Дума Описание
ха част. Разг. 1. За подбуда към действие или за усилване на подбуда. Ха, ха, дий! Ха вземи го, няма да ти се счупят ръцете! 2. Тъкмо, без малко, аха, (във 2 знач.). И той — ха да се строполи на пода, хванах го здраво! • Ха-ха. Съюз. 1. За съотнасяне на редуващи се действия или възможности. Ха нагоре, ха надолу, та право срещу мене! 2. За съотнасяне на взаимнозависими действия. Ха си тръгнал, ха съм те претрепал!
ха междум. 1. За изразяване на силна изненада. Ха, гледай какво става там! 2. За израз на закана, недоволство. Ха, само ти се намери такъв многознайник! Да му се не види и работата, ха!
хабер мн. хабери, (два) хабера, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер. • Хабер (си) нямам. Разг. Нямам представа, нищо не знам.
хабя хабиш, мин. св. хабих, мин. прич. хабил, несв.; какво. 1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва. 2. Правя да стане негодно; повреждам, развалям. Тя се учи да плете, ама само хаби преждата. 3. Правя да стане тъп; изтъпявам, похабявам. Хабя ножа за хляб, като режа тел. • Хабя думите си. Разг. Говоря, без да ме чуят, напразно. • Хабя нерви. Разг. Ядосвам се напразно.
хава само ед. 1. Остар. Време, състояние на атмосферата. 2. Разг. Ситуация, положение, състояние, настроение. Каква е хавата в училище? 3. Жарг. Младежка танцова забава.
хаван мн. хавани, (два) хавана, ли Дълбока здрава чаша (метална или дървена) с чук за начупване на бисквити, орехи, подправки, лекарства и др. // същ. умал. хаванче, мн. хаванчета, ср.
хавлия мн. хавлии, ж. 1. Мека мъхеста кърпа за избърсване от памучна материя с изтеглени на клупове нишки. 2. Широка дреха за баня от такава материя; халат. Обличам хавлия.
хаджийка мн. хаджийки, ж. Жена хаджия.
хаджия мн. хаджии, м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).// прил. хаджийски, хаджийска, хаджийско, мн. хаджийски.
хазаин мн. хазаи, м. Хазяин. // прил. хазайски, хазайска, хазайско, мн. хазайски.
хазайка мн. хазайки, ж. Жена хазаин.
хазарт само ед. 1. Игри и развлечения, при които се залагат пари; комар. 2. Прен. Необмислена, рискована постъпка. // прил. хазартен, хазартна, хазартно, мн. хазартни. Хазартна игра.
хазна мн. хазни, ж. Остар. Държавна парична съкровищница; трезор.
хазяин мн. хазяи, м. Собственик, стопанин на жилище или др. помещение, дадено под наем, по отношение на наемателя; наемодател. // прил. хазяйски, хазяйска, хазяйско, мн. хазяйски. Хазяйско дете.
хазяйка мн. хазяйки, ж. Жена хазяин.
хаир само ед. Разг. Добро, благодеяние, благополучие. Голям хаир. Хаир да не видиш.
хаирсъзин мн. хаирсъзи, м. Разг. Непроксаник, безделник, негодник.
хаирсъзка мн. хаирсъзки, ж. Жена хаирсъзин.
хайвер само ед. 1. Яйца на риба. Рибата хвърли хайвера. 2. Яйцата на риба, приготвени и използвани като ястие. Чер хайвер. Разбит хайвер. 3. Предястие от майонеза и грис. което по вид наподобява риби яйца. // прил. хайверен, хайверена, хайверено, мн. хайверни. • Пращам за зелен хайвер. Разг. Пренебр. Безогледно излъгвам.
хайде част. 1. За подбуда към действие или движение, подкана или за усилване на подбуда, подкана. Чети! Хайде, започвай! Хайде, закъсняваме! 2. За възражение, несъгласие. Хайде, не ме будалкай! Хайде, хайде, не ме лъжи! 3. За снизхождение или примирение. Евтино ти го давам, ама хайде! • Хайде де! Като междум. За израз на силно недоволство и несъгласие. Пише се голям началник, ще ме наказва! Хайде де!
хайдук мн. хайдуци, м. Разг. Разбойник, непрокопсаник, вагабонтин. // прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушки нрави.
хайдутин мн. хайдути, м. 1. Истор. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората. 2. Остар. Разбойник, хайдук. // прил. хайдутски, хайдутска, хайдутско, мн. хайдутски. Хайдутско сборище. // прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче. // същ. хайдутство, ср.
хайдутувам хайдутуваш, несв. Занимавам се с хайдутство.
хайка мн. хайки, ж. 1. Организирано преследване на дивеч. Хайка за вълци. 2. Група, която организира такова преследване. Многобройна хайка. 3. Прен. Преследване на хора заради техни убеждения.
хайлаз мн. хайлази, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, лентяй.
хайлазин мн. хайлази, м. Хайлаз.
хайлазувам хайлазуваш, несв. Разг. Пренебр. Не правя нищо; мързелувам, лентяйствам. Цял ден хайлазува и вечер пак не се прибира да помогне. // същ. хайлазуване, ср.
хайлайф само ед. Висшето общество и животът, който то води. Хайлайфът на обществото. // прил. хайлайфен, хайлайфна, хайлайф-но, мн. хайлайфни. Хайлайфно обкръжение.
хаймана мн. хаймани, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник.
хайманосвам хайманосваш, несв. Разг. Пренебр. Държа се като хаймана; безделнича, скитам. Цял ден хайманосва из града.
хайманувам хаймануваш, несв. Хайманосвам.
хайта мн. хайти, м. и ж. Хаймана.
хак хакът, хака, мн. хакове, (два) хака, м. Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак. • Изяждам/изям хака (на някого). Разг. Ощетявам. • Хак ми е. Разг. Заслужавам си неприятностите.
хакам хакаш, несв.; какво\кого. Диал. Удрям, блъскам, халосвам.
хаквам хакваш, несв. и хакна, св. Хакам веднъж или поединично. Хакнах го с дървото. — хаквам се/хакна се. 1. Удрям се силно, изведнъж. 2. Влизам, нахълтвам със сила изведнъж. Хакнах се в кабинета, а те имат заседание.
хакна хакнеш, мин. св. хакнах, мин. прич. хакнал, св. — вж. хаквам.
хал халът, хала, само ед., м. Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът.
хала мн. хали, ж. 1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей. 2. Природна стихия; буря. Халата фучи навън. 3. Прен. Разг. Силен човек. Тая хала се развъртя и на полето не остана нито сноп. 4. Прен. Пренебр. Разг. Човек, който яде без мярка. Каквато е хала, за минути помете всичко от масата.
халал нареч. • Халал да (ти) е. Давам, подарявам без съжаление, от сърце.
халат мн. халати, (два) халата, м. Широка домашна дреха без копчета, която се затваря чрез замятане на двете поли една върху друга и завързване.
халба мн. халби, ж. Голяма чаша за бира (обикн. с дръжка), която събира половин литър. Изпих две халби бира.
халва само ед. Сладкарско изделие — гъста или втвърдена каша от разтопена захар, сусамово семе, тахан, ядки и др. Сусамена халва. // прил. халвен, халвена, халвено, мн. халвени. Халвена кутия.
халваджия мн. халваджии, м. Човек, който произвежда халва. // прил. халваджийски, халваджийска, халваджийско, мн. халваджийски. Халваджийски съд. • Халваджийски тефтер. Разг. Измърсен и изпокъсан бележник, тетрадка с различни записки.
хале мн. халета, ср. Голямо закрито помещение с висок таван за излагане, производство и складиране на стоки. Търговско хале.
хали само мн. Обширен просторен магазин за хранителни стоки. Градски хали.
халище мн. халища, ср. Дебела вълнена черга за постилане или завиване; китеник. Пъстри халища.
халка мн. халки, ж. 1. Малко метално колелце; брънка. Скъсана халка на синджир. 2. Годежен или венчален пръстен без украшения. 3. Само мн. В спорта — гимнастическа дисциплина, при която се изпълняват упражнения на висящи на въжета кръгли приспособления за хващане.
халосам халосаш, св. — вж. халосвам.
халосвам халосваш, несв. и халосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям, блъсвам, хаквам. Халоса я по главата и тя падна. - халосвам се/халосам се. 1. Удрям се, блъсвам се. Халосах се о вратата. 2. Прен. Ставам халосан. 3. Прен. Държа се като халосан. 4. Прахосвам си времето; помайвам се, щурам се. Цял ден се халосваш, а работата остана несвършена.
халосен халосна, халосно, мн. халосни, прил. За патрон, снаряд — който гърми, а не стреля и не убива. Халосни патрони.
халтав халтава, халтаво, мн. халтави, прил. Разг. Който не е прилегнал плътно, не е стегнат; хлабав. Халтава примка. // нареч. халтаво. // същ. халтавост, халтавостта, ж.
халтура само ед. Разг. 1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея. Това не е театър, а халтура. 2. Странична работа за допълнителни средства. Работя халтура, защото парите не стигат. // прил. халтурен, халтурна, халтурно, мн. халтурни.
халюцинация мн. халюцинации, ж. Лъжливо видение, възприемано като реалност обикн. поради нервно разстройство.
халюцинирам халюцинираш, несв. и св. Виждам халюцинации.
хамак мн. хамаци, (два) хамака, м. Висящо мрежесто легло; люлка за лягане. Спя в хамак.
хамал мн. хамали, м. Хамалин.
хамалин мн. хамали, м. Човек, който хамалува (в 1 знач.); носач. // прил. хамалски, хамалска, хамалско, мн. хамалски. • Хамалска работа. Тежка обща, техническа работа, в която се влагат много сили.
хамалувам хамалуваш, несв. 1. Пренасям на гръб багаж, мебели и др. тежки товари. Хамалувам на доковете. 2. Прен. Върша тежка и неблагодарна работа срещу ниско възнаграждение.
хамбар мн. хамбари, (два) хамбара, м. 1. Помещение за прибиране и съхранение на зърнени храни. Пълен хамбар. 2. Пренебр. Голямо, студено, неприветливо помещение.
хамбургер мн. хамбургери, (два) хамбургера, м. Солена закуска, състояща се от питка, в която са поставени парче колбас, месо, зеленчуци и сос. Топъл хамбургер.
хамелеон мн. хамелеони, (два) хамелеона, м. 1. Тропически гущер, който променя цвета си, приспособявайки го към околната среда. 2. Прен. Човек, който се нагажда според обстоятелствата; безпринципен, конюнктурен човек. // прил. хамелеонски, хамелеонска, хамелеонско, мн. хамелеонски. // същ. хамелеонство, ср. (във 2 знач.). // същ. хамелеонщина, ж. (във 2 знач.).
