Дума Описание
и съюз.
1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и свеж вятър повя. Купих захар и сол. Ще си отида и ще чета.
2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение. Беше много хубаво времето. И горещо. Легна си. И пак започна да обмисля плана си.
3. Свързва последното числително при съставни числителни имена. Сто двайсет и пет.
4. Свързва две повторени части в един израз. Мълчи и мълчи. Студено и студено. Само и само.
5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните. И дойде денят.
6. Служи за начало на всяко изречение в Библията.
и част. 1. Подчертава мисълта в началото на изречение. И аз още да не зная! И още ли не си тръгнал? 2. Също. И аз ще дойда с вас.
и междум. 1. Изразява възхищение. Ии, колко хубави банани! 2. Изразява досада, раздразнение. Иии, колко работа имам сега!
и — вж. тя. — вж. неин.
ибери само мн. Най-старото засвидетелствано население на територията на днешна Испания, разселено по целия Пиренейски полуостров.
ибис мн. ибиси, (два) ибиса, м. Блатна прелетна птица от рода на щъркелите, смятана за свещена от древните египтяни.
ибришим мн. ибришими, (два) ибришима, м. 1. Само ед. Тънки памучни или копринени цветни конци за шиене. 2. Тънка дълга макара с такива конци. Купих си два червени ибришима.
ива само ед. Тънка стегната ивица от двете страни на плат, получена при тъкане, която не се разнищва.
ива мн. иви, ж. Горско дърво от рода на върбата.
ивица мн. ивици, ж. 1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан. 2. Част от територия или повърхност с такава форма. Ивица издрана земя. Крайбрежна ивица. 3. Шарка с такава форма. Одеяло на ивици. Плат на ивици. Оцветяването на зебрата е на ивици. // същ. ивичка, мн. ивички, ж.
иврит само ед. Официалният език в Израел; староеврейски.
игла мн. игли, ж. 1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла. 2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж. // същ. умал. игличка, мн. иглички, ж. Борови иглички. // прил. иглен, иглена, иглено, мн. иглени. • Безопасна игла. Игла за захващане с място за прибиране на острия връх. • От игла до конец. Разг. От край до край; подробно. • Седя като на игли. Разг. Неспокоен съм, в очакване съм.
игленик мн. игленици, (два) игленика, м. 1. Малка, специално изработена възглавничка за забождане на игли и карфици. 2. Кутийка за съхраняване на игли.
иглест иглеста, иглесто, мн. иглести, прил. Който по форма е подобен на игла. Иглести листа. Иглести кули.
иглика само ед. Горско и градинско пролетно цвете с назъбени листа и събрани в китка бели, жълти, червени или розови цветчета.
игличина само ед. Иглика.
иглолечение само ед. Метод за лечение, при който в специални точки на тялото се забиват игли; акупунктура.
иглолистен иглолистна, иглолистно, мн. иглолистни, прил. За храст или дърво — който има листа с форма на игли. Смърчът и елата са иглолистни дървета.
иглотерапия само ед. Иглолечение.
иглу само ед. Ледена къща у канадските ескимоси.
игнорирам игнорираш, несв. и св.; какво/кого. Не зачитам; изключвам, не се съобразявам, пренебрегвам. Игнорирам факти. Игнорират го като специалист. // прил. игнориран, игнорирана, игнорирано, мн. игнорирани. // същ. игнориране, ср.
иго само ед. Робство, гнет. Турско иго.
игра мн. игри, ж. 1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти. 2. Спортно занимание с определени правила. Игра на футбол. Знаете ли играта народна топка? 3. Едно изиграване на спортно занимание. Хайде да изиграем една игра на тенис. 4. Само мн. Спортни състезания по много видове спорт. Олимпийски игри. 5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. Купих играта "Не се сърди, човече". 6. Театрално или филмово изпълнение. Играта на артистите е добра. 7. Разг. Стъпки за танц и изпълнение на танц. Знаеш ли играта на Елениното хоро? 8. Пренебр. Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения). Всички политици са замесени в някакви игри. • Вземам на игра. Разг. Не приемам, не действам сериозно. • Игра на думи. Каламбур.
игрален игрална, игрално, мн. игрални, прил. Който се отнася до игра (в 1, 2, 4, 6 и 7 знач.). Игрална зала. Игрално поле. • Игрален филм. Филм, в който ролите се изпълняват от артисти; художествен филм.
играч мн. играчи, м. 1. Участник в игра, в отбор. Тази игра е с осем играчи. Играчите излизат на стадиона. 2. Участник в танц, в хоро, човек, който играе. Какъв играч съм аз! 3. Прен. Пренебр. Човек, който плете интриги или извършва машинации за своя полза.
играчка мн. играчки, ж. Жена играч.
играчка мн. играчки, ж. 1. Предмет, който служи за детско забавление, игра. Куклата е играчка. Купих му една гумена играчка. 2. Много бавна и деликатна работа. Голяма играчка е тази торта. 3. Работа, която не представлява никаква трудност. Лепенето на тапети е играчка за мене. • Играчка съм в ръцете (на някого). Разпореждат се с мене, нищо не зависи от мене.
играя играеш, мин. св. играх, мин. прич. играл, несв. 1. Занимавам се за развлечение с игра (в 1 и 2 знач.). Играя на гоненица. Играя на шах. 2. Участвам в спортни игри и състезания. Ще играем мача в събота. 3. Изпълнявам роля във филм, театрална постановка и под. Тя не играе в този филм. 4. Изпълнявам ход в някаква игра. Сега играй ти\ 5. Умея, практикувам някаква игра. Играеш ли тенис на маса? Всеки ден играя тенис един час. Майка й играе много. 6. Прен. Проявявам живост, движение, което напомня игра. Вятърът играе. Вълните играят. Светлината играе по лицето й. Ръцете му играят по клавишите. 7. За части на тялото, ръце, очи — движа се бързо поради чувства, болест. Очите й играят. Едната й ръка играе и не може да държи с нея. 8. За равнище — проявявам чести колебания. Температурите играят. Курсът на долара играе. Времето играе. — играя си. 1. С кого. Забавлявам се, шегувам се, не приемам на сериозно. 2. С кого. Разпореждам се произволно с хората, използвам ги за използвам ги за свои цели.
игрек само ед.1. Наименование на предпоследната буква в латинската азбука.2. В математиката - един от знаковете за неизвестна величина. 3. Прен. Назоваване на неизвестно лице. Игрек е идвал тук и е срещнал хикс.
игрив игрива, игриво, мн. игриви, прил. 1. Който е жизнерадостен, жив, подвижен, закачлив; бърз, изменчив. Игриви деца. Игриво котенце. Игрива река. Игрив вятър. 2. Който изразява радост, бодрост, веселост. Игрива усмивка. Игрива походка. // нареч. игриво.
игрище мн. игрища, ср. Оградено, снабдено със съоръжения място за спортна игра. Игрище за волейбол.
игрословие само ед. Игра на думи; каламбур.
игрословица мн. игрословици, ж. Игра за развлечение, при която в празни квадратчета се изписват определени думи.
игуана мн. игуани, ж. Голям гущер с назъбен гребен на опашката, който живее в Централна и Южна Америка.
игумен мн. игумени, м. Управител на мъжки православен манастир.
игуменка мн. игуменки, ж. Управителка на девически православен манастир.
ида идеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. 1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб. — ида си. 1. Идвам си. 2. Отивам си. • Не иде. Не е уместно, не е прилично. • Иде ми (да). Чувствам нужда, иска ми се. Иде ми да се махна след всичко това. • Иде ми отръки. Разг. Умея, удава ми се с лекота. • Иди че (пиши, учи и др.). Разг. Не можеш, невъзможно е, трудно е да правиш нещо при такива условия. Иди че учи при тоя шум.
идалго само ед. Испански благородник.
идвам идваш, несв. и дойда, св. 1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваше от магазина. Всяка сутрин идва в университета. Тук е идвал Васил Левски. 2. Пристигам, получавам се, приемам се там, където е лицето, което говори. Писмата идват навреме. Тук идват новините от цял свят. 3. За звук, светлина, миризма и под. - пристигам, достигам до лицето, което говори. От огъня идваше топлина. От улицата идваха викове.
идвам 6. За време, сезон, събитие, за начало, край и под. - настъпвам, наближавам. Идва есента. Идва ваканцията. Идват пак изпитите. 7. Следвам по ред. Най-важното е времето, после идва цената. 8. Стигам до размер, предел, до извод, заключение. Хлябът ми идва много. Водата ми идва до колене. От фактите идвам до извода. - идвам си/дойда си. Връщам се вкъщи или там, където живея. • Идва ми (да). Иска ми се, чувствам нужда да направя нещо. Идва ми да пея. • Идвам в съзнание. Свестявам се. • Идвам ми
идеал мн. идеали, (два) идеала, м. 1. Висша цел, стремление. Идеалите на човечеството. Музиката е негов идеал. 2. Само ед. Образец, въплъщение на достойнства. Тази артистка беше нейният идеал. Идеал за истински учен.
идеален идеална, идеално, мн. идеални, прил. 1. Който съответства на идеала; възвишен. Идеална красота. Идеална любов. 2. Който е образцов, превъзходен. Идеални условия. Идеален хотел. 3. Който е недействителен, нереален; хипотетичен. Идеален обществен строй. Идеален газ. Идеално огледало. 4. Който е нематериален. Идеални и материални стремежи. // нареч. идеално. • Идеална част. Спец. Дял от неразделен или неделим имот.
идеализация само ед. Представяне в съвършен, нереален вид; идеализиране. Идеализация на героите в киното.
идеализирам идеализираш, несв. и св.\какво\ко-го. Представям в по-добра светлина, отколкото е в действителност. Идеализирам героите в романа. Идеализирам миналото си. // същ. идеализиране, ср.
идеализъм само ед. 1. Философско направление, което приема за основа на съществуването съзнанието. 2. Служене за идеи, а не за материални облаги. Работя от чист идеализъм. Идеализмът на възрожденците. 3. Склонност да се идеализира. Идеализмът на младите.
идеалист мн. идеалисти, м. 1. Последовател на идеализма като философско направление. 2. Човек, склонен да идеализира действителността; мечтател. 3. Човек, който работи за идеали; непрактичен човек.
идеалистка мн. идеалистки, ж. Жена идеалист.
идеен идейна, идейно, мн. идейни, прил. 1. Който е свързан с идея или идеология. Идейни различия. Идейни спорове. 2. Който служи на идея или пропагандира идеология. Идейно изкуство. Идейна литература. • Идеен проект. Спец. Начален стадий на проектирането — скица, която дава идея за общия вид и разпределението на сградата.
иден идна, идно, мн. идни, прил. Който идва, следващ. Идни поколения.
идентификация само ед. Установяване на еднаквост, тъждественост със/между предмети, лица; идентифициране. Идентификация на трупа.
идентифицирам идентифицираш, несв. и св.; какво/кого. Правя идентификация; установявам еднаквост, тъждество.
идентичен идентична, идентично, мн. идентични, прил. Еднакъв, тъждествен. // същ. идентичност, идентичността, ж.
идеограма мн. идеограми, ж. Спец. 1. Писмен знак, изобразяващ предмет и означаващ понятие. 2. Графически символ.
идеография само ед. Писмо с идеограми.
идеолог мн. идеолози, м. Създател, изразител или защитник на идеология. Идеолог на революцията.
идеология само ед. Система от възгледи и идеи, характерни за социална група, класа, политическа партия и др. Идеологията на християнството. Революционно-дсмократична идеология. // прил. идеологически, идеологическа, идеологическо, мн. идеологически. Идеологически различия.
идея мн. идеи, ж. 1. Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят. Философски идеи. Революционни идеи. 2. Замисъл, намерение. Имам една идея — да отидем на мач. 3. Основна мисъл, замисъл, внушение в художествено произведение. Идеята в романа. Идеята във филма. • Идея фикс. Идея, която завладява съзнанието. • Нямам идея. Нямам представа.
идилия мн. идилии, ж. 1. Литературно произведение, в което е изобразен идеализирано животът на обикновени хора сред природата. 2. Прен. Ирон. Само ед. Тих, спокоен и щастлив живот. Селска идилия. Семейна идилия. // прил. идиличен, идилична, идилично, мн. идилични.
идиом мн. идиоми, (два) идиома, м. Спец. В езикознанието — езикова единица, съставена най-малко от два елемента с единно значение; фразеологизъм.
идиот мн. идиоти, м.1. Човек, който страда от вродено слабоумие.2. Разг. Глупав, тъп човек. // прил. идиотски, идиотска, идиотско, мн. идиотски.
идиотка мн. идиотки, ж. Жена идиот.
идиотщина мн. идиотщини, ж. Неразумна, необмислена постъпка, идея, твърдение.
идиш само ед. Език на евреите в Източна и Средна Европа, възникнал през X — XII век на основата на източнонемски диалект.
идол мн. идоли, м. 1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество. 2. Човек, който е почитан, обожаван; кумир. Този певец беше идол на младежите през 60-те години. Тя е мой идол.
идолопоклонник мн. идолопоклонници, м. 1. Човек, който се кланя на идоли; езичник. 2. Прен. Човек, който се прекланя безкритично пред някого или нещо.
идолослужител идолослужителят, идолослужителя, мн. идолослужители, м. 1. Езически жрец, който извършва служене на идоли. 2. Човек, който служи предано на някаква идея.
из предлог. Означава място, определено пространство, в което се извършва движение в различни посоки; нещо се разпръсква или нещо се намира в различни точки. Разхождам се из парка. Разпръснаха се из гората. Тези билки растат из полето. • Из ведро (вали). Вали проливен дъжд, лее се. • Из един път. От първия път. • Из основи. Напълно, в цялата си същност. Промени се из основи.
из- представка. В състава на глаголи със значение: 1. Изчерпване на действието докрай, напр. изкопавам, изоравала изяждам, избесвам. 2. Извършване на действие, насочено отвътре навън до неговия резултат, напр. избягвам, изтласквам и др. 3. Изчерпване на действие, при което обектът добива ново качество, напр. изрусявам, избистрям и др. 4. Извършване на еднократно действие, изведнъж, напр. избръм-чавам, иззвънявам и др.
изба мн. изби, ж. Мазе, зимник, обикн. на къща. • Винарска изба. Предприятие, където се приготвя и се държи вино.
избавител избавителят, избавителя, мн. избавители, м.1. Човек, който избавя някого от беда; спасител. 2. Човек, който освобождава някого; освободител.
избавителка мн. избавителки, ж. Жена избавител.
избавление само ед. Избавяне.
избавя избавиш, мин. св. избавих, мин. прич. избавил, св. — вж. избавям.
избавям избавяш, несв. и избавя, св.\ кого\какво. 1. Спасявам, отървавам от опасност, беда. С намесата си лекарят я избави от сигурна смърт. 2. Освобождавам от робство, потисничество, гнет. Борим се, за да избавим родината си от гнет. — избавям се/избавя се. Избавям себе си. // същ. избавяне, ср.
избегна избегнеш, мин. св. избегнах, мин. прич. избегнал, св. — вж. избягвам.
избелвам избелваш, несв. и избеля, св.: какво. 1. Правя да стане по-бял, като пера с препарати или държа на слънце. 2. Отварям широко очи от изненада. — избелвам се/избеля се. Ставам по-бял.
избелея избелееш, мин. св. избелях, мин. прич. избелял, св. — вж. избелявам.
избелител избелителят, избелителя, мн. избелители, (два) избелителя, м. Спец. Химически препарат, който избелва.
избеля избелиш, мин. св. избелих, мин. прич. избелил, св. — вж. избелвам.
избелявам избеляваш, несв. и избелея, св. Загубвам яркостта на първоначалния си цвят, ставам по-блед, безцветен. Блузата е избеляла. Луната е избеляла.
избера избереш, мин. св. избрах, мин. прич. избрал, св. — вж. избирам.
избесвам избесваш, несв. и избеся, св.; кого. Обесвам всички, които са налице.
избеся избесиш, мин. св. избесих, мин. прич. избесил. св. — вж. избесвам.
избивам избиваш, несв. и избия, св. 1. Кого/какво. Убивам всички, които са налице или много от тях. Тази нощ са избили задържаните. 2. Какво. С удар отнемам, премахвам, отклонявам, откъртвам. Изби пистолета от ръката му. Избивам клин. Защитникът изби топката от краката на противника. 3. Какво. Правя дупка в нещо плътно. Избихме врата на стената. Камионите са избили дупки по пътя.
избивам избиваш, несв. и избия, св. 1. След пределно натрупване и напрежение се показвам, появявам се на повърхността. Пот изби по челото му. Сълзи избиха в очите и. По стената избиха капки влага. 2. За вода, нефт — изскачам под напрежение. Нефтът изби силно. 3. Прен. За чувство — след сдържане се проявявам външно. Мъката й изби в силен плач. 4. Прен. Отклонявам се от едно състояние и преминавам в друго. Любовта му изби във враждебност. — избива ме (или те, го, я, ни, ви, ги) / избие ме. 1. Кара ме, иде ми. Избива ме на плач. 2. Обхваша ме, обзема ме. Избива ме на страх. Избива ме на сълзи.
избираем избираема, избираемо, мн. избираеми, прил. Който може да бъде избиран.
избираемост избираемостта, само ед., ж. Възможност за избиране.
избирам избираш, несв. и избера, св. 1. Какво/ кого. Вземам, отделям, предпочитам между две/двама или между повече. Избрах най-хубавото парче месо. Избрах едни обувки в магазина. Избрах го за съпруг. 2. Кого. Чрез гласуване определям за някаква длъжност. Избирам кмет. 3. Разг. Какво. Набирам телефонен номер. // същ. избиране, ср.
избирател избирателят, избирателя, мн. избиратели, м. Лице, което може да гласува или гласува при избори. Голям процент от избирателите не отидоха да гласуват.
избирателен избирателна, избирателно, мн. избирателни, прил. 1. Който се отнася до избори или до избирател. Избирателна урна. Избирателни списъци. 2. Който има способност да избира. Избирателна способност.
избирателка мн. избирателки, ж. Жена избирател.
избистря избистриш, мин. св. избистрих, мин. прич. избистрил, св. — вж. избистрям.
избистрям избистряш, несв. и избистря, св.; какво. 1. Правя бистър, прозрачен. Избистрям сместа. Избистрям виното. 2. Правя светъл, чист, ясен. 3. Правя ума способен да схваща по-бързо, да се съсредоточава. Кафето избистри ума му. — избистрям се/избистря се. 1. Ставам бистър, прозрачен, чист, ясен. 2. За идея, план, за мисъл — оформям се, очертавам се, изяснявам се.
избия избиеш, мин. св. избих, мин. прич. избил, св. — вж. избивам.
избледнея избледнееш, мин. св. избледнях, мин. прич. избледнял, св. — вж. избледнявам.
избледнявам избледняваш, несв. и избледнея, св. 1. Ставам бледен или блед. Лицето му избледня. Цветята на роклята са избледнели. 2. Прен. За смисъл, спомен — ставам неясен, блед; губя се.
изблейвам изблейваш, несв. и изблея, св. Блейвам един път или няколко пъти по веднъж. Овцата изблейваше от време на време.
изблея изблееш, мин. св. изблях и изблеях, мин. прич. изблял и изблеял, св. — вж. изблейвам.
изближа изближеш, мин. св. изблизах, мин. прич. изблизал, св. - вж. изблизвам.
изблизвам изблизваш, несв. и изближа, св.; какво. Ближа докрай. Изблиза една лъжица мед.
изблик мн. изблици, (два) изблика, м. 1. Само ед. За течност — избликване. 2. Спонтанна проява на силни чувства. В изблик на плач. В изблик на гняв.
избликвам избликваш, несв. и избликна, св. 1. За течност — избивам навън с един тласък, внезапно и силно. Водата избликна силно и спря. 2. За чувства или преживявания — проявявам се изведнъж, избивам. Любовта избликна в душата и.
избликна избликнеш, мин. св. избликнах, мин. прич. избликнал.— вж. избликвам.
изблъскам изблъскаш, св. — вж. изблъсквам.
изблъсквам изблъскваш, несв. и изблъскам, св.; кого/какво. Изкарвам навън с блъскане; избутвам, изтиквам. Хвана го за яката и го изблъска през вратата.
избода избодеш, мин. св. избодох, мин. прич. избол, св. — вж. избождам.
избождам избождаш, несв. и избода, св.; какво. Бода на много места. Избодох си ръцете от розите. • Избодох си очите. Разг. Преуморих си очите от работа, свързана с взиране.
избор мн. избори, (два) избора, м. 1. Само ед. Избиране, предпочитане измежду две или повече неща. Правя избор. Одобрявам избор. Не приемам избор. 2. Само ед. Разнообразие от предмети или хора, от което може да се избира. Няма никакъв избор на сирене. Богат избор. 3. Само ед. Възможност за избиране, алтернатива. Нямам друг избор, трябва да пиша. 4. Избиране чрез гласуване (за длъжност, за депутати). Таен избор на директор. Местни избори. Парламентарни избори.
изборен изборна, изборно, мн.изборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа.
изборност изборността, само ед., ж. Принцип на управление и устройство, според който лицата за определени длъжности се избират чрез гласуване.
избран избрана, избрано, мн. избрани, прил. 1. Когото са избрали (в 1, 2 и 3 знач.). 2. Който се отделя, който превъзхожда другите; отбран. Избрани ястия. Избрани места. Избрани хора.
избраник мн. избраници, м. 1. Човек, който е избцан чрез гласуване. Народен избраник. 2. Любим мъж. 3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита. Избраник на класа. Избраник на учителката по химия. • Избраник на съдбата. Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет.
изброя изброиш, мин. св. изброих, мин. прич. изброил, св. — вж. изброявам.
изброявам изброяваш, несв. и изброя, св.; какво/ кого. 1. Изказвам по ред, изреждам един по един. Изброявам гостите, които ще дойдат. Изброй ми какво ще купуваш. 2. Разг. Преброявам. Изброила ли си тези пари?
избръмча избръмчиш, мин. св. избръмчах, мин. прич. избръмчал, св. — вж. избръмчавам.
избръмчавам избръмчаваш, несв. и избръмча, св. Бръмвам силно един път или няколко пъти един след друг. На улицата избръмча мотор.
избръсвам избръсваш, несв. и избръсна, св.; кого/какво. Бръсна докрай; обръсвам. — избръсвам се/избръсна се. Избръсвам себе си.
избръсна избръснеш, мин. св. избръснах, мин. прич. избръснал, св. — вж. избръсвам.
избудаля се избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. - вж. избудалявам се.
избудалявам се избудаляваш се, несв. и избудаля се, св. 1. Постъпвам като будала. Избудалих се и му взех по-малко пари. 2. Ставам будала. На тази възраст човек се избудалява.
избумтя избумтиш, мин. св. избумтях, мин. прич. избумтял, св. — вж. избумтявам.
избумтявам избумтяваш, несв. и избумтя, св. 1. Изведнъж, еднократно издавам бумтене. 2. Казвам нещо със силен като бумтене глас.
избутам избуташ, св. — вж. избутвам.
избутвам избутваш, несв. и избутам, св. 1. Какво/кого. Бутам докрай навън или до някъде; изтласквам. Избутвам шкафа до стената. Избутах го от стаята. 2. Какво. Изкарвам период от време с големи трудности, едва-едва. Избутвам зимата. Избутвам до пенсия. Едвам избута последния клас. 3. Какво. Намирам отнякъде, изнамирам нещо скрито. Ще му избутат някой компромат. 4. Разг. Кого/какво. Измествам някого безцеремонно и заемам мястото му. Избутаха я от секретарското място.
избухам избухаш, св. — вж. избухвам.
избухвам избухваш, несв. и избухам, св. 1. За птица, машина — бухам изведнъж и кратко. Птицата избуха и млъкна. 2. Върша нещо, като бухвам или бухам. Избухах килима. Моторът избуха и изключи. Избухах снега от палтото си.
избухвам избухваш, несв. и избухна, св. 1. За взривно и леснозапалимо вещество — взривявам се, експлоадирам. Бомбата избухна на улицата. Колата избухнала в движение. 2. За огън, пожар — разгарям се, пламвам изведнъж. 3. За буря, вятър — разразявам се изведнъж, с голяма сила. 4. Прен. За епидемия — разразявам се, разпространявам се бързо. 5. Прен. За война, въстание, конфликт, караница и под. — започвам изведнъж със сила. 6. Прен. За прояви и чувства — изявявам се, проявявам се изведнъж с голяма сила. Избухна силен смях. Избухнаха овации. Омразата му избухна в обиди. 7. Давам бурен израз на гняв. Като чу за парите, избухна и се развика.
избухлив избухлива, избухливо, мн. избухливи, прил. 1. Който по характер е склонен да избухва (в 7 знач.). 2. Който се взривява лесно. Избухлив газ. // същ. избухливост, избухливостта, ж.
избухна избухнеш, мин. св. избухнах, мин. прич. избухнал, св. - вж. избухвам.
избухтя избухтиш, мин. св. избухтях, мин. прич. избухтял, св. — вж. избухтявам.
избухтявам избухтяваш, несв. и избухтя, св. 1. Издавам кратко бухтене. Колата избухтя. 2. Прен. Извършвам действие с кратко бухтене.
избуча избучиш, мин. св. избучах, мин. прич. избучал, св. — вж. избучавам.
избучавам избучаваш, несв. и избуча, св. 1. Издавам кратко бучене. Вятърът избуча в клоните и утихна. 2. Прен. Казвам с дебел глас или извършвам действие с кратко бучене.
избуя избуиш, мин. св. избуях, мин. прич. избуял, св. — вж. избуявам.
избуявам избуяваш, несв. и избуя, св. 1. За трева, мустаци, коса и под. — бързо и буйно израствам. Тревата е избуяла. 2. Прен. За чувства, настроения и под. — развивам се бързо, засилвам се. Любовта им избуя. Конфликтите избуяха бързо.
избълвам избълваш, св.; какво. Разг. Бълвам докрай. Избълвах всичко, каквото бях изял. • Избълвах си червата. 1. Бълвах много. 2. Видях нещо отвратително, гнусно.
избърборвам избърборваш, несв. и избърборя, св. Бърборя нещо кратко докрай.
избърборя избърбориш, мин. св. избърборих, мин. прич. избърборил, св. — вж. избърборвам.
избързам избързаш, св. - вж. избързвам.
избързвам избързваш, несв. и избързам, св. 1. Успявам да свърша нещо по-бързо; прибързвам. Избързах да се прибера по-рано. 2. Правя нещо по-рано от необходимото. Не трябваше да избързваш с предложението.
избърсвам избърсваш, несв. и избърша, св. Бърша докрай, всичко. Избърсах мебелите. // прил. избърсан, избърсана, избърсано, мн. избърсани.
избърша избършеш, мин. св. избърсах, мин. прич. избърсал, св. вж. избърсвам.
избягам избягаш, св. — вж. избягвам.
избягвам избягваш, несв. и избягам, св. 1. Отдалечавам се с бягане. 2. Успявам да се отдалеча, да се спася от някаква опасност. Заекът избяга от кучето. Избяга от затвора. 3. Напускам място, където живея, работя, за да отида на по-добро място. Избягаха в големия град. 4. Разг. Приставам на мъж, женя се без разрешение на родителите си.
избягвам избягваш, несв. и избегна, св. 1. Какво/кого. Стремя се да не попадам някъде, да не срещам, да не общувам с някого; отбягвам. Избягвам тъмните улици. Избягвам я. 2. Какво. Предпазвам се от нещо неприятно, предотвратявам. Избягвам жертви. 3. Стремя се да не правя нещо. Избягвам да пия алкохол. Избягвам да се излагам на слънце.
избягна избегнеш, мин. св. избягнах, мин. прич. избягнал, св. Избегна.
извадка мн. извадки, ж. Извлечение, част от документ, от текст. Правя извадки.
извадя извадиш, мин. св. извадих, мин. прич. извадил, св. — вж. изваждам.
изваждам изваждаш, несв. и извадя, св. 1. Вадя (в 1 и 2 знач.).2. Разг. Кого. Извеждам от някакво състояние. Изваждам я от унеса и. • Изваждам лоша дума. Разг. Разпространявам злословия за някого. • Изваждам душата. Разг. Притеснявам. • Изваждам ума (на някого). Разг. Уплашвам някого.
извайвам извайваш, несв. и извая, св. Вая докрай.
извалвам извалваш, несв. и извалям, св. Намърсявам, овалвам, омърсявам.
извалям изваляш, св. — вж. извалвам.
извара само ед. Млечен продукт, получен при варене на суроватка или при пресичане на мляко. Баница с извара.
извардвам извардваш, несв. и извардя, св.; кого/ какво. Причаквам, издебвам, правя засада.
извардя извардиш, мин. св. извардих, мин. прич. извардил, св. — вж. извардвам.
изваря извариш, мин. св. изварих, мин. прич. изварил, св. — вж. изварявам.
изварявам изваряваш, несв. и изваря, св. Варя дълго за дезинфекция. Изварявам прибори. Изварявам дрехи.
извая изваеш, мин. св. изваях, мин. прич. изваял, св. — вж. извайвам.
изведа изведеш, мин. св. изведох, мин. прич. извел, св. — вж. извеждам.
изведнъж нареч. 1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж. 2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно. 3. Едновременно, от един път; заедно. Изяжда изведнъж 3 яйца. Ще тръгнем изведнъж от всички страни.
извеждам извеждаш, несв. и изведа, св. 1. Кого/ какво. Водя навън или в някаква посока. Извеждам от стаята. Извеждам от квартала. Извеждам детето на разходка. Този път извежда на магистралата. Извеждам в парка. 2. Прен. Кого. Изваждам от някакво състояние. Извеждам от апатия. 3. Прен. Какво. Насочвам с усилие към някакво състояние. Извеждам отбора до успех. 4. Прен. Какво. В науката — извличам чрез изчисления, правя изводи. Извеждам формула. Извеждам закон. 5. Спец. Вписвам документ в изходящ дневник и поставям изходящ номер. // същ. извеждане, ср.
изверг мн. изверги, м. Много жесток човек, злодей.
известен известна, известно, мн. известни, прил. 1. Който е познат. Тези сведения са вече известни. Този човек ми е известен. 2. Прочут, прославен. Известен учен. Известен артист. 3. Някакъв. Известен запас от знания. До известна степен. 4. Определен, но в случая не-актуален, излишен. Ще трябва да дойдеш пак, след известно време. Дава се за известни заслуги.
известен известена, известено, мн. известени, прил. Който е получил вест за нещо; осведомен.
известие мн. известия, ср. 1. Съобщение, вест. Известия за света. Известия за спортните игри. 2. Сведения, данни. Исторически известия. 3. Наименование на периодическо издание. Известия на Института за български език.
известно нареч. В съчетание с глагола съм и под. 1. Знае се. Известно е, че там има нефт. 2. Имам сведения за нещо. Не ми е известно дали е идвал в България.
известя известиш, мин. св. известих, мин( прич. известил, св. — вж. известявам.
известявам известяваш, несв. и известя, св.; какво. Съобщавам, правя известно, осведомявам. Известявам резултатите от преговорите — известявам се/известя се. Узнавам, получавам вести.
изветрея изветрееш, мин. св. изветрях, мин. прич. изветрял, св. — вж. изветрявам.
изветрявам изветряваш, несв. и изветрея, св. 1. За течност — изпарявам се. Лекарството е изветряло. 2. За алкохол, газирана напитка, оцет и под. — оставен незатворен, губя вкуса си. Виното от снощи е изветряло. 3. За чувства, спомени — отслабвам, изчезвам.
извехтея извехтееш, мин. св. извехтях, мин. прич. извехтял, св. — вж. извехтявам.
извехтя извехтиш, мин. св. извехтих, мин. прич. извехтил, св. — вж. извехтявам.
извехтявам извехтяваш, несв. и извехтея, св. 1. Ставам стар, вехт. 2. За чувства, спомени, впечатления — ставам блед, отслабвам.
извехтявам извехтяваш, несв. и извехтя, св.: какво. Правя да стане вехт, стар, износен, блед.
извечен извечна, извечно, мн. извечни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда.
извея извееш, мин. св. извях, мин. прич. извял, св. — вж. извявам.
извивам извиваш, несв. и извия, св. 1. Какво. Правя на колело или дъга, вия (в 1 знач.). Изви желязото. Извиват хоро. 2. Какво. Завъртам настрана, назад. Извивам глава. Извивам ръка. Извивам очи. 3. За движение, път, река и под. — променям посоката си, правя завои. Пътят извива край гората. Реката извива през града. 4. Какво. За песен, свирня — пея с извивки, високо. 5. За дим, прах и под. — започвам да се вия, да се кълбя. 6. За буря, вятър — започвам да се вихря, въртя. — извивам се/извия се. Извивам (в 3, 5 и 6 знач.). • Извивам врата (на някого). Разг. Убивам, погубвам.
извивка мн. извивки, ж. 1. Извита като дъга линия; извитост, извиване. Извивката на веждите й. Извивките на реката. 2. Прен. За песен, мелодия — преминаване от високи към ниски тонове с извиване. 3. Прен. Движение, промени в чувства и преживявания, в мисли.
извикам извикаш, св. — вж. извиквам.
извиквам извикваш, несв. и извикам, св. 1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — извика мъжът. 2. Кого/на кого. Вик-вам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. — Иване! — извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба. 3. Прен. Какво. Предизвиквам, пораждам. Тази случка извика у мене тъга.
извинение мн. извинения, ср. 1. Прощаване на провинение. Ще и искаш извинение. Моля за извинение. 2. Основание за оправдание. Трябва да измисля някакво извинение. Какво ще кажеш за свое извинение? 3. Извиняване. Извинения не приемам.
извинителен извинителна, извинително, мн. извинителни, прил. 1. Който има оправдание, извинение. Отсъства по извинителни причини. 2. Който е предназначен да извинява. Извинително писмо. // нареч. извинително.
извиня извиниш, мин. св. извиних, мин. прич. извинил, св. — вж. извинявам.
извинявам извиняваш, несв. и извиня, св. 1. Кого. Прощавам за някаква постъпка. Извинете ме за безпокойството. Извиних го за лошото поведение. 2. Кого. Оправдавам за нешо нередно. Извиних го пред учителката. 3. Моля. Извинете, колко е часът? Извинявай, но сега нямам време. 4. Изказвам учтиво несъгласие с някого. Извинявай, но не си прав! — извинявам се/извиня се. Моля за извинение. Извинявам се за закъснението.
извирам извираш, несв. и извря, св. За течност — при врене се изпарявам. Водата е извряла, останало е само месото.
извирам извираш, несв. и извря, св. 1. За вода, поток, река — излизам на повърхността от земните недра; изтичам, бликам. Под дървото извира вода. Реката извира от Стара планина. 2. Прен. За светлина — появявам се от тясно място, огрявам. 3. Прен. За сълзи, кръв; думи, чувства, смях — появявам се в голямо количество, лея се безкрай, безспир. Сълзи извираха от очите й. От душата й извираше любов. 4. Прен. Само мн. За много хора — появяваме се отнякъде в голям брой. От всички улички извираха хора.
извирам се извираш се, несв. и извра се, св. Пренебр. Идвам не навреме, измъквам се неизвестно откъде. Откъде се извряха тия гости точно сега!
извисоко нареч. От горе надолу, отвисоко. Спускам се извисоко. Гледам извисоко.
извися извисиш, мин. св. извисих, мин. прич. извисил, св. - вж. извисявам.
извисявам извисяваш, несв. и извися, св. 1. Какво. Издигам на високо, нагоре; отделям се високо над другите. Планината извисяваше върховете си. Дървото извисява клони. Певицата извиси глас. 2. Прен. Издигам, извеждам до висока степен. Тези успехи извисиха нашия театър до най-добрите. — извисявам сс/из-вися се. Извисявам себе си. Гласът и се извиси над останалите.
извиша извишиш, мин. св. извиших, мин. прич. извишил, св. — вж. извишавам.
