Дума Описание
фа само ед. Четвъртият тон от до- мажорната музикална гама, както и нотният знак на този тон.
фабрика мн. фабрики, ж. Предприятие за производство с помощта на машини; малък завод. Фабрика за текстилни изделия. // прил. фабричен, фабрична, фабрично, мн. фабрични. Фабрично производство.
фабрикант мн. фабриканти, м. Притежател на фабрика. // прил. фабрикантски. фабрикантска, фабрикантско, мн. фабрикантски. Фабрикантско дете.
фабрикантка мн. фабрикантки, ж. Жена фабрикант.
фабрикат мн. фабрикати, (два) фабриката, м. Продукт на фабрично производство.
фабрикувам фабрикуваш, несв.\ какво. 1. Остар. Произвеждам фабрично. 2. Прен. Разг. Измислям, съчинявам с голяма доза лъжа или в голямо количество. Фабрикуват фалшиви паспорти. // същ. фабрикуване, ср.
фабула мн. фабули, ж. 1. Спец. Излагане на събитията, случките в художествено произведение в хронологична последователност и в логическа зависимост. 2. Басня, приказка, предание. // прил. фабулен, фабулна, фабулно, мн. фабулни.
фабулирам фабулираш, несв. и св. Изграждам фабула на художествено произведение. Не всеки писател може да фабулира.
фавела мн. фавели, ж. Бедняшки квартал в края на голям град в Бразилия.
фавн фавнът, фавна, мн. фавни, (два) фавна, м. В римската митология - горско полубожество, покровител на стадата; сатир.
фаворизация само ед. Фаворизиране.
фаворизирам фаворизираш, несв. и св.; кого/какво. Облагодетелствам, покровителствам, най-често незаслужено; правя свой фаворит. Фаворизирайки един, той ощетява всички останали. // същ. фаворизиране, ср.
фаворит мн. фаворити, м. 1. Любимец на високопоставено лице, който има изгода от неговото покровителство. Фаворит на краля. 2. В състезания — лицето или отборът с най-големи изгледи за победа.
фаворитка мн. фаворитки, ж. Жена фаворит.
фагот мн. фаготи, (два) фагота, м. Духов музикален инструмент от дърво, съставен от три сегмента тръби, които се съединяват в краищата. Свиря на фагот.
фаготист мн. фаготисти, м. Човек, който свири на фагот.
фаготистка мн. фаготистки, ж. Жена фаготист.
фаза мн. фази, ж. 1. Период, момент или определена степен в развитието на нещо; етап, стадий. Първа фаза на войната. Лунни фази. 2. Спец. Една от електрическите вериги в генератор и токът, който протича в нея. // прил. фазов, фазова, фазово, мн. фазови. Фазово развитие.
фазан мн. фазани, (два) фазана, м. 1. Дива птица с пъстро оперение, която живее в храсталак ниски гори. Печен фазан. 2. Прен. Жарг. Старшина школник. Командуваше ни един фазан. // прил. фазанов, фазанова, фазаново, мн. фазанови (в 1 знач.).
фазис мн. фазиси, (два) фазиса, м. Фаза (в 1 знач.).
файда само ед. 1. Разг. Полза, облага, изгода, печалба. Имам файда. 2. Остар. Лихва.
файтон мн. файтони, (два) файтона, м. Вид удобна конска кола на пружини за превоз на пътници. Бърз файтон.
файтонджия мн. файтонджии, м. Човек, който кара файтон.// прил. файтонджийски. файтонджийска, файтонджийско, мн. файтонджийски.
факел мн. факли, (два) факела, м. 1. Приспобление за светене, което се състои от къс прът и намотани върху него насмолени парцали и др. Нося факел е тъмнината. 2. Прен. Ръководно начало, този, който сочи правилния път. Неговото име е факел за нас. // прил. факелен факелна, факелно, мн. факелни.
факир мн. факири, м. 1. Човек, който прави фокуси, чудеса; фокусник. 2. Прен. Разг. Много сръчен, много обигран човек. Той е факир в банковите дела. // прил. факирски, факирска, факирско, мн. факирски.
факла мн. факли, ж. Факел (в 1 знач.).
факс факсът, факса, мн. факсове, (два) факса, м Телефакс.
факсимиле мн. факсимилета, ср. 1. Точно възпроизведен (чрез преснимане или клише) оригинал на ръкопис, подпис, книга и др. 2. Печат с гравиран подпис.
факт фактът, факта, мн. факти, (два) факта. 1. Нещо, което действително е станало. случило се е или съществува. Неопровержим факт е наличието на миди в морето. 2. Нещо, което се привежда като доказателство; сведение. Ето ви фактите, а вие си направете изводите.
фактичен фактична, фактично, мн. фактични, прил. Фактически. // нареч. фактично. // същ. фактичност, фактичността, ж.
фактически фактическа, фактическо, мн. фактически, прил. Който съответства на фактите, основан е върху факти; действителен. Фактическа свобода. // нареч. фактически.
фактология само ед. 1. Описание на факти, опора на фактически материал; документалност. 2. Фактите в едно описание, като цяло.
фактор фактори, (два) фактора, м. 1. Основи: обстоятелство, причина, движеща сила на процес или явление; условие. Необходим фактор. Факторът време. 2. Прен. Човек, който заема отговорна длъжност, от когото зависят много неща. В своята област той е фактор. • Рисков фактор. Съвкупност от предпоставки, които създават опасност, несигурност в дадено начинание.
фактура мн. фактури, ж. Документ, сметка с подробно описание на продадена/купена стока. // прил. фактурен, фактурна, фактурно, мн. фактурни.
фактурирам фактурираш, несв. и св.; какво. Вписвам във фактура. Фактурирахме ли всичко? // същ. фактуриране, ср.
факултативен факултативна, факултативно, мн. факултативни, прил. Който не е задължителен, а е по избор. // нареч. факултативно.
факултет мн. факултети, (два) факултета, м. Основна структурна единица във висше учебно заведение, в която се включват определен кръг близки по характер научни дисциплини и специалности. Филологически факултет. Факултет по автоматика. // прил. факултетен, факултетна, факултетно, мн. факултетни. Факултетно ръководство. // прил. факултетски, факултетска, факултетско, мн. факултетски. Факултетска библиотека.
фал фалът, фала, мн. фалове, (два) фала, м. 1. Спец. Наказателен удар в някои спортни игри. Свиря фал. 2. Прен. Разг. Провал, несполука, грешка. Направих няколко фала.
фалирам фалираш, несв. и св. 1. Изпадам във фалит. Индустриалците могат и да фалират. 2. Прен. Претърпявам пълен неуспех в нещо; пропадам. 3. Прен. Жарг. За дрехи, обувки и др. под. — не съм годен повече за носене. Любимата ми пола фалира. // същ. фалиране, ср.
фалит само ед. 1. Финансова несъстоятелност на предприятие, фирма и др.; банкрут. Обявявам фалит. 2. Прен. Провал, пропадане.
фалцет само ед. 1. Висок мъжки глас, променен по посока на женски или на детски. Неприятен фалцет. 2. Пеене с такъв глас. Пея е фалцет.
фалш фалшът, фалша, само ед., м. 1. Лъжа, измама, престореност, лицемерие. Улавям фалш в гласа му. 2. Неточна интонация, невярно изпълнен звук в музикално произведение.
фалшив фалшива, фалшиво, мн. фалшиви, прил. 1. Който не е истински; лъжлив. Фалшив паспорт. Фалшива тревога. 2. Който е изпълнен с престореност, с фалш; лицемерен, престорен, неестествен. Фалшива усмивка. Фалшив приятел. 3. В музиката — който е изпълнен невярно, с фалш. Фалшива нота. Фалшиво пеене.// нареч. фалшиво. // същ. фалшивост, фалшивостта, ж.
фалшификат мн. фалшификати, (два) фалшификата, м. Фалшиво изделие, произведение, документ и др.
фалшификатор мн. фалшификатори, м. Човек, който прави фалшификати. Фалшификатор на пари. // прил. фалшификаторски, фалшификаторска, фалшификаторско, мн. фалшификаторски. Фалшификаторски умения.
фалшификаторка мн. фалшификаторки, ж. Жена фалшификатор.
фалшификация мн. фалшификации, ж. 1. Фалшифициране. Правя фалшификация. 2. Фалшификат. Великолепна фалшификация на Рубенс.
фалшифицирам фалшифицираш, несв. и св.; какво. 1. Подправям, имитирам с цел да бъде прието за истинско. Фалшифицирам пари. 2. Прен. Съзнателно изопачавам. Фалшифицирам историята. // същ. фалшифициране, ср.
фамилиарен фамилиарна, фамилиарно, мн. фамилиарни, прил. 1. Който проявява по отношение на друг прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен човек. 2. Който е проява на прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен жест. Фамилиарно поведение. // нареч. фамилиарно. Държа се фамилиарно. // същ. фамилиарност, фамилиарността, ж.
фамилиарнича фамилиарничиш, мин. св. фамилиарничих, мин. прич. фамилиарничил, несв.; с кого. Държа се фамилиарно.
фамилия мн. фамилии, ж. 1. Семейство, род. Известна фамилия. 2. Родово име, което обикновено е трето поред; фамилно име. Съпругата приема фамилията на съпруга. // прил. фамилен, фамилна, фамилно, мн. фамилни. Фамилна къща.