хамсия мн. хамсии, ж. Вид дребна черноморска риба със странично сплеснато тяло. // същ. умал. хамсийка, мн. хамсийки, ж. // прил. хамсиен, хамсиена, хамсиено, мн. хамсиени.
хамут мн. хамути, (два) хамута, м. Дъгообразно извито дърво, обшито с кожа, което се надява на кон при впрягане. Надявам хамут на врата на коня.
хан ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух. // прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. Хански кон.
хан ханът, хана, мн. ханове, (два) хана, м. 1. Остар. Подобно на хотел градско заведение в миналото. 2. Крайпътно заведение за хранене и преспиване на пътници; странноприемница. // същ. умал. ханче, мн. ханчета, ср. Еленското ханче.
хангар мн. хангари, (два) хангара, м. Просторна постройка за подслоняване и обслужване на самолети, големи земеделски и др. машини. Влизам в хангара.
хандбал само ед. Колективна спортна игра с топка, която се прехвърля с ръце, за да се вкара в противниковата врата.
ханджийка мн. ханджийки, ж. 1. Жена ханджия. 2. Съпруга на ханджия.
ханджия мн. ханджии, м. Владетел, стопанин на хан. // прил. ханджийски, ханджийска, ханджийско, мн. ханджийски. Ханджийски кон. // същ. ханджийство, ср.
ханство мн. ханства, ср. Истор. 1. Страна, управлявана от хан. Ханство Велика България. 2. Само ед. Положение на хан. 3. Обикн. ед. Периодът на управление на хан.
ханш ханшът, ханша, мн. ханшове, (два) ханша, м. Обиколка на човешкото тяло на височината на таза. Тесен ханш.
ханъма мн. ханъми, ж. Женена туркиня; кадъна.
хаос само ед. Бъркотия, безпорядък, безредие. Преди заминаване във всяка къща настъпва хаос.
хаотичен хаотична, хаотично, мн. хаотични, прил. Който е в хаос; объркан, безреден, безразборен. Хаотични мисли. // нареч. хаотично. // същ. хаотичност, хаотичността, ж.
хаотически хаотическа, хаотическо, мн. хаотически, прил. Хаотичен. // нареч. хаотически.
хап хапът, хапа, мн. хапове, (два) хапа, м. Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на ден. • Горчивият хап. Неприятност, която трябва да се преживее.
хапвам хапваш, несв. и хапна, св.; какво. 1. Ям малко или набързо. На обед хапнах една вафла. 2. Опитвам вкуса на нещо, като вземам и изяждам малко от него. // същ. хапване, ср. Хапване и пийване.
хапка мн. хапки, ж. 1. Количество храна, което се лапа и се гълта наведнъж. Хапка по хапка. 2. Жарг. Хапване, хранене. 3. Жарг. Събиране, на което има и храна; гощавка. Отиваме на хапка.
хаплив хаплива, хапливо, мн. хапливи, прил. 1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно. 2. Прен. Който е язвителен, който хапе (в 4 знач.). Хаплива забележка. // нареч. хапливо. // същ. хапливост, хапливостта, ж.
хапна хапнеш, мин. св. хапнах, мин. прич. хапнал, св. — вж. хапвам.
хапче мн. хапчета, ср. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; таблетка. Хапчета против простуда.
хапя хапеш, мин. св. хапах, мин. прич. хапал, несв. 1. Кого/какво. Причинявам рана със зъби. Кучето хапе. 2. Кого/какво. За насекомо — жиля. Хапят ме комари. 3. Прен. Какво. За студ, мраз и др. под. — причинявам болезнено усещане. Вятърът хапете бузите му. 4. Прен. Причинявам душевна болка с думи; обиждам, уязвявам. Гледаше мрачно и думите му хапеха. // същ. хапане, ср. • Хапе ме. Разг. Сърби ме.
характер мн. характери, (два) характера, м. 1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер. 2. Прен. Литературен герой, образ. Писателят рисува различни характери. 3. Само ед. Упоритост, последователност, твърда воля. Човек с характер. 4. Само ед. Отличителна черта, особеност, естество. Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?
характерен характерна, характерно, мн. характерни, прил. 1. Който е присъщ, който характеризира. Характерна за него усмивка. Характерно за епохата облекло. Характерно държание. 2. Който има специфични черти, рязко отличаващи го особености. Характерен глас. // нареч. характерно. // същ. характерност, характерността, ж.
характеризирам характеризираш, несв. и св.; какво/кого. Описвам отличителните черти на някого или на нещо. Героят е характеризиран като жесток и безскрупулен. — характеризирам се. Отличавам се, разграничавам се от останалите със своите черти. // същ. характеризиране, ср.
характеристика мн. характеристики, ж. 1. Писмено или устно проявяване на характерните особености на някого или на нещо. Речева характеристика. 2. Официален документ с отзив за трудовата, обществената и др. дейности на човек. Трябва ми характеристика за постъпване на работа.
характеристичен характеристична, характеристично, мн. характеристични, прил. Характерен. Характеристичен подход.
харамия мн. харамии, м. Остар. 1. Разбойник, хайдук. 2. Хайдутин, бунтовник. // прил. харамийски, харамийска, харамийско, мн. харамийски. // същ. харамийство, ср.
хард неизм. Като прил. Твърд, корав, як, силен, стабилен; тежък, суров.
хардлайнер мн. хардлайнери, м. Най-твърд, последователен поддръжник на определена политическа позиция в рамките на партия, движение и др.; твърдолинеен член.
хардуер само ед. Спец. Материалната част, апаратурата на компютър.
харем мн. хареми, (два) харема, м. 1. Всички жени на един мъж в страни с многоженство. Водя харема си. 2. Женски помещения в къща на многоженец. В харема не влизат външни хора. 3. Прен. Разг. Ирон. Колектив от много жени само с един или няколко мъже. Поведох харема на кафе. // прил. харемски, харемска, ха-ремско, мн. харемски.
харен харна, харно, мн. харни, прил. Разг. Добър, хубав, хрисим. Харен кон. // нареч. харно.
харесам харесаш, св. — вж. харесвам.
харесвам харесваш, несв. и харесам, св. 1. Какво/кого. Изпитвам естетическа наслада, удоволствие, радост, защото отговаря на моя вкус и на моите изисквания. Харесвам усмихнати хора. Харесвам песните й. Не харесвам мазни яденета. 2. На кого. Харесвам се, допадам, нравя се. Харесвам ли ти с тая прическа? Май не му харесах. — харесвам се/харесам се. Доставям естетическа наслада, удоволствие, радост; нравя се, допадам. Тази книга се хареса на всички. — харесва ми (ти, му, и, ни, ви, им)/ хареса ми. Нрави ми се, допада ми. Тая работа не ми харесва. Прическата ти не ми харесва. — харесва ми (ти, му, и, ни, ви, им) се/ хареса ми се. Разг. Харесва ми.
харижа харижеш, мин. св. харизах, мин. прич. харизал, св. — вж. харизвам.
харизвам харизваш, несв. и харижа, св.; какво, на кого. Разг. Давам безвъзмездно; подарявам. Ако го искаш, направо ще ти го харижа.
харман мн. хармани, (два) хармана, м. 1. Истор. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана. 2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно. 3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман. 4. Спец. За тютюн — смес от сортове, за да се получи специален аромат. // прил. хармански, харманска, харманско, мн. хармански. • Правя на харман. Разг. Стъпквам, унищожавам, разпилявам.
хармоника мн. хармоники, ж. Музикален инструмент с прикачена на мях клавиатура, подобен на акордеон.
хармоничен хармонична, хармонично, мн. хармонични, прил. 1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хармонични тонове. 2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен. Хармонични черти на лицето. // нареч. хармонично. // същ. хармоничност, хармоничността, ж.
хармонически хармоническа, хармоническо, мн. хармонически, прил. Хармоничен.
хармония мн. хармонии, ж. 1. Приятно съчетание на едновременно звучащи тонове; благо-звучие. Гласовете им са в хармония. 2. Съгласуваност, съразмерност между частите на цялото. Хармония в пропорциите на сградата. 3. Приятно съчетание на цветове. Црехата беше пъстра, но цветовете и бяха в невероятна хармония. 4. Прен. Съгласие, разбирателство, единомислие. В дома им цареше хармония. • В хармония. В съответствие, в съгласие, в съзвучие.
харпун мн. харпуни, (два) харпуна, м. Копие на дълга връв, което се изстрелва при лов на едри риби.
харта мн. харти, ж. Название на документ — споразумение с особена обществена значимост, често в междудържавните отношения. Харта за правата на човека.
хартия мн. хартии, ж. Целулозен фабричен продукт на тънки листове, предназначен за писане, рисуване, амбалаж и др., както и всеки един от листовете. Амбалажна хартия. // същ. умал. хартийка, мн. хартийки, ж. // прил. хартиен, хартиена, хартиено, мн. хартиени. Хартиена опаковка.
харча харчиш, мин. св. харчих, мин. прич. харчил, несв.; какво. Разг. 1. Изразходвам пари. Заплатата не им стига, защото харчат много. 2. Изразходвам, консумирам. Пералнята харчи много вода.
хас неизм. • Има си хас. Разг. Възможно ли е.
хасе мн. хасета, ср. Вид тънка, обикн. памучна тъкан, използвана предимно за ушиване на спално бельо. Възглавница от хасе. // прил. хасен, хасена, хасено, мн. хасени.
хастар само ед. Подплата на дреха. // прил. хастарен, хастарена, хастарено, мн. хастарени.
хатър само ед. Разг. 1. Угода, удоволствие. За твой хатър оставам. 2. Воля, желание, изискване. Всички се съобразяваха с неговия хатър. 3. Проявено внимание, почит, уважение. За хатър на белите му коси. • Не скършвам/прекършвам хатъра. Разг. Не се противопоставям на желанието. • Струвам хатър. Диал. Отнасям се благосклонно към някого.
хашиш само ед. Наркотик, добиван от индийски коноп. // прил. хашишов, хашишова, хашишово, мн. хашишови.
хвалба мн. хвалби, ж. Разг. 1. Хвалене, похвала. Чухме големи хвалби за него. 2. Пренебр. Нескромно изтъкване на съмнителни достойнства, заслуги. Стига с тези хвалби.
хвалебен хвалебна, хвалебно, мн. хвалебни, прил. Остар. Който съдържа, изразява похвала; хвалебствен. Хвалебни думи. // нареч. хвалебно.