извишавам извишаваш, несв. и извиша, св. Извисявам (в 1 знач.). — извишавам се/извиша се. Извисявам (в 1 знач.) себе си.
извия извиеш, мин. св. извих, мин. прич. извил, св. — вж. извивам.
извлек само ед. Продукт, добит чрез извличане от суровина. Извлек от билки.
извлека извлечеш, мин. св. извлякох, мин. прич. извлякъл, св. — вж. извличам.
извлечение само ед. Извадка от документ или текст. Препис-извлечение.
извличам извличаш, несв. и извлека, св. 1. Кого/ какво. Измъквам или извеждам с влачене. Извлякох дървото на върха. Извлякоха го от кръчмата. 2. Какво. Изтеглям, изсмуквам, изваждам; отделям, разтварям. Извличам нефт от земните недра. Извличам лечебни вещества от билките. Растенията извличат азота от почвата. 3. Прен. Какво. От обстоятелства, факти и под. — правя изводи, заключения, поука и под. От разговорите извличах сведения. От приказките извличаме поуки. 4. Прен. Какво. Избирам, събирам нещо интересно за мене (от текстове, документи). — извличам се/извлека се. С усилие се измъквам от някъде. Извлече се на слънце.
извод мн. изводи, (два) извода, м. Край на електроуред или на елинсталация, към който може да се включи друг уред.
извод мн. изводи, (два) извода, м. Умозаключение, извлечение от факти, обстоятелства. Правя извод.
извоз само ед. Извозване.
извозвам извозваш, несв. и извозя, св. 1. Какво/ кого. Превозвам докрай. 2. Превозвам. 3. Прен. Пренебр. Кого. Измамвам. Извозиха ме да чакам толкова време. — извозвам се/извозя се. Излъгвам се, оставям се да ме измамят. // същ. извозване, ср.
извозвач мн. извозвачи. Човек, който извозва товари.
извозя извозиш, мин. св. извозих, мин. прич. извозил, св. — вж. извозвам.
извор мн. извори, (два) извора, м. I. Място, където извира вода или нефт. Изворът на реката е далече оттук. 2. Източник, първопричина. Извор на злото. Извор на плодове и зеленчуци. 3. Прен. Източник за сведения, данни, оригинален документ. Извори за историята на България. // прил. изворен, изворна, изворно, мн. изворни. // прил. изворов, изворова, изворово, мн. изворови (в 3 знач.). Изворови данни. // същ. умил. изворче, мн. изворчета, ср.
извоювам извоюваш, св.; какво. Придобивам с бой, с борба или с труд, усилия. Борят се, за да извоюват свободата си. Извоювах назначението си. Извоюваха златен медал. // същ. извоюване, ср.
извра се извреш се, мин. св. изврях се, мин. прич. изврял се, св. — вж. извирам се.
извратен извратена, извратено, мн. извратени, прил. 1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. Извратен човек. Извратени чувства. 2. Който е преиначен, изопачен. Извратена информация. // нареч. извратено. // същ. извратеност, извратеността, ж.
извратлив извратлива, извратливо, мн. извратливи, прил. Който е склонен да се извърта, да променя позициите си.
извратя извратиш, мин. св. извратих, мин. прич. извратил, св. — вж. извращавам.
извращавам извращаваш, несв. и извратя, св. 1. Кого. Правя да стане извратен. Парите и свободата го извратиха. 2. Какво. Преиначавам, изопачавам. — извращавам се/извратя се. Ставам извратен.
извращение мн. извращения, ср. 1. Извращаване. 2. Постъпка на извратен човек. 3. Изопачено обяснение; отклонение.
изврътлив изврътлива, изврътливо, мн. изврътливи, прил. 1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив. 2. Който извърта, преиначава.
извръщам извръщаш, несв. и извърна, св.; какво. 1. Обръщам, извивам, извъртам, обикн. част от тялото си. Извърна главата си към него. Извръщам очи. 2. Обръщам обратно (част от дреха). Извърна си джобовете. 3. Обръщам посоката на движение. — извръщам се/извърна се. 1. Обръщам се, извивам се, завъртам се в някаква посока. Извърна се към вратата. 2. За очи — обръщам се нагоре така, че да се вижда само бялото. // същ. извръщане, ср.
извря извриш, мин. св. изврях, мин. прич. изврял, св. — вж. извирам.
изврякам изврякаш, св. — вж. извряквам.
извряквам изврякваш, несв. и изврякам, св. Врякам внезапно и еднократно.
извъдя се извъдиш се, мин. св. извъдих се, мин. прич. извъдил се, св. — вж. извъждам се.
извъждам се извъждаш се, несв. и извъдя се, св. 1. Вземам се отнякъде, идвам, създавам се. Откъде се извъдиха толкова хора тук! 2. Ставам някакъв по характер, израствам, оформям се. Такъв певец ще се извъди от него. От него ще се извъди голям егоист. 3. Изявявам се с някакви постъпки или качества, които са неочаквани за другите. Много добра си се извъдила.
извън предлог. 1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града. 2. Независимо от, без връзка с нещо; освен. Нищо извън задълженията му не го засяга. Не питат за нищо извън учебния материал. 3. Освен. Няма да каним никого извън фамилията. • Извън закона. С противозаконно поведение. • Извън пътя. Разг. Прекалено, извън приличното. Много пиеш. Това вече е извън пътя. • Извън силите си. Не по силите си, непосилно. Извън силите ми е да поддържам такава чистота.
извън нареч. Остар. Навън, отвън. Извън идваше свеж въздух.
извън- Първа съставна част на сложни думи, означаваща: 1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен. 2. Който е вън от някаква мярка, степен, напр. извънмерен, извънреден.
извънбрачен извънбрачна, извънбрачно, мн. извънбрачни, прил. 1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете. 2. Който се извършва вън от официалните отношения в брака, в противоречие с тях. Извънбрачни връзки.
извънградски извънградска, извънградско, мн. извънградски, прил. 1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо до него. Извънградска зона. 2. Който обслужва, свързва града с други селища и райони. Извънградски транспорт. Извънградска телефонна линия.
извънестествен извънестествена, извънестествено, мн. извънестествени, прил. 1. Който е свръхестествен. Извънестествени сили. 2. Който е извънмерен, неестествен. Извънестествени грижи. Извънестествени трудности.
извънземен извънземна, извънземно, мн. извънземни, прил. 1. Който се намира или се извършва извън пределите на Земята. Извънземен живот. Извънземни същества. 2. Който е предназначен за изследвания в Космоса. Извънземна станция. Извънземен полет.
извънматочен извънматочна, извънматочно, мн. извънматочни, прил. • Извънматочна бременност. Спец. Оплождане и развитие на яйцеклетка извън матката.
извънреден извънредна, извънредно, мн. извънредни, прил. 1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно хранене. 2. Който е изключителен, особен. Извънреден случай. 3. Който е със специални пълномощия и функции. Извънреден представител. 4. Който е прекомерен, в много висока степен. // нареч. извънредно. Извънредно чувствителен. Извънредно добър. • Извънреден труд. Труд, който е в извънработното време, допълнителен. • Извънреден професор (доцент). Нередовен професор (доцент). • Извънреден и пълномощен посланик. Дипломатически представител на страната си в друга страна.
извървя извървиш, мин. св. извървях, мин. прич. извървял, св. — вж. извървявам.
извървявам извървяваш, несв. и извървя, св. С вървене изминавам определено разстояние. Извървях два километра до там. — извървявам се/извървя се. 1. За много хора — преминавам, изреждам се да ходя някъде, вървя непрекъснато. Всеки ден оттук се извървява много народ. 2. За много хора — разотивам се, оттичам се.
извържа извържеш, мин. св. извързах, мин. прич. извързал, св. — вж. извързвам.
извързвам извързваш, несв. и извържа, св.; какво. Разг. 1. Връзвам всичко. 2. Обработвам с връзване. Извързвам лозе. Извързвам домати.
извърна извърнеш, мин. св. извърнах, мин. прич. извърнал, св. — вж. извръщам.
извъртам извърташ, несв. и извъртя,, св. 1. Какво/кого. Извръщам, завъртам. Извъртя глава надясно. Извъртам очи. 2. Какво. Огъвам, свивам в дъга или окръжност. 3. Какво. Замахвам в кръг с чук, сечиво и под. От сутрин до вечер извърта чука. 4. Какво. Завъртам със замах (подпис, шамар). 5. Прен. Отклонявам темата на разговор към нещо друго. 6. Прен. Не казвам направо нещо, усуквам, шикалкавя. По въпроса за парите извърташе. 7. Прен. Преиначавам факти, истини. — извъртам се/извъртя се. 1. Извръщам се, обръщам се, завъртам се на една страна. 2. Променям коренно становището си по даден въпрос. Вчера казваше, че съм прав, днес се извъртя. 3. Разг. Въртя се често. Извъртам се в леглото. 4. Въртя се, чудя се откъде да намеря нещо, което ми липсва. Извъртам се за пари. Извъртам се за един хляб.
извъртвам извъртваш, несв. Извъртам.
извъртя извъртиш, мин. св. извъртях, мин. прич. извъртял, св. — вж. извъртам.
извъртя извъртиш, мин. св. извъртях, мин. прич. извъртял, св. — вж. извъртявам.
извъртявам извъртяваш, несв. и извъртя, св. 1. Извъртам. 2. Извръщам очи. 3. Какво. Правя нещо (обикн. с въртене, бъркане) бързо, майсторски, без особени усилия. Извъртявам баница. Ей сега ще извъртя един кекс. За половин час ще ви извъртя едни кюфтета. — извъртявам се/извъртя се. 1. Обръщам се, завъртявам се, завивам се. 2. Завършвам движение в кръг или полукръг. Слънцето се извъртя и залезе. Касетата с музика се извъртя. 3. Прен. За време — изтичам. Учебният час се извъртя. 4. Прен. За обстоятелства, условия — променям се много. Нещата се извъртяха и той остана без жилище.
извърша извършиш, мин. св. извърших, мин. прич. извършил, св. — вж. извършвам.
извършавам извършаваш, несв. и извършен, се.; какво. Вършея докрай определено количество; овършавам.
извършвам извършваш, несв. и извърша, св.; какво. Върша нещо определено докрай; правя, осъществявам. Извършвам функциите си. Извършвам работа. Извършвам ревизия. Извършвам процес. Извършвам задача. — извършвам се/извърша се. Ставам, осъществявам се; протичам. Фотосинтезата се извършва в зелените части. // същ. извършване, ср.
извършея извършееш, мин. св. извършах. мин. прич. извършал, св. — вж: извършавам.
извършител извършителят, извършителя, мн. извършители, м. Лице, което извършва нещо. Извършител на убийството.
извършителка мн. извършителки, ж. Жена извършител.
извътре нареч. 1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре. 2. От душата, отвътре. Музиката му идва извътре. 3. Откъм вътрешната страна, отвътре. Палтото беше пухкаво извътре.
извявам извяваш, несв. и извея, св.; какво. Отнасям с веене; отвявам. Вятърът извя снега.
изгазвам изгазваш, несв. и изгазя, св.; какво. 1. С газене преминавам през вода, кал, сняг, през река и под. С голям труд изгазих дълбоката вода. 2. Изпотъпквам с газене трева, насаждения.
изгазя изгазиш, мин. св. изгазих, мин. прич. изгазил, св. — вж. изгазвам.
изгарям изгаряш, несв. и изгоря, св. 1. Унищожавам се от горене. Сламата изгоря. 2. За електрически уред и под. — повреждам се от неправилно протичане на ток. 3. За ястие — прегарям. 4. За кожа на тялото — увреждам се от висока температура или слънце. 5. За растение — повяхвам, пожълтявам от слънце и др. 6. Прен. Понасям много висока температура на тялото. Изгарям от температура. 7. Прен. Изпитвам силно желание, чувство. Изгарям от любов. Изгарям от ревност. 8. Прен. Претърпявам голямо нещастие, беда. Тя изгоря горката — синът и почина. 9. Прен. За пари, средства, труд, усилия — изразходвам се напразно. Изгоря ми трудът — нищо не спечелих. 10. Като процес в организма — разграждам се, изразходвам се (за въглехидрати, мазнини). // прил. изгорял, изгоряла, изгоряло, мн. изгорели. // същ. изгаряне, ср. • Изгорял съм (за него). Разг. Не ми е притрябвал, не искам да го виждам.
изгарям изгаряш, несв. и изгоря, св. 1. Правя да изгори. 2. С поглед, усмивка предизвиквам силно вълнение у някого. Погледът и го изгаряше. — изгарям се/изгоря се. Наранявам се, опарвам се от огън, течност, храна, нагорещен предмет и др. Пак се изгорих от ютията.
изгасвам изгасваш, несв. и изгасна, св. 1. За огън, пламък, печка — преставам да горя. 2. Прен. За слънце, звезди, ден — залязвам, преставам да светя или да бъда светъл. В 8 часа слънцето изгасва. 3. Прен. За електричество или електрически уред, мотор — преставам да тека, да работя. 4. Прен. За чувство, желание, сили. бодрост — намалявам, постепенно изчезвам. 5. За човек — умирам тихо, безшумно.
изгасна изгаснеш, мин. св. изгаснах, мин. прич. изгаснал, св. — вж. изгасвам.
изгася изгасиш, мин. св. изгасих, мин. прич. изгасил, св. — вж. изгасявам.
изгасявам изгасяваш, несв. и изгася, се.; какво. Правя да изгасне (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
изгасям изгасяш, несв. Изгасявам.
изгивам изгиваш, несв. и изгина, св. За живи същества — в определен брой гина докрай. Изгина рибата в реката.
изгина изгинеш, мин. св. изгинах, мин. прич. изгинал, св. — вж. изгивам.
изгладнея изгладнееш, мин. св. изгладнях, мин. прич. изгладнял, св. — вж. изгладнявам.
изгладня изгладниш, мин. св. изгладних, мин. прич. изгладнил, св. — вж. изгладнявам.
изгладнявам изгладняваш, несв. и изгладнея, св. 1. Ставам много гладен; огладнявам. 2. Дълго не съм си дояждал. Цените растат, хората изгладняват. 3. Изпитвам остър глад, необходимост за нещо — месо; сън, ласки и др. Изгладнях за пътуване.
изгладнявам изгладняваш, несв. и изгладня, св.; какво. Държа дълго време животно или човек без храна или с недостатъчно храна. През пролетта изгладниха кравите.
изгладувам изгладуваш, св.; какво. 1. Спестявам за нещо с глад и лишаване от храна. 2. Прекарвам в глад или лишения определен период. Ще изгладуваме зимата.
изгладя изгладиш, мин. св. изгладих, мин. прич. изгладил, св. — вж. изглаждам.
изглаждам изглаждаш, несв. и изгладя, св.; какво. 1. Правя без гънки, без грапавини докрай и цялото определено количество. Изгладих си блузата. Изглади ли прането? 2. Прен. Заглаждам, премахвам (конфликт, вражда). — изглаждам се/изгладя се. Ставам гладък, заравнявам се, заглаждам се; заличавам се (за повърхност, конфликт и др.). Брегът беше се изгладил от водата. // същ. изглаждане, ср.
изглед мн. изгледи, (два) изгледа, м. 1. Вид, който се открива отнякъде; гледка. От тази височина се откриваше красив изглед към града. 2. Снимка, картичка с такава гледка. Купих си два изгледа от Търново. 3. Само мн. Вероятност, перспектива. Няма изгледи утре да дават пари.
изгледам изгледаш, св. — вж. изглеждам.
изглеждам изглеждаш, несв. и изгледам, св. 1 Какво/кого. Гледам продължително, обхождам с поглед, за да преценя. Изгледа го от главата до петите. 2. Кого/какво. Поглеждам втренчено, за да покажа отношение или да внуша нещо. Изгледа го злобно. Изгледа насмешливо роклята й. 3. Какво. Гледам докрай или и цялото определено количество. Изгледахме всички филми по телевизията. 4. Разг. Кого какво. Отглеждам. Изгледах две деца. • Изглеждам/изгледам си очите. Много дълго чакам и дълго гледам, взирам се за някого.
изглеждам изглеждаш, несв. Имам вид, външност, изглед. Изглеждам добре. Изглеждам щастлив. Изглежда като ученичка. — изглежда. Безл. Има вероятност, има изгледи. Изглежда, че ще вали. Изглежда, няма да дойде. — изглежда ми (или ти, му, и, ни, ви, им). Струва ми се. Изглежда ми, че ще работиш до късно.
изглупея изглупееш, мин. св. изглупях, мин. прич. изглупял, св. — вж. изглупявам.
изглупявам изглупяваш, несв. и изглупея, св. Ставам глупав.
изгнание само ед. 1. Прогонване от родна страна или роден край, обикн. по политически причини; изселване. Живея в изгнание две години. 2. Доброволно напускане на родна страна по политически или икономически причини.
изгнаник мн. изгнаници, м. Човек, който е в изгнание. // прил. изгнанически, изгнаническа, изгнаническо, мн. изгнанически.
изгнаница мн. изгнаници, ж. Жена изгнаник.
изгнивам изгниваш, несв. и изгния, св. 1. Ставам гнил. Всички ябълки изгнили. 2. Прен. Съсипвам здравето си поради лоши условия (в затвор, при влажен климат и др.). Изгни в затвора. // същ. изгниване, ср. • Изгнил (свят, брак и др.). Нездрав, разяден, съсипан.
изгния изгниеш, мин. св. изгних, мин. прич. изгнил, св. — вж. изгнивам.
изговарям изговаряш, несв. и изговоря, св.; какво. 1. Произнасям, артикулирам звук (или дума). Изговаряше р трудно. 2. Изказвам, произнасям, изричам устно. Изговаряше на глас думите, за да ги запомни. 3. Изказвам, на-приказвам, казвам изцяло или много неща едно след друго. Изговорих ви всички клюки. // същ. изговаряне, ср.
изговоря изговориш, мин. св. изговорих, мин. прич. изговорил, св. — вж. изговарям.
изгода само ед. Сметка; печалба. Имам изгода. За лична изгода.
изгоден изгодна, изгодно, мн. изгодни, прил. 1. Който носи изгода. Изгодна сделка. 2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен. Изгодна позиция. Изгоден момент. // нареч. изгодно.
изгонвам изгонваш, несв. и изгоня, св. 1. Кого) какво. Принуждавам да се махне отнякъде. Изгоних кучето на улицата. Изгоних я от къщи. 2. Разг. Кого. Уволнявам от работа. Изгониха я от университета. 3. Какво. Прогонвам, премахвам мисъл, чувство, настроение, спомен и под.
изгоня изгониш, мин. св. изгоних, мин. прич. изгонил, св. — вж. изгонвам.
изгора само ед. Възлюбен, любим (жена или мъж).
изгоря изгориш, мин. св. изгорях, мин. прич. изгорял, св. — вж. изгарям.
изготвя изготвиш, мин. св. изготвих, мин. прич. изготвил, св. — вж. изготвям.
изготвям изготвяш, несв. и изготвя, св.; какво. 1. Изработвам, съставям, обмислям, написвам (план, проект и под.). 2. Изразходвам докрай за готвене. Изготвих всичките картофи. // същ. изготвяне, ср.
изграбвам изграбваш, несв. и изграбя, св.; какво. Грабя докрай определено количество.
изграбя изграбиш, мин. св. изграбих, мин. прич. изградил, св. — вж. изграбвам.
изградя изградиш, мин. св. изградих, мин. прич. изградил, св. - вж. изграждам.
изграждам изграждаш, несв. и изградя, св.; какво. 1. Чрез градене построявам. Тази седмица ще изградят единия етаж. 2. Съставлявам, образувам. Клетките изграждат организма. 3. Създавам, развивам (организация, институция и др.). Изграждам държавата. 4. Прен. Оформям, развивам характер, мироглед, отношения и под. Тези условия изграждат характера му. 5. Създавам, оформям произведение на изкуството. Изграждам сюжет. Изграждам роля. — изграждам се/изградя сс. Образувам се, оформям се. Характерът се изгражда до двайсетата година от живота. // същ. изграждане, ср.
изгреба изгребеш, мин. св. изгребах, мин. прич. изгребал, св. — вж. изгребвам.
изгребвам изгребваш, несв. и изгреба, св.; какво. 1. Греба (в 1 знач.) докрай известно количество. 2. Прен. Разг. Изчерпвам докрай всичко (пари, запаси, продукти). Изгребахме си парите до стотинка.
изгрев само ед. 1. Появяване на слънцето сутрин. Красив изгрев. 2. Времето на появяване на слънцето. Утре, по изгрев слънце. 3. Прен. Появяване на нещо хубаво. Изгрев на свободата.
изгрея изгрееш, мин. св. изгрях, мин. прич. изгрял, св. — вж. изгрявам.
изгриза изгризеш, мин. св. изгризах, мин. прич. изгризал, св. — вж. изгризвам.
изгризвам изгризваш, несв. и изгриза, св.; какво. 1. Гриза по цялата повърхност, навсякъде. Мишките са изгризали дрехите ми. 2. Изяждам, като гриза. Изгриза няколко ябълки.
изгрухтя изгрухтиш, мин. св. изгрухтях, мин. прич. изгрухтял, св. — вж. изгрухтявам.
изгрухтявам изгрухтяваш, несв. и изгрухтя, св. 1. Грухтя еднократно. Свинята изгрухтя и отмина . 2. Издавам еднократно звук като грухтене. Моторът изгрухтя и изключи. 3. Казвам нещо, като наподобявам грухтене.
изгрявам изгряваш, несв. и изгрея, св. 1. За слънце, звезди, луна - появявам се на хоризонта. Тази сутрин слънцето изгря в шест часа. 2. За светещо тяло, светлина и под. - светвам. Лампата изгря с всичката си мощност. 3. Прен. За нещо хубаво, очаквано, светло - появявам се. Денят изгря. Славата изгря.
изгубвам изгубваш, несв. и изгубя, св.; какво/кого. Губя (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Изгубих си парите. Изгубих на карти. — изгубвам се/изгубя се. Губя се (в 1, 2 и 3 знач.). • Изгубвам/изгубя си ума. Разг. 1. Полудявам. 2. Ставам като луд, не мога да разсъждавам от силни чувства, обикн. любов; влюбвам се.
изгубя изгубиш, мин. св. изгубих, мин. прич. изгубил, св. — вж. изгубвам.
изгъзвам се изгъзваш се, несв. и изгъзя се, св. Пренебр. 1. Издавам си дупето назад. 2. Ставам прекалено екстравагантен, ексцентричен, с претенции за оригиналност и изисканост.
изгъзица мн. изгъзици, ж. Пренебр. Поведение, което е прекалено екстравагантно, ексцентрично, с претенции за оригиналност и изисканост.
изгъзя се изгъзиш се, мин. св. изгъзих се, мин. прич. изгъзил се, св. — вж. изгъзвам се.
изгълтам изгълташ, св. — вж. изгълтвам.
изгълтвам изгълтваш, несв. и изгълтам, св.; какво. Разг. 1. Изпивам бързо, докрай определено количество. Изгълтах всичкия сок. 2. Ям бързо, с големи хапки, лакомо.
изгърбвам се изгърбваш се, несв. и изгърбя се, св. 1. Ставам гърбав, приведен. 2. Навеждам се с извит гръб. 3. Ставам извит, издут. Кориците са се изгърбили.
изгърбя се изгърбиш се, мин. св. изгърбих се, мин. прич. изгърбил се, св. — вж. изгърбвам се.
изгърмя изгърмиш, мин. св. изгърмях, мин. прич. изгърмял, св. — вж. изгърмявам.
изгърмявам изгърмяваш, несв. и изгърмя, св. 1. Гърмя (в 1 и 2 знач.) еднократно. 2. Какво. Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стрелба. 3. Правя нещо с единичен грохот, гръм. Каруцата изгърмя надолу. • Изгърмявам/изгърмя си патроните. Използвам, изразходвам всичките си възможности. Защо да си изгърмявам патроните за тоя, дето духа?
издавам издаваш, несв. и издам, св.; какво. 1. Давам докрай определеното количество. Издадох си парите за дрехи. 2. Предавам по документи служебни материали, имущество и др. при напускане на работа. Касиерката още не е издала. — издавам се/издам се. Давам всичко, каквото имам, за някаква цел.
издавам издаваш, несв. и издам, св. 1. Какво. Правя нещо да се отдели от другите, да изпъкне. Издавам устни за целувка. Издавам крака си. 2. Какво. Излъчвам, изпускам (звук, мирис, светлина и под.). Моторът издава шум. Лампата издава светлина. 3. Какво. Изразявам чувство; показвам, разкривам. Изразът му издава омраза. Позата му издава загриженост. 4. Какво/кого. Изказвам тайна или предавам човек. Издадоха го в полицията. — издавам се/издам се. 1. Изпъквам пред останалите. Гредата се издава напред. 2. Разкривам присъствието си, чувствата, мислите си. Не се издаваше, че е полицай.
издавам издаваш, несв. и издам, св.; какво. 1. Отпечатвам, публикувам чрез печатане (книга, вестник и под.). Издадоха голям научен сборник. 2. Обнародвам (заповед, указ и под.). 3. Изготвям официален документ (диплома, паспорт и под.). 3. Отправям (устно) заповед, нареждам.
издавя издавиш, мин. св. издавих, мин. прич. издавил, св. — вж. издавям.
издавям издавяш, несв. и издавя, св.; какво\кого. 1. Удавям всички от определен брой. 2. Уду-шавам всички от определен брой. Лисицата издави всички кокошки. — издавям се/издавя се. Само мн. Удавяме се всички от определен брой. Всички от кораба са се издавили.
издайник мн. издайници, м. Остар. Лице, което предава някого.
издайница мн. издайници, ж. Остар. Жена издайник.
издайнича издайничиш, мин. св. издайничих, мин. прич. издайничил, несв. Предателствам.
издайнически издайническа, издайническо, мн. издайнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка. // нареч. издайнически.
издалеко нареч. От голямо разстояние. Чува се глас издалеко. • Започвам (питам) издалеко. Говоря със заобикалки, не пристъпвам направо на въпроса.
издалече нареч. 1. Издалеко. 2. Отстрани, широко, задълбочено. Започнах да уча много издалече.
издам издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. издал, св. — вж. издавам.
издание мн. издания, ср. 1. Само ед. Печатно произведение като издателска продукция. Книгата е издание на университетското издателство. 2. Отделно отпечатване на печатно произведение. Второ издание на "Бай Ганьо". 3. Всички екземпляри от едно отпечатване. Изданието е в голям тираж. 4. Разг. Периодично провеждане на конкурс, периодично телевизионно предаване. Тазгодишното издание на "Златният Орфей". • Периодично издание. Печатно произведение с едно и също заглавие, оформление, тематика, което излиза периодично.
издател издателят, издателя, мн. издатели, м. 1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения. 2. Остар. Лице, което подготвя за издаване; редактор.
издателски издателска, издателско, мн. издателски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения.
издателство мн. издателства, ср. Предприятие, което издава печатни произведения.
издатина мн. издатини, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина.
издатък мн. издатъци, (два) издатъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка.
издаянвам издаянваш, несв. и издаяня, св.; какво. Разг. Изкарвам, изтърпявам нещо трудно, тежко. Как ще издаяним тия ремонти, не зная.
издаяня издаяниш, мин. св. издаяних, мин. прич. издаянил, св. — вж. издаянвам.
издебвам издебваш, несв. и издебна, св.; кого. Проследявам с дебнене, извардвам.
издебна издебнеш, мин. св. издебнах, мин. прич. издебнал, св. — вж. издебвам.
издевателствам издевателстваш, несв. Върша издевателства.
издевателство мн. издевателства, ср. 1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство с идеалите. 2. Такава постъпка. Измисля и устройва издевателства.
издевателствувам издевателствуваш, несв. Издевателствам.
издействам издействаш, св.; какво. Успявам да постигна, да уредя нещо трудно да стане чрез ходене, срещи, настояване. Издействах си по-голяма заплата. Издействах си стипендия за чужбина.
издействувам издействуваш, св. Издействам.
издекламирам издекламираш, несв. и св.; какво. 1. Декламирам докрай или няколко неща едно след друго. 2. Прен. Изказвам нещо бързо и високо.
изделие мн. изделия, ср. Продукт или произведение на труда. Изделия на завода. Тестени изделия. Кожени изделия.
изделя изделиш, мин. св. изделих, мин. прич. изделил, св. — вж. изделям.
изделям изделяш, несв. и изделя, св.; какво. Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки.
издера издереш, мин. св. издрах, мин. прич. издрал, св. — вж. издирам.
издигам издигаш, несв. и издигна, св. 1. Какво/ кого. Придвижвам нагоре, вдигам. Издигам дете нагоре. Издигам ръка. Издигам пушка. Издигам очи. 2. Какво. Построявам нещо високо (къща, кула). 3. Кого. Правя някой да заеме висок обществен пост. Издигнаха го за директор. Издигам кандидатура. 4. Какво. Повишавам глас. 5. Какво. Извеждам дейност, предприятие до по-висока степен на развитие. Издигнаха университета до национален център. — издигам се/издигна се. 1. Движа се нагоре. Самолетът се издигна. Слънцето се издигна. Димът се издигна нагоре. Конят се издига на задните си крака. 2. Ставам по-висок. Пътят се издига. 3. Извисявам се, откроявам се с височина. Планината се издига. Замъкът се издига. 4. Превъзхождам останалите с добри качества. С ума си сс издигаше много над другите. 5. За шум, звук — извисявам се, чувам се ясно, откроявам се. 6. Развивам се духовно, усъвършенствам се; заемам висок пост. Изучи се и се издигна. // същ. издигане, ср.
издигна издигнеш, мин. св. издигнах, мин. прич. издигнал, св. — вж. издигам.
издирам издираш, несв. и издера, св. ; какво/кого. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите. — издирам се/издера се. Дера се, драскам се навсякъде. Издрах сс в къпините.
издирвам издирваш, несв. и издиря, св. 1. Кого. Търся по всякакви начини неизвестно по местонахождението си лице или предмет; проучвам. Издирвам престъпник. 2. Какво. Търся неизвестни факти или материали около случка или в науката. Издирвам исторически източник. // същ. издирване, ср. Журналистическо издирване.
издиря издириш, мин. св. издирих, мин. прич. издирил, св. - вж. издирвам.
издишам издишаш, несв. 1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор. Гумата издиша. 2. Прен. Разг. За предмет или човек, който е бил добър, силен, стабилен — вече не съм така добър. Старият вече издиша, не помни всичко. // същ. издишане, ср.
издишам издишаш, св. — вж. издишвам.
издишвам издишваш, несв. и издишам, св.; какво. Изхвърлям от дробовете си поетия въздух или дим; изпускам. // същ. издишване, ср.
издишен издишна, издишно, мн. издишни, прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух.
издокарам издокараш, св. — вж. издокарвам.
издокарвам издокарваш, несв. и издокарам, св. 1. Какво. Направям, измайсторявам, изработвам много добре. Издокарах ти много хубава рокля. 2. Разг. Кого. Обличам, докарвам, снимам или рисувам много добре, като много хубав. Виж как съм издокарала дъщеря си за празника. 3. Какво. Уреждам, нагласявам нещо — работа и под. — издокарвам се/издокарам се. Разг. Обличам се хубаво.
издоя издоиш, мин. св. издоих, мин. прич. издоил, св. — вж. издоявам.
издоявам издояваш, несв. и издоя, св. 1. Какво. Доя докрай. 2. Прен. Пренебр. Кого. Вземам от някого за себе си всичко, което е възможно, възползвам се.
издраскам издраскаш, св. — вж. издрасквам.
издрасквам издраскваш, несв. и издраскам, св.; какво/кого. Драскам по цялата повърхност. - издрасквам се/издраскам се. Покривам се с драскотини или драски. Издраскала се е цялата.
издращя издращеш и издращиш, мин. св. издрасках и издращих, мин. прич. издраскал и издращил, св. Издраскам.
издребнея издребнееш, мин. св. издребнях, мин. прич. издребнял, св. — вж. издребнявам.
издребнявам издребняваш, несв. и издребнея, св. 1. Ставам дребен в постъпките, в поведението и във възгледите си. Издребняваш и сс хващаш за незначителни неща. 2. Ставам по-дребен, смалявам се. Самолетът се отдалечи и издребня.
издрусам издрусаш, св. — вж. издрусвам.
издрусвам издрусваш, несв. и издрусам. св.; какво. 1. Друсвам един път или всичко докрай. Из-друсах ореха. 2. Разг. Казвам нещо безцере-монно, грубо, неочаквано. Издрусах и цялата истина. Издрусах му една лъжа. — издрусвам се/издрусам се. Разг. Пренебр. Сядам или падам неочаквано, тежко, грубо. Издруса се на земята.
издръжка само ед. 1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка. 2. Сума, която се дава на някого за живот. Държавата .му осигурява издръжка. Изпраща на децата си издръжка.
издръжлив издръжлива, издръжливо, мн. издръжливи, прил. Който е здрав, устойчив (на природни условия, на трудности, на работа и експлоатация). Издръжлив човек. Издръжливо растение. Издръжлива кола. // същ. издръжливост, издръжливостта, ж.
издрънкам издрънкаш, св. — вж. издрънквам.
издрънквам издрънкваш, несв. и издрънкам, св. 1. Неочаквано издавам еднократно дрънкане. Монетата издрънка в камъните. Телефонът издрънка. 2. Прен. Разг. Какво. Изказвам нелепости, глупости или разкривам някакви тайни. Ти ли издрънка всичко?
издрънча издрънчиш, мин. св. издрънчах, мин. прич. издрънчал, св. - вж. издрънчавам.
издрънчавам издрънчаваш, несв. и издрънча, св. 1. Издавам кратко дрънчене. Ключовете издрънчаха в джоба му. 2. Прен. Разг. Какво. Удрям плесница, шамар. Ще ти издрънча един. 3. Правя нещо, придружено с кратко дрънчене. По улицата издрънчаваха трамваи.
издувам издуваш, несв. и издуя, св.; какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух): надувам. Издувам джоб. Издувам гърди. Издувам бузи. — издува ме (или те, го. я, ни, ви, ги). Изпитвам вътрешно напрежение от желание или необходимост да се смея, да плача и др.; напушва ме. Издува ме на смях. Издува ме на плач. — издувам се/издуя се. 1. Добивам изпъкнала или кръгла форма, като се изпълвам, обикн. с въздух. Бузите му се издуха от храната. 2. Изпитвам вътрешно напрежение от храна, газове, прилошаване.
издумам издумаш, св. — вж. издумвам.
издумвам издумваш, несв. и издумам, св.; какво. 1. Изричам, изказвам. Издума няколко думи и спря. Издума всичко на един дъх. 2. Изричам тежки, обидни думи. Каквито ми ги издума, сърцето ме заболя. — издумвам се/издумам се. Казвам всичко, за да ми олекне. Издумах и се за всичките си грижи.
издутина мн. издутини, ж. 1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма. 2. Подутина. На челото му имаше голяма издутина от удара.
издухам издухаш, св. — вж. издухвам.
издухвам издухваш, несв. и издухам, св.; какво. 1. С духане отстранявам, премахвам от някъде. Вятърът издуха снежинките от пътя. Издухах праха от книгите. 2. С духане изкарвам от устата си. Издуха дима от устата си. 3. Издухвам силно въздух през носа си, за да го почистя; изсеквам го. — издухвам се/издухам се. Изсеквам се.
издуша издушиш, мин. св. издуших, мин. прич. издушил, св. — вж. издушавам.
издушавам издушаваш, несв. и издуша, св. 1. Какво. Душа докрай или всички докрай. 2. Кого/какво. Задушавам всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха. Ще ги издушите тия деца в такава малка стая. — издушавам сс/издуша се. Само мн. Задушаваме се всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха. Издушихме се в тоя автобус.
издуя издуеш, мин. св. издух, мин. прич. издул, св. - вж. издувам.
издълбавам издълбаваш, несв. и издълбая, св.; какво. Правя дупка, вдлъбнатина, фигура, очертания с дълбаене. Реката е издълбала брега. Издълбавам дупка в дървото. Издълбавам надпис на камъка.
