Дума Описание
да част.
1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли?
2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми помогна!
3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание. Да не си дошъл толкова късно!
4. За изразяване на съмнение, несигурност. Да тръгвам ли?
• Нека да. За образуване на повелително наклонение. Нека да влезе!
• Да не би да. За изразяване на възможност, предположение. Да не би да е забравил за срещата ни?
даалия мн. даалии, м.
1. Истор. Член на размирническа мохамеданска орда по време на феодализма.
2. Диал. Планински жител в Родопите.
давам даваш, несв. и дам, св.
1. Какво, на кого/ какво. Поднасям нещо на някого, за да го вземе. Дадох парите на майка си.
2. Какво, на кого/какво. Предоставям за ползване. Давам стаята под наем.
3. Разг. Какво. Представям, излъчвам, показвам. Кой филм дават в киното днес?
4. Разг. На кого. Определям възраст. Колко години ѝ даваш?
5. Позволявам, разрешавам нещо да се извърши. Не давам да го биете!
6. Разг. Продавам. Много скъпо давате доматите.
7. Разг. Определям или плащам някаква цена. Колко даваш за този апартамент?
8. Съобщавам, казвам. Дадох му адреса си.
9. Устройвам, уреждам, провеждам. Давам прием.
10. Пораждам, отделям, нося. Някои крави дават много мляко. Ябълката дава плод всяка година.
11. Възлагам, връчвам. Дадоха ни три задачи за домашна работа.
12. В съчетание със съществително име — действие според значението на съществителното. Давам отговор (отговарям). Давам съвет (съветвам). Давам подслон (подслонявам).
13. Жарг. За жена - приемам предложение за полов акт.
давилов давилова, давилово, мн. давилови, прил.
• Давилови капки. Лекарство, което се използва при стомашни болки.
давление мн. давления, ср.
Натиск, насилие върху нечия воля или убеждения. Под чуждо давление.
давност давността, само ед., ж.
1. Спец. Срок. след изтичане на който се губи или придобива някакво право. За престъпления срещу човечеството няма давност.
2. Отдалеченост по време на възникване или създаване на нещо.
давя давиш, мин. св. давих, мин. прич. давил, несв.
1. Кого\какво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. Натисна силно главата му под водата и започна да го дави.
2. Кого/какво. Стискам силно за гърлото, за да умъртвя; душа. Кучето давеше лисицата и не и позволяваше да се обърне.
3. Кого/какво. Причинявам затруднено дишане, задушавам. Тежкият дим я давеше.
4. Прен. Какво. Потискам някакво чувство или го надмогвам. Давеше скръбта си с алкохол и дълги разговори.
— давя се.
1. Потъвам в течност и се задушавам от липсата на въздух. Попадна във водовъртеж и започна да се дави.
2. Не мога да поемам въздух, задушавам се. Давеше се от лютивия дим.
3. Разг. Не мога да дишам поради поемането на много храна наведнъж; задавям се. Бебето гълташе лакомо и се давеше.
4. Боричкам се, като притискам. Кучетата се давеха на двора.
дадаизъм (фр. dadaisme по dada 'конче' на детски език, случайно избрана в речника дума от основателите)
Изк. Предшестващо сюрреализма модернистично течение в литературата и живописта (1916-1924), опълчващо се срещу традиционализма, условностите и войната чрез средствата на абсурда.
// същ. дадаист.
даденост дадеността, мн. дaдености, ж.
Това, което съществува, налично е; обективна действителност. Природни дадености.
дажба мн. дажби, ж.
Определено количество от нещо, обикн. храна, което се отпуска по установени норми. Дневна дажба.
// прил. дажбен, дажбена, дажбено, мн. дажбени. Дажбено хранене.
даждие мн. даждия, ср. Остар.
Данък.
даже част.
1. За отделяне или подчертаване на думата, до която стои; дори. Даже и подарък ти донесох.
2. Съюз. Присъединява части на изречението или изречения с уточняващо значение. Търсих те, даже идвах у вас. Той пътува всеки ден, даже в най-големия студ.
дайджест мн. дайджести, (два) дайджеста, м.
1. Кратко изложение по някакъв въпрос.
2. Панорамно четиво, в което са събрани кратки съобщения с различен характер.
дайре мн. дайрета, ср.
Ударен музикален инструмент от опъната върху дървен обръч кожа с металически пластини или звънчета отстрани.
дакел (нем. Dackel)
Късокрако ловно куче с черна или кафява козина.
дактил само ед.
Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение върху първата сричка.
// прил. дактилен, дактилна, дактилно, мн. дактилни. Дактилна рима.
// прил. дактиличен, дактилична, дактилично, мн. дактилични.
дактилограма (по гр. daktylos 'пръст' + -грама)
Крим. Отпечатък на пръсти.
дактилография (по гр. daktylos 'пръст' + -графия)
1. Крим. Наука за разпознаване отпечатъците на пръстите.
2. Техника за писане на пишеща машина.
//същ. дактилограф.
дактилология само ед.
Спец. Водене на разговор чрез използване на ръчната азбука на глухонемите.
дактилоскопия само ед.
Спец. Дял от криминалистиката, при който се използват методи за установяване на личността по отпечатъци от пръстите.
дактилоспазъм (по гр. daktylos 'пръст' + спазъм)
Мед. Гърч на пръстите.
дал далът, дала, мн. далове, (два) дала, м.
Диал. Клон на дърво.
далавера мн. далавери, ж.
Разг. Непочтена, нечиста сделка. Занимава се с някакви тъмни далавери.
далай-лама мн. далай-лами, м.
Върховен жрец и управител на Тибет.
далак мн. далаци, (два) далака, м.
Орган, разположен в лявата част на коремната кухина, който е свързан с кръвоносната и лимфната система.
// същ. умал. далаче, мн. далачета, ср. Агнешки далачета.
далеко нареч.
Далече.
• Бог високо, цар далеко. Употребява се при безизходни ситуации, когато няма възможност някой да помогне.
далекоглед мн. далекогледи, (два) далекогледа, м.
Оптически уред за гледане на големи разстояния. Той насочи далекогледа към Луната.
далекоглед далекогледа, далекогледо, мн. далекогледи, прил.
Който страда от далекогледство.
далекогледство само ед.
Дефект на зрението, при който се виждат ясно отдалечени предмети, а не се различават близките обекти.
далекопровод мн. далекопроводи, (два) далекопровода, м.
Мрежа за отвеждане на електрически ток на големи разстояния.
// прил. далекопроводен, далекопроводна, далекопроводно, мн. далекопроводни. Далекопроводна мрежа.
далеч нареч.
Далече.
далече нареч.
1. На голямо разстояние. Тя живее далече от нас.
2. Преди или след много време. Рожденият ми ден не е далече.
3. За означаване на липса на чувства, разбиране или намерение за нещо. Той е далече от големите идеи на епохата.
4. Много повече, в по-голяма степен. Той е далече по-добър лекар.
• Не виждам по-далече от носа си. Не прониквам в същността на нещата, ограничен съм.
• Не падам по-далече. Не се различавам съществено от някого, приличам си с него.
• Отивам/стигам далече.
1. Преуспявам, напредвам.
2. Прекалявам с думи или дела.
далечен далечна, далечно, мн. далечни, прил.
1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел.
2. Който се простира на голямо разстояние. Далечен път.
3. Който е отделен с голям промеждутък от време. В далечни времена.
4. Който не е в близки роднински връзки. Далечен роднина.
5. Който е чужд на нещо, не мисли за него.
далечина само ед.
Далечно място, далечно пространство. В далечината се издигаха планинските върхове.
дали част.
1. За изразяване на несигурност, колебание, съмнение. Дали ще я позная?
2. Съюз. Въвежда подчинени допълнителни или определителни изречения. Попитах го дали те е виждал. Въпросът дали ще дойда, е ненужен.
далия мн. далии, ж.
Градинско цвете с красиви цветове; гергина.
далматика (църклат. dalmatica)
1. Ист. Тържествена царска дреха.
2. Църк. Богослужебна дреха в католическата църква.
далматинец мн. далматинци, (два) далматинеца, м.
1. Жител на Далмация.
2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог.
далновиден далновидна, далновидно, мн. далновидни, прил.
1. Който предусеща развитието на нещо в бъдещето. Далновиден човек.
2. Който е съобразен с предвиждане на по-нататъшни събития. Далновидна политика.
// същ. далновидност, далновидността, ж.
далтонизъм само ед.
Недостатък на зрението, изразяващ се в неспособност да се различават някои цветове, предимно червеният и зеленият.
далтонист мн. далтонисти, м.
Лице, което страда от далтонизъм.
далян (тур. dalyan от ит.)
1. Неподвижна мрежа за пасивен риболов.
2. Заградено с мрежа крайбрежно място за ловене или развъждане на риба.
3. Голяма рибарска гемия.
дам дамът, дама, мн. дамове, (два) дама, м.
Диал. Обор.
дам дадеш, мин. св. дадох, мин. прич. дал, св.
— вж. давам.
дама мн. дами, ж.
1. Интелигентна, представителна или добре облечена жена. Светска дама.
2. Госпожа, жена. Моля всички дами да седнат.
3. Жена, която танцува с някого. След танца изпрати дамата си до мястото ѝ.
4. Карта за игра с изображение на жена; мома. Дама купа.
5. Шахматна фигура, която има най-големи възможности за движение по игралното поле; царица.
дама само ед.
1. Вид игра за двама с фигури в два цвята, които се подреждат и движат върху плоскост с начертани четириъгълници.
2. Вид детска игра, при която се хвърля камъче в начертани полета и се скача в тях по определена схема.
дамаджана мн. дамаджани, ж.
Голям стъклен съд за течности, обикновено оплетен отвън и с дръжка.
// същ. умал. дамаджанка, мн. дамаджанки, ж. Пазя една дамаджанка е хубаво вино.
дамазлък само ед. Разг.
1. Нещо, което е домашно производство, а не купено.
2. Животно за разплод. Ще оставя най-хубавата овца за дамазлък.
дамаска мн. дамаски, ж.
Здрав плат, който се използва за тапицерия на мебели.
дамаскин мн. дамаскини, (два) дамаскина, м.
1. Религиозен сборник с поучителни слова.
2. Проповед, на която се чете такова слово.
// прил. дамаскински, дамаскинска, дамаскинско, мн. дамаскински. Дамаскинска книжнина.
дамаскинар дамаскинарят, дамаскинаря, мн. дамаскинари. м.
Съставител, преводач или преписвач на дамаскини.
дамаскиня (по собств. Damask, град в Сирия)
В съчет. сабя дамаскиня (в юнашките народни песни) - остра сабя от дамаска стомана.
дамба (рус. дамба от нидерл. dam)
Спец. Хидротехническо съоръжение - вал от пръст, камъни и бетон за предпазване от наводнение; дига.
дамга мн. дамги, ж.
1. Остар. Печат.
2. Петно, белег, следа.
дамгосам дамгосаш, св.
— вж. дамгосвам.
дамгосвам дамгосваш, несв. и дамгосам, св.
1. Какво/кого. Поставям отпечатък, дамга. Дамгосаха всички свои коне.
2. Прен. Разг. Кого. Нарочвам за някакъв, набеждавам.
3. Разг. Какво. Изцапвам, правя на петна.
дамнификация (по лат. damnum 'щета' + facio 'правя, причинявам')
Фин. Причиняване на имуществена загуба.
дамно (лат. damnum 'щета')
Фин. Загуба от продадени под курса ценни книжа.
дамоклев дамоклева, дамоклево, мн. дамоклеви, прил.
• Дамоклев меч. Непосредствена, надвиснала голяма опасност.
дамски дамска, дамско, мн. дамски, прил.
1. Който се отнася до дама, (в 1 знач.).
2. Който е предназначен за жени. Дамско облекло.
3. Който се отнася до обслужване на жени. Дамски шивач.
4. Който се състои от жени. Дамско общество.
• Дамско сърце. Градинско цвете с подобни на сърце цветове.
дамят само ед.
Димят.
дан данта, само ед., ж.
Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо.
• Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата почит.
• Плащам дан (на нещо). Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. Плащам дан на модата.
дан данът, дана, мн. данове, (два) дана, м.
Спец. Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката. Като носител на първи дан той има черен пояс.
дан междум.
1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел.
2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.
данайски (по гр. собств. Danaos 'Данай' - основал царството на данайците (гърците)
Отнасящ се до данайците (Гърците)
• данайски дар - предателски дар (по подобие на Троянския кон).
данак мн. данаци, (два) данака, м.
Диал. Теле, което е израсло достатъчно и е отбито.
// същ. умал. даначе, мн. даначета, ср.
дангалак мн. дангалаци, м. Разг.
Пренебр. Висок слаб човек.
дандания мн. дандании, ж.
Разг. Голям шум, неразбория, глъчка, обикновено на публично място.
данни само мн.
1. Необходими за извод или решение сведения. По официални данни.
2. Свойства, качества, притежавани от някого, които позволяват успешната му изява. Гласови данни.
дано част.
1. За изразяване на желание. Дано успееш!
2. Съюз. Въвежда подчинено изречение за цел. Ще пътувам до там, дано го срещна.
дансинг мн. дансинги, (два) дансинга, м.
Заведение или площадка в заведение за танцуване. На дансинга танцуваха няколко двойки.
дантела мн. дантели, ж.
1. Мрежеста лента с различни фигури, изплетена от конци, която се използва за украса на дрехи, завеси и др. Брюкселска дантела.
2. Ажурен плат с различни фигури.
// прил. дантелен, дантелена, дантелено, мн. дантелени. Дантелена блуза.
данък мн. данъци, (два) данъка, м.
Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи. Данък върху общия доход. Данък добавена стойност.
// прил. данъчен, данъчна, данъчно, мн. данъчни. Данъчен служител. Данъчна система. Данъчни власти.
• Плащам данък (на нещо). Разг. Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо.
• Не плащам данък обществено мнение. Разг. Не се съобразявам с мнението на останалите за поведението ми.
данъкоплатец мн. данъкоплатци, м.
Гражданин на страна, който плаща данъци. Не всички данъкоплатци са се издължили навреме.
даоизъм вж. таоизъм.
дар дарът, дара, мн. дарове или дари, (два) дара, м.
1. Нещо, дадено в знак на благодарност или добри чувства; подарък. Богат дар.