хвалебствен хвалебствена, хвалебствено, мн. хвалебствени, прил. Който съдържа, изразява хвалебствие.
хвалебствие мн. хвалебствия, ср. Публична похвала; хвалба (във 2 знач.). В словото му имаше само хвалебствия.
хвалипръцко мн. хвалипръцковци, м. Разг. Пренебр. Самохвалко.
хвалител хвалителят, хвалителя, мн. хвалители, м. Остар. Човек, който хвали.
хваля хвалиш, мин. св. хвалих, мин. прич. хвалил, несв.; кого/какво. Говоря добри думи, като изтъквам достойнства, заслуги, прояви и др. Всеки я хвали. — хваля се. 1. Говоря за себе си, за своя придобивка или за свои качества, прояви с гордост. Човекът продължаваше да се хвали с децата си. 2. Пренебр. Самоизтъквам се. Той обича да се хвали. 3. Необмислено предизвестявам намеренията си; каня се, заканвам се. Той се хвали, че ще я вземе за жена.
хвана хванеш, мин. св. хванах, мин. прич. хванал, св. - вж. хващам.
хватка мн. хватки, ж. 1. В спортната борба — начин за хващане на противника, специална позиция. Ловка хватка. Прилагам различни хватки. 2. Разг. Количество от нещо, захванато наведнъж с една ръка. Хватка трева. 3. Прсн. Разг. Хитрост, шмекерия, тънкост.
хващам хващаш, несв. и хвана, св. 1. Какво/кого. Поемам, задържам с ръка; ловя, улавям. Хващам детето за дрехите. 2. Какво/кого. Достигам и улавям това, което преследвам. Хващам крадеца. 3. Разг. Какво. Успявам да се кача, за да пътувам; вземам (в 7 знач.). Хващам влака. 4. Прен. Разг. Започвам работа (с инструмент). Хванах да кося. 5. Разг. Кого. Обхващам, обземам. Хваща ме депресия. 6. Какво. Заразявам се, прихващам. Хващам ангина. 7. Разг. Кого. За алкохол — започвам да действам, замайвам, опивам. Пих малко, пък ме хвана. 8. Разг. Какво. Завъждам (без да съм искал). Хванахме мравки. 9. Разг. Какво. Покривам се с тънък слой от нещо; задържам, поемам. Желязото хваща ръжда. Мебелите са хванали прах. 10. Разг. Притежавам свойството да се задържам върху повърхността. Боята не хваща. 11. Диал. Започвам; захващам. Хората хванаха да се чудят. 12. Разг. Удържам (сума). Хванаха ми по десет лева килото. 13. Разг. Събирам, побирам. Чантата хваща много. Легенът хваща десет литра.
хвойна мн. хвойни, ж. Нискостеблено иглолистно растение с червеникави топчести плодове. // прил. хвойнов, хвойнова, хвойново, мн. хвойнови.
хвощ хвощът, хвоща, мн. хвощове, (два) хвоща, м. Тревисто растение с дълги и тесни прешленести листа. // прил. хвощов, хвощова, хвощово, мн. хвощови.
хвръквам хвръкваш, несв. и хвръкна, св. 1. Започвам да летя; излитам, политам. Птичето хвръкна. 2. Прен. Насочвам се устремено към нещо; политам. Детето хвръкна към татко си. 3. Прен. За време — протичам и отминавам много бързо; отлитам. Годината хвръкна, без да я усетим. 4. Прен. Разг. Изчезвам, изгубвам се; преставам да съществувам като такъв, какъвто съм. За къщата хвръкнаха всичките ни пари. И къщата хвръкна за дългове. 5. Разрушавам се в резултат на взривяване. Сградата хвръкна във въздуха. • Хвръква ми умът. 1. Обезумявам от силно чувство. 2. Увличам се по нещо или се влюбвам.
хвръкна хвръкнеш, мин. св. хвръкнах, мин. прич. хвръкнал, св. — вж. хвръквам.
хвъргам хвъргаш, несв. Разг. Хвърлям. // същ. хвъргане, ср
хвъргач мн. хвъргачи, м. Човек, който хвърля. Копиехвъргач.
хвъргачка мн. хвъргачки, ж. Жена хвъргач.
хвъркам хвъркаш, несв. Хвърча на кратки разстояния; подхвръквам.
хвъркат хвърката, хвъркато, мн. хвъркати, прил. Остар. 1. Който може да лети, хвърчи. Хвъркати животни. 2. Прен. Който се движи много бързо. Хвърката дружина.
хвърковат хвърковата, хвърковато, мн. хвърковати, прил. Хвъркат.
хвърлей хвърлеят, хвърлея, мн. хвърлеи, (два) хвърлея, м. Разстоянието, което ограничава един хвърлен камък като мерна единица. Живеят на два хвърлея от нас.
хвърля хвърлиш, мин. св. хвърлих, мин. прич. хвърлил, св. — вж. хвърлям.
хвърлям хвърляш, несв. и хвърля, св. 1. Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвърлям камъни по животните. Хвърлих чантата си. 2. Разг. Какво. Махам от себе си това, което ми пречи или не ми е необходимо; изоставям, захвърлям. През лятото хората хвърлят ботушите и обуват сандали. 3. Как-во\кого. За животно — освобождавам се от товара или от ездача си. Магарето хвърли дисагите. 4. В какво. В съчетание със съществителни, означаващи състояние — предизвиквам състоянието, назовано от тях, напр. хвърлям в смут — смущавам; хвърлям в страх — плаша; хвърлям в тревога — разтревожвам, и др. — хвърлям се/хвърля се. 1. Насочвам се устремено. Хвърлям сс в атака. Хвърлям се към завърналия се приятел. 2. Мятам се, скачам. Хвърлям се от терасата. Животното се хвърля от страх. 3. Започвам енергично да върша, да вземам участие. Хвърлих се да му помагам. // същ. хвърляне, ср.
хвърчешката нареч. Хвърчешком.
хвърчешком нареч. С голяма скорост, с хвърчене; много бързо.
хвърчилка мн. хвърчилки, ж. Израстък върху семе за разпространяване чрез вятъра.
хвърчило мн. хвърчила, ср. Детска играчка - летяща във въздуха рамка с прикрепена хартия, управлявана с въженце или връв от земята.
хе част. Разг. За посочване; ей, ето там. Хе къде е селото, зад оная горичка!
хе междум. Разг. За израз на изненада. Хе, вижте го какво направи!
хегемон мн. хегемони, м. Основна управляваща, ръководеща сила; този, който установява хегемония.
хегемония само ед. Върховенство, първенство, надмощие. Политическа хегемония. // прил. хегемонен, хегемонна, хегемонно, мн. хегемонии.
хей част. Разг. Ей, Хей там го остави! Хей, какво правиш там? Хей, я се върни!
хей междум. Разг. Ейг Хей, какъв човек!
хекатомба мн. хекатомби, ж. 1. Истор. В древността — голямо жертвоприношение. 2. Прен. Остар. Масова смърт в името на нещо, като жертва.
хектар мн. хектари, (два) хектара, м. Мярка за площ, равна на сто ара.
хеле нареч. Разг. Най-сетне. Хеле пристигнаха и те.
хелий хелият, хелия, само ед., м. Лек газ, използван за пълнене на балони. // прил. хелиев, хелиева, хелиево, мн. хелиеви.
хеликоптер мн. хеликоптери, (два) хеликоптера, м. Летателен апарат, който излита и каца вертикално с помощта на въртяща се перка в горната му част; вертолет.
хем част. Разг. 1. За усилване на предупреждение, молба. 2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изненада.
хемодиализа само ед. Спец. В медицината — извънбъбречно пречистване на кръвта (с помощта на специален апарат) при бъбречна недостатъчност.
хемодиализатор мн. хемодиализатори, (два) хемодиализатора, м. Апарат за хемодиализа.
хемороиди само мн. Спец. Подути болезнени възли върху вените на правото черво и ануса; маясъл.
хендек мн. хендеци, (два) хендека, м. Разг. Крайпътен изкоп, ров.
хепатит само ед. Спец. Вид болест — заболяване на черния дроб; жълтеница.
хепиенд само ед. Щастлив край, изход.
хептен нареч. Разг. Съвсем, напълно, изцяло. Той пък хептен глупав.
хепънинг мн. хепънинги, (два) хепънинга, м. 1. Драматическо представление, което се състои от не свързани помежду си епизоди, често с участие на зрителите. 2. Масово празненство на открито, веселие.
хералдика само ед. Спец. 1. Наука, която изучава родословието и символите на аристократичните родове. 2. Наука, която изучава гербовата символика и описва гербовете, както и съвкупността от всички гербове. // прил. хералдически, хералдическа, хералдическо, мн. хералдически.
хербаризирам хербаризираш, несв. \ какво. Изсушавам по специален начин растения. Хербаризирам цветя. // същ. хербаризиране, ср.
хербарий хербарият, хербария, мн. хербарии, (два) хербария, м. Сбирка от хербаризирани растения, предназначени за изучаване.
хербицид мн. хербициди, (два) хербицида, м. Препарат против плевели.
хергеле мн. хергелета, ср. Остар. Стадо коне.
херинга мн. херинги, ж. Северна морска риба.
хермафродит мн. хермафродити, м. Организъм с едновременно проявени мъжки и женски полови белези. // прил. хермафродитен, хермафродитна, хермафродитно, мн. хермафродитни.
хермелин мн. хермелини, (два) хермелина, м. Дребен бозайник от рода на бялката с ценна бяла кожа, както и самата кожа. // прил. хермелинов, хермелинова, хермелиново, мн. хермелинови. Хермелинова наметка.
херметичен херметична, херметично, мн. херметични, прил. Който не пропуска въздух след затваряне. Херметична врата. // нареч. херметично.
херметически херметическа, херметическо, мн. херметически, прил. Херметичен. // нареч. херметически.
херния мн. хернии, ж. Спукване или разкъсване на ципата, която поддържа някои орган в човешкото или животинското тяло; изсипване.
хероин само ед. Наркотик във вид на бял прах, получаван от маково семе. // прил. хероинов, хероинова, хероиново, мн. хероинови. Хероиново отравяне.
херпес мн. херпеси, (два) херпеса, м. Спец. Кожно възпаление във вид на група малки мехурчета, пълни с течност, което се появява най-често по устата в резултат на стрес, треска и др.
херувим мн. херувими, (два) херувима, м. В християнството — висш ангел. // прил. херувимски. херувимска, херувимско, мн. херувимски.
херцог мн. херцози, м. Наследствена титла на владетелски княз в някои западноевропейски страни, както и лицето, което я носи. // прил. херцогски, херцогска, херцогско, мн. херцогски.