фамозен фамозна, фамозно, мн. фамозни, прил. Който е известен поради изключителните си, понякога странни качества; забележителен, прословут. Фамозен певец.
фанатизирам фанатизираш, несв. и св.; кого/какво. Правя да стане фанатик. Фанатизирам тълпата. — фанатизирам се. Ставам фанатик.
фанатизъм само ед. Пълна преданост към собствените политически, религиозни и др. убеждения, съпроводена от ненавист към чуждата позиция.
фанатик мн. фанатици, м. Човек, който проявява фанатизъм. Религиозен фанатик.
фанатичен фанатична, фанатично, мн. фанатични, прил. 1. Който се отнася към фанатизъм. 2. Който е проява на фанатизъм; непримирим, неистов. Фанатичен поглед. Фанатичен стремеж към свобода. // нареч. фанатично.
фанатически фанатическа, фанатическо, мн. фанатически, прил. Фанатичен. // нареч. фанатически.
фанатичка мн. фанатички, ж. Жена фанатик.
фанела мн. фанели, ж. Фланела (в 3 знач.).
фантазирам фантазираш, несв. и св. Измислям несъществуващи неща, представям си недействителни и нереални случки, събития (обикн. хубави); мечтая, бленувам, въобразявам си. Момичето гледаше през прозореца и фантазираше. // същ. фантазиране, ср.
фантазия мн. фантазии, ж. 1. Само ед. Способност на човека да вижда мислено събития, образи и др.; въображение. Имам богата фантазия. Развихрена фантазия. 2. Разг. Нещо, което е родено от въображението; измислица, мечта, приумица. Твоите фантазии вече ми дотягат. 3. Спец. Музикална творба в свободна форма.
фантазьор мн. фантазьори, м. 1. Човек, който обича да фантазира; мечтател. 2. Прен. Човек, който не вижда или не иска да види реално нещата; несериозен човек. Мъжът и е фантазьор. // прил. фантазьорски, фантазьорска, фантазьорско, мн. фантазьорски. // същ. фантазьорство, ср.
фантазьорка мн. фантазьорки, ж. Жена фантазьор.
фантасмагория мн. фантасмагории, ж. 1. Причудливо фантастично видение. 2. Разг. Пренебр. Измислица, приумица, небивалица. Няма да слушам разни фантасмагории.
фантаст мн. фантасти, м. Писател, автор на фантастика (във 2 знач.).
фантастика само ед. 1. Недействителен, чуден, въображаем елемент в нещо. Разказите за извънземни са изпълнени с фантастика. 2. Художествени произведения, в които се описват необикновени, невероятни, свръхестествени събития. Научна фантастика.
фантастичен фантастична, фантастично, мн. фантастични, прил. 1. Който е плод на фантазия; измислен, невероятен, недействителен. Фантастичен град. 2. Който се отнася към фантастика (във 2 знач.). Фантастичен герой. 3. Разг. Който предизвиква възхищение; превъзходен, отличен. Фантастичен ум. Фантастична дреха.// нареч. фантастично.// същ. фантастичност, фантастичността, ж.
фантастка мн. фантастки, ж. Жена фантаст.
фанте мн. фантета, ср. 1. Жарг. Полицай. 2. Остар. Карта за игра вале.
фантом мн. фантоми, (два) фантома, м. Призрак, привидение.
фанфара мн. фанфари, ж. Меден духов музикален инструмент с форма на издължена тръба, с който се издават тържествени сигнали. // прил. фанфарен, фанфарна, фанфарно, мн. фанфарни. Фанфарен оркестър.
фар фарът, фара, мн. фарове, (два) фара, м. 1. Силно осветително тяло в специална кула на брега на морето за подаване на сигнали към корабите. Разхождам се до фара. 2. Прен. Пътеводна светлина. Фар в живота. 3. Силна лампа с рефлектор за осветяване на пътя, разположена върху всяка от предните две страни на моторно превозно средство. Счупен фар. 4. Прен. Жарг. Само мн. Очила. // прил. фаров, фарова, фарово, мн. фарови.
фараон мн. фараони, м. Истор. Държавен глава монарх в древен Египет. // прил. фараонов, фараонова, фараоново, мн. фараонови. Фараонов слуга. // прил. фараонски, фараонска, фараонско, мн. фараонски. Фараонска войска.
фарингит само ед. Спец. Болезнено възпаление на фаринкса.
фаринкс мн. фаринкси, (два) фаринкси, (два) фаринкса, м. Част от гърлото; глътка.
фарисей фарисеят, фарисея, мн. фарисеи, м. 1. Истор. В древността — член на еврейска религиозна групировка с политически претенции, която защитавала богатите слоеве и привидно показвала строго спазване на религиозните догми. 2. Прен. Лицемер. Не искам в къщата си фарисеи. // прил. фарисейски, фарисейска, фарисейско, мн. фарисейски.
фарисейка мн. фарисейки, ж. Жена фарисей (във 2 знач.).
фарисейство само ед. Поведение на фарисей (във 2 знач.); лицемерство.
фарисейщина само ед. Фарисейство.
фармаколог мн. фармаколози, м. Специалист по фармакология.
фармакология само ед. Спец. Наука за лекарствата и влиянието им върху живия организъм. // прил. фармакологичен, фармакологична, фармакологично, мн. фармакологични.
фармакомания само ед. Спец. Безконтролна употреба на лекарствени средства като болезнено увлечение.
фармацевт мн. фармацевти, м. Специалист по фармация; аптекар.
фармацевтика само ед. Фармация. // прил. фармацевтичен, фармацевтична, фармацевтично, мн. фармацевтични. Фармацевтична промишленост.
фармацевтка мн. фармацевтки, ж. Жена фармацевт.
фармация само ед. Спец. Наука за лекарствата и тяхното въздействие върху организма; аптекарство. Следвам фармация.
фарс фарсът, фарса, мн. фарсове, (два) фарса, м. 1. Спец. Комедия с елементарен хумористичен, на места сатиричен елемент. 2. Прен. Цинична постъпка. Разигравам фарс. // прил. фарсов, фарсова, фарсово, мн. фарсови.
фарфор само ед. Остар. Порцелан. // прил. фарфорен, фарфорна, фарфорно, мн. фарфор-ни. // прил. фарфоров, фарфорова, фарфорово, мн. фарфорови.
фас фасът, фаса, мн. фасове, (два) фаса, м. 1. Остатък от изпушена цигара; угарка. Пълен с фасове пепелник. 2. Жарг. Цигара. Дай един фас!
фасада мн. фасади, ж. 1. Лицева част на сграда откъм централния вход. 2. Прен. Жарг. Лице. // прил. фасаден, фасадна, фасадно, мн. фасадни. Фасадна страна.
фасон мн. фасони, (два) фасона, м. 1. Обикн. ед. Вид, форма на дреха, шапка, обувка; кройка. Интересен фасон. 2. Разг. Външен вид. Смачкан фасон. 3. Прен. Разг. Превзета проява, надуто държане; поза. Правя фасони. // прил. фасонен, фасонна, фасонно, мн. фасонни.
фасонирам фасонираш, несв. и св.; какво. Придавам фасон, форма.
фасонка мн. фасонки, ж. Приспособление от изолационен материал с поставени клеми за свързване на електрическа лампа към мрежата.
фасул само ед. Увивно растение с плод боб. // прил. фасулен, фасулена, фасулено, мн. фасулени. // прил. фасулев, фасулева, фасулево, мн. фасулеви.
фасулски фасулска, фасулско, мн. фасулски, прил. Жарг. 1. Много лесен, елементарен. Фасулска работа. 2. Безинтересен, тъп, глупав. Фасулски разказ.
фатален фатална, фатално, мн. фатални, прил. 1. Неизбежен, неминуем, съдбоносен. Фатално решение. Фатална среща. 2. Пагубен, гибелен, нещастен. Фатален изход. // нареч. фатално. // същ. фаталност, фаталността, ж.
фатализъм само ед. Вяра в предопределението на човешката съдба. // прил. фаталистичен, фаталистична, фаталистично, мн. фаталистични. // прил. фаталистически, фаталистическа, фаталистическо, мн. фаталистически.
фаталист мн. фаталисти, м. Човек с фаталистични предубеждения.
фаталистка мн. фаталистки, ж. Жена фаталист.
фаул мн. фаули, (два) фаула, м. Фал (в 1 знач.).
фаулирам фаулираш, несв. и св.; кого. В спортни игри — правя фаул по отношение на някого. Нападателят бе фаулиран. // същ. фаулиране, ср.
фауна само ед. Спец. Част от природата, която обхваща животинския свят.
фашизирам фашизираш, несв. и св.; кого/какво. Правя да стане с фашистки убеждения. Фашизирам младежта. //същ. фашизиране.
фашизъм само ед. Политическо течение, възникнало в Италия в началото на XX век и реализирано по-късно като открита диктатура, расизъм и териториална агресия. // прил. фашистки, фашистка, фашистко, мн. фашистки.
фашист мн. фашисти, м. Привърженик на фашизма.// прил. фашистки, фашистка, фашистко, мн. фашистки.
фашистка мн. фашистки, ж. Жена фашист.
фаянс само ед. 1. Керамична маса от глина с примеси на гипс и др. 2. Съвкупност от изделия от такъв материал. Купувам си фаянс. // прил. фаянсов, фаянсова, фаянсово, мн. фаянсови. Фаянсови плочки.
февруари неизм. Вторият месец от календарната година. // прил. февруарски, февруарска, февруарско, мн. февруарски. Февруарски студ.