издълбая издълбаеш, мин. св. издълбах, мин. прич. издълбал, св. — вж. издълбавам.
издълбоко нареч. 1. От голяма дълбочина. Чу сс глас издълбоко. 2. Из основи. Трябва да подхванем работата издълбоко. Проучвам въпроса издълбоко. 3. Силно, в голяма степен. Развълнуван съм издълбоко. Скърбя издълбоко.
издължа издължиш, мин. св. издължих, мин. прич. издължил, св. — вж. издължавам.
издължавам издължаваш, несв. и издължа, св.; какво. Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение. Издължих си заема. Издължих си данъците. — издължавам се/издължа се. 1. Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение. 2. Прен. Отговарям на услуга (обикн. с услуга) и на морално задължение. Няма никога да се издължим на родителите си.
издължавам издължаваш, несв. и издължа, св. Правя по-дълъг; удължавам. — издължавам се/ издължа се. Ставам по-дълъг или по-висок.
издънвам издънваш, несв. и издъня, св.; какво. 1. Премахвам дъното. Издъних кошницата с тежкия багаж. 2. Изкъртвам с удар врата или прозорец. — издънвам се/издъня се. 1. Оставам без дъно. Кацата беше стара и се издъни. 2. Прен. Разг. Излагам се, компрометирам се, провалям се в нещо. Издъних се на изпита по математика.
издънка мн. издънки, ж. 1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки. 2. Потомък, наследник. Той е издънка на богата фамилия. 3. Прен. Разг. Компрометиране, провал в нещо. Всичко мина без големи издънки.
издъно нареч. 1. С корените, с основите. Изскубвам издъно. 2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно.
издъня издъниш, мин. св. издъних, мин. прич. издънил, св. — вж. издънвам.
издържа издържиш, мин. св. издържах, мин. прич. издържал, св. — вж. издържам.
издържам издържаш, несв. и издържа, св. 1. На какво. Устоявам, успявам да понеса нещо, обикн. трудно, тежко. Металът издържа на натиск. Материалът издържа на висока температура. Издържам на студ. Издържам на глад. Издържам на натоварване. Издържам на лишения. Издържам на критика. 2. Какво. Успешно отговарям на въпроси, изисквания; вземам изпит и под. Издържах изпита с четворка. 3. Какво/на какво. Устоявам, имам качества за конкуренция, критика и под. Не издържа на никаква критика.
издържам издържаш, несв. и издържа, св.; кого\какво. Осигурявам средства за съществуване. Издържам семейство. Издържам студент. Издържам училище. — издържам се/издържа се. Осигурявам си средства за съществуване. Издържам се с писане.
издържан издържана, издържано, мн. издържани, прил. Който отговаря докрай на изискванията на някакъв стил, вкус и под. Художествено издържан. Издържан в класически стил. Издържано облекло. // същ. издържаност, издържаността, ж.
издърпам издърпаш, св. — вж. издърпвам.
издърпвам издърпваш, несв. и издърпам, св.; какво/кого. С дърпане успявам да извадя, да придвижа, да изтегля, да опъна и под. Издърпвам рибата от водата. Издърпвам връзките на чантата. Издърпах го до вратата. — издърпвам се/издърпам се. С дърпане успявам да се освободя, да се откъсна, да се отдръпна. Издърпах сс от прегръдката му. Издърпвам се назад. • Издърпвам ушите (на някого). Карам се заради провинение.
издъхвам издъхваш, несв. и издъхна, св. 1. Изпускам последния си дъх; умирам. Издъхна във вторник следобед. 2. Остар. Издишвам.// същ. издъхване, ср.
издъхна издъхнеш, мин. св. издъхнах, мин. прич. издъхнал, св. - вж. издъхвам.
издявам издяваш, несв. и издяна, св.; какво. Изваждам вдянат конец от ухото на игла. — издявам се/издяна се. Излизам от ухото на иглата.
издялам издялаш, св. — вж. издялвам.
издялвам издялваш, несв. и издялам, св.; какво. 1. С дялане изглаждам, изравнявам. Издялах една клечка с ножката. 2. С дялане изработвам предмет, изображение, надпис. Издялвам дървена фигура.
издялкам издялкаш, св. — вж. издялквам.
издялквам издялкваш, несв. и издялкам, св.; какво. Издялвам.
издяна изденеш, мин. св. издянах, мин. прич. издянал, св. — вж. издявам.
изедник мн. изедници, м. 1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора. 2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добър, а вкъщи е истински изедник.
изедница мн. изедници, ж. Жена изедник.
изедно нареч. 1. Заедно, съвместно. Двата шева вървят изедно. Ръкавите се кроят изедно. 2. Заедно, едновременно. Дойдоха всички изедно. Извикаха всички изедно.
изжаднея изжаднееш, мин. св. изжаднях, мин. прич. изжаднял, св. - вж. изжаднявам.
изжаднявам изжадняваш, несв. и изжаднея, св. 1. Изпитвам силна жажда, ставам много жаден. 2. Прен. Обхваща ме силно желание за нещо. Беше изжадняла за ласки.
изжвакам изжвакаш, св. — вж. изжваквам.
изжваквам изжвакваш, несв. и изжвакам, св. 1. Жвакам един път или няколко пъти един след друг. 2. Прен. Какво. Изяждам с жвакане. Из-жвака всичкия компот.
изженвам изженваш, несв. и изженя, св.; кого. Женя, задомявам всички от определения брой. Из-жени си децата. Изжени си дъщерите. — изженвам се/изженя се. Само мн. Оженваме се всички от определения брой.
изженя изжениш, мин. св. изжених, мин. прич. изженил, св. — вж. изженвам.
изживелица мн. изживелици, ж. Преживелица.
изживея изживееш, мин. св. изживях, мин. прич. изживял, св. — вж. изживявам.
изживявам изживяваш, несв. и изживея, св.; какво. 1. Минавам, прекарвам време, живот и т. н. Изживявам щастливо време. Изживях половината от живота си там. 2. Понасям, изпитвам; преживявам. Изживя голямата си любов в университета. Трудно изживява чуждото нещастие. 3. Преодолявам. Изживя детските болести. Изживявам конфликтите.
изжулвам изжулваш, несв. и изжуля, св.; какво/ кого. 1. Жуля в голяма степен, изцяло или всички в определен кръг. Изжулих си ръцете. 2. Жуля един път или няколко пъти един след друг. Изжулих го с пръчката.
изжуля изжулиш, мин. св. изжулих, мин. прич. изжулил, св. - вж. изжулвам.
изжъна изжънеш, мин. св. изжънах, мин. прич. изжънал, св. — вж. изжънвам.
изжънвам изжънваш, несв. и изжъна, св. Жъна докрай определеното; пожънвам.
иззабогатея иззабогатееш, мин. св. иззабогатях, мин. прич. иззабогатял, св. — вж. иззабогатявам.
иззабогатявам иззабогатяваш, несв. и иззабогатея, св. Забогатяваме всички.
иззад предлог. 1. Означава движение от място в задната част на нещо. Иззад храста изскочи заек. 2. Означава, че някакво действие се извършва зад преграда или че нещо се намира зад преграда, но се чува или се вижда. Иззад него надничаше жена му. Иззад оградата играеха деца.
иззвуча иззвучиш, мин. св. иззвучах, мин. прич. иззвучал, св. — вж. иззвучавам.
иззвучавам иззвучаваш, несв. и иззвуча, св. Прозвучавам, звуча един път или няколко пъти един след друг от край до край.
иззвънтя иззвънтиш, мин. св. иззвънтях, мин. прич. иззвънтял, св. — вж. иззвънтявам.
иззвънтявам иззвънтяваш, несв. и иззвънтя, св. Издавам звънтене един път или няколко пъти по един път.
иззвъня иззвъниш, мин. св. иззвънях, мин. прич. иззвънял, св. - вж. иззвънявам.
иззвънявам иззвъняваш, несв. и иззвъня, св. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Телефонът иззвъня.
иззема изземеш, мин. св. иззех, мин. прич. иззел, св. — вж. изземвам.
изземам изземаш, несв. Изземвам.
изземвам изземваш, несв. и иззема, св.; какво. 1. Вземам, обикн. насилствено, от някого в големи количества или от много хора в полза обикн. на държавата. Иззеха оръжието от дома му. Изземвам документи. 2. Вземам, обикн. насилствено, чужди функции. Иззеха функциите й и я съкратиха. 3. Вземам всичко докрай. Иззе ми книгите и не ги върна.
иззидам иззидаш, св. — вж. иззидвам.
иззидвам иззидваш, несв. и иззидам, св. Зидам докрай. За един ден иззидват една стена.
иззиждам иззиждаш, несв. Иззидвам.
изигравам изиграваш, несв. и изиграя, св. 1. Какво. Играя от началото докрай игра (в 1, 2, 3, 6, 7 и 8 знач.). Изиграх две игри на тенис. Изигра добре ролята. Изиграха си танца. Изиграха си добре сделката и спечелиха много. 2. Кого. Измамвам. Изиграха го в цената. — изигравам се/изиграя се. Излъгвам се в нещо. Продавачката се изигра и ми взе по-малко пари. • Изигравам/изиграя номер (на някого). Разг. Злепоставям, поставям в неудобно положение; изигравам.
изиграя изиграеш, мин. св. изиграх, мин. прич. изиграл, св. — вж. изигравам.
изискам изискаш, св. - вж. изисквам.
изискан изискана, изискано, мн. изискани, прил. Който е съвършен, издържан, фин, изящен. Изискано държание. Изискан парфюм. Изискан ресторант. // същ. изисканост, изискаността, ж.
изискано нареч. Съвършено, с финес, с изящество, издържано. Държи се изискано.
изисквам изискваш, несв. и изискам, св.; какво. 1. Искам официално (чрез документи) да ми се предостави или да се направи нещо. Изисквам досието му. Изисквам сведения. Изисквам консулт. 2. Държа да се спазват условия или ред. Изисквам дисциплина. Изисквам точност в работата. — изисква се. Безл. Поставя се като условие; нужен е. Изисква се висше образование. // същ. изискване, ср.
изискуем изискуема, изискуемо, мн. изискуеми, прил. Спец. Който се изисква, изискван. Изискуемо образование. Изискуеми размери.
изкажа изкажеш, мин. св. изказах, мин. прич. изказал, св. — вж. изказвам.
изказвам изказваш, несв. и изкажа, св. 1. Какво. Изричам, произнасям; казвам. Оставете ме да изкажа думата си. 2. Какво. Изричам, произнасям, изразявам. Изказвам болките си. Изказвам съчувствие. Изказвам съмнение. 3. Остар. Кого. Издавам. Изказвам в полицията. — изказвам се/изкажа се. 1. Правя публично изложение по някакъв въпрос. Изказах се относно изпитите. На заседанието се изказаха трима души. 2. Остар. Издавам се. Изказал се кой е. // същ. изказване, мн. изказвания, ср. Правя изказване. Давам думата за изказвания.
изкалвам изкалваш, несв. и изкалям, св. 1. Какво/кого. Изцапвам с кал, окалвам. 2. Прен. Кого. Оклеветявам, окалвам, очерням. Изкалвам името му. — изкалвам се/изкалям се. Изцапвам се с кал; окалвам се.
изкалъпвам изкалъпваш, несв. и изкалъпя, св.; какво. 1. Направям, без да имам нужните материали или квалификация; фабрикувам като по калъп. 2. Прен. Пренебр. Съчинявам оттук-оттам, комбинирам (книга, лъжа и др.). Изкалъпих една хубава лъжа.
изкалъпя изкалъпиш, мин. св. изкалъпих, мин. прич. изкалъпил, св. — вж. изкалъпвам.
изкалям изкаляш, св. - вж. изкалвам.
изкапвам изкапваш, несв. и изкапя, св. 1. Какво) кого. Окапвам веднъж или всички по веднъж. Изкапах си дрехите. 2. Капя до изчерпване. Водата с изкопала през пукнатината на бутилката. 3. За листа, коса, зъби и под. — опад-вам докрай. 4. Прен. Обикн. мн. Уморяваме се до краен предел всички от определения брой. Изкопахме по нагорнището. 5. Прен. Обикн. мн. Умираме, загиваме всички от определения брой. Повечето от ротата ни изкопаха. — из-капвам се/изкапя се. Капя се веднъж или капя всички дрехи по веднъж. • Изкапват ми очите. Заболяват ме очите от продължително взиране.
изкапя изкапеш, мин. св. изкапах, мин. прич. изкапал, св. — вж. изкапвам.
изкарам изкараш, св. — вж. изкарвам.
изкарвам изкарваш, несв. и изкарам, св. 1. Какво/кого. Управлявам, водя, карам навън, нагоре или пред другите, на открито. Изкарвам колата от двора. Изкарвам овцете на паша. Едва изкараха каруцата до върха. Изкараха го по химия. 2. Какво. Изваждам от вътрешността; изтръгвам, премахвам. Изкарвам от джоба си. Изкарвам зъб. 3. Какво. Почиствам (лекета и под.). Препаратът изкарва петна. 4. Какво. Вадя документ. Изкарвам паспорт. 5. Какво. Добивам плодове, продукти или пари. Изкарвам картофи за зимата. Изкарвам някой лев. От домати изкарва добре. 6. Какво. Получавам оценка на изпит, изпитване и под. По история изкара пет. 7. За растение, листа, клонки; за коса, брада — покарвам, израствам. 8. Какво. При броене или смятане — получавам. Изкарах, че ми трябват сто лева. 9. Какво. Правя снимка. 10. Извеждам от състояние, настроение. 11. Кого. Представям не какъвто е, преиначено. Изкараха го много лош. Изкарвам го добър. 12. Какво. Изваждам поука, полза и др. — изкарвам се/изкарам се. Представям се преиначено, не какъвто съм. Изкарал се много добър. // същ. изкарване, ср. • Изкарвам душата (на някого). Разг. Измъчвам, притеснявам много.
изкарвам изкарваш, несв. и изкарам, св. 1. Какво. Приключвам, завършвам докрай нещо започнато. Това лято ще изкараме къщата. 2. Какво. Преминавам докрай, приключвам (училище, казарма и под.). Тази есен ще изкара казармата. 3. Какво. Успешно се представям на изпит, конкурс и под. Двата изпита изкарах, но последния не успях. 4. Какво. Изпълнявам от край до край песен, танц и под. 5. Какво. Преживявам период от време. Изкарахме три години в чужбина. 6. Какво. Прекарвам, понасям болест, трудност и др. // същ. изкарване, ср.
изкатервам изкатерваш, несв. и изкатеря, св.; какво. Преодолявам чрез катерене. — изкатервам се/изкатеря се. Изкачвам се чрез катерене. Изкатерих се до върха на дървото.
изкатеря изкатериш, мин. св. изкатерих, мин. прич. изкатерил, св. — вж. изкатервам.
изкача изкачиш, мин. св. изкачих, мин. прич. изкачил, св. — вж. изкачвам.
изкачвам изкачваш, несв. и изкача, св.; какво. Движа се нагоре, преодолявам височина. Изкачвам връх. Изкачвам височина. - изкачвам се/изкача се. Движа се нагоре. Изкачвам се по стълбите. // същ. изкачване, ср.
изкашля изкашлиш, мин. св. изкашлях и изкашлих, мин. прич. изкашлял и изкашлил, св. — вж. изкашлям.
изкашлям изкашляш, несв. и изкашля, св.; какво. Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си. Изкашлям храчка. — изкашлям се/изкашля се. 1. Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си. 2. Кашлям леко за сигнал или по навик.
изкипя изкипиш, мин. св. изкипях, мин. прич. изкипял, св. — вж. изкипявам.
изкипявам изкипяваш, несв. и изкипя, св. 1. За течност или рядка маса — при кипене излизам от съда. 2. Какво. Оставям да изкипи. С този съд не изкипявам млякото.
изкисвам изкисваш, несв. и изкйсна, св.; какво. Държа във вода с определена цел. Изкисвам месото, за да не мирише. — изкисвам се/изкисна се. Чрез стоене във вода или друга течност губя или добивам качества. Сиренето се изкисна, не е много солено.
изкисна изкиснеш, мин. св. изкиснах, мин. прич. изкиснал, св. — вж. изкисвам.
изкихам изкихаш, св. — вж. изкихвам.
изкихвам изкихваш, несв. и изкихам. св. 1. Кихвам. 2. Какво. Чрез кихане изхвърлям от устата или от носа си. Изкиха трохи върху масата. — изкихвам се/изкихам се. 1. Кихвам. Изкиха се срещу слънцето. 2. Сред неколкократ но кихане свършвам да кихам. Изкихай се навън и тогава влез.
изклася изкласиш, мин. св. изкласих, мин. прич. изкласил, св. — вж. изкласявам.
изкласявам изкласяваш, несв. и изклася, св. 1. За житни растения - пускам клас. 2. Прен. Остар. За ученик - започвам да уча в класове (след отделенията). 3. Прен. За учещ - не успявам да завърша учебна година или степен. Изкласи още след девети клас и се прибра вкъщи.
изклинча изклинчиш, мин. св. изклинчих, мин. прич. изклинчил, св. — вж. изклинчвам.
изклинчвам изклинчваш, несв. и изклинча, св. Успявам да се измъкна от работа или задължение. Пак изклинчи, не дойде да пренася мебели.
изключа изключиш, мин. св. изключих, мин. прич. изключил, св. — вж. изключвам.
изключвам изключваш, несв. и изключа, св. 1. Кого/какво. Отстранявам, премахвам от група, организация, учебно заведение, от списък и под. Изключвам от партия. Заради отсъствия го изключиха от училище. 2. Какво/кого. Не вземам под внимание; игнорирам. Като изключим времето, всичко друго беше добре. Ако изключим двама-трима, останалите са отличници. 3. Какво. Спирам действието на машина, мотор и под. Изключих радиото. 4. За механизъм — преставам да действам. 5. Разг. За човек — преставам да възприемам. Съвсем изключих. — изключвам се/изключа се. Преставам да действам или да принадлежа към организация и под. автоматично, от само себе си. Бушонът се изключи. // същ. изключване, ср.
изключвател изключвателят, изключвателя, мн. изключватели, (два) изключвателя, м. Приспособление, чрез което се спира действието на машина, уред и под.
изключение мн. изключения, ср. Отклонение от типичното или от правилото. Всяко правило си има изключение. • Без изключение. В пълния брой. Всички са тук без изключение. • По изключение. Вън от правилото, от типичното. • Правя изключение. Не съм по правилото или според типичното.
изключено нареч. • Изключено е. Не е възможно. Изключено е да е идвал.
изключителен изключителна, изключително, мн. изключителни, прил. 1. Който е извън правилата; извънреден, специален. Изключителен случай. Изключително посещение. 2. Който надхвърля някаква степен; извънмерен. Изключителен човек. Изключителна красота. Изключително място. /'/ нареч. изключително. Работи изключително добре.
изкова изковеш, мин. св. изковах, мин. прич. из-ковал, св. — вж. изковавам.
изковавам изковаваш, несв. и изкова, св.; какво. 1. Изработвам чрез коване. 2. Създавам, изработвам; съчинявам. Изковавам съдбата си. Изковавам характер. Изковавам лъжа.
изколвам изколваш, несв. и изколя, св.; кого/какво. Коля всички от определен брой. Изклаха овцете. Изколват всички заловени.
изколя изколиш, мин. св. изклах, мин. прич. изклал, св. — вж. изколвам.
изкомандвам изкомандваш, несв. и св.; кого. Давам команда, заповед. Изкомандва ги да започнат работа.
изкомандувам изкомандуваш, несв. и св. Изкомандвам.
изкомсумирам изконсумираш, несв. и св.; какво. Консумирам до край.
изконен изконна, изконно, мн. изконни, прил. Изначален. Изконни традиции.
изкоп мн. изкопи, (два) изкопа, м. 1. Дълбоко-из-копана площ, обширна яма. Изкоп за къща. Изкоп за прикритие. 2. Само ед. Процесът на изкопаване. Изкопът ще отнеме много време.
изкопавам изкопаваш, несв. и изкопая, св.; какво. 1. Чрез копаене завършвам дупка, яма, изкоп. Изкопавам изкоп за основи. 2. Чрез копаене изваждам от земята. Изкопали гърне със злато. Изкопават тонове въглища на ден. // същ. изкопаване, ср.
изкопаем изкопаема, изкопаемо, мн. изкопаеми, прил. 1. Който се добива чрез изкопаване от земята. Изкопаеми богатства. 2. За растения и животни — който е съществувал в отминали епохи и останките му се откриват при разкопаване на земни пластове. 3. Прен. Пренебр. Като същ., ср. Който е закостенял, консервативен, със стари разбирания. Ти за изкопаемо ли ме смяташ? • Полезни изкопаеми. Природни богатства, които се добиват от земните недра.
изкопая изкопаеш, мин. св. изкопах, мин. прич. изкопал, св. - вж. изкопавам.
изкопен изкопна, изкопно, мн. изкопни, прил. Който се отнася до правене на изкоп. Изкопни работи.
изкопча изкопчиш, мин. св. изкопчих, мин. прич. изкопчил, св. — вж. изкопчвам.
изкопчвам изкопчваш, несв. и изкопча, св. 1. Какво/кого. Изтръгвам от ръцете на някого. Изкопни парите от ръцете му. 2. Прен. Какво. Получавам с усилия, с трудност сведения, истина, пари, свобода и др. Изкопчвам истината за убийството. — изкопчвам се/изкопча се. 1. Успявам да се изтръгна, отскубна от ръцете на някого; измъквам се, освобождавам се. 2. Успявам да се измъкна от задължения, да изклинча.
изкопчия мн. изкопчии, м. Работник, който копае ръчно изкопи.
изкореня изкорениш, мин. св. изкорених, мин. прич. изкоренил, св. — вж. изкоренявам.
изкоренявам изкореняваш, несв. и изкореня, св.; какво. 1. Изваждам с корените. Вятърът изкоренява дърветата. 2. Прен. Унищожавам докрай, напълно, издъно нещо лошо. Изкоренявам пороци. Изкоренявам зло.
изкористя изкористиш, мин. св. изкористих, мин. прич. изкористил, св. — вж. изкористявам.
изкористявам изкористяваш, несв. и изкорйстя, св. Използвам обстоятелства за материални или лични облаги.
изкормвам изкормваш, несв. и изкормя, св. 1. Какво. Обикн. за умъртвено животно — изваждам вътрешностите. Изкормвам риба. Изкормвам овца. 2. Какво/кого. Разкъсвам или на-мушквам в коремната област.
изкормя изкормиш, мин. св. изкормих, мин. прич. изкормил, св. - вж. изкормвам.
изкормям изкормяш, несв. Изкормвам.
изкорубвам изкорубваш, несв. и изкорубя, св.; какво. Правя да стане изкривено или издълбано като коруба. — изкорубвам се/изкорубя се. 1. За дърво — добивам хралупи, коруби по стъблото. Старото дърво се е изкорубило. 2. Ставам изпъкнал, изметнат, изкривен или издълбан като коруба. Дъската се е изкорубила. Брегът се е изкорубил.
изкорубя изкорубиш, мин. св. изкорубих, мин. прич. изкорубил, св. — вж. изкорубвам.
изкосо нареч. • Гледам изкосо. Поглеждам настрана, без да обръщам глава.
изкрада изкрадеш, мин. св. изкрадох, мин. прич. изкрал, св. — вж. изкрадвам.
изкрадвам изкрадваш, несв. и изкрада, св.; какво. Крада много или всичко от определеното. Изкрадоха на хората кокошките.
изкрещя изкрещиш, мин. св. изкрещях, мин. прич. изкрещял, св. — вж. изкрещявам.
изкрещявам изкрещяваш, несв. и изкрещя, св. 1. Крещя един път или няколко пъти по един път. Птицата изкрещя и изчезна. 2. Казвам с крещене. — Излез от стаята! — изкрещя той. // същ. изкрещяване, ср.
изкриво нареч. 1. Изкосо. Поглеждам изкриво. 2. Злобно, накриво. Защо ме гледаш изкриво?
изкривя изкривиш, мин. св. изкривих, мин. прич. изкривил, св. - вж. изкривявам.
изкривявам изкривяваш, несв. и изкривя, св. 1. Какво. Правя крив по форма. Изкривявам линията. 2. Какво. Кривя един път или няколко пъти по един. Изкриви поглед към нея. 3. Прен. Изопачавам, преиначавам истина, факти и под. Вестниците изкривяват фактите. — изкривявам се/изкривя се. 1. Ставам крив по форма. От влагата дъските се изкривиха. 2. Ставам извит, наклонен, раздвижен. Кракът ми се изкриви. Физиономията му се изкриви. // същ. изкривяване, ср.
изкристализирам изкристализираш, несв. и св. 1. Успявам да кристализирам. 2. Разг. Премръзвам от студ. Тук ще изкристализираме.
изкритикувам изкритикуваш, св. Критикувам кратко и остро.
изкръшкам изкръшкаш, св. — вж. изкръшквам.
изкръшквам изкръшкваш, несв. и изкръшкам, св. Разг. Успявам да се измъкна от работа или от задължения; изклинчвам.
изкрякам изкрякаш, св. — вж. изкряквам.
изкряквам изкрякваш, несв. и изкрякам, св. 1. Крякам един път или няколко пъти по един. 2. Прен. Казвам нещо с викане, наподобяващо крякане. — Ще те убия! — изкряка той.
изкукуригам изкукуригаш, св. — вж. изкукуригвам.
изкукуригвам изкукуригваш, несв. и изкукуригам, св. 1. За петел — кукуригам веднъж или няколко пъти по веднъж. 2. Прен. Пренебр. Казвам нещо по начин, подобен на кукуригане. 3. Прен. Пренебр. Оглупявам. Остави го, изкукуригал е от четене.
изкупвам изкупваш, несв. и изкупя, св. 1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкупвам с кръв. 2. Какво. Понасям страдания, трудности като възмездие. Изкупвам греховете си с труд. // същ. изкупване, ср.
изкупвателен изкупвателна, изкупвателно, мн. изкупвателни, прил. Който се отнася до изкупуване на стопанска продукция. Изкупвателен пункт.
изкупвач мн. изкупвачи, м. Лице, което изкупува стопанска продукция.
изкупен изкупна, изкупно, мн. изкупни, прил. Изкупвателен. Изкупни цени.
изкупител изкупителят, изкупителя, мн. изкупители, м. Лице, което изкупва чужди грехове.
изкупителен изкупителна, изкупително, мн. изкупителни, прил. • Изкупителна жертва. Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. Ставам изкупителна жертва.
изкупителка мн. изкупителки, ж. Жена изкупител.
изкупление само ед. Изкупване на грехове, грешки и под. Дарявам пари за изкупление на греховете си.
изкупувам изкупваш, несв. и изкупя, св. 1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкупвам с кръв. 2. Какво. Понасям страдания, трудности като възмездие. Изкупвам греховете си с труд. // същ. изкупване, ср.
изкупчик мн. изкупчици, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност.
изкупя изкупиш, мин. св. изкупих, мин. прич. изкупил, св. - вж. изкупвам.
изкупя изкупиш, мин. св. изкупих, мин. прич. изкупил, св. — вж. изкупувам.
изкусен изкусна, изкусно, мн. изкусни, прил. Който е изключително сръчен, умел в изработване, сътворяване или изпълнение. Изкусен майстор златар. Изкусен цигулар. // нареч. изкусно.
изкусител изкусителят, изкусителя, мн. изкусители, м. 1. Човек, който изкушава, привлича. 2. Дявол. Изкусителят му нашепва.
изкусителен изкусителна, изкусително, мн. изкусителни, прил. Който изкушава, привлича. Изкусителна идея. Изкусително предложение.
изкусителка мн. изкусителки, ж. Жена изкусител.
изкуствен изкуствена, изкуствено, мн. изкуствени, прил. 1. Който е направен от човека като заместител на естествен. Изкуствен зъб. Изкуствен крак. 2. Който е добит от човека като заместител на природни вещества. Изкуствена коприна. Изкуствени торове. 3. Който не е по природните закони; неестествен, наложен, направен. Изкуствен език. 4. Който е фалшив, неестествен. Изкуствена усмивка. Изкуствено държание. // нареч. изкуствено.
изкуство мн. изкуства, ср. 1. Само ед. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Интересувам се от изкуство. Хората имат нужда от изкуство. Изкуство на образи и цветове. 2. Един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства. Театрално изкуство. Киноизкуство. От всички изкуства най-много обича музиката. 3. Само ед. Изключително майсторство, владеене на някаква дейност. Голямо изкуство е кулинарията. Изкуство на превода.
изкуствовед мн. изкуствоведи, м. Учен в областта на изкуствознанието.
изкуствоведка мн. изкуствоведки, ж. Жена изкуствовед.
изкуствоведски изкуствоведска, изкуствоведско, мн. изкуствоведски, прил. Който се отнася до изкуствовед и изкуствознание.
изкуствознание само ед. Наука за изкуството.
изкусуря изкусуриш, мин. св. изкусурих, мин. прич. изкусурил, св. — вж. изкусурявам.
изкусурявам изкусуряваш, несв. и изкусуря, св.; какво. Изработвам или довършвам, като изпилвам майсторски детайлите. Шкафът е готов, но трябва да го изкусуря.
изкуся изкусиш, мин. св. изкусих, мин. прич. изкусил, св. — вж. изкусявам.
изкусявам изкусяваш, несв. и изкуся, св. Изкушавам.
изкуфея изкуфееш, мин. св. изкуфях, мин. прич. изкуфял, св. — вж. изкуфявам.
изкуфявам изкуфяваш, несв. и изкуфея, св. 1. За плод — ставам кух. Ряпата е вече изкуфяла. 2. Прен. Пренебр. За човек — оглупявам. Тоя старец е съвсем изкуфял.
изкуша изкушиш, мин. св. изкуших, мин. прич. изкушил, св. — вж. изкушавам.
изкушавам изкушаваш, несв. и изкуша, св.; кого. Подмамвам с нещо привлекателно; съблазнявам. Изкуши я с парите си. — изкушавам се/ изкуша се. Изпитвам силно желание за нещо привлекателно; съблазнявам се. Изкушавам се да си купя от тези обувки.
изкушение мн. изкушения, ср. Нещо, което може да изкушава. Магазинът беше пълен с изкушения.
изкълча изкълчиш, мин. св. изкълчих, мин. прич. изкълчил, св. — вж. изкълчвам.
изкълчвам изкълчваш, несв. и изкълча, св. 1. Какво. Измествам кост в става. Паднах и си изкълчих ръката. 2. Прен. Преиначавам, изопачавам факти, истина, съзнание и под. — изкълчвам се/изкълча се. Измества ми се кост в ставата.
изкъпвам изкъпваш, несв. и изкъпя, св.; кого/какво. Къпя докрай. Изкъпа ли вече детето? — изкъпвам се/изкъпя се. Къпя докрай себе си.
изкъпя изкъпеш, мин. св. изкъпах, мин. прич. изкъпал, св. — вж. изкъпвам.
изкъртвам изкъртваш, несв. и изкъртя, св.; какво. Къртя изцяло. Вятърът изкърти тополата. — изкъртвам се/изкъртя се. Къртя се.
изкъртя изкъртиш, мин. св. изкъртих, мин. прич. изкъртил, св. — вж. изкъртвам.
изкъсо нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало. • Държа изкъсо. 1. Стегнато, без голяма свободна част. Дръж изкъсо коня, много е буен. 2. Прен. Разг. За човек — отнасям се строго.
излавям излавяш, несв. Изловявам.
излагам излагаш, несв. и изложа, св. 1. Какво. Поставям и подреждам някъде, за да показвам пред публика. Излагам картини. Излагам дрехи. Излагам в софийските галерии. 2. Какво. Оставям, подлагам на въздействие. Излагам на слънце тялото си. 3. Прен. Какво/кого. Подлагам на опасност, на риск, на подигравки и др. Излагам на опасност живота си. 4. Какво. Разказвам подробно, описвам събития, разсъждения и др.; предавам. Излагам показанията си писмено. 5. Кого/какво. Компрометирам, злепоставям. С държанието си изложи баща си. — излагам се/изложа се. 1. Подлагам се на опасност, риск. 2. Компрометирам се. // същ. излагане, ср.
излагация мн. излагации, ж. Разг. Пренебр. Компрометиране, злепоставяне. Голяма излагация беше, като се напи.
излаз само ед. 1. Изход, достъп. Търсеха излаз от гората. 2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и под. Имам излаз на море. Нямам излаз на океан.
излапам излапаш, св. — вж. излапвам.
излапвам излапваш, несв. и излапам, св.; какво. Изяждам от край до край с лапане.
излевря се излевриш се, мин. св. излеврих се, мин. прич. излеврил се, св. — вж. излеврям се.
излеврям се излевряш се, несв. и излевря се, св. Грубо. Излягам се неприлично.
излегна се излегнеш се, мин. св. излегнах се, мин. прич. излегнал се, св. — вж. излягам се.
излежа излежиш, мин. св. излежах, мин. прич. излежал, св. — вж. излежавам.
излежавам излежаваш, несв. и излежа, св.; какво. Прекарвам от край до край присъда в затвора. Излежа си двете години. — излежавам се/излежа се. 1. Лежа дълго в леглото за удоволствие, без да спя. Сутрин се излежава до 10 часа. 2. Бездействам, мързелувам. Другите работят, а той се излежава цяло лято.
излеко нареч. Леко, в неголяма степен, плавно. Усмихва се излеко. Запява излеко.
излекувам излекуваш, св. 1. Кого/какво. Лекувам до пълно оздравяване или премахване на болестта. Лекарят я излекува от главоболието. Излекуваха язвата му. 2. Прен. Какво. Оздравявам, премахвам недостатъци. Трябва да излекуват икономиката. - излекувам се. 1. Оздравявам. 2. Освобождавам се от нещо, което е вредно. Искам да се излекувам от някои скрупули.
излет мн. излети, (два) излета, м. Разходка сред природата за един ден. Отивам на излет.
излет само ед. Излитане. Първи излет със самолета.
излетя излетиш, мин. св. излетях, мин. прич. излетял, св. — вж. излитам.
излетявам излетяваш, несв. Излитам.
излечим излечима, излечимо, мн. излечими, прил. Който може да се излекува. Излечима болест.
излея излееш, мин. св. излях, мин. прич. излял, св. — вж. изливам.
изливам изливаш, несв. и излея, св.: какво. 1. Изсипвам определеното количество течност или рядка маса от съд. 2. Лея до завършване в калъп, форма, кофраж и под. Утре ще изливаме плоча. 3. Дрен. Излъчвам, изсипвам в голямо количество или степен. Слънцето излива светлина. 4. Дрен. Давам израз на чувства. Изливам мъката си. Изливам гнева си. — изливам се/излея се. 1. За течност — изливам се сам. 2. За дъжд — валя обилно. 3. За светлина — излъчвам се в голяма степен. 4. За много хора — появяваме се изведнъж. 5. За чувства — изразявам се външно. Гневът му се изля върху нея.
излизам излизаш, несв. и изляза, св. 1. Напускам някакви Предели отвътре навън. Излизам от стаята. Излизам от страната. 2. Отивам на открито; озовавам се. Излизам на двора. Излизам в центъра. Излизам на разходка. 3. Напускам, отделям се от група, редица, колектив и под. 4. Напускам поради изтичане на срока затвор, казарма и под. 5. За път, стая и под. — имам изход, свързвам. Пътят излиза на магистралата. 6. Появявам се, подавам се. Ризата му излязла от панталона. Излизат и пъпки. 7. Прен. За вятър, буря — появявам се. Докато пътувахме, излезе буря. 8. За новости, стоки на пазара, плодове и зеленчуци — появявам се, пускат ме. Доматите излязоха късно. 9. Получава се, добива се. От този плат ще излезе една рокля. От декар излиза един тон. 10. Прен. Коствам, струвам. Една сватба излиза много пари. 11. Дрен. Ставам, оформям се. От него излезе добър учител. Няма да излезе човек от тебе. 12. Намирам се извън мода, възраст и др. Тези обувки излязоха от модата. — излиза/излезе. Безл. Оказва се. Излиза, че не съм спечелил още за кола. • Излизам от кожата си. Разг. Не съм на себе си от гняв.