херцогиня мн. херцогини, ж. 1. Жена херцог. 2. Съпруга на херцог.
херцогство мн. херцогства, ср. Територия, управлявана от херцог.
хетера мн. хетери, ж. Скъпоплатена, добре възпитана и начетена куртизанка.
хетерогенен хетерогенна, хетерогенно, мн. хетерогенни, прил. Нееднороден, разносъставен, смесен. Хетерогенно общество. // същ. хетерогенност, хетерогенността, ж.
хибрид мн. хибриди, (два) хибрида, м. Спец. Организъм, получен в резултат от кръстосването на различни видове, сортове, раси и др.; мелез, кръстоска. // прил. хибриден, хибридна, хибридно, мн. хибридни. Хибридни домати. Хибридна овца.
хигиена само ед. 1. Спец. Дял от медицината, който проучва причините за болестите и условията за запазване на здравето. 2. Чистотата като условие за здраве. Поддържам добра хигиена. 3. Мерки и правила за запазване на здравето, често свързани с характера на професията. Хигиена на научния труд. // прил. хигиенен, хигиенна, хигиенно, мн. хигиенни.
хигиенизирам хигиенизираш, несв. и св.; какво. Привеждам в съответствие с хигиенните изисквания. Хигиенизирам сградата. // същ. хигиенизиране, ср.
хигиеничен хигиенична, хигиенично, мн. хигиенични, прил. Който е съобразен с изискванията на хигиената; здравословно чист. // нареч. хигиенично. // същ. хигиеничност, хигиеничността, ж.
хигроскопичен хигроскопична, хигроскопично, мн. хигроскопични, прил. Който лесно всмуква, поема влага. Хигроскопичен памук. // съш. хигроскопичност, хигроскопичността, ж.
хидравлика само ед. Спец. Наука, която изучава физичните свойства на течностите и приложението им в техниката.
хидравличен хидравлична, хидравлично, мн. хидравлични, прил. 1. Който се отнася до хидравлика. 2. Който използва физичните свойства на течностите, за да действа. Хидравлична машина.
хидравлически хидравлическа, хидравлическо, мн. хидравлически, прил. Хидравличен.
хидрат мн. хидрати, (два) хидрата, м. Спец. Химическо съединение с ОН група; основа.
хидратиране само ед. Спец. Насищане на съединение с вода, без да се осъществява химическо преразлагане.
хидро- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, воден, или който използва водна сила, водна енергия, напр. хидробиология, хидровъзел, хидрогеология, хидродинамика, хидроелектростанция, хидромелиорация, хидромеханика, хидротехника и др.
хидролог мн. хидролози, м. Специалист по хидрология. // прил. хидроложки, хидроложка, хидроложко, мн. хидроложки.
хидрология само ед. Спец. Наука за движението и разпространението на водата над и под земята и в атмосферата.
хидроплан мн. хидроплани, (два) хидроплана, м. Самолет, който е пригоден за излитане от вода и кацане във вода.
хидросфера само ед. Спец. Водната обвивка на Земята.
хидротермален хидротермална, хидротермално, мн. хидротермални, прил. Който се отнася до топли минерални води. Хидротермален извор.
хиена мн. хиени, ж. Хищен бозайник от рода на кучетата, който се храни основно с мърша.
хижа мн. хижи, ж. 1. Туристическа база в планината. Високопланинска хижа. 2. Остар. Малка къща; колиба.
хикс хиксът, хикса, мн. хиксове, (два) хикса, м. 1. Название на двадесет и третата буква от латинската азбука. 2. Название на неизвестна величина или на непознат обект. В деня хикс.
хилав хилава, хилаво, мн. хилави, прил. Който е много слаб; нездрав, немощен, неразвит. Хилаво дете. Хилаво цвете. // същ. хилавост, хилавостта, ж.
хилка мн. хилки, ж. 1. Приспособление за игра на тенис на маса, което има елипсовидна плоска форма и дръжка. 2. Прен. Жарг. Много слаб човек.
хиля се хилиш се, мин. св. хилих се, мин. прич. хилил се, несв. Разг. Смея се, обикн. с отворена уста и полугласно.
хиляда мн. хиляди, ж. 1. Хиляда единици. 2. Само мн. Извънредно много. Направихме хиляди разговори, изтърпяхме хиляди неприятности и пак нищо. // прил. хиляден, хилядна, хилядно, мн. хилядни. Хилядно множество. Не и достигнаха няколко хилядни от секундата.
хилядарка мн. хилядарки, ж. Разг. Хиляда лева, както и банкнота от хиляда лева. Получавам няколко хилядарки.
хилядолетие мн. хилядолетия, ср. Период от хиляда години. // прил. хилядолетен, хилядолетна, хилядолетно, мн. хилядолетни.
химера мн. химери, ж. Нещо нереално, непостижимо, измислено; блян, мечта, мираж, утопия, илюзия. Празни химери. // прил. химерен, химерна, химерно, мн. химерни. // прил. химеричен, химерична, химерично, мн. химерични.
химик мн. химици, м. Специалист по химия.
химикал мн. химикали, (два) химикала, м. 1. Получен по химически път препарат. 2. Разг. Пълнител за писане, зареден със специално мастило.
химикалка мн. химикалки, ж. Приспособление за писане, в което се поставя химикал (във 2 знач.).
химичен химична, химично, мн. химични, прил. Химически.
химически химическа, химическо, мн. химически, прил. 1. Който се отнася до химия. Химическо съединение. 2. В който се използват продукти, средства на химията. Химическа обработка на почвата. Химическо чистене. Химическа война. 3. Който е предназначен за изследвания по химия или за приложението им в практиката. Химически комбинат. Химически кабинет. • Химически молив. Вид молив, чийто писец се разтваря във вода.
химичка мн. химички, ж. Жена химик.
химия само ед. 1. Спец. Наука, която се занимава със свойствата на различните вещества, с техния състав и със съединяването помежду им. 2. Разг. Пренебр. Това, което не е естествено, от природата, а получено по химичен път (обикн. за продукти).
химн химнът, химна, мн. химни, (два) химна, м. 1. Официална тържествена песен като символ на държава или на организация, съюз и др. Национален химн. 2. Прен. Тържествена песен или стихотворение, слово с хвалебствено съдържание. Рецитирам химни.
хинин само ед. Силногорчиво лекарство против малария, тиф и др., получавано от кората на специално южноамериканско растение. // прил. хининов, хининова, хининово, мн. хининови.
хипер Първа съставна част на думи със значение много повече от нормалното; свръх, напр. хиперинфлация, хиперсексуалност, хиперфункция и др.
хипербола мн. хиперболи, ж. Спец. Стилистично средство, което се основава върху преувеличението.
хиперболизирам хиперболизираш, несв. и св. Преувеличавам, засилвам. // същ. хиперболизиране, ср.
хиперболичен хиперболична, хиперболично, мн. хиперболични, прил. 1. Който се отнася до хипербола. 2. Прен. Преувеличен, изопачен. // нареч. хиперболично. // същ. хиперболичност, хиперболичността, ж.
хипертрофия само ед. Спец. Неестествено, прекалено увеличаване обема на орган, тъкан и под.
хипи мн. хипита, ср. Представител на младежко движение от края на 60-те години на ХХ в., което се бунтува срещу традиционните норми и отрича традиционните буржоазни ценности, нрави, облекло, морал.
хипноза само ед. 1. Предизвикано под чуждо влияние сънно състояние, при което лице, изпаднало в такова състояние, се подчинява на чужда воля. 2. Прен. Силно увлечение; омая. Поддаде се на хипнозата на гласа му. // прил. хипнотичен, хипнотична, хипнотично, мн. хипнотични. Хипнотично въздействие. Хипнотичен сън. // прил. хипнотически, хипнотическа, хипнотическо, мн. хипнотически.
хипнотизатор мн. хипнотизатори, м. Човек, който предизвиква хипноза. // прил. хишотизаторски, хипнотизаторска, хипнотизаторско, мн. хипнотизаторски.
хипнотизация мн. хипнотизации, ж. Хипнотизиране.
хипнотизирам хипнотизираш, несв. и св.; кого. Правя да изпадне в състояние на хипноза. Хипнотизираха го с поглед. // същ. хипнотизиране, ср.
хиподрум мн. хиподруми, (два) хиподрума, м. Специално пригодена площадка (стадион) за конни състезания.
хипопотам мн. хипопотами, (два) хипопотама, м. Огромен южноафрикански бозайник с голяма глава и дебела кожа, който обитава гори и езера; речен кон.
хипотеза мн. хипотези, ж. 1. Научно предположение, което подлежи на доказване. 2. Предположение, допускане. Имам своя хипотеза.
хипотенуза мн. хипотенузи, ж. Спец. В геометрията — страна в правоъгълен триъгълник, разположена срещу правия ъгъл.
хипотетичен хипотетична, хипотетично, мн. хипотетични, прил. Който е основан на хипотеза; предполагаем, възможен. Хипотетичен извод. // нареч. хипотетично.
хиромант мн. хироманти, м. Човек, който се занимава с хиромантия.
хиромантия само ед. Гадаене по линиите на ръката.
хиромантка мн. хиромантки, ж. Жена хиромант.
хирург мн. хирурзи, м. Лекар, специалист по хирургия.
хирургия само ед. Дял от медицината, който се занимава с лечението на вътрешни болести, счупвания и др. по оперативен път. // прил. хирургичен, хирургична, хирургично, мн. хирургични. // прил. хирургически, хирургическа, хирургическо, мн. хирургически.
хит хитът, хита, мн. хитове, (два) хита, м. 1. Ши-рокоизвестна, популярна и харесвана песен, творба. Нов хит. 2. Това, което в определен момент е особено нашумяло. Хитът на сезона са тези обувки.
хитлеризъм само ед. Фашистка идеология, пропагандирана и реализирана под формата на диктатура в Германия от Адолф Хитлер (1933 - 1945).
хитлерист мн. хитлеристи, м. Привърженик на хитлеризма. // прил. хитлеристки, хитлеристка, хитлеристко, мн. хитлеристки.
хитлеристка мн. хитлеристки, ж. Жена хитлерист.
хитрец мн. хитреци, м. Хитър човек; шмекер, дявол.
хитрея хитрееш, мин. св. хитрях, мин. прич. хитрял, несв. Разг. Проявявам хитрост, лукавство. Всеки хитрее и работата стои несвършена. - хитрея се. Хитрея.
хитрина мн. хитрини, ж. Хитрост, хитра постъпка.