федерален федерална, федерално, мн. федерални, прил. 1. Който е образуван като федерация, който представлява федерация; съюзен. Федерална държава. 2. Който се отнася до федерация. Федерални власти. Федерален окръг.
федерализъм само ед. 1. Държавно изграждане на принципа на федерацията. 2. Политически стремеж да се установи федерален строй.
федералист мн. федералисти, м. Привърженик на федерализма.
федералистка мн. федералистки, ж. Жена федералист.
федерация мн. федерации, ж. 1. Форма на държавно устройство, което е основано върху обединение от няколко относително самостоятелни държавни образувания (републики, щати и др.), както и държава с такова устройство. 2. Обединение на организации, дружества и под. Федерация на демократичната младеж. // прил. федеративен, федеративна, федеративно, мн. федеративни. Федеративен принцип.
фееричен феерична, феерично, мн. феерични, прил. Приказно красив, вълшебен. Феерична рокля. // нареч. феерично. // същ. фееричност, фееричността, ж.
феерия мн. феерии, ж. 1. Пищно сценично представяне на приказка със специални ефекти. 2. Прен. Приказно, невероятно красиво зрелище. Феерия от цветове и звуци.
фейлетон мн. фейлетони, (два) фейлетона, м. Спец. Сатирически публицистичен разказ на злободневна тема. // прил. фейлетонен, фейлетонна, фейлетонно, мн. фейлетонни. Фейлетонно съдържание.
фейлетонист мн. фейлетонисти, м. Автор на фейлетони. Алеко Константинов е голям фейлетонист.
фейлетонистка мн. фейлетонистки, ж. Жена фейлетонист.
фейоха мн. фейохи, ж. Храстовидно топлолюбиво растение с подобен на слива жълтозелен плод, кисело-сладък на вкус и с ягодово-ананасов аромат.
фелдфебел мн. фелдфебели, м. Остар. Най-горен подофицерски чин и лицето, което го носи; старшина. // прил. фелдфебелски, фелдфебелска, фелдфебелско, мн. фелдфебелски.
фелдшер мн. фелдшери, м. Лице със средно специално или полувисше медицинско образование, което е помощник на лекар. // прил. фелдшерски, фелдшерска, фелдшерско, мн. фелдшерски.
феминизация само ед. Феминизиране.
феминизирам феминизираш, несв. и св. 1. Какво. Увеличавам броя на жените в личния състав на специалност, организация и др. 2. Кого/ какво. Придавам женски черти на индивид от мъжки пол. Новата мода феминизира мъжете. — феминизирам се. 1. Ставам с предимно женски личен състав. Специалността се феминизира. 2. За индивид от мъжки пол — придобивам женски черти по социални, физиологични и др. причини. Мъжете се феминизираха. // същ. феминизиране, ср.
феминизъм само ед. Движение за равноправие на жената. // прил. феминистичен, феминистична, феминистично, мн. феминистични. // прил. феминистически, феминистическа, феминистическо, мн. феминистически.
феминист мн. феминисти, м. Привърженик на феминизма. // прил. феминистичен, феминистична, феминистично, мн. феминистични.
феминистка мн. феминистки, ж. Жена феминист.
фен фенът, фена, мн. фенове, (два) фена, м. Запалянко, почитател, страстен поклонник. Феновете на "Бийтълс".
фенер мн. фенери, (два) фенера, м. 1. Стъклена кутия, в която се поставя свещ или лампа, за да служи за осветление. 2. Електрическо приспособление с батерия, лампа и рефлектираща повърхност, което служи за осветление. 3. Разг. Гръден кош на птица без крилата и бутчетата. // същ. умал. фенерче, мн. фенерчета, ср. // прил. фенерен, фенерена, фенерено, мн. фенерени.
фенерджия мн. фенерджии, м. Истор. Човек, който се е грижил за уличното осветление в миналото, когато то се е състояло от фенери.
феникс мн. феникси, (два) феникса, м. В митологията - птица, която се самозаражда, възкръсва от собствената си пепел.
феномен мн. феномени, (два) феномена, м. 1. Явление. Този феномен е добре известен. 2. Необичайно, свръхестествено явление или същество със свръхестествени способности.
феноменален феноменална, феноменално, мн. феноменални, прил. Рядък, изключителен, свръхестествен. Феноменална памет. Феноменални явления. // нареч. феноменално. // същ. феноменалност, феноменалността, ж.
феодал мн. феодали, м. Крупен земевладелец през феодализма. // прил. феодален, феодална, феодално, мн. феодални. Федално владение.
феодализъм само ед. Спец. Обществен строй, който се основава върху едрата земеделска собственост и върху експлоатацията на труда на крепостните селяни от феодала.
фередже мн. фереджета, ср. Широко наметало у жените мюсюлманки, с което се покрива главата и част от лицето. Пребулена с фередже.
ферибот мн. фериботи, (два) ферибота, м. Специален кораб с голяма платформа за превозване не само на пътници, но и на коли, влакове и др. // прил. фериботен, фериботна, фериботно, мн. фериботни.
ферма мн. ферми, ж. 1. Голямо частно земеделско стопанство върху собствена или арендна земя. Имам ферма. 2. Специализирано в отглеждането на селскостопански животни стопанство. Ферма за крави.
ферман мн. фермани, (два) фермана, м. 1. Истор. Султански указ. 2. Прен. Разг. Дълъг писмен текст — урок, писмо, бележка и др. Какъв е този ферман?
фермент мн. ферменти, (два) фермента, м. Спец. Вещество, което се съдържа в живите клетки и участва във всички протичащи в тях химични процеси; ензим.
ферментация мн. ферментации, ж. 1. Спец. Химически процес на разлагане на органичните вещества под влияние на ферменти. 2. Процес на кипене на плодовия сок и преминаването му в алкохол. // прил. ферментационен, ферментационна, ферментационно, мн. ферментационни.
ферментирам ферментираш, несв. и св. Намирам се в процес на ферментация; кипя. Плодовият сок ферментира. // същ. ферментиране, ср.
фермер мн. фермери, м. Стопанин на ферма. Млади фермери. // прил. фермерски, фермерска, фермерско, мн. фермерски. Фермерска земя.
фермерка мн. фермерки, ж. Жена фермер.
фес фесът, феса, мн. фесове, (два) феса, м. 1. Мюсюлманска шапка от червен вълнен плат с форма на пресечен конус и с пискюл в средата. 2. Разг. Пренебр. Турчин.
фестивал мн. фестивали, м. 1. Преглед на постиженията в определен вид изкуство. Музикален фестивал. Фестивал на художествената самодейност. 2. Голям, масов обществен празник. Фестивал на младежта и спорта. // прил. фестивален, фестивална, фестивално, мн. фестивални. Фестивален комплекс.
фестон мн. фестони, (два) фестона, м. 1. Украшение по края на дреха, покривка и др. с дъговидна форма. 2. Архитектурно, скулптурно и др. украшение във вид на падащи гирлянди от цветя.
фестонирам фестонираш, несв. и св.; какво. Украсявам с фестон. // същ. фестониране, ср.
фетиш мн. фетиши, (два) фетиша, м. 1. В суеверието на първобитните — предмет със свръхестествена сила. 2. Прен. Идол, кумир.
фетишизирам фетишизираш, несв. и св.; какво. Правя да стане фетиш, възприемам като фетиш; обожествявам. Той фетишизира нейните дрехи. // същ. фетишизиране, ср
фетишизъм само ед. 1. Култ към неодушевени предмети. 2. Прен. Сляпо преклонение пред нещо.
фетишист мн. фетишисти, м. Човек, който проявява фетишизъм. // прил. фетишистки, фетишистка, фетишистко, мн. фетишистки. Фетишистки навици.
фетишистка мн. фетишистки, ж. Жена фетишист.
фехтовка само ед. Вид спорт — състезание между двама, използващи рапира, сабя, шпага и под.
фехтовчик мн. фехтовчици, м. Състезател по фехтовка.
фехтувам се фехтуваш се, несв. Бия се с шпага, рапира и под. // същ. фехтуване, ср.
фехтувач мн. фехтувачи, м. Фехтовчик.
фея мн. феи, ж. В приказките — красиво и добро свръхестествено същество от женски пол.
фиаско само ед. Пълен провал. Претърпявам фиаско.
фиба мн. фиби, ж. Метална щипка за прикрепяне на коси, обикн. при правенето на прическа. Цветни фиби.
фибра мн. фибри, ж. Мускулно или нервно влакно. Всяка нейна фибра трептеше.
фигура мн. фигури, ж. 1. Спец. В геометрията — заградена от непрекъсната линия плоскост, както и съвкупност от разположени в определен ред точки, линии, повърхности или тела. Геометрична фигура. 2. Очертание на нещо. външен вид; образ. Тази фигура ми е неизвестна. Една фигура се изгуби в мрака. 3. Това. което се описва, очертава върху някаква плоскост при движение, танц, летене, плетене и др. 4. Схема, таблица и др. за илюстрация в книга. 5. Очертание на човешкото тяло; телосложение. Елегантна фигура. 6. Скулптурно или живописно изображение на човек илк животно. Мраморна фигура. Картина с няколко фигури. 7. Прен. Човек с неговите особени качества, обикн. в литературата, историята и др.; образ, герой. Голяма фигура в българската история е Паисий. 8. Изваяни метални, дървени или др. приспособления за игра на шах. Най-силната шахматна фигура е царицата. 9. Спец. В стилистиката — устойчива и повтаряща се конструкция от думи, която усилва изразителността на речта. Стилистична фигура.
