Дума Описание
е част.
1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и?
2. За подсилване на въпросителна дума. Е, как можеш да се разправяш с такъв човек? Е, какво ще правим сега?
3. За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице. Много е скъпа тая рокля. — Е. скъпа е, но е хубава. Много си сгрешила, като си постъпила така. —Е, да, сгреших...
4. В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания. — Е, чакам отговора Ви! — Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос.
е междум.
1. За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада. — Ее, прекаляваш! — Ее, то бива, бива, ама...
2. За израз на изненада. — Е! Чухте ли я какво каза!
еба ебеш, ебах, ебал.
Разг. Грубо. Извършвам полов акт.
// същ. ебане, мн. ебанета.
ебола (англ. ebola от афр.)
Мед. Смъртоносно вирусно заболяване с епидемиологичен характер, разяждащо плътта, открито през 1976 г. в Африка.
ебонит само ед.
Твърда гума, получавана при вулканизацията на каучук със сяра, която се използва като изолационен материал.
// прил. ебонитов, ебонитова, ебонитово, мн. ебонитови.
ебраизъм вж. хебраизъм.
ев- (гр. eu-)
Първа съставна част на сложни думи със значение 'добре, благо', напр. евритмия.
евазионизъм (по фр. evasion 'бягство' + -изъм)
Литер. Литературно течение, търсещо убежище от жестоките житейски реалности в един идеализиран илюзорен свят.
евакуация мн. евакуации, ж.
Временно преместване на хора, ценности, дейности от един район в друг поради опасност от военни действия или природни бедствия. Евакуация на населението.
// прил. евакуационен, евакуационна, евакуационно, мн. евакуационни.
евакуирам евакуираш, несв. и св.; какво/кого.
Извършвам евакуация.
— евакуирам се. Сам себе си евакуирам. През последното лято на войната се бяхме евакуирали в провинцията.
евала междум.
Разг. За изразяване на възхищение, доволство, уважение или признание.
евангелие само ед.
Част от Новия завет на Библията, съдържаща разкази за живота и учението на Исус Христос.
// прил. евангелски, евангелска, евангелско, мн. евангелски. Евангелски текстове.
евангелизъм само ед.
Християнско учение на протестантите, което изхожда само от текстовете на евангелието.
евангелист мн. евангелисти, м.
1. Всеки един от четиримата съставители на евангелието.
2. Лице, което изповядва евангелизма.
// прил. евангелистки, евангелистка, евангелистко, мн. евангелистки. Евангелистка църква.
евангелистка мн. евангелистки, ж.
Жена евангелист (във 2 знач.).
евапоратор (нем. Evaporator по лат. evaporo 'превръщам в пара')
Техн. Изпарител.
евентуален евентуална, евентуално, мн. евентуални, прил.
Възможен при определени обстоятелства; вероятен, предполагаем, допустим. Той е евентуален мой заместник.
// нареч. евентуално.
// същ. евентуалност, евентуалността, ж.
евикция (лат. evictio)
Юр. Отстраняване от владение, отнемане на имот чрез съдебно решение в полза на трето лице с по-големи права от притежателя.
евин евина, евино, мн. евини, прил.
Който се отнася до Ева — първата жена според библейската легенда.
• В евино облекло. Ирон. За жена — напълно гола.
• Евин плаж. Плаж, на който жените са напълно голи, без бански.
евкалипт мн. евкалипти, (два) евкалипта, м.
Вечнозелено широколистно тропическо дърво, което може да достига до гигантски размери.
// прил. евкалиптов, евкалиптова, евкалиптово, мн. евкалиптови. Евкалиптово масло.
евклаз (фр. euclase по ев- + гр. klasis 'чупене')
Минер. Крехък зелен скъпоценен камък със съвършена цепливост.
Евклидов (по гр. собств. Eukleides)
Евклид - гръцки математик от III в. пр. Хр.
В съчет. евклидова геометрия (мат.) - геометрия, изучаваща свойствата на триизмерните фигури, основана на постулата на Евклид, че през една точка извън права може да се прекара само една успоредна на тази права.
евнух мн. евнуси, м.
Истор. В някои източни страни в миналото — скопен мъж, пазач на харем.
еволюирам еволюираш, несв. и св.
Развивам се, търпя еволюция.
еволюционизъм (фр. evolutionnisme)
Учение за постепенното развитие на всичко съществуващо.
// същ. еволюционист.
еволюция само ед.
Процес на постепенно непрекъснато изменение, развитие. Еволюция на животинските видове. И аз претърпях еволюция.
// прил. еволюционен, еволюционна, еволюционно, мн. еволюционни. Еволюционен процес.
Евразия (по Евр(опа) + Азия)
Геогр. Название на европейско-азиатския материк.
// прил. евразийски.
еврика междум.
За израз на радост от щастливо хрумване, неочаквано откритие.
евристика само ед.
1. Система на обучение, която цели учениците сами да достигат до научните знания.
2. Наука, която се занимава със закономерностите на човешкото мислене при достигане до открития.
// прил. евристичен, евристична, евристично, мн. евристични. Евристичен подход.
евритмия (нлат., гр. eurythmia по ев- + rythmos 'ритъм')
1. Изк. Равномерност, плавност и хармония в музика, танци, поетична реч, пластика.
2. Мед. Правилен ритъм на сърдечните удари и пулса.
// прил. евритмичен.
евро (съкр. от Евро(па)
Фин. Парична единица на Европейския съюз, въведена в обращение през 1999 г.
Знак - €
еврокомисар (по евро(пейски) + комисар)
Полит. Член на Европейската комисия.
европеид (по гр. europeios 'европеец' + -ид)
Антроп. Лице с европейски черти.
// прил. европеиден.
европеизация само ед.
Придобиване на европейски вид; европеизиране.
европеизирам европеизираш, несв. и св.; какво.
Придавам вид, форма, свойствени на западноевропейските стандарти.
- европеизирам се. Подлагам се на европеизиране.
европеизъм (англ. europeism)
Полит. Тенденция за сътрудничество в рамките на Европейския съюз.
европий (нлат. europium по гр. собств. Europe 'Европа')
Хим. Елемент от групата на редките метали, зн. Eu, пор. н. 63, използван като поглъщател на електрони в атомните реактори и др.
еврофил (по Евро(па) + -фил)
Полит. Привърженик на идеята за обединена Европа.
Евстахиев (от нлат. Eustachii (tuba) по собств. В. Eustachio - италиански анатом)
Анат. В съчет. евстахиева тръба - каналът, съединяващ средното ухо с носоглътката.
евтаназия само ед.
Спец. В медицината — безболезнена смърт, причинявана от лекар на безнадеждно болен по негово желание за спестяване на агонията или мъките.
евтин евтина, евтино, мн. евтини, прил.
1. Който има ниска цена, стойност. Купих от евтиния салам. Евтина кола.
2. Прен. Който няма никаква ценност, незначителен. Евтини удоволствия. Евтина слава. Евтина шега.
// нареч. евтино. Купувам евтино. Много евтино искаш да ме излъжеш.
евтиния само ед.
Разг. Състояние на евтин (в 1 знач.). В тоя град е голяма евтиния.
евфемизъм мн. евфемизми, (два) евфемизъма, м.
Спец. Дума или израз, които се употребяват вместо други, неудобни в дадената ситуация, или груби, неприлични. Непрекъснато си служи с евфемизми.
// прил. евфемистичен, евфемистична, евфемистично, мн. евфемистични. Евфемистичен израз.
евфония (лат., гр. euphonia)
Литер. Благозвучие.
// прил. евфоничен и евфонически.
евхаристия (сргр. eucharistia)
Църк. Свето причастие.
евхити (сргр. euchitai по euche 'молитва')
Рел. Християни сектанти, отричащи светите тайнства и виждащи само в молитвата средство за спасение.
евъргрийн мн. евъргрийни, (два) евъргрийна, м.
Неостаряващ шлагер.
егалитаризъм (фр. egalitarisme)
Полит. Доктрина за пълното равенство на всички хора във всички области.
// същ. егалитарист.
егида само ед.
• Под егидата на (кого/какво). Под защитата, покровителството, ръководството (на някого или на някоя институция). Конференцията се организира под егидата на Атлантическия клуб. Под егидата на Световната здравна организация.
египтология (по rp.Aigyptos 'Египет' + -логия)
Клон от ориенталистиката, който изучава езика, бита и културата на древните египтяни.
// същ. египтолог.
егира (фр. hegire от исп. hegira, което от ар. hedjrah 'бягство')
Мохамеданско летоброене, което започва от 16 юли 622 г., когато Мохамед избягал от Мека в Медина; хеджра.
его само ед.
Аз, собствената ми личност.
егоизъм само ед.
Себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите.
// прил. егоистичен, егоистична, егоистично, мн. егоистични. Егоистични цели.
егоист мн. егоисти, м.
Човек, който проявява егоизъм. Той е голям егоист.
егоистка мн. егоистки, ж.
Жена егоист.
еготизъм (фр. egotisme от англ. egotism по лат. ego 'аз' + -/- (за избягване на зев) + -изъм)
Филос. Прекалено чувство за значението на собствената личност.
// прил. еготичен.
// същ. еготист.
егоцентризъм само ед.
Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
// прил. егоцснтричен, егоцентрична, егоцентрично, мн. егоцентрични. Егоцентрична личност.
егоцентрик мн. егоцентрици, м.
Егоцентрична личност.
едва нареч.
1. С усилие, с мъка. Едва го домъкнах дотук.
2. В малка, слаба степен. Този текст едва се разчита.
3. В малко, недостатъчно количество. Бях едва десетгодишен, когато трябваше да напуснем тоя град.
4. Твърде късно, чак. Едва тогава аз разбрах истината.
5. Твърде скоро, току-що. Изненадите едва започваха. Едва от няколко месеца работиш, а искаш голяма заплата.
• Едва ли. Кой знае, надали. Едва ли има по-недисциплинирано дете от него.
• Едва ли не. Почти. За теб аз съм едва ли не престъпник.
едва-едва нареч.
Едва (в 1, 2 и 5 знач.). Върви едва-едва. Едва-едва свети, нищо не се вижда.
едва-що нареч.
Диал. Току-що.
едвам нареч.
Разг. Едва.
еделвайс мн. еделвайси, (два) еделвайса, м.
Високопланинско многогодишно растение с мъхести листа и бели звездовидни цветове.
едем само ед.
Според Библията — земният рай.
едема (нлат. aedema от гр. oidema)
Мед. Оток на тъкан.
еди-как неопр. нареч.
Във възпроизведена реч — за специфициране на определен начин от говорещия като неопределен пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. И понеже щяла да я шие еди-как, и трябвало много време.
— еди-как си. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
еди-какво неопр. мест.
Във възпроизведена реч - за специфициране на определено нещо от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. Все това слушам: еди-какво направил, еди-какво купил.
- еди-какво си. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
еди-какъв еди-каква, еди-какво, мн. еди-какви, неопр. мест.
Във възпроизведена реч — за специфициране на определен признак от говорещия като неопределен пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Имала еди-какви тоалети, всеки ден ги сменяла.
— еди-какъв си, еди-каква си, еди-какво си, мн. еди-какви си.
1. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
2. За изтъкване на значимостта на признака. Той не е еди-какъв си, той е най-добрият.
еди-кога неопр. нареч.
Във възпроизведена реч — за специфициране на определено време от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Беше споменал, че срещата е еди-кога, ама аз напълно забравих.
— еди-кога си. За подсилване на неопределеността пред слушащия. Заминавал еди-кога си и нямал време да сс занимава с мене.
еди-кой вин. за лица еди-кого, дат. за лица остар. еди-кому, еди-коя, еди-кое, мн. еди-кои. неопр. мест.
1. Като същ. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Влезе в кабинета и още от вратата почна: еди-кой ме изпраща по еди-какъв случай. По принцип помагал на всички, само веднъж на еди-кого не успял да помогне.
2. Като прил. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице или предмет от говорещия като неопределени пред слушащия поради неактуалността им в дадената ситуация. Че като почна: на еди-коя дата е изпитът, ще се обадите на еди-кои преподаватели, иначе — нищо няма да стане.
— еди-кой си, еди-коя си, еди-кое си, мн. еди-кои си.
1. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
2. За изтъкване на значимостта на лицето или предмета.
еди-колко неопр. мест.
Във възпроизведена реч — за специфициране на определено количество от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Хвалеше ми се, че дал еди-колко за колата си.
— еди-колко си. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
еди-къде неопр. нареч.
Във възпроизведена реч — за специфициране на определено място от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Не ти ли е казвал, че като пътувал за еди-къде, се запознал с една чужденка.
— еди-къде си. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
еди-що неопр. мест.
Остар. Еди-какво.
— еди-що си. Еди-какво си.
едикт мн. едикти, (два) едикта, м. Истор.
1. В римското право — известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат по време на дейността си.
2. Важен указ на император, крал, управител.
един една, едно, мн. едни, числ.
1. Числото 1.
2. Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия. Да сте виждали тук наоколо едно куче? Един човек пита за тебе. Една нощ си събрала багажа и изчезнала. Един добър ученик никога не би постъпил така.
3. Като неопр. мест. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. Той пък е един журналист!
• В един глас. Всички едновременно, заедно.
• До едно време. Разг. До определено време. До едно време се ходи мома, ама после — трябва да се жениш.
• Един-два/ едно-две/ един-двама. Приблизително толкова, колкото казвам, но малко. Трябват ми още един-два дни. • Един ден. Някой ден, някога. Един ден ще ми благодариш, да знаеш!
• Един-единствен. Само един.
• Един или друг. Някакъв. По една или друга причина. По един или друг повод.
единак мн. единаци, (два) единака, м.
1. Вълк, който ловува и живее сам.
2. Разг. Саможив човек; човек, който живее сам.
единен единна, единно, мн. единни, прил.
1. Общ, еднакъв за всички. Единни цени.
2. Еднороден, цялостен, хомогенен. Единен процес.
3. Задружен, сплотен. Трябва да бъдем единни.
// същ. единност, единността, ж.
единение само ед.
1. Единство, сплотеност.
2. Уединение, усамотеност. В единение.
единица мн. единици, ж.
1. Цифра, изобразяваща числото едно.
2. Обществено превозно средство с номер едно. Ще взема единицата.
3. Величина, според която се измерват други еднородни величини. Парична единица. Единица за сила на тока.
4. Отделна самостоятелна част в състава на цялото, отделен предмет или лице в едно сборно множество. Бойна единица. Езикова единица. Методическа единица.
единичен единична, единично, мн. единични, прил.
Само по/от един, единствен, отделен, самостоятелен, изолиран. В единични случаи. Единичен екземпляр. Единичен прозорец. Единична стая. Единични изстрели.
// същ. единичност, единичността, ж.
единоборство само ед.
Борба между двама, един срещу един.
единовластен единовластна, единовластно, мн. единовластни, прил.
Едновластен.