излинея излинееш, мин. св. излинях, мин. прич. излинял, св. — вж. излинявам.
излинявам излиняваш, несв. и излинея, св. 1. Ставам блед, избелявам. Цветовете на плата бяха излинели. 2. Прен. Отслабвам физически, побледнявам.
излитам излиташ, несв. и излетя, св. 1. За птица, самолет и под. — отделям се от земята или от някакво място. Птиците излитаха и бързо се връщаха. 2. За дим, пара; песен, шум — отделям се от вътрешността на нещо и се разпространявам. 3. За вещество, което се изпарява — изпарявам се. Всичкият спирт е излетял . 4. Прен. Излизам бързо, стремително от някъде. Всички излетяха от къщата.
излишен излишна, излишно, мн. излишни, прил. 1. Който е в излишък; останал. Имам стотина излишни тухли, мога да ти ги дам. 2. Който е безполезен, ненужен, безсмислен. Не обичам излишни спорове.
излишество мн. излишества, ср. • Живея в излишество. Живея разкошно, свръх нуждите.
излишък мн. излишъци, м. Това, което е в повече от необходимото. Имам време в излишък. Имам тетрадки в излишък.
излияние мн. излияния, ср. Емоционално разкриване на чувства и вълнения. Слушам излияния.
изловя изловиш, мин. св. излових, мин. прич. изловил, св. — вж. изловявам.
изловявам изловяваш, несв. и изловя, св.; кого; какво. Улавям, хващам всички.
изложа изложиш, мин. св. изложих, мин. прич. изложил, св. — вж. излагам.
изложба мн. изложби, ж. Специално подбрани предмети на изкуството или други изделия, подредени за публично показване. Изложба на картини. Изложба на машини. Посещавам изложба.
изложбен изложбена, изложбено, мн. изложбени, прил. Който се отнася до изложба. Изложбена зала.
изложение мн. изложения, ср. 1. Само ед. Предаване (устно или писмено) на мисли и разсъждения. Написах едно изложение за природата на Виетнам. 2. Писмено излагане на факти, обикн. за нещо нередно, с цел да бъдат разгледани или разследвани. Изпратих три изложения за случая до министъра. 3. Само ед. Основната част от литературно произведение или от писмено съчинение.
изложение мн. изложения, ср. Панаир; голяма тематична изложба на постиженията в дадена област. Световно изложение на авиационна техника.
изложение само ед. Разположение на сграда, стая и др. спрямо посоките на света. Източно изложение. Стаята има северно изложение.
изложител изложителят, изложителя, мн. изложители, м. Лице, предприятие, държава и под., който излага стоки на панаир или изложба.
излъгвам излъгваш, несв. и излъжа, св. 1. Кого. Служа си с лъжа един или няколко пъти. 2. Кого. Измамвам. 3. Какво. Не оправдавам надежди, вяра и под. — излъгвам се/излъжа се. 1. Измамвам се, заблуждавам се, постъпвам погрешно. Излъгах се в него. Излъгах се, като си купих тази кола. 2. Постъпвам по необичаен за мене начин. Излъга се най-после да дойдеш.
излъжа излъжеш, мин. св. излъгах, мин. прич. излъгал, св. — вж. излъгвам.
излъскам излъскаш, св. — вж. излъсквам.
излъсквам излъскваш, несв. и излъскам, св.; какво. Правя нещо да стане много лъскаво. Излъсках обувките си.
излъча излъчиш, мин. св. излъчих, мин. прич. излъчил, св. - вж. излъчвам.
излъчвам излъчваш, несв. и излъча, св.; какво. 1. Изпускам, отделям светлина, топлина, енергия. 2. Предавам сигнал по радио или телевизия. 3. Прен. Изразявам чувство, настроение (за лице, очи, жест и под.). — излъчвам се/излъча се. За светлина, топлина, енергия, чувство — отделям се, разпространявам се. Тъга се излъчваше от очите и. // същ. излъчване, ср.
излъчвам излъчваш, несв. и излъча, св.; кого/ какво. 1. Избирам, отделям един или няколко души от колектив за някаква дейност. Трябва да излъчим комисия за този въпрос. 2. Определям, отличавам като най-добър. Журито излъчи победители.
излъчвател излъчвателят, излъчвателя, мн. излъчватели, (два) излъчвателя, м. Спец. Уред за излъчване на някакъв вид енергия.
излюпвам излюпваш, несв. и излюпя, св. Създавам условия пилето да излезе от яйцето; из-мътвам. — излюпвам се/излюпя се. 1. Излизам от яйцето: измътвам се. 2. Прен. Разг. Създавам се от обстоятелствата, набързо, непрофесионално.
излюпя излюпиш, мин. св. излюпих, мин. прич. излюпил, св. — вж. излюпвам.
излягам се излягаш се, несв. и излетна се, св. 1. Седя полулегнал или лежа удобно. 2. Лежа дълго време; бездействам, излежавам се. Цял ден се излягат по сенките.
изляза излезеш, мин. св. излязох, мин. прич. излязъл, св. — вж. излизам.
излян изляна, изляно, мн. излени, прил. Който е изсипан, който се е излял (за течност или рядка маса).
излят излята, излято, мн. излети, прил. 1. Който е положен в калъп, форма, кофраж. 2. Който е точен по размери, по тялото, добре ушит. Роклята и е излята по нея.
измажа измажеш, мин. св. измазах, мин. прич. измазал, св. - вж. измазвам.
измазвам измазваш, несв. и измажа, св.: какво. 1. Замазвам изцяло. Измазахме пристройката отвън. 2. Изразходвам с мазане. Измазах боята.
измама мн. измами, ж. 1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама. 2. Илюзия (зрителна, слухова и под.).
измамвам измамваш, несв. и измамя, св.; кого. Послужвам си с измама. — измамвам се/измамя се. 1. Поддавам се на измама. 2. Заблуждавам се в преценките си за някого или за нещо.
измамен измамна, измамно, мн. измамни, прил. 1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки. 2. Който е нереален, привиден. Измамна представа. 3. Който е жертва на измама.
измамлив измамлива, измамливо, мн. измамливи, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.).
измамник мн. измамници, м. Човек, който мами, лъже.
измамница мн. измамници, ж. Жена измамник.
измамнически измамническа, измамническо, мн. измамнически, прил. Който съдържа измама. По измамнически начин.
измамя измамиш, мин. св. измамих, мин. прич. измамил, св. — вж. измамвам.
измачкам измачкаш, св. - вж. измачквам.
измачквам измачкваш, несв. и измачкам, св. Мачкам много или всички от определения брой; смачквам. Измачкала си си полата. — измачквам се/измачкам се. 1. За дреха — смачквам се, намачквам се. 2. Смачквам някоя или всички дрехи, с които съм облечен.
измежду предлог. От, сред предмети или хора. Кой измежду вас може да язди кон? Трябва да избера няколко измежду тези платове.
измекяр измекярят, измекяря, мн. измекяри, м. Остар. Слуга.
изменник мн. изменници, м. Човек, който изменя на някого или на нещо. Изменници на идеята.
изменница мн. изменници, ж. Жена изменник.
изменчив изменчива, изменчиво, мн. изменчиви, прил. 1. Който се променя. Изменчива съдба. 2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Изменчив характер. // същ. изменчивост, изменчивостта, ж.
изменя измениш, мин. св. измених, мин. прич. изменил, св. — вж. изменям.
изменяем изменяема, изменяемо, мн. изменяеми, прил. Който може да се изменя. Изменяема скорост.
изменям изменяш, несв. и изменя, св.; какво/ кого. Правя различно от досегашното; променям. — изменям се/изменя се. Ставам различен, променям се. Децата се изменят. Времето се изменя.
изменям изменяш, несв. и изменя, св. 1. На кого/на какво. Преставам да бъда верен, нарушавам клетва, обещание; изневерявам. Измених на принципите си. Изменям на родината си. Измених на съпруга си. 2. За слух, памет, качество — преставам да служа добре, да се проявявам. Паметта започна да ми изменя.
измервам измерваш, несв. и измеря, св. 1. Какво/кого. С уред, инструмент определям размери, количество и др. Измерих дължината на стаята. 2. Какво/кого. Преценявам с поглед размери, количество и др. Измери с поглед купчината пясък. 3. Прен. Кого. Гледам продължително, обикн. неодобрително. Измери го изпитателно в целия му ръст.
измервател измервателят, измервателя, мн. измерватели, (два) измервателя, м. Уред или инструмент, с който се измерва.
измервателен измервателна, измервателно, мн. измервателни, прил. Който служи за измерване. Измервателни уреди.
измерение мн. измерения, ср. 1. Величина, която може да бъде измерена. Фигурата има три измерения — дължина, ширина и височина. 2. Начин на измерване; мащаб, мярка.
измерим измерима, измеримо, мн. измерими, прил. Който може да бъде измерен.
измерител измерителят, измерителя, мн, измерители, (два) измерителя, м. 1. Измервател. 2. Критерий, мярка. Дисциплината е измерител на възпитанието.
измеря измериш, мин. св. измерих, мин. прич. измерил, св. — вж. измервам.
измествам изместваш, несв. и изместя, св. 1. Какво/кого. Променям мястото; премествам. Измествам стола към масата. Изместиха го в друго училище. 2. Кого/какво. Заемам чуждо място. Изкуствените влакна изместват естествените. Той измести директора. 3. Прен. Разг. Какво. Изкълчвам. Изместих си глезена. — измествам се/изместя се. 1. Променям мястото си; премествам се. Изместих се да работя в другата стая. 2. Изкълчвам се. // същ. изместване, ср.
изместя изместиш, мин. св. изместих, мин. прич. изместил, св. - вж. измествам.
измет само ед. Разг. 1. Стари, непотребни вещи за изхвърляне. Не слагай тоя измет в мазето, изхвърли всичко. 2. Прен. Пренебр. Морално деградирали хора, вън от нормите и законите на обществото. Изметът на града.
измета изметеш, мин. св. изметох, .мин. прич. измел, св. — вж. измитам.
изметна изметнеш, мин. св. изметнах, мин. прич. изметнал, се. — вж. измятам.
измивам измиваш, несв. и измия, се. 1. Какво/ кого. Мия изцяло или всички. 2. Какво. За дъжд, вода — отнасям, отмивам. Дъждът изми лозунга от стената. 3. Прен. Какво. Заличавам, изтривам, обикн. отрицателно чувство. Измивам срама. — измивам се/измия се. 1. Измивам себе си. 2. Мога да бъда отстранен, почистен с вода. Тази боя не се измива.
измина изминеш, мин. св. изминах, мин. прич. изминал, св. — вж. изминавам.
изминавам изминаваш, несв. и измина, св. 1. Какво. Минавам определено разстояние. Изминахме пътя от Бургас до Сливен. 2. За период от време — изтичам. Изминаха два часа. — изминавам се/измина се. За период от време — изтичам. Изминаха се две години. // същ. изминаване, ср.
измислица мн. измислици, ж. 1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове. 2. Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици.
измисля измислиш, мин. св. измислих, мин. прич. измислил, св. — вж. измислям.
измислям измисляш, несв. и измисля, св.; какво. 1. С мислене стигам до идея или решение. Измислихте ли име за бебето? Измислих как да постъпя. 2. Съчинявам измислици. 3. Разг. Изобретявам, откривам. Хората са измислили велосипеда отдавна. // същ. измисляне, ср.
измитам измиташ, несв. и измета, св.; какво. 1. Мета изцяло или всички. Измитам коридора. Измитам трите стаи. 2. Отстранявам с метене. Измети този пясък. - измитам се/измета се. Прен. Пренебр. Махам се отнякъде, омитам се.
измия измиеш, мин. св. измих, мин. прич. измил, св. — вж. измивам.
измокря измокриш, мин. св. измокрих, мин. прич. измокрил, св. — вж. измокрям.
измокрям измокряш, несв. и измокря, св.; кого! какво. Правя мокър. Измокрям листа със сълзи. — измокрям се/измокря се. Ставам мокър. Измокрих се от дъжда.
измолвам измолваш, несв. и измоля, св.; какво. Чрез дълго молене получавам. Измолих пари за обувки. Измолих да отида на дискотека.
измоля измолиш, мин. св. измолих, мин. прич. измолил, св. — вж. измолвам.
изморя измориш, мин. св. изморих, мин. прич. изморил, св. — вж. изморявам.
изморявам изморяваш, несв. и изморя, св.; кого. Довеждам до умора. Чистенето ме изморява много. — изморявам се/изморя се. Изпитвам умора.
изморявам изморяваш, несв. и изморя, св.; какво/ кого. Причинявам смърт на много или на всички. Препаратът измори рибата в реката.
измразя измразиш, мин. св. измразих, мин. прич. измразил, св. - вж. измразявам.
измразявам измразяваш, несв. и измразя, се. 1. Кого. Причинявам простудяване, премръзване. 2. Какво. Причинявам измръзване, повреждане на растение.
измръзвам измръзваш, несв. и измръзна, св. 1. Мръзна дълго, ставам студен, премръзнал. Носът ми измръзна. 2. За растение, животно или човек — премръзвам, замразявам се и се увреждам. Краката му бяха измръзнали.
измръзна измръзнеш, мин. св. измръзнах, мин. прич. измръзнал, св. — вж. измръзвам.
измъквам измъкваш, несв. и измъкна, св. 1. Какво. Изваждам с усилие. Измъквам дърво от земята. Измъквам зъб. 2. Какво. Вадя нещо прибрано, пъхнато някъде. Измъкна една книга от шкафа. Измъквам пари от джоба си. 3. Кого. Извеждам отнякъде с трудност или хитрост. Трябва да те измъкна от къщи да се развлечеш. 4. Прен. Какво. С усилия или с хитрост успявам да получа от някого пари или сведения, признания. Всеки ден измъква пари от майка си. От тази сделка ще измъкна един милион. С бой измъкват признания. 5. Кого/ какво. Избавям от беда, бедност и под. Измъкнаха го от затвора. Измъквам от бедност. — измъквам се/измъкна се. 1. Излизам от вътрешността с усилие. Измъквам се изпод развалините. 2. Избягвам, отървавам се, освобождавам се. Измъкна се рано от къщата. Измъкна се от полицаите. 3. Прен. Разг. Изплъзвам се, изклинчвам. Измъкна се без глоба. 4. Прен. Разг. Израствам на височина. Тази година се измъкна, стана висок. // същ. измъкване, ср. • Измъквам от калта. Разг. Отървавам някого от мизерия, бедност или от пороци.
измъкна измъкнеш, мин. св. измъкнах, мин. прич. измъкнал, св. — вж. измъквам.
измърся измърсиш, мин. св. измърсих, мин. прич. измърсил, св. — вж. измърсявам.
измърсявам измърсяваш, несв. и измърся, св.: какво/кого. Правя мръсен, намърсявам. Измърсйх си ръцете. — измърсявам се/измърся се. Ставам мръсен, намърсявам се. • Измърсявам си ръцете. Участвам в престъпление.
измъча измъчиш, мин. св. измъчих, мин. прич. измъчил, св. — вж. измъчвам.
измъчвам измъчваш, несв. и измъча, св. 1. Кого. Създавам продължително мъки, трудности; тормозя. Измъчваха го да си признае вината. Измъчвам с тежка работа. Измъчвам морално. 2. Кого. Създавам продължително мъки от жажда, глад, болка и др. 3. Кого. За мисъл, чувство — продължително мъча, тормозя, човъркам. Измъчваше я мисълта, че е направила съдбовни грешки. — измъчвам се/измъча се. 1. Подложен съм на продължителни физически или морални мъки, трудности. 2. Понасям големи мъки, трудности, за да направя нещо. Измъчих се с тази работа от сутрин до вечер и пак не върви.
измъчен измъчена, измъчено, мн. измъчени, прил. 1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер. 2. Който изглежда или изразява мъка, изтощение. Измъчен вид. Измъчен поглед. 3. Прен. Който е постигнат с големи трудности, едва-едва. Измъчена победа. Измъчен успех. 4. Прен. За творческо произведение - сътворено с големи усилия; съчинено, слабо. Измъчена дисертация.
измяна мн. измени, ж. 1. Предателство към някого или нещо. Измяна на принципи. 2. Изневяра. Не можа да и прости измяната.
измятам измяташ, несв. и изметна, св.; какво. Причинявам изкривяване. Влагата измята дъските. — измятам се/изметна се. 1. За дъска, плоскост и под. — изкривявам се. 2. Прен. Разг. Променям предишни свои позиции, мнение, решение. Измята се като фурнаджийска лопата.
изнамеря изнамериш, мин. св. изнамерих, мин. прич. изнамерил, св. — вж. изнамирам.
изнамирам изнамираш, несв. и изнамеря, св. 1. Какво. Откривам нещо неизвестно дотогава, изобретявам. Изнамирам желязото. Изнамирам парната машина. 2. Кого. Издирвам, откривам след голямо търсене. Искам да изнамеря всичките си роднини. 3. Прен. Пренебр. Какво/ кого. Купувам, вземам, използвам нещо некачествено, лошо, незаслужаващо внимание. Откъде изнамери тая рокля.
изнаприкажа изнаприкажеш, мин. св. изнаприказах, мин. прич. изнаприказал, св. — вж. изнаприказвам.
изнаприказвам изнаприказваш, несв. и изнаприкажа, св.; какво/ на кого. Наприказвам много неща; изпонаприказвам. — изнаприказвам се/изнаприкажа се. Приказвам до насита.
изнасилвам изнасилваш, несв. и изнасиля, св. 1. Кого. Насилвам жена за полов акт. 2. Какво! кого. Насилвам, принуждавам за нещо. Изнасилих го да ми даде пари. Изнасилих съвестта си да му позволя. // същ. изнасилване, ср.
изнасиля изнасилиш, мин. св. изнасилих, мин. прич. изнасилил, св. — вж. изнасилвам.
изнасям изнасяш, несв. и изнеса, св. 1. Какво. Нося отвътре навън. Изнесохме гардероба от стаята. Изнесох цветята на балкона. 2. Какво. Показвам, предлагам за продажба. Това лято ще изнасям на пазара домати. 3. Какво! кого. Нося на по-високо място. Изнеси детето на втория етаж. 4. Какво. Поставям в печатан текст извън страницата (встрани, в заглавие). Изнасям поправки. Най-важното изнасям в заглавие. 5. Какво. Продавам стоки на друга страна. Изнасям житни култури. 6. Прен. Какво. Понасям докрай трудности, удържам победа, имам заслуги. Тримата футболисти изнесоха мача. 7. Прен. Какво. Представям пред публика (концерт, театрално представление, доклад, лекция и др.). 8. Прен. Какво. Представям, огласявам чрез средствата за масово осведомяване. Изнесоха случая в печата . — изнасям се/изнеса се. Напускам жилище. След два дни ще се изнесем оттук. — изнася ми. Безл. Имам сметка, отърва ми. Не ми изнася да пътувам.
изначален изначална, изначално, мн. изначални, прил. Който е от самото начало, изконен, първичен.
изневеря изневериш, мин. св. изневерих, мин. прич. изневерил, св. — вж. изневерявам.
изневерявам изневеряваш, несв. и изневеря, св. 1. На кого. Нарушавам верността си към мъж или жена. Жена му му е изневерявала хиляди пъти. 2. На какво. Отклонявам се от професия, принципи, идеали; изменям. 3. На кого. За памет, слух, чувство и др. — преставам да служа нормално.
изневиделица нареч. Внезапно, неочаквано. Изневиделица излезе куче.
изневяра мн. изневери, ж. 1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта. 2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна.
изнемога само ед. Изнемощяване, физическа отпадналост. Работих до изнемога.
изнемогвам изнемогваш, несв. и изнемогна, св. 1. Не ми достигат физически сили да се справя с работата си, изнемощял съм. 2. Намирам се в тежко материално положение. Вече две години изнемогваме.
изнемогна изнемогнеш, мин. св. изнемогнах, мин. прич. изнемогнал, св. — вж. изнемогвам.
изнемощея изнемощееш, мин. св. изнемощях, мин. прич. изнемощял, св. — вж. изнемощявам.
изнемощявам изнемощяваш, несв. и изнемощея, св. 1. Оставам без сили от физическо напрежение; капвам. Изнемощял е от дългия път. 2. Отслабвам от тежка болест или от отрицателни преживявания.
изненада мн. изненади, ж. 1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада - беше пристигнал брат ми от Америка. 2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.
изненадам изненадаш, св. — вж. изненадвам.
изненадвам изненадваш, несв. и изненадам, св. 1. Кого. Извиквам изненада с постъпки, действия и др. Изненадах го е желанието си да следвам. 2. Кого. Появявам се внезапно, неочаквано. Изненадах ги, когато си брояха парите. — изненадвам се/изненадам се. Изпитвам изненада.
изнервя изнервиш, мин. св. изнервих, мин. прич. изнервил, св. — вж. изнервям.
изнервям изнервяш, несв. и изнервя, св.; кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. Грижата за много неща едновременно я беше изнервила. — изнервям се/изнервя се. Доведен съм до постоянно нервно напрежение. От недостига на пари се беше изнервил.
изнеса изнесеш, мин. св. изнесох, мин. прич. изнесъл, св. — вж. изнасям.
изнижа изнижеш, мин. св. изнизах, мин. св. изнизал, св. — вж. изнизвам.
изнизвам изнизваш, несв. и изнижа, св.: какво. Изваждам от връвта нещо нанизано; разниз-вам. Изнизвам гердан. — изнизвам се/изнижа се. 1. Излизам оттам, където съм нанизан или вдянат. Перлите се изнизаха. Конецът се изниза. 2. Прен. Разг. За много хора, превозни средства — разпръскваме се, напускаме един след друг. Народът се изниза от площада. 3. Прен. Разг. Измъквам се незабелязано. Изниза се, без да си плати наема. 4. Прен. За време, часове — отминавам неусетно. Изнизаха се двайсет години брачен живот.
изниквам изникваш, несв. и изникна, св. 1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна. 2. За зъб — показвам се над венеца. 3. Прен. Разг. Появявам се неочаквано. Откъде изникна толкова късно?
изникна изникнеш, мин. св. изникнах, мин. прич. изникнал, св. — вж. изниквам.
износ само ед. Изнасяне на стоки за търговия в друга страна; експорт. Правя износ. Стоки за износ.
износвам износваш, несв. и износя, св.; какво. 1. Нося свои или чужди дрехи до скъсване. Износва старите си дрехи. 2. При бременност — нося плода до раждането му. — износвам се/ износя се. 1. За дрехи, машини и др. — изхабявам се, ставам негоден за употреба. 2. Прен. За човек — изхабявам се, губя част от силите си. // същ. износване, ср.
износен износна, износно, мн. износни, прил. Който се отнася до износ. Износна търговия.
износен износна, износно, мн. износни, прил. Който е на сметка, изгоден. Износни цени.
износител износителят, износителя, мн. износители. Институция, учреждение, което се занимава с износ или произвежда стоки за износ.
износителка мн. износителки, ж. Страна, фирма, която изнася стоки за търговия. Страна износителка на петрол.
износя износиш, мин. св. износих, мин. прич. износил, св. — вж. износвам.
изнудвам изнудваш, несв. и изнудя, св.; кого. Принуждавам чрез заплахи. Изнудвам да си признае. Изнудвам я за пари. // същ. изнудване, ср.
изнудвач мн. изнудвачи, м. Човек, който е склонен да изнудва.
изнудвачка мн. изнудвачки, ж. Жена изнудвач.
изнудя изнудиш, мин. св. изнудих, мин. прич. изнудил, св. - вж. изнудвам.
изнурителен изнурителна, изнурително, мн. изнурителни, прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд.
изнуря изнуриш, мин. св. изнурих, мин. прич. изнурил, св. — вж. изнурявам.
изнурявам изнуряваш, несв. и изнуря, св.; кого. Довеждам до крайно физическо или нравствено изтощение. — изнурявам се/изнуря се. Изпадам в крайно физическо или нравствено изтощение.
изобари само мн. Спец. Линии, които върху географска карта съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен период.
изобати само мн. Спец. Линии, които съединяват точки от морско или речно дъно с еднаква дълбочина.
изобилен изобилна, изобилно, мн. изобилни, прил. Който е в изобилие.
изобилие само ед. Голямо количество от нещо; богатство.
изобилствам изобилстваш, несв. 1. Има ме в изобилие. В тоя район изобилстват прасковите. 2. С какво. Притежавам в изобилие. Френският му изобилстваше с грешки.
изобилствувам изобилствуваш, несв. Изобилствам.
изоблича изобличиш, мин. св. изобличих, мин. прич. изобличил, св. - вж. изобличавам.
изобличавам изобличаваш, несв. и изоблича, св.; кого/какво. Публично разкривам с факти провинение, престъпление; разобличавам. // същ. изобличаване, ср.
изображение мн. изображения, ср. 1. Огледално отражение на образ. Видя изображението си в огледалото. 2. Художествено пресътворен образ, събитие. Картини с изображения на голи жени. Изображение на живота.
изобразителен изобразителна, изобразително, мн. изобразителни, прил. 1. Който пресъздава чрез образи. Изобразителни изкуства. 2. Който служи за изобразяване. Изобразителни средства.
изобразя изобразиш, мин. св. изобразих, мин. прич. изобразил, св. — вж. изобразявам.
изобразявам изобразяваш, несв. и изобразя, св.; какво/кого. Пресъздавам чрез художествени средства. Романът изобразява войната. // прил. изобразен, изобразена, изобразено, мн. изобразени.
изобретател изобретателят, изобретателя, мн. изобретатели, м. Човек, който е изобретил, открил нещо. Изобретател на радиото.
изобретателен изобретателна, изобретателно, мн. изобретателни, прил. 1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости. 2. За човек — който има съобразителна и гъвкава мисъл. Изобретателен селянин.
изобретение мн. изобретения, ср. Нещо с голямо значение за човека, което е открито, изнамерено. Телефонът е голямо изобретение.
изобретя изобретиш, мин. св. изобретих, мин. прич. изобретил, св. — вж. изобретявам.
изобретявам изобретяваш, несв. и изобретя, св.; какво. Правя изобретение.
изобщо нареч. 1. Във всяко отношение. Изобщо сме зле, с изключение на храната. 2. Поначало, по принцип. Тук изобщо е хубаво, но сега е малко пусто. 3. Никак. Аз изобщо не пия алкохол. 4. Напълно, съвсем. Олиото изобщо изчезна. 5. С една дума. Обичам ябълки, круши — изобщо всички плодове.
изогамия само ед. Спец. Форма на размножаване у едноклетъчните и низшите растения, при която двете сливащи се клетки са с еднаква външност.
изоглоси само мн. Спец. Линии на географска карта, очертаващи области с еднакви езикови особености.
изографисам изографисаш, св. — вж. изографисвам.
изографисвам изографисваш, несв. и изографисам, се.; какво/кого. 1. Изписвам с икони или с библейски сцени. Църквата е добре изографисана. 2. Пренебр. Изобразявам, рисувам без художествени качества. Над чешмата са изографисани два лъва. — изографисвам се/изографисам се. Гримирам се безвкусно в много цветове.
изолатор мн. изолатори, (два) изолатора, м. 1. Вещество, което не провежда електрически ток и топлина. Дървото е добър изолатор. 2. Помещение за изолиране на заразно болни. 3. Всяко приспособление, предназначено да изолира.
изолационен изолационна, изолационно, мн. изолационни, прил. 1. Който се отнася до изолация. Изолационни свойства. 2. Който е предназначен за изолиране. Изолационни материали.
изолация само ед. 1. Отделяне от околната среда, изолиране. Поставиха го в пълна изолация. Намирам се в изолация. 2. Материал, който изолира от шум, топлина, електрически ток.
изолирам изолираш, несв. и св. 1. Кого. Отделям от контакти с хора. Работата го изолира от хората. Трябва да изолират болните. 2. Какво. Ограждам, облепвам с лош проводник на топлина, електрически ток и др. Изолирахме стената от влагата. 3. Спец. Какво. Отделям, установявам от маса, смес. Изолирам вирус. — изолирам се. Отделям се от хора, събития и др. // същ. изолиране, ср.
изолирбанд само ед. Лента, напоена с катран, за изолиране на проводници с течащ електрически ток.
изомер мн. изомери, (два) изомера, м. Спец. Химическо съединение, което има еднакъв състав и молекулно тегло с друго съединение, но се отличава по химическия си строеж, физическите и химическите си свойства.
изомерия само ед. Спец. Съществуване на изомери.
изоморфен изоморфна, изоморфно, мн. изомбрфни. Спец. Сходен по форма.
изоморфия само ед. Спец. Еднаквост на кристалната форма при химически различни вещества.
изопача изопачиш, мин. св. изопачих, мин. прич. изопачил, св. — вж. изопачавам.
изопачавам изопачаваш, несв. и изопача, св.; какво. Преиначавам, тълкувам факти в невярна светлина. // същ. изопачаване, ср.
изопвам изопваш, несв. и изопна, св.; какво. Изпъвам докрай. Изопвам одеялото на леглото. Изопвам гърди. — изопвам се/изопна се. 1. Изпъвам се докрай. Платът се изопва от вятъра. 2. Заставам с изпънато тяло. Войникът се изопна пред полковника. 3. За мускули — напрягам се. Лицето му се изопна. 4. За кожа на лице — изпъвам се, ставам без бръчки. Напълня и кожата му се изопна. // прил. изопнат, изопната, изопнато, мн. изопнати. Изопнати нерви.
изора изореш, мин. св. изорах, мин. прич. изорал, св. — вж. изоравам.
изоравам изораваш, несв. и изора, св.; какво. 1. Ора докрай определена площ. Изора два декара. 2. Разоравам, започвам да обработвам. Изораха пустеещите земи. 3. Изваждам нещо заровено при оране. Изорал един сребърен съд. // същ. изораване, ср.
изоставам изоставаш, несв. и изостана, св. 1. Оставам по-назад от другите, с които се движа, работя и др. Спряхме за малко и изостанахме от колоната. Другите станаха професори, а той изостана. 2. Не отговарям на съвременното равнище. Изоставаме от света по техника. Изоставам в модата. 3. Не успявам да свърша в срок. Изостанах с книгата. 4. За часовник - показвам отминало време. Часовникът изостава с десет минути. // същ. изоставане, ср.
изоставя изоставиш, мин. св. изоставих, мин. прич. изоставил, св. — вж. изоставям.
изоставям изоставяш, несв. и изоставя, св. 1. Какво. Напускам завинаги. Изоставям къщата си на село. Изоставям родния си край. 2. Какво. Напускам професия, занимание. Изоставям учителството. Изоставям рисуването. 3. Кого. Напускам семейството си или любима жена. 4. Какво/ кого. Преставам да се грижа; зарязвам. Изоставям домакинството. Изоставям болните си родители. 5. Прен. Кого. За сили, воля, здраве — напускам. Изоставя ме здравето вече. — изоставям се/изоставя се. Преставам да се грижа за себе си. Изоставих се, не ходя на фризьор вече.
изостана изостанеш, мин. св. изостанах, мин. прич. изостанал, св. — вж. изоставам.
изостря изостриш, мин. св. изострих, мин. прич. изострил, св. — вж. изострям.
изострям изостряш, несв. и изостря, св. 1. Какво. Правя остър. Изостри пръчката. 2. Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, мисъл. Сладкото изостри жаждата му. Много пари изострят алчността. Опитът изостря мисълта. 3. Прен. Правя криза, конфликт да стане по-остър, по-силен. — изострям се/изостря се. 1. Добивам заострена или издължена форма. Отслабна, носът му се изостри. Лицето му се изостри от напрежението. 2. Прен. За чувство, усещане — ставам по-силен. Болката се изостри. 3. Прен. За явление, положение, криза — ставам по-силен в проявата си. Кризата се изостри. Конфликтът се изостри. // същ. изостряне, ср.
изотвън нареч. Разг. 1. Откъм външната страна. Мини изотвън на двора, по улицата. 2. Отвън. Трябва ми помощ изотвън Търново.
изотгоре нареч. Разг. Откъм горната страна, отгоре. Почни да чистиш праха изотгоре, от лампите. • Гледам изотгоре. Разг. 1. Гледам всички отгоре поради високия си ръст. 2. Гледам надменно.
изотдалеко нареч. Разг. Отдалече, не веднага на въпроса. Започна да разказва изотдалеко.
изотдалече нареч. Изотдалеко.
изотдолу нареч. Разг. 1. Отдолу, от долу към нас. Изотдолу идваха хора. 2. От долу, от по-ниско място. Гледам изотдолу.
изотермия само ед. Спец. Еднаквост на температурата на въздушния слой.
изотзад нареч. Разг. 1. Откъм задната страна. Мини изотзад, не пред къщата. 2. Отзад, зад нещо. На снимката надничаше изотзад.
изотоп мн. изотопи, (два) изотопа, м. Спец. Разновидност на химически елемент със същите химически свойства, но различно атомно тегло.
изотпред нареч. Разг. Откъм предната страна. Мини изотпред, отзад има куче.
изпадам изпадаш, св. — вж. изпадвам.
изпадам изпадаш, несв. и изпадна, св. 1. Падам отвътре. От книгата изпаднаха листове. От джоба на ризата изпаднаха пари. 2. Изключвам се от състав, група; отпадам. Осем отбора изпадат на този кръг от първенството. 3. Оказвам се в неблагоприятно положение. Изпадам в бедност. Изпадам в немилост. 4. Пропадам, западам. Изпадне ли човек, трудно му се помага. Заводът е напълно изпаднал. 5. Обзема ме чувство или настроение. Изпадам в меланхолия. Изпадам в ужас.
изпадвам изпадваш, несв. и изпадам, св. Опадвам в голямата си част, в голям брой. Косата му изпада от грижи. На тази възраст изпадват зъбите.
изпадна изпаднеш, мин. св. изпаднах, мин. прич. изпаднал, св. — вж. изпадам.
изпарвам изпарваш, несв. и изпаря, св.; какво. Заливам с вряща вода за дезинфекция. Изпарвам дрехи. Изпарвам съдове.
изпарение мн. изпарения, ср. Пара, която се отделя при изпаряване. След дъжда започнаха изпаренията. В кухнята винаги има различни изпарения.
изпарител изпарителят, изпарителя, мн. изпарители, (два) изпарителя, м. Апарат за изпаряване на течности, използван в някои производства.
изпаря изпариш, мин. св. изпарих, мин. прич. изпарил, св. — вж. изпарвам.
изпаря се изпариш се, мин. св. изпарих се, мин. прич. изпарил се, св. — вж. изпарявам се.
изпарявам се изпаряваш се, несв. и изпаря се, св. 1. За течност — преминавам в пара. Водата в тенджерата се е изпарила и месото загоряло. 2. Прен. Разг. Изчезвам. Изпарявай се оттук. 3. Прен. За мисли, чувства — изчезвам, стопявам се. Щом я видя, негодуванието му се изпари. Като влезе на изпит, знанията му се изпариха от главата.
изпатя изпатиш, мин. св. изпатих, мин. прич. изпатил, св. — вж. изпащам.
изпащам изпащаш, несв. и изпатя, св. Преживявам беда, загуба. Изпатиха голяма суша.
изпека изпечеш, мин. св. изпекох, мин. прич. изпекъл, св. — вж. изпичам.
изпепеля изпепелиш, мин. св. изпепелих, мин. прич. изпепелил, св. — вж. изпепелявам.
изпепелявам изпепеляваш, несв. и изпепеля, св. 1. За огън — правя на пепел. Пожарът изпепели гората. 2. Прен. Унищожавам чувства. Враждата изпепели и малкото уважение помежду им. — изпепелявам се/изпепеля се. 1. Изгарям напълно. 2. За чувство — унищожавам се напълно.
изпера изпереш, мин. св. изпрах, мин. прич. изпрал, св. - вж. изпирам.