2. Нещо, което се дава от младоженката на близките и познатите, дошли на сватбеното тържество.
3. Способност, дарба, талант. Поетичен дар.
4. Природни дадености, нещо хубаво, полезно, ценно. Подземните богатства са ценен природен дар.
• Дар слово. Способност да се говори добре, красноречиво.
дарак мн. дараци, (два) дарака, м.
1. Машина с валяци, снабдени със зъбци, която се използва за влачене на вълна, памук, лен и др.
2. Сграда, в която има такава машина.
даракчийница мн. даракчийници, ж.
Работилница, в която е монтиран дарак за влачене на вълна, памук и др.
даракчия мн. даракчии, м.
Лице, което работи на дарак (в 1 знач.).
// прил. даракчийски, даракчийска, даракчийско, мн. даракчийски.
дарба мн. дарби, ж.
Вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант. Музикални дарби. Ясновидска дарба.
дарвинизъм (фр. darwinisme по англ. собств. Ch. Darwin (1809-1882) - английски естественик)
Биол. Учение, основано от Ч. Дарвин, за еволюцията на живата природа чрез борбата за живот и естествения подбор.
// същ. дарвинист.
дарение мн. дарения, ср.
1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения.
2. Спец. Договор, с който безвъзмездно на друго лице се преотстъпват пари и имущества.
дарител дарителят, дарителя, мн. дарители, м.
Лице, което прави дарение. Средствата се разпределят според желанието на дарителя.
дарителка мн. дарителки, ж.
Жена дарител.
дармадан нареч.
Разг. Разхвърляно, разтурено. Вкъщи е дармадан.
дармон мн. дармони, (два) дармона, м.
Диал. Решето с едри дупки.
дармояд мн. дармояди, м.
Пренебр. Човек, който живее за чужда сметка, даром; готован.
дармоядец мн. дармоядци, м.
Дармояд.
дарование мн. дарования, ср.
1. Дарба, талант. Актьорско дарование.
2. Човек, който притежава дарба. Конкурс за млади певчески дарования.
даровит даровита, даровито, мн. даровити, прил.
Който притежава дарование; талантлив, способен. Даровит художник.
// същ. даровитост, даровитостта, ж.
даром нареч.
1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам.
2. Без труд, без усилия. Свободата даром не се дава.
• Ям даром хляба на някого. Незаслужено се облагодетелствам; получавам, без да давам.
дарувам даруваш, несв.
Остар. Дарявам.
даря дариш, мин. св. дарих, мин. прич. дарил, св.
— вж. дарявам.
дарявам даряваш, несв. и даря, св.
1. Кого, с какво. Давам дар. Дари всички гости с хубави кърпи.
2. Какво, на кого/какво. Давам дарение. Дарявам пари на манастир.
3. Кого. Давам природни качества, талант. Природата го в дарила с тънък усет за красивото.
даскал мн. даскали, м.
1. Остар. Учител.
2. Разг. Пренебр. Учител.
3. Разг. Ученик.
// прил. даскалски, даскалска, даскалско, мн. даскалски. Даскалски манталитет.
• Иди да си вземеш парите от даскала, който те е учил. Ирон. Нищо не знаеш, много грешиш.
• Даскалска поезия. Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на XIX век и посветени на просветата, училището, учителите и др.
даскалица мн. даскалици, ж.
Жена даскал.
дата мн. дати, ж.
1. Точно означен момент, календарно време на някое събитие. На коя дата е рожденият ти ден? Коя дата сме днес?
2. Важно събитие. Паметна дата.
3. Знак, който посочва момента на написване на нещо. Молбата е без дата.
датив (лат. dativus)
Език. Дателен падеж.
датирам датираш, несв. и св.
1. Какво. Установявам датата на някакъв факт или възрастта на някакъв обект. Датирам археологическа находка.
2. Водя началото си от определен момент. Някои обичаи датират от езическия период.
датчик мн. датчици, (два) датчика, м.
Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или явление.
даул мн. даули, (два) даула, м.
Диал. Тъпан.
Даунинг-стрийт (англ. Downing Street)
1. Улица в центъра на Лондон, на чийто № 10 се намира резиденцията на премиер-министъра на Великобритания, а също така и Министерството на външните работи.
2. Прен. Британското Министерство на външните работи; британското правителство.
дафина само ед.
Разг. Лаврово дърво.
// прил. дафинов, дафинова, дафиново, мн. дафинови.
• Дафинов лист. Лист от лаврово дърво, който се използва като подправка за ястие.
дача мн. дачи, ж.
Вила.
// прил. дачен, дачна, дачно, мн. дачни.
даяк само ед.
Разг. Бой. Ще ядеш даяк.
дваж нареч.
Два пъти. Ако си сам, работата е дваж по-тежка.
• Дваж-триж/веднъж-дваж. Няколко пъти.
дважди нареч.
Остар. Дваж.
двама числ.
Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама.
• Един-двама/двама-трима. Няколко, но малко на брой лица.
• Дето двама и той трети. За човек, който се меси във всичко, обикн. без да е желан.
• Служа на двама господари. Угоднича на две враждуващи страни.
двамина числ.
Разг. Двама.
дванадесетопръстник мн. дванадесетопръстници, (два) дванадесетопръстника, м.
Дванайсетопръстник.
дванайсетопръстник мн. дванайсетопръстници, (два) дванайсетопръстника, м.
Спец. Горният край на тънките черва, в който продължава храносмилането.
двери само мн.
Остар. Врата, порта.
• Царски двери. Средни врати в олтар на църква.
двигател двигателят, двигателя, мн. двигатели, (два) двигателя, м.
1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, привеждаща в движение нещо. Двигател с вътрешно горене. Автомобилът спря поради повреда в двигателя.
2. Прен. Сила, която подтиква развитието в някаква област. Интересното хрумване е двигател на откритията.
двигателен двигателна, двигателно, мн. двигателни, прил.
1. Който привежда нещо в движение. Двигателни нерви.
2. Който спомага за развитието в някаква област. Двигателни сили на обществото.
3. Който се отнася до движение. Двигателни навици.
движа движиш, мин. св. движих, мин. прич. движил, несв.; какво.
1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата.
2. Мърдам някаква част на тялото си, шавам. Не мога да движа ръката си.
3. Привеждам нещо в действие. Пружината движи часовниковия механизъм.
4. Прен. Причинявам, подтиквам проява или действие. Движеше го омразата.
5. Прен. Направлявам нещо, съдействам за развитието му. Науката движи човешкия прогрес. Движа някакъв въпрос.
6. Жарг. В любовни отношения съм. С коя движиш сега?
движение мн. движения, ср.
1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие.
2. Всяко преместване или изменение. Движение на Земята около Слънцето. Въртеливо движение.
3. Изменение в положението на тялото. Несръчно движение.
4. Преместване на превозни средства и хора. Улично движение.
5. Оживеност, напрегнатост, динамизъм. В романа няма движение.
6. Обществена дейност с определени цели. Движение за защита на животните.
7. Разг. Разходка привечер в центъра на малко населено място.
8. Само ед. Изменение в количеството или стойността на нещо. Движение на цените.
движим движима, движимо, мн. движими, прил.
Който може да бъде преместван или движен. Движимо имущество.
// същ. движимост, движимостта, ж.
двоен двойна, двойно, мн. двойни, прил.
1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист.
2. Който е два пъти по-голям. Двойна порция. Двойна доза.
3. Двуличен, двойствен. Двойна игра.
4. Който е извършен два пъти. Скок с двойно превъртане.
• Двойна пневмония. Спец. Пневмония, която засяга и двете части на белия дроб.
• Двойна звезда. Две звезди, които се движат заедно в пространството и изглеждат като една.
• Двоен дикиш. Повторно извършване на някаква дейност.
• Меря с двоен аршин. Преценявам с различен критерий еднакви прояви на различни хора.
двоеточие мн. двоеточия, ср.
Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, банани, ягоди, кайсии.
двоица числ.
Остар. Двама.
двоичен двоична, двоично, мн. двоични, прил.
• Двоична бройна система. Бройна система от числа, която си служи само с две различни цифри, обикновено 0 и 1, и се използва в компютрите.
двойка мн. двойки, ж.
1. Цифрата на числото две.
2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания.
3. Нещо, което съдържа два еднакви елемента или предмета. Акробатическа двойка. Любовна двойка. Двойка кюфтета.
4. Карта за игра с два знака. Двойка купа.
5. Разг. Название на нещо, обикновено превозно средство, обозначено с номер две. С двойката ще стигнеш до центъра.
двойкаджия мн. двойкаджии, м.
Разг. Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик.
двойник мн. двойници, м.
Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен двойник.
двойствен двойствена, двойствено, мн. двойствени, прил.
1. Който се проявява в две страни, противоречив. Двойствено решение. Двойствено отношение.
2. Който е неискрен, двуличен. Двойствена игра. Двойствен живот.
// същ. двойственост, двойствеността, ж.
• Двойствено число. Спец. В граматиката — форма, която се отнася към две лица или два предмета.
двор дворът, двора, мн. дворове или двори и дворища, (два) двора, м.
Ограден участък около постройка. В двора растеше огромен орех. Стопански двор.
// прил. дворен, дворна, дворно, мн. дворни.
• Заден двор. Място, където не всичко е подредено; нещо запуснато.
двор дворът, двора, мн. дворове, (два) двора, м.
Остар. Монархът и приближените му лица. Императорски двор.
дворец мн. дворци, (два) двореца, м.
1. Голямо и красиво здание, в което живее монархът с приближените си.
2. Двор.
3. Голяма и красива сграда, която впечатлява с архитектурата си. Дворец на спорта.
// прил. дворцов, дворцова, дворцово, мн. дворцови. Дворцов готвач.
дворянин мн. дворяни, м.
Истор. Лице, което принадлежи към дворянството.
// прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски къщи.
дворянство само ед.
Истор. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление.
двоумение мн. двоумения, ср.
Състояние на нерешителност, раздвоеност; колебание. След дълги двоумения реши да тръгва.
двоумя се двоумиш се, мин. св. двоумих се, мин. прич. двоумил се. несв.
Не мога със сигурност да реша как да постъпя; колебая се. Двоумя се кога да замина — утре или вдругиден.
двояк двояка, двояко, мн. двояки, прил.
1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение.
2. Който има противоречив характер, двойствен. Двояк смисъл.
// същ. двоякост, двоякостта, ж.
дву- Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен, двуместен и др.
двубой двубоят, двубоя, мн. двубои, (два) двубоя, м.
Борба, състезание, надпревара между две страни. Спортен двубой.
• Словесен двубой. Оживен спор.
двуколка мн. двуколки, ж.
Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила.
двукратен двукратна, двукратно, мн. двукратни, прил.
Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване.
двукрил двукрила, двукрило, мн. двукрили, прил.
1. Който е с две крила. Двукрил гардероб.
2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има двойка ципести криле. Мухите, комарите и други насекоми са двукрили.
двукрилен двукрилна, двукрилно, мн. двукрилни, прил.
Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец.
двуличен двулична, двулично, мн. двулични, прил.
Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка.
двуличие само ед.
Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие.
двуличник мн. двуличници, м.
Двуличен човек; лицемер.
двуличнича двуличничиш, мин. св. двуличничих, мин. прич. двуличничил, несв.
Проявявам двуличие.
двусмислен двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил.
Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.
// същ. двусмисленост, двусмислеността, ж.
двусмислица мн. двусмислици, ж.
Двусмислено изречение или съчетание.
двуцевка мн. двуцевки, ж.
Ловна пушка с две цеви.
двучлен мн. двучлени, (два) двучлена, м.
Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином.
двучленен двучленна, двучленно, мн. двучленни, прил.
Който се състои от двама членове. Двучленна комисия.
де съюз и нареч.
Разг. Къде. Де отиде?
де част. Разг.
1. За подчертаване или отричане. Де да знам, че ме търсиш. Де да можех и аз да дойда.
2. За подкана, подтикване. Върви де!
3. За поясняване, уточняване. Мария, сестра ми де, го е видяла.
• Е, де! За израз на несъгласие, укор. недоволство.
• Ха де! За израз на подкана, подтикване, предизвикателство.
де (дьо, д') (фр. de, d')
'От' - обикн. във френски аристократични имена.
де факто (лат. de facto)
Книж. Фактически, на дело.
де юре (лат. de iure)
Юр. По право.
де- (дез-)
Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам, дезинфектирам, демобилизирам, демонтирам и др.
де-гиди част.
Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава!
дебаркадер (фр. debarcadere)
1. Мор. Плаваща платформа, прикрепена към брега, до която спират шлепове и кораби за товарене и разтоварване.
2. Книж. Платформа при жп гара, при която спират влаковете.
дебаркирам дебаркираш, несв. и св.
Спец. За военни части — слизам на брега, за да предприема военни действия.
дебати само мн.
Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати.
дебатирам дебатираш, несв. и св.
Провеждам дебати; разисквам, обсъждам.
дебел дебела, дебело, мн. дебели, прил.
1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер.
2. Чиито размери надвишават средните. С дебели букви. Дебели вежди.
3. Който е наслоен в голямо количество. Дебел пласт грим. Падна дебел сняг.
4. Който има тлъстини повече от нормалното. Дебела жена.
5. Който има определена дебелина. Стената е дебела 15 сантиметра.
6. Прен. За думи, изрази и др. — обиден, неприличен, груб. Дебела шега. Дебела лъжа.
• Дебела глава.
1. Упорит, непреклонен човек.
2. Човек, който трудно възприема и разбира.
дебелак мн. дебелаци, м. Пренебр.
1. Дебел човек.
2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек.
дебелан мн. дебелановци, м.
Ирон. Дебел, затлъстял човек.
дебелея дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебелял, несв.
Ставам дебел; пълнея.
дебелина мн. дебелини, ж.
1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелината на иглите.
2. Само ед. Качество на дебел; пълнота.
3. Само мн. Горната месеста част на бедрата.
дебелоглав дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр.
1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит.
2. Който трудно схваща; глупав.
дебелоглавие само ед.
Пренебр. Прекалена упоритост, твърдоглавие.
дебелоглавщина само ед.
Пренебр. Дебелоглавие.
дебелокож дебелокожа, дебелокожо, мн. дебелокожи, прил.
1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно.
2. Прен. Пренебр. За човек — който не проявява чувства: безчувствен, безочлив.