единовластие само ед.
Управление, при което цялата власт е в ръцете на едно лице.
единодействие само ед.
Съгласуваност и единство в действията, работата.
единодушен единодушна, единодушно, мн. единодушни, прил.
Който проявява или изразява единодушие.
// нареч. единодушно. Гласувахме единодушно.
единодушие само ед.
Пълно съгласие в мнения и/или действия.
единомислие само ед.
Еднаквост във възгледи и мислене.
единомишленик мн. единомишленици, м.
Лице, с което имаме единомислие.
единоначалие само ед.
Еднолично управление (обикновено в армията).
единороден единородна, единородно, мн. единородни, прил.
Остар. Еднороден.
единствен единствена, единствено, мн. единствени, прил.
1. Само един, без други. Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох.
2. Само този, даденият, и никой друг. Единствен той все още спазва правилата.
3. Изключителен, уникален. Единствен по рода си.
// нареч. единствено.
• Единствено число. Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава единичност, неразчлененост.
единство само ед.
1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите.
2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство.
3. Взаимозависимост, взаимна връзка и обусловеност. Единство на теорията и практиката.
еднаж нареч.
Остар. Веднъж.
еднакъв еднаква, еднакво, мн. еднакви, прил.
Такъв, какъвто е друг; един и същ, напълно сходен. Те са еднакви по характер.
// нареч. еднакво. Те са еднакво лоши по характер.
// същ. еднаквост, еднаквостта, ж.
едно- Първа част на сложни думи със значение:
1. Числителното един (в 1 знач.), напр. едноактен, еднобрачен, едногласен, едногодишен, еднодневен, едноетажен, еднозначен, едноклетъчен, еднокрак, еднокрил, еднолинеен, едномачтов, едномесечен, едномоторен, едноок, еднопартиен, еднопосочен, еднорелсов, еднорък, едносричен, едностаен, еднотомен, еднофазен, еднофамилен, едноцветен.
2. Който е еднакъв с друг, напр. едноверен, едновременен, едновръстен, едноименен, еднокалибрен, еднокръвен, еднотипен.
едновластен едновластна, едновластно, мн. едновластни. прил.
Който единствен разполага с властта или при който властта е в ръцете само на едно лице.
едновременен едновременна, едновременно, мн. едновременни, прил.
Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия.
// нареч. едновременно.
едновремешен едновремешна, едновремешно, мн. едновремешни, прил.
Разг. Който е съществувал отдавна, преди много години. Приказваш ми за едновремешни работи.
еднозначен еднозначна, еднозначно, мн. еднозначни, прил.
1. Който има само едно значение. Еднозначна дума.
2. Който по точно определен начин следва друг или се извежда от него.
3. Който няма варианти. Проблемът има еднозначно решение.
4. Който е точно определен по съдържание и не допуска различни тълкувания. Еднозначен отговор.
// нареч. еднозначно.
// същ. еднозначност, еднозначността, ж.
едноличен еднолична, еднолично, мн. еднолични, прил.
1. Който се осъществява от едно лице.
2. Спец. Който е собственост на едно лице или е сам.
еднообразен еднообразна, еднообразно, мн. еднообразни, прил.
Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Еднообразна музика.
// нареч. еднообразно.
// същ. еднообразие, ср. Еднообразието на дните я убиваше.
едностранчив едностранчива, едностранчиво, мн. едностранчиви, прил.
Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Едностранчиво мислене. Едностранчив човек.
// нареч. едностранчиво.
// същ. едностранчивост, едностранчивостта, ж.
еднотипен еднотипна, еднотипно, мн. еднотипни, прил.
Който е от един и същ тип с друг. Еднотипни постройки.
// същ. еднотипност, еднотипността, ж.
едрея едрееш, мин. св. едрях, мин. прич. едрял, несв.
Ставам по-едър, по-голям; наедрявам.
едро- Първа съставна част на сложни думи със значение едър, голям по размери, напр. едроглав, едрогърдест, едрозъб, едрозърнест, едроклас, едролик, едролистен, едромащабен, едромлян, едропанелен, едросеменен, едроформатен.
едър едра, едро, мн. едри, прил.
1. Който има размери, значително по-големи от средните. Едър кон. Едра жена. Едри капки пот. Едри сълзи.
2. Който притежава значителни материални възможности и собственост в размери, по-големи от стандартните. Едър земевладелец.
3. Значителен, важен. Няма едри и дребни факти.
// нареч. едро.
// същ. едрина, ж.
• Едра риба. Разг. Виден, богат човек.
• Едра шарка. Разг. Вариола.
• Едър добитък. За домашни животни — крава, вол, бивол, кон и др. • Едри пари/монети/банкноти. С по-голяма стойност, цели. • На едро. За покупко-продажба на стоки — в големи количества. • Говоря на едро. Разг. Преувеличавам, лъжа.
еж ежът, ежа, мн. ежове, (два) ежа, м.
Таралеж.
// прил. ежов, ежова, ежово, мн. ежови.
ежа се ежиш се, мин. св. ежих се, мин. прич. ежил се, несв.
1. За животно, птица — изправям козината или перушината си нагоре, обикновено в знак на раздразнение. Виж го тоя пуяк как се ежи!
2. Прен. Разг. Настръхвам, заканвам се, заплашвам в израз на раздразнение. Само се ежиш, нищо не правиш!
3. Прен. Разг. Надувам се, пъча се. И за какво ли толкова се ежи!
ежба мн. ежби, ж.
Кавга, разправия, вражда.Няма спасение от тия ежби.
еже- Първа съставна част на сложни думи със значение всеки, напр. ежегоден, ежедневен, ежемесечен, ежеминутен, еженеделен, ежеседмичен, ежечасен.
ежедневник мн. ежедневници, (два) ежедневника, м.
Всекидневник.
ежемесечник мн. ежемесечници, (два) ежемесечника, м.
Периодично издание, което излиза един път всеки месец.
ежеседмичник мн. ежеседмичници, (два) ежеседмичника, м.
Периодично издание, което излиза един път всяка седмица.
езда само ед.
1. Яздене, обикновено на кон.
2. Спец. В спорта — яздене на кон като спортна дисциплина.
3. Управляване с висока скорост на моторно средство, обикновено мотоциклет, като спортно занимание или за развлечение.
ездач мн. ездачи, м.
1. Лице, което язди животно, обикновено кон.
2. Лице, което се занимава с конен спорт.
3. Лице, което управлява моторно средство, обикновено мотоциклет.
ездачка мн. ездачки, ж.
Жена ездач.
езеро мн. езера, ср.
Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове.
// прил. езерен, езерна, езерно, мн. езерни. Езерна вода.
ези само ед.
Една от двете страни на монета — на която е означена стойността ѝ.
език мн. езици, (два) езика, м.
1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
2. Прен За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици.
3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
// същ. умал. езиче. мн. езичета, ср.
// прил. езичен, езична, езично. мн. езични (в 1 знач.). Езичен нерв.
• Глътнах си езика. Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа.
• Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
• Злите езици. Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
• Идва ми на езика. Разг. Досещам се.
• Изплезвам език. Разг. Уморявам се много.
• Имам дълъг език. Разг. Много приказвам, бъбря.
• Имам остър език. Разг. Рязък съм, когато говоря.
• Каквото ми дойде на езика. Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
език мн. езици, (два) езика, м.
1. Спец. В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. Български език. Чужди езици. Роден език.
2. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите.
3. Само ед. Начин на изразяване. Прост език. Достъпен език. Цветист език.
4. Реч, способност да се говори.
5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език.
6. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. Език на цветовете.
// прил. езиков, езикова, езиково, мн. езикови.
езиковед мн. езиковеди, м.
Учен, специалист по езикознание.
// прил. езиковедски, езиковедска, езиковедско, мн. езиковедски. Езиковедски подход.
езиковедка мн. езиковедки, ж.
Жена езиковед.
езикознание само ед.
Наука за езика; лингвистика.
езически езическа, езическо, мн. езически, прил.
Който се отнася до езичник и езичество. Езически обреди.
езичество само ед.
Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство.
езичник мн. езичници, м.
Последовател на ези-чеството; идолопоклонник.
езоповски езоповска, езоповско, мн. езоповски, прил.
• Езоповски език.
1. Спец. В литературознанието - езикът на баснописците, чието основно средство е алегорията.
2. Писмена или устна реч, изпъстрена с думи, употребени в преносен смисъл, за да се замаскират мислите и преките аналогии.
езотеризъм (фр. esoterisme от гр. esoterikos 'вътрешен')
Рел. Норма, според която тайните извори на вярата се разкриват само на ограничен кръг посветени.
// прил. езотеричен и езотерически.
езофаг (нлат. oesophagus от гр. oisophagos)
Анат. Хранопровод.
езуит мн. езуити, м.
Йезуит.
// прил. езуитски, езуитска, езуитско, мн. езуитски.
езуитщина мн. езуитщини, ж.
Йезуитщина.
ей част. Разг.
1. За посочване или за подсилване на посочване, обикновено в съчетание с показателни думи: ето. Къде да се подпиша? — Ей тук. Откъде купихте прасковите? — Ей от онова магазинче. Ей го и татко!
2. За привличане на вниманието вместо обръщение или за подсилване на обръщение. Ей, защо вземаш от тухлите? Ей, момче, не чуваш ли, че те викат?
• Ей сега. Много скоро, съвсем скоро. Идваш ли? — Ей сега, само да заключа. Тук ли е Мария? — Ей сега излезе.
ей междум. Разг.
1. За изразяване на раздразнение, недоволство, досада. Ей, омръзна ми да те слушам!
2. За израз на съжаление. Ей, изтървахме я! Ей, жалко!
3. При присъединяване към констатация за израз на учудване, изненада. Без малко щяхме да изтървем влака! — Ей, и какво щяхте да правите после!
ейдетизъм (рус. эйдетизм по гр. eidesis 'познание' + -изъм)
Псих. Възпроизвеждане на зрителни представи с яркост, много близка до тази на реалното възприятие.
// прил. ейдетичен.
ек екът, ека, мн. екове, (два) ека, м.
1. Ехо. Екът на балкана.
2. Ехтеж, кънтеж. Ек от падаща вода.
екав екава, екаво, мн. екави, прил.
Спец. При който вместо "я" в някои позиции се изговаря "е". Екав изговор.
екам екаш, несв.
Спец. В езикознанието — произнасям "е" вместо "я" в някои позиции. В Западна България хората екат.
екарисаж мн. екарисажи, (два) екарисажа, м.
1. Само ед. Преработка чрез висока температура на животински трупове и на месни отпадъци.
2. Предприятие за такава преработка, както и сградата и мястото, където то се намира.
// прил. екарисажен, екарисажна, екарисажно, мн. екарисажни.
еквам екваш, несв. и екна, св.
Почвам изведнъж да еча. Екна песен. Екнаха десетки гласове.
екватор мн. екватори, (два) екватора, м.
Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно.
// прил. екваторен, екваторна, екваторно, мн. екваторни.
// прил. екваториален, екваториална, екваториално, мн. екваториални. Екваториален климат. Екваториална зона.
еквивалент мн. еквиваленти, (два) еквивалента, м.
Нещо, равностойно на друго, което може напълно да го замени.
еквивалентен еквивалентна, еквивалентно, мн. еквивалентни, прил.
Който се използва като еквивалент; равностоен, равнозначен. Еквивалентен обмен.
// нареч. еквивалентно.
// същ. еквивалентност, еквивалентността, ж.
еквилибрист мн. еквилибристи, м.
Цирков артист, който се занимава с еквилибристика.
еквилибристика само ед.
Изкуство да се изпълняват акробатически упражнения, без да се губи равновесие в трудни положения.
• Словесна еквилибристика. Умение да се говори много, а да се казва малко или да се заобикалят неудобните въпроси.
екер (фр. equerre)
Геод. Инструмент за издигане или спускане на перпендикуляри.
екзактен екзактна, екзактно, мн. екзактни, прил.
Точен.
// същ. екзактност, екзактността, ж.
екзалтация само ед.
Възторжено-възбудено състояние на човека. Изпадам в екзалтация.
екзалтирам екзалтираш, несв. и св.; кого.
Предизвиквам екзалтация. Умееше да екзалтира тълпите с речите си.
— екзалтирам се. Изпадам в екзалтация.
екзалтиран екзалтирана, екзалтирано, мн. екзалтирани, прил.
Който се намира в екзалтация или изразява екзалтация. Екзалтирани личности. Екзалтирани викове.
// същ. екзалтираност, екзалтираността, ж.
екзаминатор мн. екзаминатори, м.
Лице, което е назначено да постави оценка (обикновено на изпит, конкурс). Екзаминаторът беше много строг.
екзантема (нлат., гр. exanthema)
Мед. Кожен изрив.
екзарх мн. екзарси, м.
1. Истор. В православната църква - глава на независима църква или на църковна област.
2. Спец. Цивилно лице, избрано за почетен черковник.
екзархия мн. екзархии, ж.
Истор. Независима национална православна църква, начело на която стои екзарх.
// прил. екзархийски, екзархийска, екзархийско, мн. екзархийски.
екзацербация (нлат. exacerbatio по лат. exacerbo 'изострям')
Мед. Изостряне, крайно влошаване хода на болест.
екзегеза (гр. exegesis 'обяснение')
1. Тълкуване на библейски текстове.
2. Тълкуване на литературно произведение или друг документ.
екзегетика (гр. exegetike)
Наука за тълкуване на текстове.
// същ. екзегет.
екзекватура (фр. exequatur по лат. exsequatur 'да изпълнява') Юр.
1. Допускане за изпълнение на съдебно решение, издадено от чуждестранен съд.
2. Правителствен декрет за разрешение на чуждестранен консул да изпълнява своята длъжност.
екзекутива (фр. executif но лат. exsecutus 'изпълнен')
Полит. Изпълнителна власт.
// прил. екзекутивен.
екзекутивен екзекутивна, екзекутивно, мн. екзекутивни, прил
Спец. Изпълнителен. Екзекутивна власт.
екзекутирам екзекутираш, несв. и св.; кого.
Изпълнявам смъртна присъда; ликвидирам. Екзекутираха ги рано сутринта.
екзекутор мн. екзекутори, м.
1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.
2. Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо. Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие.
екзекуция мн. екзекуции, ж.
Изпълнение на смъртна присъда.
екзема само ед.
Кожна болест, съпроводена със сърбеж и поява на обрив и гнойни мехурчета.
екземпляр мн. екземпляри, (два) екземпляра, м.
1. Отделен брой. бройка от печатно произведение. Книгата излиза в тираж хиляда екземпляра. Няколко екземпляра се полагат на автора.
2. Единичен представител от редица еднородни (животни, птици, растения). Рядък екземпляр.
3. Ирон. Особен, чудат човек. Интересен екземпляр е този журналист.
екзистенц-минимум само ед.
Най-малкото, необходимо за съществуването на човека. Живеят под екзистенц-минимума.