фигурален фигурална, фигурално, мн. фигурални, прил. 1. Който е съставен от фигури. 2. Фигуративен. Фигурален израз. // нареч. фигурално. // същ. фигуралност, фигуралността, ж.
фигурант мн. фигуранти, м. 1. В театъра или в киното — участник в представление без текст, участник във фона; статист. Започна като фигурант. 2. Прен. Разг. Ръководно лице, което не взема собствени решения, а изпълнява нечии нареждания; безличен човек. Трябва ни истинският ръководител, а не фигурантът.
фигурантка мн. фигурантки, ж. Жена фигурант.
фигуративен фигуративна, фигуративно, мн. фигуративни, прил. Иносказателен, преносен, образен. Фигуративно изказване. // нареч. фигуративно. // същ. фигуративност, фигуративността, ж.
фигурен фигурна, фигурно, мн. фигурни, прил. Фигурален (в 1 знач.). • Фигурно пързаляне. Спец. Вид спорт — танцуване с кънки върху лед, като се изпълняват различни фигури.
фигурирам фигурираш, несв. и св. Намирам се, съществувам в нещо или някъде. И той фигурира сред участниците.
фигурист мн. фигуристи, м. Спортист, състезател по фигурно пързаляне.
фигуристка мн. фигуристки, ж. Жена фигурист.
фиданка мн. фиданки, ж.1. Младо, обикн. плодно дръвче. Купих фиданка. 2. Страничен израстък от по-голямо дърво; издънка.
фиде само ед. Сухи тестени пръчици, понякога навити на топка, които се използват в приготвянето на супи.
фиеста мн. фиести, ж. Бурно и продължително празненство.
физик мн. физици, м. Специалист по физика. Ядрен физик.
физика само ед. 1. Спец. Наука, в която се изучават свойствата и строежът на материята, нейното движение и изменение, както и закономерностите в природните явления. 2. Прен. Разг. Телосложение, тяло на човек. Добра физика. Спортна физика. // прил. физичен, физична, физично, мн. физични. Физични явления.
физиолог мн. физиолози, м. Специалист по физиология.
физиологичен физиологична, физиологично, мн. физиологични, прил. 1. Който се отнася до физиология. Физиологично наблюдение. 2. Естествен природен, органически. Физиологична нетърпимост. Физиологично отвращение. // нареч. физиологично.
физиологически физиологическа, физиологическо, мн. физиологически, прил. Физиологичен.
физиология само ед. 1. Спец. Наука за функциите на живия организъм. 2. Съвкупност от жизнените процеси и законите, които управляват тяхното протичане.
физиономист мн. физиономисти, м. Човек, който лесно запомня физиономии и бързо разпознава хората по тях. Съвършен физиономист.
физиономистка мн. физиономистки, ж. Жена физиономист.
физиономия мн. физиономии, ж. 1. Образ, външен вид, изражение на лице. Човешка физиономия. 2. Прен. Характерни особености на нещо; специфика. Университетът има оригинална физиономия.
физиотерапия само ед. Използване на физическите средства (топлина, вода, електричество и др.) при профилактиката и лечението на отделни болести. // прил. физиотерапевтичен, физиотерапевтична, физиотерапевтично, мн. физиотерапевтични.
физически физическа, физическо, мн. физически, прил. 1. Който се отнася към физика (в 1 знач.); физичен. Физически явления. 2. Който се отнася до тялото на човек; телесен. Физическо здраве. Физическа немощ. Физическа смърт. 3. Който е свързан с мускулната дейност. Физически усилия. 4. Който се отнася към интимните взаимоотношения. Физическа близост. Физически контакт. • Физическа география. Спец. Дял от географията, който изучава процесите и явленията в твърдата, водната и въздушната обвивка на земята. • Физическа култура. Физкултура. • Физическо възпитание. Физкултура. • Физическо лице. Човекът като правен субект.
физичка мн. физички, ж. Жена физик.
физкултура само ед. Усъвършенстване и укрепване на човешкото тяло чрез физически упражнения, гимнастика, спорт. // прил. физкултурен, физкултурна, физкултурно, мн. физкултурни. Физкултурен салон.
физкултурник мн. физкултурници, м. 1. Спортист. 2. Учител по физкултура. Физкултурникът ръководи сутрешната гимнастика.
физкултурничка мн. физкултурнички, ж. Жена физкултурник.
фий фият, фия, само ед., м. Вид фуражно растение от семейство бобови. // прил. фиев, фиева, фиево, мн. фиеви.
фикс неизм. • Идея фикс/фикс-идея. Натрапчива мисъл. Неговата фикс-идея е да си купи "Мерцедес".
фиксаж само ед. 1. Фиксиране. Правя фиксаж на прическата. 2. Спец. Специален разтвор от химикали за трайно закрепване на изображението върху фотографски негатив или върху снимка. 3. Спец. Разтвор от безцветна смола и спирт, с който се напръскват картини, рисунки и др., за да се запазят.
фиксинг само ед. Изкуствено задържане. • Фиксинг на валутата. Определен от банката курс на валутата за деня към чуждестранните валути.
фиксирам фиксираш, несв. и св. 1. Какво. Закрепвам в определено устойчиво състояние. Фиксирам плакат. Фиксирам картина. 2. Какво. Определям с точност; установявам, отбелязвам. Фиксираха местата за среща. 3. Прен. Кого/какво. Гледам втренчено. Фиксирам го с очи. 4. Спец. Обработвам с фиксаж фотографски снимки, тъкани, рисунки и др. // същ. фиксиране, ср.
фиктивен фиктивна, фиктивно, мн. фиктивни, прил. Неистински, недействителен, мним. Фиктивен брак. Фиктивно приятелство. // нареч. фиктивно.
фикус мн. фикуси, (два) фикуса, м. Декоративно вечнозелено растение с големи месести елипсовидни листа.
фикция мн. фикции, ж. Нещо измислено; недействителност, нереалност, илюзия, измислица.
филантроп мн. филантропи, м. Човек, който обича хората и им помага; човеколюбец.
филантропия само ед. Любов към човека и към човечеството, изразявана и под формата на благотворителност. // прил. филантропичен, филантропична, филантропично, мн. филантропични. // прил. филантропически, филантропическа, филантропическо, мн. филантропически.
филателист мн. филателисти, м. Човек, който се занимава с филателия.
филателистка мн. филателистки, ж. Жена филателист.
филателия само ед. Колекциониране и подреждане на марки, обикн. пощенски. // прил. филателен, филателна, филателно, мн. филателни. Филателна изложба.
филджан мн. филджани, (два) филджана, м. Разг. Разлата чашка без дръжка за пиене на кафе.
филе мн. филета, ср. 1. Крехко и сочно месо покрай гръбнака на животно; рибица. Изсушено филе. Свинско филе. 2. Обезкостено месо. Филе от скумрия.
филиал мн. филиали, (два) филиала, м. Относително самостоятелно подразделение на институция, предприятие. Филиал на библиотека. Филиал на университет. // прил. филиален, филиална, филиално, мн. филиални.
филигран само ед. Фина бижутерска техника, при която от метална нишка (сребърна или златна) се изработва подобен на нежна дантела мотив. // прил. филигранен, филигранна, фи-лигранно, мн. филигранни. Филигранна изработка.
филиз мн. филизи, (два) филиза, м. 1. Израстък на дърво, храст и др. 2. Разг. Мустаче на лоза или друго растение.
филия мн. филии, ж. Отрязано плоско парче хляб. Филия с масло.
филм филмът, филма, мн. филми, (два) филма, м. 1. Светлочувствителна целулоидна лента за кино- и фотографски снимки. Купувам филм. Промивам филм. 2. Произведение на киноизкуството, при което се възпроизвеждат движещи се образи с помощта на бързосменящи се снимки или рисунки върху лента. 3. Копие, екземпляр от такова произведение. 4. Само ед. Тънка, фина кожица, ципа, нежен пласт. Филм от петрол по повърхността на водата. Кремът образува филм върху кожата. // същ. умал. филмче, мн. филмчета, ср. // прил. филмов, филмова, филмово, мн, филмови.
филмирам филмираш, несв. и св.\ какво. Снимам на филм. Филмирам театрална постановка. Филмирам роман. Филмирам сватба. // същ. филмиране, ср.
филолог мн. филолози, м. Специалист по филология.
филология мн. филологии, ж. 1. Спец. Само ед. Съвкупност от научни дисциплини, които изучават езика и литературното творчество на един народ като част от неговата култура. 2. Специалност във висше учебно заведение, в която се изучават тези дисциплини. Българска филология. Славянски филологии. // прил. филологичен, филологична, филологично, мн. филологични. // прил. филологически, филологическа, филологическо, мн. филологически. Филологически факултет. // прил. филоложки, филоложка, филоложко, мн. филоложки.
филоложка мн. филоложки, ж. Жена филолог.
философ мн. философи, м. 1. Специалист по философия и изобщо мислител. 2. Прен. Разг. Човек, който се отнася разумно и спокойно към всички проблеми в живота. 3. Прен. Разг. Човек, който философства. • Дървен философ. Пренебр. Човек, който дълбокомислено говори празни приказки.