дебелоок дебелоока, дебелооко, мн. дебелооки, прил.
Пренебр. Който няма срам, прекалено дързък, нахален, нагъл.
дебет (лат. debet 'дължи')
Търг. Дължим остатък след приключване на баланса; дефицит.
дебилност (по лат. debilis 'слаб') Мед.
1. Обща слабост.
2. Лека степен на вродено слабоумие.
// същ. дебил.
дебит само ед.
Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор.
дебит само ед.
Спец. В приходно-разходните счетоводни книги — отчет за разходите и дълговете.
// прил. дебитен, дебитна, дебитно, мн. дебитни.
дебитор (лат. debitor)
Търг. Длъжник.
деблокирам (фр. debloquer)
1. Воен. Вдигам блокада.
2. Прен. Освобождавам.
дебна дебнеш, мин. св. дебнах, мин. прич. дебнал, несв.; кого/какво.
1. Следя, наблюдавам тайно и внимателно. Котката дебнеше мишката до дупката ѝ.
2. Изчаквам подходящ момент, за да направя нещо.
3. Прен. Заплашвам постоянно. В джунглата на всяка крачка те дебне опасност.
дебнешката нареч. Разг.
Дебнешком.
дебнешком нареч.
Като дебна; предпазливо.
дебри само мн.
1. Гъсти, непроходими гори.
2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на математиката.
дебурбаж (фр. debourbage)
Техн. Промиване на руди.
дебуше (фр. debouche)
1. Книж. Изход, излаз.
2. Търг. Пазар на стоки извън страната.
// гл. дебуширам.
дебют мн. дебюти, (два) дебюта, м.
1. Първо излизане на сцена.
2. Първа публична изява.
3. Спец. В шахмата — начало на партия.
дебютант мн. дебютанти, м.
Този, който дебютира.
// прил. дебютантски, дебютантска, дебютантско, мн. дебютантски.
дебютантка мн. дебютантки, ж.
Жена дебютант.
дебютирам дебютираш, несв. и св.
1. За първи път излизам на сцена.
2. За първи път се проявявам в някаква област.
дева мн. деви, ж.
1. Остар. Девойка.
2. Остар. Девица.
3. Само ед. Зодиакално съзвездие (м. август — септември).
• Дева Мария. Майката на Исус Христос.
девадаси (санскр. devadasi 'служеща на бог')
Танцьорка на свещени индийски танци, в миналото прикрепена към храм.
девалвация мн. девалвации, ж.
1. Спец. В банковото дело — понижаване стойността на паричните единици по отношение на златото или на чужда валута.
2. Прен. Обезценяване. Девалвация на чувствата и на моралните стойности.
девалоризация (фр. devalorisation по де- + лат. valor 'стойност')
Икон. Обезценяване на парична единица, суровина, стока, предшестващо девалвацията.
деванагари (санскр. devanagari по deva 'бог' + nagari 'градски') Език.
1. Сричково писмо, на което са написани старите санскритски паметници.
2. Разновидност на санскритското сричково писмо, използвана днес в езиците хинди, маратхи, непали.
девер мн. девери, м.
Брат на съпруга по отношение на съпругата.
девесил само ед.
Тревисто растение с перести листа, което се използва като подправка (за гъбена и рибена чорба и други ястия) и в медицината.
деветима числ.
Разг. Девет лица, от които поне едно от мъжки пол.
деветка мн. деветки, ж.
1. Цифрата на числото девет.
2. Карта за игра с девет знака. Деветка купа.
3. Разг. Превозно средство, означено с номер девет.
девиация (фр. deviation от срвеклат. deviatio 'отклонение' по де- + лат. via 'път')
Спец. Отклонение от първоначалното, естественото или зададеното положение или развитие.
// прил. девиантен и девиаторен.
девиз мн. девизи, (два) девиза, м.
Кратко изречение, като изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. Девизът на София е ''Расте, но не старее".
девизи само мн.
Спец. Платежни средства в чужда валута, използвани при международни плащания.
девитализация (нлат. devitalisatio по де- + лат. vita 'живот')
Мед. Лишаване от жизнеспособност; умъртвяване.
девица мн. девици, ж.
1. Остар. Мома, девойка.
2. Девствена жена.
// прил. девически, девическа, девическо, мн. девически. Девическа гимназия.
девойка мн. девойки, ж.
Млада жена, момиче.
деволюция (фр. devolution от срвеклат. devolutio)
Юр. Прехвърляне на право.
// прил. деволюционен.
• деволюционна война (ист.) - война (1667-1668), водена от Людвиг XIV за холандското наследство на съпругата си Мария Терезия.
девон (англ. devon по собств. Devonshire)
Геол. Третият период от палеозойската ера, установен първоначално в английското графство Девоншир.
// прил. девонски.
девствен девствена, девствено, мн. девствени, прил.
1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Девствена жена.
2. Прен. Който не е докосван от човек, необработван. Девствена гора.
3. Прен. Чист, непокварен. Девствена душа.
// същ. девственост, девствеността, ж.
девственица мн. девственици, ж.
Девствена жена.
дегазатор мн. дегазатори, (два) дегазатора, м. Спец.
1. Уред за дегазация.
2. Лице, което извършва дегазация.
дегазация мн. дегазации, ж.
Обезвреждане или отстраняване на отровни вещества и газове, попаднали някъде. Дегазация на помещение.
дегазирам дегазираш, несв. и св.; какво.
Извършвам дегазация. Дегазирам облекло.
дегенерат мн. дегенерати, (два) дегенерата, м.
1. Спец. В биологията — организъм, който проявява дегенерация.
2. Прен. Духовно изроден човек.
дегенерация мн. дегенерации, ж.
Израждане, влошаване или изгубване на някои качества.
дегенерирам дегенерираш, несв. и св.
Търпя дегенерация; израждам се.
дегизирам дегизираш, несв. и св.; кого.
Променям вида, за да не бъде разпознат.
- дегизирам се.
Дегизирам себе си.
деградация мн. деградации, ж.
Постепенно влошаване и загубване на качествата; упадък. Деградация на личността.
деградирам деградираш, несв. и св.
Търпя деградация; постепенно западам.
дегустатор мн. дегустатори, м.
Спец. Специалист по дегустация.
дегустация мн. дегустации, ж.
Определяне качествата на хранителни продукти или напитки чрез опитване. В механата организират дегустация на вина.
дегустирам дегустираш, несв. и св.; какво.
Извършвам дегустация.
Дедал (по гр. собств. Daidalos, построил легендарния лабиринт в Крит)
1. Книж. Място, където човек лесно може да се загуби; лабиринт.
2. Прен. Множество неясни, объркани неща.
дедикация (лат. dedicatio)
Книж. Посвещение.
дедлайн (англ. dead-line от dead 'мъртъв' + line 'линия')
Краен срок, последен предел.
дедукция мн. дедукции, ж.
Начин на разсъждение, при който новото умозаключение се извежда по логически път от общите положения към частните случаи.
// прил. дедуктивен, дедуктивна, дедуктивно, мн. дедуктивни. Дедуктивен метод.
// същ. дедуктивност, дедуктивността, ж.
деен дейна, дейно, мн. дейни, прил.
1. Който активно работи; енергичен. Деен човек.
2. Който се характеризира с активна работа. Дейно участие.
деепричастие мн. деепричастия, ср.
Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци.
дееспособен дееспособна, дееспособно, мн. дееспособни, прил.
Който има способност да работи. Дееспособен човек.
// същ. дееспособност, дееспособността, ж.
деец мн. дейци, м.
Лице, което извършва активна работа в някаква обществена област. Виден политически деец. Културни дейци.
дежурен дежурна, дежурно, мн. дежурни, прил.
1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин.
2. Който е свързан с дежурство. Дежурно помещение.
3. Прен. Разг. Който често се използва, в постоянна готовност е. Дежурно оправдание.
дежурство мн. дежурства, ср.
Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство.
дежуря дежуриш, мин. св. дежурих, мин. прич. дежурил, несв.
1. Изпълнявам дежурство.
2. Прен. Разг. Дълго време стоя при някого или нещо с определена цел.
дезавуирам (фр. desavouer) Книж.
1. Отричам се, не признавам нещо свое.
2. Заявявам, че не съм упълномощавал някого да действа, както е направил.
3. Снемам доверието от някого.
дезагрегация (фр. desagregation)
Книж. Разрушение чрез разпадане на съставните части.
// прил. дезагрегационен.
дезакордирам (по дез- + акордирам)
Муз. Разстройвам музикален инструмент.
Дездемона (по ит. собств. Desdemona)
1. Литер. Героиня на Шекспировата трагедия „Отело", удушена от ревност.
2. Прен. Вярна съпруга, незаслужено пострадала.
дезертирам дезертираш, несв. и св.
1. Самоволно напускам военна служба.
2. Прен. Отказвам се от изпълнението на някакво задължение.
дезертьор мн. дезертьори, м.
Човек, който дезертира.
дезертьорство мн. дезертьорства, ср.
Проява на дезертьор.
дезигнация (срвеклат. designatio)
Книж. Посочване, определяне; избиране.
дезидератив (лат. desiderativus)
Грам. Желателно наклонение; оптатив.
дезинсекция само ед.
Спец. Унищожаване на вредни насекоми.
дезинтеграция (нем. Desintegration, фр. disintegration по дез-+ лат. integer 'цял')
Книж. Разпадане на цяло на съставните му части.
// гл. дезинтегрирам.
дезинтересирам се дезинтересираш се, несв. и св.
Преставам да се интересувам.
дезинтоксикация (нлат. desintoxicatio)
Мед. Обезвреждане на отровни вещества, проникнали в организма на човека и животните.
дезинфектирам дезинфектираш, несв. и св.
Извършвам дезинфекция.
дезинфекцирам дезинфекцираш, несв. и св.
Дезинфектирам.
дезинфеция мн. дезинфекции, ж.
Унищожаване на болестотворни микроби извън организма със специални средства.
// прил. дезинфекционен, дезинфекционна, дезинфекционно, мн. дезинфекционни.
дезинформация (по дез- + информация)
Даване на неверни сведения.
// гл. дезинформирам.
// същ. дезинформатор.
дезинформирам дезинформираш, несв. и св.; кого.
Въвеждам в заблуждение, като давам лъжлива информация.
дезодорант мн. дезодоранти, (два) дезодоранта, м.
Козметично средство за обезмирисяване на тялото.
дезодорирам дезодорираш, несв. и св.; какво/кого
Обезмирисявам с напръскване с дезодорант.
— дезодорирам се.
Обезмирисявам се чрез напръскване с дезодорант.
дезоксидация (по дез- + лат. oxydatio 'окисляване')
Хим. Отнемане, отделяне на кислород отдадено вещество.
// гл. дезоксидирам.
дезорганизация мн. дезорганизации, ж.
Разстройство на организацията, нарушаване на реда или дисциплината.
дезорганизирам дезорганизираш, несв. и св.
Провеждам дезорганизация.
дезориентация мн. дезориентации, ж.
1. Изгубване на посоката на движение или на знанието за положение в пространството.
2. Прен. Състояние на неосведоменост и обърканост.
дезориентирам дезориентираш, несв. и св.
Лишавам от правилна ориентация; заблуждавам.
дезурбанизация (по дез- + лат. urbanus 'градски')
Преместване па жители и учреждения от големите градове по селата.
деидеологизация (по де- + идеологизация)
Премахване или намаляване ролята на идеологията в междуличностните и международни отношения.
// гл. деидеологизирам.
деизъм (фр. deisme по лат. deus 'бог')
Филос. Религиозно-философско учение през XVII-XVIII в., което разглежда бог единствено като първопричина на света и не приема църковните догми и ритуали.
// прил. деистически.
// същ. деист.
деиктичен (гр. deiktikos)
Книж. Указателен.
деификация (нем. Deifikation, фр. deification по лат. deus 'бог' + facto 'правя')
Рел. Обоготворяване, обожествяване.
// гл. деифицирам.
дейност дейността, мн. дейности, ж.
Съвкупност от действия в някаква област; работа. Обществена дейност. Умствена дейност.
действам действаш, несв.
1. Върша някакво действие. Ръцете ми действат автоматично.
2. Проявявам се по определен начин; постъпвам. Действаш прибързано.
3. За организъм или механизъм - функционирам, работя. Всички системи в самолета действат нормално.
4. На кого/какво. Оказвам влияние, въздействам. Това лекарство не ми действа.
5. За закон, нормативен акт - в сила съм, важа. От известно време действа нов закон за движение по пътищата.
6. Жарг. Кого. Принуждавам да върши това, което искам.
действен действена, действено, мн. действени. прил.
1. Който е способен да действа; деен. енергичен.
2. Който оказва въздействие. Действен образ.
// същ. действеност, действеността, ж.
действие мн. действия, ср.
1. Проява на някаква енергия, функциониране на нещо. Всяко действие има равно по сила противодействие.
2. Извършване на нещо, постъпка. Самоволни действия.
3. Резултат от въздействие върху нещо. Лекарството има много бързо действие.
4. Съвкупност от събития, за които се говори. Действието в романа става в Средновековието.
5. Относително завършена част на драматично произведение. Трагедия в пет действия.
6. Валидност, задължителност на нормативен акт.
7. Основен вид математическо изчисление (събиране, изваждане, умножение и деление).
• Глаголно действие. Действие или състояние, означено от глагол.
• Военни действия. Война.
• Коефициент на полезно действие. Отношение между изразходваната от една машина енергия и получената енергия, като винаги е по-малко от единица.
действителен действителна, действително, мн. действителни, прил.
1. Който съществува в действителността; реален, истински. Действителен свят.
2. Който е в сила; валиден. Действителни бюлетини.
3. Спец. В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. Действителен залог.
// същ. действителност, действителността, ж. Съвременна действителност.
• В действителност. Както е наистина, действително.
действувам действуваш, несв.
Действам.
дек декът, дека, мн. декове, (два) дека, м.
Музикална уредба, която прави и разчита запис на аудиокасета и свързана с усилвател, позволява прослушването му.
дек (англ. deck)
Мор. Палуба на кораб.
дека- Първа съставна част на сложни думи, която означава десет: декастих, декалитър, декатон и др.
декабрист (рус. декабрист)
Ист. Участник в руското дворянско движение против крепостничестното и царското самодържавие, изразено във въстанието на 14 декември 1825 г.
// прил. декабристки.