изпечен изпечена, изпечено, мн. изпечени, прил. 1. Който е приготвен чрез печене; опечен. Баницата е вече изпечена. 2. Който е физически издръжлив, жилав. Изпечен кон. 3. Прен. Който е опитен в нещо, обигран. Изпечена е в готвенето. Изпечена шивачка. Изпечен лъжец.
изпея изпееш, мин. св. изпях, мин. прич. изпял, св. — вж. изпявам.
изпивам изпиваш, несв. и изпия, св.\ какво. 1. Пия определеното количество. Изпих две бири. Изпих си лекарствата за днес. 2. Прен. Изтощавам, отнемам силите. Болестта изпи силите му. • Изпивам/изпия с очи. Разг. 1. Гледам влюбено, с любовно желание. 2. Гледам със силна омраза. • Изпил съм си ума. Разг. Оглупял съм, не разсъждавам разумно. Да не си си изпила ума да дадеш толкова пари за едни обувки!
изпикавам изпикаваш, несв. и изпикая, св.; какво. С пикане изхвърлям. Изпика много урина. — изпикавам се/изпикая се. Изхвърлям от себе си отделената урина.
изпикая изпикаеш, мин. св. изпиках, мин. прич. изпикал, св. — вж. изпикавам.
изпипам изпипаш, св. — вж. изпипвам.
изпипвам изпипваш, несв. и изпипам, св.; какво. Изработвам съвършено. Изпипва всичко с точките и запетаите.
изпирам изпираш, несв. и изпера, св.; какво. 1. Пера докрай или всичко определено. Изпрах си роклята. Изпрах всички одеяла. 2. Успявам да изчистя с пране. Изпрах всички петна от вино. — изпирам се/изпера се. 1. Изчиствам се при пране. Кафето се изпира. 2. Разг. Пера докрай своите дрехи. В събота ще се изпера. // същ. изпиране, ср. • Изпрани пари. Незаконно спечелени пари, наново вложени в законни сделки.
изписвам изписваш, несв. и изпиша, св. 1. Какво. Написвам, очертавам буква, образ или знак. Добре изписва буквите. 2. Какво. Запълвам от край до край с написан текст. Изписах сто листа. 3. Какво. Изразходвам докрай за писане. Изписах пет химикалки. 4. Какво. Поръчвам писмено по каталог. Изписвам си мебели. Изписвам книга. 5. Кого. Освобождавам, отписвам от лечение в болница. Родилките ги изписват след шест дни. — изписвам се/изпиша се. 1. За чувство, отношение — проличавам. Омразата му се изписа на лицето му. 2. Разг. За човек — представям се, какъвто не съм. Изписа се голям майстор. // същ. изписване, ср.
изпит мн. изпити, (два) изпита, м. Проверка и оценка на знания върху определен предмет. Изпит по математика. Писмен изпит. Устен изпит. Вземам изпит. Скъсват ме на изпит.
изпитам изпиташ, св. — вж. изпитвам.
изпитание мн. изпитания, ср. 1. Трудност, която изисква издръжливост. Минавам през изпитания на волята. 2. Спец. Изпробване на техническите качества на материал, машина и др.
изпитател изпитателят, изпитателя, мн. изпитатели, м. Лице, което се занимава с изпробване на механизъм, машина. Летец изпитател.
изпитателен изпитателна, изпитателно, мн. изпитателни, прил. 1. Който е свързан с изпробване на техническите качества. Изпитателен срок. Изпитателна комисия. 2. Запоглед — който иска да разбере. Спря върху нея изпитателния си поглед.
изпитвам изпитваш, несв. и изпитам, св. 1. Кого. Провеждам изпит. Днес ще изпитам десет студенти. 2. Какво/кого. Изпробвам в качества, възможности, работа. Изпитвам леки коли. Първо ще изпитаме състезателните му възможности. 3. Разг. Кого. Стремя се да узная, като подпитвам. Изпитвам го за отношенията помежду им. // същ. изпитване, ср.
изпитвам изпитваш, несв. и изпитам, св.; какво. 1. Чувствам, усещам. Изпитвам срам. Изпитвам страх. Изпитвам радост. 2. Понасям, подложен съм. Изпитвам трудности. Изпитвам лишения. Изпитвам въздействие.
изпичам изпичаш, несв. и изпека, св. 1. Какво. Пека до готовност. Изпекох месото. Гърнетата изпичат в пещ. 2. Прен. Разг. Кого. При-учвам или принуждавам да добие опит и издръжливост. Майка й я изпекла в готвенето. Трудностите в казармата изпичат. — изпичам се/изпека се. 1. Ставам готов чрез печене. Рибата сс е изпекла. 2. Получавам загар от слънчеви лъчи. Докато работим, се изпичаме. 3. Добивам опитност. Изпекъл се е в писането. // същ. изпичане, ср.
изпиша изпишеш, мин. св. изписах, мин. прич. изписал, св. — вж. изписвам.
изпищя изпищиш, мин. св. изпищях, мин. прич. изпищял, св. - вж. изпищявам.
изпищявам изпищяваш, несв. и изпищя, св. 1. Надавам кратък писък. Детето изпищя силно. 2. Казвам с пищене или с писклив глас. Хайде! — изпищя той. 3. Прен. Разг. Протестирам остро. Ако някой засегне привилегиите им, веднага изпищяват. 4. Разг. Реагирам остро. Всяка сутрин изпищява някоя къща, че е окрадена. Кой ли ще изпищи, че е изгубил паспорта си!
изпия изпиеш, мин. св. изпих, мин. прич. изпил, св. — вж. изпивам.
изплаквам изплакваш, несв. и изплакна, св.; какво. Измивам с плакнене. Изплакнах чашите. • Изплаквам/изплакна си гърлото. 1. Промивам си гърлото с течност. 2. Разг. Пийвам малко алкохол. Дай една чашка да си изплакна гърлото. • Изплаквам/изплакна си очите. Разг. Любувам се на нещо само с гледане.
изплаквам изплакваш, несв. и изплача, св. 1. Надавам кратък плач. Детето изплака в съня си. 2. Какво. Плача или се оплаквам докрай. Изплаках сълзите си. Изплаквам мъката си. — изплаквам се/изплача се. 1. Плача или се оплаквам до насита. Изплака се в стаята си. Изплачи се пред мене) 2. След дълго плакане не мога да плача. • Изплаквам/изплача си очите. Разг. Плача много дълго време.
изплакна изплакнеш, мин. св. изплакнах, мин. прич. изплакнал, св. — вж. изплаквам.
изплатя изплатиш, мин. св. изплатих, мин. прич. изплатил, св. — вж. изплащам.
изплача изплачеш, мин. св. изплаках, мин. прич. изплакал, св. — вж. изплаквам.
изплаша изплашиш, мин. св. изплаших, мин. прич. изплашил, св. — вж. изплашвам.
изплашвам изплашваш, несв. и изплаша, св.; кого. Причинявам страх; уплашвам. — изплашвам се/ изплаша се. Изведнъж изпитвам страх, уплашвам се. // прил. изплашен, изплашена, изплашено, мн. изплашени.
изплащам изплащаш, несв. и изплатя, св.; какво. 1. Плащам на периодични вноски. Изплащам апартамент. Изплащам заеми. 2. Плащам докрай на периодични вноски. Изплатихме колата. - изплащам се/изплатя се. 1. Връщам изцяло дългове. 2. Отплащам се. Не зная как да ти се изплатя за тая услуга. // същ. изплащане, ср. // прил. изплатен, изплатена, изплатено, мн. изплатени. • На изплащане. При договор да плащам цената на периодични вноски.
изплета изплетеш, мин. св. изплетох, мин. прич. изплел, св. — вж. изплитам.
изплитам изплиташ, несв. и изплета, св.; какво. Правя докрай с плетене. Изплитам мрежа. Изплитам пуловер. Изплетох две бримки.// прил. изплетен, изплетена, изплетено, мн. изплетени.
изплувам изплуваш, несв. и св. 1. За нещо потопено в течност — издигам се на повърхността. Останки от кораба изплували на следващия ден. 2. С плуване излизам на брега. 3. Прен. Ставам забележим, появявам се. От мъглата изплуваха дърветата. 4. Прен. Появявам се в съзнание, мисли. В главата му изплува образът на жена му. 5. Прен. Издигам се в социално или материално отношение.
изплъзвам се изплъзваш се, несв. и изплъзна се, св. 1. Поради плъзгане изпадам, измъквам се. Рибата се изплъзваше от ръцете му. Чинията се изплъзна от ръцете и. 2. С усилие се измъквам, отскубвам. Сграбчи я, но тя се изплъзна от ръцете му. 3. С ловкост успявам да се отърва от обвинение, преследване и др. Изплъзвам се от полицаите. Изплъзвам се от съд. 4. Прен. Успявам с ловкост да отклоня искания. Поисках му пари, но се изплъзна. 5. Прен. Убягвам от внимание, наблюдение, контрол, влияние. Детайлите се изплъзват от вниманието ми.
изплъзна се изплъзнеш се, мин. св. изплъзнах се, мин. прич. изплъзнал се, св. — вж. изплъзвам се.
изплювам изплюваш, несв. и изплюя, св.; какво. Изхвърлям от устата си чрез плюене. Изплю лекарството. — изплювам се/изплюя се. Плюя един път слюнка. // прил. изплют, изплюта, изплюто, мн. изплюти. • Изплювам/изплюя камъчето. Разг. Изказвам нешо премълчано.
изплюя изплюеш, мин. св. изплюх, мин. прич. изплюл, св. — вж. изплювам.
изпо- представка. В състава на глаголи означава: 1. Разпростиране на действието върху много обекти, напр. изпобивам, изпоблъсквам, изповаждам и др. 2. Извършване на действието от мнозина или всички, напр. изпооженваме се, изпобеляваме, изпобледняваме и др. 3. Извършване на действието в голяма степен, напр. изподивявам, изпозадлъжнея, изпоизмъчвам се и др.
изповед изповедта, мн. изповеди, ж. 1. Разкриване и признаване на грехове пред духовно лице. 2. Разкриване на съкровени мисли и чувства пред някого. Изслушах тъжната и изповед.
изповедание мн. изповедания, ср. Вероизповедание. Източно изповедание. Неговото изповедание е православието.
изповеден изповедна, изповедно, мн. изповедни, прил. Който е присъщ на изповед. Изповедна откровеност.
изповедник мн. изповедници, м. 1. Духовник, който приема изповед. 2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен изповедник, преди да се оженят.
изповядам изповядаш, св. — вж. изповядвам.
изповядвам изповядваш, несв. и изповядам, св. 1. Какво. Правя изповед. 2. Кого. Изслушвам изповед като духовно лице. 3. Само несв. Следвам догмите на религия. Изповядвам православната вяра. 4. Прен. Само несв. Следвам възгледи, идеи. Изповядвам революционни възгледи. — изповядвам се/изповядам се. 1. Правя изповед пред духовно лице. 2. Прен. Разкривам съкровени мисли и чувства пред някого.
изпогледам изпогледаш, св. — вж. изпоглеждам.
изпоглеждам изпоглеждаш, несв. и изпогледам, св.; кого. Поглеждам многозначително, неодобрително. — изпоглеждаме се/изпогледаме се. Поглеждаме се един друг многозначително. Изпогледаха се и се разбраха.
изпод предлог. Означава движение в посока навън от мястото, под което се намира нещо. Изпод храста изскочи заек. • Изпод ръката. От ръката. Изпод ръката му излизат чудни форми. • Изпод вежди. 1. Без да вдигам очи, скрито. 2. Сърдито.
изподраскам изподраскаш, св. — вж. изподрасквам.
изподрасквам изподраскваш, несв. и изподраскам, св.; какво/кого. Драскам всички от определен брой или драскам на много места. Храстите изподраскаха краката ми. — изподрасквам се/изподраскам се. Ставам изподраскан.
изпозабравя изпозабравиш, мин. св. изпозабравих, мин. прич. изпозабравил, св. - вж. изпозабравям.
изпозабравям изпозабравяш, несв. и изпозабравя, св.; кого/какво. Забравям почти всичко или почти всички.
изпозадремя изпозадремеш, мин. св. изпозадрямах, мин. прич. изпозадрямал, св. — вж. изпозадрямвам.
изпозадрямвам изпозадрямваш, несв. и изпозадремя, св. Само мн. Задрямваме всички или почти всички.
изпоизяждам изпоизяждаш, несв. и изпоизям, св.; какво. Изяждам много.
изпоизям изпоизядеш, мин. св. изпоизядох, мин. прич. изпоизял, св. — вж. изпоизяждам.
използвам използваш, несв. и се. 1. Какво, за какво. Прилагам, употребявам. Използвам нож. Използвам телефон. 2. Кого, за какво. Служа си с някого в свой интерес. Използвам го като прикритие. Използвам го за пари. 3. Какво. Извличам полза от обстоятелства. Използвам положението. Използвам кризата за забогатяване. 4. За какво. Употребявам период от време. Използвам ваканцията за учене на езици.
използвач мн. използвачи, м. Лице, което умее да използва хора или обстоятелства в свой интерес.
използвачка мн. използвачки, ж. Жена използвач.
използувам използуваш, несв. и св. Използвам.
изполица само ед. При частно селско стопанство - имот, даден или взет за обработване срещу половината от продукцията. Давам на изполица. Вземам на изполица.
изпомпвам изпомпваш, несв. и изпомпя, св. Изчерпвам с помпа. // същ. изпомпване, ср.
изпомпя изпомпиш, мин. св. изпомпих, мин. прич. изпомпил, св. — вж. изпомпвам.
изпопадам изпопадаш, св. — вж. изпопадвам.
изпопадвам изпопадваш, несв. и изпопадам, св. Само мн. Падаме мнозина или в голямо количество. Книгите изпопадаха от рафта. • Изпопадваме/изпопадаме от смях. Смеем се много.
изпоразболея се изпоразболееш се, мин. св. изпоразболях се, мин. прич. изпоразболял се, св. — вж. изпоразболявам се.
изпоразболявам се изпоразболяваш се, несв. и изпоразболея се, св. Само мн. Разболяваме се мнозина.
изпортвам изпортваш, несв. и изпортя, св.; какво. Разг. Развалям, провалям нещо планирано, замислено. Ще закъснее и ще изпорти всичко. — изпортвам се/изпортя се. Развалям се, провалям се. Настроението ми се изпорти и се прибрах.
изпортя изпортиш, мин. св. изпортих, мин. прич. изпортил, св. — вж. изпортвам.
изпотя изпотиш, мин. св. изпотих, мин. прич. изпотил, св. — вж. изпотявам.
изпотявам изпотяваш, несв. и изпотя, св. 1. Кого/какво. Причинявам потене. Изпотих конете. Изпоти ме тая ракия. 2. Прен. Кого. Измъчвам, затруднявам. Изпотиха ме с тия документи. - изпотявам се/изпотя се. 1. Отделям пот, покривам се с пот. Изпотих се от бързане. 2. Измъчвам се, затруднявам се. Доста се изпотих, докато уредя разрешителното. 3. За повърхност - покривам се с капки влага. // прил. изпотен, изпотена, изпотено, мн. изпотени.
изпочупвам изпочупваш, яесв. и изпочупя, св.; какво. 1. Счупвам почти всички неща. Изпочупиха клоните на черешата. 2. За сложно устройство — повреждам, съсипвам от употреба, от работа. Изпочупиха радиото от въртене. — изпочупвам се/изпочупя се. 1. Счупвам се в по-голямата си част. Зъбите му се изпочупиха. 2. За сложно устройство — съсипвам се, повреждам се много. Пералнята ми се изпочупи. • Изпочупих си краката. Ходя на много места, за да уредя нещо.
изпочупя изпочупиш, мин. св. изпочупих, мин. прич. изпочупил, се. — вж. изпочупвам.
изправен изправена, изправено, мн. изправени, прил. 1. Който стои прав. Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея. 2. Който е изопнат, изпънат. Изправено тяло. 3. За походка, вървеж, стоеж — с право тяло.
изправен изправна, изправно, мн. изправни, прил. 1. За механизъм — който е напълно в ред. 2. За човек — който е редовен, изряден в задълженията си. Рядко се среща такъв изправен човек.
изправител изправителят, изправителя, мн. изправители, (два) изправителя, м. Устройство, което служи за преобразуване на променливия ток в постоянен; токоизправител.
изправителен изправителна, изправително, мн. изправителни, прил. 1. Който е предназначен за превъзпитаване на хора с провинения или престъпления. Изправителен дом. Изправителна система. 2. Спец. Който е предназначен за изправяне на телесни изкривявания. Изправителни упражнения.
изправя изправиш, мин. св. изправих, мин. прич. изправил, св. — вж. изправям.
изправям изправяш, несв. и изправя, св.; какво. 1. Поправям грешки, провинения, като понасям или отстранявам последиците им. Изправям грешките на предшественика си. 2. Поправям, коригирам грешки в писан текст или говор. 3. Отстранявам недостатък в зрението, слуха и др. Кривогледството се изправя с операция. 4. Превъзпитавам. Изправям характер. Изправям поведение.
изправям изправяш, несв. и изправя, св. 1. Какво. Поставям да стои прав. Изправям книгите на рафта. Изправям падналия стол. 2. Кого. Помагам да стане прав. Изправям болен човек. 3. Какво. За части на тялото — изпъвам, повдигам нещо наведено. Изправям ръката си. Изправям главата си. 4. Кого. Заставям да се яви пред съд, на разпит и под. 5. Прен. Кого. Поставям пред опасност, провал, решение, въпрос, проблем и др. Случаят го изправи пред опасността от провал. Изправям пред дилема. 6. За токоизправител — преобразувам променлив ток в постоянен. — изправям се/изправя се. 1. Заставам прав. Детето започна да се изправя. Стана от стола и се изправи до прозореца. Изправиха се до леглото на болния. 2. Изопвам тялото си, раменете си. Изправи се, не се прегърбвай! 3. Заставам пред съд, за разпит и др. Изправих се пред съда с ужасно обвинение. 4. Прен. Заставам пред някого за решаване. Прен мене се изправи въпросът за женитбата. 5. Прен. Обявявам се против някого или нещо. И ти ли се изправяш срещу мене. 6. Разг. Оздравявам след тежко боледуване. След един месец се изправих на крака. • Изправям/изправя глава. Недоволствам, бунтувам се.
изпражнение мн. изпражнения, ср. Отпадъчни вещества, които се изхвърлят през ануса на човек или животно.
изпразвам изпразваш, несв. и изпразня, св. 1. Какво. Правя да стане празен; опразвам. Изпразвам си чантата. Изпразвам шкафа. Изпразвам стаята. 2. Какво. Изстрелвам всичко от оръжие. Изпразвам пистолета си в него. 3. Ограбвам или изразходвам пари. Изпразвам касата на фирмата. Пак ми изпразни джоба с твоите рокли. — изпразвам се/изпразня се. 1. Оставам празен. Хазната се изпразни. Всички излязоха, стаята се изпразни. 2. Разг. За мъж или мъжко животно — изтича от мене семенна течност.
изпразня изпразниш, мин. св. изпразних, мин. прич. изпразнил, св. — вж. изпразвам.
изпратя изпратиш, мин. св. изпратих, мин. прич. изпратил, св. — вж. изпращам.
изпращам изпращаш, несв. и изпратя, св. 1. Кого. Карам да отиде някъде. Изпратих я да купи хляб. 2. Кого. Съпровождам донякъде при излизане от дома ми, при заминаване и др. Изпращам съседката половин час. Изпращам я на гарата. 3. Кого. Присъствам на погребение. Вчера изпратихме баба. 4. Какво. Отправям за някъде по пощата, по човек и др. • Изпращам/изпратя в гроба. Причинявам смъртта на някого.
изпращач мн. изпращачи, м. Човек, който изпраща някого на гара, летище и др. На перона останаха изпращачите.
изпращачка мн. изпращачки, ж. Жена изпращач.
изпребивам изпребиваш, несв. и изпребия, св.; какво/кого. 1. Пребивам много хора или животни. 2. Бия до пребиване. — изпребивам се/ изпребия се. Само мн. Пребиваме се мнозина. • Изпребивам се/изпребия се от (работа, ходене, писане и др.). Правя в много голяма степен.
изпребия изпребиеш, мин. св. изпребих, мин. прич. изпребил, св. — вж. изпребивам.
изпреварвам изпреварваш, несв. и изпреваря, св. 1. Кого/какво. Задминавам при движение. Карахме бавно и всички ни изпреварваха. 2. Кого/какво. Извършвам нещо в повече, по-бързо или по-рано от друг. Започнахме заедно да работим, но той ме изпревари. Трябва да изпреварим горещината. 3. Прен. Кого. Израствам в кариера, в научно развитие по-бързо от друг.
изпреваря изпревариш, мин. св. изпреварих, мин. прич. изпреварил, св. — вж. изпреварвам.
изпреча изпречиш, мин. св. изпречих, мин. прич. изпречил, св. — вж. изпречвам.
изпречвам изпречваш. несв. и изпреча, св.: пред кого/пред какво. Поставям пречка, преграда. — изпречвам се/изпреча се. 1. Пред кого\пред какво. Заставам като преграда, препречвам се. Изпречи се пред него и го спря. 2. Прен. Ставам спънка за осъществяване на нещо. Изпречвам се между тях. Изпречвам се на израстването му.
изприкажа изприкажеш, мин. св. изприказах, мин. прич. изприказал, св. — вж. изприказвам.
изприказвам изприказваш несв. и изприкажа, св.; какво. Изказвам, разказвам много. Колко приказки изприказвах, но тя не ме послуша. — изприказвам се/изприкажа се. 1. Разказвам, изказвам всичко, което имам за казване. 2. Уморявам се. отегчавам се да приказвам едно и също, да съветвам, да внушавам. Аз вече се изприказвах, сега и говори ти.
изпробвам изпробваш, несв. и св.; какво. Пробвам докрай. Изпробвам печка. Изпробвам рокля.
изпроводя изпроводиш, мин. св. изпроводих, мин. прич. изпроводил, св. — вж. изпровождам.
изпровождам изпровождаш, несв. и изпроводя, св.; кого/какво. Остар. Изпращам.
изпродавам изпродаваш, несв. и изпродам, св.; какво. Продавам много или всичко. Изпродаде всички стари мебели.
изпродам изпродадеш, мин. св. изпродадох, мин. прич. изпродал, св. - вж. изпродавам.
изпросвам изпросваш, несв. и изпрося, св.; какво. 1. Получавам чрез просене или молене. Циганките изпросваха хляб за децата си. 2. Разг. Сам си навличам неприятност. Изпросвам си наказание.
изпрося изпросиш, мин. св. изпросих, мин. прич. изпросил, св. — вж. изпросвам.
изпръскам изпръскаш, св. — вж. изпръсквам.
изпръсквам изпръскаш, несв. и изпръскам, св.; какво/кого. Чрез пръскане покривам с капки течност. Мина една кола и ме изпръска с вода. — изпръсквам се/изпръскам се. Изпръсквам себе си. Изпръсках се с вода.
изпръхвам изпръхваш, несв. и изпръхна, св. 1. За хляб, сирене, влажна земя — засъхвам по повърхността, роня се. Земята изпръхна и може да се оре. 2. За кожа на тяло — изсъхвам от вятър, студ и др.
изпръхна изпръхнеш, мин. св. изпръхнах, мин. прич. изпръхнал, св. — вж. изпръхвам.
изпускам изпускаш, несв. и изпусна, св. 1. Какво/кого. Оставям нещо, което държа, да падне. Изпускам чаша. Изпуснах бебето. 2. Кого,1как-во. Неволно оставям да си отиде, да се изскубне от ръцете ми; изтървавам. Изпуснаха беглеца. 3. Какво/кого. Не заварвам, изтървавам. Изпуснах касиерката и не си взех парите. 4. Какво. Отделям, излъчвам мирис, светлина, звуци и др. Цветята изпускаха аромат. Китарата изпускаше звуци. 5. Какво. Пускам да излезе това, което съм поел или съдържам. Гумата изпуска. Изпускам нецензурни думи. 6. Какво. Пропускам да се възползвам от случай, обстоятелство, възможност. Изпускам момента. Изпуснах възможността да спечеля пари. 7. Какво. Поради закъснение не успявам да се кача на превозно средство. Изпускам влак. — изпускам се/изпусна се. 1. Неволно казвам нещо, което не трябва. Изпуснала се, че ще се жени. 2. Разг. Неволно задоволявам физиологичните си нужди. Детето се изпуска през нощта.
изпускателен изпускателна, изпускателно, мн. изпускателни, прил. Който служи за изпускане. Изпускателен кран.
изпусна изпуснеш, мин. св. изпуснах, мин. прич. изпуснал, св. — вж. изпускам.
изпуша изпушиш, мин. св. изпуших, мин. прич. изпушил, св. - вж. изпушвам.
изпушвам изпушваш, несв. и изпуша, св.; какво. Пуша докрай или всичко от определеното. Изпушвам една цигара. Изпушвам си цигарите.
изпушвам изпушваш, несв. и изпуша, св.; какво. Разг. Запушвам множество дупки, пукнатини.
изпущам изпущаш, несв. Изпускам.
изпъвам изпъваш, несв. и изпъна, св.; какво. Правя да стане прав, опънат или изправен. Изпъвам тел. Изпъвам покривка. Изпъвам крак. Изпъвам гръб. С операция изпъват кожата на лицето. — изпъвам се/изпъна се. 1. За нещо сгънато, смачкано, криво, набръчкано — ставам прав, опънат, изправен. 2. За човек или животно — изправям или изпъвам тялото си.
изпъдя изпъдиш, мин. св. изпъдих, мин. прич. изпъдил, св. — вж. изпъждам.
изпъждам изпъждаш, несв. и изпъдя, св.; кого. 1. Заставям да се махне, да се отстрани от някъде; изгонвам. Изпъждам от дома си. Изпъждам го от клас. 2. Заставям да се махне завинаги от село, град и под. 3. Разг. Уволнявам, отстранявам от работа.
изпъквам изпъкваш, несв. и изпъкна, св. 1. За повърхност, част от тяло и др. — издавам се повече от нормалното. Дъното на тавата е изпъкнало. Вените на краката и са изпъкнали. 2. Откроявам се, отделям се ясно. На фона на небето изпъкваха високи дървета. 3. Откроявам се, впечатлявам с външност, качества или действия. Изпъквам с красотата си. Изпъквам със способностите си. 4. Прен. За въпрос, работа и др. — откроявам се с важност, сложност и др.
изпъкна изпъкнеш, мин. св. изпъкнах, мин. прич. изпъкнал, св. — вж. изпъквам.
изпълвам изпълваш, несв. и изпълня, св. 1. Какво. Заемам изцяло пространство, обем, място. Гости изпълваха стаята. Виното изпълваше чашите. Едрият човек изпълваше стола. Децата изпълваха градинката. 2. Прен. За мисъл, чувство - овладявам, обземам. Омраза изпълни сърцето и. 3. Разг. Навършвам години. Изпълни десет години. - изпълвам се/изпълня се. 1. Обзет съм от чувство, мисъл, настроение. Изпълвам се с радост. 2. За години, период от време - навършвам се.
изпълвам се изпълваш се, несв. и изпълня се, св. За мечта, желание — сбъдвам се. Мечтата ми да видя Америка ще се изпълни.
изпълзя изпълзиш, мин. св. изпълзях, мин. прич. изпълзял, св. — вж. изпълзявам.
изпълзявам изпълзяваш, несв. и изпълзя, св. 1. Излизам от някъде с пълзене. Змиите изпълзяха от дупките. Човекът изпълзя от прикритието си. 2. Прен. С голяма трудност изминавам някакво място. Колата изпълзя по баира. Едва изпълзях по стълбите.
изпълнение мн. изпълнения, ср. 1. Осъществяване на нещо. Изпълнение на задачите. Изпълнение на присъда. 2. Пресъздаване на произведение на изкуството пред публика. Хорово изпълнение. Добро изпълнение.
изпълнител изпълнителят, изпълнителя, мн. изпълнители, м. 1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи. Аз съм само изпълнител на тези нареждания. 2. Лице, което пресъздава произведение на изкуството пред публика. • Изпълнител на завещание. Лице, избрано от завещателя, което се грижи за изпълнение на завещанието.
изпълнителен изпълнителна, изпълнително, мн. изпълнителни, прил. Човек, който добросъвестно изпълнява нареждания и изисквания. • Изпълнителна власт. Власт с определени функции, които я противопоставят на законодателната и съдебната.
изпълнителка мн. изпълнителки, ж. Жена изпълнител.
изпълня изпълниш, мин. св. изпълних, мин. прич. изпълнил, св. — вж. изпълвам и изпълнявам.
изпълня се изпълниш се, мин. св. изпълних се, мин. прич. изпълнил се, св. — вж. изпълвам се.
изпълнявам изпълняваш, несв. и изпълня, св.; какво. 1. Осъществявам нещо заповядано, наредено, замислено. Изпълнявам заповед. Изпълнявам план. Изпълнявам поръчка. Изпълнявам молба. 2. Осъществявам нещо, което съм замислил, планирал, обещал и др. Изпълнявам обещание. 3. Осъществявам задължения, изисквания, закони и др. Изпълнявам служебните си задължения. 4. Пресъздавам произведение на изкуството пред публика. Изпълнявам танц. Изпълнявам роля във филм.
изпъна изпънеш, мин. св. изпънах, мин. прич. изпънал, св. — вж. изпъвам.
изпържа изпържиш, мин. св. изпържих, мин. прич. изпържил, св. — вж. изпържвам.
изпържвам изпържваш, несв. и изпържа, св.; какво. Пържа до готовност. Изпържих яйца. — изпържвам се/изпържа се. Разг. Ставам с болезнено зачервена от излагане на слънце кожа. Изпържихме се в тоя горещ ден.
изпъстря изпъстриш, мин. св. изпъстрих, мин. прич. изпъстрил, св. — вж. изпъстрям.
изпъстрям изпъстряш, несв. и изпъстря, св.; какво, с какво. Правя да стане пъстър; нашарвам, смесвам, примесвам. Пролетта изпъстри поляните с цветя. Изпъстрям гората с цветове. Изпъстрям текста с поправки. Изпъстрям речта си с диалектизми. —- изпъстрям се/изпъстря се. За площ, пространство — покривам се, изпълвам се с различни по цвят неща. Плажът се изпъстри с хора.
изпявам изпяваш, несв. и изпея, св.; какво. 1. Пея докрай. Изпявам песен. 2. Прен. Разг. Изричам бързо, уверено, без запъване. Изпях си урока. • Изпявам/изпея си песента. Разг. 1. Изживявам живота си. 2. Изхабявам се. вече не съм годен. Тази печка си е изпяла песента, не работи вече. 3. Вече нямам власт, нямам влияние, не ме слушат.
изработвам изработваш, несв. и изработя, св. 1. Какво. Произвеждам, правя с труд, с работа. В този завод изработват детски дрехи. Понякога изработва съвсем нови каруци. 2. Какво. Съставям от край до край, измислям, подреждам. Изработвам различни речници. Изработвам конституция. 3. Какво. Спечелвам, изкарвам, обикн. пари. На ден изработва по доста пари. Изработвам прехраната си. 4. Разг. Кого. Измамвам. Здравата го изработиха с тая сделка. — изработвам се/изработя се. Разг. 1. Изхабявам се. износвам се, не съм годен вече. 2. Измамвам се, излъгвам се.
изработка само ед. 1. Изработване. Изработката на един телевизор не е скъпа. 2. Начин, качество на изработване. Тази машина има отлична изработка. Това е лоша изработка.
изработя изработиш, мин. св. изработих, мин. прич. изработил, св. — вж. изработвам.
изравня изравниш, мин. св. изравних, мин. прич. изравнил, св. - вж. изравнявам.
изравнявам изравняваш, несв. и изравня, св. 1. Какво. Правя равен навсякъде, заравнявам. Изравнявам с пръст двора. 2. Какво. Правя две или повече неща равни по размер, по големина, по цвят, по стойност и т. н. Изравних двата ръкава по дължина. Изравних яденето в чиниите. През второто полувреме изравниха резултата. 3. Какво. Подреждам, подравнявам. Изравнявам листовете в папката. 4. Какво. Правя съдържанието на съд равно с ръба му. Изравних лъжичката със сода. 5. Кого. Правя да станат равни помежду си по материални възможности и др. Условията бяха изравнили всички. — изравнявам се/изравня се. 1. При движение заставам наравно с някого. Когато се изравних с нея, я поздравих. 2. За неравна повърхност, яма или купчина — ставам равен с околната повърхност. 3. Ставам равен с нещо по размер, по стойност и т. н. Децата се изравниха по ръст. Изравнихме се по заплати.
изравням изравняш, несв. и изравня, св. Остар. Изравнявам.
изравям изравяш, несв. и изровя, св.; какво. 1. С ровене правя яма, дупка. 2. С ровене изваждам нещо заровено; изкопавам. Изровиха един сребърен съд. 3. Прен. Откривам след много търсене; намирам нещо скрито, затънтено. Изрових един ценен факт от папките. Изравям от забравата. Изравям от гардероба си.
израждам израждаш, несв. и изродя, св.; кого/какво. Помагам при раждане. Тази лекарка е изродила хиляди деца.
израждам се израждаш се, несв. и изродя се, св.1. За род, поколение — влошавам качествата, характера си в сравнение с предходниците си. Овцете се изродиха, нямат хубава вълна. Крушата е стара и се изроди вече. Две племена са се смесили и са се изродили. 2. В биологията — отклонявам се от нормалното си развитие (за клетка, тъкан).
изражение мн. изражения, ср. 1. За лице, поглед — израз. Имам щастливо изражение на лицето. 2. Изразяване, проява на чувство, отношение. Постъпката му е изражение на уважение.
израз мн. изрази, (два) израза, м. 1. Съчетание от думи или кратко изречение. Спомням си един израз от книга. Народен израз. Груб израз. 2. Външна проява на чувство, отношение, настроение; изражение. Изразът на лицето му издаваше любовта му. Спокоен израз. Имам напрегнат израз. Не давам израз на тревогите си. 3. В математиката — съчетание на цифри, букви с определен смисъл; формула. Числен израз. Превръщам зависимостта в буквен израз.
изразител изразителят, изразителя, мн. изразители, м. 1. Лице, което изразява интереси, чувства. Изразител на чужди интереси. 2. Събитие, обстоятелство, което е израз на настроения, стремежи и др.
изразителен изразителна, изразително, мн. изразителни, прил. 1. За лице, очи и др. - който показва ясно чувства, настроения, душевни качества. Изразителни очи. Изразително лице. 2. За език - който добре изразява чувствата, идеите и др. // същ. изразителност, изразителността, ж.
изразходвам изразходваш, несв. и изразходя, св.; какво. Изчерпвам, употребявам докрай (пари, запаси, сили, енергия). — изразходвам се/изразходя се. Не щадя силите си, възможностите си. Изразходва се напълно в работата със студентите.
изразходя изразходиш, мин. св. изразходих, мин. прич. изразходил, св. — вж. изразходвам.
изразя изразиш, мин. св. изразих, мин. прич. изразил, св. — вж. изразявам.
изразявам изразяваш, несв. и изразя, св.; какво. 1. Изказвам мисли и чувства. Трудно мога да изразя любовта си. Искам да изразя възхищението си. 2. С поглед, жест, държание — показвам, изявявам чувства, настроения. Погледът и изразяваше учудване. Този жест изразява досада. 3. Изказвам, отразявам идеи, отношение. 4. В математиката — представям зависимост чрез формула. — изразявам се/изразя се. 1. Предавам с думи. Изразявам се ясно. 2. Проявявам се, намирам външен израз. Борбата се изразява в стачки.
израня израниш, мин. св. израних, мин. прич. изранил, св. — вж. изранявам.
изранявам израняваш, несв. и израня, св.; какво. Правя да се покрие с рани. — изранявам се/ израня се. Покривам се с рани.
израсна израснеш, мин. св. израснах, мин. прич. израснал, св. — вж. израствам.
израста израстеш, мин. св. израстох, мин. прич. израсъл, св. Израсна.