философия мн. философии, ж. 1. Спец. Само ед. Наука за най-общите закономерности в развитието на природата, обществото и човешкото мислене. 2. Прен. Разг. Система от възгледи, концепции, убеждения; мироглед. Всеки има своя философия. 3. Прен. Разг. Само мн. Безсъдържателни, празни приказки, разсъждения. Стига с тези философии.
философски философска, философско, мн. философски, прил. 1. Който се отнася до философия и до философ (в 1 знач.). Философска култура. 2. Прен. Разг. Който е характерен за философ (във 2 знач.); разумен, мъдър. 3. Който съдържа в себе си дълбоки идеи за човека, за битието му, за мисленето и отношенията между хората и др. Философски роман. // нареч. философски (във 2 знач.). Гледам философски на нещата.
философствам философстваш, несв. Разг. Пренебр. Говоря дълбокомислено и без полза, обикн. за неща, за които не съм компетентен; мъдрувам, умувам.
философствувам философствуваш, несв. Философствам.
филтрирам филтрираш, несв. и св.; какво. Прекарвам през филтър; прецеждам. Филтрирам вода. // същ. филтриране, ср.
филтър мн. филтри, (два) филтъра, м. 1. Прибор, устройство и др. за пречистване на течности, газове и др. 2. Помещение в болнично заведение за приемане на болни преди разпределението им по общи болнични стаи, за да се избегне внасяне на зараза.
филхармония мн. филхармонии, ж. 1. Музикално учреждение, което организира симфонични концерти и пропагандира музикалното изкуство. 2. Голям симфоничен оркестър. Софийска филхармония. // прил. филхармоничен, филхармонична, филхармонично, мн. филхармонични.
филц филцът, филца, само ед., м. Плътен и здрав, обикн. нетъкан вълнен плат, който се използва за шапки, чехли и др. // прил. филцов, филцова, филцово, мн. филцови. Филцова шапка.
фин фина, фино, мн. фини, прил. Нежен, изящен, изтънчен, деликатен. Фина бродерия. Фин човек. Фина душа. • Фина механика. Спец. Индустрия, която се занимава с изработката на дребни метални предмети и сложни механизми като часовници, измервателни прибори и др.
финал мн. финали, (два) финала, м. 1. Заключителна част, последен етап; край. Участвам във финалите по футбол. Финал на пиесата. 2. Място, където приключва скоростно спортно състезание. Насочвам се към финала. // прил. финален, финална, финално, мн. финални. Финално бягане.
финалист мн. финалисти, м. Участник в спортен финал. На линията са финалистите в бягането.
финалистка мн. финалистки, ж. Жена финалист.
финанси само мн. 1. Държавните парични средства и системата за тяхното събиране и разпределяне. Министерство на финансите. 2. Пари. Трудно се справяме с финансите. // прил. финансов, финансова, финансово, мн. финансови. Финансова година.
финансист мн. финансисти, м. 1. Специалист по финансови въпроси. 2. Предприемач, който се занимава с крупни парични операции.
финансистка мн. финансистки, ж. Жена финансист.
фиников финикова, финиково, мн. финикови, прил. • Финикова палма. Палма с разперени листа и със сладки плодове — фурми.
финиш мн. финиши, (два) финиша, м. 1. Заключителна част на скоростно спортно състезание. 2. Финал (във 2 знач.).
финиширам финишираш, несв. и св. 1. Стигам финиша; пристигам. Първа финишира нашата представителка. 2. Прен. Завършвам, приключвам (работа, занятие и под.). // същ. финиширане, ср.
финтифлюшка мн. финтифлюшки, ж. Разг. Пренебр. Дребно украшение на тоалет — панделка, дантела, баста и др.
фиорд мн. фиорди, (два) фиорда, м. Тесен и силно врязан в сушата морски залив със скалисти брегове.
фира само ед. Част от теглото на стока, която се загубва, изчезва вследствие на изпарение, повреда и др. Давам фира.
фирма мн. фирми, ж. 1. Производствено обединение, търговско или промишлено предприятие. Частна фирма. 2. Надпис над сладкарница, заведение, магазин, ресторант и др.; табела. Неонова фирма. Светеща фирма.
фирмен фирмена, фирмено, мн. фирмени, прил. 1. Който се отнася до фирма. Фирмен магазин. 2. Разг. Който е продукция на известна, утвърдена фирма. Фирмено облекло. Фирмени маратонки.
фирча фирчиш, мин. св. фирчих, мин. прич. фирчил, св. Разг. 1. Какво/кого. Карам да бяга, да бърза; гоня. Фирчи конете нагоре-надолу. 2. Прен. Кого. Не оставям на спокойствие, не давам мира. Ще има да ни фирчи новият началник.
фиск фискът, фиска, само ед., м. Спец. Държавна хазна, финансови интереси на държавата. // прил. фискален, фискална, фискално, мн. фискални. • Фискална политика. Спец. Промени в правителствените разходи и в данъците като средство за постигане на определени икономически цели в държавата.
фитил мн. фитили, (два) фитила, м. 1. Шнур, памучна лента, усукани конци и др., натопени в газ, олио или друга течност, намазани с восък, парафин и др., за да светят. Издърпвам фитила на лампата. 2. Горящ шнур за възпламеняване на заряди, взривове от разстояние. Запалих фитила и избягах. 3. Усукана марля или друга материя, напъхана в рана за изтегляне на гнойта от нея. • Запалвам фитила (на някого). Разг. Подстрекавам към някаква дейност. • Пускам фитил/фитили. Разг. Подстрекавам, подбуждам.
фитнес само ед. Бодрост, поддържане на добра форма. • Фитнесцентър/фитнесзала. Център/зала за поддържане на добрата форма чрез физически упражнения с/на различни уреди.
фитотерапия само ед. Лечение, терапия с билки, с растения.
фифти-фифти неизм. Половина на половина, наравно, поравно.
фичвам фичваш, несв. и фична, св.; какво. Диал. Фичкам веднъж или поединично.
фичкам фичкаш, несв.; какво. Диал. Хвърлям небрежно, без да се интересувам къде пада.
фична фичнеш, мин. св. фичнах, мин. прич. фичнал, св. — вж. фичвам.
фиш фишът, фиша, мн. фишове, (два) фиша, м. 1. Малко листче с определен размер, което може да съдържа сведения от различно естество, обикн. необходими за научна работа. Библиотечен фиш. Пиша примери върху фиш. 2. Листче, с което се участва в спорт-тото. Попълвам фиш.
фишек мн. фишеци, (два) фишека, м. 1. Истор. Саморъчно приготвен патрон, който се пълни с барут, сачми и др. 2. Разг. Завити в хартия еднакви монети, прилепени плътно една до друга така, че да наподобяват цилиндрична форма.
фиширам фишираш, несв. и св.; какво. Записвам върху фиш. Фиширам нови думи.
флаг флагът, флага, мн. флагове, (два) флага, м. 1. Държавно знаме. 2. Знаме за сигнализация. // същ. умал. флагче, мн. флагчета, ср.
флакон мн. флакони, (два) флакона, м. Затварящо се шишенце за парфюм или лекарство. Красиво изработен флакон. // същ. умал. флаконче, мн. флакончета, ср.
фламинго мн. фламинги, ср. Блатна птица с бяло-розово оперение и много дълга шия.
фланг флангът, фланга, мн. флангове, (два) фланга, м. Лява или дясна крайна част на войска, строй, редица и под. Имат слаб ляв фланг. // прил. флангов, флангова, флангово, мн. флангови.
фланела мн. фланели, ж. 1. Вид мека памучна или вълнена трикотажна тъкан, обикн. за изработка на бельо. 2. Потник или блузка от такава материя. Долна фланела. 3. Разг. Плетена дебела вълнена дреха, закопчаваща се отпред; фанела, жилетка. // същ. умал. фланелка, мн. фланелки, ж. (във 2 знач.). // прил. фланелен. фла-нелена, фланелено, мн. фланелени.
флегматик мн. флегматици, м. Флегматичен човек.
флегматичен флегматична, флегматично, мн. флегматични, прил. 1. Който проявява мудност в движенията си, спокойствие и невъзмутимост в поведението си; бавноподвижен. Флегматично дете. 2. Който изразява мудност, спокойствие, невъзмутимост. Флегматичен тон. // нареч. флегматично. // същ. флегматичност, флегматичността, ж.
флегматичка мн. флегматички, ж. Жена флегматик.
флейта мн. флейти, ж. Дървен духов музикален инструмент с висок тон, който има клапи върху отвърстията си.
флейтист мн. флейтисти, м. Музикант, който свири на флейта.
флейтистка мн. флейтистки, ж. Жена флейтист.
флексия мн. флексии, ж. Спец. В граматиката — граматическо окончание при изменението на формите на думите; окончание.
флирт флиртът, флирта, мн. флиртове, (два) флирта, м. Леко любовно увлечение, игра; ухажване. Обичам флиртовете.
флиртувам флиртуваш, несв. Занимавам се с флирт, участвам във флирт; ухажвам, кокетирам, задявам.
фломастер мн. фломастери, (два) фломастера, м. Флумастер.
флора само ед. Част от природата, която обхваща растителния свят.
флот флотът, флота, мн. флотове, (два) флота, м. 1. Всички плавателни съдове на една страна или всички съдове с еднакво предназначение. Военен флот. 2. Група кораби с единно командване. // прил. флотски, флотска, флотско, мн. флотски. • Въздушен флот. Всички летателни апарати на дадена страна; авиация.
флота мн. флоти, ж. Флот.