декаграм мн. декаграми, (два) декаграма, м.
Мярка за тежина, равна на десет грама.
декада мн. декади, ж.
1. Промеждутък от време, обхващащ десет дни; десетдневка.
2. Съвкупност от десет еднакви предмета, лица и др.
декадент мн. декаденти, м.
Последовател на декадентството.
// прил. декадентски, декадентска, декадентско, мн. декадентски.
декадентство само ед.
Течение в литературата и изкуството, зародило се в края на ХIХ в., което се стреми към краен индивидуализъм и естетизъм.
декаедър (фр. decaedre по дека- + гр. edra 'страна')
Геом. Десетостенник.
декалитър мн. декалитри, (два) декалитра, м.
Мерна единица за вместимост, равна на десет литра.
декалкирам (фр. decalquer)
Копирам образ чрез специална хартия или платно.
декало (ит. de calo)
Търг. Намаляване теглото на стока поради изтичане или изсъхване.
декалог (фр. decalogue по дека + гр. logos 'слово, реч')
1. Библ. Десетте Божи заповеди.
2. Десет правила.
декалцинация (по де- + калцинация)
Хим. Отстраняване на калций.
декалцификация (по де- + калцификация)
Мед. Обедняване на организма от калций, предизвикващо чупливост на костите.
Декамерон (ит. Decameron по дека- + гр. mnera 'ден')
Сборник от разкази на италианския хуманист Джовани Бокачо (Giovanni Boccaccio, 1313-1375), разказани за десет дни.
декан мн. декани, м.
Ръководител на факултет във висше учебно заведение.
// прил. декански, деканска, деканско, мн. декански.
деканат мн. деканати, (два) деканата, м.
Управление на факултет, ръководен от декан.
декантирам (фр. decanter)
Отделям примесите в течност чрез утаяване и изливане или чрез центрофугиране.
декапировка (рус. декапировка по фр. decaper)
Xuм. Почистване на метална повърхност от окисления слой.
декапитация (фр. decapitation по срвеклат. decapito 'обезглавявам')
Юр. Обезглавяване.
// гл. декапитирам.
декапод (фр. decapode по дека- + гр. pous, podos 'крак') Зоол.
1. Десетокрак рак.
2. Мекотело с десет пипала.
декар мн. декари, (два) декара, м.
Мерна единица за повърхност, равна на десет ара (или 1 000 кв. м).
декасилаб (фр. decasyllabe от гр. dekasyllabos 'десетосричен')
Литер. Десетосричен стих.
// прил. декасилабичен.
декастих (по дека- + стих)
Литер. Строфа от десет стиха.
декатирам (фр. decatir) Текст.
1. Премахвам лъскавината или апретурата на плат чрез водна пара.
2. Обработвам вълнена тъкан с водна пара за подобряване на качеството.
// същ. декатировка.
декатлон (по дека- + гр. athlon 'борба')
Спорт. Състезание с десет дисциплини; десетобой.
деквалификация само ед.
Изгубване на квалификацията.
деквалифицирам деквалифицираш, несв. и св.; кого.
Правя някого да загуби квалификацията си.
— деквалифицирам се.
Изгубвам собствената си квалификация.
декември неизм.
Последният дванадесети месец от календарната година.
// прил. декемврийски, декемврийска, декемврийско, мн. декемврийски.
декламатор мн. декламатори, м.
Лице, което декламира.
// прил. декламаторски, декламаторска, декламаторско, мн. декламаторски.
декламация мн. декламации, ж.
1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели.
2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат стихове.
3. Прен. Говорене с приповдигнат тон.
декламирам декламираш, несв. и св.
Правя декламация (в 1 и 3 знач.).
декларативен дакларативна, декларативно, мн. декларативни, прил.
Който има форма на декларация. Декларативен тон.
// същ. декларативност, декларативността, ж.
декларативност (по лат. declare 'заявявам')
Литер. Пряко изразяване на мисли и чувства от автора без литературна убедителност.
// прил. декларативен.
декларатор мн. декларатори, м.
Лице, което декларира нещо.
декларация мн. декларации, ж.
1. Официално или тържествено изявление, обикновено с програмен характер.
2. Решително и твърдо изявление.
3. Документ с официален характер, който удостоверява някакви факти и сведения. Декларация за имотно състояние. Митническа декларация.
декларирам декларираш, несв. и св.
Правя декларация.
декласирам декласираш, несв. и св.; кого/какво.
1. Отделям от класата или съсловието.
2. Спец. В спорта — отстранявам от класиране поради неспазване на някакви изисквания.
деклинатор (фр. declinateur по лат. declino 'отклонявам се')
Техн. Уред за измерване на магнитното отклонение.
деклинация (лат. declinatio 'отклонение')
1. Физ. Отклонение на магнитната стрелка от географския меридиан.
2. Астрон. Една от екваториалните координати.
3. Грам. Склонение.// прил. деклинационен.
декодер мн. декодери, (два) декодера, м.
Устройство, в което от пълния цветен телевизионен сигнал се получават основните цветни сигнали.
декодирам (по де- + кодирам)
Връщам първоначалния вид на кодирана информация; разшифровам.
// същ. декодиране.
декокт (нем. Dekokt от лат. decoctum)
Фарм. Отвара от билки.
декокция (фр. decoction от лат. decoctum) Фарм.
1. Приготвяне на билкова отвара.
2. Самата отвара.
деколонизация (фр.decolonisation по де- + колонизация)
Процес на освобождаване и завоюване на независимост на колониите, особено силен след Втората световна война.
// гл. деколонизирам.
деколорация (фр. decoloration от лат. decoloratio)
Хим. Обезцветяване.
деколте мн. деколтета, ср.
1. Изрязан отвор в горната част на дреха около врата, който открива шията или раменната част на тялото. Рокля с дълбоко деколте. Остро деколте.
2. Част от тялото, която обхваща гърдите, раменете, шията.
3. Изрязана предна горна част на обувка.
деколтирам деколтираш, несв. и св.
Правя деколте (в 1 знач.).
декомпенсация само ед.
Спец. В медицината — състояние, при което орган или цял организъм не може да изпълнява нормалните си функции.
декомпозирам декомпозираш, несв. и св.
1. Разлагам на съставни части.
2. Спец. Развалям влакова композиция.
декомпресия (фр. decompression от лат. decompressio)
1. Мед. Намаляване на натиск върху телесна част.
2. Техн. Намаляване на налягането в съд под налягане.
деконт (фр. decompte)
Фин. Сметка, която се дава от банка на лице за сумите, получени от инкасиране на неговите полици.
деконтаминация (нлат. decontaminatio по де- + лат. contamino 'замърсявам')
Мед. Премахване или неутрализиране на отровни, радиоактивни и други вредни вещества от почвата, дрехите и пр.; обеззаразяване.
декор мн. декори, (два) декора, м.
1. Подвижни изображения, предназначени за театрална сцена.
2. Прен. Нещо, което придава хубав, тържествен вид. Високите заснежени върхове бяха чудесен декор за снимките.
декоративен декоративна, декоративно, мн. декоративни, прил.
1. Който се използва за украса. Декоративно пано.
2. Който се отнася до декорация на сцена.
3. Ефектен, показен.
// същ. декоративност, декоративността, ж.
• Декоративна кокошка. Порода дребни, пъстроцветни кокошки.
декоратор мн. декоратори, м.
Човек, който декорира.
декорация мн. декорации, ж.
1. Декор.
2. Нещо, което служи за украса. Роклята е с оригинална декорация.
декорирам декорираш, несв. и св.; какво.
Правя декорация.
декорт (нем. Dekort)
Търг. Отбив от уговорена цена поради неустойка.
декортикация (фр. decortication по лат. decortico 'отделям кора')
1. Техн. Отделяне на кора и лико от стъблото.
2. Мед. Оперативно отделяне на кората на орган.
декремент (нлат. decrementum 'намаляване')
1. Спец. Стойност, с която намалява една променлива при всяко извършване на циклично действие.
2. Спец. Количество, загубено при износване и намаляване на нещо.
3. Мед. Стадий на намаляване на температурата, силата на заболяване или нервното възбуждане.
декрет мн. декрети, (два) декрета, м.
Постановление или разпоредба на върховната власт.
декреталия (лат. decretalia)
Юр. Папско постановление.
декрешендо (ит. decrescendo 'намаляващо')
Муз. Постепенно затихващо.
декстрин само ед.
Спец. Съдържащ скорбяла продукт, който се употребява като лепило.
// прил. декстринов, декстринова, декстриново, мн. декстринови.
декстрин (фр.dextrine по лат. dexter 'десен' + -ин)
Хим. Полизахарид получен при киселинна обработка на нишестето, бял или жълтеникав прах, използван за лепило, апретура, кибрит, гланциране на хартия и др.
// прил. декстринов.
декстроза (нлат. dextrose по лат. dexter 'десен' + -оза)
Хим. Гроздова захар, старо име на глюкозата.
// прил. декстрозен.
декстрокардия (нлат. dextrocardia по лат. dexter 'десен' + гр. cardia 'сърце')
Мед. Вродено разположение на сърцето отдясно.
декувер (фр. decouvert 'непокрит')
Фин. Разликата между цената на имуществото и застрахователния капитал, която остава в риск на застрахователя.
декупаж само ед.
Техника за украса на предмети (дървени, стъклени, порцеланови и др.) чрез залепване на декоративни картинки или елементи.
декурион (лат. decurio, -onis) Ист.
1. Началник на декурия; десетник.
2. В древния Рим - член на общински съвет.
декурия (лат. decuria) Ист.
1. В др. Рим - отделение от десет войници.
2. Административна единица в др. Рим.
3. Съсловие.
декурсивен (по де- + лат. curro 'тека')
В съчет. декурсивна лихва (фин.) - лихва, която се плаща след изтичане на срока от едно задължение.
декурсия (по лат. decursio 'връхлитане, нападение') Воен.
1. Нахлуване на неприятелски войски.
2. Стоварване на войски.
делба мн. делби, ж.
Разделяне на нещо общо - имот, наследство и др.
делва мн. делви, ж.
Голям глинен съд, обикновено с две дръжки.
делеатура (нем. Deleatur, фр. deleatur от лат. deleatura 'което трябва да се изтрие')
Коректурен знак за изхвърляне на излишна буква, дума или пасаж.
делегат мн. делегати, м.
Избран или назначен представител, който е упълномощен от колектив, организация или държава. Делегат на конференция.
// прил. делегатски, делегатска, делегатско, мн. делегатски. Делегатска карта.
делегатор (фр. delegataire по лат. delegatus)
Юр. Лице, върху което е прехвърлен дълг.
делегация мн. делегации, ж.
Група делегати. Правителствена делегация.
делегирам делегираш, несв. и св.; кого.
Изпращам като делегат.
• Делегирам права. Упълномощавам.
дележ само ед.
1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки.
2. Делба.
деление мн. деления, ср.
1. Разделяне на части. Деление на литературата по жанрове.
2. Разстоянието между две черти от скалата на измервателен уред. Температурата се повиши с още две деления.
3. Аритметично действие, при което се установява колко пъти една величина се съдържа в друга.
4. Безполово размножаване на простите организми.
делибашия мн. делибашии, м.
1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който извършвал грабежи и насилия.
2. Прен. Буен, разпуснат човек.
деликатен деликатна, деликатно, мн. деликатни, прил.
1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек.
2. Който има нежна, изящна външност. Деликатно лице.
3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. Деликатна кожа.
4. Който изисква внимателно, тактично отношение. Деликатен въпрос.
// същ. деликатност, деликатността, ж.
деликатес мн. деликатеси, м.
Изискано, специално приготвено или рядко ястие или пиене. Месни деликатеси.
// прил. деликатесен, деликатесна, деликатесно, мн. деликатесни. Деликатесен магазин.
деликт (лат. delictum) Юр.
Престъпление.
// прил. деликтен.
делим делима, делимо, мн. делими, прил.
Който може да се дели.
// същ. делимост, делимостта, ж.
делимитация (лат. delimitatio)
Книж. Разграничаване.
делимо мн. делими, ср.
Спец. В математиката - число или величина, които се делят.
делинквент (лат. delinquens, -ends)
Юр. Престъпник.
делириум само ед.
1. Спец. В медицината — състояние на умопомрачение, свързано с халюцинации, непроизволни двигателни действия, конвулсии и др.
2. Прен. Силна възбуда, приличаща на лудост.
делитба мн. делитби, ж.
1. Поделяне на имущество; делба.
2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение.
// прил. делитбен, делитбена, делитбено, мн. делитбени. Делитбен признак.
делител делителят, делителя, мн. делители, (два) делителя, м.
Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число.
делия мн. делии, м.
1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който се занимава с грабежи и насилия.
2. Разг. Буен човек.
делко мн. делка, ср.
Спец. Уред за запалване на горивната смес в двигателите с вътрешно горене чрез подаване на електрическа искра.
делник мн. делници, (два) делника, м.
Ден, в който се работи.
// прил. делничен, делнична, делнично, мн. делнични.
• В делник и в празник. Постоянно.
• Не зная ни делник, ни празник. Работя непрекъснато, без почивка.
дело мн. дела, ср.
1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела.
2. Само ед. Съвкупност от дейността на много хора, обикновено с важна цел. Всенародно дело.
3. Кръг от знания, специалност. Военно дело. Банково дело.
4. Реална проява, постъпка. Не на думи, а на дело. Направих още едно добро дело.
5. Нещо, което е осъществено в резултат на положени от отделна личност или от обществото усилия. Живот и дело на някого.
6. Съдебен процес. Бракоразводно дело.
7. Съвкупност от документи, отнасящи се към едно лице или един проблем. Прикрепих документа към делото му.
• Превръщам в живо дело. Осъществявам, реализирам.
• На дело. На практика, в действителност.
делови делова, делово, мн. делови, прил.
1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек.
2. Който се отнася до енергичен, умел, практичен човек. Делово изказване.
3. Който се отнася към обществена, служебна заетост. Делово писмо.
4. Който се отнася до уменията да се върши някаква работа или да се организира. Делови качества.
5. Който включва ръководни дейци от сферата на икономиката и политиката. Делови среди.
• Делова част. Първа част от работата на някакъв форум, която включва откриването, основния доклад, разискванията по него и др.
• Делови президиум. Група хора, включваща известни личности, която пряко ръководи някакъв форум.