израствам израстваш, несв. и израсна, св. 1. За растение, човек, коса, нокти и др. — ставам висок, голям, дълъг. Дървото израсна за една година. Момчето израсна високо. 2. За селище — ставам голям, изграждам се. За няколко години кварталът израсна. 3. Прен. Появявам се пред погледа. Пред нас израсна върхът. 4. Прен. Развивам се професионално, нравствено, творчески. // същ. израстване, ср.
израстък мн. израстъци, (два) израстъка, м. 1. Младо стъбло, израснало от корен на дърво; издънка. 2. Издаден от тялото орган. Ноктите са израстъци. 3. Болестно образувание в/по тялото.
изрева изревеш, мин. св. изревах, мин. прич. изревал, св. — вж. изревавам.
изревавам изреваваш, несв. и изрева, св. 1. За човек или животно — надавам еднократно силен рев. Кравата изреваваше от време на време. Жената изрева високо и започна да нарежда. 2. Разг. За човек — изкрещявам силно, като рев. — Излизай веднага! — изрева той. 3. Прен. За машина, мотор — надавам еднократен вой.
изредя изредиш, мин. св. изредих, мин. прич. изредил, св. — вж. изреждам.
изрежа изрежеш, мин. св. изрязах, мин. прич. изрязал, св. — вж. изрязвам.
изреждам изреждаш, несв. и изредя, св. 1. Какво/ кого. Правя нещо, което засяга всички един след друг. Изредих гостите с бонбоните. Изредих ги да ги целувам. Изредих всички магазини. Болестта изреди всички. 2. Какво. Изказвам един след друг всички, изброявам факти, имена и др. Изредих имената на отличниците. — изреждам се/изредя се. 1. Само мн. Един след друг всички правим нещо. Гостите се изредиха да им честитят. 2. Само мн. За месеци, дни и т. н. — отминаваме всички един след друг. Изредиха се дните на ваканцията. 3. Само мн. Отминаваме всички един след друг край нещо или някого. Пред погледите се изреждаха спортистите от цял свят. // същ. изреждане, ср.
изрезка мн. изрезки, ж. 1. Парче от някакъв материал, което е останало след изрязване. Ламаринени изрезки. Хартиени изрезки. 2. Изрязана от вестник и др. част с някакъв текст. Събирам изрезки с рецепти за торти.
изрека изречеш, мин. св. изрекох, мин. прич. изрекъл, св. — вж. изричам.
изречение мн. изречения, ср. Спец. В граматиката — граматически и интонационно оформена единица, чрез която се изразява и съобщава завършена мисъл. Просто изречение. Съставям изречение.
изрив само ед. Обрив по кожата от петна, пъпки.
изривам изриваш, несв. и изрина, св. 1. Какво. Рина всичко отнякъде. Изринах снега от терасата. Изринах пътеката. 2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Изгонвам, изритвам. Изринаха го от поста му. - изривам се/изрина се. 1. Разг. Пренебр. Махам се отнякъде. Дано се изринат вече, че да си гледам работата. 2. Разг. Изпълвам пространство. Всички бяха се изринали да гледат. 3. Покривам се с пъпки или петна при заболяване. Изринало се от шарка.
изривам изриваш, несв. и изрия, св. 1. Какво. Правя дупка, като рия. Прасето изри дупка под оградата. 2. Какво. Изравям с риене; изваждам.
изригвам изригваш, несв. и изригна, св. 1. Какво. За вулкан — изхвърлям гореща лава. 2. За лава — избликвам със сила нагоре. 3. Какво. За огнестрелно оръжие — изсипвам със сила снаряди, куршуми. 4. Прен. Изричам бързо и гневно ругатни, грубости. Изригнах куп ругатни. // същ. изригване, мн. изригвания, ср. Слънчеви изригвания.
изригна изригнеш, мин. св. изригнах, мин. прич. изригнал, св. — вж. изригвам.
изрина изринеш, мин. св. изринах, мин. прич. изринал, св. — вж. изривам.
изрисувам изрисуваш, св.; кого/какво. Разг. Рисувам докрай, изписвам. На стената беше изрисувал различни сцени. — изрисувам се. Очертавам се, откроявам се, изписвам се. Къщата се е изрисувала на фона на ясното небе. Върху лицето му се изрисува радост.
изритам изриташ, св. — вж. изритвам.
изритвам изритваш, несв. и изритам, св.; кого/ какво. 1. Ритам веднъж. Изрита с крак и заспа. 2. Изтласквам с ритане. 3. Прен. Разг. Пренебр. Изгонвам грубо от някъде. Мъжът и я изритал от къщи. Изритали го от работа.
изричам изричаш, несв. и изрека, св.; какво. Произнасям, изказвам гласно. Всичко това го знаеше, но не беше го изричал. Детето изрече първите си думи.
изричен изрична, изрично, мн. изрични, прил. Който е казан безусловно, специално, категорично. Има изрична заповед.
изрия изриеш, мин. св. изрих, мин. прич. изрил, св. - вж. изривам.
изровя изровиш, мин. св. изрових, мин. прич. изровил, св. — вж. изравям.
изрод мн. изроди, (два) изрода, м. 1. Човек или животно, които са родени с физически недостатък или безобразност. 2. Прен. Човек с извратен морал.
изродя изродиш, мин. св. изродих, мин. прич. изродил, св. — вж. израждам.
изродя се изродиш се, мин. св. изродих се, мин. прич. изродил се, св. — вж. израждам се.
изродявам се изродяваш се, несв. Израждам се.
изругавам изругаваш, несв. и изругая, св. Изказвам ругатня.
изругая изругаеш, мин. св. изругах, мин. прич. изругал, св. — вж. изругавам.
изрусея изрусееш, мин. св. изрусях, мин. прич. изрусял, св. — вж. изрусявам.
изруся изрусиш, мин. св. изрусих, мин. прич. изрусил, св. — вж. изрусявам.
изрусявам изрусяваш, несв. и изрусея, св. Ставам рус, светъл. Късата му коса беше изрусяла от слънцето.
изрусявам изрусяваш, несв. и изруся, св.; какво. Правя коса или други косми по тялото да станат светли, руси.
изръмжа изръмжиш, мин. св. изръмжах, мин. прич. изръмжал, св. — вж. изръмжавам.
изръмжавам изръмжаваш, несв. и изръмжа, св. 1. За животно — издавам еднократно ръмжене. 2. За човек — еднократно издавам звук, подобен на ръмжене. 3. Прен. Казвам нещо гневно, подобно на ръмжене.
изръсвам изръсваш, несв. и изръся, св.; какво. 1. Правя да падне всичко, което се ръси. Изръсих всичката захар върху мекиците. 2. Прен. Разг. Изпускам, изгубвам. Изръсила съм си някъде химикалката. 3. Изхарчвам много пари несъстоятелно. — изръсвам се/изръся се. 1. Падам, като се ръся в голямо или в цялото си количество. Снегът от дървото се изръси върху тях. 2. Падам, изпадам от някъде. Не разбрах как се изръсих от каруцата. 3. Изхарчвам много пари, обикн. несъстоятелно. Изръсих се за тая кола, а тя не върви.
изръся изръсиш, мин. св. изръсих, мин. прич. изръсил, св. — вж. изръсвам.
изряден изрядна, изрядно, мн. изрядни, прил. Който е безупречен, точен. Изряден е в служебните си задължения.
изрязвам изрязваш, несв. и изрежа, св. 1. Какво. Отделям чрез рязане, като следвам очертания. Изрязах снимката му от вестника. Изрязвам яката по линията. 2. Какво. Подрязвам, скъсявам. Изрязвам си ноктите. 3. Какво. С остър предмет издълбавам, очертавам. Изрязал си името на дървото. Изрязвам икона. 4. Какво. Отстранявам чрез рязане излишното (при операция). 5. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Отказвам категорично на някого. Поисках му пари, но той ме изряза. — изрязвам се/изрежа се. Откроявам се, очертавам се. Самотното дърво се изрязваше на небосклона.
изсвирвам изсвирваш, несв. и изсвиря, св. 1. Издавам кратко свирене. Изсвирвам суета. Клаксонът изсвири. Птицата изсвири. Вятърът изсвири. 2. Какво. Свиря докрай музикално произведение. Изсвирете едно хубаво хоро!
изсвиря изсвириш, мин. св. изсвирих, мин. прич. изсвирил, св. — вж. изсвирвам.
изсека изсечеш, мин. св. изсякох, мин. прич. изсякъл, св. - вж. изсичам.
изсеквам изсекваш, несв. и изсекна, св.; какво. Прочиствам нос чрез секнене; издухвам. Изсекни носа на детето! — изсеквам се/изсекна се. Прочиствам си носа чрез секнене; издухвам се.
изсекна изсекнеш, мин. св. изсекнах, мин. прич. изсекнал, св. — вж. изсеквам.
изселвам изселваш, несв. и изселя, св.; кого. Принуждавам да напусне завинаги мястото си на живеене. Изселиха жителите заради химическото замърсяване. — изселвам се/изселя се. Напускам завинаги мястото си на живеене, за да се заселя другаде. Преди две години се изсели от Търново. Изселиха се в София.
изселник мн. изселници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия.
изселница мн. изселници, ж. Жена изселник.
изселнически изселническа, изселническо, мн. изселнически, прил. Който се отнася до изселник. Изселнически неволи.
изселя изселиш, мин. св. изселих, мин. прич. изселил, св. — вж. изселвам.
изсилвам се изсилваш се, несв. и изсиля се, св. 1. Правя усилие, засилвам се да направя нещо, но често без нужните възможности. Изсили се да свърши за един ден, но не успя. Изсили се и грабна камъка. 2. Прен. Преувеличавам възможностите си, като твърдя нещо. Не се изсил-вай. не можеш за два дни да се подготвиш за изпита.
изсиля се изсилиш се, мин. св. изсилих се, мин. прич. изсилил се, св. — вж. изсилвам се.
изсипвам изсипваш, несв. и изсипя, св.; какво. 1. Сипвам съдържанието на нещо някъде докрай. 2. Опразвам докрай нещо. 3. Разсипвам, разливам. Изсипах супата върху роклята си. 4. Прен. За куршуми, плесници, дъжд, град, хули, клевети, беди - идвам в големи количества или в голям брой. Върху града изсипаха хиляди снаряди. 5. Прен. За превозно средство - стоварвам в голям брой или в голямо количество. Автобусът изсипа пътниците си и продължи. За пет минути камионът изсипа дървата и замина. 6. Прен. Давам на някого в изобилие, много щедро, обсипвам. Изсипаха му пари за цяла къща. — изсипвам се/изсипя се. 1. За течност или насипна маса — падам от съд, изливам се, разливам се. Водата се изсипваше от пълната кофа. 2. За съд — опразвам се от съдържанието си. Чашата се изсипа. Чувалът се изсипа. 3. Прен. Само мн. За куршуми, плесници, дъжд, град, хули, клевети, беди — сипя се в големи количества или в голям брой. 4. Прен. Само мн. За хора, животни — струпвам се, идвам отнякъде в голям брой. Откъде се изсипаха тия хора, досега беше съвсем пусто. 5. Прен. Разг. Получавам херния.
изсипя изсипеш, мин. св. изсипах, мин. прич. изсипал, св. — вж. изсипвам.
изсичам изсичаш, несв. и изсека, св.; какво. 1. Сека докрай всичко. Изсекли гората за дърва. 2. От твърд материал оформям чрез сечене. Изсече от мрамор фигурата. 3. Върху твърд материал чрез сечене изписвам. Изсичам надпис върху камъка. — изсичам се/изсека се. За скала, камък — издълбавам се.
изскачам изскачаш, несв. и изскоча, св. 1. Излизам от някъде, като скачам. Кучето изскочи от къщичката си. Птичката изскочи от гнездото. 2. Излизам от някъде много бързо. Хората изскочиха от блока. 3. Внезапно се появявам пред погледа. Пред къщата изскочи човек. От някъде изскочи автобус. 4. За слънце, луна — внезапно се появявам (иззад облаци) или бързо се издигам. 5. За нещо пъхнато, затиснато — излизам, освобождавам се. Ризата му изскочи от панталона. 6. Прен. Замисъл, образ и др. — изведнъж се появявам в съзнанието. 7. Прен. Заемам по-високо място в обществото, отделям се от другите.
изскоча изскочиш, мин. св. изскочих, мин. прич. изскочил, св. — вж. изскачам.
изскубвам изскубваш, несв. и изскубна, св. 1. Какво. Изваждам с корена, изтръгвам докрай или всичко. Изскубнах една глава лук. Вятърът изскубна дървото. Изскубнах сухите корени на боба. Изскубнах няколко косъма. 2. Какво. Откъсвам, изваждам от плътна маса. Изскубнах малко памук от пакета. 3. Какво/кого. Изтръгвам със сила от ръцете на някого. Изскубна бутилката от ръцете му. 4. Прен. Кого/какво. Отървавам, спасявам. Изскубнах го от съд. Изскубнах къщата от ръцете им. — изскубвам се/изскубна се. 1. За растение, косъм, коса — изваждам се с корена, падам. 2. Измъквам се. отървавам се, спасявам се. Изскубна се от ръцете на крадците. 3. Измъквам се, освобождавам се от присъствието на някого. Повикаха ме на телефона и се изскубнах от него.
изскубна изскубнеш, мин. св. изскубнах, мин. прич. изскубнал, св. — вж. изскубвам.
изследвам изследваш, несв. 1. Какво. Подлагам на научно наблюдение и анализ; изучавам. Изследвам събирателните съществителни. Изследвам морското дъно. 2. Какво. Наблюдавам, разглеждам, проучвам. Изследвам растителността в околностите на града. 3. Какво. Подлагам на анализ посредством апаратура, препарати. Изследвам кръв. Изследвам урина. // същ. изследване, ср.
изследване мн. изследвания, ср. Научен труд, научно съчинение по даден въпрос. Публикуваха се сериозни изследвания върху замърсяването на околната среда.
изследвач мн. изследвачи, м. Човек, който се занимава с научни изследвания. Изследвач на българския език.
изследвачески изследваческа, изследваческо, мн. изследвачески, прил. Който се отнася до изследване или до изследвач. Изследвачески подход. Изследваческа мисъл.
изследвачка мн. изследвачки, ж. Жена изследвач.
изследовател изследователят, изследователя, мн. изследователи, м. Изследвач.
изследователка мн. изследователки, ж. Изследвачка.
изследователски изследователска, изследователско, мн. изследователски, прил. Изследвачески.
изслушам изслушаш, св. — вж. изслушвам.
изслушвам изслушваш, несв. и изслушам, св.; какво/кого. Слушам докрай или всичко. Изслушах песента с удоволствие. Изслушах разказа му. Изслушах всички студенти.
изсмуквам изсмукваш, несв. и изсмуча, св.; какво. 1. Поемам всичко със смукане. Помпата изсмука водата от лодката. 2. Прен. Пресушавам, изсушавам. Слънцето изсмука влагата от тревата. 3. Прен. Отнемам докрай енергия, сили, здраве, радост и др. Болестта изсмука силите му. Работата изсмука всичките ми сили.
изсмуча изсмучеш, мин. св. изсмуках, мин. прич. изсмукал, св. — вж. изсмуквам.
изсред предлог. Разг. Измежду, из средата, откъм средата. Изсред редиците се чу глас.
изстивам изстиваш, несв. и изстина, св. 1. Ставам студен. Супата изстина. Времето изстина. Ръцете ми изстинаха. 2. Простудявам се, настивам. Изстинах и сега кашлям. Много бързо изстивам. 3. Прен. Охладнявам, ставам безразличен към някого или към нещо. Изстина към нея. Изстинах към работата. 4. Прен. Смразявам се, замръзвам, обикн. от страх, ужас. Погледнала го и изстинала - той бил мъртъв.
изстина изстинеш, мин. св. изстинах, мин. прич. изстинал, св. — вж. изстивам
изстинка само ед. Разг. Неразположение на организма, предизвикано от простудяване; настинка. Имам изстинка.
изстискам изстискаш, св. — вж. изстисквам.
изстисквам изстискваш, несв. и изстискам, св.; какво. 1. Със стискане правя да излезе течността на нещо. Изстисквам лимон. Изстисквам гъба. 2. Прен. Отнемам сили, воля, енергия. Тази разправия изстисква енергията ми. 3. Успявам да извлека облага от някакво обстоятелство. Трябва да изстискам всичко от тази сензация.
изстрадам изстрадаш, св. — вж. изстрадвам.
изстрадвам изстрадваш, несв. и изстрадам, св.; какво. 1. Преживявам, понасям, прекарвам докрай страдания. Изстрадах много в този град. 2. Страдам, за да получа, за да постигна нещо. Тези пари съм ги изстрадала. Изстрадах тази книга.
изстрел мн. изстрели, (два) изстрела, м. 1. Изхвърляне на заряд от огнестрелно оръжие. 2. Гърмежът при стрелба с огнестрелно оръжие. Чу се изстрел.
изстрелвам изстрелваш, несв. и изстрелям, св. 1. Стрелям един или няколко пъти с огнестрелно оръжие. В далечината някой изстреля. 2. Какво. Със стреляне изхвърлям куршум, снаряд и др. Изстреля два куршума. 3. Какво. Изхвърлям чрез специална апаратура в Космоса. Изстреляха космическата совалка. 4. Прен. Разг. Изказвам, изричам нещо бързо, рязко. Изстрелваше въпросите си високо и ясно. 5. Прен. Разг. Кого. Карам да отиде някъде бързо; засилвам. Изстрелях го да купи сутрешния вестник.
изстрелям изстреляш, св. — вж. изстрелвам.
изстудя изстудиш, мин. св. изстудих, мин. прич. изстудил, св. - вж. изстудявам.
изстудявам изстудяваш, несв. и изстудя, св. 1. Какво. Правя да стане студен. Изстудявам напитки в хладилника. Отворих и изстудих стаята. 2. Кого/какво. Правя да се простуди. Изстудих детето. — изстудявам се/изстудя се. Ставам студен или простуден. Изстудих се на спирката и сега кашлям.
изстъпвам се изстъпваш се, несв. и изстъпя се, св. Излизам напред, заставам пред другите. Изстъпи се напред и заговори на всички.
изстъпление мн. изстъпления, ср. 1. Само ед. Крайна възбуда, загуба на контрол над себе си. Викам в изстъпление. 2. Обикн. мн. Действия, извършени в такова състояние; жестокости, издевателства. Потушават въстанието е изстъпления над населението.
изстъпя се изстъпиш се, мин. св. изстъпих се, мин. прич. изстъпил се, св. — вж. изстъпвам се.
изсулвам изсулваш, несв. и изсуля, св. Разг. Какво/кого. Свличам, смъквам с плъзване от себе си или отнякъде. Изсулвам панталона си. Изсулвам го от леглото. — изсулвам се/изсуля се. 1. Свличам се, смъквам се с плъзване от някъде. Изсули се от дивана на килима. 2. Прен. Измъквам се от някъде безшумно, незабелязано. Когато всички заспаха, се изсули от стаята.
изсуля се изсулиш се, мин. св. изсулих се, мин. прич. изсулил се, св. — вж. изсулвам се.
изсуша изсушиш, мин. св. изсуших, мин. прич. изсушил, св. — вж. изсушавам.
изсушавам изсушаваш, несв. и изсуша, св.; какво. 1. Суша до изчезване на влагата. Изсуших дрехите си. Изсуших косата си. 2. Суша до изгаряне, унищожаване (за растение). Изсуших цветята. 3. Оставям на слънце, за да стане сух (за плодове, зеленчуци и др.). Изсуших сливи за зимата. 4. Прен. Разг. За болест, грижи и др. — правя да стане сух, слаб. Мъката изсуши очите и. Болестта изсуши тялото и.
изсъхвам изсъхваш, несв. и изсъхна, св. 1. Ставам сух. Изгря слънцето и земята изсъхна. 2. За растения — изгарям от слънцето, умирам. Цветята изсъхнаха. 3. Прен. Ставам слаб, мършав. Беше изсъхнал от старост. 4. Прен. Разг. За крайник — ставам неподвижен, безчувствен.
изсъхна изсъхнеш, мин. св. изсъхнах, мин. прич. изсъхнал, св. - вж. изсъхвам.
изтегля изтеглиш, мин. св. изтеглих, мин. прич. изтеглил, св. — вж. изтеглям.
изтеглям изтегляш, несв. и изтегля, св. 1. Какво/кого. Чрез дърпане придвижвам от едно място на друго, от долу по-нагоре или от вътре навън. Изтеглих куфара до входната врата. Изтеглям кофата от кладенеца. Изтеглям чекмедже. 2. Какво. Обикн. за нишка — издърпвам, източвам. Изтеглям нишка от вълната. Изтеглям коприна. 3. Какво. Извличам, изчерпвам докрай определено количество течност. Изтеглиха една спринцовка кръв. 4. Кого. Правя да се оттегли, да напусне мястото си. Изтеглиха го на друга длъжност. Изтеглиха армията от границата. 5. Прен. Какво. Вземам кредит от банка или получавам част от вложени пари. 6. Прен. Разг. Премервам, претеглям всички определени. Изтеглиха зеленчуците. — изтеглям се/изтегля се. 1. За войска — оттеглям се, напускам предишното си място, отдръпвам се назад. 2. За метал — мога да ставам на жица или лист.
изтеглям изтегляш, несв. и изтегля, св.; какво. Преживявам, изстрадвам. Изтеглих много мъки на тоя свят.
изтежко нареч. 1. Тежко, бавно. Говоря изтежко. Вървя изтежко. 2. Прен. С усилие. Ставам изтежко.
изтезавам изтезаваш, несв.; кого/какво. Подлагам на физически или нравствени мъчения; измъчвам. Понякога децата изтезават безпомощни животни. Напива се и изтезава жена си. Мисълта за моите грешки .ме изтезава постоянно.
изтезание мн. изтезания, ср. Физическо или нравствено мъчение, малтретиране.
изтека изтечеш, мин. св. изтекох, мин. прич. изтекъл, св. — вж. изтичам.
изтикам изтикаш, св. — вж. изтиквам.
изтиквам изтикваш, несв. и изтикам, св. 1. Какво/кого. Измествам с тикане на известно разстояние или от някъде. Изтиках масата до вратата. Изтикаха го от ресторанта. Изтиках колата от средата на улицата. 2. Кого. Принуждавам да напусне територия или длъжност, служба, за да я заема аз. Изтикали ги от земите им. Изтика го от директорския пост. 3. Какво. С големи трудности прекарвам, преживявам даден период от време. С голям зор изтикаха зимата.
изтичам изтичаш, несв. и изтека, св. 1. С течене излизам, изчерпвам се докрай. Бутилката паднала и виното е изтекло. 2. С течене се изливам, лея се. От тръбата изтича мръсна вода и отива в реката. 3. Прен. За време, период — отминавам. Оттогава изтекоха десет години. 4. Прен. За тайни сведения, информация — ставам явен. — изтичам се/изтека се. С течене се изливам, стичам се, изчерпвам се, оттичам се. Мръсната каша от завода се изтича в реката. Водата от дъжда се изтече.
изтичам изтичаш, св. — вж. изтичвам.
изтичвам изтичваш, несв. и изтичам, св. Тичам до някъде. Изтича до магазина и се върна бързо.
изтласкам изтласкаш, св. — вж. изтласквам.
изтласквам изтласкваш, несв. и изтласкам, св. Изтиквам (в 1 и 2 знач.).
изток само ед. 1. Посоката, откъдето изгрява слънцето. На изток зазоряваше. Тръгнахме на изток. 2. Страните от Източна Европа по отношение на Западна Европа или страните от Източна Европа и Азия по отношение на Западна Европа. // прил. източен, източна, източно, мн. източни.
източа източиш, мин. св. източих, мин. прич. източил, св. — вж. източвам.
източвам източваш, несв. и източа, св.; какво. 1. С точене правя да стане на нишка или на лист. Източвам конец от вълната. Източвам коприна от пашкулите. 2. Изопвам част от тялото си. Източвам врат. - източвам се/източа се. Разг. 1. Изопвам тялото си. 2. За лице, тяло и под. - издължавам се. 3. Ставам висок и слаб. Последната година се източи, не му стават дрехите.
източвам източваш, несв. и източа, св.; какво. Чрез точене изчерпвам докрай или определеното количество. Източих два литра вино. Източих водата от варела. — източвам се/източа се. 1. За течност — точа се докрай. Водата от цистерната се източи и спря да тече. 2. Прен. За път, река — проточвам се. 3. Прен. Само мн. За хора или животни — минаваме един след друг и се изтичаме, оттичаме. Една след друга се източиха колите. 4. За време — отминавам период след период. Източиха се летните дни.
източник мн. източници, (два) източника, м. 1. Това, което дава нещо или от което се добива нещо. Източник на енергия. Източник на светлина. 2. Място, от където се добива или получава нещо. Източник на нефт. Източник на оръжие. 3. Запазен паметник или документ, който дава сведения за науката; извор. Български учени се запознаха с турски източници за историята. 4. Лице, което дава сведения. Вестникът цитира сигурен източник. 5. Прен. Причинител, извор. Източник на раздори.
източно- Първа съставна част на сложни прилагателни със значение който се отнася до източната част на територия, напр. източнобългарски, източноевропейски, източнославянски и др.
изтощавам изтощаваш, несв. и изтощя, св.; какво/кого. 1. Изчерпвам докрай физическите или духовните сили. Тежката работа го изтощи напълно. Разправиите вкъщи я изтощаваха. 2. Прен. Изчерпвам докрай икономически или финансови възможности. Войната изтощи света. 3. Прен. Изчерпвам докрай електрическа енергия от източник. — изтощавам се/изтощя се. 1. Изчерпвам докрай физическите или духовните си възможности. 2. За източник на електрическа енергия — изчерпвам, привършвам енергията си.
изтощителен изтощителна, изтощително, мн. изтощителни, прил. Който изтощава. Изтощителен труд. Изтощителен ден. Изтощителни войни.
изтощя изтощиш, мин. св. изтощих, мин. прич. изтощил, св. — вж. изтощавам.
изтрайвам изтрайваш, несв. и изтрая, св. 1. Разг. Какво/кого. Понасям докрай, издържам, изтърпявам. Не зная как ще изтраем горещините. Едва го изтраях в ресторанта. 2. Разг. За хранителни продукти — не се развалям, запазвам се. Луканката ще изтрае една седмица. Доматите изтраяха десет дни. 3. За дрехи, уреди, за всичко, което се използва — издържам, бивам годен. Обувките ми изтраяха две години. Телевизорът изтрая десет години.
изтрая изтраеш, мин. св. изтраях, мин. прич. изтраял, св. — вж. изтрайвам.
изтребвам изтребваш, несв. и изтребя, св.; какво/кого. Унищожавам, убивам докрай всички или всичко. Изтребвам мравките. Изтребвам плевелите в градината. Изтребиха този животински вид. Изтребиха много мирни хора.
изтребител изтребителят, изтребителя, мн. изтребители, (два) изтребителя, м. 1. Човек, който унищожава, изтребва. Човекът е изтребител на полезни животни. 2. Специален боен самолет за изтребване на авиация. Два изтребителя излетяха.
изтребя изтребиш, мин. св. изтребих, мин. прич. изтребил, св. - вж. изтребвам.
изтривам изтриваш, несв. и изтрия, св. 1. Какво. Чрез триене почиствам, заличавам, изсушавам. Изтривам праха от шкафа. Изтривам си сълзите. Изтривам си ръцете. Изтривам с гума. 2. Какво. Изхабявам, износвам, протривам. Изтривам си подметките. Изтривам си панталоните. 3. Прен. Заличавам, премахвам от мисли, памет, съзнание. Новите впечатления изтриха мъката ми. Изтривам позора от името му. — изтривам се/изтрия се. 1. Изхабявам се, износвам се, заличавам се. Ръкавите ми са се изтрили. Боята се е изтрила от дъждовете. 2. Заличавам се в памет, съзнание. Спомените му от детството се бяха изтрили.
изтрия изтриеш, мин. св. изтрих, мин. прич. изтрил, св. — вж. изтривам.
изтръгвам изтръгваш, несв. и изтръгна, св. 1. Какво. Със сила изваждам изцяло, с корена. Бурята изтръгнала дървото. С машини изтръгнаха дърветата по улицата. Изтръгвам трън от крака си. 2. Кого/какво. Със сила изскубвам от някъде, откъсвам. Изтръгнаха детето от ръцете й. Изтръгна пистолета от ръцете му. 3. Прен. Какво. С трудност успявам да измъкна сведения, пари, съгласие. 4. Прен. Кого. Откъсвам, освобождавам от влияние или от душевно състояние. Изтръгнах го от лошата компания. Изтръгвам от алкохола. Изтръгвам от меланхолията. — изтръгвам се/ изтръгна се. Със сила се отскубвам, освобождавам се, измъквам се. Изтръгвам се от ръцете му. Изтръгвам се от полицията.
изтръгна изтръгнеш, мин. св. изтръгнах, мин. прич. изтръгнал, св. — вж. изтръгвам.
изтръпвам изтръпваш, несв. и изтръпна, св. 1. Схващам се, сковавам се, ставам безчувствен от болка, студ и др. Краката ми изтръпнаха от студ. 2. Сковавам се от страх, вълнение. Изтръпнах при вида на пропастта.
изтръпна изтръпнеш, мин. св. изтръпнах, мин. прич. изтръпнал, св. — вж. изтръпвам.
изтупам изтупаш, св. — вж. изтупвам.
изтупвам изтупваш, несв. и изтупам, св. 1. Тупам един път или няколко пъти по един. Един камък изтупа след него. Една круша изтупа на земята. 2. Какво. Тупам до почистване, отупвам. Изтупвам килима. Изтупвам шапката от снега. 3. Прен. Разг. Кого. Обличам добре, издокарвам. Изтупва винаги мъжа си. — изтупвам се/изтупам се. Разг. 1. Падам от някъде на земята. Спъна се и се изтупа. 2. Разг. Издокарвам се, обличам се добре. За къде си се изтупала така?
изтупкам изтупкаш, св. — вж. изтупквам.
изтупквам изтупкваш, несв. и изтупкам, св. Тупкам един път или няколко пъти по един път.
изтуптя изтуптиш, мин. св. изтуптях, мин. прич. изтуптял, св. — вж. изтуптявам.
изтуптявам изтуптяваш, несв. и изтуптя, св. Туптя един път или няколко пъти по един път. Изтуптяха първите капки дъжд. Сърцето ми изтуптя силно.
изтъквам изтъкваш, несв. и изтъкна, св.; какво. Извеждам на преден план, подчертавам. Изтъкнах това като основна причина. Изтъкнах ролята на характера за постиженията на личността. — изтъквам се/изтъкна се. Подчертавам заслугите си, достойнствата си, хваля се. Стига си се изтъквал като най-загри-жен за всичко!
изтъкна изтъкнеш, мин. св. изтъкнах, мин. прич. изтъкнал, св. — вж. изтъквам.
изтълкувам изтълкуваш, св.; какво. Обяснявам чрез тълкуване. Как ще изтълкуваш тези думи?
изтънчен изтънчена, изтънчено, мн. изтънчени, прил. 1. Който е фин, изящен, изискан. Изтънчена външност. Изтънчени маниери. 2. Който е направен с вещина, майсторство; изискан. Майстор на изтънчени дърворезби. Изтънчени ястия. 3. За мъчение — който е коварен, особено жесток.
изтърва изтървеш, мин. св. изтървах, мин. прич. изтървал, св. — вж. изтървавам.
изтървавам изтърваваш, несв. и изтърва, св. Разг. 1. Какво/кого. Неволно пускам, което държа, или не успявам да хвана, да задържа. Изтървавам чашата. Изтървах бебето. Изтървавам топката. 2. Прен. Кого\какво. Допускам някой да си отиде, да ми отнемат някого, нещо. Изтървах гостите. Изтървах касиерката. Изтърва момичето, беше добра партия за женене. 3. Прен. Какво. Не се възползвам от момент, случай или възможност; изпускам. Изтървах момента да го поздравя. Изтървах топлото време. Изтървах възможността да се запозная с нея. 4. Прен. Какво. Не успявам да чуя, да видя; изпускам. Изтървах мача по телевизията. Изтървах половината лекция. 5. Прен. Какво. Неволно казвам нещо, което не трябва; изпускам. Изтървах доста тежки думи, но ти ще ми простиш. 6. Прен. Какво. Не успявам да се кача в превозно средство, изпускам. Закъснях и изтървах влака. 7. Прен. Какво/кого. Не полагам достатъчно грижи и допускам нещо да се унищожи, някой да умре, да стане невъзпитан, необразован и т. н. Не го оперираха навреме и го изтърваха. Изтървах доматите, изгоряха. От малък го изтърваха, защото го глезеха.
изтървам изтърваш, несв. Разг. Изтървавам.
изтъркам изтъркаш, св. - вж. изтърквам.
изтърквам изтъркваш, несв. и изтъркам, св.; какво. Изтривам. — изтърквам се/изтъркам се. 1. Изтривам се, износвам се. 2. Прен. Разг. Преставам да бъда интересен, актуален поради известност. Тази песен вече се е изтъркала. Вицът се е изтъркал.
изтърпя изтърпиш, мин. св. изтърпях, мин. прич. изтърпял, св. — вж. изтърпявам.
изтърпявам изтърпяваш, несв. и изтърпя, св. 1. Какво/кого. Изтрайвам. Едва изтърпях болките. Трудно изтърпявам превземките й. 2. Какво. Излежавам присъда, понасям наказание. Изтърпя присъда от осем години.
изтърсак мн. изтърсаци, м. Разг. Последното от няколко деца в семейството.
изтърсвам изтърсваш, несв. и изтърся, св.; какво. 1. Тръскам, за да падне нещо — прах и под.; тупам. Изтърсвам покривка. Изтърсвам одеяло. 2. Тръскам, за да падне всичко от съд. Изтърси кофата, на дъното има пясък. 3. Прен. Разг. Многозначително давам на някого, поставям пред някого, донасям, постигам. Ще видиш, като ти изтърся голямата печалба от тотото! Не му вярвахме, но той изтърси две шестици на изпитите! 4. Прен. Разг. Казвам не на място или нещо нетактично. Все ще изтърси нещо ни в клин ни в ръкав! — изтърсвам се/изтърся се. 1. Тръскам, за да падне нещо от дрехите ми. Изтърси се, имаш трохи по полата! 2. Неочаквано падам, тупвам. Подхлъзна се и се изтърси в снега. 3. Прен. Разг. Неочаквано се появявам, пристигам. Изтърси се вчера с няколко приятели.
изтърся изтърсиш, мин. св. изтърсих, мин. прич. изтърсил, св. — вж. изтърсвам.
изумителен изумителна, изумително, мн. изумителни, прил. Който предизвиква изумление, удивление. Купих си изумителен пръстен.
изумруд мн. изумруди, (два) изумруда, м. 1. Само ед. Прозрачен минерал със зелен цвят — скъпоценен камък. 2. Оформени късчета от този минерал.Пръстен едва малки изумруда.// прил. изумруден, изумрудена, изумрудено, мн. изумрудени.
изумя изумиш, мин. св. изумих, мин. прич. изумил, св. — вж. изумявам.
изумявам изумяваш, несв. и изумя, св.; кого. Силно учудвам, удивлявам, поразявам. Изуми ме със жестокостта си. Изумяваше с начетеност и памет. - изумявам се/изумя се. Учудвам се, удивлявам се, смайвам се. Изумяваха се от красотата на града.
изуча изучиш, мин. св. изучих, мин. прич. изучил, св. — вж. изучавам.
изуча изучиш, мин. св. изучих, мин. прич. изучил, св. — вж. изучвам.
изучавам изучаваш, несв. и изуча, св. 1. Какво. Получавам знания по някакъв предмет. Тази година ще изучаваме физика. Изучавам немски език. 2. Какво/кого. Наблюдавам внимателно, проучвам. Изучавам навиците на пти ците. 3. Какво. Изследвам с научни методи. Изучавам въпроса за измененията в климата. — изучавам се/изуча се. Получавам образование.