флотилия мн. флотилии, ж. 1. Група военни кораби, които действат заедно в един воден басейн. 2. Малка група кораби.
флуид мн. флуиди, м. 1. Течност или газ (които си приличат по физически свойства). 2. Според спиритистите — биологична сила, която изтича от тялото на човек. // прил. флуиден, флуидна, флуидно, мн. флуидни.
флумастер мн. флумастери, (два) флумастера, м. Приспособление за писане и рисуване с цветно мастило, съдържащо се в пореста пръчица с твърд връх.
фльонга мн. фльонги, ж. Разг. Обикн. пренебр. Панделка, джувка.
фоайе мн. фоайета, ср. Обширно свободно пространство в обществена сграда; разширение на коридорите, в което се разхождат работещите или посетителите. Фоайе на театър.
фобия мн. фобии, ж. Страхово състояние — болестен страх от нещо, обикн. без основание.
фойерверк мн. фойерверки, (два) фойерверка, м. 1. Разноцветни светлини в небето от изстреляни ракети и др.; илюминация. 2. Прен. Проява, поведение, изказване, които целят да направят силно впечатление.
фокстрот само ед. Бърз танц по двойки, изпълняван със ситни, плъзгащи се стъпки, придружени с движения в кръста. Танцувам фокстрот.
фокус мн. фокуси, (два) фокуса, м. 1. Спец. Във физиката — пресечна точка на сноп пречупени светлинни или топлинни лъчи. 2. Разположение на лупите, при което разглежданият с помощта на оптически прибор предмет се вижда най-ясно, най-отчетливо. Апаратът не е на фокус. 3. Прен. Център, средоточие.
фокус мн. фокуси, (два) фокуса, м. 1. Ловък трик, номер, при който се прави нещо необяснимо, нерационално, някакво чудо пред очите на зрителите, като се разчита на бързина на движенията, действията. Интересен фокус. 2. Прен. Пренебр. Хитруване, измама, машинация. Стига с тези фокуси.
фокусирам фокусираш, несв. и се. 1. Какво. Поставям на фокус, (във 2 знач.). Фокусирам апарат. 2. Прен. Какво. Събирам, съсредоточавам, насочвам. Фокусирам вниманието към определен проблем. 3. Прен. Разг. Забелязвам, различавам. Не можах да го фокусирам. // същ. фокусиране, ср.
фокусник мн. фокусници, м. Човек, който прави фокуси.// прил. фокуснически, фокусническа, фокусническо, мн. фокуснически. // същ. фокусничество, ср.
фолио само ед. Много тънък метален лист, употребяван в техниката, в готварството, за опаковане на хранителни продукти и др.; станиол. Пека риба във фолио.
фолк- Първа съставна част на сложни думи със значение народен, фолклорен, напр. фолкфестивал, фолкоркестър, фолкизпълнител и др.
фолклор само ед. Спец. Устното народно творчество, създадено през вековете - песни, приказки, пословици, анекдоти и др. // прил. фолклорен, фолклорна, фолклорно, мн. фолклорни. Фолклорен ансамбъл.
фолклорист мн. фолклористи, м. 1. Специалист по фолклористика. 2. Събирач на фолклор.
фолклористика само ед. Спец. Наука за фолклора.
фолклористка мн. фолклористки, ж. Жена фолклорист.
фон фонът, фона, мн. фонове, (два) фона, м. 1. Основен цвят, тон, върху който е направена рисунка. Блестящ фон. 2. Заден план на картина или на нещо друго, върху който изпъкват основните образи, фигури. Любов на фона на развълнувано море. 3. Прен. Среда, обкръжение, обстоятелства, при които се осъществява нещо. На фона на тази трагедия всички проблеми са дребни.
фонд фондът, фонда, мн. фондове, (два) фонда, м. 1. Парични средства, ценности и др., които са на разположение на държава, организация и др. под. за определена цел. Златен фонд. Пенсионен фонд. 2. Запас от нещо. Жилищен фонд. Продоволствени фондове. 3. Организация, която ръководи използването на средства с определена цел. Фонд "Тринадесет века България". // прил. фондов, фондова, фондово, мн. фондови. Фондови средства. • Фондова борса. Пазар на ценни книжа и валута. • Фондов капитал. Вложен в ценни книжа капитал.
фондан само ед. Вид полутвърда захар за изработка на сладкарски изделия, както и топящи се в устата бонбони от тази захар. // прил. фонданов, фонданова, фонданово, мн. фонданови. Фонданова глазура.
фондация мн. фондации, ж. Организация, която се учредява според завещание или от инициативна група обикн. за да осъществява благотворителна дейност.
фонетика само ед. Спец. Част от езикознанието — наука за говорните звукове и за звуковия състав на езика. // прил. фонетичен, фонетична, фонетично, мн. фонетични. Фонетичен кабинет. // прил. фонетически, фонетическа, фонетическо, мн. фонетически. Фонетически запис.
фонтан мн. фонтани, (два) фонтана, м. Декоративно съоръжение с течаща, обикн. нагоре, вода.
форма мн. форми, ж. 1. Външни очертания на предмет; външен вид, изглед. Овална форма. 2. Очертания на човешкото тяло; фигура. Пищни форми. 3. Прен. Устройство, състав и структура, външен израз на определено съдържание. Формата на писмото е спазена. Единство на форма и значение. 4. Приспособление за придаване на трайни очертания на нещо, обикн. на течна маса. Форма за торта. Леярска форма. 5. Прен. Разг. Измамен външен вид, който или е без съдържание, или противоречи на съдържанието. Правим го за форма, за пред обществото. 6. Разг. Еднакво по кройка и цвят облекло на лица, принадлежащи към една и съща социална група, организация, училище и др.; униформа. В строя ни искат по форма. 7. Прен. Системата от изобразителни средства в художествено произведение, композицията му като израз на съдържание. Стихотворна фор- ма. 8. Спец. В граматиката — външен вид и промяната му в думата, което съответства на определено граматическо значение. Възвратна форма. Неизменяема форма.
формал мн. формали, м. Човек, който действа в съгласие с установен ред, с определена конюнктура.
формален формална, формално, мн. формални, прил. 1. Който се отнася до външния вид, до формата на нещо. Формален облик. 2. Който се отнася до граматическа форма. Формално изменение. 3. Който става привидно; неистински, мним. Формално съжаление. Формално извинение. 4. Който е повърхностен, незадъл-бочен. Формално отношение. Формален поглед върху нещата. 5. Който е според определен ред, модел, образец. Формално отлагане на делото. Формално заявление. 6. Който се отнася към формализъм (във 2 знач.). Формална логика. // нареч. формално.
формализация само ед. Спец. Представяне и изучаване на някои области от знанието във вид на формална система.
формализирам формализираш, несв. и св.\ какво. Държа за формата, издигам за основен критерий формата, а не съдържанието. Престанете да формализирате нещата! — формализирам се. 1. Вглеждам се внимателно, стриктно във формата, държа строго за нея. Формализираха се за един подпис. 2. Издребнявам, обръщам внимание на несъщественото. // същ. формализиране, ср.
формализъм само ед. 1. Придържане към външната форма на нещо за сметка на неговото съдържание; формализиране. 2. Спец. Направление в естетиката, изкуството и др., привържениците на което отделят особено внимание на формата, а не на съдържанието. // прил. формалистичен, формалистична, формалистично, мн. формалистични. // прил. формалистически, формалистическа, формалистическо, мн. формалистически.
формалин само ед. Спец. Силно дезинфекциращо средство, използвано в морга, при съхраняване на части от тяло или на цяло тяло на животно в стъкленици и др.
формалист мн. формалисти, м. 1. Който се придържа към формализма (в 1 знач.). 2. Представител на формализма (във 2 знач.).
формалистка мн. формалистки, ж. Жена формалист.
формалност формалността, мн. формалности, ж. Необходимо действие от гледище на възприет, установен ред в извършването на нещо. Подписът в нашия случай е една формалност.
формат мн. формати, (два) формата, м. Размер (в дължина и ширина) на лист хартия, книга, снимка и др. под. Голям формат. // прил. форматен, форматна, форматно, мн. форматни.
формен формена, формено, мн. формени, прил. Униформен. Формен полицай.
формирам формираш, несв. и св. 1. Кого/какво. Придавам форма, завършеност; изграждам, оформям. Формирам характер. Формирам личност. 2. Какво. Създавам, организирам съобразно с някакви изисквания, с някаква форма. Формирам правителство. Формирам стачен комитет. // същ. формиране, ср.
формула мн. формули, ж. 1. Условен израз от букви, цифри и други знаци за означаване на отношения, процеси, състав и др. Математическа формула. Формула на химическия състав. 2. Прен. Оформено правило с елемент на задължителност; предписание, образец, догма. Тези формули са известни на всички. 3. Прен. Кратък и точен словесен израз; определение, сентенция, максима.
формулирам формулираш, несв. и св.; какво. Придавам на мислите и разсъжденията си кратък и точен словесен израз. Формулирам извод. Формулирам заглавие. // същ. формулиране, ср.
формулировка мн. формулировки, ж. 1. Формулиране. Формулировката беше направена веднага. 2. Формулирана мисъл; определение, формула (в 3 знач.).
формуляр мн. формуляри, (два) формуляра, м. Стандартен документ, бланка за попълване. Попълвам формуляра.