екзистенциален екзистенциална, екзистенциално, мн. екзистенциални, прил.
1. Който се отнася до съществуването, до поддържането на живота.
2. Който е налице, в наличност.
екзистенциализъм (нем. Existenzialismus по срвеклат. exsistentia 'съществуване' + -изъм)
Филос. Течение в съвременната философия и литература, възникнало през 20-те години на XX в., което поставя съществуването на човека преди същността му и подчертава неговата свобода и отговорност да избира, по необходимост свързана с чувство на тревога и страх.
екзистенция мн. екзистенции, ж.
Съществуване.
екзкурзия мн. екскурзии, ж.
Колективно пътуване и посещение на различни обекти с познавателна и/или развлекателна цел. Отивам на екскурзия. Ще си направим екскурзия.
// прил. екскурзионен, екскурзионна, екскурзионно, мн. екскурзионни.
екзо- (по гр. exo 'отвън')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'външен, отвън, навън', напр. екзодерма, екзокринен.
екзогамия (по екзо- + гр. gamos 'брак')
Ист. Обичай у някои племена браковете да се правят само между членове на различни племена. Противоп. ендогамия.
// прил. екзогамен.
екзогенен (нлат. exogenes по екзо-+ гр.genes 'произхождащ')
Спец. Произхождащ отвън.
екзод (фр. exode от лат. exodus, което от гр. exodos 'изход')
1. Литер. Четвърта, заключителна част на старогръцката трагедия.
2. Библ. Книгата "Изход" - за излизането на евреите от Египет, водени от Мойсей.
екзодерма само ед.
Спец. В биологията — най-външният пласт от клетки в корените на растенията.
екзокринен (по екзо- + гр. krino 'отделям')
Анат. Физиол. За жлеза — който отделя навън от себе си.
екзорцизъм (срвеклат. exorcismus от rp. exorkismos)
Peл. Практика за прогонване на зли духове чрез молитви и заклинания.// същ. екзорцист.
екзосфера (по екзо- + сфера)
Най-горната зона на земната атмосфера, над 800-1000 км.
екзотеричен (клат. exotericus от гр. exoterikos 'външен')
Рел. Който е предназначен и за непосветените.
екзотермичен екзотермична, екзотермично, мн. екзотермични, прил.
Спец. Който излъчва топлина.
// същ. екзотермичност, екзотермичността, ж.
екзотика само ед.
Екзотични предмети, явления.
екзотичен екзотична, екзотично, мн. екзотични. прил.
1. Който е необичаен за една територия, местност. Екзотично растение.
2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен. Екзотичен плод. Екзотичен пейзаж.
3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна). Екзотични танци. Екзотично облекло.
// същ. екзотичност, екзотичността, ж.
екип мн. екипи, (два) екипа, м.
1. Спортен отбор.
2. Група от различни специалисти, натоварени временно за извършване на обща работа. Телевизионен екип. Правителствен екип.
3. Екипировка (във 2 знач.).
екипаж мн. екипажи, (два) екипажа, м.
Личният състав, който обслужва кораб, самолет, танк и др. Екипаж на космически кораб. Екипажът на самолета.
екипирам екипираш, несв. и св.; кого.
1. Спец. Снабдявам с екип (в 3 знач.).
2. Разг. Снабдявам с необходимото (дрехи, принадлежности) за определена работа. Екипирах го за училище.
— екипирам се.
1. Снабдявам се с необходимото за работата си.
2. Разг. Ирон. Обличам се в неподходящи за случая дрехи. Закъде си се екипирал така?
// същ. екипиране, ср.
екипировка само ед.
1. Екипиране.
2. Дрехите и принадлежностите като цяло, необходими за работата на един екип (в 1 и 2 знач.).
еклампсия (нлат. eclampsia по гр. eklampsis 'светване')
Мед. Токсикоза при бременни жени и малки деца, придружена с припадъци, конвулсии и загуба на съзнание.
еклезиарх (сргр. ekklesiarches)
Църк. Глава на източноправославна църква.
еклезиархия (по гр. ekklesia 'църква' + arche 'власт')
Църковна власт.
еклезиаст (фр. ekklesiastes)
Проповедник.
еклектизъм само ед.
Механично обединяване на разнородни възгледи, теории, стилове в една работа (творба, изследване).
// прил. еклектичен, еклектична, еклектично, мн. еклектични.
еклектик мн. еклектици, м.
Лице, което допуска еклектизъм в работите си.
еклер мн. еклери, (два) еклера, м.
Тестен сладкиш с плънка от крем и с шоколадова глазура отгоре.
еклив еклива, екливо, мн. екливи, прил.
Остар. Който ечи.
// същ. екливост, екливостта, ж.
еклиптика (фр. ecliptique по лат. eklipticus от гр. ekleiptikos 'който се отнася до затъмнението')
Астрон. Голям кръг от небесната сфера, получен от пресичането ѝ с плоскостта на земната орбита, по който става и видимото годишно движение на Слънцето, а затъмненията - на пресечните ѝ точки с лунната орбита.
// прил. еклиптичен.
еклисиаст (гр. ekklesiastes)
Библ. Една от Соломоновите книги - Проповедник.
екна екнеш, мин. св. екнах, мин. прич. екнал, св.
— вж. еквам.
еко- (съкр. от еко(логичен)
Първа съставна част на сложни думи със значение 'екологичен'.
екология само ед.
Наука за взаимоотношенията на организмите помежду им и с околната среда.
// прил. екологичен, екологична, екологично, мн. екологични.
// прил. екологически, екологическа, екологическо, мн. екологически.
екостока (по еко- + стока)
Екологично чиста и безвредна стока.
екосфера (по еко- + сфера)
Човекът, животните и растителният свят в техните връзки и взаимоотношения.
екот само ед.
Остар. Ек.
екран мн. екрани, (два) екрана, м.
1. Опънато бяло платно, върху което се прожектират филми.
2. Устройство, което възпроизвежда образи, сигнали, текст и др. Екран на телевизор. Екран на компютър.
3. Плоскост, която защитава от излъчването на силна светлина, висока температура и др.
4. Прен. Кинотеатър, киносалон. По екраните в страната.
// прил. екранен, екранна, екранно, мн. екранни.
екранизация само ед.
Правене на филм по литературно произведение.
екранизирам екранизираш, несв. и св.; какво.
Правя филм по литературно произведение; филмирам.
// същ. екранизиране, ср.
екс нареч.
На един път, до дъно (при пиене на алкохол в чаши).
екс- Първа съставна част на думи със значение бивш, напр. ексминистър, експрезидент, ексшампион.
екселенц само ед.
Превъзходителство (в обръщение към посланик, висш държавен служител и др.).
ексик Разг.
1. Като прил., неизм. Който отмерва по-малко или който е по-малко от необходимото.
2. Като нареч. С недостиг (по количество, брой). Продава ексик.
ексикация (нлат. exsiccatio по лат. exsicco 'изсушавам')
Хим. Лабораторно сушене с помощта на вещества, отнемащи влага.
екскаватор мн. екскаватори, (два) екскаватора, м.
Самоходна машина за копаене на горния земен слой.
екскавация (нем. Exkavation от клат. excavatio)
1. Техн. Издълбаване на скали и др. с екскаватор или взрив.
2. Анат. Мед. Вдлъбнатост; издълбаване.
ексклузивен (фр. exclusif, англ. exclusive от срвеклат. exclusivus 'изключителен')
Изключителен, предназначен само за някого или нещо.
// същ. ексклузивност.
екскомуникация (църклат. excomunicatio)
Църк. Отлъчване от църква.
// гл. екскомуницирам.
екскременти само мн.
Изпражнения на човек или животно.
екскрет (нлат. excretum от лат. excretus 'изхвърлен, отделен')
Физиол. Вредно или излишно вещество, отделяно от организма.
екскреция (нлат. excretio от лат. exerno 'отделям')
Физиол. Отделяне.// прил. екскреционен.
екскурзиант мн. екскурзианти, м.
Участник в екскурзия.
// прил. екскурзиантски, екскурзиантска, екскурзиантско, мн. екскурзиантски.
екскурзовод мн. екскурзоводи, м.
Лице, което показва на екскурзиантите забележителности, интересни обекти и обикн. ги придружава в тяхното пътуване; гид.
екскурс мн. екскурси, (два) екскурса, м.
Отклонение от главната тема за разглеждане на страничен въпрос в устно или писмено изказване.
екслибрис мн. екслибриси, (два) екслибриса, м.
Художествено изработена винетка с името на собственика на книга, поставена на вътрешната страна на корицата.
експанзивен експанзивна, експанзивно, мн. експанзивни, прил.
Който бурно изявява своите чувства; несдържан, невъздържан, избухлив. Експанзивна натура.
// същ. експанзивност, експанзивността, ж.
експанзия само ед
Разширение, разпространение на нещо (обикн. вид дейност или явление) извън първоначалните му предели.
// прил. експанзионистичен, експанзионистична, експанзионистично, мн. експанзионистични.
експатриация (нем. Expatriation, фр. expatriation по срвеклат. ехpatrio 'изгонвам от отечеството')
Юр. Принудително изселване от родната страна.
// гл. експатриирам.
експатриирам експатриираш, несв. и св.; кого.
Изселвам, изгонвам от родината.
// същ. експатриация, ж.
експедирам експедираш, несв. и св.
1. Какво. Изпращам до местоназначението му (кореспонденция, стока, товари и др.).
2. Разг. Пренебр. Кого. Изпращам, изгонвам. Ей сега ще го експедирам до магазина. Експедираха ли те на бърза ръка?
— експедирам се. Разг. Пренебр. Махам се, отивам си.
// същ. експедиране, ср.
експедитивен експедитивна, експедитивно, мн. експедитивни, прил.
Който бързо и делово се справя с текущата си работа.
// същ. експедитивност, експедитивността, ж.
експедитор мн. експедитори, м.
Лице, което се занимава с експедиране на кореспонденция, стока.
// прил. експедиторски, експедиторска, експедиторско, мн. експедиторски.
експедиция мн. експедиции, ж.
1. Само ед. Експедиране.
2. Служба за експедиране.
3. Далечно пътуване на група лица, натоварени със специална задача (научноизследователска, военна и др.).
4. Самата група участници в такова пътуване.
експекторанс и експекторант (фр. expectorant но лат. expectoro по екс- + pectus, -otis 'гърди')
Фарм. Средство за прочистване на гърдите; отхрачващо средство.
експеримент мн. експерименти, (два) експеримента, м.
1. Научен опит.
2. Какъвто и да е опит да се направи, да се предприеме нещо, да се подложи на проверка. Не си прави експерименти с мене!
// прил. експериментален, експериментална, експериментално, мн. експериментални (в 1 знач.).
експериментатор мн. експериментатори, м.
Лице, което прави експеримент (в 1 знач.).
експериментирам експериментираш, несв. и св.
Правя, провеждам експерименти.
// същ. експериментиране, ср.
// експериментация, ж.
експерт мн. експерти, м.
Специалист, натоварен да даде заключение при разглеждане на въпрос, който е в неговите компетенции.
// прил. експертен, експертна, експертно, мн. експертни. Експертен съвет. Експертна оценка.
експертиза мн. експертизи, ж.
Разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение. Лекарска експертиза. Извършвам експертиза.
експирация (лат. exspiratio)
1. Мед. Издишване.
2. Фон. Излишна струя при говор.
// прил. експираторен.
експликативен (фр. explicatif от лат. explicativus)
Книж. Пояснителен.
експлицитен (нем. explizit, фр. explicite от лат. explicitus)
Мат. Език. Явен, изричен. Противоп. имплицитен.
експлоататор мн. експлоататори, м.
Разг. Този, който експлоатира (във 2 знач.).
експлоатация само ед.
1. Използване, употреба за задоволяване на определени нужди или за извършване на полезна работа. Експлоатация на съоръжения. Експлоатация на горите. Експлоатация на природни богатства. Влизам в експлоатация. Пускам в експлоатация.
2. Разг. Използване на чужд труд за лична облага. Това си е чиста експлоатация!
експлоатирам експлоатираш, несв. и св.
1. Какво. Подлагам на експлоатация (в 1 знач.).
2. Разг. Кого. Използвам чужд труд за лична облага.
експлодирам експлодираш, несв. и св.
Избухвам със силен гръм, трясък; взривявам се. Цистерната с бензин експлодира.
експлозив мн. експлозиви, (два) експлозива, м.
Взривно, избухливо вещество.
експлозивен експлозивна, експлозивно, мн. експлозивни, прил.
1. Който има свойството да експлодира; взривен
2. Прен. Който се изявява неочаквано бурно; бурен.
// същ. експлозивност, експлозивността, ж.
експлозия мн. експлозии, ж.
1. Избухване, взрив.
2. Прен. Проява на експлозивен (във 2 знач.).
експо (съкр. от фр., англ. exposition)
вж. експозиция.
експозе мн. експозета, ср.
Кратко изложение по даден въпрос (обикн. устно).
експозиция само ед.
1. Разполагане, подреждане на предмети за изложба; изложба.
2. Встъпителна част на литературно или музикално произведение, съдържаща мотивите, които по-нататък се разработват.
3. Светлинно облъчване на фотоматериала при снимане.
// прил. експозиционен, експозиционна, експозиционно, мн. експозиционни (в 1 и 2 знач.).
експонат мн. експонати, (два) експоната, м.
Предмет в експозиция (в 1 знач.), музей и др. Музеен експонат. Интересни експонати.
експонация (по експо(нирам) + -ация)
Фотогр. Времето, през което фотоматериалът е изложен на светлината при снимане.
експонент (по лат. exponens, -entis 'излагащ на показ')
1. Лице, предприятие, което излага предмети на показ.
2. Мат. Показалец на степен.
експоненциален (по лат. exponens, -entis 'излагащ на показ')
1.Мат. Чийто експонент е променлив или неизвестен.
- експоненциална функция - функция, обратна на логаритмичната (ех — а съответства на х = Log. а).
2. Прен. Променящ се като такава функция, т. е. с все по-бърз темп.
експонирам експонираш, несв. и св.
1. Какво. Разполагам предмети за разглеждане, изложба.
2. Излагам фотографска лента на светлина.
// същ. експониране, ср.
// същ. експонация, ж.
експорт само ед.
Износ в чужбина.
// прил. експортен, експортна, експортно, мн. експортни. Експортни стоки.
експортирам експортираш, несв. и св.; какво.
Изнасям в чужбина; правя експорт.
// същ. експортиране, ср.
експрес мн. експреси, (два) експреса, м.
Превозно средство (обикн. влак), което се движи с висока скорост и спира само на големите гари.
// прил. експресен, експресна, експресно, мн. експресни. Експресен влак.
експресивен експресивна, експресивно, мн. експресивни, прил.
Изразителен. Експресивен език.
// нареч. експресивно.
// същ. експресивност, експресивността, ж.
експресионизъм само ед.
