стихотворна стъпка с ударение върху втората сричка.
ямбичен ямбична, ямбично, мн. ямбични, прил.
Който е написан в стихотворна стъпка ямб.
ямбически ямбическа, ямбическо, мн. ямбически, прил.
Ямбичен.
ямболен само ед.
Вид синтетични влакна и произвежданият от тях текстил.
ямурлук мн. ямурлуци, (два) ямурлука, м.
Истор. Мъжка горна дреха от дебел плат с форма на наметало с процепи за ръцете и с качулка. Стана студено и овчарите се загърнаха в ямурлуците си.
янки само мн. или янки м., само ед.
Прозвище на американците.
янтар само ед.
Вкаменена смола с жълт цвят; кехлибар.
// прил. янтарен, янтарна, янтарно, мн. янтарни. Янтарна огърлица. Янтарни зърна.
януари неизм.
Първият месец от календарната година.
// прил. януарски, януарска, януарско, мн. януарски. Януарски студ.
ярд ярдът, ярда, мн. ярдове, (два) ярда, м.
Английска мярка дължина, равна на 91,4 см.
яре мн. ярета, ср.
Малкото на коза; козле.
// прил. ярешки, ярешка, ярешко, мн. ярешки. Ярешка кожа.
- От стара коза яре. Разг. Опитен, умен, съобразителен човек.
яребица мн. яребици, ж.
Дребна полска птица със сиво-кафяво оперение, която се лови заради вкусното ѝ месо.
// прил. яребичен, яребична, яребично, мн. яребични.
// прил. яребичи, яребича, яребиче и яребичо, мн. яребичи. Яребичи яйца.
ярем мн. яреми, (два) ярема, м.
1. Дървено приспособление, в което се впрягат едри домашни животни, използвани за работа - крави, биволи и др.
2. Прен. Робство, експлоатация.
ярка мн. ярки, ж.
Млада кокошка, която още не снася яйца.
ярко- Първа съставна част на сложни думи със значение който е силно наситен, ярък, напр. яркосин, яркозелен, яркочервен и др.
яркост яркостта, само ед., ж.
1. Качество на ярък.
2. Спец. Във физиката - величина, която показва интензитета на светлината върху дадена повърхност.
ярмомелка мн. ярмомелки, ж.
Мелница за ярма.
ярост яростта, само ед., ж.
1. Силен гняв, силно раздразнение. Изпадам в ярост.
2. Прен. Неукротимост, напор. С ярост четеше всяка попаднала му книга. Вълните с ярост се блъскаха в брега.
яростен яростна, яростно, мн. яростни, прил.
1. Който е изпълнен с ярост. Яростен поглед.
2. Прен. Неудържим, неукротим.
// нареч. яростно.
ярък ярка, ярко, мн. ярки, прил.
1. Който излъчва силна светлина; ослепителен, блестящ, сияен. Ярко слънце. Ярка светлина.
2. За цвят - който е наситен, свеж. Картина с ярки цветове.
3. Прен. Който прави силно впечатление; изтъкнат, подчертан, очевиден, фрапантен. Ярък пример. Ярка личност.
// нареч. ярко. Звездите светят ярко.
ясен ясна, ясно, мн. ясни, прил.
1. Ярък, светъл, ведър, безоблачен. Ясен ден. Ясна нощ.
2. За образ, глас - който се възприема добре. Ясен образ. Ясен звук.
3. Който се разбира правилно; логичен, строен. Ясен въпрос. Ясен отговор. Ясна мисъл.
4. За поглед - честен, открит, спокоен. Ясен поглед.
// нареч. ясно.
- Ясно ми е. Разбирам, схващам.
ясен мн. ясени, (два) ясена, м.
Горско дърво със сложни листа, съставени от скрепени с обща дръжка назъбени листчета, семе в продълговато крилце и здрава дървесина.
// прил. ясенов, ясенова, ясеново, мн. ясенови.
ясла мн. ясли, ж.
1. Подобно на корито приспособление, в което се поставя храна за селскостопански животни.
2. Ясли.
- Дремя/стоя като кон на празни ясли. Бездействам, стоя без работа.
ясли само мн.
Заведение, в което срещу заплащане се полагат грижи за деца до 3-годишна възраст.
ясмин мн. ясмини, (два) ясмина, м.
Жасмин.
// прил. ясминов, ясминова, ясминово, мн. ясминови.
яснея яснееш, мин. св. яснях, мин. прич. яснял, несв.
Ставам ясен; светлея.
ясновидец мн. ясновидци, м.
Човек, който предсказва бъдещето; гадател.
// прил. ясновидски, ясновидска, ясновидско, мн. ясновидски. Ясновидски способности.
ясновидка мн. ясновидки, ж.
Жена ясновидец.
яснота само ед.
Качество на ясен. Внасям яснота в проблема.
яспис мн. ясписи, (два) ясписа, м.
Кремъчна скала с различно оцветяване, която се използва за декорация и в бижутерията.
ястие мн. ястия, ср.
Приготвена храна; гозба, блюдо.
ястреб мн. ястреби, (два) ястреба, м.
Граблива птица с тъмносиви пера по гърба, къс клюн и остри дълги нокти.
// прил. ястребов, ястребова, ястребово, мн. ястребови. Ястребови нокти. Ястребов поглед.
ят ятът, ята, само ед., м.
Спец. В езикознанието - название на буквата h.
// прил. ятов, ятова, ятово, мн. ятови.
- Ятова граница. Спец. Граница, която разделя на две българската езикова територия според изговора на ятовата гласна.
ятаган мн. ятагани, (два) ятагана, м.
Истор. Дълъг закривен турски нож.
ятак мн. ятаци, м.
Лице, което укрива занимаващи се с конспиративна дейност и им помага.
ято мн. ята, ср.
1. Група птици, които се движат заедно; орляк. Лястовичите ята отлитат на юг.
2. Прен. Група хора, обикновено деца. Децата пристигаха в училищния двор на ята.
3. Прен. Ескадра самолети.
ято мн. ята, ср.
1.Група птици, които се движат заедно
яхам яхаш, несв.
1. Какво. Седя върху ездитно животно и се придвижвам; яздя. Яхам коня.
2. Какво. Управлявам велосипед, мотоциклет и др. Яхам велосипеда и отивам до пазара.
3. Прен. Какво/кого. Седя върху нещо, като имитирам движение с яздитно животно, велосипед и др. Яхам дървена пръчка. Яхам стола.
4. Прен. Кого. Потискам, гнетя. Яхат го както си искат.
яхвам яхваш, несв. и яхна, св. ; какво.
Качвам се върху нещо, за да се придвижвам. Яхна бързо коня.
яхна яхнеш, мин. св. яхнах, мин. прич. яхнал, св.
- вж. яхвам.
яхния мн. яхнии, ж.
Гъсто ястие с месо или зеленчуци, приготвено чрез варене.
яхта мн. яхти, ж.
1. Малък луксозен кораб за разходка, обикн. частен.
2. Голяма спортна платноходка. Околосветско пътешествие с яхта.
яхтсмен мн. яхтсмени, м.
Спортист, който управлява яхта.
яхър мн. яхъри, (два) яхъра, м.
Обор.
яшен яшна, яшно, мн. яшни, прил.
Разг. Който обича да яде много. Яшно дете. Яшно прасе.
// същ. яшност, яшността, ж.
яшмак мн. яшмаци, (два) яшмака, м.
Покривало за главата и лицето на жените от мохамеданската вяра.