форсирам форсираш, несв. и св. 1. Какво. Предизвиквам по-бързо задвижване. Форсирам колата. 2. Какво/кого. Подтиквам към по-бързо извършване; засилвам. Форсираме нещата винаги в последния момент. Майка му го форсира към училището. 3. Спец. Преодолявам с бой, със сила естествено препятствие. Батальонът форсира реката. // същ. форсиране, ср.
форт фортът, форта, мн. фортове, (два) форта, м. Укрепление, крепост.
фортуна само ед. Остар. Орис, участ, съдба.
форум мн. форуми, (два) форума, м. Масово представително събиране; събрание, конференция, конгрес. Научен форум. Политически форум.
фосфат само ед. Спец. Сол на фосфорната киселина с приложение в земеделието, медицината и др. // прил. фосфатен, фосфатна, фосфатно, мн. фосфатни.
фосфор само ед. Спец. Химически елемент — силноотровно и леснозапалимо светещо вещество.// прил. фосфорен, фосфорна, фосфорно, мн. фосфорни. Фосфорни съединения. Фосфорни отблясъци.
фосфоресцирам фосфоресцираш, несв. и св. Излъчвам слаба светлина; блещукам. // същ. фосфоресциране, ср.
фото само ед. Разг. Фотографско ателие. Отивам до фотото.
фото- Първа съставна част на сложни думи със значение фотографски, напр. фотоалбум, фотоапарат, фотоархив, фотоателие, фото-витрина, фотоизложба, фотокадър, фотоконкурс, фотокопие, фотоматериал, фотоочерк, фотоплакат и др.
фотоапарат мн. фотоапарати, (два) фотоапарата, м. Апарат за фотографски снимки. Фотоапарат "Кодак".
фотогеничен фотогенична, фотогенично, мн. фотогенични, прил. За човек — чието лице се възпроизвежда, отразява добре върху фотографска лента или върху кинолента. Фотогенична актриса. // същ. фотогеничност, фотогеничността, ж.
фотограф мн. фотографи, м. Човек, който професионално се занимава с фотография (в 1 знач.).
фотографирам фотографираш, несв. и св.; кого/ какво. Правя фотографска снимка с апарат; снимам. Фотографирам хора. — фотографирам се. Правя си фотографска снимка. Обичам да се фотографирам сред природата. // същ. фотографиране, ср.
фотографичен фотографична, фотографично, мн. фотографични, прил. Фотографски.
фотографически фотографическа, фотографическо, мн. фотографически, прил. Фотографски.
фотография мн. фотографии, ж. 1. Само ед. Отразяване на образи, фигури и др. върху светлочувствителна лента, хартия и др. и закрепване на това отражение с помощта на специални оптически апарати. Занимавам се с фотография. 2. Закрепено върху специален лист отражение на образ, фигура и др.; снимка. Разглеждам фотографии.
фотографски фотографска, фотографско, мн. фотографски, прил. 1. Който се отнася до фотография. Фотографски материал. Фотографска снимка. Фотографска лента. 2. Прен. Който е предаден съвсем точно, с всички детайли. Фотографско изображение на действителността в романа.
фотолюбител фотолюбителят, фотолюбителя, мн. фотолюбители, м. Човек, който се занимава с фотография непрофесионално, за удоволствие. // прил. фотолюбителски, фотолюбителска, фотолюбителско, мн. фотолюбителски.
фотолюбителка мн. фотолюбителки, ж. Жена фотолюбител.
фотомонтаж само ед. Монтаж на елементи от различни снимки в една.
фоторепортаж мн. фоторепортажи, (два) фоторепортажа, м. Репортаж, направен чрез фотографски снимки.
фоторепортер мн. фоторепортери, м. Репортер, който илюстрира събитията с фотографски снимки.
фоторепортьор мн. фоторепортьори, м. Остар. Фоторепортер.
фотос мн. фотоси, (два) фотоса, м. Фотографска снимка в по-големи размери, обикн. предназначена за изложба.
фотосинтеза само ед. Спец. Процес на хранене на зелените растения, който се осъществява под въздействието на светлината.
фототипен фототипна, фототипно, мн. фототипни, прил. Който е отпечатан след предварително нанасяне на фотографиран материал върху стъклена или метална плоча. Фототипно издание.
фотьойл мн. фотьойли, (два) фотьойла, м. Широк удобен и изцяло тапициран стол с облегалка за лактите; кресло. Разтегателен фотьойл. Мек фотьойл.
фрагмент мн. фрагменти, (два) фрагмента, м. 1. Откъс, част, детайл от литературно, научно, публицистично и др. писмено съчинение или от произведение на музикалното и изобразителното изкуство. Фрагмент от текст. Фрагмент от картина. 2. Част, елемент, остатък от нещо цяло в миналото — писан текст, скулптура, керамика и др. Фрагмент от ръкопис. Фрагмент от ритон.
фрагментарен фрагментарна, фрагментарно, мн. фрагментарни, прил. Който прилича на част от цялото, на фрагмент или е съставен от фрагменти; несистемен, откъслечен, непълен. Фрагментарни наблюдения. Фрагментарен разказ. // нареч. фрагментарно. // същ. фрагментарност, фрагментарността, ж.
фрагментен фрагментна, фрагментно, мн. фрагментни, прил. Фрагментарен. // същ. фрагментност, фрагментността, ж.
фраза мн. фрази, ж. 1. Смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл; израз, изречение. Неясни фрази. Сложна фраза. 2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Прекалено пищен, изкуствено усложнен израз без съдържание. Кухи фрази. 3. Спец. В музиката — относително завършена част от музикална тема.
фразеологизъм мн. фразеологизми, (два) фразеологизъма, м. Спец. Устойчива фраза, обикн. с преносно значение, употребявана като готова единица в речта.
фразеология само ед. 1. Спец. Дял от езикознанието — наука за фразеологизмите, както и съвкупността от всички фразеологизми в един език. Научна фразеология. Специалист по фразеология. 2. Пренсбр. Съвкупност от фрази (във 2 знач.). Не ни е необходима фразеология, а конкретна помощ. // прил. фразеологичен, фразеологична, фразеологично, мн. фразеологични. Фразеологичен речник. // прил. фразеологически, фразеологическа, фразеологическо, мн. фразеологически. Фразеологическо многообразие.
фразьор мн. фразьори, м. Пренебр. Човек, който фразьорства. // същ. фразьорство, ср.
фразьорка мн. фразьорки, ж. Пренебр. Жена фразьор.
фразьорствам фразьорстваш, несв. Пренебр. Говоря фрази (във 2 знач.), празни приказки. // същ. фразьорстване, ср.
фразьорствувам фразьорствуваш, несв. Фразьорствам.
фрак фракът, фрака, мн. фракове, (два) фрака, м. Официална горна мъжка дреха, къса отпред, с удължени разделени поли отзад. Черен фрак.
фрактура само ед. Спец. В медицината — счупване на кост.
фракционер мн. фракционери, м. Член на фракция.
фракционерка мн. фракционерки, ж. Жена фракционер.
фракция мн. фракции, ж. Група единомишле-ници, обособена в рамките на по-голямо политическо обединение — партия, обществена организация, парламент и др. Парламентарна фракция. Либерална фракция. // прил. фракционен, фракционна, фракционно, мн. фракционни.
франзела мн. франзели, ж. Продълговат, обикн. тънък бял хляб. Хрупкава франзела.
франкофон мн. франкофони, м. Лице, което говори френски език.
франт франтът, франта, мн. франтове, м. Разг. Остар. Човек, който винаги се облича изискано, наконтено; конте.
фрапантен фрапантна, фрапантно, мн. фрапантни, прил. Който фрапира; поразителен. Фрапантно облекло. Фрапантни думи. // нареч. фрапантно. // същ. фрапантност, фрапантността, ж.
фрапирам фрапираш, несв. и св.\кого. Правя много силно впечатление, изненадвам силно; смайвам, поразявам.
фрасвам фрасваш, несв. и фрасна, св. Разг. Фраскам веднъж или поединично.
фраскам фраскаш, несв.; кого. Разг. Удрям, бия.
фрасна фраснеш, мин. св. фраснах, мин. прич. фраснал, св. — вж. фрасвам.
фрегата мн. фрегати, ж. 1. Истор. Тримачтов военен кораб от XVIII — XIX век. 2. Съвременен военен кораб със средна големина, използван за разузнаване и ескорт.
фреза мн. фрези, ж. Машина с въртящи се остриета за обработка на метал, дърво, земя и др. Метална фреза. // прил. фрезов, фрезова, фрезово, мн. фрезови.
фрезист мн. фрезисти, м. Човек, който работи с фреза.
фреквенция само ед. Честота в появата или в употребата. // прил. фреквентен, фреквентна, фреквентно, мн. фреквентни.
френетичен френетична, френетично, мн. френетични, прил. Който е много силен, много буен; възторжен, ентусиазиран. Френетични възгласи. // нареч. френетично. // същ. френетичност, френетичността, ж.
френетически френетическа, френетическо, мн. френетически, прил. Френетичен. // нареч. френегически.
фреска мн. фрески, ж. Рисунка с водни бои върху прясна мазилка, обикн. в църкви; стенопис.
фриволен фриволна, фриволно, мн. фриволни, прил. Който не е съвсем приличен; леконравен, лекомислен, повърхностен. Фриволен жест. Фриволен смях. // същ. фри волност, фриволността, ж.
фриз фризът, фриза, мн. фризове и фризи, (два) фриза, м. Спец. Релефна или рисувана лента с фигури по края на стена, под, мебел и др. под.