Направление в европейското изкуство от началото на XX в., което провъзгласява за основа на художественото изображение подчертаната експресивност.
експресионист мн. експресионисти, м.
Творец — последовател на експресионизма.
експресия мн. експресии, ж.
1. Само ед. Изразителност; ярка проява на чувства, преживявания.
2. Кратка литературна или музикална творба, която е плод на моментно силно чувство, настроение, преживяване на автора. Музикална експресия.
експромпт (лат. expromptus 'бърз')
Импровизация на реч, стихотворение, музикално произведение.
// прил. експром(п)тен.
експроприация само ед.
Спец. Принудително изземване на частно имущество от държавата.
експроприирам експроприираш, несв. и се.; какво.
Извършвам експроприация.
експулсирам експулсираш, несв. и св.; кого.
Спец. Изгонвам чужденец от страната.
// същ. експулсиране, ср.
// същ. експулсия, ж.
екстаз само ед.
Възторг, възхищение, стигащи до самозабрава. Изпадам в екстаз.
// прил. екстазен, екстазна, екстазно, мн. екстазни.
екстази (англ. ecstasy 'екстаз')
Хим. Синтетичен халюциногенен наркотик.
екстензивен екстензивна, екстензивно, мн. екстензивни, прил.
Който е насочен към увеличаване на количеството, но без подобряване на качеството.
екстензия (нлат. extensio)
Мед. Изтегляне на тялото или части от него по дължина с лечебна цел.
екстензор (нлат. extensor)
Анат. Мускул, който разгъва.
екстериор само ед.
1. Външен изглед, външност.
2. Външен вид и телосложение на животно.
// прил. екстериорен, екстериорна, екстериорно, мн. екстериорни.
екстериториален (по екс- + териториален)
Юр. Неподчинен на държавната власт на страната, в която пребивава.
// същ. екстериториалност.
екстериториалност екстериториалността, само ед., ж.
Право на дипломатически представители на територия в дадена страна да се подчиняват на законите само на своята страна.
// прил. екстериториален, екстериториална, екстериториално, мн. екстериториални.
екстернант (по лат. externus 'външен')
1. Лице, полагащо изпити във висше учебно заведение, без да посещава занятия там.
2. Ученик, който не живее в интернат.
екстернат (фр. externat по лат. externus 'външен')
Система за получаване на образователна степен чрез самостоятелна подготовка и полагане на изпити в учебно заведение.
екстернирам екстернираш, несв. и св.; кого.
Изселвам извън пределите на страната.
екстирпация (лат. exstirpatio 'изтръгване с корена')
1. Мед. Пълно отстраняване на болестно образувание или орган.
2. Изкореняване.
3. Прен. Премахване, изскубване.
// гл. екстирпирам.
екстра 1. Разг. Като прил., неизм. Висококачествен, отличен, превъзходен. Екстра стока. Екстра човек.
2. Разг. Като нареч. Отлично, много добре. Как си? — Екстра съм!
3. Като същ., мн. екстри, ж. Принадлежност към стока, която не се включва в цената, а трябва отделно да се плати. Продават колите с различни екстри.
• Екстра качество. Спец. За търговска стока — най-високото по степен качество. Тия домати са екстра качество.
• Екстра категория. Спец. За обществено заведение (ресторант, хотел и др.) — най-висока по степен категория. Ресторантът е екстра категория.
екстра- (лат. extra 'извън')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'навън' или 'извънредно', напр. екстраверт.
екстравагантен екстравагантна, екстравагантно. мн. екстравагантни, прил.
Обикн. за облекло — който се разминава с общоприетото; твърде особен, странен, необичаен, причудлив. Екстравагантна рокля. Екстравагантна личност.
// същ. екстравагантност, екстравагантността, ж.
екстраверт (по екстра- + лат. verto 'обръщам')
Психол. Човек с психическа нагласа, обърната към външния свят. Противоп. интроверт.
екстрадирам екстрадираш, несв. и св.; кого.
Спец. Предавам по официален път престъпник на държавата, чийто гражданин е той.
// същ. екстрадиране, ср.
// същ. екстрадация, ж.
екстракт мн. екстракти, (два) екстракта, м.
Вещество, което се извлича от растителни или животински тъкани; извлек. Ябълков екстракт.
екстрактор (фр. extracteur по лат. extraho 'извличам')
Спец. Апарат, машина, инструмент за изваждане или извличане на нещо.
екстракция само ед. Спец.
1. В химията — извличане на определени съставки от твърди или течни вещества.
2. В медицината — изваждане, изтегляне на телесен орган или на чуждо тяло, попаднало в организма на човек.
екстраполация (нем. Extrapolation по екстра- + лат. polus 'полюс')
1. Умствена операция, с която една закономерност или практически опит се прилага и в съседни области за правене на умозаключения.
2. Мат. Изчисляване на стойности на функция извън интервала, в който тези стойности са известни.
// гл. екстраполирам.
екстрасенс мн. екстрасенси, м.
Лице, което благодарение на силното си биополе и на свръхестествените си възможности демонстрира изкуство да лекува, да влияе на психиката, да предсказва и гадае.
екстрасистола (нлат. extrasystole по екстра- + гр. systole 'свиване')
Мед. Допълнително свиване на сърцето преди нормалното време, последвано от по-дълга пауза.
екстрахирам екстрахираш, несв. и св.; какво.
Подлагам на екстракция.
// същ. екстрахиране, ср.
екстремален екстремална, екстремално, мн. екстремални, прил.
Екстремен.
екстремен екстремна, екстремно, мн. екстремни. прил.
Краен, извънмерен. Екстремна ситуация.
екстремизъм само ед.
Придържане към крайни прояви и възгледи (обикн. в политиката).
екстремист мн. екстремисти, м.
Лице, което е привърженик на екстремизма.
// прил. екстремистки, екстремистка, екстремистко, мн. екстремистки. Екстремистка организация.
екстремум (лат. extremum 'крайно, последно')
Мат. Най-високата и най-ниската стойност на величините.
екстрен екстрена, екстрено, мн. екстрени, прил.
Извънреден, неотложен, спешен. Екстрени мерки. Екстрена помощ.
// нареч. екстрено.
ексфолиант мн. ексфолианти, (два) ексфолианта. м.
Медицинско или козметично средство за ексфолиация.
ексфолиация само ед.
Спец. В медицината и козметиката — отделяне на умъртвени тъкани от горния слой на кожата.
ексфолиирам ексфолиираш, несв. и св.; какво.
Почиствам, отделям с лющене; лющя.
ексхибиционизъм само ед.
Спец. Полово извращение, при което болният показва половите си органи пред жени за възбуждане и изпитване на наслада.
ексхибиционист мн. ексхибиционисти, м.
Лице, което страда от ексхибиционизъм.
ексхумация само ед.
Спец. Изравяне на погребано тяло за съдебномедицинско изследване.
ексцентрик мн. ексцентрици, м.
1. Цирков артист, който изпълнява ефектни номера.
2. Човек, който се отличава със странно поведение и необичайни прояви; особняк.
3. Спец. Машинна част, чиято ос на въртене не съвпада с геометричния център.
ексцентричен ексцентрична, ексцентрично, мн. ексцентрични, прил.
Който се отнася до ексцентрик. Ексцентрично поведение. Ексцентрична комедия.
// същ. ексцентричност, ексцентричността, ж.
ексцерпирам ексцерпираш, несв. и се.; какво.
Спец. Правя извадка от писмен текст.
ексцес мн. ексцеси, м.
Ексцесия.
ексцесия мн. ексцесии, ж.
1. Крайна проява, невъздържаност, излишество.
2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления.
ектипография (нем. Ektypographie по гр. ektypos 'изпъкнал' + -графия)
Изпъкнало, релефно печатане за незрящи.
екто- (гр. ekto- по ektos 'вън')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'външен', напр. ектодерма.
ектодерма (нлат. ectoderma по екто- + гр. derma 'кожа') Биол.
1. Външният зародишен пласт у животните и човека.
2. Външният слой клетки от тялото на мешестите животни.
ектомия (нлат. ectomia по гр. ektome)
Мед. Изрязване.
ектоплазма (нлат. ectoplasma по екто- + плазма)
Биол. Външен, по-плътен слой на протоплазма в клетка.
екуменизъм (по срвеклат. aecumenicus от гр. oikumene 'населен свят' + -изъм)
Рел. Движение за сливане в едно на всички християнски църкви.
// прил. екуменичен.
екшън 1. Като прил.,неизм. Който се отличава с напрегнато действие, динамизъм, приключения. Екшънфилм.
2. Като същ., мн. екшъни, (два) екшъна, м. Напрегнато действие, динамика, бой, борба.
екю (фр. ecu по лат. scutum 'щит')
Стара френска сребърна или златна монета (XIII—XVIII в.) с кралския герб.
екю (съкр. от англ. European Currency Unit 'европейска монетна единица')
Фин. Парична единица на Европейската общност, въведена с формирането на Европейската валутна система през 1979 г. и заменена от еврото през 1999 г.
ела мн. ели, ж.
Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инструменти и др.
// същ. умал. елица, мн. елици, ж.
// същ. умал. еличка, мн. елички, ж.
// прил. елов, елова, елово, мн. елови. Елова гора.
ела мн. елате.
Повелителна форма от глагола дойда. Ела тук! Елате ни на гости!
Елада (гр. Hellas, -ados)
Древна Гьрция.
еластин (нем. Elastin по гр. elastos 'разтегаем' + -ин)
Биохим. Белтъчно вещество, влизащо в състава на съединителната тъкан.
еластичен еластична, еластично, мн. еластични, прил.
Разтеглив, гъвкав.
// прил. еластичност, еластичността, ж.
еластомер (нем. Elastomer по гр. elastos 'разтегаем' + meros 'част')
Синтетичен каучук.
елатив (лат. elativus) Грам.
1. Превъзходна степен без съпоставяне, напр. твърде загрижен.
2. Падеж за движение отвътре навън (в угро -финските езици).
// прил. елативен.
Елдорадо (исп. El Dorado 'златният') Книж.
1. Ист. Измислена страна в Южна Америка, в която конкистадорите очаквали да намерят изобилие от злато и скъпоценни камъни.
2. Прен. Приказна страна на баснословни богатства.
елеат (гр. Eleates 'жител на Елея, град в Южна Италия')
Филос. Представител на гръцко учение от IV-V в. пр. Хр., според което истинското битие е неизменно, а видимото разнообразие е илюзорно (Зенон, Парменид).
// прил. елеатски.
елеватор мн. елеватори, (два) елеватора, м.
Съоръжение за вертикално пренасяне на насипни материали, което се състои от лента с кофички.
// прил. елеваторен, елеваторна, елеваторно, мн. елеваторни.
елевзински (по гр. собств. Eleusinia - град в Атика)
В съчет. Елевзински празници (ист.) - религиозни тържества в др. Гърция в чест на богините Деметра и Персефона, в които участвали само посветени.
елевтерии (гр. Eleuteria)
Ист. Празници в чест на богинята на свободата в др. Гърция.
елегантен елегантна, елегантно, мн. елегантни, прил.
Изискан, изящен, фин. Елегантна жена. Елегантни обувки. Елегантни движения на ръцете. Елегантен салон.
// нареч. елегантно. Облича се елегантно.
// същ. елегантност, елегантността, ж.
елегия мн. елегии, ж. Спец.
1. Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета.
2. Музикална пиеса с такъв характер.
// прил. елегичен, елегична, елегично, мн. елегични.
елей елеят, елея, само ед., м.
Спец. Осветено дървено масло; миро.
елек мн. елеци, (два) елека, м.
Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред.
// същ. умал. елече, мн. елечета, ср.
елективен (фр.electif от лат. electus 'избран')
Юр. Избираем.
електорален (фр. electoral по лат. elector 'избирател')
Юр. Който е с права да избира.
електорат само ед.
1. Спец. В правото - избирателно право.
2. Избирателите като цяло.
електризирам (фр. electriser)
1. Физ. Възбуждам с електричество.
2. Мед. Лекувам с електричество.
// същ. електризация.
електрик прил., неизм.
За цвят — синьо-зелен.
електрификация само ед.
Снабдяване с електрическа енергия.
// прил. електрификационен, електрификационна, електрификационно, мн. електрификационни.
електрифицирам електрифицираш, несв. и св.; какво.
Подлагам на електрификация.
// същ. електрифициране, ср.
електричество само ед.
1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони).
2. Тази енергия за нуждите на стопанството и бита (за осветление, отопление и др.).
// прил. електричен, електрична, електрично, мн. електрични.
// прил. електрически, електрическа, електрическо, мн. електрически.
• Електрически ток. Насочено движение на електрически товари под напрежение.
електричка мн. електрички, ж.
Разг. Електрически влак за къси маршрути.
електро- Първа съставна част на сложни думи със значение електрически, напр. електродвигател, електроенергия, електроизмервателен, електроинженер, електрокар, електрокардиограма, електромонтьор, електроотопление, електропровод, електропромишленост, електроснабдяване, електростанция, електросъоръжение, електротехника, електротранспорт, електроцентрала.
електробиология (по електро- + биология)
Наука за електрическите явления в организмите.
електрод мн. електроди, (два) електрода, м.
Спец. Проводник, от който или към който тече електрически ток при електролиза, електрическа дъга или вакуумна лампа.
• Отрицателен електрод. Спец. Катод.
• Положителен електрод. Спец. Анод.
електродиагностика (по електро-+ диагностика)
Мед. Методи, при които чрез изпитване на електрическата възбуда в нервите, мозъчната тъкан и мускулите се съди за функционалното им състояние.
електродинамика (по електро- + динамика)
Раздел от физиката, който изучава законите на движението и взаимодействието на електрическите заряди.
електродинамометър (по електро- + динамометър)
Физ. Уред за измерване силата на електрическия ток.
електроенцефалограма (по електро- + нлат. encephalon 'мозък' + -грама)
Мед. Запис на биотоковете на мозъка, направен с електроенцефалограф.
електроенцефалограф (по електро- + нлат. encephalon 'мозък' + -граф)
Мед. Апарат за правене на (електро)енцефалограма.
електрожен мн. електрожени, (два) електрожена, м.
Уред за спояване на метали чрез електрическа дъга.
електроженист мн. електроженисти, м.
Работник, който работи с електрожен.
електрокар мн. електрокари, (два) електрокара, м.
Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др.
електрокардиограма мн. електрокардиограми, ж.
Спец. В медицината — запис под формата на графика на работата на сърцето, направен от електрокардиограф.
електрокардиограф мн. електрокардиографи, (два) електрокардиографа, м.
Спец. В медицината — уред за записване на електрически явления, свързани с дейността на сърдечния мускул.
електрокарист мн. електрокаристи, м.
Работник, който обслужва електрокар.
електролиза само ед.
Спец. Химическо разлагане на електролит под действието на протичащ през него електрически ток.
електролит само ед.
Спец. Вещество, което в разтвор или в разтопено състояние провежда електрически ток и едновременно с това се разлага от него.