хитрост хитростта, мн. хитрости, ж. 1. Само ед. Качество на хитър; хитрина. Известен е с хитростта си. 2. Проява на хитър; хитрина. Торбата с хитростите.
хитроумен хитроумна, хитроумно, мн. хитроумни, прил. 1. Който проявява хитрост и ум. Хитроумен селянин. 2. Който е проява на хитрост и ум. Хитроумни забележки. // нареч. хитроумно.
хитрувам хитруваш, несв. Проявявам хитрост, обикн. за да не направя нещо, което се иска или се очаква от мен. Тя чу въпроса, но не отговори, а започна да хитрува. // същ. хитруване, ср.
хитруша мн. хитруши, ж. Разг. Обикн. одобрително или снизходително. Хитра жена, хитро момиче или хитро женско животно.
хитър хитра, хитро, мн. хитри, прил. 1. Който трудно може да бъде подмамен, подведен, излъган; опитен, лукав. Хитро добиче. Хитро дете. 2. Който е проява на обиграност, лукавство. Хитър отговор. Хитър поглед. 3. Който изразява склонност към заобикаляне на истината, към лукавство. // нареч. хитро.
хихикам хихикаш, несв. Смея се тихо, на пресекулки и за кратко. // същ. хихикане, ср.
хич нареч. Разг. 1. Никак. Хич не ми се спи. 2. Като част. Остар. Нима. Хич бива ли да не дойдат. • Хич ме няма. 1. Много съм зле физически. 2. Много съм зле в определена област, в определено отношение.
хищен хищна, хищно, мн. хищни, прил. 1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел. 2. Прен. Който прилича на такова животно по жестокост, настървение; безмилостен, граблив. Хищен поглед. Хищна усмивка. Хищни хора. // нареч. хищно. // същ. хищност, хищността, ж.
хищник мн. хищници, (два) хищника, м. 1. Хищно животно. Лъвът е хищник. 2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек. // прил. хищнически, хищническа, хищническо, мн. хищнически. // същ. хищничество, ср. (във 2 знач.).
хищница мн. хищници, ж. Женско същество хищник.
хлабав хлабава, хлабаво, мн. хлабави, прил. Разг. 1. Който не е стегнат, не е прилепнал добре; халтав, слаб, отпуснат. Хлабав колан. Хлабави обувки. 2. Прен. Недисциплиниран, разпасан, разпуснат. Хлабава дисциплина. Хлабава работа. // нареч. хлабаво. // същ. хлабавост, хлабавостта, ж.
хлад хладът, хлада, само ед., м. 1. Лек студ. От прозореца вее хлад. 2. Прохлада. Вечерен хлад. 3. Прен. Студенина, хладина (в 3 знач.).
хладен хладна, хладно, мн. хладни, прил. 1. Който е немного студен; прохладен. Хладен вятър. 2. Не топъл, студен. Хладна вода. 3. Прен. Безчувствен, равнодушен, безразличен. Хладен отговор. // нареч. хладно. // същ. хладност, хладността, ж. • Хладно оръжие. Метално оръжие (нож, сабя и др.).
хладилен хладилна, хладилно, мн. хладилни, прил. Който е свързан с охлаждане и с приборите, предназначени за охлаждане. Хладилен завод. Хладилна камера. Хладилна чанта.
хладилник мн. хладилници, (два) хладилника, м. 1. Електрически уред за поддържане на ниска температура, в който се съхраняват продукти, за да се предпазят от разваляне. 2. Прен. Разг. Много студено и неприветливо помещение.
хладина само ед. 1. Приятна студенина; прохлада, хлад. Заставам под сянката на хладина. 2. Студено време; хлад. Сутрешната хладина я караше да трепери. 3. Прен. Равнодушие, безучастие, студенина.
хладнокръвен хладнокръвна, хладнокръвно, мн. хладнокръвни, прил. 1. Който успява да запази спокойствие, самообладание в трудни, напрегнати ситуации; неемоционален, въздържан. Хладнокръвен убиец. 2. Който е проява на самообладание, неемоционалност, въздържаност. Хладнокръвна реакция. Хладнокръвен поглед. // нареч. хладнокръвно. // същ. хладнокръвие, ср. // същ. хладнокръвност, хладнокръвността, ж.
хладък хладка, хладко, мн. хладки, прил. Не много студен, приятно студен; хладен. Хладка вода.
хлапак мн. хлапаци, м. 1. Малко момче; хлапе. Хлапаци се мотаят по улицата. 2. Разг. Пренебр. Безотговорен млад мъж; негодник, хъшлак. // прил. хлапашки, хлапашка, хлапашко, мн. хлапашки. Хлапашко поведение. // същ. хлапащина, ж. (във 2 знач.).
хлапе мн. хлапета, ср. Разг. 1. Дете. Хлапетата си играят в стаята. 2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен или безотговорен човек. // прил. хлапешки, хлапешка, хлапешко, мн. хлапешки.
хласвам хласваш, несв. и хласна, св. Хласкам веднъж или поединично; блъсвам.
хласкам хласкаш, несв.; какво/кого. Разг. Удрям със замах, грубо, като предизвиквам шум; блъскам, хлопам. Хласкам вратата.
хласна хласнеш, мин. св. хласнах, мин. прич. хласнал, св. — вж. хласвам.
хлебар хлебарят, хлебаря, мн. хлебари, м. Човек, който произвежда и/или продава хляб и други тестени изделия. // прил. хлебарски, хлебарска, хлебарско, мн. хлебарски. // същ. хлебарство, ср.
хлебарка мн. хлебарки, ж. Жена хлебар.
хлебарка мн. хлебарки, ж. Черно или кафяво насекомо, което се въди в мръсните канали на жилища, хлебарници и др.
хлебарница мн. хлебарници, ж. Помещение, сграда за производство и продажба на хляб и други тестени изделия; фурна.
хлебен хлебна, хлебно, мн. хлебни, прил. 1. Който е произведен от брашно. Хлебни продукти. 2. Който е предназначен за производство на хляб. Хлебна мая. Хлебно зърно.
хлебец само ед. Умал. Малко количество хляб.
хлевоуст хлевоуста, хлевоусто, мн. хлевоусти, прил. Разг. Пренебр. Който говори много и без да се съобразява с другите; словоохотлив, цапнат в устата.
хленч хленчът, хленча, мн. хленчове, (два) хленча, м. Хленчене.
хленча хленчиш, мин. св. хленчих, мин. прич. хленчил, несв. 1. Плача престорено, умолително и продължително. Детето хленчи цял ден за играчка. 2. Прен. Оплаквам се, като искам да предизвикам съчувствие. // същ. хленчене, ср.
хлипам хлипаш, несв. Плача, като си поемам на пресекулки въздух от време на време. // същ. хлипане, ср.
хлопам хлопаш, несв. 1. При движението издавам шум, тропот; тропам, тракам. Вратата не се затваря и хлопа при всеки полъх на вятъра. 2. Разг. Чукам с нещо по нещо, обикн. за да ми отворят, да ме чуят. Кой хлопа? Хлопам по прозореца. • Хлопа ми дъската. Разг. Не съм добре психически, луд съм. • Хлопам на вратата/вратите. За нещо предстоящо — настъпвам. • Хлопам на нечия врата. Моля за помощ, подкрепа.
хлопатар мн. хлопатари, (два) хлопатара, м. Кован, обикн. меден звънец за добитък; чан, хлопка.
хлопвам хлопваш, несв. и хлопна, св. 1. Хлопам веднъж или поединично. 2. Какво. Затварям със замах врата, прозорец и под., като предизвиквам специфичен шум. Хлопнах вратата. // същ. хлопване, ср. • Хлопват ми вратата. Изпъждат ме, не ме допускат.
хлопка мн. хлопки, ж. Разг. Хлопатар.
хлопна хлопнеш, мин. св. хлопнах, мин. прич. хлопнал, св. — вж. хлопвам.
хлор хлорът, хлора, само ед., м. Отровен газ с жълто-зелен цвят. // прил. хлорен, хлорна, хлорно, мн. хлорни. • Хлорна вар. Дезинфекциращ продукт, получен от гасена вар и хлор.
хлорирам хлорираш, несв. и св.; какво. Избелвам или дезинфекцирам, като прибавям хлор. Хлорирана вода. // същ. хлориране, ср.
хлъзвам хлъзваш, несв. и хлъзна, св. Хлъзгам веднъж или поединично. — хлъзвам се/хлъзна се. Хлъзгам се веднъж или поединично.
хлъзгав хлъзгава, хлъзгаво, мн. хлъзгави, прил. По който лесно се хлъзга; плъзгав. Хлъзгави стъпала.
хлъзгам хлъзгаш, несв.; какво. Движа по гладка повърхност, която не оказва съпротивление. Хлъзгам чантата по снега. — хлъзгам се. 1. Движа се равномерно по повърхност, с която има слабо сцепление; плъзгам се. Хлъзгам се леко със ски. 2. При движение върху такава повърхност губя равновесие; подхлъзвам се. Хлъзгаше се и непрекъснато падаше. //същ. хлъзгане, ср.
хлъзна хлъзнеш, мин. св. хлъзнах, мин. прич. хлъзнал, св. — вж. хлъзвам.
хлътвам хлътваш, несв. и хлътна, св. 1. Вмъквам се, вдълбавам се навътре. Дъската на пода е хлътнала. Коремът му е хлътнал. 2. Пропадам надолу. Кракът ми хлътна в пряспата. 3. Влизам бързо; вмъквам се, пъхам се. Хлътна в кръчмата. 4. Прен. Разг. Изпадам в безизходно и безнадеждно положение; губя. Хлътна с няколко милиона. 5. Прен. Разг. Влюбвам се. Бързо хлътва по момичета. // същ. хлътване, ср. • Хлътвам/хлътна с двата крака. Разг. 1. Губя много, всичко. 2. Силно се увличам, влюбвам се.
хлътна хлътнеш, мин. св. хлътнах, мин. прич. хлътнал, св. — вж. хлътвам.
хлътнатина мн. хлътнатини, ж. Хлътнало място; вдлъбнатина.
хлъцвам хлъцваш, несв. и хлъцна, св. Хълцам веднъж или поединично. • Хлъцвам/хлъцна от изненада. Силно се изненадвам, оставам учуден.
хлъцна хлъцнеш, мин. св. хлъцнах, мин. прич. хлъцнал, св. - вж. хлъцвам.