изучвам изучваш, несв. и изуча, св. 1. Какво. Свършвам да изучавам. Първо изучваме теорията, после задачите. 2. Кого. Издържам материално да се изучи. Изучиха и двете си деца. 3. Кого. Научавам на нещо, което изисква умения. Майка й я изучи да готви. — изучвам се/ изуча се. 1. Получавам образование. 2. Успявам да усвоя нещо. Изучи се на занаят.
изхабя изхабиш, мин. св. изхабих, мин. прич. изхабил, св. — вж. изхабявам.
изхабявам изхабяваш, несв. и изхабя, св.; какво. 1. Износвам, изтьпявам, изтърквам от ползване. Изхабих едни обувки, докато уредя всичко. Изхабих ножа с това месо. 2. Изразходвам напразно. Изхабил си си парите за това грозно нещо. Изхабих си енергията и нищо не свърших. 3. Повреждам, похабявам от невнимание, незнание. Исках да направя баница, но само изхабих корите. — изхабявам се/ изхабя се. 1. Износвам се, изтьпявам се, ставам негоден. 2. Изразходвам се напразно, не съумявам да използвам умело силите си, ума си. Умен е, но се изхаби с тая никаква професия. Изхаби се само с тоя несполучлив брак.
изхарча изхарчиш, мин. св. изхарчих, мин. прич. изхарчил, св. — вж. изхарчвам.
изхачвам изхарчваш, несв. и изхарча, св.; какво. Харча докрай. Изхарчих си парите.
изхвърля изхвърлиш, мин. св. изхвърлих, мин. прич. изхвърлил, св. — вж. изхвърлям.
изхвърлям изхвърляш, несв. и изхвърля, св. 1. Какво. Хвърлям докрай всичко. 2. Какво. Хвърлям навън поради непотребност. Изхвърлям боклук. Изхвърлям останките от храната. 3. Кого. Изгонвам, отстранявам, изпъждам. Изхвърли мъжа си от къщи. Изхвърлиха ги от квартирата. Изхвърлям от работа. 4. Какво. Премахвам, отделям негодно, непотребно. Изхвърли тази част от текста! Изхвърлиха тези машини от употреба. - изхвърлям се/изхвърля се. 1. Изтласквам се напред. 2. Прен. Разг. Похвалвам се, изсилвам се.
изхитрувам изхитруваш, св. Проявявам хитрост един или няколко пъти един след друг.
изхитря изхитриш, мин. св. изхитрих, мин. прич. изхитрил, св. — вж. изхитрям.
изхитрям изхитряш, несв. и изхитря, св.; кого. Успявам да надделея с хитрост. — изхитрям се/ изхитря се. Проявявам хитрост в една своя проява.
изхлузвам се изхлузваш се, несв. и изхлузя се, св. Изсулвам се. Изхлузил се от леглото. Изхлузила се от стаята.
изхлузя се изхлузиш се, мин. св. изхлузих се, мин. прич. изхлузил се, св. — вж. изхлузвам се.
изход мн. изходи, (два) изхода, м. 1. Врата, отвор за излизане. Залата имаше два входа и два изхода. Пред изхода го чакаше полицай. 2. Край на улица. Улица без изход. 3. Място или път, където се излиза от селище. Ще те придружа до изхода на града. 4. Прен. Начин за излизане от трудно положение. Не намирам изход от моето положение. 5. Прен. Завършек, край на нещо. Изход на революцията.
изходвам изходваш, несв. Изхождам.
изходен изходна, изходно, мн. изходни, прил. 1 Който служи за изход, за излизане. Изходен път. Изходна виза. 2. Който е начало за ня какво действие, който е отправна точка. Изходна поза за скачане. Изходен момент на изследването. 3. Който е в началото на развитие или производство. Изходни клетки. Изходна суровипа. 4. Който е ръководно начало в действията на човек. Изходен принцип.
изходя изходиш, мин. св. изходих, мин. прич. изходил, св. — вж. изхождам.
изходящ изходяща, изходящо, мн. изходящи, прил. 1. Който служи за извеждане. Изходяща линия. Изходящи тръби. 2. Спец. В административното дело - който се отнася до документи, които излизат от някакво учреждение. Изходяща документация. Изходящ номер.
изхождам изхождаш, несв. и изходя, св. 1. Какво. Изминавам път, обхождам последователно места, страни и др. Изходих много път. Изходих целия град. Изходих цял свят. 2. Остар. Произхождам. Изхождам от добър род. 3. Вземам нещо за изходна точка, за основа. Изхождам от характера му. За предположението си изхождам от мястото на страната. 4. Разг. Изхвърлям изпражнения. — изхождам се/ изходя се. За човек или животно — ходя по малка или по голяма нужда.
изхранвам изхранваш, несв. и изхраня, св.; кого/ какво. 1. Задоволявам с храна. Изхранват животните с царевица. 2. Изкарвам средства за прехрана. Трудно изхранва семейството си. 3. Отглеждам. Изхраних две деца. Тази година изхрани три прасета. — изхранвам се/изхраня се. 1. Задоволявам се с храна. Изхранвам се с кисело мляко. 2. Изкарвам средства за прехраната си. Изхранвам се само с една заплата. // същ. изхранване, ср.
изхраня изхраниш, мин. св. изхраних, мин. прич. изхранил — вж. изхранвам.
изцапам изцапаш, св. — вж. изцапвам.
изцапвам изцапваш, несв. и изцапам, св.; какво/ кого. Правя да стане мръсен; нацапвам. Изцапах си ръцете. Изцапа си дрехата. — изцапвам се/изцапам се. Ставам мръсен. Полата ми се е изцапала с кал.
изцедя изцедиш, мин. св. изцедих, мин. прич. изцедил, св. — вж. изцеждам.
изцеждам изцеждаш, несв. и изцедя, св. 1. Какво. Чрез изстискване отделям течност от нещо. Изцеждам лимон. Изцеждам пране. 2. Прен. Какво. Изливам или изпивам течност докрай. Изцеди бутилката в чашата. Изцеди последната капка ракия в устата си. 3. Прен. Какво. Предизвиквам да се отделят сълзи, пот и др. Страхът изцеди капки пот на челото му. 4. Прен. Какво/кого. За работа, трудности и др. — правя да се изразходят докрай сили, енергия и др. Работата изцеди всичките му сили. 5. Прен. Кого/какво. Възползвам се, успявам с хитрост да получа от някого колкото е възможно. Изцеди ли го докрай? Изцедих му парите. — изцеждам се/изцедя се. За течност — стичам се от нещо, отделям се по малко. Каучуковият сок се изцежда в специален съд.
изцеление само ед. Лекуване, премахване на болести или недостатъци, страсти. Намирам изцеление. Намерих изцеление на минералните бани. Намерих изцеление в работата.
изцеря изцериш, мин. св. изцерих, мин. прич. изцерил, се. — вж. изцерявам.
изцерявам изцеряваш, несв. и изцеря, св.; кого/какво. Разг. 1. Успявам да направя здрав, да излекувам. 2. Прен. Успявам да премахна недостатък, страст. Изцерявам от страстта към алкохола. - изцерявам се/изцеря се. 1. Ставам здрав. 2. Прен. Освобождавам се от недостатък, страст. Изцерих се от любовта си към него.
изцъкля изцъклиш, мин. св. изцъклих, мин. прич. изцъклил, св. — вж. изцъклям.
изцъклям изцъкляш, несв. и изцъкля, св. • Изцъклям очи. Отварям широко очи и спирам да ги движа вследствие от силни изживявания или смърт. Какво си изцъклил очи, не си ли виждал гола жена? — изцъклям се/изцъкля се. 1. За очи — отварям се широко и преставам да се движа вследствие от силни преживявания или смърт. 2. Прен. Ставам светъл, блестящ и изпъкнал. Небето се изцъклило. Прозорците се изцъклили на лунната светлина.
изцяло нареч. 1. До краен предел, напълно. Построявам изцяло. Разрушавам изцяло. 2. В пълен размер, в целия обем, напълно. Печеля изцяло от писане. Издържам го изцяло аз.
изчадие мн. изчадия, ср. 1. Уродлив човек, предизвикващ отвращение. 2. Човек, който предизвиква отвращение с нравствената си извра-теност. • Изчадие адово. Крайно неморален човек.
изчакам изчакаш, св. — вж. изчаквам.
изчаквам изчакваш, несв. и изчакам, се.; какво/ кого. Чакам докрай. Ще те изчакам, колкото и да се забавиш. Ще изчакаме да мине зимата. В разговор все прекъсва, не изчаква човек да се изкаже.
изчезвам изчезваш, несв. и изчезна, св. 1. Преставам да бъда налице, губя се. Много стоки изчезнаха от магазините. Парите ми изчезнаха от къщи. Понякога изчезваха хора — вероятно ги отвличаха и убиваха. 2. Заминавам неизвестно къде. Изчезна и никой не знае къде е. 3. Преставам да бъда възприеман. Дърветата изчезнаха в мъглата. Шумът изчезна. Светлините изчезнаха в тъмнината. 4. Преставам да съществувам. Някои магазини изчезваха, други се появяваха. Любовта между тях изчезна.
изчезна изчезнеш, мин. св. изчезнах, мин. прич. изчезнал, св. — вж. изчезвам.
изчервя се изчервиш се, мин. св. изчервих се, мин. прич. изчервил се, св. — вж. изчервявам се.
изчервявам се изчервяваш се, несв. и изчервя се, св. За лице - покривам се с червенина поради свян, срам и др. Момичето се засрами и се изчерви силно.
изчерпам изчерпаш, св. — вж. изчерпвам.
изчерпателен изчерпателна, изчерпателно, мн. изчерпателни, прил. 1. Който отчита всички страни, всички особености, черти. Изчерпателен анализ. Изчерпателно проучване. 2. За човек — който засяга и излага всички особености на нещо.
изчерпвам изчерпваш, несв. и изчерпам и изчерпя, св. 1. Какво. Черпя, изземвам докрай. Изчерпахме водата от кладенеца. Изчерпахме въглищата от земята. Изчерпахме запасите. 2. Какво. Изразходвам докрай количество или брой. Изчерпа си парите от влоговете. Изчерпах си енергията за тези разправии. Изчерпах всички начини. 3. Какво. Излагам всичко по даден въпрос. — изчерпвам се/изчерпам се и изчерпя се. 1. За количество — свършвам се. Книгата се изчерпа. Рудата се изчерпа. Водата в язовира се изчерпа. Силите ми се изчерпаха. 2. За въпрос, тема — проучен съм докрай. 3. За човек, общество — нямам вече сили, енергия, дух.
изчерпя изчерпиш, мин. св. изчерпих, мин. прич. изчерпил, св. — вж. изчерпвам.
изчисление мн. изчисления, ср. Пресмятане с математически действия. Правя изчисление.
изчислителен изчислителна, изчислително, мн. изчислителни, прил. 1. Който се отнася до изчисление. Изчислителна работа. 2. Който извършва изчисления. Изчислителна машина. Изчислителна техника.
изчисля изчислиш, мин. св. изчислих, мин. прич. изчислил, св. — вж. изчислявам.
изчислявам изчисляваш, несв. и изчисля, св.; какво. Пресмятам посредством математически действия. Изчислявам цената на изделието. Изчислявам загубите си.
изчиствам изчистваш, несв. и изчистя, св.; какво. 1. Правя чист. Изчистих апартамента. Изчистих обувките. 2. Отстранявам нещо ненужно или вредно. Изчистих градинката от плевели. Изчистих картофите. 3. Прен. Отстранявам нещо, което намалява стойността, замъглява качествата. Изчиствам стила си от излишни думи. Изчиствам езика от ненужни чуждици. — изчиствам се/изчистя се. Ставам чист, ясен, свободен от несвойствени неща. Небето се изчисти. Гората се изчисти от снега. Лицето и се изчисти от пъпките.
изчистя изчистиш, мин. св. изчистих, мин. прич. изчистил, св. - вж. изчиствам.
изчукам изчукаш, св. — вж. изчуквам.
изчуквам изчукваш, несв. и изчукам, св. 1. Разг. По какво. Чукам един път. Нещо изчука в стаята над нас. 2. Какво. С чукане оформям, правя. Изчуквам поднос. Изчуквам ламарина на кола. 3. Прен. Разг. Какво. Спечелвам пари. Каквото изчука, изпука. 4. Прен. Разг. Какво. Свършвам нещо с машина, апарат и др., като чукам. Изчуках едно писмо на машината. 5. Прен. Разг. Кого. Убивам. Изчукаха всички пленени.
изява мн. изяви, ж. 1. Проява на творческия дух у човека. 2. Действие, дейност, чрез които се проявяват характер, способности. 3. Външна проява на чувства.
изявление мн. изявления, ср. Публично изказване на отговорно лице по важен въпрос. Правя изявление. Президентът направи изявление, че страната ще запази неутралитет.
изявя изявиш, мин. св. изявих, мин. прич. изявил, св. — вж. изявявам.
изявявам изявяваш, несв. и изявя, св.; какво. Проявявам, разкривам нещо вътрешно — възможности, ум и др. — изявявам се/изявя се. 1. Давам външен израз на възможностите си, ума си, таланта си. 2. Показвам възможностите си в някаква област или дейност. Изяви се като писател. Изяви се като добър търговец.
изяждам изяждаш, несв. и изям, св. 1. Какво. Ям докрай. Изядох си обяда. Изядох ябълката.2. Прен. Разг. Какво. Изхарчвам, изразходвам. Колко пари на баща си е изял! 3. Прен. Разг. Какво. Отнемам от някого, ощетявам го, лишавам го. Данъците ми изядоха печалбата. Изядоха му правото. Бедността изяде младостта му. 4. Прен. Разг. За вода, киселина и др. — разяждам, издълбавам. Водата е изяла брега. 5. Прен. Разг. Кого. Причинявам зло, беда. Упоритостта му го изяде. 6. Прен. Разг. Кого. Измъчвам, тормозя. Жена му го изяде за пари. 7. Прен. Разг. Понасям бой, плесници. Изяде два шамара от баща си. — изяждам се/изям се. 1. Повреждам се, издълбавам се, прокъсвам се от употреба. Ръкавите му се изяли от носене. Зъбите му се изяли. 2. Ядосвам се силно, измъчвам се от някаква мисъл, съжаление, чувство. Изяждам се от ревност. Изяде се, че не успя да спечели наградата. • Изяждам/изям калая. Разг. Понасям мъмрене. • Изяждам/изям си главата. Разг. Провалям се, съсипвам се сам.
изям изядеш, мин. св. изядох, мин. прич. изял, св. — вж. изяждам.
изясня изясниш, мин. св. изясних, мин. прич. изяснил, св. — вж. изяснявам.
изяснявам изясняваш, несв. и изясня, св.; какво. Правя ясен, обяснявам докрай. - изяснявам се/изясня се. 1. За небе, поглед, изражение - ставам чист, ясен. Небето се изясни и слънцето напече. Успокои се, погледът му се изясни. 2. За въпрос, случай, мисъл и др. - ставам ясен, известен, определен. Случаят се изясни, убиецът е заловен. - изяснявам си/изясня си. Сам разбирам нещо, обяснявам си нещо докрай. Най-после си изясних защо не са го искали в катедрата.
изящен изящна, изящно, мн. изящни, прил. 1. Който е тънък, фин, съразмерен, изискан. Изящна девойка. Изящни ръце. Изящна статуетка. 2. За движения, поведение — който е отмерен, деликатен, изискан. 3. За стил, реч — който е точен, изчистен.
икебана само ед. Японско изкуство за подреждане на цветя и клонки във ваза съобразно с определени правила и символи. Изучавам икебана.
икиндия само ед. Диал. Времето привечер, преди залез слънце. Закусвам по икиндия.
икона мн. икони, ж. Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на религиозно поклонение. В църквата имаше ценни икони на стари майстори. // прил. иконен, иконна, иконно, мн. иконни.
иконограф мн. иконографи, м. Иконописец.
иконография само ед. 1. Система от правила в изобразителното изкуство за изобразяване на лица и сюжетни сцени в даден тип култура. 2. Метод в изкуствознанието за изследване на произведенията на изкуството чрез описание, тълкуване на символите и др.
иконом мн. икономи, м. 1. В миналото — домоуправител в голям частен дом. 2. Монах, управител на манастирско стопанство. 3. В църквата — титла на свещеник за добра и дългогодишна работа.
икономика само ед. 1. Стопанската система на един обществен строй. 2. Стопанството на една страна. 3. Науката, която изучва отраслите на стопанството.
икономисам икономисаш, св. — вж. икономисвам.
икономисвам икономисваш, несв. и икономисам, св.; какво. Запазвам част от определените за изразходване средства, материали и др.; спестявам. Трябва да икономисаме пари за почивка. // същ. икономисване, ср.
икономист мн. икономисти, м. 1. Специалист по икономика. Иска да стане икономист. 2. Прен. Остар. Пестелив човек. Той е голям икономист, не харчи за щяло и нещяло.
икономистка мн. икономистки, ж. Жена икономист.
икономичен икономична, икономично, мн. икономични, прил. 1. Който е пестелив, умее да икономисва. Икономична домакиня. 2. Който изразходва минимални средства, материали. Икономичен двигател. Икономична печка. 3. Прен. За изрази, движения, думи и др. — който е отмерен, с минимален брой.
икономически икономическа, икономическо, мн. икономически, прил. 1. Който се отнася до икономиката като стопанска система. Икономическа основа. 2. Който е свързан с науката и специалността икономика. Икономически институт.
икономия мн. икономии, ж. 1. Икономисване. 2. Обикн. мн. Средства и материали в резултат от икономисване.
икономка мн. икономки, ж. Жена иконом (в 1 знач.).
иконопис иконописта, само ед., ж. Иконна живопис; зография. Уча иконопис.
иконописец мн. иконописци, м. Художник на иконопис; зограф.
иконопоклонник мн. иконопоклонници, м. Лице, което почита иконите.
иконостас мн. иконостаси, (два) иконостаса, м. 1. Преграда между олтара и останалата част на православна църква, украсена с дърворезба и икони. В църквата има иконостас с ценни икони. 2. Дървена поставка за поставяне на икони в къща.
илач мн. илачи, (два) илача, м. Разг. Лекарство, лек.
или съюз. 1. За свързване на части на изречението или на прости изречения, когато се посочва, че факти, състояния или действия взаимно се изключват или се заменят. Ще пиша или ще спя. Ще дойда утре или най-късно вдругиден. 2. За присъединяване на уточняващи, поясняващи части на изречението. През пролетта, или по-точно през май, ще продължим строителството. Какво си направила е парите? Или си ги загубила?! • Или — или. За изразяване на алтернативност. Трябва да избереш — или работата, или мене. • Дали — или/ли — или. В пряк или непряк въпрос — за запитване при колебание, съмнение. Цали да тръгна, или да остана вкъщи? Питам се дали си струва да ходя, или да си гледам работата.
илик мн. илици, (два) илика, м. Обшит прорез на дреха, в който влиза копче.
илюзионист мн. илюзионисти, м. Лице, което професионално се занимава с демонстрация на илюзии.
илюзионистка мн. илюзионистки, ж. Жена илюзионист.
илюзия мн. илюзии, ж. 1. Нереално възприемане на обект от действителността. В мъглата се създава илюзия, че светлината е много далеч. 2. Прен. Измамна представа. Живее с илюзията, че прави нещо много голямо. Живея с илюзията, че ме обича. 3. Неосъществима мечта. Живея с илюзията, че нещо ще се промени.
илюзорен илюзорна, илюзорно, мн. илюзорни, прил. Породен от илюзия, резултат от илюзия. Илюзорни планове.
илюминатор мн. илюминатори, (два) илюми-натора, м. Кръгъл прозорец на кораб, самолет и под. който се затваря херметически. През илюминатора надолу се виждаше само пустиня от белоснежни облаци.
илюминация мн. илюминации, ж. Осветяване със специални цветни светлини по случай празник или тържество. Всяка година на тази дата има илюминации във всички градове.
илюстративен илюстративна, илюстративно, мн. илюстративни, прил. Който служи за илюстрация. Илюстративен материал.
илюстрация мн. илюстрации, ж. 1. Картина или снимка, която нагледно допълва, пояснява текст в книга, вестник и др. Книжка с илюстрации. Илюстрации към приказки. 2. Област в изобразителното изкуство, свързана с тази дейност. 3. Прен. Конкретен случай, който показва, пояснява нещо. За илюстрация ще посоча следния случай. 4. Само ед. Илюстриране.
илюстрирам илюстрираш, несв. и св. 1. Какво. Правя илюстрации към текст. Художникът е илюстрирал много красиво книгата. 2. Прен. Служа за илюстрация, за пример. Този случай илюстрира безсилието на полицията. // същ. илюстриране, ср.
илюстровам илюстроваш, несв. Илюстрирам.
им — вж. те.
им — вж. техен.
имагинерен имагинерна, имагинерно, мн. имагинерни, прил. Който е въображаем, нереален.
имам имаш, несв. 1. Какво/кого. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплома за висше образование. Имам възможност да чета хубави книги. 2. Какво. Нося (обувки, дрехи). Цнсс имам шапка. Имам кожени ботуши. 3. Притежавам по природа. Имаме четири крайника. 4. Притежавам качество, особеност. Имам черна коса. Имам слаб характер. Имам талант. Имам положение. Имам власт. Имам късмет. Имам амбиции. Имам смелост. 5. Кого. Притежавам в някакво отношение. Имам майка. Имам мъж. Имам дъщеря. Имам приятели. 6. Какво. Получавам от някого. Днес имам писмо. Имам телеграма. Имам нареждане. Имам добро място. Имам задача. 7. Кого. Смятам за някакъв. За глупав ли ме имаш? Имам те за добър. 8. Разг. Какво. Болен съм от нещо. Имам жълтеница. Имам грип. Имам хрема. 9. Какво. Състоя се, съдържам. Къщата има девет стаи. Книгата има сто страници. Костюмът има две части. 10. В съчетания. Имам вид. Имам грижи. Имам интерес. Имам навик. Имам страх. Имам събрание. Имам отношения. Имам работа.
имам мн. имами, м. Мохамедански духовник.
имане мн. иманета, ср. Разг. 1. Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. Беден съм, нямам имане. Искала да се ожени за мъж е голямо имане. 2. Пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище. Много хора вярвали, чс под дървото има имане.
иманентен иманентна, иманентно, мн. иманентни, прил. Който е вътрешно присъщ, даден. Иманентен признак.
иманяр иманярят, иманяря, мн. иманяри, м. Човек, който се занимава с търсене на имане (във 2 знач.). Често иманярите разравят и увреждат археологически паметници.
име мн. имена, ср. 1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче? 2. Наименование на животно. Едната котка има име Джина, другата Хана, а малкото коте — Едгар. 3. Собствено название на географски, исторически и др. обекти. Името на града е Плевен. Тази планета е с име Луна. 4. Название на нещо. Името на болестта не ми е известно. 5. Обществено мнение за човек; репутация. Имам добро име. Той е голямо име в науката. 6. Спец. В граматиката — граматически класове от думи за означаване на предмети, качества или количества. Съществително име. Числително име. • В името на (някого). Заради; за честта на. • Излиза/излезе ми име (на някакъв). Създава се мнение за мене, че съм някакъв. Излезе ми име, че съм добър. • Лично име. Името, дадено при раждането. • Фамилно име. Името на фамилията.
имен мн. именни, прил. • Имен ден. Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ивановден.
именен именна, именно, мн. именни, прил. Който е свързан с име.
имение мн. имения, ср. Голям феодален имот, чифлик — земя с къща и стопанство извън населено място. Лятото прекарваха в имението.
именит именита, именито, мн. именити, прил. Известен, знаменит, прославен. През лятото във Варна гостуват именити певци и артисти. Именит физик.
именник мн. именници, м. 1. Лице в деня, когато е именният му ден. Днес си именник, трябва да черпиш. 2. Списък с имена, изготвен с някаква цел.
именница мн. именници, ж. Жена именник (в 1 знач.).
именно нареч. Точно, тъкмо, по име. Ще ни дойдат гости в събота, а именно тогава е концертът. Писаха за два града, именно за Свищов и Павликени. Именно защото те обичам, искам да ти помогна.
именувам именуваш, несв. Наричам по име, назовавам. Именуват го Слав Търтъра. Това аз го именувам инат. - именувам се. Наричам се, казвам се.
имигрант мн. имигранти, м. Човек, заселен за постоянно в чужда страна. В Америка живеят имигранти от всички страни.
имигрантка мн. имигрантки, ж. Жена имигрант.
имиграция само ед. 1. Влизане и заселване в чужда страна. 2. Всички имигранти от една и съща страна. Българската имиграция в Германия. // прил. имиграционен, имиграционна, имиграционно, мн. имиграционни. Имиграционна служба.
имигрирам имигрираш, несв. и св. Заселвам се в чужда страна.
имидж само ед. Образ, който е създаден в обществото за отделен човек, група, институция, държава; репутация. Имам добър имидж. Подобрявам имиджа. Създавам имидж.
имитатор мн. имитатори, м. 1. Човек, който подражава на друг. Имитатор в изкуството. 2. Човек, който може добре да имитира други хора или животни.
имитаторка мн. имитаторки, ж. Жена имитатор.
имитация мн. имитации, ж. 1. Само ед. Подражаване на нещо или на някого. Имитатор на големия певец. 2. Само ед. Нарочно подражаване на хора, на движения, на звуци на птици и животни. 3. Изработен по подражание предмет; фалшификат. По цял свят се продават имитации на японски часовници. Имитация на китайски порцелан.
имитирам имитираш, несв. и св.; на какво/на кого. Постигам имитация. Пластмасата имитира всичко.
имобилизация само ед. Спец. 1. В медицината - обездвижване на крайник, обикн. при счупване. 2. Във финансите - превръщане на оборотен капитал в недвижими имоти.
имот мн. имоти, (два) имота, м. 1. Само ед. Имущество, притежание на някого. Наследи много имот. 2. Къща с двор или земя с постройки. Имам имот в града и имоти на село. // прил. имотен, имотна, имотно, мн. имотни. • Недвижими имоти. Земя или сгради, които са имущество на някого.
импас само ед. 1. Задънена улица. 2. При игра на бридж — безизходно положение. 3. Безизходно положение.
императив мн. императиви, (два) императива, м. 1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви. 2. Спец. Само ед. В граматиката — повелително наклонение. Глаголът е в императив. // прил. императивен, императивна, императивно, мн. императивни.
император мн. императори, м. 1. Върховен глава на империя, който притежава абсолютна или конституционно ограничена власт. 2. В древния Рим — главнокомандващ. // прил. императорски, императорска, императорско, мн. императорски.
империализъм само ед. Стремеж на една държава към разширяване на владенията и.
империалист мн. империалисти, м. Лице, което е привърженик на империализма и провежда политиката му.
империя мн. империи, ж. 1. Монархическа държава с върховен глава император. Римска империя. 2. Група от държави под обща върховна власт. Британска империя.
имперфект само ед. Спец. В граматиката — минало несвършено време на глагола.
импетиго само ед. Кожно заболяване с външен белег бели петна по кожата.
имплантация мн. имплантации, ж. Спец. В медицината - присаждане на клетки или тъкани от едно място на друго или на органи от един организъм на друг. Правят имплантация.
имплантирам имплантираш, несв. и св.; какво. Правя имплантация. Имплантирам сърце от катастрофирал човек.
импликация мн. импликации, ж. 1. Заместване, заплитане в нещо, вплитане. 2. Загатване, неизясняване напълно.
имплицитен имплицитна, имплицитно, мн. имплицитни, прил. Който присъства, но не е явно изразен.
импозантен импозантна, импозантно, мн. импозантни, прил. Който впечатлява с размери, с вид; внушителен. Импозантна сграда. Импозантно посрещане.
импонирам импонираш, несв. и св. Правя голямо впечатление, внушавам уважение към себе си, допадам. Тя ми импонира с изискаността си.
импорт само ед. Внос на стоки от друга страна.
импортирам импортираш, несв. и св. Правя импорт.
импотентен импотентна, импотентно, мн. импотентни, прил. 1. Спец. В медицината — който страда от полово безсилие. 2. Прен. Който е безсилен в някакво отношение — като творец, специалист и др.
импрегнация само ед. 1. Напояване на тъкани със специални вещества, за да станат водонепромокаеми. 2. Напояване на дървесина с масла, смоли и др., за да стане устойчива на гъбички.
импрегнирам импрегнираш, несв. и св.; какво. Извършвам импрегнация.
импресарио мн. импресарии, ср. Лице, което професионално се занимава с уреждане на концерти, на представления.
импресионизъм само ед. Спец. В изкуството — течение, възникнало през втората половина на XIX в., в основата на което стоят непосредствените впечатления и преживявания на твореца пред ясно очертаните образи и големи композиционни форми.
импресионист мн. импресионисти, м. Последовател на импресионизма. Художник импресионист.
импресионистка мн. импресионистки, ж. Жена импресионист.
импресия мн. импресии, ж. 1. Произведение на изкуството или на литературата, посветено на някакво впечатление, чувство или преживяване на твореца. Музикална импресия. Написах една импресия. 2. Впечатление.
имприме мн. импримета, ср. Копринен плат с щампирани шарки.
импровизация мн. импровизации, ж. 1. Импровизиране. 2. Словесно или музикално произведение, създадено по време на изпълнение.
импровизирам импровизираш, несв. и св.; какво. 1. Създавам или изменям произведение на изкуството по време на изпълнение. По време на спектакъл обичаше да импровизира реплики. Импровизирам мелодии на пианото. 2. Уреждам, осъществявам нещо без предварителна подготовка. Импровизирам тържество. // същ. импровизиране, ср.
импулс мн. импулси, (два) импулса, м. 1. Вътрешен подтик, желание за осъществяване на нещо. Успехът ми даде импулс да се боря. 2. Спец. В биологията — мигновено движение, разпространяващо се по невроните, предизвикано от дейността на нервните възбудители. 3. Спец. В електротехниката — краткотраен единичен скок на тока или напрежението в електрическа верига.
импулсивен импулсивна, импулсивно, мн. импулсивни, прил. 1. Който е склонен да действа по импулс. Той е много избухлив и импулсивен. 2. Който е предизвикан от импулс (във 2 знач.). Импулсивни движения.
импулсирам импулсираш, несв. и св.; какво/кого. Давам импулс за нещо. Любовта на публиката я импулсира да работи още повече.
имунен имунна, имунно, мн. имунни, прил. Спец. В медицината — който се отнася до имунитет. Имунна защита на организма. • Имунни тела. Серумни образувания, които неутрализират токсините в организма. • Синдром на придобитата имунна недостатъчност (спин). Вирусно заболяване, което разрушава имунната система.
имунизация мн. имунизации, ж. Спец. В медицината — имунизиране. Правя имунизация.
имунизирам имунизираш, несв. и св.; кого. 1. Спец. В медицината — чрез вкарване в организма на ваксина или имунен серум създавам изкуствен имунитет към заразни болести. 2. Прен. Създавам морална устойчивост у някого към нещо.
имунитет само ед. 1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. Получавам имунитет. Загубвам имунитета си. 2. В ботаниката — устойчивост на растенията на болести или неприятели. 3. Специални права, с които се ползват някои лица — депутати, дипломати и др. Дипломатически имунитет.
имуно- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до имунитет, напр. имунобиология, имуногенен, имунозащитен, имунотерапия и др.
имунология само ед. Наука за закономерностите на имунитета при живите организми.
имуществен имуществена, имуществено, мн. имуществени, прил. Който се отнася до имущество. Имуществен спор.
имущество мн. имущества, ср. Всичко, което е притежание на някого — къща, земя, вещи. При бедствието е похабено имущество за милиони левове. Нямам никакво имущество — само една чанта с дрехи. • Движимо имущество. Имущество, което може да бъде пренасяно. • Недвижимо имущество. Земя и сгради като собственост на някого.
ин- представка. В състава на думи със значение за включване, напр. инвагинация, инфилтрация.
ин- представка. В състава на думи със значение за спиране на дейност или придаване на отрицателен смисъл, напр. инадаптация. инактивация.
инак нареч. Иначе.
инакъв инаква, инакво, мн. инакви, показ. мест. Различен от този, за който говорим; не такъв, друг. Дай ми един лист, но не такъв, а инакъв. Видях в магазина един шкаф, но не като нашия, а по-инакъв.
инат само ед. Разг. 1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини. 2. Като прил., неизм. Който е твърдоглав, безсмислено упорит. Няма да се съгласи, той е инат човек. Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае. • Правя на инат. Правя нарочно, без причина или смисъл. • Продавам инати. Проявявам инат.
инатя се инатиш се, мин. св. инатих се, мин. прич. инатил се, несв. Разг. Проявявам инат. Инати се, не отстъпва от цената.
иначе нареч. 1. По друг начин. Иска ми се да живеем по-иначе. Трябва да работя иначе, не както досега. 2. Поначало, по принцип, изобщо. Иначе сме добре, но трябва да пестим пари. 3. Като съюз. В противен случай. Трябва да отидеш на лекар, иначе съвсем ще закъсаш. • Тъй или иначе. Бездруго. Тъй или иначе ще ходя на пазара, ще ти купя и вестник.
инвазия само ед. 1. Нахлуване, влизане, нашествие. Инвазия на войски в чужда територия. 2. Спец. В медицината — проникване на болестни причинители в организма.
инвалид мн. инвалиди, м. Лице, което е с намалена или напълно изгубена работоспособност в резултат от болест или нараняване. • Военноинвалид. Лице, станало инвалид по време на война или на военна служба. // прил. инвалиден, инвалидна, инвалидно, мн. инвалидни. Инвалидна количка.
инвариант мн. инварианти, (два) инварианта, м. 1. Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания. 2. Спец. В езикознанието — общият неизменен признак на една единица, който обединява нейните варианти. // прил. инвариантен, инвариантна, инвариант-но, мн. инвариантни.
инвентар само ед. 1. Движимо имущество на предприятие, учреждение и др. 2. Списък, опис на движимото имущество. // прил. инвентарен, инвентарна, инвентарно, мн. инвентарни. Инвентарен номер.
инвентаризация мн. инвентаризации, ж. Периодична проверка на инвентара в предприятие, учреждение. Правя инвентаризация.
инвентаризирам инвентаризираш, несв. и св.; какво. Правя инвентаризация. // същ. инвентаризиране, ср.
инвенция само ед. Творческо постижение, хрумване, въображение.
инверсия мн. инверсии, ж. 1. Спец. Изменение на обикновения ред на думите в изречение или словосъчетание, използвано като стилистичен похват. 2. В метеорологията - покачване на температурата в атмосферата отдолу нагоре. Температурна инверсия. 3. В химията — разлагане на водни разтвори на обикновената захар с помощта на киселина или ензими. 4. В музиката — повторение на темата или на мотива с противоположна посока на интервалите.
инвестирам инвестираш, несв. и св.: какво, в какво. Влагам капитал в предприятие, производство, строеж и др. Инвестирам средства в книгоиздаването. Инвестирам в строеж на жилище. Инвестирам в образование. // същ. инвестиране, ср.
инвеститор мн. инвеститори, м. 1. Предприятие или лице, което инвестира в нешо. В страната ще дойдат и инвеститори чужденци. 2. Служебно лице, което контролира изпълнението на строителни работи. Инвеститорът изисква да се строи с тухли от първо качество. // прил. инвеститорски, инвеститорска, инвеститорско, мн. инвеститорски. Инвеститорски контрол.
инвестиционен инвестиционна, инвестиционно, мн. инвестиционни, прил. Който се отнася до инвестиция. Инвестиционен капитал.
инвестиция мн. инвестиции, ж. 1. Само ед. Инвестиране. 2. Средствата, които се инвестират. Правя инвестиции в петролодобива.