// прил. електролитен, електролитна, електролитно, мн. електролитни. Електролитен кондензатор. Електролитна клетка.
електромагнетизъм (по електро-+ магнетизъм) Физ.
1. Взаимовръзката между електрическите и магнитните свойства на веществата.
2. Клон от физиката, който изучава тази взаимовръзка.
електромагнит (по електро- + магнит)
Физ. Временен магнит от къс меко желязо с изолирана намотка, през която тече прав ток.
// прил. електромагнитен.
електромер мн. електромери, (два) електромера, м.
Уред за отчитане на изразходваната електрическа енергия.
електрон мн. електрони, (два) електрона, м.
Спец. Елементарна частица с най-малък отрицателен електрически заряд и най-малка маса.
// прил. електронен, електронна, електронно, мн. електронни.
електронегативен (по електро- + негативен) Физ.
1. Носещ отрицателен електрически заряд; електроотрицателен.
2. За химични елементи - стремящ се да образува отрицателни йони, като отнема електрони.
електронен (рус. электронньй)
1. Физ. Който се отнася до електрон.
2. Който се отнася до електроника.
- електронна поща (инф.) - предаване на съобщения между потребители на компютърни системи.
електроника само ед.
Спец. Приложна наука за взаимодействието на заредени частици с електромагнитни полета и за методите за създаване на полупроводникови прибори и други устройства за целите на съобщенията, автоматиката, изчислителната техника. Битова електроника. Промишлена електроника.
електронноизчислителен електронноизчислителна, електронноизчислително, мн. електронноизчислителни, прил.
• Електронноизчислителна машина. Спец. Електронно устройство, което може да приема данни, да прилага към тях последователност от логически операции и да предоставя резултатите от тези операции като информация.
електропозитивен (по електро- + позитивен) Физ.
1. Носещ положителен електрически заряд; електроположителен.
2. За химични елементи - стремящ се да образува положителни йони, като отдава електрони.
електропровод мн. електропроводи, (два) електропровода, м.
Проводник за пренасяне на електрически ток на разстояние.
// прил. електропроводен, електропроводна, електропроводно, мн. електропроводни. Електропроводна мрежа.
електростатика (по електро- + статика)
Дял от физиката, който изучава взаимодействията и условията за равновесие на неподвижните електрически товари.
// прил. електростатичен.
електротерапия (по електро- + терапия)
Мед. Електролечение.
електротехника само ед.
Наука за използването на електричеството за практически цели.
електрофореза (нлат. electrophoresis по електро- + гр. phoresis 'носене')
Физ. Придвижване под влияние на електрическо поле на частици в суспензия, емулсия или колоиден разтвор.
електрохимия (по електро- + химия)
Дял от физико-химията, който изучава взаимовръзката между химичните процеси и електрическите явления.
елемент мн. елементи, (два) елемента, м.
1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент.
2. Част в/от състава на нещо. В поезията му има и елементи от фолклора.
3. Признак, черта от същността на нещо. Елемент на драматизъм.
4. Пренебр. За човек като член на дадена социална група. Престъпен елемент. Продажен елемент.
5. Спец. В химията — просто вещество, което не може да се разлага по химически начин на съставните си части.
6. Спец. Във физиката — уред за получаване на галваничен ток.
елементарен елементарна, елементарно, мн. елементарни, прил.
1. Прост, несложен; който трябва да е известен на всеки. Елементарни правила за учтивост.
2. Опростен, повърхностен. Елементарен човек. Елементарно разбиране на проблема.
3. Начален; който се отнася до основните положения в една област, наука. Елементарна теория на музиката.
4. Спец. В химията — който се отнася до елемент (в 5 знач.).
• Елементарни частици. Спец. Във физиката — най-малките частици, от които е съставена материята.
елементаризирам елементаризираш, несв. и св.; какво.
Правя да изглежда по-елементарен (в 1 знач.), отколкото е. Не елементаризирай нещата!
елен мн. елени, (два) елена, м.
Едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога.
// същ. умал. еленче, мн. еленчета, ср.
// прил. еленов, еленова, еленово, мн. еленови. Еленови рога.
// прил. еленски, еленска, еленско, мн. еленски. Еленско месо.
елефантиаза (нлат. elephantiasis по гр. elephas, -antos 'слон' + -иаза)
Мед. Заболяване, при което поради запушване на лимфните пътища се появява трайно увеличаване размерите на някоя част от тялото, обикн. на краката; слонска болест.
елидирам (нем. elidieren, фр. elider по лат. elido 'изтласквам')
Език. Изпускам гласна в края на дума пред дума, започваща с гласна.
// същ. елизия.
елизия мн. елизии, ж.
Спец. В езикознанието — изпускане на звук от състава на дума при изговор.
еликсир само ед.
1. Вълшебно питие, което запазва човека млад и практически безсмъртен.
2. Прен. Много хубаво, отлично питие, което дава бодрост и жизнени сили. Това вино е истински еликсир!
елиминирам елиминираш, несв. и св.; какво/кого.
Отстранявам, изключвам. Нашият отбор елиминира противника. Елиминираха ме от групата на проверяващите.
// същ. елиминиране, ср.
// същ. елиминация, ж.
елин (гр. hellen)
Грък.
// прил. елински.
елини елин, м.
Название на населението от Стара Гърция.
елинизъм (рус. эллинизм по гр. hellenismos)
1. Език. Особеност на старогръцки език, преминала в друг език.
2. Ист. Елинската култура от средата на IV в. до 30 г. пр. Хр., когато чрез завоеванията на Александър Македонски се е разпростряла на изток и е приела елементи от източните култури.
// прил. елинистичен и елинистически.
елипса мн. елипси, ж. Спец.
1. В математиката — затворена крива линия, получена от пресичането на конус или цилиндър с плоскост.
2. В езикознанието — изпускане на част от изречение, която се подразбира.
елипсовиден елипсовидна, елипсовидно, мн. елипсовидни, прил.
Който има вид на елипса.
елипсоид мн. елипсоиди, (два) елипсоида, м.
Спец. В математиката — геометрично тяло, което се получава при въртене на елипса около една от осите ѝ.
// прил. елипсоиден, елипсоидна, елипсоидно, мн. елипсоидни.
елиптичен елиптична, елиптично, мн. елиптични, прил.
Който се отнася до елипса (във 2 знач.). Елиптичен израз.
елисейски (по гр. Elysion pedion 'елисейско поле') В съчет.
Елисейски полета (мит.) - част от подземното царство, където според древните гърци живеели след смъртта душите на блажените.
Елисейски дворец - френското президентство, намиращо се на булеварда „Шанз-Елизе" („Елисейски полета").
елит само ед.
1. Отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др.
2. Подбрани екземпляри от растения, животни, семена при селекция.
// прил. елитен, елитна, елитно. мн. елитни. Елитни растения. Елитни войски. Елитни кръгове.
елитарен елитарна, елитарно, мн. елитарни. прил.
Който е предназначен за елита или изхожда от елита. Елитарно изкуство.
елитри (нлат. elytrum по гр. elytron 'обвивка')
3оол. Външни рогови крилца на твърдокрилите насекоми.
елмаз мн. елмази, (два) елмаза, м.
1. Само ед. Безцветен минерал със силен блясък и с най-голяма твърдост сред минералите; диамант.
2. Обработено късче от този минерал като скъпоценен камък; брилянт. Пръстен с елмаз.
// прил. елмазен, елмазена, елмазено, мн. елмазени. Елмазен прах.
елф елфът, елфа, мн. елфи, м.
В скандинавската митология — приказно същество, дух, благоразположен към хората.
елха мн. елхи, ж.
Иглолистно дръвче, обкичено с гирлянди, играчки и подаръци, което се приготвя за Коледа и Нова година. Коледна елха. Новогодишна елха.
// същ. умал. елхица, мн. елхици, ж.
// същ. умал. елхичка, мн. елхички, ж.
емайл само ед.
1. Непрозрачна стъкловидна маса, с която се покриват метални или керамични изделия.
2. Спец. В медицината — вещество, с което са обвити зъбите; глеч. Зъбен емайл.
// прил. емайлов, емайлова, емайлово, мн. емайлови.
емайлирам емайлираш, несв. и св.; какво.
Покривам с емайл.
// прил. емайлиран, емайлирана, емайлирано, мн. емайлирани. Емайлирана тенджера.
емайллак (нем. Emaillack)
Вид бързосъхнеща боя, която образува гладко покритие.
// прил. емайллаков.
еманация само ед.
1. Спец. Във физиката — излъчване на радиоактивни вещества.
2. Прен. Излъчване, което представя цялото многообразие и същност на нещо. Еманация на българския дух.
еманципация само ед.
Освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци. Еманципация на жените.
еманципирам се еманципираш се, несв. и св.
Постигам еманципация.
ембарго само ед.
Спец. В международното право — държавна забрана за внос или износ на стоки от/за друга държава. Налагам ембарго. Ембарго на оръжие.
// прил. ембаргов, ембаргова, ембаргово, мн. ембаргови. Ембаргова стока.
емблема мн. емблеми, ж.
Условно изображение на понятие, идея във вид на малък предмет, знак. Емблемата на световното първенство по футбол.
// прил. емблематичен, емблематична, емблематично, мн. емблематични.
// прил. емблемен, емблемна, емблемно, мн. емблемни.
емболия само ед.
Спец. В медицината — запушване на кръвоносен съд със съсирена кръв, въздух и др.
ембриология само ед.
Спец. Раздел от биологията, в който се изучава развитието на ембрионите.
ембрион мн. ембриони, (два) ембриона, м.
Спец. Зародиш на човек или животно в началния период от развитието му.
// прил. ембрионален, ембрионална, ембрионално, мн. ембрионални.
емвам емваш, несв. и емна, св. Разг.
1. Кого/какво. Подхващам, поемам, подземам.
2. Какво. Почвам с бързина (да карам животни, да пея песен и др.).
3. Кого. Нахвърлям се да ругая, да нападам. Че като го емнах, всичко му казах!
— емвам се/емна се.
1. Правя бързо движение с тяло.
2. Издигам се нагоре.
3. Хуквам, потеглям бързо за някъде. Емнал съм се от другия край на селото, да видя какво става.
ементал (по собств. геогр. Emmenthal - долината на р. Ема в Швейцария)
Кул. Вид грюйер, произвеждан в едноименната долина.
емергент (лат. emergens, -entis 'подаващ се')
1. Биол. Проявяващ нови свойства в еволюционния процес.
2. Бот. Израстък по растение (бодил и др.).
емигрант мн. емигранти, м.
Лице, което се намира в емиграция.
// прил. емигрантски, емигрантска, емигрантско, мн. емигрантски. Емигрантско семейство.
емигрантство само ед.
Живот на емигрант, пребиваване на емигрант. В емигрантство.
емиграция само ед.
Доброволно или принудително преселване в чужда страна по политически, икономически или други причини.
// прил. емиграционен, емиграционна, емиграционно, мн. емиграционни.
емигрирам емигрираш, несв. и св.
Преселвам се от своята в чужда страна.
еминентен (лат. eminens, -entis 'издигнат')
Книж. Изтъкнат, издигнат.
еминенция (лат. eminentia 'издигнатост, възвишеност')
1. Титла на католически епископ и кардинал; преосвещенство.
2. Благородническа титла - превъзходителство, високоблагородие.
емир мн. емири, м.
Княжеска титла в някои източни и африкански мюсюлмански страни, а също лице, което има тази титла.
емирство мн. емирства, ср.
Владение на емир.
емисар емисарят, емисаря, мн. емисари, м.
Лице, официално изпратено в чужда страна с политическа или друга поръчка; официален пратеник.
емисия мн. емисии, ж.
1. Спец. Във финансите — пускане в обръщение на банкноти или ценни книжа.
2. Техн. Радио-или телевизионно предаване.
3. Физ. Излъчване на електрони от повърхността на някои вещества.
// прил. емисионен, емисионна, емисионно, мн. емисионни.
емитент (нем. Eminent по лат. emittens, -entis 'който пуска')
Фин. Банка или учреждение, които издават книжни пари или ценни книжа.
емитирам емитираш, несв. и св.\ какво.
Спец. Във финансите — пускам в обръщение банкноти или ценни книжа.
емиш само ед.
Разг. Плодове (като цяло). Обичам емиш.
емляк мн. емляци, (два) емляка, м. Остар.
1. Недвижим имот.
2. Данък върху недвижим имот
// прил. емлячен, емлячна, емлячно, мн. емлячни. Емлячни регистри.
емна емнеш, мин. св. емнах, мин. прич. емнал, св.
— еж. емвам.
емотикон (англ. emoticon)
Инф. Стилизирано изображение на различен израз на човешкото лице, получен от пунктуационните знаци :-( и :-), използван в електронната поща.
емоционален емоционална, емоционално, мн. емоционални, прил.
1. Който изразява емоция. Емоционална реакция.
2. Чувствителен. Емоционално дете.
// същ. емоционалност, емоционалността, ж.
емоция мн. емоции, ж.
Душевно преживяване, чувство. Положителни емоции.
емпиризъм само ед.
Спец. Философско направление, което фаворизира опита за източник на познанието.
емпирик мн. емпирици, м.
Привърженик на емпиризма.
емпириокритицизъм (нем. Empiriokritizismus по гр. empeiria 'опит' + фр. criticisme 'критицизъм')
Филос. Идеалистическо учение на немския философ Р. Авенариус и австрийския Е. Мах от края на XIX в., отричащо обективното съществуване на материалния свят, който е разглеждан като продукт на съзнанието.
// същ. емпириокритик.
емпиричен емпирична, емпирично, мн. емпирични, прил.
1. Основан на опит. Емпирични данни.
2. Който се отнася до емпиризма като философско направление.
емпирически емпирическа, емпирическо, мн. емпирически, прил.
Емпиричен.
ему (фр. emeu и emou, порт. ema от молюк.)
Зоол. Едра (до 2 м) австралийска нелетяща птица, подобна на щрауса, но с по-къса шия и с трипръсти крака. Dromaeus novae Hollandix.
емулгатор (нем. Emulgator по лат. emulgeo 'доя')
1. Хим. Вещество, което се прибавя в емулсия за стабилизирането ѝ.
2. Апарат за приготвяне на емулсии.
емулсия мн. емулсии, ж. Спец.
1. Течност, наситена с неразтворени капки от друга течност.
2. Светлочувствителен слой на фотолентите и фотохартията.
// прил. емулсен, емулсна, емулсно, мн. емулсии.
// прил. емулсионен, емулсионна, емулсионно, мн. емулсионни.
емфаза само ед.
Спец. В литературата и езикознанието — отделяне на един елемент от речта с помощта на интонацията, повторението и др.
// прил. емфатичен, емфатична, емфатично, мн. емфатични. Емфатично ударение.
емфизема (нлат. emphysema по гр. emphysema 'подуване')
Мед. Подуване на орган или тъкан поради силно изпълване с въздух.