хляб хлябът, хляба, мн. хлябове, (два) хляба, м. 1. Само ед. Основното тестено изделие, приготвено от брашно, вода и сол. 2. Къс изпечено тесто от тези продукти. Купувам си хляб. Мога да изям два такива хляба наведнъж. 3. Прен. Само ед. Прехрана. Едва осигуряваме хляба. // същ. умал. хлебче, мн. хлебчета, ср. (във 2 знач.) • Давам хляб в ръцете (на някого). 1. Обучавам, научавам някого на занаят, работа. 2. Намирам или давам работа на някого.
хмел хмелът, хмела, само ед., м. Увивно растение с тънко стъбло, от което се приготвя хлебна мая, бирена мая и др. // прил. хмелен, хмелна, хмелно, мн. хмелни. // прил. хмелов, хмелова, хмелово, мн. хмелови.
хо-хо междум. За наподобяване на силен, гръмък басов смях.
хоби мн. хобита, ср. Любимо занимание през свободното време (но не професия). Хобито ми е да колекционирам марки.
хобот мн. хоботи, (два) хобота, м. Удължен като тръба нос на някои животни, който служи и за всмукване на течности. Слонски хобот.
хоботен хоботна, хоботно, мн. хоботни, прил. Който има хобот или хоботче. Хоботен бръмбар.
хоботче мн. хоботчета, ср. 1. Малък хобот. 2. Хо-ботовиден израстък на главата на насекоми, червеи, който служи за обоняние, за защита или като смукало.
ход ходът, хода, мн. ходове, (два) хода, м. 1. Само ед. Ходене. Бавен ход. Ускорен ход. 2. Само ед. Начин на движение при ходене; походка. 3. Само ед. Движение на механизъм, машина. Ход на часовниковата стрелка. 4. В шахмата, играта на карти и др. — всяко едно включване на играч. Неясен ход. Ти си на ход. 5. Коридор, тунел за преминаване от едно място на друго, за съобщения и др., който е разполо- жен обикновено под земята. Ход в мина. Подземен ход. 6. Развитие на нещо, протичане на нещо. В хода на дискусията се появиха нови противоречия. 7. Прен. Преднамерено, обмислено действие за постигане на цел. Предполагам какъв ще е следващият му ход.
ходатай ходатаят, ходатая, мн. ходатаи, м. Човек, който ходатайства.
ходатайствам ходатайстваш, несв. Използвам влиянието си, за да се застъпя пред длъжностно лице за някого. Ходатайстваха му да го приеме на работа. // същ. ходатайстване, мн. ходатайствания, ср.
ходатайство мн. ходатайства, ср. Дейност или проява на ходатай.
ходатайствувам ходатайствуваш, несв. Ходатайствам.
ходешката нареч. Ходешком.
ходешком нареч. С ходене; пешком.
ходжа мн. ходжи, м. Мюсюлмански свещеник.
ходило мн. ходила, ср. Плоският завършек на крака, с който се стъпва, ходи, както и част от чорап или обувка, която се допира до този завършек. Боли ме ходилото.
ходом нареч. С ходене (обикн. при промяна на темпото). Тръгнахме ходом, а после започнахме да подтичваме. • Ходом марш! Военна заповед за придвижване с маршова стъпка.
ходя ходиш, мин. св. ходих, мин. прич. ходил, несв. 1. Премествам се, движа се крачка по крачка; вървя, крача. Обичам да ходя по улиците на града. 2. Разг. Пътувам, отивам. Вчера ходих до Пловдив. Автобусът ходи ли в махалата? 3. Насочвам се; отивам, посещавам. Ходих на концерт в театъра. Ходя да чета в библиотеката. Ходя на гости при приятелите си. Ходя на работа. 4. Намирам се в някакво положение, състояние, вид. Ходя умърлушен. Ходя елегантно облечен. Ходих болен цяла седмица. 5. С кого. Намирам се в близки или любовни отношения. Младото момиче ходи с възрастни мъже. 6. Разг. Разпространявам се, минавам от човек на човек. Болестите по хората ходят. 7. Разг. За материали — изразходвам се за направата на нещо. За този модел ходи много плат. // същ. ходене, ср. • Ходи ми се (някъде). Имам силно желание да отида.
ходя си ходиш си, мин. св. ходих си, мин. прич. ходил си, несв. Връщам се вкъщи или там, където временно живея; отивам си. Дойде време да си ходят. // същ. ходене, ср.
хойкам хойкаш, несв. Разг. Пренебр. Ходя без работа; скитам, миткам. // същ. хойкане, ср.
хокам хокаш, несв.; кого/какво. Разг. Карам се, мъмря, гълча, навиквам. // същ. хокане, ср.
хокеист мн. хокеисти, м. Спортист, който играе хокей.
хокей хокеят, хокея, само ед., м. Вид колективен спорт, при който играчите придвижват с помощта на специални щеки топка или шайба, за да я вкарат в противниковата врата. Хокей на трева. Хокей на лед. // прил. хокеен, хокейна, хокейно, мн. хокейни. Хокейно игрище.
хол холът, хола, мн. холове, (два) хола, м. Голяма стая, помещение в жилище за гости, празненства, почивка; салон, гостна, дневна. // прил. холов, холова, холово, мн. холови. Холова гарнитура.
холдинг само ед. Спец. Притежание на акции, стока и др. // прил. холдингов, холдингова, холдингово, мн. холдингови. • Холдингово дружество. Спец. Акционерно дружество с акции, което участва в друго дружество или в неговото управление.
холера само ед. Спец. Острозаразна болест на тънките черва, която се характеризира с обезводняване вследствие на диария и повръщане, спадане на температурата и др., като обикн. изходът е смърт. // прил. холерен, холерна, холерно, мн. холерни. Холерна епидемия.
холерик мн. холерици, м. Тип характер на темпераментен и енергичен човек, който бързо се поддава на различни чувства и лесно преминава от едно емоционално състояние в друго. // прил. холеричен, холерична, холерично, мн. холерични.
холеричка мн. холерички, ж. Жена холерик.
хомогенен хомогенна, хомогенно, мн. хомогенни, прил. Който е съставен от еднакви части или от части с еднакви свойства; еднороден. Хомогенна смес. // същ. хомогенност, хомогенността, ж.
хомосексуален хомосексуална, хомосексуално, мн. хомосексуални, прил. Който се отнася към хомосексуалист и хомосексуализъм. Хомосексуални връзки. // същ. хомосексуалност, хомосексуалността, ж.
хомосексуализъм само ед. Полов нагон, проявяван към лице от собствения пол.
хомосексуалист мн. хомосексуалисти, м. Човек, който изпитва полово влечение към лица от своя пол и влиза в интимен контакт с тях.
хомот мн. хомоти, (два) хомота, м. 1. Дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем. 2. Прен. Само ед. Тегло, робство, гнет.
хонорар мн. хонорари, (два) хонорара, м. Парично възнаграждение за написана статия, книга или за извънредна квалифицирана услуга, която не влиза в служебните задължения.
хонорувам хоноруваш, несв. Давам хонорар. // същ. хоноруване, ср.
хоноруван хонорувана, хонорувано, мн. хонорувани, прил. Който е нает срещу хонорар. Хонорувани преподаватели.
хор хорът, хора, ми. хорове, (два) хора, м. 1. Певчески колектив. Детски хор. 2. Вокална партия за много участници. Хор от опера. // прил. хоров, хорова, хорово, мн. хорови. Хорово изпълнение. Хорова музика. • В хор. Едновременно, заедно.
хора само мн. 1. Мн. от човек; човеци, люде. Опашка от хора. Учете се, да станете хора. 2. Лица, които са извън семейството, непознати. Няма да затвориш устата на хората. Ц същ. умал. хорица само мн. Бедни хорица. II прил. хорски, хорска, хорско, мн. хорски. Хорски приказки. • Като хората. Както е редно. • За пред хората. За пред обществото; показно, престорено, неискрено, лицемерно. Ще се усмихваме за пред хората, пък ние си знаем какво ни е.
хорей хореят, хорея, мн. хореи, (два) хорея, м. Спец. Двусрична стихотворна стъпка с първа ударена и втора неударена сричка.
хореограф мн. хореографи, м. 1. Специалист по хореография (в 1 знач.). 2. Постановчик на танци. Хореограф на спектакъла.
хореография само ед. 1. Танцово изкуство. 2. Поставяне на танц на сцена. // прил. хореографски, хореографска, хореографско, мн. хореографски.
хореографка мн. хореографки, ж. Жена хореограф.
хоризонт мн. хоризонти, (два) хоризонта, м. 1. Само ед. Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето. Хоризонтът никога не може да се стигне. 2. Цялото пространство, което се вижда от едно място; кръгозор. Градът е отвъд хоризонта. 3. Прен. Кръг от познания; кръгозор. Имам широк хоризонт. 4. Прен. Обикн. мн. Перспективи, възможности за творчество, за изява.
хоризонтален хоризонтална, хоризонтално, мн. хоризонтални, прил. Който е успореден на линията на хоризонта; водоравен. Хоризонтален разрез. // нареч. хоризонтално. Поставям дъската хоризонтално. // същ. хоризонталност, хоризонталността, ж. • Заемам хоризонтално положение. Ирон. Лягам, излягам се.
хорист мн. хористи, м. Участник в хор (в 1 знач.).
хористка мн. хористки, ж. Жена хорист.
хорище мн. хорища, ср. Истор. Място в селище, където са се играели на празник хора.
хормон мн. хормони, (два) хормона, м. Обикн. мн. Вещества, отделяни от жлезите с вътрешна секреция, които стимулират растежа, обмяната на веществата, половите функции и др. • Удря ме/бие ме хормонът. Жарг. Възбуден съм.
хоро мн. хора, ср. 1. Народен танц, който се играе от заловени (обикн. в кръг) хора, както и музиката към него. Свиря хоро. Право хоро. Играя хоро. 2. Заловени един за друг хора, които играят такъв танц. Дълго хоро. Хващам се на хорото.
хоровод мн. хороводи, (два) хоровода, м. Остар. Хоро. // прил. хороводен, хороводна, хороводно, мн. хороводни. Хороводна музика.
хоросан само ед. Полутечна смес от гасена вар, пясък и вода, използвана в строителството за зидане и мазане. // прил. хоросанов, хоросанова, хоросаново, мн. хоросанови.
хороскоп мн. хороскопи, (два) хороскопа, м. 1. Карта на разположението на небесните тела в часа на раждането на някого. Правя хороскоп. 2. Предсказание по такава карта. В хороскопа ми пише, че ще бъда щастлива.
хортензия мн. хортензии, ж. Цвете с големи топчести съцветия.
хортувам хортуваш, несв. Диал. Говоря, приказвам, думам, разправям.
хоругва мн. хоругви, ж. Спец. Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди.