фризер мн. фризери, (два) фризера, м. Хладилен шкаф за дълбоко замразяване.
фризирам фризираш, несв. и св.; кого/какво. Правя фризура. Фризирам коса. — фризирам се. Правя си фризура.
фризура мн. фризури, ж. Прическа, обикн. свързана със специална технология за къдрене на косата.
фризьор мн. фризьори, м. Човек, който по професия фризира. // прил. фризьорски, фризьорска, фризьорско, мн. фризьорски. Фризьорски ножици. // същ. фризьорство, ср.
фризьорка мн. фризьорки, ж. Жена фризьор.
фрикасе мн. фрикасета, ср. Вид ястие от късчета или топки месо в гъст бял сос. Пиле фрикасе. Кюфтета фрикасе.
фрикция мн. фрикции, ж. Разтривка на кожата. Правя фрикции. // прил. фрикционен, фрикционна, фрикционно, мн. фрикционни.
фритюрник мн. фритюрници, (два) фритюрника, м. Домакински затворен съд за пържене в много мазнина.
фройдизъм само ед. Спец. Психологическа теория, която мотивира човешкото поведение чрез подсъзнателни, често сексуални инстинкти и влечения, които влизат в конфликт със съзнанието.
фронт фронтът, фронта, мн. фронтове, (два) фронта, м. 1. Разгърната и обърната с лице към противника войска, заедно с територията, върху която е разположена. Преминавам фронта. 2. Част от войска в определена позиция от гледище на цялостното разположение. Ляв фронт. Преден фронт. 3. Прен. Обединение на обществени сили за съвместно действие в едно направление. Демократичен фронт. 4. Прен. Област, сфера на колективна дейност за постигане на някаква цел. На литературния фронт. II прил. фронтов, фронтова, фронтово, мн. фронтови (в 1 знач.). // прил. фронтови, фронтова, фронтово, мн. фронтови (в 1 знач.). • Държа фронта. Боря се за нещо, отстоявам нещо. • Изпускам фронта. Отказвам се от съпротивата си, оставям се да бъда победен. • Откривам фронт. Започвам борба.
фронтален фронтална, фронтално, мн. фронтални, прил. 1. Който е обърнат право напред, с лице към предната част на нещо; насрещен, пряк. Фронтален огън. 2. Прен. Който е зададен направо, без заобикалки. Фронтален въпрос. 3. Лицев. Фронтална стена. // нареч. фронтално. // същ. фронталност, фронталността, ж.
фронтовак мн. фронтоваци, м. Разг. Участник във военни сражения на фронта. Стари фронтоваци.
фронтон мн. фронтони, (два) фронтона, м. Релефно пано над входа или на предната част на сграда. Оригинален фронтон.
фруктиера мн. фруктиери, ж. Специален съд за поднасяне на плодове.
фруктов фруктова, фруктово, мн. фруктови, прил. Плодов. Фруктов крем.
фръзкам се фръцкаш се, несв. Разг. Връцкам се.
фу междум. 1. За изразяване на неодобрение, досада, възмущение. Фу, омръзна ми да шия. 2. За наподобяване на свистене на вятър, буря.
фуга мн. фуги, ж. Разстояние между зидани тухли, камъни, лепени плочки и др., обикн. запълнено с някаква смес; междина.
фугирам фугираш, несв. и св.; какво. Изработвам, оформям фуги, правя да има фуги.
фукам се фукаш се, несв. Разг. Хваля се, самоизтъквам се пред другите с нещо. Фукат се, че са си купили скъпа кола.
фундамент мн. фундаменти, (два) фундамента, м. 1. Подпора, опора, основа на сграда или на съоръжение. Фундамент на паметник. 2. Прен. Само ед. База, основа. // прил. фундаментен, фундаментна, фундаментно, мн. фундаментни.
фундаментален фундаментална, фундаментално, мн. фундаментални, прил. Който е в основата; основополагащ, основен. Фундаментална наука. Фундаментално откритие.
фундаментализъм само ед. Агресивна проява на ислямството с цел да обедини всички изповядващи тази религия и да ги противопостави на останалите. Ислямски фундаментализъм.
фуния мн. фунии, ж. 1. Предмет с форма на конус. Високоговорителна фуния. 2. Приспособление за наливане на течности с форма на конус, удължено откъм върха с тръбичка. // същ. умал. фунийка, мн. фунийки, ж.
функционален функционална, функционално, мн. функционални, прил. 1. Който се отнася до функция. 2. Който лесно осъществява функцията си; практичен. Функционално жилище. // нареч. функционално. // същ. функционалност, функционалността, ж.
функционер мн. функционери, м. Активен деятел или високопоставена личност в обществена организация, политическа партия и др.
функционерка мн. функционерки, ж. Жена функционер.
функционирам функционираш, несв. и св. Извършвам, изпълнявам функция; действам, работя. Машината функционира. Организацията функционира. // същ. функциониране, ср.
функция мн. функции, ж. 1. Професионално или друго задължение, поле на дейност; предназначение, длъжност, роля. Неговата функция е да подбира най-важното. 2. Спец. Дейност, употреба, работа на някакъв орган. Бъбречна функция. 3. Прен. Явление, което е свързано с развитието на друго явление или произтича от него. Бездействието е функция на дългите години мълчаливо търпение. 4. Спец. В математиката — променлива величина, която се изменя в зависимост от изменението на друга величина.
фураж само ед. Храна за добитък. // прил. фуражен, фуражна, фуражно, мн. фуражни. Фуражно зърно.
фуражка мн. фуражки, ж. Униформена шапка с козирка и плоско разпънато дъно.
фургон мн. фургони, (два) фургона, м. 1. Голяма закрита кола без мотор за жилищни, служебни и др. нужди. 2. Затворен вагон за превоз на багаж, поща и др., разположен непосредствено след локомотива. 3. Закрит товарен автомобил.
фурия мн. фурии, ж. 1. В римската митология — богиня на отмъщението. 2. Прен. Необуздаема природна стихия. Фурията фучи навън. 3. Прен. Свадлив, неудържим човек.
фуркет мн. фуркети, (два) фуркета, м. Широка и голяма фиба за прикрепване на коса, обикн. в кок.
фурма мн. фурми, ж. Плод на финикова палма - продълговат, с обла дълга костилка и с много сладък вкус.
фурна мн. фурни, ж. 1. Зидана или електрическа пещ за печене на хляб и др. тестени произведения, на ястия и др. Риба на фурна. 2. Остар. Количеството хляб, изпечен еднократно в пещ. 3. Сграда, в която се пече хляб и др.; пекарня.
фурнаджийка мн. фурнаджийки, ж. Жена фурнаджия.
фурнаджия мн. фурнаджии, м. Човек, който обслужва фурна; пекар. // прил. фуриаджийски, фурнаджийска, фурнаджийско, мн. фурнаджийски. • Фурнаджийска лопата. Разг. Пренебр. Човек, който мени мнението си според обстоятелствата; нагаждач.
фурнир само ед. Материал от тънки дървени листове за облицовка на мебелни талашитови плоскости.
фурор само ед. Шумен публичен успех; възторг, възхищение. Предизвиквам фурор.
фуста мн. фусти, ж. 1. Долна пола. Слагам фуста да не се залепва полата за краката. 2. Силно набрана дълга пола. 3. Прен. Пренебр. Жена.
фустан мн. фустани, (два) фустана, м. Разг. Тънък сукман.
футбол само ед. Колективна спортна игра с топка, която състезателите, разделени в два отбора, се опитват да вкарат в противниковата врата, без да я пипат с ръце. // прил. футболен, футболна, футболно, мн. футболни. Футболно първенство.
футболист мн. футболисти, м. Човек, който играе футбол.
фуча фучиш, мин. св. фучах, мин. прич. фучал, несв. 1. За животно - шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, сумтя. 2. Поради бързо движение издавам продължителен шум; свистя, буча. Вятърът фучи в ушите ми. Колите фучат по улицата. 3. Прен. Сърдя се, изразявам бурно недоволството си от нещо. Цял ден фучи из стаята. // същ. фучене, ср.
фъндък мн. фъндъци, (два) фъндъка, м. Разг. Малко валмо памук, вълна, козина, коса и др. под.
фънк само ед. Стил в музиката, включващ елементи от блус и др. стилове.
фъртуна мн. фъртуни, ж. Снежна буря, придружена с вятър; виелица.
фърфалак мн. фърфалаци, (два) фърфалака, м. Разг. 1. Пумпал. 2. Прен. Подвижно малко дете.
фъстък мн. фъстъци, (два) фъстъка, м. 1. Кореноплодно растение с черупчести ядливи плодове ядки. 2. Плодът на това растение. Обичам фъстъци. 3. Прен. Разг. Дребен човек. Виж го какъв фъстък е! // прил. фъстъчен, фъстъчена, фъстъчено, мн. фъстъчени (в 1 и 2 знач.). Фъстъчена торта.
фъфля фъфлеш, мин. св. фъфлих, мин. прич. фъфлил, несв. Говоря неясно, неотчетливо. Старецът фъфлеше. // същ. фъфлене, ср.
фъшкия мн. фъшкии, ж. Разг. Пресни говежди изпражнения.
фю междум. Фу (във 2 знач.).
фюфюкам фюфюкаш, несв. Подсвирквам леко, като наподобявам шума, свистенето на вятъра. // същ. фюфюкане, ср.