ендемизъм (нем. Endemismus, англ. endemism по гр. endemos 'местен' + -изъм)
Геогр. Ограничено разпространение на някои животни и растения само в определени райони.
// прил. ендемичен.
ендемити (нем. Endemiten по гр. endemos 'местен')
Геогр. Животни или растения, срещащи се само в определен район.
ендемия (нлат. endemia по гр. endemos 'местен')
Мед. Заразна болест, свойствена на дадена област.
ендо- (по гр. endon 'вътре')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'вътре, вътрешен', напр. ендодерма.
ендогамия (по ендо- + гр. gamos '6рак')
Ист. Обичай у някои племена браковете да се правят само вътре в племето. Противоп. екзогамия.
// прил. ендогамен.
ендогенен (по ендо- + гр. genes 'произлязъл')
Спец. Който има вътрешен произход.
ендодерма (нлат. endoderma по ендо- + гр. derma 'кожа') Биол.
1. Най-вътрешният, плътен пласт клетки на първичната кора в стъблата, корените, понякога и листата на растенията.
2. Вътрешният зародишен пласт у животните и човека.
3. Вътрешният слой клетки от тялото на мешестите животни.
ендокард (нлат. endocardium по ендо- + гр. kardia 'сърце')
Анат. Тънка серозна ципа, с която са покрити сърдечните кухини.
ендокардит (нлат. endocarditis по ендо- + гр. kardia 'сърце' + -ит)
Мед. Възпаление на ендокарда.
ендокринен (по ендо- + гр. krino 'отделям')
В съчет. ендокринни жлези (физиол.) - жлези с вътрешна секреция.
ендокринология (нлат. endocrinologia по ендо- + гр. krino 'отделям' + -логия)
Дял от медицината, който се занимава с жлезите с вътрешна секреция.
// същ. ендокринолог.
ендомиокардит (нлат. endomyocarditis по ендо- + гр. mys, myos 'мускул' + kardia 'сърце' + -ит)
Мед. Възпаление едновременно на ендокарда и миокарда.
ендопаразит (нлат. endoparasitus по ендо- + паразит)
Вътрешен паразит.
ендоплазма (по ендо- + плазма)
Биол. Полутечен вътрешен пласт на клетъчната протоплазма.
ендоскоп мн. ендоскопи, (два) ендоскопа, м.
Уред за вътрешно изследване органите на човека (стомах, хранопровод, пикочен мехур и др.).
ендоскопия (нлат. endoscopia по ендо- + -скопия)
Мед. Оглеждане на кухи органи с ендоскоп.
ендшпил само ед.
Спец. В шахмата — последна част от една партия.
енеолит (рус. енеолит по фр. eneolithique от лат. aeneus 'меден' + гр. lithos 'камък')
Геол. Преходен период между новокаменната и бронзовата епоха с едновременна употреба на каменни и метални сечива, 4-3 хил. години пр. Хр.; медно-каменен век.
// прил. енеолитен.
енергетизъм (фр. energetisme по гр. energetikos 'действащ')
Филос. Течение в науката от края на XIX и началото на XX в., което свежда всички природни и обществени явления до прояви на енергията, несвързана с материална основа.
// същ. енергетик.
енергетика само ед.
Стопанска област, която включва производството, преобразуването, пренасянето и използването на различните видове енергия (в 1 знач.). Ядрена енергетика.
// прил. енергетичен, енергетична, енергетично, мн. енергетични.
енергичен енергична, енергично, мн. енергични, прил. Пълен с енергия (в 2 знач.); решителен, активен, деен, интензивен. // нареч. енергично. // същ. енергичност, енергичността.
енергия само ед.
1. Едно от основните свойства на материята — способност да произвежда работа. Механична енергия. Водна енергия. Електрическа енергия.
2. Човешка сила, способност за работа, за действие.
// прил. енергиен, енергийна, енергийно, мн. енергийни (в 1 знач.). Енергийна база. Енергийна криза.
енерго- Първа съставна част на сложни думи със значение енергия (в 1 знач.), напр. енергобаланс, енергокомбинат, енергомашиностроене, енергосистема, енергоснабдяване, енерготехника, енергоцентър.
ензими само мн.
Спец. Ферменти, които се съдържат в животинските и растителните организми, с голямо значение при обмяната на веществата.
енигма мн. енигми, ж.
Загадка.
// прил. енигматичен, енигматична, енигматично, мн. енигматични.
еничар еничарят, еничаря, мн. еничари, м.
Еничарин.
еничарин мн. еничари, м.
Истор. Войник от войска на Турската империя, съставена от избрани и насила потурчени християнски момчета.
// прил. еничарски, еничарска, еничарско, мн. еничарски.
енкаустика (нем. Enkaustik от лат. encaustica, което от гр. enkaustike (techne)
Изк. Стенна живопис с восъчни бои, които се нанасят с нагорещен метален инструмент.
енклитика мн. енклитики, ж.
Спец. В езикознанието - дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума.
енология по гр. oinos 'вино' +-логия)
Наука за приготвянето на различни видове вина.// същ. енолог.
еноним (по гр. eponymos 'наречен по')
Език. Лице, от чието име е произведено името на народ, местност, град и пр.
енориаш (сргр. enoria 'енория' + бълг. наст.-аш)
Църк. Християнин, който спада към дадена енория.
енория мн. енории, ж.
Областта (квартал, населено място), която се обслужва от един свещеник.
// прил. енорийски, енорийска, енорийско, мн. енорийски. Енорийски свещеник.
енотека мн. енотеки, ж.
Спец. Винарска изба за съхраняване на бутилки.
ентаза и ентазис (клат. entasis по гр. entasis 'обтягане')
Арх. Почти неуловимо удебеляване на колона към средната ѝ част, създаващо усещане за напън.
ентелехия (лат. entelechia от гр. entelecheia) Филос.
1. У Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я довежда до съвършенство.
2. В системата на Лайбниц - монад.
3. В системата на виталистите - жизнената сила.
ентерит само ед.
Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на тънките черва.
ентодерма (нлат. entoderma по гр. entos 'вътре' + derma 'кожа')
Биол. Вътрешният лист на гаструлата, от който се образува епителът на храносмилателната система и др.
ентомология само ед.
Спец. Раздел от зоологията, в който се изучават насекомите.
ентропия (по гр. еп 'във, вътре' + trope 'обръщане')
1. Физ. Термо-динамична величина (S), функция на топлинното състояние и възможното изменение на състоянието на една материална система, характеризираща степента ѝ на неподреденост.
2. Прен. Неопределеност, случайност, хаотичност.
ентусиазирам ентусиазираш, несв. и св.; кого.
Предизвиквам ентусиазъм.
— ентусиазирам се. Изпадам в ентусиазъм. Лесно се ентусиазира.
ентусиазиран ентусиазирана, ентусиазирано, мн. ентусиазирани, прил.
Който е обхванат от ентусиазъм или изразява ентусиазъм.
ентусиазъм само ед.
Силно въодушевление, душевен подем, желание за дейност. Много скоро те напусна ентусиазмът.
ентусиаст мн. ентусиасти, м.
Човек, който лесно се ентусиазира, който действа с ентусиазъм.
енуреза (нлат. enuresis по гр. enureo 'уринирам')
Мед. Нощно напикаване при невропатични деца.
енфие мн. енфиета, ср.
Остар. Вид тютюн на прах за смъркане.
енцефалит само ед.
Спец. В медицината - инфекциозно възпаление на главния мозък.
енцефалограма (нлат. encephalogramma по гр. enkephalos 'главен мозък' + -грама)
Мед. Крива, отразяваща ритмите с различна честота на главния мозък, по която могат да се установят мозъчни заболявания.
енцефаломиелит (нлат. encephalomyelitis по гр. enkephalos 'главен мозък' + myelos 'мозък' + -ит)
Мед. Възпаление на главния и гръбначния мозък.
енциклика (клат. encyclicus по гр. enkyklios 'окръжен')
Църк. Папско послание до всички католици по верски и актуални въпроси.
енциклопедизъм само ед.
Осведоменост в различни области на знанието.
енциклопедист мн. енциклопедисти, м.
Човек, който се отличава с енциклопедизъм.
енциклопедичен енциклопедична, енциклопедично, мн. енциклопедични, прил.
1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник.
2. Който се отнася до енциклопедист. Енциклопедична личност.
// същ. енциклопедичност, енциклопедичността, ж.
енциклопедически енциклопедическа, енциклепедическо, мн. енциклопедически, прил.
Енциклопедичен.
енциклопедия мн. енциклопедии, ж.
Научен справочник за всички или за отделни области на знанието във форма на речник. Българска енциклопедия. Енциклопедия на футбола.
еньовче мн. еньовчета, ср.
Полско цвете с тънко стъбло и дребни жълти цветчета, което цъфтят по Еньовден.
еозойски (по гр. eos 'зора' + zoe 'живот')
В съчет. еозойска ера (геол.) - ерата, когато е възникнал животът на Земята
Еол (гр. Aiolos)
1. Мит. Бог на ветровете, син на Зевс в древногръцката митология.
2. Син на Елин, родоначалник на еолийците.
еолийци (по гр. собств. Aiolos)
Един от трите главни народи на др. Гърция наред с дорийците и йонийците.
еолит само ед.
Спец. Най-старият период от каменната епоха, когато хората са си служели с примитивни каменни оръдия.
еоличен и еолов (по гр. собств. Aiolos 'Еол, бог на вятъра')
Геол. Образуван от вятъра.
еон (по гр. aion 'епоха')
1. Мит. Олицетворение на времето у древните гърци.
2. Неопределено дълъг период от време; епоха на Вселената; космически цикъл.
3. Рел. У гностиците - всеки от произлезлите от бог духове - посредници между бог и човека.
Еос (гр. Eos)
1. Мит. Гръцка богиня на зората (лат. Аврора).
2. Прен. Зора.
еоцен (по гр. eos 'зора' + kainos 'нов')
Геол. Второто деление на палеогена, между палеоцена и олигоцена.
епарх (гр. eparchos 'началник')
1. Ист. Управител на провинция в др. Гърция.
2. Църк. Ост. Духовен глава.
епархия мн. епархии, ж.
Спец. Църковна област, която се управлява от епископ или митрополит.
// прил. епархийски, епархийска, епархийско, мн. епархийски.
епентеза мн. епентези, ж.
Спец. В езикознанието — вмъкване на звук в състава на дума при изговор.
епи- (гр. epi 'върху, на, отново и др.')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'върху, на, отново'.
епигон мн. епигони, м.
Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтаря чужди идеи.
// прил. епигонски, епигонска, епигонско, мн. епигонски.
епигони (гр. epigonos 'потомък')
1. Мит. Синовете на седемте герои от Аргос, загинали при безуспешната обсада на гр. Тива, които превзели града при втора експедиция.
2. Ист. Синовете на наследниците на царството на Александър Македонски.
епигонство само ед.
Проява на епигон; подражателство.
епиграма мн. епиграми, ж.
Кратко сатирично стихотворение.
епиграф мн. епиграфи, (два) епиграфа, м.
1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да поднесе основната идея.
2. Надпис върху паметник или надгробна плоча.
епиграфика само ед.
Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи.
епидемиолог мн. епидемиолози, м.
Специалист по епидемиология.
епидемиология само ед.
Спец. В медицината — дял от медицината, в който се изучават заразните болести.
// прил. епидемиологичен, епидемиологична, епидемиологично, мн. епидемиологични. Епидемиологичен институт.
епидемия мн. епидемии, ж.
Широко разпространение на заразна болест. Градът е обхванат от грипна епидемия.
епидерма само ед.
Епидермис.
// прил. епидермален, епидермална, епидермално, мн. епидермални.
епидермис само ед.
Спец. Най-горният слой на кожата.
епизод мн. епизоди, (два) епизода, м.
1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в тая страна.
2. Част от художествено или музикално произведение с относителна самостоятелност и завършеност. Епизод от филма.
епизодичен епизодична, епизодично, мн. епизодични, прил.
Случаен, непостоянен, незначителен. С епизодичен характер.
// нареч. епизодично.
епизоотия (по епи- + гр. zoon 'животно') Зоол.
1. Епидемия по животните.
2. Наука, изучаваща епидемиите по животните.
епик мн. епици, м.
Писател, автор на епически произведения.
епика (фр. epique от гр. epikos 'песенен')
вж. епос.
епикард (нлат. epicardium по епи- + гр. kardia 'сърце')
Анат. Вътрешната серозна обвивка на перикарда.
епикарп (нлат. epicarpium по епи-+ гр. karpos 'плод')
Бот. Външната обвивка или кората на плод.
епикриза мн. епикризи, ж.
Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване.
епикуреец мн. епикурейци, м.
Човек, който обича удоволствията в живота и комфорта.
// прил. епикурейски, епикурейска, епикурейско, мн. епикурейски.
епикурейство само ед.
1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности.
2. Прен. Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота.
епилация само ед.
Премахване на косми от някои части на човешкото тяло с козметична или лечебна цел.
епилепсия само ед.
Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието.
епилептик мн. епилептици, м.
Лице, което страда от епилепсия.
// прил. епилептичен, епилептична, епилептично, мн. епилептични. Епилептичен припадък.
епилог мн. епилози, (два) епилога, м.
Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се разказва за съдбата на героите след години.
епиорнис (нлат. aepyornis по гр. aipys 'висок' + ornis 'птица')
Зоол. Огромна вкаменела птица от о-в Мадагаскар; Мадагаскарски щраус.
епирогенеза (по гр. epeiros 'суша' + genesis 'раждане, произход')
Геол. Бавно движение нагоре на големи части от сушата.
// прил. епирогенен.
епископ мн. епископи, м.
Спец. Висше духовно лице в християнската църква.
// прил. епископски, епископска, епископско, мн. епископски. Епископски сан.
епископ (нем. Episkop, фр. episcope по епи- + -скоп)
Техн. Прожекционен апарат за непрозрачни обекти - предмети и изображения.
епископия мн. епископии, ж.
Църковна област, управлявана от епископ.
епистемология (фр. epistemologie по гр. episteme 'знание' + -логия)
Филос. Дял от теорията на познанието - критичен анализ на науките, логическата им основа, значението и обхвата им.
// прил. епистемологичен.
епистола (лат. epistola от гр. epistole 'писмо, послание')
1. Ост. Писмо.
2. Литер. Художествено произведение във форма на писма.
// прил. епистоларен.
епистоларен епистоларна, епистоларно, мн. епистоларни, прил.
Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или размяна на писма. Епистоларен жанр. Епистоларен стил.
епистрофа (нлат. epistropha по гр. epistrophe 'връщане')
Литер. Реторична фигура от последователни изречения, завършващи по един и същ начин.
епиталамий (лат. epithalamium от гр. epithalamios 'сватбен')
Литер. В античната гръцка поезия - сватбена песен.