хотдог мн. хотдози, (два) хотдога, м. Вид закуска от пъхнат в топла кифла сварен кренвирш, полят с горчица, лютеница и др.
хотел мн. хотели, (два) хотела, м. Обществено заведение в селище с ресторант и мебелирани стаи за временно живеене срещу заплащане. // прил. хотелски, хотелска, хотелско, мн. хотелски. Хотелска верига.
хотелиер мн. хотелиери, м. Стопанин на хотел. // прил. хотелиерски, хотелиерска, хотелиерско, мн. хотелиерски. // същ. хотелиерство, ср.
хотелиерка мн. хотелиерки, ж. Жена хотелиер.
хохот само ед. Силен, гръмък басов смях.
храбрец мн. храбреци, м. 1. Храбър човек; юнак. 2. Прен. Ирон. Страхливец. Такива храбреци не ни трябват.
храбър храбра, храбро, мн. храбри, прил. 1. Който не се страхува, който проявява мъжество и решителност; смел, юначен, мъжествен, сърцат. Храбра жена. 2. Който е проява на мъжество и решителност. Храбро поведение. //нареч. храбро. // същ. храброст, храбростта, ж.
хралупа мн. хралупи, ж. Дупка в ствола на дърво, образувана при изгниването му от старост.
хралупест хралупеста, хралупесто, мн. хралупести, прил. За дърво — който има хралупа. Хралупест дъб.
храм храмът, храма, мн. храмове, (два) храма, м. 1. Богослужебна сграда; църква. Влизам в храма. 2. Прен. Място, където се изпитва благоговение пред това, което се създава или твори там. Театърът е храм на изкуството. // прил. храмов, храмова, храмово, мн. храмови (в 1 знач.).
храна мн. храни, ж. 1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна. 2. Прен. Само ед. Това, което задоволява вътрешни нужди. Храна за чувствата. Храна за ума. 3. Обикн. мн. Жито, зърно, фураж. Зърнени храни.
хранен хранена, хранено, мн. хранени, прил. 1. Разг. Охранен. Хранен добитък. 2. Остар. Доверен, верен. Хранен човек.
храненик мн. храненици, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява. // същ. умал. хранениче, храненичета, ср.
храненица мн. храненици, ж. Момиче храненик.
хранилище мн. хранилища, ср. Място (помещение или сграда), където се съхраняват ценни и др. предмети. Хранилище за ръкописи.
хранилка мн. хранилки, ж. Приспособление за хранене на животни и птици. Децата поставиха хранилки в гората.
хранителен хранителна, хранително, мн. хранителни, прил. 1. Който се използва като храна. Хранителни стоки. 2. Който е наситен с полезни за организма вещества; питателен. 3. Който произвежда храни. Хранителен комбинат. // същ. хранителност, хранителността, ж.
хранопровод мн. хранопроводи, (два) хранопровода, м. Обикн. ед. Орган във форма на тръба, по която храната преминава от устата в стомаха. // прил. хранопроводен, хранопроводна, хранопроводно, мн. хранопроводни.
храносмилане само ед. Процес на разграждане, смилане на храната в организма. Добро храносмилане. // прил. храносмилателен, храносмилателна, храносмилателно, мн. храносмилателни. Храносмилателен орган.
хрантутя хрантутиш, мин. св. хрантутих, мин. прич. хрантутил, несв.; кого/какво. Разг. Грубо. Храня, издържам този, който не заслужава или от който няма никаква полза. Цял живот хрантутеше сина си, това й е за отплата. Само ги хрантутим тия животни, а не растат.
храня храниш, мин. св. храних, мин. прич. хранил, несв.; кого/какво. 1. Давам храна да яде. Отивам да храня децата. Храня добитък. 2. Осигурявам необходимите средства за издръжка; издържам. Мъжът и не работи и тя трябва да ги храни. — храня се. 1. Ям. Храня се в стол. Храня се бързо. 2. Издържам се, прехранвам се. От тези книги се храня. // същ. хранене, мн. хранения, ср. Две хранения на ден.
храня храниш, мин. св. храних, мин. прич. хранил, несв. В съчетание със съществителни за чувство — изпитвам. Храня омраза. Храня голяма любов.
храсвам храсваш, несв. и храсна, св, Разг. Храскам веднъж или поединично.
храскам храскаш, несв. Разг. Удрям силно, със замах, като предизвиквам шум; хряскам, тряскам.
храсна храснеш, мин. св. храснах, мин. прич. храснал, св. — вж. храсвам.
храст храстът, храста, мн. храсти, (два) храста, м. Дребно дърво с тънък ствол и много разклонения, които започват още от повърхността на земята. Шипков храст. // същ. умал. храстче, мн. храстчета, ср. // прил. храстов, храстова, храстово, мн. храстови.
храсталак мн. храсталаци, (два) храсталака, м. Покрито с гъстоизраснали храсти място. Шмугнах се в храсталака.
храча храчиш, мин. св. храчих, мин. прич. храчил, несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв. // същ. храчене, ср.
храчка мн. храчки, ж. Гъста слуз, която се отделя от секретите на белите дробове или носната кухина и се изхвърля през устата. Кървава храчка.
хребет мн. хребети, (два) хребета, м. Връхна част, гребен на планина.
хрема само ед. Възпаление на носната лигавица, придружено от сополи и често кихане; ринит.
хремав хремава, хремаво, мн. хремави, прил. Който има хрема. Хремаво дете.
хризантема мн. хризантеми, ж. Есенно цвете с големи кичести цветове по един на стрък. Бели хризантеми.
хриле само мн. Органи за дишане на водни животни във форма на дъговидни твърди цепнатини по кожата.
хрип хрипът, хрипа, мн. хрипове, (два) хрипа, м. Хриплив звук при дишане, обикн. в резултат на белодробно заболяване.
хрипкав хрипкава, хрипкаво, мн. хрипкави, прил. Хриплив. // нареч. хрипкаво. // същ. хрипкавост, хрипкавостта, ж.
хриплив хриплива, хрипливо, мн. хрипливи, прил. За глас, звук — който не звучи чисто, ясно; глух, дрезгав, пресипнал, прегракнал, продран. // нареч. хрипливо. Пея хрипливо. // същ. хрипливост, хрипливостта, ж.
хрисим хрисима, хрисимо, мн. хрисими, прил. Разг. 1. Кротък, смирен, покорен. Хрисимо дете. 2. Който изразява смиреност, покорство. Хрисим поглед. Хрисими думи. // нареч. хрисимо. // същ. хрисимост, хрисимостта, ж.
християнизирам християнизираш, несв. и св.; кого/какво. Обръщам в християнска вяра. // същ. християнизиране, ср.
християнин мн. християни, м. Човек, който изповядва християнството.
християнка мн. християнки, ж. Жена християнин.
християнство само ед. 1. Широкоразпространена религия, в основата на която лежи култът към Исус Христос. 2. Тези, които изповядват тази религия като цяло. Западно християнство. // прил. християнски, християнска, християнско, мн. християнски. Християнска религия.
христолюбив христолюбива, христолюбиво, мн. христолюбиви, прил. Който е предан християнин. Христолюбива жена.
христоматия мн. христоматии, ж. Учебно помагало — сборник с подбрани текстове или откъси от текстове за изучаване. Христоматия по езикова култура. Христоматия по литература.
хром хрома, хромо, мн. хроми, прил. Остар. Куц.
хром хромът, хрома, само ед., м. Химически елемент — сивкавобял метал с приложение в металургията за различни сплави или покрития. // прил. хромов, хромова, хромово, мн. хромови.
хромирам хромираш, несв. и св.; какво. Правя хромово покритие. // същ. хромиране, ср.
хроника мн. хроники, ж. 1. Истор. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Ма-насиева хроника. 2. Литературно произведение, което наподобява в излагането на събитията такова съчинение. 3. В периодичния печат — кратко съобщение за актуална случка, събитие или колонка с такива съобщения.
хроникален хроникална, хроникално, мн. хроникални, прил. Който е построен като хроника.
хроникьор мн. хроникьори, м. 1. Сътрудник във вестник, който събира материали за хрониката. 2. Човек, който излага в последователен ред събития, на които е съвременник, без да ги коментира.
хронист мн. хронисти, м. Истор. Автор на хроника (в 1 знач.); летописец.
хроничен хронична, хронично, мн. хронични, прил. Който не се променя с времето или се повтаря циклично; траен, постоянен. Хронично заболяване. Хроничен недоимък. Хроничен глад. // нареч. хронично.
хронически хроническа, хроническо, мн. хронически, прил. Хроничен. // нареч. хронически.
хронология само ед. 1. Изброяване на събитията в тяхната последователност по време. Правя хронология. 2. Последователност от събития във времето. Спазвам хронологията. 3. Спец. Помощна историческа наука, която датира събития и паметници. // прил. хронологичен, хронологична, хронологично, мн. хронологични. // прил. хронологически, хронологическа, хронологическо, мн. хронологически. Хронологически ред.
хронометър мн. хронометри, (два) хронометъра, м. 1. Астрономически прибор на точно измерване на времето. 2. Много точен часовник. 3. Такъв часовник, с който се отчита времето в спортни състезания.
хрумва ми (ти, му, й, ни, ви, им), несв. и хрумне ми, св. Внезапно ми идва наум, осенява ме. Постоянно ми хрумват разни идеи. // същ. хрумване, мн. хрумвания, ср.
хрумне ми мин. св. хрумна ми, мин. прич. хрумнал ми, св. — вж. хрумва ми.
хрупам хрупаш, несв. 1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен приглушен и отсечен шум. Хрупам морков. 2. Издавам такъв шум при ядене. Стига си хрупал, че ме дразниш. // същ. хрупане, ср.
хрупвам хрупваш, несв. и хрупна, св. Хрупам веднъж или поединично.
хрупкав хрупкава, хрупкаво, мн. хрупкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раздробяване. Хрупкава кора. Хрупкави сладки. Хрупкав сняг. // същ. хрупкавост, хрупкавостта, ж.
хрупкам хрупкаш, несв. Хрупам леко, по малко. // същ. хрупкане, ср.
хрупна хрупнеш, мин. св. хрупнах, мин. прич. хрупнал, св. — вж. хрупвам.
хрусвам хрусваш, несв. и хрусна, св. Хрускам веднъж или поединично.
хрускам хрускаш, несв. 1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен рязък шум. Хрускам дражета. 2. Хрущя. // същ. хрускане, ср.
хрусна хруснеш, мин. св. хруснах, мин. прич. хруснал, св. — вж. хрусвам.
хрущя хрущиш, мин. св. хрущях, мин. прич. хрущял, несв. Издавам специфичен шум като при раздробяване на нещо твърдо. Костилките хрущяха между зъбите на прасето. // същ. хрущене, ср.