деловит деловита, деловито, мн. деловити, прил.
1. Енергичен, похватен, който бързо се справя с работата си; делови (в 1 знач.).
2. Който е в кратка, сбита форма, по същество. Деловити срещи.
// същ. деловитост, деловитостта, ж.
деловодител деловодителят, деловодителя, мн. деловодители, м.
Длъжностно лице, което се занимава със съхраняване и водене на служебни книжа и преписки.
деловодство само ед.
1. Водене на служебна преписка и съхраняване на книжата на учреждение.
2. Отдел в учреждение, който се занимава с водене и съхраняване на книжа и преписки.
3. Помещение, в което работи такъв отдел.
делопроизводство само ед.
Деловодство (в 1 знач.).
делта мн. делти, ж.
Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него.
делта-електрони (по делта + електрони)
Физ. Електрони, които се откъсват от електронната обвивка на атомите при преминаване край тях на йонизираща частица.
делта-лъчи (по делта + лъчи)
Физ. Един от видовете вторични радиоактивни лъчи, състоящи се от бавни електрони.
делтаплан мн. делтаплани, (два) делтаплана, м.
Безмоторен летателен апарат с триъгълна повърхност и място под нея за управляващия, който се използва за летене след засилване до почти отвесна стена.
делтапланеризъм само ед.
Вид спорт, свързан с умението за управление на делтаплан.
делтапланерист мн. делтапланеристи, м.
Лице, което лети с делтаплан.
делтоид (фр. delioide по делт(а) + -оид)
1. Анат. Мускул на раменете, повдигащ ръката.
2. Геом. Четириъгълник, съставен от два еднакви триъгълника с различни височини.
делтоиден (фр. deltoide)
Геом. С формата на гръцката буква делта; триъгълен.
делувиален делувиална, делувиално, мн. делувиални, прил.
Спец. Който се отнася до делувий. Делувиални почви.
делувий делувият, делувия, само ед., м.
Земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по планинските склонове.
делфин само ед.
Спец. В спорта - плувен стил, при който се гребе едновременно с ръцете надолу и назад.
делфин мн. делфини, (два) делфина, м.
Морски бозайник от групата на китовете, с много добре развита централна нервна система.
// прил. делфинов, делфинова, делфиново, мн. делфинови.
делфинариум мн. делфинариуми, (два) делфинариума, м.
Голям аквариум с морска вода, снабден със зала за представления, в който се отглеждат и дресират делфини и други морски животни.
деля делиш, мин. св. делих, мин. прич. делил, несв.
1. Какво/кого. Правя на части, на дялове. Деля ябълките поравно между децата.
2. Кого. Поставям при различни условия, на различни места. Не бива да делиш близнаците.
3. Заедно с друг ползвам нещо. Делим с него една стая.
4. Преживявам, изживявам нещо с някого. Делим радости и скърби.
5. Извършвам математическо действие деление.
6. Служа за граница. Стара планина дели Северна и Южна България.
7. Отделям по време или по място. Само една стена ме делеше от него. От откриването ни делят само два часа.
— деля се.
1. Ставам на дялове, на части. Тук реката се дели на два ръкава.
2. Мога да бъда разделен. Годината се дели на четири сезона.
3. Стоя настрана от някого, избягвам го. Не се дели от майка си нито за минута.
4. Спец. За клетка на организъм — размножавам се чрез разполовяване на ядрото и протоплазмата.
демагнетизация (по де- + магнетизация)
Физ. Премахване на магнетизация.
// гл. демагнетизирам.
демагог мн. демагози, м.
Лице, което си служи с демагогия.
демагогия само ед.
1. Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на користни цели.
2. Прен. Изопачаване на нещо, едностранчиво тълкуване, измама, лицемерие.
демагогствам демагогстваш, несв.
Служа си с демагогия.
демагогствувам демагогствуваш, несв.
Демагогствам.
демакиаж само ед.
Сваляне, почистване на грим. Тоалетно мляко за демакиаж.
демараж (фр. demarrage)
Техн. Набиране на скорост.
демаркационен демаркационна, демаркационно, мн. демаркационни, прил.
Който установява, определя граница; разделителен, разграничителен.
• Демаркационна линия. Линия, която служи за граница на спорни територии или за разграничаване на воюващите страни.
демаркация (фр. demarcation от исп. demarcar 'ограничавам')
1. Определяне на граница.
2. Мед. Ограничаване на възпалени части от здравите.
// прил. демаркационен.
демарш (фр. demarche)
Книж. Направена постъпка, обикн. дипломатическа.
демаскирам демаскираш, несв. и св.
1. Снемам маскировката от нещо или някого. Демаскирам оръдие.
2. Разкривам истинския облик, същността на нещо или някого.
дематериализация (фр. dematerialisation по де- + лат. materia 'материя')
Филос. Схващане за превръщане на материалното в нематериално.
// гл. дематериализирам.
дембел мн. дембели, м.
Разг. Човек, който не се труди; лентяй, безделник.
дембелин мн. дембели, м.
Разг. Дембел.
демек част.
Разг. Значи, тоест, сиреч.
деменция само ед.
Спец. В медицината — упадък на интелекта поради заболяване на мозъка; слабоумие, оглупяване. Старческа деменция.
Деметра (гр. Demeter)
Мит. Старогръцка богиня на земята, плодородието и земеделието (лат. Церера).
демикотон (фр. demi-coton по demi 'полу' + colon 'памук')
Текст. Плътен памучен плат, обикн. с примес на вълна или коприна.
демилитаризация само ед.
Политическа доктрина за ликвидиране на въоръжените сили и военното производство; разоръжаване.
демилитаризирам демилитаризираш, несв. и св.; какво.
Извършвам демилитаризация.
демимонд (фр.demi-monde 'полу-общество')
Книж. Жени с леко поведение, които подражават на висшето общество.
деминерализация (по де- + минерализация)
Мед. Намаляване на минералните соли в организма.
деминутив (лат. deminutivum)
Грам. Умалително име.
// прил. деминутивен.
демирелеф (фр. demi-relief)
Книж. Полурелеф.
демирка (по тур. demir 'желязо')
Диал. Вид много твърда ябълка.
демисезон (фр. demi-saison 'полу-сезон')
Преходен сезон - пролет или есен.
// прил. демисезонен.
демисезонен демисезонна, демисезонно, мн. демисезонни, прил.
За облекло, което е пригодено за носене през пролетта и есента. Демисезонен костюм.
демисионирам (фр. demissionner по де- + mission 'мисия')
Книж. Подавам оставка.
// същ. демисия.
// същ. демисионер.
демиург (лат. demiurgus от гр. demiourgos 'занаятчия, архитект')
1. Ист. В др. Гърция - майстор, занаятчия.
2. Ист. Висше длъжностно лице в някои полиси (напр. Делфи).
3. Рел. Бог - създател на света.
4. Прен. Творец, създател на нещо велико.
демобилизация мн. демобилизации, ж.
1. Освобождаване, разпускане на мобилизирани военни части.
2. Прен. Отпуснато, пасивно състояние; липса на желание за работа.
демобилизирам демобилизираш, несв. и св.; кого/какво.
Извършвам демобилизация. След края на военните занятия ги демобилизираха. Неуспехът го демобилизира.
демограф мн. демографи, м.
Специалист по демография.
// прил. демографски, демографска, демографско, мн. демографски. Демографски изследвания.
демография само ед.
Наука, която изучава населението, неговия състав и развитието му, както и движенията в определена територия.
демоде прил., неизм.
Който е вън от актуалната мода; демодиран. Тая прическа е вече демоде.
демодирам се демодираш се, несв. и св.
Преставам да бъда модерен, не съм на мода.
демократ мн. демократи, м.
1. Привърженик на демократичното управление.
2. Член или симпатизант на демократическа партия.
3. Разг. Човек, който не страни от народните маси и не се възгордява от положението си.
демократизация мн. демократизации, ж.
Установяване на демокрация.
демократизирам демократизираш, несв. и св.; какво.
Извършвам демократизация.
демократичен демократична, демократично, мн. демократични, прил.
1. Който се основава на демокрацията. Демократична държава. Демократични схващания.
2. Който зачита правата на другите. Демократично общество.
3. Разг. Който е близък до хората; толерантен, либерален.
// същ. демократичност, демократичността, ж.
демокрация мн. демокрации, ж.
1. Само ед. Форма на обществено-политическа организация, която се основава на равни права на гражданите в управлението; народовластие.
2. Демократичен принцип на устройство на колектив или общество.
// прил. демократически, демократическа, демократическо, мн. демократически.
демон мн. демони, (два) демона, м.
1. В християнската религия — зъл дух, дявол.
2. В древногръцката митология — божество, което влияе върху живота на хората.
3. Прен. Лош, проклет човек.
демонизъм (фр. demonisme по гр. daimon 'дух, божество' + -изъм)
1. Вярване в зли духове.
2. Рел. Душевно разстройство, причинено от зли духове.
3. Литер. Направление в литературата, което създава герои с демонски качества.
4. Прен. Необикновена сила за вършене на зло; коварство.
демоничен демонична, демонично, мн. демонични, прил.
1. Който е присъщ на демон.
2. Прен. Който е коварен, зъл, властен. Демоничен поглед.
// същ. демоничност, демоничността, ж.
демонически демоническа, демоническо, мн. демонически, прил.
Демоничен.
демонстрант мн. демонстранти, м.
Участник в демонстрация (в 1 знач.).
демонстративен демонстративна, демонстративно, мн. демонстративни, прил.
1. Който е добре изразен, предизвикателен, за да покаже протест, несъгласие, враждебност. Демонстративно поведение.
2. Който се извършва, за да онагледи нещо; показен. Демонстративни скокове е парашут.
// нареч. демонстративно (в 1 знач.).
демонстрация мн. демонстрации, ж.
1. Масово шествие за израз на обществено-политически настроения. Протестна демонстрация.
2. Публично показване на нещо. Демонстрация на нова машина.
3. Проява, изтъкване, разкриване на нещо. Демонстрация на сила и знание.
4. Подчертано предизвикателно поведение в израз на протест срещу някого или нещо. Не устройвай тук демонстрации!
демонстрирам демонстрираш, несв. и св.
Правя демонстрация (в 1 и 2 знач.).
демонтаж само ед.
Разглобяване на нещо на съставните му части; отделяне на детайл от някаква система. Демонтаж на автомобилен двигател.
демонтирам демонтираш, несв. и св.; какво.
Извършвам демонтаж.
деморализация (фр. demoralisation по де- + moral 'морал; дух, бодрост')
1. Ост. Упадък на морала.
2. Загубване или отнемане на увереността, смелостта, бодрия дух.
// гл. деморализирам.
деморализирам деморализираш, несв. и св.; кого.
Правя неморален; покварявам, развращавам.
демос мн. демоси, (два) демоса, м.
1. Непривилегированите обществени слоеве.
2. Истор. В Древна Гърция — свободното население, което не се ползва от привилегии.
демот (гр. demotes)
Ист. В др. Гърция - обикновен гражданин.
демотически (по гр. demotikos)
Народен.
-демотическо писмо - древноегипетско народно писмо, развило се от йероглифите и йератическото писмо.
демпфер (нем. Dampfer 'сурдина')
1. Муз. Приспособление при клавишните инструменти за прекратяване вибрациите на струните.
2. Техн. Устройство за намаляване на вредните механически или електрически колебания; амортисьор.
// прил. демпферен.
// същ. демпфериране.
демултипликатор (фр. demultiplicateur по де- + лат. multiplicator 'умножител')
Техн. Трансмисионна система за увеличаване на силата за сметка на скоростта.
ден денят, деня, мн. дни, (два) дена и дни, м.
1. Светлата част от денонощието от сутринта до вечерта. Цял ден се разхождах из гората.
2. Денонощие. След два дни заминаваме.
3. Период, определен за извършване на нещо. Почивен ден. Пазарен ден. Сватбен ден.
4. Само мн. Време, живот. Прекарвам дните си в размисли и терзания. Безгрижни детски дни.
5. Спец. В астрономията — промеждутък от време, необходим за завъртането на небесното тяло около оста му, или периодът, когато е огрявано от Слънцето.
6. Дата, свързана с някакво събитие или празник. Рожден ден. Ден на родилната помощ.
• Бял ден. Добър, спокоен, уреден живот.
• Ден до пладне. Кратко време, за малко.
• Ден за ден. Без перспективи за бъдещето.
• Дните ми са преброени. Малко ми остава да живея, скоро ще умра.
• Добър ден! За израз на подигравка, ако някой възприема нещо известно като ново.
деназализация (фр. denasalisation)
Фон. Загубване наназалността на носовите гласни и превръщането им в устнени.
денарий (лат. denarius)
Древноримска и средновековна сребърна монета.
денатурализация (фр. denaturalisation)
Полит. Лишаване от натурализация.
// гл. денатурализирам.
денатурант (нем. Denaturant, фр. denaturant по де- + лат. natura 'природа')
Хим. Вещество, което променя естествените качества на нещо.
денатурат (нем. Denaturat по де-+ лат. natura 'природа')
Хим. Продукт, към който е добавено вещество, правещо го негоден за консумация.
денатурация (фр. denaturation по де- + лат. natura 'природа')
Хим. Обработка на някои консумативни продукти (спирт, захар, сол и др.), за да станат негодни за консумиране, понеже се дават с намалени цени за производствени цели.
// гл. денатурирам.
денационализация само ед.
Възвръщане на национализирани обекти на предишните им собственици.
денационализирам денационализираш, несв. и св.; какво.
Извършвам денационализация.
денацификация (фр. denazification)
Ист. Премахване на нацизма след Втората световна война.
денгуба мн. денгуби, ж.
1. Губене на време, безпричинен или непредвиден престой.
2. Обезщетение за загубено време. Плащам денгуби.
денди мн. дендита, м. и ср.
Разг. Конте.
дендрариум мн. дендрариуми, (два) дендрариума, м.
Ботаническа градина или част от ботаническа градина, в която се отглеждат дървесни видове с научна или опитна цел.
дендрология само ед.
Дял от ботаниката, който се занимава с изучаване на дървесните видове.
денегация (лат. denegatio)
Юр. Отричане, непризнаване.
денем нареч.
През деня. Бухалът денем спи, а нощем ходи на лов.
• Денем и нощем. Постоянно, непрекъснато.