епитаф (клат. epitaphium по гр. epitaphios 'надгробен')
Надгробен надпис.
епитафия мн. епитафии, ж.
Надгробен надпис, обикн. в стихотворна форма.
епител само ед.
Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните.
// прил. епителен, епителна, епително, мн. епителни. Епителни клетки.
епитет мн. епитети, (два) епитета, м.
Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.
епитрахил мн. епитрахили, (два) епитрахила, м.
Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по време на служба.
епитроп мн. епитропи, м.
Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел.
епифаринкс (нлат. epipharynx по епи- + гр. pharynx 'гърло')
Анат. Носоглътка.
епифиза (нлат. epiphysis по епи-+ гр. physis 'растеж') Анат.
1. Ставният край на дългите кости.
2. Жлеза с вътрешна секреция, горен придатък на средния мозък, с неизяснени функции и калцирана при възрастните; ост. пинеарна жлеза.
епицентър мн. епицентрове, (два) епицентъра, м.
1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, ядрен взрив и др.
2. Прен. Самият център, най-горещата точка (на бурни събития, природни явления и др.). В епицентъра на събитията.
епичен епична, епично, мн. епични, прил.
1. Епически.
2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития.
епически епическа, епическо, мн. епически, прил.
Който се отнася до епос.
епод (лат., гр. epodos)
1. В античната поезия - заключителна част на песен.
2. В класическата лирика - третата част на песен или ода след строфа и антистрофа.
3. Припев.
еполети само мн.
Парадни офицерски пагони с ресни.
епопея мн. епопеи, ж.
1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ.
2. Спец. Голямо прозаическо произведение (роман или серия от романи) за значителни исторически събития от живота на един народ. Роман епопея..
3. Прен. Значително историческо събитие или поредица от такива събития, изпълнени с героизъм и величие.
епос само ед. Спец.
1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма.
2. В народното творчество — съвкупност от произведения с митологичен, героичен, исторически сюжет (приказки, песни и др.).
епоха мн. епохи, ж.
Дълъг промеждутък от време, който се определя върху основата на характерно или особено важно събитие, явление. Епоха на Възраждането. Епоха на разцвет. Епоха на феодализма.
епохален епохална, епохално, мн. епохални, прил.
Който е толкова важен, значителен, че може да състави епоха. Епохални събития.
епруветка мн. епруветки, ж.
Спец. Широка стъклена тръбичка със заоблено дъно за лабораторни изследвания.
• Бебе в епруветка. Спец. В медицината — плод, заченат в лабораторни условия, който след това се разполага в майката за доизносване.
ер ерът, ера, мн. ерове, (два) ера, м.
Спец. В езикознанието — название на буквите ъ и ь.
// прил. еров, ерова, ерово, мн. ерови. Ерови гласни.
• Голям ер/ер голям. Название на буквата ъ.
• Малък ер/ер малък. Название на буквата ь.
ера мн. ери.
1. Събитие, момент от който започва летоброене: първата олимиада - 776 г пр. Хр.,основаването на Рим през 753 г. пр. Хр., рождението на Христос(преди 2005г.), бягството на Мохамед от Мека през 622 г от Хр.
2. Голям промеждутък от време, който се дели на периоди.
3. Период от време, което се отличава със забележителни събития, епоха.
ербап прил., неизм.
Разг. Сръчен, способен, оперен. Ербап човек. Ербап жена.
ербий (нлат. erbium по местно име (Yu)erby в Швеция)
Хим. Метален елемент от групата на "редките земи", зн. Er, пор. н. 68, с розови соли с характерен спектър.
ерг (нем. Erg от гр. ergon 'работа')
Физ. Ост. Единица за работа, равна на работата, извършена от сила 1 дина по път 1 см; заменена от джаул (1 ерг = 10 ^-7 джаула).
ерген мн. ергени, м. Разг.
1. Момък на възраст за женене. Вече е ерген.
2. Неженен мъж. Стар ерген. Остана ерген.
// същ. умал. ергенче, мн. ергенчета, ср. (в 1 знач.).
// прил. ергенски, ергенска, ергенско, мн. ергенски. Ергенска квартира.
ергенея се ергенееш се, мин. св. ергенях се, мин. прич. ергенял се, несв.
Разг. Заживявам като ерген (в 1 знач.). Почна да се ергенее.
ергенувам ергенуваш, несв.
Разг. Ерген съм, не се женя. Колко смяташ още да ергенуваш?
ерго нареч.
Следователно, значи, и така.
ергограф (по гр. ergon 'работа' + -граф)
Мед. Уред за графическо записване работата на мускулите.
ергономия само ед.
Спец. Наука за създаване на добри условия за труд чрез правилно и целесъобразно използване на оръдията на труда и работната среда.
ерекция само ед.
Набъбване, изправяне на орган вследствие на мускулно напрежение или увеличен приток на кръв. Ерекция на половия член.
ерес ереста, мн. ереси, ж.
1. Отклонение от догмите, проповядвани от официалната църква.
2. Прен. Разг. Отклонение от общоприетите, обичайните правила и норми.
еретик мн. еретици, м.
Последовател на ерес.
еретичен еретична, еретично, мн. еретични, прил.
Който се отнася до ерес и до еретик.
еретически еретическа, еретическо, мн. еретически, прил.
Еретичен.
ерзац мн. ерзаци, (два) ерзаца, м.
Непълноценен заместител. Задоволява се с ерзаци. Ерзацпродукт.
Ериди (гр. Eris, Eridos 'раздор')
Мит. Древногръцки богини на раздора.
Еринии (гр. Erinyes)
Мит. Древногръцки богини на възмездието с криле и със змии вместо коси.
еристика (гр. eristike)
Книж. Изкуство за водене на спор.
еритем (нлат. erythema от гр. erythema 'червенина')
Мед. Кожно зачервяване.
еритроцити само мн.
Спец. Червените кръвни телца, които съдържат хемоглобин. Увеличени еритроцити.
еркер мн. еркери, (два) еркера, м.
Издадена част от горен етаж на сграда, обикн. с прозорци.
// прил. еркерен, еркерна, еркерно, мн. еркерни. Еркерен етаж.
ерогенен ерогенна, ерогенно, мн. ерогенни, прил.
Който предизвиква полово възбуждане. Ерогенни зони.
еродирам еродираш, несв. и св.
Ерозирам.
ерозивен (фр. erosif по лат. erosus 'изгризан')
Геол. Който причинява ерозия.
ерозирам ерозираш, несв. и св.
1. Какво. Подлагам на ерозия.
2. Разрушавам се от ерозия.
3. Прен. За чувства, отношения — постепенно излинявам и се разрушавам. Нашите отношения ерозираха.
— ерозирам се. Ерозирам (във 2 знач.).
ерозия само ед.
1. Пълно или частично разрушение на повърхността на нещо (почва, скала, метал и др.) под влияние на външна среда. Ерозия на почвата. Ерозия на скалите край морето. Ерозия на стоманата.
2. Прен. Разрушение на нравствени, духовни принципи, устои. Ерозия на вярата. Ерозия на морала.
// прил. ерозивен, ерозивна, ерозивно, мн. ерозивни. Ерозивни процеси.
Ерос (гр. Eros)
1. Мит. Древногръцки бог на любовта (в Рим - Амур).
2. Прен. Любовна страст.
еротизъм само ед.
Еротика.
еротика само ед.
Чувственост, съсредоточаване на вниманието към половия живот, сексуалните желания и тяхното изобразяване.
// прил. еротичен, еротична, еротично, мн. еротични. Еротична литература. Еротичен филм. Еротична поезия.
еротоман мн. еротомани, м.
Лице, което страда от еротомания.
еротомания само ед.
Болезнено увлечение по еротиката.
ерудиран ерудирана, ерудирано, мн. ерудирани, прил.
Който има ерудиция. Ерудиран учен.
// същ. ерудираност, ерудираността, ж.
ерудиция само ед.
Начетеност, задълбочени познания в някоя научна област, в областта на литературата, изкуството, културата. Голяма ерудиция. Имам ерудиция.
еруптивен еруптивна, еруптивно, мн. еруптивни. прил.
Който има вулканичен произход. Еруптивни скали.
ерупция само ед.
Изригване на вулкан.
ерцхерцог (нем. Erzherzog)
Ист. Принц от австрийската императорска фамилия.
есаул (рус. есаул от тюрк.)
Казашки офицерски чин, равен на капитан на ротмистър.
есе мн. есета, ср.
Спец. В литературознанието — съчинение по литературен, културен, философски или друг въпрос, което не се придържа строго към определен научен метод, а предпочита художествената форма.
// прил. есеистичен, есеистична, есеистично, мн. есеистични. Есеистичен подход.
есеи (гр. esenoi от евр. hasen 'благочестиви')
Рел. Членове на аскетична и мистична юдейска секта от II в. пр. Хр.
есеист мн. есеисти, м.
Автор на есета.
есен есента, мн. есени, ж.
1. Само ед. Едно от четирите годишни времена, между лятото и зимата, когато става хладно и падат листата от дърветата.
2. Периодът на това годишно време.
// прил. есенен, есенна, есенно, мн. есенни. Есенен дъжд.
есенес нареч.
Разг. През миналата или през предстоящата есен.
есенция мн. есенции, ж.
1. Концентриран спиртен разтвор на етерично масло, който се използва в хранителната промишленост, парфюмерията и др. Лимонова есенция.
2. Разг. Парфюм.
есер (рус. эсер, съкр. от социалист революционер)
Ист. Член на дребнобуржоазна партия от 1902 г. в царска Русия.
// прил. есеровски.
есесовец (рус. эсэсовец от нем. SS, съкр. от Schulzstaffel 'защитен отдел')
Ист. Служещ в хитлеристките военно-полицейски части.
// прил. есесовски.
ескадра мн. ескадри, ж.
Спец. Голямо военно съединение на бойни кораби или на самолети.
// прил. ескадрен, ескадрена, ескадрено, мн. ескадрени.
ескадрила мн. ескадрили, ж.
Спец. Подразделение във военновъздушните войски.
ескадрон мн. ескадрони, (два) ескадрона, м.
Спец. Подразделение в кавалерията, което съответства на рота в пехотата.
// прил. ескадронен, ескадронна, ескадронно, мн. ескадронни.
ескалатор мн. ескалатори, (два) ескалатора, м.
Устройство във вид на движещи се стъпала за превоз на хора в големи обществени сгради (гари, магазини и под.).
// прил. ескалаторен, ескалаторна, ескалаторно, мн. ескалаторни.
ескалация само ед.
Увеличение, нарастване, разширение, интензифициране (обикн. за нещо негативно). Ескалация на напрежението. Ескалация на войната. Ескалация на насилието.
есквайр (англ. esquire) Ист.
1. Средновековна английска титла на оръженосец.
2. Титла, по-ниска от рицарството.
3. Титла на синове на баронети, чиновници и др. срв. сквайр.
ескиз мн. ескизи, (два) ескиза, м.
Предварителни наброски, скица, модел на рисунка или на друго произведение на изкуството и литературата.
// прил. ескизен, ескизна, ескизно, мн. ескизни.
ескимос мн. ескимоси, м.
Лице, което принадлежи към народност, живееща по полярното крайбрежие на Северна Америка и Гренландия.
// прил. ескимоски, ескимоска, ескимоско, мн. ескимоски.
ескорт само ед.
Военен конвой; охрана, която съпровожда нещо или някого. Почетен ескорт.
// прил. ескортен, ескортна, ескортно, мн. ескортни.
ескортирам ескортираш, несв. и св.; какво/кого.
Съпровождам, придружавам с ескорт.
ескпромпто (лат. expromptus 'бърз')
Без подготовка, из един път.
ескудо (порт. escudo)
Парична единица на Португалия (преди въвеждането на еврото през 1999 г.).
Ескулап (лат. Esculapius)
1. Латинизирано име на древногръцкия бог на лечението Асклепий.
2. Прен. Ирон. Лекар.
еснаф мн. еснафи, м.
1. Истор. Само ед. През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф.
2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.
3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. Тоя град е пълен с еснафи.
// прил. еснафски, еснафска, еснафско, мн. еснафски.
еснафка мн. еснафки, ж.
Жена еснаф (в 3 знач.).
еснафство само ед.
1. Еснаф (в 1 знач.).
2. Еснафщина.
еснафщина само ед.
Духовна ограниченост; проява на еснаф (в 3 знач.).
еспадрили (фр. espadrilles)
Леки платнени летни обувки с въжена подметка.
есперанто само ед.
Изкуствен език, създаден върху основата на романските езици.
еспланада (фр. esplanade от ит. spianata)
Открито място пред голямо здание, на възвишение, край крепостни стени.
еспресо неизм.
• Кафе еспресо. Кафе, приготвено в специална машина чрез прекарване на гореща пара под налягане през смлени кафени зърна.
естакада мн. естакади, ж.
Спец. Съоръжение във вид на мост за извеждане на един път над друг в мястото на пресичането им.
естезиология (нлат. aestesiologia по гр. aisthesia 'усещане' + -логия)
Дял от физиологията, който изучава органите на сетивата.
естери (нем. Ester, съкр. от Es(siga)t(h)er, което от Essig 'оцет' + Ather 'етер')
Хим. Сложни етери, образувани от реакцията на киселини с алкохоли с отпадане на една молекула вода.
естествен естествена, естествено, мн. естествени, прил.
1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят и др.); природен, натурален. Естествени богатства. Естествен воден път. Естествен спътник на Земята.
2. Който се извършва по законите на природата, без външна намеса. Естествена смърт. Естествен цвят на кожата.
3. Нормален, обоснован от самия ход на развитието. Естествен път на развитие.
4. Обикновен, обичаен, непринуден. Естествен живот. Естествена поза. Естествена обстановка.
// нареч. естествено.
естество само ед.
Самата същност; това, което е присъщо на нещата.
естествознание само ед.
Естествени, природни науки (за явленията и закономерностите в природата).
естествоизпитател естествоизпитателят, естествоизпитателя, мн. естествоизпитатели, м.
Лице, което се занимава с изследване на природните явления.
естет мн. естети, м.
1. Спец. Специалист по естетика.
2. Лице с изтънчен вкус, поклонник на всичко изящно.
естетизация само ед.
Естетизиране.
естетизирам естетизираш, несв. и св.; какво.
1. Придавам естетически характер, разглеждам като естетически значимо. Опитват се да естетизират грозното.
2. Обработвам, за да има естетически характер. Трябва да естетизирам работната среда.
// същ. естетизиране. ср.
естетизъм само ед.
Спец. Подход в изкуството, при който доминира стремежът художествените средства сами по себе си да бъдат изкуство. Във филма се забелязват елементи на естетизъм.
естетика само ед.
1. Спец. Наука за изкуството, за същността и формите на прекрасното в художественото творчество, природата и живота.
2. Система от възгледи за изкуството. Естетиката на поета. Естетика на модернизма.
3. Красота, художественост. Естетика в бита. Естетика в облеклото. Естетика във взаимоотношенията. Усет за естетика.