хрущял мн. хрущяли, (два) хрящяла, м. Вид ненапълно втвърдена костна тъкан в организма на човек или животно. // прил. хрущялен, хрущялна, хрущялно, мн. хрущялни.
хрът хрътът, хръта, мн. хрътове, (два) хръта, м. Остар. Ловно куче с дълго и елегантно тяло.
хрътка мн. хрътки, ж. 1. Хрът. 2. Женски хрът.
хрян хрянът, хряна, мн. хрянове, (два) хряна, м. Културно растение с дебел лют корен, използван като подправка. // прил. хрянов, хрянова, хряново, мн. хрянови.
хрясвам хрясваш, несв. и хрясна, св. Хряскам веднъж или поединично.
хряскам хряскаш, несв. Разг. Храскам.
хрясна хряснеш, мин. св. хряснах, мин. прич. хряснал, св. — вж. хрясвам.
хубав хубава, хубаво, мн. хубави, прил. 1. Който е с приятен външен вид; красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав. Хубава мома. 2. Който е приятен за сетивата. Хубава храна. Хубава миризма. Хубава песен. 3. Който се оценява положително, който притежава достойнства; добър. Хубаво възпитание. Хубава постъпка. Хубаво преживяване. 4. Доброкачествен. Хубаво списание. Хубав миксер. 5. Разг. Който е в голям размер или в голямо количество; изобилен. Хубава реколта. 6. За време — който е слънчев, безоблачен, топъл. Хубав ден. 7. Разг. Ирон. Лош. Хубава работа! // прил. умал. хубавичък, хубавичка, хубавичко, мн. хубавички.
хубавелка мн. хубавелки, ж. Разг. Хубавица.
хубавеляк мн. хубавеляци, м. Разг. Хубавец (в 1 знач.).
хубавец мн. хубавци, м. 1. Хубав (в 1 знач.) мъж; красавец. 2. Ирон. Негодник, хубостник.
хубавея хубавееш, мин. св. хубавях, мин. прич. хубавял, несв. 1. Ставам все по-хубав; разхубавявам се. От ден на ден момата хубавееше. 2. Хубавея се. — хубавея се. Изглеждам хубав, красив, привличам вниманието с хубостта си.
хубавица мн. хубавици, ж. Хубава (в 1 знач жена; красавица.
хубаво нареч. 1. Приятно. Много ми е хубаво в тази къща. 2. Добре. Хубаво сте се наредили — и работа имате, и къща си купихте. 3. Много, доста. Хубаво ще те набия, да запомниш. // нареч. умал. хубавичко.
хубост хубостта,мн. хубости, ж. 1.Само ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. Такава хубост рядко се среща. 2. Обикн. мн. Красиви местности или други природни обекти. Хубостите на България.
хубостник мн. хубостници, м. Разг. Пренебр. Лош човек; негодник, непрокопсаник. Оня хубостник да не ми се мярка пред очите.
хубостница мн. хубостници, ж. Разг. Пренебр Жена хубостник.
художествен художествена, художествено, художествени, прил. 1. Който се отнася до изкуство или до произведения на изкуството. Художествена литература. Художествен ръководител. 2. Който е в съответствие с изискванията на изкуството, на естетиката. Художествена фотография. // нареч. художествево (във 2 знач.). // същ. художественост, художествеността, ж. • Художествена галерия. Галерия в която се излагат на показ картини, склуптури и под. произведения на изкуството.
художник мн. художници, м. 1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец. 2. Човек, който проявява творчество, оригиналност в дейността си, обикн. свързана с изкуството. Елин Пелин - художник на българското село. Художник фотограф. // прил. художнически, художническа, художническо, мн. художнически. Художнически талант.
художничка мн. художнички, ж. Жена художник.
хуквам хукваш, несв. и хукна, св. 1. Затичвам се изведнъж; втурвам се да бягам. Кучето хукна по пътеката. 2. Разг. Прен. Ходя да уреждам, многократно и настойчиво се заемам с уреждането на нещо. Хукнах да го оправям, да не стига до съд.
хукна хукнеш, мин. св. хукнах, мин. прич. хукнал. св. — вж. хуквам.
хула мн. хули, ж. Груба нападка, обвинение, често несправедливо; злословие, клевета. Тези хули на могат да очернят светлата му памет.
хулен хулна, хулно, мн. хулни, прил. Който съдържа хули. Хулни думи.
хулиган мн. хулигани, м. Невъзпитан човек, който грубо нарушава обществения ред и спокойствието на хората; гамен, нехранимайко, хъшлак, хаймана. // прил. хулигански, хулиганска, хулиганско, мн. хулигански. Хулиганска проява.
хулиганка мн. хулиганки, ж. 1. Жена хулиган. 2. Прен. Жарг. Малка бутилка за 100 г. алкохолно питие.
хулиганствам хулиганстваш, несв. Проявявам хулиганство. // същ. хулиганстване, ср.
хулиганство мн. хулиганства, ср. Хулиганска проява.
хулиганствувам хулиганствуваш, несв. Хулиганствам.
хулител хулителят, хулителя, мн. хулители, м. Човек, който хули. // прил. хулителски, хулителска, хулителско, мн. хулителски.
хулителка мн. хулителки, ж. Жена хулител.
хулителство мн. хулителства, ср. Хулителска проява.
хуля хулиш, мин. св. хулих, мин. прич. хулил, несв.; кого/какво. Говоря хули по адрес на някого или нещо; злословя, ругая, оплювам.
хума само ед. Вид мазна глина, употребявана като козметично или хигиенно средство и др. Маска на лицето от хума.
хуманен хуманна, хуманно, мн. хуманни, прил. Човечен, човеколюбив, състрадателен, отзивчив. Хуманен жест. Хуманна проява. // нареч. хуманно. // същ. хуманност, хуманността, ж.
хуманизъм само ед. 1. Идеология, която поставя на първо място уважението към личността, към достойнството на човека. 2. Човечност, човеколюбив, хуманност. Проява на хуманизъм. // прил. хуманистичен, хуманистична, хуманистично, мн. хуманистични.
хуманист мн. хуманисти, м. 1. Привърженик и последовател на хуманизма. 2. Хуманен човек.
хуманистка мн. хуманистки, ж. Жена хуманист.
хуманитарен хуманитарна, хуманитарно, мн. хуманитарни, прил. Който се отнася към човешкото общество, към човека и неговата култура. Хуманитарни науки. Хуманитарно образование.
хуманоид мн. хуманоиди, м. Човекоподобно същество от друга планета, което посещава Земята; извънземно.
хумор само ед. 1. Насмешливо отношение към недостатъци, слабости и др., чрез което те се представят в комически вид и предизвикват смях. Чувство за хумор. 2. В изкуството и литературата — изобразяване на нещо или на някого в комичен план, така че да предизвика смях. Чудомир използва хумора, за да изобрази своите селяци. // прил. хумористичен,хумористична, хумористично, мн. хумористични. Хумористично предаване. // прил. хумористически, хумориетическа, хумористическо, мн. хумористически.
хумореска мн. хуморески, ж. 1. Остар. Късо хумористично произведение (литературно или музикално). Играем хумореска. 2. Разг. Пренебр. Неистина, измислица. Стига си ми разправял хуморески!
хуморист мн. хумористи, м. 1. Автор на хумористични художествени произведения. 2. Човек, който умее забавно да разказва смешни неща, да се шегува.
хумористка мн. хумористки, ж. Жена хуморист.
хунта мн. хунти, ж. В латиноамериканските страни — заговорническа военна организация, която заграбва властта и налага режим на терор.
хурка мн. хурки, ж. Специално пригодена дълга пръчка, върху която се закрепва къделя вълна и др. при ръчно предене.
хусар мн. хусари, м. 1. Истор. Някогашен конник с пика. 2. Конен войник или офицер в някои армии. // прил. хусарски, хусарска, хусарско, мн. хусарски. Хусарска стойка.
хълбок мн. хълбоци, (два) хълбока, м. Странична част на тялото между ребрата и тазовите кости. Лягам на хълбок. // прил. хълбочен, хълбочна, хълбочно, мн. хълбочни.
хълм хълмът, хълма, мн. хълмове, (два) хълма, м. Неголямо възвишение на земния релеф; рид, баир, тепе. Хълмът Света гора.
хълмист хълмиста, хълмисто, мн. хълмисти, прил. В който има много хълмове. Хълмист релеф.
хълтам хълташ, несв. Разг. Хлътвам.
хълцам хълцаш, несв. 1. Несъзнателно и рязко поемам въздух поради спазъм в диафрагмата, като при това издавам особен шум. За да спреш да хълцаш, поеми дълбоко въздух и задръж. 2. Плача, като периодично и шумно поемам въздух; хлипам. Детето беше захлупило очите си с ръце и хълцаше. // същ. хълцане, ср.
хълцукам хълцукаш, несв. Разг. Хълцам.
хълцуквам хълцукваш, несв. и хълцукна, св. Хълцукам веднъж или поединично.
хълцукна хълцукнеш, мин. св. хълцукнах, мин. прич. хълцукнал, св. — вж. хълцуквам.
хърба мн. хърби, м. и ж. Разг. Хърбав човек или животно.
хърбав хърбава, хърбаво, мн. хърбави, прил. Много слаб, хилав.
хързулвам хързулваш, несв. и хързулна, св.; кого. Разг. 1. Подхлъзвам, хлъзгам. 2. Прен. Измамвам, излъгвам. Хързулнаха ме с тези дърва. — хързулвам се/хързулна се. 1. Подхлъзвам се. 2. Измамвам се.
хързулна хързулнеш, мин. св. хързулнах, мин. прич. хързулнал, св. - вж. хързулвам.
хъркам хъркаш, несв. 1. Издавам гърлен шум по време на сън. Един хъркаше и всички други не можеха да спят. 2. Прен. Разг. Пренебр. Спя дълбоко, непробудно. Цяла нощ хърка и затова е бодър. // същ. хъркане, ср.
хърсъз мн. хърсъзи, м. Остар. Разбойник, негодник; хаирсъзин.
хъш хъшът, хъша, мн. хъшове, м. Истор. Български емигрант революционер от преди Освобождението. // прил. хъшовски, хъшовска, хъшовско, мн. хъшовски. Хъшовско облекло. // същ. хъшовство, ср.
хъшлак мн. хъшлаци, м. Разг. Пренебр. Уличен младеж; безделник, гамен, хаймана. // прил. хъшлашки, хъшлашка, хъшлашко, мн. хъшлашки.