индекс мн. индекси, (два) индекса, м. 1. Номериран показалец в края на научно съчинение. Индекс на използваните източници. 2. Спец. Във финансите — процент, който изразява последователни изменения в икономическо явление. Индекс на инфлацията. 3. Списък на забранени книги, обикн. от църквата. 4. Спец. В математиката — цифрен или буквен знак, който стои след буква или цифра. 5. Означаване на библиотечна сигнатура. 6. Номер, поставен след дума, обикн. в научно съчинение, за отвеждане към някакви бележки извън страницата.
индексация мн. индексации, ж. Съставяне на индекс (във 2 и 3 знач.).
индексирам индексираш, несв. и св. Съставям индекс (най-често във 2 и 3 знач.). Според индекса на инфлацията се индексират и заплатите.
индивид мн. индивиди, (два) индивида, м. Отделно взет човек или животно, отделен екземпляр. Свобода на индивида. Всеки индивид реагира по различен начин на промените в храненето.
индивидуален индивидуална, индивидуално, мн. индивидуални, прил. 1. Който е присъщ на един индивид, личен. Индивидуален характер. Индивидуална красота. Индивидуални способности. 2. Който се отнася до дейност на един чогек; единичен. Индивидуално изпълнение. 3. КЪйто се извършва с оглед на един индивид. Индивидуално класиране. Индивидуално хранене на животни.
индивидуализирам индивидуализираш, несв. и св.; кого/какво. Отделям, представям, откроявам от другите. Тези особености на стила индивидуализират поета. // същ. индивидуализиране, ср.
индивидуализъм само ед. 1. Спец. Във философията — принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
индивидуалист мн. индивидуалисти, м. 1. Привърженик на индивидуализма (в 1 знач.). 2. Човек, склонен към индивидуализъм (във 2 и 3 знач.).
индивидуалистичен индивидуалистична, индивидуалистично, мн. индивидуалистични, прил. Който се отнася до индивидуализъм.
индивидуалистка индивидуалистки, ж. Жена индивидуалист.
индивидуалност индивидуалността, само ед.,ж. 1. Отличителните, личните качества на нещо. Индивидуалност на писател. Творческа индивидуалност. 2. Отличителност, отделност. Всеки учен има своя индивидуалност на подхода.
индиго мн. индига, ср. 1. Само ед. Тропически храст, от чийто сок се получава тъмносиня боя. 2. Само ед. Боята, получена от този храст. 3. Тънък хартиен лист, от едната страна покрит със синя боя, предназначен за копиране на повече екземпляри при писане. Дай ми две индига. // прил. индигов, индигова, индигово, мн. индигови.
индикатор мн. индикатори, (два) индикатора, м. Спец. 1. Уред към машина или апарат, който показва някакви данни. 2. Вещество, което, поставено в разтвор, чрез оцветяването си показва данни за протичането на химическа реакция.
индикация мн. индикации, ж. 1. Показател. Повишаването на температурата е индикация за влошаване на състоянието. 2. Обикн. мн. Указания за действието на лекарство; предписания.
индиректен индиректна, индиректно, мн. индиректни, прил. Непряк, косвен, околен. Индиректен начин.
индиферентен индиферентна, индиферентно, мн. индиферентни, прил. Безразличен, безучастен. Индиферентен към политиката.
индиферентност индиферентността, само ед., ж. Безразличие. Отнасям се с индиферентност.
индрише мн. индришета, ср. Стайно цвете от семейство здравецови с нарязани ароматни листа и малки виолетови цветчета с приложение като подправка и билка.
индуизъм само ед. Религия в Индия, възникнала през IV век на основата на браманизма и будизма.
индуист мн. индуисти, м. Привърженик на индуизма.
индуистка мн. индуистки, ж. Привърженичка на индуизма
индуктивен индуктивна, индуктивно, мн. индуктивни, прил. 1. Който си служи с индукция (във 2 знач.). 2. Който е предизвикан от индукция (в 3 знач.).
индуктирам индуктираш, несв. и св.; какво. Създавам електрически ток чрез индукция.
индуктор мн. индуктори, (два) индуктора, м. 1. Ръчна магнитноелектрическа машина за получаване на променлив ток. 2. В електротехниката — магнит, който създава магнитно силово поле при динамомашина.
индукция само ед. Спец. 1. Възникване на едно явление под въздействието на друго. 2. В логиката — умозаключение, при което от частни истини се извеждат общи съждения. 3. Във физиката — възбуждане на електричество в проводник под влияние на друго тяло. заредено с електричество.
индулгенция мн. индулгенции, ж. Истор. Папско писмо или частица от свещен предмет, които се продават и служат за опрощение на греховете.
индустриален индустриална, индустриално, мн. индустриални, прил. Който е свързан с индустрията. Индустриално производство. Индустриален град. • В индустриално количество (размери). Разг. В ненормално голямо количество. Яде пържени яйца в индустриално количество.
индустриализация само ед. Изграждане на едра машинна промишленост като основен начин на производство в дадена страна.
индустриализирам индустриализираш, несв. и св.; какво. Извършвам индустриализация.
индустрия мн. индустрии, ж. Едро производство с машинна техника; промишленост.
инервация само ед. В медицината — изпращане на дразнения от централната нервна система към различни органи.
инертен инертна, инертно, мн. инертни, прил. 1. Който е бездеен, безинициативен, подчиняващ се на обстоятелствата. 2. Във физиката - който се движи по инерция. • Инертни материали. Спец. Материали, които не влизат в химическо взаимодействие с други вещества.
инерция само ед. 1. Спец. Във физиката — свойство на телата да запазват състоянието си на покой или движение, докато външна сила не промени това състояние. 2. Прен. Продължаващо влияние на причини, сили и др. Действам по инерция. По инерция още се събуждам рано. 3. Прен. Неподвижност, бездействие. Обхванала ме е инерция, нищо не ми се върши.
инжектирам инжектираш, несв. и св.\ какво, на кого. Правя инжекция. Инжектират ми антибиотик три пъти дневно.
инжекция мн. инжекции, ж. 1. Впръскване чрез спринцовка на течно лекарство в организма. Правя инжекция. Удрям инжекция. Бия инжекция. Бия си инжекции. 2. Разг. Спринцовка. Видях, че сестрата вади инжекцията. 3. Впръскване на разтвор в скала, стена и др. за заздравяване. Бетонова инжекция. • Финансова инжекция. Разг. Получаване на финансови средства в труден момент.
инженер мн. инженери, м. Специалист с висше техническо образование. Строителен инженер. Машинен инженер. // прил. инженерен, инженерна, инженерно, мн. инженерни.
инженерство мн. инженерства, ср. 1. Само ед. Висше техническо образование, подготовка на инженер. 2. Специалност на инженер. Всички инженерства изискват да се знае математика. 3. Остар. Учреждение, в което работят инженери. Вчера бях в инженерството.
инициал мн. инициали, (два) инициала, м. 1. Първата буква на име, която може да служи при подписване на лицето. На бележката написа само инициалите си. 2. Едра първа буква на текст в книга.
инициатива мн. инициативи, ж. 1. Идея за някакво действие, ново начинание и осъществяването му. Давам инициатива. 2. Ръководене на някакво действие. Взе инициативата за тържеството в свои ръце.
инициативен инициативна, инициативно, мн. инициативни, прил. 1. Който е свързан с инициатива. 2. Който има инициативи; предприемчив, деен. Много е инициативен, вече се е занимавал с няколко вида дейности.
инициатор мн. инициатори, м. Лице, което дава инициатива, идея за осъществяване на нещо.
инициаторка мн. инициаторки, ж. Жена инициатор.
инкасатор мн. инкасатори, м. Длъжностно лице, което периодично отчита или/и събира суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.). Инкасаторът за водата идва.
инкасаторка мн. инкасаторки, ж. Жена инкасатор.
инкасирам инкасираш, несв. и св.; какво. Периодично събирам суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.).
инкасо неизм. 1. Спец. В банковото дело — разплащане между лица и организации, при което банката събира сумите по дадени документи (полици, чекове и др.). 2. Спец. В банковото дело — наличните суми и ценни книжа в една каса.
инквизирам инквизираш, несв. и св.; кого. Подлагам на инквизиция, измъчвам.
инквизиция мн. инквизиции, ж. 1. Истор. Само ед. Съдебно-полицейски орган на Католическата църква през средните векове, който жестоко наказвал еретиците. 2. Разследване или разпит на провинени, придружени с нечовешки мъчения, убийства и др. 3. Прен. Морален тормоз.
инкогнито нареч. За известни личности — под чуждо име или като непознат. Министърът ходил на концерта инкогнито. Пътувам инкогнито. • Тера инкогнита. Нещо напълно непознато. Тези въпроси за мене са тера инкогнита.
инкриминация мн. инкриминации, ж. Спец. 1. В правото — обвиняване в престъпление. 2. Обявяване на нещо за престъпно. Инкриминация на книга. Инкриминация на филм.
инкриминирам инкриминираш, несв. и св.; кого/ какво. Извършвам инкриминация.
инкрустация мн. инкрустации, ж. 1. Само ед. Приложно изкуство за врязване в повърхност на украса от друг материал. Инкрустация със седеф. 2. Самите врязани украшения. Мебели с инкрустации. 3. Отлагане на соли по стените на тръбопроводите.
инкрустирам инкрустираш, несв. и св.; какво. Занимавам се с инкрустация (в 1 знач.). // същ. инкрустиране, ср.
инкубатор мн. инкубатори, (два) инкубатора, м. 1. Апарат за изкуствено люпене на птици; люпилня. Пилета от инкубатор. 2. Прен. Място, благоприятно за развитие на вредни екземпляри или пороци; развъдник. Инкубатор на комари. Инкубатор на наркомани.
ино- Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, друг, напр. иноземен, иноплеменен, инороден и др.
иновация мн. иновации, ж. 1. Нововъведение. 2. Изменение в дадено явление.
иноверец мн. иноверци, м. Друговерец.
инок мн. иноци, м. Монах, калугер.
инокиня мн. инокини, ж. Монахиня, калугерка.
инокулация само ед. Спец. В медицината — изкуствено заразяване на опитни животни чрез впръскване на заразен материал в тях.
иносказание мн. иносказания, ср. Използване на изрази със скрит смисъл със стилистична цел.
инсект мн. инсекти, м. Насекомо.
инсектицид мн. инсектициди, (два) инсектицида, м. Препарат за унищожаване на вредни насекоми.
инсектология само ед. Наука за насекомите; ентомология.
инсинуация мн. инсинуации, ж. 1. Измисляне и разпространяване на клевети. Не може да живее без инсинуации. 2. Клевета, интрига. Последната и инсинуация беше, че той щял да става депутат.
инсинуирам инсинуираш, несв. и св.; какво. Измислям и разпространявам клевети за някого.
инспектирам инспектираш, несв. и св.; какво/кого. Контролирам подведомствени органи за изпълнение на задължения. Инспектирам училище. Инспектирам завод. // същ. инспектиране, ср.
инспектор мн. инспектори, м. Лице, което инспектира. Финансов инспектор.
инспекторат мн. инспекторати, (два) инспектората, м. 1. Учреждение, служба за инспектиране. 2. Всички инспектори в учреждение за инспектиране. Целият инспекторат се събра да решава въпроса. 3. Сградата на учреждение за инспектиране.
инспекция мн. инспекции, ж. 1. Инспектиране. 2. Учреждение, служба за инспектиране. Данъчна инспекция. 3. Сградата на учреждение за инспектиране. Инспекцията се намира в центъра на града.
инспиратор мн. инспиратори, м. 1. Лице, което подбужда, подстрекава за нещо. 2. Спец. В техниката — устройство, което подава въздух, обикн. при смеси.
инспирация мн. инспирации, ж. 1. Подбуждане, подстрекаване. Убийството е по негова инспирация. 2. В медицината - вдишване.
инспирирам инспирираш, несв. и св.; какво. 1. Подбуждам, подстрекавам. Инспирирам заговор. 2. За техническо устройство — всмуквам въздух или газ.
инсталация мн. инсталации, ж. 1. Спец. В техниката — система от уреди за извършване на определена работа или процес; съоръжение. Хладилна инсталация. Отоплителна инсталация. 2. Инсталиране. 3. Разг. Електрическа инсталация. Направихте ли инсталацията на къщата?
инсталирам инсталираш, несв. и св.; какво. 1. В техниката — монтирам инсталация. 2. Разг. Поставям, монтирам. Инсталирахме мивка в килера. Инсталирам миячна машина. 3. Прен. Разг. Настанявам. Ще ви инсталирам в моята стая. — инсталирам се. Разг. Настанявам се, разполагам се, заставам някъде. Рано сутринта се инсталирах пред кабинета на ректора.
инстанция мн. инстанции, ж. Поредна степен в йерархията на органи или ведомства. Ще се отнеса към по-висша инстанция. Това е последната инстанция.
инстинкт мн. инстинкти, (два) инстинкта, м. 1. Вродена способност у човека и животните да извършват несъзнателно целесъобразни действия. Инстинкт за дъвкане. 2. Подсъзнателно, вътрешно чувство. // прил. инстинктивен, инстинктивна, инстинктивно, мн. инстинктивни.
институт мн. институти, (два) института, м. 1. Висше или полувисше учебно заведение. Инженерен институт. Педагогически институт. 2. Учреждение за научноизследователска работа в определена област. 3. Персоналът и сградата на учебно заведение или на учреждение за научноизследователска работа. 4. Институция. Институтът на брака.
институция мн. институции, ж. 1. Сфера на социалните отношения или обществен орган, установени юридически или морално. Институцията на църквата. 2. Учреждение.
инструктаж мн. инструктажи, (два) инструктажа, м. Инструктиране. Инструктаж за провеждане на кампанията.
инструктирам инструктираш, несв. и св.; кого. Давам указания за извършване на някаква работа. Инструктирам работниците за управление на новите машини. // същ. инструктиране, ср.
инструктор мн. инструктори, м. Длъжностно лице, което дава инструкция или извършва обучение в някаква дейност. За първи път шофирам без инструктор.
инструкторка мн. инструкторки, ж. Жена инструктор.
инструкция мн. инструкции, ж. 1. Указание, наставление за извършване на работа или дейност. Давам инструкции. Получавам инструкции. Работя по инструкции. 2. Прен. Документ с писмени указания за извършване на работа или дейност. Загубили сме инструкцията за експлоатация на печката.
инструмент мн. инструменти, (два) инструмента, м. 1. Уред за извършване на определена работа, обикн. ръчна. Купих си всякакви инструмента за работа с дърво. 2. Прибор за произвеждане на музика. Музикален инструмент. Струнен инструмент. 3. Разг. Само ед. Всички уреди за извършване на вид дейност. Всичкия си инструмент нося в колата. // прил. инструментален, инструментална, инструментално, мн. инструментални. Инструментална стомана. Инструментална музика.
инструментариум само ед. Всички инструменти за една дейност.
инсулин само ед. 1. Хормон, продукт на задстомашната жлеза. 2. Лекарство, съдържащо този хормон.
инсулт мн. инсулти, (два) инсулта, м. Кръвоизлив в мозъка, придружен от загуба на съзнание и парализа; мозъчен удар. Получавам инсулт. Има два инсулта.
инсценирам инсценираш, несв. и св.; какво. 1. Приспособявам литературно произведение за представяне на сцена. 2. Прен. Представям изкуствено, за да заблудя или за да възстановя някаква случка. Инсценирам самоубийство. Инсценирам престъпление.
интеграл мн. интеграли, (два) интеграла, м. Спец. Величина, получена в резултат от математическо действие или разглеждана като сума от своите най-малки части.
интеграция само ед. 1. Обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси. 2. В икономиката — сътрудничество между няколко страни или между ведомства в една страна.
интегрирам интегрираш, несв. и св.; какво/кого. 1. В математиката - намирам интеграл. 2. Правя интеграция; обединявам, окрупнявам. - интегрирам се. Обединявам се с някого, с нещо.
интелект само ед. Способности за мислене, равнище на умствено развитие на човека. Висок интелект. Развит интелект.
интелектуален интелектуална, интелектуално, мн. интелектуални, прил. 1. Който се отнася до интелект. Интелектуално развитие. 2. Който е предназначен за читател или зрител с високо развит интелект. Интелектуална литература. Интелектуален филм. 3. Който е с високо развит интелект. Интелектуален тип хора.
интелектуалец мн. интелектуалци, м. Човек, който се занимава с умствен, творчески труд.
интелектуалка мн. интелектуалки, ж. Жена интелектуалец.
интелигент мн. интелигенти, м. Човек, който принадлежи към интелигенцията.
интелигентен интелигентна, интелигентно, мн. интелигентни, прил. 1. Който е с високи интелектуални способности; умен, схватлив. Детето беше много интелигентно, но нямаше възможност да учи. 2. Който е образован, културен. Тя е от интелигентно семейство на учители.
интелигентка мн. интелигентки, ж. Жена интелигент.
интелигенция само ед. Хора, които професионално се занимават с умствен, обикн. творчески труд и образуват обществена прослойка.
интендант мн. интенданти, м. Длъжностно лице, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др. (обикн. в армията).
интендантство мн. интендантства, ср. 1. Поделение в армията, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др. 2. Сградата и персоналът на това поделение като съвкупност.
интензивен интензивна, интензивно, мн. интензивни, прил. 1. Който е напрегнат, усилен. Интензивна подготовка. 2. В икономиката — който има висока производителност. Интензивна технология. Интензивно селско стопанство. 3. Прен. За цвят — наситен. // същ. интензивност, интензивността, ж.
интензитет само ед. Степен на концентрация, разпространение или действие на светлина, звук и др. за единица време върху единица повърхност; сила.
интензификация само ед. 1. Увеличаване на силата, скоростта, напрегнатостта на действие или дейност. 2. В икономиката — увеличаване на производителността на труда.
интензифицирам интензифицираш, несв. и св.; какво. Правя интензивен.
интер- Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Между, заедно, напр. интермедия, интерпарламентарен, интерференция и др. 2. Интернационален, международен, напр. интербригадист, интерклуб и др.
интербригадист мн. интербригадисти, м. Истор. Участник в международните бригади в Испанската гражданска война (1936 — 1939).
интервал мн. интервали, (два) интервала, м. 1. Промеждутък, прекъсване във време или пространство. Лекарството се взема пет дни с интервал от един ден. Какъв е интервалът между буквите? 2. Спец. В музиката — отношението между височините на два тона, взети последователно или заедно. 3. Спец. В математиката — съвкупност от всички числа и точки между две числа или между две точки.
интервенция мн. интервенции, ж. 1. Чужда намеса, обикн. въоръжена, във вътрешните работи на една държава. 2. Намеса, грубо вмешателство в чужди дела. 3. Хирургическа намеса.
интервю мн. интервюта, ср. Разговор на журналист с политически, културен или друг деец, предназначен за публикуване или излъчване. Вземам интервю. Давам интервю.
интервюирам интервюираш, несв. и св.; кого. Провеждам интервю. Интервюираха режисьора във връзка с новия му филм.
интерес мн. интереси, (два) интереса, м. 1. Обикн. ед. Предизвикано от нещо внимание и желание за опознаването му. Чета с интерес. Проявявам интерес. 2. Обикн. ед. Важност, значи-телност. Този въпрос е от голям интерес за мене. 3. Обикн. мн. Влечения, стремежи. Имам интереси в областта на археологията. Проявявам литературни интереси. 4. Обикн. мн. Потребности, права, облаги. Работя за интересите на обществото. Отстоявам държавните интереси. Тази политика е в ущърб на държавните интереси. 5. Обикн. ед. Полза, изгода. Използвам служебното си положение в свой интерес. Имам интерес търговията да върви. • В интерес на истината. В името на истината. В интерес на истината така беше.
интересен интересна, интересно, мн. интересни, прил. Който възбужда интереса; привлекателен, занимателен. Интересна книга. Интересен въпрос. Интересен човек.
интересувам интересуваш, несв. и св.; кого. Предизвиквам интерес. Футболът вече не ме интересува. Той я интересува само е парите си. — интересувам се. Проявявам интерес. Интересувам се от кино. Сега се интересувам от търговия.
интересчийка мн. интересчийки, ж. Жена интересчия.
интересчия мн. интересчии, м. Разг. Човек, който във всичко преследва само личните си интереси.
интериор мн. интериори, (два) интериора, м. Архитектурно и художествено оформление на вътрешността на сграда или на помещение. Целта е да си създадем приятен интериор.
интернат мн. интернати, (два) интерната, м. Общежитие за ученици; пансион. Живее на интернат.
интернационален интернационална, интернационално, мн. интернационални, прил. Международен. Интернационални връзки. Интернационална организация.
интернирам интернираш, несв. и св.; кого. Като наказателна мярка заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посочено място. // същ. интерниране, ср.
интернист мн. интернисти, м. Спец. Лекар, специалист по вътрешни болести.
интернистка мн. интернистки, ж. Жена интернист.
интерпарламентарен интерпарламентарна, интерпарламентарно, мн. интерпарламентарни, прил. Който се отнася до сътрудничество между парламентите на различни страни. Интерпарламентарен съюз.
интерпелация само ед. Спец. Форма на парламентарен контрол — право на депутат да иска от правителството отговор за свои действия или намерения.
интерпол само ед. Международна криминална полиция на група страни.
интерпретация мн. интерпретации, ж. 1. Тълкуване на смисъла на нещо, обикн. на текст. 2. Изпълнение на художествено или музикално произведение с вложено лично тълкуване.
интерпретирам интерпретираш, несв. и св.; какво. Правя тълкуване на нещо, обикн. при пресъздаването му. Интерпретирам моменти от романа по свой начин.
интерференция само ед. Спец. 1. Във физиката — наслагване на взаимносвързани звукови, светлинни и др. вълни, при което се получават места с увеличаване или с намаляване на движението им. 2. В езикознанието — пренасяне на особености от родния език върху изучавания чужд език.
интимен интимна, интимно, мн. интимни, прил. 1. Който е дълбоко личен, съкровен. Интимни преживявания. 2. Който е доверен, свойски, задушевен. Интимен разговор. 3. Който е любовен. Интимни връзки. // същ. интимност, интимността, ж.
интимнича интимничиш, мин. св. интимничих, мин. прич. интимничил, несв.; е кого. Проявявам по-голяма интимност, отколкото имам в действителност. Още от първата вечер започна да интимничи с него.
интоксикация мн. интоксикации, ж. Спец. В медицината - отравяне на организма с отрови, вкарани отвън или образувани в него.
интонация мн. интонации, ж. 1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. Жизнерадостна интонация. Злобна интонация. 2. Спец. В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения. Въпросителна интонация. Възходяща интонация. 3. Спец. В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици. Във виетнамския език има шест вида интонация. 4. Спец. В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.
интрига мн. интриги, ж. 1. Клюка, разпространявана, за да злепостави някого или да противопостави няколко души. 2. Любовна връзка с нетраен характер. 3. Спец. В литературно произведение — верига от събития, които разкриват отношенията между героите. 4. Случка или развитие, които раздвижват любопитството, интригуват. Интригата на деня. В текста няма интрига.
интриганка мн. интригантки, ж. Жена интригант.
интригант мн. интриганти, м. Човек, който създава интриги (в 1 знач.). Той е голям интригант.
интригантствам интригантстваш, несв. и св. Създавам интриги (в 1 знач.).
интригантствувам интригантствуваш, несв. и св. Интригантствам.
интригувам интригуваш, несв. и св. 1. Възбуждам любопитство, интерес. 2. Водя интрига в художествено произведение.
интродукция мн. интродукции, ж. 1. В музиката — въведение на музикално произведение. 2. Разг. Всякакъв вид въведение, увод.
интроспекция мн. интроспекции, ж. В психологията — самонаблюдение от преживяващото лице; самонаблюдение.
интуитивен интуитивна, интуитивно, мн. интуитивни, прил. Който е основан на интуиция, който се отнася до интуиция. // нареч. интуитивно.
интуиция само ед. Усет, способност за несъзнателно проникване в същността на явленията; прозрение. Вярвам на интуицията си. Разбирам по интуиция. Женска интуиция.
инфант мн. инфанти, м. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от синовете на краля.
инфанта мн. инфанти, ж. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от дъщерите на краля.
инфантилен инфантилна, инфантилно, мн. инфантилни, прил. 1. В медицината — който е недоразвит, с детски признаци и поведение. 2. Прен. Който е необмислен, глупав, наивен. Инфантилна постъпка.
инфантилност инфантилността, само ед., ж. Състояние на инфантилен; недоразвитост.
инфаркт мн. инфаркти, (два) инфаркта, м. Спец. В медицината — тежко сърдечно-съдово заболяване, при което се умъртвява ограничен участък от тъкан поради нарушаване на кръвоснабдяването. Получавам инфаркт. Прекарвам инфаркт. Имам инфаркт.
инфарктен инфарктна, инфарктно, мн. инфарктни, прил. 1. Който се отнася до инфаркт. Инфарктни болки. 2. Прен. Който е крайно напрегнат, стресов. Инфарктна ситуация.
инфектирам инфектираш, несв. и св.; какво/кого. Причинявам инфекция. Инфектирам рана. — инфектирам се. За рана или орган на тялото — получавам инфекция. // същ. инфектиране, ср.
инфекциозен инфекциозна, инфекциозно, мн. инфекциозни, прил. Спец. 1. В медицината — за болест или болестен процес — който причинява или е причинен от инфекция; заразен. Инфекциозно заболяване. 2. В медицината — който е свързан с лекуването на такива болести. Инфекциозно отделение. // същ. инфекциозност, инфекциозността, ж.
инфекция мн. инфекции, ж. Спец. В медицината - проникване на болестотворни микроби в организма и начало на заболяване; заразяване. Стомашно-чревна инфекция.
инфинитив мн. инфинитиви, (два) инфинитива, м. Спец. В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици.
инфлация само ед. Спец. В икономиката — прекомерно увеличаване на количеството на намиращите се в обръщение парични знаци, предизвикващо тяхното обезценяване.
инфлуенца само ед. Заразно вирусно заболяване; грип.
информативен информативна, информативно, мн. информативни, прил. Който информира, осведомява.
информатика само ед. Наука за автоматичното обработване на информация.
информация мн. информации, ж. 1. Съобщение, сведение за нещо; осведомяване. Давам информация. Получавам информация. Източник на информация. 2. Само ед. Сведения, възприемани и предавани от човека или от специални устройства. Теория на информацията. // прил. информационен, информационна, информационно, мн. информационни.
информирам информираш, несв. и св.; кого, за какво. Давам информация, осведомявам. Говорителят информира журналистите за хода на преговорите. — информирам се. Получавам, събирам сведения за нещо.
инфра- Първа съставна част на сложни думи със значение под, по-долу, напр. инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др.
инфразвук мн. инфразвуци, (два) инфразвука, м. Спец. Във физиката — звуци с честота под 16 херца, които не се възприемат от човешкото ухо, използвани във военното дело, геологията и др.
инфраструктура само ед. Всички необходими съоръжения и средства, които обслужват непряко икономиката и живота (напр. пътища, канализация, енергийни съоръжения и др.).
инфрачервен инфрачервена, инфрачервено, мн. инфрачервени, прил. • Инфрачервени лъчи. Спец. Във физиката — невидимо електромагнитно лъчение, чиито лъчи заемат спектралната област между червения край на видимия спектър и късовълновата част на спектъра на радиовълните.
инфузория мн. инфузории, ж. Едноклетъчен организъм, който живее в пресни и солени води или като паразит.
инхалатор мн. инхалатори, (два) инхалатора, м. Апарат за инхалация.
инхалация мн. инхалации, ж. Вдишване на пари, газове и лекарства с лечебна цел. // прил. инхалационен, инхалационна, инхалационно, мн. инхалационни.
инцидент мн. инциденти, (два) инцидента, м. Неприятна случка, произшествие. По пътищата често стават тежки инциденти. Пътуването мина без инциденти.
инцидентен инцидентна, инцидентно, мн. инцидентни, прил. Който е случаен, несистемен, рядък. Инцидентен случай. Пътувам с автобус в инцидентни случаи.
инч инчът, инча, мн. инчове, (два) инча, м. Английска мярка за дължина, равна на 2,54 см; цол.
ипотека мн. ипотеки, ж. 1. Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем. 2. Кредит, получен срещу залагане на недвижим имот. Правя ипотека.
ипотекирам ипотекираш, несв. и св.; какво. Залагам недвижим имот срещу кредит.
ипохондрия само ед. Психическо разстройство, изразяващо се в прекомерен страх от болести. Страдам от ипохондрия.
иприт само ед. Бойно отровно вещество с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изрив и общо отравяне.
ирадиация само ед. 1. Спец. Явление, при което ярко осветени предмети изглеждат по-големи на тъмен фон, отколкото са в действителност. 2. Разпространение на възбудни или задръжни процеси от клетките на мозъчната кора върху мозъчните полукълба. 3. Лъчеобразно разпространение на болка от някакъв център.
ирационален ирационална, ирационално, мн. ирационални, прил. 1. Който е необясним за разума; тайнствен, мистичен. 2. Спец. В математиката — за математическа величина, която не може да се изрази нито с цели, нито с дробни числа.
ирационализъм само ед. Философско учение, което признава за основен вид познание интуицията, чувството, инстинкта.
иреален иреална, иреално, мн. иреални, прил. Нереален, недействителен.
иригатор мн. иригатори, (два) иригатора, м. Уред за промиване на вътрешни органи, за клизми и др.
иригация само ед. 1. Изкуствено напояване на обработваеми площи чрез система от канали. 2. Промивка на вътрешни органи. // прил. иригационен, иригационна, иригационно, мн. иригационни.
иридий само ед. Спец. Сивобял тежък метал, използван главно за направа на сплави с платината.
ирис мн. ириси, (два) ириса, м. 1. Спец. В анатомията — цветната част на окото около зеницата. 2. Цветето перуника. // прил. ирисов, ирисова, ирисово, мн. ирисови. • Ирисова диагностика. Метод на диагностика по промените в ириса на окото.
иронизирам иронизараш, несв. и св.; кого/какво. Отнасям се с ирония, с насмешка. Постоянно го иронизираше заради професията му.
ироничен иронична, иронично, мн. иронични, прил. Който съдържа или изразява ирония. Иронично държание. Ироничен глас. Иронична усмивка. // същ. ироничност, ироничността, ж.
ирония само ед. 1. Тънка, скрита насмешка, подигравка. Отнасям се с ирония. Говоря с ирония. Убийствена ирония. 2. В литературата — стилистичен похват, използване на насмешката.
исихазъм само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през XIII — XIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване. // прил. исихастки, исихастка, исихастко, мн. исихастки.
исихаст мн. исихасти, м. Последовател на исихазма.
иск искът, иска, мн. искове, (два) иска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. Оттеглям иск.
искам искаш, несв. 1. Какво. Имам потребност или желание да получа нещо. Искам вода. Искам хубава къща. 2. Какво. Моля или настоявам да получа нещо (отговор, помощ и др.). Искам разрешение. Искам извинение. 3. Имам желание, възнамерявам да направя нещо. Искам да завърша право. Искам да имам деца. Искам да помогна на приятелката си. Искам да отида на гости. 4. Разг. Какво. Наложително е, изисквам. Любовта иска жертви. Разходките искат пари. 5. Разг. Определям заплащане за извършена работа или услуга. Ще свършат работата, но искат много. Колко искаш за това прасе? 6. Разг. Кого. Желая да встъпя в брак или да се сродя с някого. Той я иска, тя хабер си няма. Майка й много го искаше за зет. 7. Разг. Кого. Изпитвам сексуално влечение към някого. — иска ми {ти, му, й, ни, ви, им) се. Изпитвам силно желание нещо да стане. Много ми се иска да отида на почивка. Искаше му се да пее. — иска се. Нужно е, изисква се. За тази работа се искат пари. За всяко нещо се иска ум. • Искам думата. Желая да ми разрешат да се изкажа на събрание и др. • Искам ръката (на някого). Правя официално предложение за женитба на жена.
искра мн. искри, ж. 1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет. От огъня изхвърчат искри. От горящото дърво се посипаха искри. 2. Малки блестящи от светлина частици; отблясъци. В снега заблестяха безброй искри. В очите и заблестяха искри. 3. Прен. Най-малка, но значителна частица от нещо. Искра надежда. // същ. умал. искрица, мн. искрици, ж. • Искри ми излязоха от очите. Разг. Изпитвам силна болка или силно усещане.
искрен искрена, искрено, мн. искрени, прил. Който е откровен, чистосърдечен. Винаги съм била искрена с тебе. // нареч. искрено. // същ. искреност, искреността, ж.
искря искриш, мин. св. искрях, мин. прич. искрял, несв. Изпускам искри, блестя. Очите й искрят. Водата искри. Виното искри.
ислям само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлманство, мохамеданство. // прил. ислямски, ислямска, ислямско, мн. ислямски. Ислямски фундаментализъм.
ислямизъм само ед. Учение за исляма, изложено в Корана.
исо само ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо.
исполин мн. исполини, м. 1. Много висок и едър човек. 2. Прен. Велика личност в някаква област. Исполин на поезията. Исполин на духа. // прил. исполински, исполинска, исполинско, мн. исполински.
истерик мн. истерици, м. 1. Човек, който страда от истерия. 2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малкото нещо се кара с хората.
истеричка мн. истерички, ж. Жена истерик.
истерия само ед. 1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен от истерия. 2. Прен. Разг. Нервно състояние, в което човек не контролира поведението си. Изпадам в истерия. Довеждам до истерия. // прил. истеричен, истерична, истерично, мн. истерични. Истерична жена. Истеричен смях.
истина мн. истини, ж. 1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не било истина. 2. Съждение, проверено в практиката. Стара истина. Горчива истина.
истински истинска, истинско, мн. истински, прил. 1. Който отговаря на действителността. Истинска причина. Истински случай. Истинското положение. 2. Който е чист, неподправен, нефалшифициран. Истински диамант. Истинско дърво. Истински сок. 3. Прен. Разг. Който много прилича на някого или нещо. Истински глупак. Истински артист. Истинска лудост.
историк мн. историци, м. Специалист по история.
историография само ед. Наука за развоя на историческото знание и методологията на историческата наука. // прил. историографски, историографска, историографско, мн. историографски.
исторически историческа, историческо, мн. исторически, прил. 1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси. 2. Който действително е съществувал или станал. Историческа личност. 3. Който е свързан с науката история. Исторически изследвания. 4. Който има голямо значение за живота на обществото. Свидетели сме на исторически промени. Историческа година. 5. Прен. Разг. Който се е усложнил неоснователно, който се е заплел и проточил. Стана историческо пътуване. Кога ще излезе тази книга, не зная, стана историческа.
история мн. истории, ж. 1. Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие. 2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет. 3. Само ед. Наука за миналото на народите. 4. Само ед. Развитие на нещо. Историята на българския език. История на заболяването. 5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата. История на изкуството. История на литературата. 6. Приключение, произшествие. Искам да ти разкажа една история. 7. Разг. Неприятна случка, скандал. В хотела стана една история, не е за разправяне.
истукан мн. истукани, (два) истукана, м. Истор. Статуя на божество. • Стоя като истукан. Стоя неподвижно и гледам безчувствено.
их междум. Разг. 1. Изразява укор, досада. Их пък ти! Все се сърдиш! 2. Изразява задоволство, възхищение. Их, колко е хубаво! Их, че се радвам!
ихтиозавър мн. ихтиозаври, (два) ихтиозавъра, м. Изкопаемо водно влечуго, достигало до дванадесет метра дължина.
ихтиол само ед. Тъмнокафява течност, получавана от скали с останки от вкаменели риби, която се употребява за лекуване на кожни и др. болести.
ихтиология само ед. Наука, която изучава рибите.
ичкия мн. ичкии, ж. Разг. Алкохолно питие.
ишарет мн. ишарети, (два) ишарета, м. Разг. Знак, направен с ръка, очи и др.
ишиас само ед. Спец. В медицината - заболяване на седалищния нерв, придружавано от силна болка в кръста, бедрото и стъпалото.
ишлеме мн. ишлемета, ср. Разг. Изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче.
ищах само ед. Разг. Желание, охота. Имам ищах за работа.
ищец мн. ищци, м. Спец. В юриспруденцията — физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда.
ищца мн. ищци, ж. Жена ищец.