дение (фр. denier от лат. denarius 'денар')
1. Ист. Стара френска монета.
2. Текст. Единица мярка от тегловната номерация за определяне дебелината на прежда от естествена или изкуствена коприна.
денитрификация (фр. denitrification по де- + нлат. nitro(genium) 'азот' + лат. facio 'правя')
Хим. Процес, при който азотните бактерии разлагат солите на азотната киселина в почвата с отделяне на амоняк и азот.
// гл. денитрифицирам.
денк денкът, денка, мн. денкове, (два) денка, м.
Голям вързоп с вещи. Събра всичкия си багаж в два денка.
денница само ед.
Зорница; утринна зора.
деноминативен (лат. denominativus)
Грам. Който е образуван от име; именен.
деноминация (фр.denomination от срвеклат. denominatio)
1. Език. Име, название.
2. Фин. Преименуване или уедряване на парични знаци в период на силно обезценяване.
денонощен денонощна, денонощно, мн. денонощни, прил.
1. Който трае едно денонощие. Денонощно дежурство.
2. Прен. Постоянен, непрекъснат. Денонощен магазин. Денонощно движение.
денонощие мн. денонощия, ср.
Промеждутък от време, равен на 24 часа, през който Земята прави едно завъртане около оста си.
денонсирам денонсираш, несв. и св.; какво.
Спец. Обявявам за недействителен, прекратявам действието или валидността. Денонсирам договор.
денотат (по лат. denoto 'означавам')
Език. Реален предмет, означен от езиков знак.
денотативен (по лат. denoto 'означавам')
Език. Служещ за означаване на реален предмет.
денотация (по лат. denoto 'означавам')
Език. Означаване на основното значение на една езикова единица, срв. конотация.
дентал (срвеклат. dentalis по лат. dens, dentis 'зъб')
Фон. Звук, който се учленява при зъбите (д, т).
// прил. дентален.
дентин (фр. dentine по лат. dens, dentis 'зъб' + -ин)
Анат. Костно вещество на зъбите.
дентист мн. дентисти, м.
Зъболекар.
дентура (нлат. dentura по лат. dens, dentis 'зъб')
1. Анат. Всичките зъби на двете челюсти.
2. Комплект от изкуствени зъби.
денувам денуваш, несв.
Прекарвам някъде деня. Ден денувам — пътища потайни. (П. К. Яворов).
денудация (клат. denudalio 'оголване')
Геол. Съвкупност от процесите на разрушаване на скалите, отнасянето им от вятъра и водите и натрупването им в ниските части на релефа.
деонтология (по гр. deon, -ntos 'дълг' + logos 'наука')
Теория на нравствените задължения.
- медицинска деонтология
- теория за юридическите, професионалните и моралните права и задължения на практикуващите лекари спрямо техните пациенти и колеги.
департамент мн. департаменти, (два) департамента, м.
1. Административно-териториален окръг във Франция.
2. Название на министерство в някои страни.
3. Название на университетска катедра в някои страни.
деперсонализация (по де- + лат. persona 'личност')
Книж. Обезличаване.
депигментация (по де- + пигментация)
Мед. Загуба на пигмента на кожата, на естествения и цвят.
депилатор мн. депилатори, (два) депилатора, м.
Средство за депилация.
депилация само ед.
Отстраняване на окосмяването по тялото.
депо мн. депа, ср.
1. Здание, където престояват и се поддържат някои превозни средства (трамваи, локомотиви, вагони и др.).
2. Спец. В медицината - място, където се натрупват естествени или лечебни вещества.
депозант (фр. deposant)
Банк. Вложител.
депозирам депозираш, несв. и св.; какво.
1. Оставям, предоставям за съхранение. Депозирам пари.
2. Давам, представям, правя достояние. Депозирам молба.
депозит мн. депозити, (два) депозита, м.
1. Пари или ценни книжа, внесени в банка, за които се получава лихва.
2. Сума, която се внася като гаранция за изпълнение на някакви задължения или като залог срещу нает за временно ползване предмет.
// прил. депозитен, депозитна, депозитно, мн. депозитни. Депозитна вноска.
депонент (нем. Deponent от лат. deponens, -ntis)
Фин. Депозитор, вложител.
депонентен (по лат. deponens, -ntis)
В съчет. депонентен глагол (грам.) - глагол с пасивна форма и активно значение.
депонирам депонираш, несв. и св.; какво.
Спец. Правя депозит (в 1 знач.).
депопулация (нем. Depopulation, фр. depopulation по де- + лат. populos 'народ')
Книж. Намаляване броя на населението; обезлюдяване.
депорт (фр. deport)
Фин. Борсова сделка, която печели от понижаването на курсовата разлика.
депортация (фр. deportation от лат. deporiatio)
Преселване; изгнание.
// гл. депортирам.
депортирам депортираш, несв. и св.; кого.
Принудително изселвам, изгонвам, премествам.
депрекатура (фр. deprecature от клат. deprecatorius)
Юр. Право да се ползват доживотно подарени имоти.
депресивен депресивна, депресивно, мн. депресивни, прил.
Който е свързан с депресия; угнетяващ, потискащ. Депресивно състояние.
депресионен (по депресия)
Геол. Който се отнася до депресия.
депресия мн. депресии, ж.
1. Спец. В медицината — болестно състояние на душевна потиснатост; угнетено психическо състояние.
2. Спец. В геологията — част от земната повърхност, която е по-ниска от околните форми или е под морското равнище.
3. Период на застой или упадък в стопанския и обществения живот.
депутат мн. депутати, м.
1. Лице, избрано да представя част от населението в някакъв висш орган.
2. Член на народно събрание.
// прил. депутатски, депутатска, депутатско, мн. депутатски.
дера дереш, мин. св. драх, мин. прич. драл, несв.
1. Какво. Късам с рязко движение, разделям на части. Дера тапетите от стената.
2. Какво. Отделям, свалям. Дера закланото агне.
3. Драскам, разранявам кожата с нещо остро. Внимавай, защото котката дере.
4. Прен. Разг. Вземам прекалено голяма цена, ограбвам. В този магазин много дерат.
5. Прен. Разг. Кого. Наказвам жестоко, мъмря или бия. Драха ме заради колата.
— дера се.
1. Викам или рева много силно. И да се дереш, няма кой да те чуе.
2. Кашлям лошо, дрезгаво.
дерайлирам дерайлираш, несв. и св.
1. За превозно средство, което се движи по релси — излизам от релсите по време на движение.
2. Прен. Изпадам в затруднено, объркано положение, разстройвам се.
дерапаж (фр. derapage)
Трансп. Занасяне настрани на задна част на превозно средство при хлъзгав път.
дератизация (фр. deratisation по де- + rat 'мишка, плъх')
Унищожаване на мишки и плъхове.
дерби само ед.
Най-важна или най-интересна спортна среща. Футболно дерби.
• Дерби-мач. Най-важен или най-интересен мач.
дервент мн. дервенти, (два) дервента, м.
Остар. Пролом в планината, проход.
// прил. дервентски, дервентска, дервентско, мн. дервентски.
дервиш мн. дервиши, м.
Мюсюлмански монах.
// прил. дервишки, дервишка, дервишко, мн. дервишки.
дере мн. дерета, ср.
Дълбок дол със стръмни брегове.
• От девет дерета вода нося/довеждам/докарвам. Привеждам най-различни доводи, за да убедя някого или да докажа нещо.
• На маймун дере. Пренебр. Неизвестно къде, не знам къде.
деребей деребеят, деребея, мн. деребеи, м.
1. Истор. Непокорен на султана турски управник.
2. Прен. Разг. Своеволен управник; потисник, тиранин.
деребействам деребействаш, несв.
Постъпвам като деребей (във 2 знач.).
деребействувам деребействуваш, несв.
Деребействам.
дередже мн. дереджета, ср.
Разг. Положение, състояние. Как стигна до това дередже?
дерзая дерзаеш, мий. св. дерзах, мин. прич. дерзал, несв.
Смело се стремя към нещо благородно, възвишено или ново.
дериват мн. деривати, (два) деривата, м. Спец.
1. В езикознанието — производна дума.
2. В химията — съединение, получено при преработка на друго съединение, в което се съдържа. Каменовъглени деривати.
3. Телефонен пост, който е отклонение на телефонна линия.
деривация (лат. derivatio 'отклонение')
1. Спец. Отклонение; отвеждане.
2. Език. Образуване на производни думи.
дериккран (по англ. derrick + нем. Kran)
Техн. Вид подемен кран, чиято стрела се върти около хоризонтална ос, а рамата - около вертикална.
дерма (гр. derma 'кожа')
Анат. Средният слой на кожата, между епидермиса и ендодермата.
дерматит (нлат. dermatitis по гр. derma, -atos 'кожа')
Мед. Възпаление на кожата.
дерматоза (нлат. dermatosis по гр. derma, -atos 'кожа' + -оза)
Мед. Кожна болест.
дерматология само ед.
Дял от медицината, който изучава кожата и свързаните с нея заболявания.
дерматомикоза (нлат. dermatomycosis но гр. derma, -atos 'кожа' + mykes 'гъба' + -оза)
Мед. Кожно гъбично заболяване.
дерматомицети (нлат. dermatomycetеs по гр. derma, -atos 'кожа' + mykes 'гъба')
Мед. Паразитни болестотворни гъбички по кожата.
дерматопластика (нем. Dermatoplastik по гр. derma, -atos 'кожа' + пластика)
1. Книж. Препариране на животни.
2. Хир. Пластична операция.
дермографизъм (нлат. dermographismus по гр. derma, -atos 'кожа' + grapho 'пиша')
Мед. Свойство на кожата да дава силни реакции с бели или червени петна или линии при слабо механично дразнене, особено при неврастенично болни.
дерт дертът, дерта, мн. дертове, (два) дерта, м. Разг.
Грижа, болка, мъка, проблем. Стари дертове.
десант мн. десанти, (два) десанта, м.
1. Стоварване на войски върху чужда територия. Военен десант.
2. Войските, които са стоварени на вражеска територия.
// прил. десантен, десантна, десантно, мн. десантни. Десантни войски.
десантчик мн. десантчици, м.
Войник, който участва в десант.
десезирам (фр. dessaisir)
Книж. Отнемам право на владение.
десезирам се (фр. se dessaisir)
Книж. Лишавам се, отказвам се от нещо.
десен мн. десени, (два) десена, м.
1. Шарка, фигура върху текстил или друга материя. Тапетите са с интересен десен.
2. Разг. Цвят, нюанс. Блуза в тъмен десен.
десен дясна, дясно, мн. десни, прил.
1. Който е противоположен на левия. Десен крак. Дясно око. Десен бряг.
2. Който е политически консервативен. Десни сили.
3. Разг. Който е противоположен на комунистически.
• Дясна ръка. Най-важен помощник.
• Сърби ме дясната ръка. Ще давам пари.
десенатор и десинатор (фр. dessinateur)
Текст. Художник, който изработва десени за текстилната индустрия.
десенсибилизация (нлат. desensibilisatio по де- + лат. sensibilis 'чувствителен')
Спец. Понижаване на чувствителността.
// гл. десенсибилизирам.
десерт мн. десерти, (два) десерта, м.
Ядене, което се поднася след обяда или вечерята и обикновено е сладко — плодове, сладкиши и др. За десерт искам сладоледена торта.
// прил. десертен, десертна, десертно, мн. десертни. Десертен блок.
• Десертно грозде. Сортове грозде, които са предназначени за директна консумация, а не за приготвяне на вино.
• Десертно вино. Вино, което има по-голям процентен състав захар.
десетилетие мн. десетилетия, ср.
Промеждутък от време, който обхваща десет години. През последното десетилетие настъпиха много промени.
десетима числ. Разг.
Десет лица, от които поне едно от мъжки пол.
десетина числ.
Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета.
десетица мн. десетици, ж.
1. Съвкупност от десет единици; числото десет.
2. Спец. В математиката — единиците от втория ред на цяло число.
// прил. десетичен, десетична, десетично, мн. десетични. Десетична бройна система.
• Десетична дроб. Дроб, чийто знаменател е цяла степен на числото десет.
• Десетична запетая/точка. Знак, с който се отделя дробната част от цялата част.
десетка мн. десетки, ж.
1. Цифрата на числото десет.
2. Съвкупност от десет единици или от десет еднакви предмета. Състезанието завърших в първата десетка.
3. Разг. Превозно средство с номер десет.
4. Карта за игра с десет знака.
5. Група, състав, отбор от десет души.
• Уцелих десетката. Попадам точно в целта; постигам успех в нещо.
десетник мн. десетници, м.
Истор. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души.
десетобой десетобоят, десетобоя, мн. десетобои, (два) десетобоя, м.
Спец. В спорта - състезание по десет лекоатлетически дисциплини.
десеторен десеторна, десеторно, мн. десеторни, прил.
Който е десет пъти по-голям. Взета под наем и изгубена вещ се плаща в десеторен размер.
десетък мн. десетъци, (два) десетъка, м.
Истор. Десятък.
дескриптивен дескриптивна, дескриптивно, мн. дескриптивни, прил.
Описателен.
• Дескриптивна лингвистика. Структуралистично направление в американската лингвистика за изучаване на езиковите факти чрез описанието им.
• Дескриптивна геометрия. Дял от геометрията, свързан с изобразяване на пространствени фигури върху равнина и използването им при решаване на задачи.
десница мн. десници, ж.
1. Дясна ръка. Те стиснаха десниците си на сбогуване.
2. Политическа партия или групировка с консервативна или антикомунистическа насоченост. Десницата се надява да спечели следващите избори.
• Вдигам десницата си {от някого). Преставам да съм благосклонен или да подпомагам.
десорбция (лат. desorbtio)
Хим. Отделяне на абсорбирани или адсорбирани преди това вещества при промяна на външните условия.
// гл. десорбирам.
деспот мн. деспоти, м.
1. Истор. В робовладелските монархии на Древния Изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел.
2. Истор. В Средновековието — управител на област в някои балкански държави.
3. Прен. Самовластен човек, който не се съобразява с чуждата воля; тиранин, потисник.
деспотизъм само ед.
1. Държавно устройство, което е основано на абсолютна власт и насилие.
2. Потискане на свободата и желанията на другите: тирания.
деспотичен деспотична, деспотично, мн. деспотични, прил.
1. Който не се съобразява с желанията и правата на другите; тираничен. Деспотичен владетел.