// прил. естетичен, естетична, естетично, мн. естетични (обикн. в 3 знач.).
// прил. естетически, естетическа, естетическо, мн. естетически (в 1 и 2 знач.).
естомп (фр. estompe) Худ.
1. Навита на руло кожа или влакнеста хартия за преливно разнасяне на молив, въглен, пастел при рисуване.
2. Рисунка с тази техника.
естрада мн. естради, ж.
1. Издигнато място, обикн. на открито, за изпълнение (на артисти, оркестри, оратори и др.) пред публика.
2. Разг. Само ед. Естрадна музика. Българската естрада.
естраден естрадна, естрадно, мн. естрадни, прил.
Който се отнася до естрада (във 2 знач.). Естрадна песен. Естрадна програма. Естраден оркестър. Естрадна певица.
• Естрадна музика. Музикален жанр със забавен, лек характер.
естрон (англ. estrone по гр. oistros 'страст, ярост' + -он)
Биохим. Хормон, който се изработва в яйчниците при бременност.
естуар (фр. estuaire от лат. aestuarium 'лагуна, блато')
Геогр. Фуниевидно устие на река, образувано от морските приливи.
// прил. естуарен.
есхатология (по гр. eschatos 'последен' + -логия)
Рел. Учение за края на света или отделния човек, засягащо Страшния съд, възкресението и задгробния живот.
// прил. есхатологичен.
етаж мн. етажи, (два) етажа, м.
1. Част от сграда, която включва всички помещения, разположени на едно равнище.
2. За всяка хоризонтална равнина в отношението и към еднородни равнини, разположени под/над нея.
// прил. етажен, етажна, етажно, мн. етажни. Етажна собственост.
етажерка мн. етажерки, ж.
Малък подвижен мебел с рафтове, обикн. за книги.
еталон мн. еталони, (два) еталона, м.
Образец, модел; мерило за сравнение. Това може да служи като еталон.
// прил. еталонен, еталонна, еталонно, мн. еталонни.
етамин (фр. etamine)
Текст. Рядка тъкан с едри нишки за основа на бродерия с едри конци.
// прил. етаминен.
етан само ед.
Спец. В химията — безцветен газ без миризма, който се съдържа в нефта и земния газ.
етанол (фр. ethanol по ethane 'етан' + (alcoh)ol)
Хим. Етилов алкохол.
етап мн. етапи, (два) етапа, м.
1. Отделен момент, фаза в развитието на някакъв процес. В последния етап на подготовката за изборите.
2. Пункт, място за спиране при по-продължително пътуване.
3. Част от спортно състезание, отрязък от дистанция. Победител в първия етап от състезанието по колоездене.
// прил. етапен, етапна, етапно, мн. етапни.
етатизъм (фр. etatisme от Etat 'държава')
Икон. Полит. Режим на управление с намеса на държавната власт в икономиката и обществения живот.
// прил. етатизирам.
етер (лат. ather по гр. aither 'небе')
1. Филос. Предполагаем начален елемент на материята наред със земята, водата, огъня и въздуха - флуид, запълващ световното пространство, както и пространството между частиците на веществата.
2. Мит. Небесата на древните гърци.
3. Прен. Небеса, простор; ефир.
// прил. етерен.
етер само ед.
Спец. В химията — лесноизпаряваща се безцветна течност, която се използва в химията като разтворител, а в медицината — за упойка и дезинфекция.
етеричен етерична, етерично, мн. етерични, прил.
• Етерично масло. Спец. Масловидно вещество с приятна миризма, което се съдържа в някои растения, с употреба в парфюмерията, хранителната промишленост, фармацевтиката и др.
етернит само ед.
Спец. Азбестоциментова смес, от която се правят покривни плочи, водопроводни тръби и др.
// прил. етернитов, етернитова, етернитово, мн. етернитови. Етернитов покрив. Етернитова тръба.
етика само ед.
1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми.
2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва по-голяма етика в нашите взаимоотношения.
// прил. етичен, етична, етично, мн. етични (във 2 знач.).
// прил. етически, етическа, етическо, мн. етически (в 1 знач.).
етикет мн. етикети, (два) етикета, м.
1. Листче, което се залепва или прикрепя на предмет (обикн. на търговска стока), за да означи характера и предназначението на предмета, да посочи цената и пр.
2. Само ед. Сбор от правила и норми за общуване, държание и поведение в даден социален или професионален кръг; етикеция.
// прил. етикетен, етикетна, етикетно, мн. етикетни.
• Речев етикет. Сбор от правила и речеви формули за подходящ начин на изразяване в зависимост от ситуацията.
етикеция само ед.
Етикет (във 2 знач.).
етил само ед.
Спец. В химията — едновалентен въглеводороден остатък, който не съществува в свободно състояние.
// прил. етилов, етилова, етилово, мн. етилови. Етилов алкохол.
етиламин (по етил + амин)
Хим. Безцветна течност с остра миризма, получена от амоняк и етил.
етилен (фр. ethylene)
Хим. Безцветен газообразен въглеводород, С2Н4, съдържащ се в светилния газ и земните масла, с голямо приложение в индустрията, от който се синтезира полиетилен, полиестер, поливинилхлорид и др.
// прил. етиленов.
етимология само ед.
Спец. Дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите.
// прил. етимологичен, етимологична, етимологично, мн. етимологични. Етимологичен анализ.
етиология само ед. Спец.
1. В медицината — наука за причините за възникване на болестите.
2. Във философията — наука за причинността.
етничен и етнически (лат. ethnicus от гр. ethnikos)
Народностен.
етногенеза само ед.
Етногенезис.
етногенезис само ед.
Произход на човешкия род, на дадена раса, народ, народност, племе.
етнограф мн. етнографи, м.
Специалист по етнография.
етнография само ед.
Наука, която изучава материалната и духовната култура на народите.
// прил. етнографски, етнографска, етнографско, мн. етнографски. Етнографско проучване.
етнолингвистика (по гр. ethnos 'народ' + лингвистика)
Наука за отношенията между езиците и народите.
етнология само ед. Етнография. // прил. етиологичен, етиологична, етиологично, мн. етиологични. // прил. етнологически, етнологическа, етнологическо, мн. етнологически. // прил етноложки, етноложка, етноложко, мн. етноложки.
етноним (по гр. ethnos 'народ' + опута 'име')
Народностно име.
етнос мн. етноси, (два) етноса, м.
Народ, народност, племе.
// прил. етнически, етническа, етническо, мн. етнически. Етническа група. Етнически конфликти.
етноцентризъм (по гр. ethnos 'народ' + центризъм)
Полит. Поставяне в привилегировано положение на определена обществена или национална групировка, с което се накърняват интересите и значението на останалите народи.
ето част.
1. За посочване или за подсилване при посочване на нещо, което е в обсега на говорещото лице. Ето моята стая! Ето виж!
2. За подчертаване на констатация, обобщение. Ето как хората натрупват пари.
етология само ед.
Спец. Раздел от зоологията, който изучава поведението на животните в естествени условия.
етърва мн. етърви, ж.
Съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат. Моята етърва. Те са етърви.
// прил. етървин, етървина, етървино, мн. етървини. Етървиното ми дете.
етюд мн. етюди, (два) етюда, м.
1. Рисунка, изпълнена от натура, която обикн. е част от бъдещо по-голямо произведение.
2. Неголямо литературно произведение, което разглежда частен въпрос.
3. Музикално произведение с виртуозен характер.
4. Вид упражнение, задача (в музиката, театъра, шахмата и др.).
еуглена (нлат. euglena)
Зоол. Род камшичести едноклетъчни, разпространени в застояли сладководни басейни.
еуфория само ед.
1. Спец. В медицината — болестно състояние на повишена възбуда, доволство, безгрижие.
2. Повишено самочувствие, веселост, възбуда, свързани с положителни емоции. Изпадам в еуфория.
// прил. еуфоричен, еуфорична, еуфорично, мн. еуфорични. Еуфорично състояние.
ефеб (лат. ephebus от гр. ephebos)
Ист. В др. Гърция - достигнал пълнолетие (18 г.) младеж.
ефедра (нлат. ephedra)
Бот. Малък зелен, но безлистен храст, разпространен в Средиземноморието, Средна Европа и по Черноморското крайбрежие, от който се получава ефедрин. Ephedra.
ефедрин (нлат. ephedrin по ephedra + -ин)
Фарм. Кристален алкалоид, който се извлича от растението ефедра и се употребява при кашлица, бронхиална астма, уртикарии и др.
ефект мн. ефекти, (два) ефекта, м.
1. Само ед. Резултат, следствие, последица от действие. Няма никакъв ефект от това лекарство.
2. Само ед. Впечатление, въздействие, отражение. Произвеждам ефект. Предизвиквам ефект.
3. Обикн. мн. Средства, които оказват въздействие или правят впечатление. Звукови ефекти. Светлинни ефекти.
4. Спец. Явление (в науката, техниката). Топлинен ефект. Механичен ефект.
// прил. ефектен, ефектна, ефектно. мн. ефектни (във 2 знач.).
ефектив мн. ефективи, м.
Обикн. мн. Наличност (обикн. в пари, ценни книжа). Ефективи на банката. Увеличавам ефективите.
ефективен ефективна, ефективно, мн. ефективни, прил.
От който има добър ефект (в 1 знач.), резултат (обикн. под формата на продукт). Ефективна работа.
// нареч. ефективно.
// същ. ефективност, ефективността, ж.
ефемерида (по гр. ephemeron 'дневник, календар' от ephemeras 'еднодневен')
Астрон. Таблица за положенията на небесно тяло за различните моменти на различните места на земната повърхност.
ефемериди (нлат. ephemeridae по гр.ephemeros 'еднодневен')
Зоол. Насекоми, които живеят от няколко часа до един ден; еднодневки.
ефенди мн. ефендита, м.
Истор. В Османската империя — в обръщение или при учтиво назо-ваване на мъж (след името или титлата); господин.
ефервесцентен (лат. effervescens, -entis 'кипящ')
Предизвикващ кипване при контакт с друго вещество (обикн. вода) поради отделяне на газове и така бързо разтворим.
ефикасен ефикасна, ефикасно, мн. ефикасни, прил.
Който оказва добро въздействие; който може да въздейства. Ефикасно средство.
// нареч. ефикасно.
// същ. ефикасност, ефикасността, ж.
ефимерен ефимерна, ефимерно, мн. ефимерни. прил.
Краткотраен, мимолетен. Ефимерна надежда.
// същ. ефимерност, ефимерността, ж.
ефир само ед.
Въздух, въздушно пространство. Предавам по ефира. В ефира.
ефирен ефирна, ефирно, мн. ефирни, прил.
1. Който се отнася до ефир.
2. Лек, нежен, прозрачен, безплътен. Ефирна рокля.
ефрейтор мн. ефрейтори, м.
Спец. В армията — войнишко звание, първото след редник, а също лице, което има това звание.
// прил. ефрейторски, ефрейторска, ефрейторско, мн. ефрейторски.
ефузия (лат. effusio 'изливане')
1. Физ. Вид дифузия на газовете през по-големи отвори.
2. Разливане на лава от вулкан.
// прил. ефузивен и ефузионен.
ех част.
За усилване при изразяване на копнеж, мечта, желание. Ех, да можех сега за секунда да се върна в ония години!
ех междум.
1. За израз на радост, задоволство, възхищение. Ех че хубаво!
2. За израз на мъка, съжаление, примирение. Ех, какво да се прави, такъв е животът — тежък...
3. За израз на раздразнение, закана. Ех, това нещо — измъчи ме, все се поврежда!
ехе част.
Разг. За усилване при изразяване на възражение: охо. За рождения ти ден ще ти купя тия обувки. — Ехе, те до тогава ще са свършили!
ехе междум. Разг.
1. За израз на самодоволство. Мен, ехе, никой не може да ме стигне вече!
2. За израз на възхита при наблюдение на нечии действия. Ехе, ехе, виж го само как се закача с майка си!
ехей част.
Ехе.
ехей междум.
Ехе.
ехиден ехидна, ехидно, мн. ехидни, прил.
Язвителен, злорад, лукав. Ехидна усмивка.
// нареч. ехидно. Гледа ехидно.
ехидна мн. ехидни, ж.
Австралийски торбест бозайник с клюн като птица и с тяло, покрито с косми и бодли.
ехиднича ехидничиш, мин. св. ехидничих, мин. прич. ехидничил, несв. Държа се ехидно. Престани да ехидничиш!
ехо само ед. 1. Отражение и повторение на звук. Чуй какво ехо се получава тук. 2. Прен. Отражение, отзвук, отглас от събитие. Ехото от победите им не стихваше. 3. Като междум. Вик в планината за изразяване на бодрост, въодушевление. 4. Като част. Разг. За привличане на вниманието вместо обръщение или при обръщение. — Ехо, не чуваш ли?
ехограф (по гр. echo 'ехо' + -граф)
Мед. Уред за медицински изследвания чрез отражение на ултразвуци от вътрешните органи.
ехолот (по гр. echo 'exo' + нем. Lot 'уред за измерване на дълбочина')
Техн. Уред за измерване на морските дълбочини или на нивото на петролни кладенци чрез отражението на звуковите вълни.
ехтеж мн. ехтежи, (два) ехтежа, м. Ехтене.
ехтя ехтиш, мин. св. ехтях, мин. прич. ехтял, несв.
1. Звуча силно и се разнасям наоколо продължително. Камбаните ехтят.
2. За помещение, пространство — кънтя. Планината ехти. Залата ехти от викове и ръкопляскания.
// същ. ехтене, ср.
еча ечиш, мин. св. ечах, мин. прич. ечал, несв.
Ехтя.
ечемик мн. ечемици, (два) ечемика, м.
1. Само ед. Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и др.
2. Разг. Възпаление на клепача.
// прил. ечемичен, ечемичена, ечемичено, мн. ечемичени (в 1 знач.).
еш ешът, еша, мн. ешове, (два) еша, м.
Разг. Един от два предмета, които образуват цяло като двойка. Тия обувки не са ешове.
ешарп мн. ешарпи, (два) ешарпа, м.
Вид шалче от фина материя.
ешафод мн. ешафоди, (два) ешафода, м.
Истор. Издигната на публично място площадка, на която се изпълнявали смъртни присъди.
ешафодаж (фр. echqfaudage)
Строит. Издигане на скеля около сграда.
ешелон мн. ешелони, (два) ешелона, м.
1. Спец. Войскова част, разгърната в колона.
2. Влак или група от движещи се една след друга коли за масов превоз на хора и/или товари.
// прил. ешелонен, ешелонна, ешелонно, мн. ешелонни.
ешелонирам ешелонираш, несв. и св.; какво/кого.
Разполагам в ешелони (в 1 знач.).
еякулация (лат. ejaculatio)
Физиол. Изхвърляне на сперма, семеизпразване.
// гл. еякулирам.