2. Който съдържа проява на деспотизъм. Деспотично управление.
дестилат мн. дестилати, (два) дестилата, м.
Спец. Течен продукт, получен от кондензация на пара при дестилация.
дестилатор мн. дестилатори, (два) дестилатора, м. Спец.
1. Лице, което извършва дестилация.
2. Метален или стъклен апарат, използван за дестилация.
дестилационен дестилационна, дестилационно, мн. дестилационни, прил.
Който се отнася до дестилация. Дестилационен апарат.
дестилация само ед.
Спец. Процес на частично превръщане на течност в пара, кондензиране на парата и събиране на течността за пречистване от твърди примеси или за разделяне на смеси.
дестилирам дестилираш, несв. и се.; какво. Спец.
Подлагам вещество на дестилация.
деструктивен (нем. destruktiv, фр. destructif по лат. destruo 'разрушавам')
Книж. Разрушителен.
деструкция (лат. destructio)
Книж. Разрушаване, разтуряне.
десублимация (по де- + сублимация)
Хим. Преминаване на пара в твърдо състояние.
десцендент (нлат. descendens, -ends от лат. descendo 'произхождам')
Юр. Потомък.
// прил. десцендентен.
десценденция (по нлат. descendens, -ends от лат. descendo 'произхождам')
Юр. Произлизане, потекло, поколение.
десятък мн. десятъци, (два) десятъка, м.
Истор. През феодализма — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производство.
детайл мн. детайли, (два) детайла, м.
1. Относително самостоятелна съставна част на нещо; елемент, подробност. Някои детайли в картината го изненадаха с оригиналността си.
2. Част от машина, апарат, устройство, която е с елементарен строеж и не може да се разглобява повече.
// прил. детайлен, детайлна, детайлно, мн. детайлни. Детайлно проучване.
• В детайли. Подробно, изчерпателно.
детайлирам детайлираш, несв. и св.
Описвам или разработвам нещо в детайли.
дете мн. деца, ср.
1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството. Литература за деца.
2. Син или дъщеря по отношение на родителите; рожба. Имам две деца.
3. Прен. Душевно чист, наивен човек.
4. Само мн. Потомци; по-младо поколение. Бащи и деца.
5. Прен. Представител, носител на нещо. Дете на природата.
// същ. умал. детенце, мн. детенца, ср. Хубаво детенце.
• Галено дете. Човек, който се ползва с привилегии или благоразположение.
• Дете в майка проплака/пропищя. Положението е много тежко, безизходно (обикн. поради жестокости).
• Нямам ни дете, ни коте.
1. Бездетен съм.
2. Самотен съм.
• Ставам дете. Държа се неразумно, глупаво.
• Мамино детенце. Ирон. Разглезен младеж.
детектив мн. детективи, м.
1. Таен агент в полицията, чиято задача е да разкрива престъпления и да преследва извършителите им.
2. Разг. Литературна или кинотворба, която представя сюжет от живота на такъв таен агент.
// прил. детективски, детективска, детективско, мн. детективски. Детективско бюро. Детективски роман.
детектор мн. детектори, (два) детектора, м.
1. Уред за откриване или регистриране на нещо. Детектор на лъжата.
2. Спец. В радиотехниката — устройство за преобразуване на високите честоти в ниски.
// прил. детекторен, детекторна, детекторно, мн. детекторни. Детекторен радиоприемник.
детелина мн. детелини, ж.
1. Само ед. Фуражно растение с тройни листа и събрани в топчесто съцветие цветове.
2. Сложен пътен възел, построен на няколко нива, които позволяват безконфликтно преминаване през кръстовище.
• Четирилистна детелина. Лист от детелина, който е четворен, а не троен и според поверието носи щастие.
детергент (англ. detergent, фр. detergent от лат. detergens, -ntis по detergo 'почиствам')
Хим. Почистващ агент, използван в перилни препарати и др.
детериорация (нем. Deterioration, фр. deterioration по лат. deterior 'по-лош')
Книж. Разваляне, влошаване.
детерминанта (фр. determinant по лат. determinans, -antis по determine 'определям')
1. Мат. Алгебричен израз за решаване на системи от линейни уравнения; определител.
2. Определящ фактор.
детерминатор (по лат. determine 'определям)
Мат. Определител.
детерминизъм (фр. determinisme по лат. determine 'ограничавам') Филос.
1. Учение за всеобщата обективна обусловеност и причинна зависимост на природните и обществени явления.
2. Учение за закономерността и причинната зависимост на човешката воля.
// същ. детерминист.
детерминирам детерминираш, несв. и св.; какво.
Определям, обуславям. Възпитанието до голяма степен детерминира поведението в обществото.
детински детинска, детинско, мн. детински, прил.
Който е присъщ на дете; прекалено детски. Детинско поведение. Детински караници.
детинство само ед.
1. Детска възраст; детство. Приятел от детинство.
2. Детска постъпка; детинщина.
детинщина мн. детинщини, ж.
Проява или качество, присъщи на дете. Стига вече с тия детинщини!
дето съюз и нареч.
Разг. Където, гдето. Дето старо не се почита, там за добро недей пита.
дето съюз. Разг.
1. Въвежда подчинени обстоятелствени, допълнителни, определителни или подложни изречения; че. Той не знае, дето сме пътували миналата седмица. Лошо е, дето трябва да крием.
2. Въвежда вметнати конструкции: дето казват, дето има една дума и др.
детонатор мн. детонатори, (два) детонатора, м.
1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.
2. Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и др.
// прил. детонаторен, детонаторна, детонаторно, мн. детонаторни.
детонация мн. детонации, ж.
1. Мигновен силен взрив на вещество. От детонацията стъклата на прозорците зазвънтяха.
2. Спец. Бурно взривно изгаряне на горивната смес в двигатели с вътрешно горене, което нарушава нормалния работен процес.
детонация (по фр. detonner по де- + ton 'тон')
Муз. Отклонение от правилния тон, фалшиво пеене, свирене.
// гл. детонирам.
детрактор (лат. detractor)
Книж. Лице, което търси да омаловажи заслугите на някого, достойнствата на нещо.
детронация (по де- + гр. thronos 'трон')
Сваляне от трон, престол, заеман пост.
// гл. детронирам.
детронирам детронираш, несв. и св.
1. Кого. Свалям от трона, лишавам от властта на монарх.
2. Прен. Кого/какво. Свалям от заеман пост или положение.
детски детска, детско, мн. детски, прил.
1. Който се отнася до дете или е предназначен за дете. Детско облекло. Детски играчки.
2. Който е присъщ на дете, а не на възрастен. Детски разсъждения.
3. Който е свързан с детството. Детски спомени.
• Детска градина. Учебно заведение, в което се отглеждат и възпитават деца в доучилищна възраст.
• Детски ясли. Учебно-възпитателно заведение, в което се отглеждат бебета и деца до 3-годишна възраст.
детство само ед.
Първият период от развитието на човека, който обхваща времето от раждането до юношеството. Щастливо детство.
деус (лат. Deus 'бог')
В съчет. деус екс махина (лат. deus ех machina 'бог от машина') Литер.
1. Сценично средство в старогръцкия театър, при което богът се появява на сцената посредством механизъм.
2. Прен. Изкуствена развръзка на драма чрез неочакван външен фактор.
деутерий (нлат. deuterium по гр. deuteros 'втори')
Физ. Тежък изотоп на водорода, зн. D, ат. т. 2, с ядро от един протон и един неутрон, влизащ в състава на тежката вода D2О.
деутерон (нем. Deuteron по гр. deuteron 'второ')
Хим. Физ. Ускореното ядро на деутерий, използвано в ядрените реактори.
дефанзива (фр. defensive по лат. defendo 'браня')
Отбрана.
// прил. дефанзивен.
дефанзивен дефанзивна, дефанзивно, мн. дефанзивни, прил.
Отбранителен, защитен. Дефанзивна игра.
дефекация (нлат. defecatio от лат. faex, -cis 'утайка, изпражнения')
1. Мед. Изпразване на дебелото черво от изпражнения.
2. Разш. Очистване от мръсотия.
дефект мн. дефекти, (два) дефекта, м.
Нарушение в правилната структура на нещо; повреда, недостатък. Телевизорът няма дефекти, работи отлично. Фабричен дефект. Говорен дефект.
// прил. дефектен, дефектна, дефектно, мн. дефектни. Дефектна стока.
дефективен дефективна, дефективно, мн. дефектвни, прил. Спец.
1. В медицината — който е с физически или психически дефекти.
2. В езикознанието — който не притежава присъщите на съответния клас форми. Дефективни съществителни имена.
дефектология само ед.
Педагогическа наука за развитието, възпитанието и обучението на деца с различни недостатъци.
дефигурация (фр. defiguration)
Книж. Обезобразяване; изопачаване.
// гл. дефигурирам.
дефиле мн. дефилета, ср.
Тесен и дълбок планински пролом, оформен от движението на река. Искърско дефиле.
дефилирам дефилираш, несв. и св.
Тържествено минавам; шествам, марширувам. Представители на страните, участващи в международното състезание, дефилираха пред зрителите на стадиона.
дефинирам дефинираш, несв. и св.; какво.
Давам дефиниция на нещо; определям. Дефинирам понятие.
дефинитивен дефинитивна, дефинитивно, мн. дефинитивни, прил.
Определен, окончателен. Дефинитивна позиция.
дефиниция мн. дефиниции, ж.
Сбито определение или тълкуване на някакво понятие. Общоприета дефиниция за понятието "любов" няма.
дефис мн. дефиси, (два) дефиса, м.
Спец. Малко тире, което се използва при писане на сложни думи, напр. заместник-директор, синьо-червен и др., при съкращаване на думи, напр. д-р (доктор), г-н (господин) и др., както и при пренасяне на части от думите на нов ред.
дефицит само ед.
1. Спец. Превишение на разходите над приходите. Бюджетен дефицит.
2. Остър недостиг на нещо необходимо, породен от разликата в размера на предлагането и търсенето. Дефицит на стоки.
// прил. дефицитен, дефицитна, дефицитно, мн. дефицитни. Дефицитна стока. Дефицитна работна ръка.
дефлация (нем. Deflation, фр. deflation от клат. deflatio)
1. Фин. Система от финансово-икономически мероприятия за борба срещу инфлацията, като изземване на част от книжните пари, за да се увеличи стойността им.
2.Геол. Ерозия от вятъра на пустинните релефи.
дефлексия (нем. Deflexion по лат. deflexus 'изменение, отклонение')
1. Физ. Отклонение на лъчите.
2. Грам. Загубване на флексия (падежни окончания, глаголни форми и др.).
дефлорация мн. дефлорации, ж.
Спец. В медицината — разкъсване на химена (девствената ципа), отнемане на девствеността; обезчестяване.
дефлорирам дефлорираш, несв. и св.
Спец. В медицината — извършвам дефлорация; обезчестявам.
дефолиант (по де- + лат. folium 'лист')
Хим. Вещества, използвани за обезлистване на растенията за по-бързо съзряване или по-лесно прибиране на плода.
дефолиация (фр. defoliation по де- + лат. folium 'лист')
Агр. Окапване на листата на растение; обезлистване.
деформация мн. деформации, ж.
1. Промяна във формата или размерите на нещо; обезформяне.
2. Спец. Изменение на формата и размерите на тяло под въздействието на външни сили. Еластична деформация.
3. Спец. В медицината — вродено или придобито отклонение от нормалната форма и размери; уродство.
деформирам деформираш, несв. и св.; какво.
Извършвам деформация.
— деформирам се. Променям формата или размерите си; търпя деформация. От дългото носене обувките ми се деформираха.
дефраудация (клат. defraudatio по лат. defraudo 'измамвам')
Юр. Измама, мошеничество.
дефтин (срхр. дифтин, рум. deftina от фp. duvetine по duvet 'пух' + -ин)
Текст. Памучен плат с мъхесто лице.
дехидратация (нлат. dehydratatio по де- + гр. hydor, -atos 'вода')
Хим. Мед. Отнемане на водата в свързано или свободно състояние.
// гл. дехидратирам.
дехидрация (по де- + нлат. hydr(ogenium) 'водород')
Хим. Отнемане на водород от органично съединение.
// гл. дехидрирам.
дехуманизация (по де- + лат. humanus 'човешки')
Липса на хуманност в обществото.
// гл. дехуманизирам.
децентрализация само ед.
1. Система на политическо управление, при която част от отговорностите и правата се прехвърлят на местните органи.
2. Изместване на нещо от центъра, средището към краищата; разсредоточаване.
децентрализирам децентрализираш, несв. и св.; какво.
Извършвам, провеждам децентрализация. Децентрализирам производството в малките населени места.
деци- Първа съставна част на сложни думи за мерни единици със значение една десета част, напр. дециметър, децилитър и др.
децибел мн. децибели, (два) децибела, м.
Спец. Във физиката — единица за измерване мощността на звука, равна на една десета част от бела.
дециграм мн. дециграмове, (два) дециграма, м.
Единица за тегло, равна на една десета част от грама.
децилитър мн. децилитри, (два) децилитра, м.
Единица за вместимост, равна на една десета част от литъра.
децимал мн. децимали, (два) децимала, м.
Вид везни за измерване на големи товари, при които съотношението между теглото на стоката и на теглилките е 10:1.
децимация (фр. decimation по лат. decimus 'десети')
1. Ист. Наказване със смърт но един на всеки десет души, определен с жребий.
2. Разш. Унищожаване на много хора.
дециметър мн. дециметри, (два) дециметра, м.
Единица за дължина, равна на една десета част от метъра.
// прил. дециметров, дециметрова, дециметрово, мн. дециметрови. Дециметров обхват.
дешифрирам дешифрираш, несв. и св.; какво.
1. Разчитам текст, написан с шифър или с непозната азбука.
2. Разчитам стенографски запис на текст, като го записвам с нормално писмо.
3. Прен. Разкривам смисъла, същността на нещо.
деяние мн. деяния, ср.
Действие, постъпка, дело. Наказуемо деяние.
деятел деятелят, деятеля, мн. деятели, м.
Деец. Културен деятел.
деятелен деятелна, деятелно, мн. деятелни, прил.
1. Енергичен, деен, активен.
2. Спец. В граматиката — който показва, че глаголното лице извършва действието; действителен. Деятелен залог. Деятелни причастия.
// същ. деятелност, деятелността, ж.
джавкам джавкаш, несв.
Джафкам.
джаджа мн. джаджи, ж.
Разг. Заврънгачка.
джаз джазът, джаза, мн. джазове, (два) джаза, м.
1. Само ед. Стил в забавната музика, възникнал на основата на негърския фолклор и отличаващ се с импровизация и експресивност.
2. Оркестър, съставен от ударни и духови инструменти, за изпълнение на такава музика.
// прил. джазов, джазова, джазово, мн. джазови. Джазова музика.
джазбанд само ед.
Спец. Джаз (във 2 знач.).
джайнизъм (инд. join по собств. Jina 'победител')
Рел. Религиозно-философско учение, основано в Индия през VI в. пр. Хр. от Махавира, наречен Джина, реформация на браманизма, което цели освобождение от трансмиграцията, едно от главните средства за което е ненасилието към всички живи същества.
// същ. джайнист.
джакпот само ед.
В лотарийни игри и в спортния тотализатор — натрупване на парични суми поради липса на печеливши комбинации сред участниците в играта.
джам джамът, джама, мн. джамове, (два) джама, м. Разг.
1. Стъкло на прозорец.
2. Прозорец.
• Джам съм. Жарг. Много съм добре.
джамал мн. джамали, (два) джамала, м.
Диал. Зидана печка.
джамбаз мн. джамбази, м.
Джамбазин.
джамбазин мн. джамбази, м.
Остар. Търговец на добитък, обикновено на коне.
джамджия мн. джамджии, м.
Разг. Стъклар.
джамия мн. джамии, ж.
Мюсюлмански молитвен дом.
• Когато влезе свиня в джамия. Никога няма да стане.
джамлък мн. джамлъци, (два) джамлъка, м. Разг.
1. Балкон или тераса със стъклени стени.
2. Витрина на магазин.
3. Шкаф със стъклени стени.
джанабет мн. джанабети, м.
Зъл човек, проклет човек.
джангаза само ед.
Разг. Заядлив, свадлив човек.
джандар джандарят, джандаря, мн. джандари, м.
Остар. Полицай, стражар.
// прил. джандарски, джандарска, джандарско, мн. джандарски.
джандарин мн. джандари, м.
Остар. Джандар.
джанка мн. джанки, ж.
1. Вид овощно дърво от рода на сливите с топчести жълти или червени плодове.
2. Плод от това дърво.
джанта мн. джанти, ж.
Метален обръч, около който се монтира автомобилна или велосипедна гума.
джанъм част.
Разг. При обръщение към някого за подсилване на подкана или за изразяване на недоволство. Защо закъсняваш бе, джанъм?
джапам джапаш, несв.
Разг. Стъпвам, газя във вода или кал, тиня и под.
джапанки джапанка, ж.
Вид сандали от еластична материя с две каишки, които започват с общо начало, минаващо между палеца на крака и съседния му пръст.
джасвам джасваш, несв. и джасна, св.; какво/кого.
Разг. Удрям силно, внезапно блъсвам. Джасна колата в едно дърво.
— джасвам се/ джасна се.
Удрям се силно, блъсвам се.
джасна джаснеш, мин. св. джаснах, мин. прич. джаснал, св.
- вж. джасвам.
джаул (англ. joule по собств. J. Joule (1818-1889) - английски физик)
Физ. Единица мярка за измерване на работа (J), равна на работата, извършена от сила 1 нютон за преместване на 1м; ватсекунда.
джаф междум.
За наподобяване на звука, издаван от куче.
джафвам джафваш, несв. и джафна, св.
Джафкам поотделно, поединично. Кучето джафна още няколко пъти и утихна.
джафкам джафкаш, несв.
1. За куче — издавам отделни лаещи звуци. Кучето джафкаше след всички непознати.
2. Прен. Разг. Кого/какво. Нападам с думи, заяждам се, карам се.
джафна джафнеш, мин. св. джафнах, мин. прич. джафнал, св.
— вж. джафвам.
джебчия мн. джебчии, м.
Уличен крадец на дребни вещи, обикн. пари.
джезве мн. джезвета, ср.
Разг. Метален съд с дълга дръжка, който се използва за варене на кафе; кафениче.
• Едно джезве кокали. Много слаб човек.
джелат мн. джелати, м.
1. Истор. Лице, което изпълнява смъртни присъди.
2. Прен. Жесток човек; тиранин.
// прил. джелатски, джелатска, джелатско, мн. джелатски.
джелатин мн. джелати, м.
Джелат.
джелеп (тур. celep от ар.)
Нар. Търговец на добитък за месо.
джем джемът, джема, мн. джемове, (два) джема, м.
Плодов конфитюр.
джембър мн. джемпъри, (два) джемпъра, м.
Лек дамски костюм, обикновено без подплата.
джемпър (англ. jumper)
Дамски костюм без подплата.
джемсешън (англ. jam session)
Муз. Музикална среща, в която всички присъстващи музиканти импровизират в стил джаз.
джендем само ед.
1. Остар. Ад, пъкъл.
2. Прен. Отдалечено или пустинно място.
джентълмен мн. джентълмени, м.
1. Мъж, който принадлежи към висшето аристократическо общество и спазва нормите на поведение, приети в него.
2. Подчертано вежлив, изискан, коректен мъж.
// прил. джентълменски, джентълменска, джентълменско, мн. джентълменски. Джентълменска постъпка.
джепане мн. джепанета, ср.
Остар. Боеприпаси; взривни вещества.
джет джетът, джета, мн. джетове, (два) джета, м.
Подобна на мотоциклет моторна лодка.
джибри само мн.
Остатъци от ферментирало грозде или от други плодове, които се използват за варене на ракия; пращини.
// прил. джибров, джиброва, джиброво, мн. джиброви. Джиброва ракия.
джибровица само ед.
Джибровка.
джибровка само ед.
Ракия, варена от гроздови джибри.
джигер мн. джигери, (два) джигера, м.
Разг. Бял или черен дроб.
джигит (рус. джигит от тюрк.)
Изкусен ездач.
джиесем (англ. GSM, съкр. от Global System for Mobile Communication 'Глобална система за подвижна комуникация')
Широкообхвагна система за връзка чрез клетъчни мобилни телефонни апарати.
джин джинът, джина, мн. джинове, (два) джина, м.
Разг. Зъл дух, зла сила.
джин джинът, джина, мн. джинове, (два) джина, м.
1. Само ед. Алкохолна напитка без цвят и с аромат на хвойна, която се произвежда предимно в англо-саксонските страни.
2. Порция от тази напитка.
джингъл (англ. jingle)
Кратък музикален мотив, използван в реклама.
джинджифил (тур.cincifil от инд.)
Бот. Топлолюбиво тревисто растение, чиито ароматни лютиви коренища се използват за подправка и лекарство. Zingiber officinalis.
джинс джинсът, джинса, мн. джинсове, (два) джинса, м.
Разг. Род, потекло, произход. Като си вземаш жена, гледай да е от джинс.
джинси само мн.
1. Вид панталони, ушити от кадифе или здрава памучна материя, със спортна кройка.
2. Материята, от която се изработват такива панталони.
// прил. джинсов, джинсова, джинсово, мн. джинсови (във 2 знач.). Джинсово облекло.
джип джипът, джипа, мн. джипове, (два) джипа, м.
Лек автомобил със стабилно окачване и висока проходимост през разнообразен терен.
джипи (англ. GP, съкр. от General Practioner)
Мед. Общопрактикуващ лекар, личен или семеен лекар.
джирант (по ит. giro 'оборот')
Банк. Лице, което прехвърля платеж на полица.
джират и джиратор (ит. girato)
Банк. Лицето, на което се прехвърля полица.
джиро мн. джира, ср.
1. Спец. Форма за прехвърляне на ценни книжа от едно лице на друго с подпис на притежателя.
2. Прен. Разг. Стоково-парично обръщение; оборот.
джиросам джиросаш, св.
— вж. джиросвам.
джиросвам джиросваш, несв. и джиросам, св.
Спец. Прехвърлям ценни книжа на друго лице чрез подпис.
джиу-джицу само ед.
Вид японска борба, включваща техники на защита и нападение, основани на сръчност и ловкост.
джихад само ед.
Свещена война на мюсюлманите срещу неверниците.
джоб джобът, джоба, мн. джобове, (два) джоба, м.
1. Вшита в ръб или пришита върху дреха част с форма на малка торба за носене на дребни вещи.
2. Прен. Разг. Парични средства, благосъстояние.
3. Прен. Спец. В медицината — празнина, кухина, образувана при абсцесни състояния.
// същ. умал. джобче, мн. джобчета, ср. (в 1 знач.).
• Бръквам се в джоба. Харча без желание.
• Бъркам в джоба (на някого). Принуждавам някого да плаща или да харчи пари.
• Влизам в джоба (на някого). Облагодетелствам материално.
• От джоба си плащам. От собствените си пари плащам.
• Празен ми е джобът. Нямам пари.
• Слагам в малкия си джоб/в малкото си джобче. Превъзхождам значително.
• Стоя с ръце в джобовете. Бездействам, не върша нищо.
• Удрям по джоба. Предизвиквам солидни разходи.
• Не ми е по джоба. Много е скъпо.
джобен джобна, джобно, мн. джобни, прил.
1. Който се носи в джоб. Джобно ножче. Джобен часовник.
2. Който се отнася до джоб. Джобен прорез.
3. Който е с малки размери. Джобно издание на книга.
• Джобни пари. Дребни суми за ежедневни разходи.
джогинг само ед.
Бягане с умерено темпо за здраве.
джоджен само ед.
Многогодишно тревисто растение, използвано като подправка заради приятния си аромат.
джоинтвенчър мн. джоинтвенчъри, (два) джоинтвенчъра, м.
Съвместно предприятие; обща, съвместна дейност, свързана с известен риск.
джойстик (англ. joystick)
Инф. Устройство за управление на електронна игра или на курсора на компютъра.
джокер мн. джокери, (два) джокера, м.
Карта за игра, която при нужда може да замени всяка друга карта.
джолан мн. джолани, (два) джолана, м.
Долна част на говежди крак.
джонка мн. джонки, ж.
Плавателен съд за превоз на товари с две до четири мачти, който се използва в Югоизточна Азия.
джубокс (англ. jukebox)
Шкаф с музикални записи с автоматично включване в обществени заведения.
джувка мн. джувки, ж.
Панделка, чиито краища са оставени да висят свободно след завързването им, използвана за украса.
джудже мн. джуджета, ср.
1. Човек с много нисък ръст; пигмей, лилипут.
2. В народното творчество — дребно на ръст човекоподобно същество, което живее в гората или в планината. Снежанка и седемте джуджета.
3. Предмет или някакъв обект с размери, по-малки от нормалните. Държава джудже. Звезда джудже.
джудо само ед.
Вид спорт, чиито правила са осъвременен вариант на националната японска борба джиу-джицу.
джука мн. джуки, ж.
Диал. Устна.
• Правя джуки.
1. Каня някого без желание, насила.
2. Готвя се да заплача.
• Подлагам джука. Каня се да заплача.
• Прехапвам си джуката. Силно се изненадвам или изплашвам.
джумбуш само ед.
Разг. Веселба, забава; майтап.
джунгла мн. джунгли, ж.
Гъста непроходима гора в тропическите и субтропическите области, в която живеят хищни зверове и отровни змии.
• По закона на джунглата. За нещо, съпроводено с насилие и произвол.
джунджурия мн. джунджурии, ж.
Разг. Пренебр. Непотребен, незначителен предмет.
джуркам джуркаш, несв.; какво.
Разг. Разбивам варена коприва, боб и др. на каша с джуруляк.
джуруляк мн. джуруляци, (два) джуруляка, м.
Разг. Дървена пръчка с кръстосани перки в единия край, която се използва за разбиване.
джус джусът, джуса, само ед., м.
Плодов сок.
дзен (англ. zen от яп.)
Рел. Японска будистка секта на основата на шинто и китайския чан, въведена от монаха Ейсай през 1192 г., признаваща само личността Буда и предаваща духовното познание от учител на ученик през медитация, концентрация и интуиция; зен.
дзифт дзифтът, дзифта, само ед., м.
Черна смола, асфалт; зифт.
дзън междум.
За наподобяване на звук, издаван от звънец или при удар на стъкло.
дзънкам дзънкаш, несв.
Издавам многократно звука "дзън".
ди- (гр. dia 'два пъти, двоен')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'два пъти, двоен', напр. диоксид.
диа- (гр. dia-)
Първа съставна част на сложни думи със значение 'пред, раз', напр. диаглифи.
диабет само ед.
Заболяване, съпроводено с нарушена дейност на жлезите с вътрешна секреция, което води до повишено отделяне на урина и пот, както и с наличие на захар в урината в някои случаи.
диабетик мн. диабетици, м.
Болен от диабет човек.
диабетичен диабетична, диабетично, мн. диабетични, прил.
Който се отнася до диабет или до диабетик. Диабетичен хляб.
диабетичка мн. диабетички, ж.
Жена диабетик.
диаболизъм (англ. diabolism по гр. diabolos 'дявол')
Изк. Представяне в изкуството на дяволското у човека.
// прил. диаболичен и диаболически.
// същ. диаболист.
диаглифи (по диа- + гр. glypho 'дълбая')
Худ. Вдлъбнати образи.
диагноза мн. диагнози, ж.
1. Спец. В медицината — определяне на заболяването въз основа на проведени изследвания и обстоен преглед. Точна диагноза.
2. Прен. Разг. Преценка за състоянието, същността и възможностите на нещо.
диагностика (нем. Diagnnostika по гр. diagnosis 'разпознаване')
1. Мед. Раздел от медицината, в който се изучават методите за установяване на диагноза.
2. Техн. Установяване и изучаване на признаците за състоянието на машини, уреди и системи, за да се предвидят възможни отклонения във функционирането им.
// прил. диагностичен и диагностически.
// същ. диагностик.
диагностирам диагностираш, несв. и св.
Поставям диагноза.
диагностичен диагностична, диагностично, мн. диагностични, прил.
Който се отнася до поставяне на диагноза. Диагностичен автомобилен пункт.
диагонал мн. диагонали, (два) диагонала, м.
Спец. В геометрията — отсечка, която съединява върховете на два ъгъла, които не са прилежащи към една и съща страна на многоъгълник, или върховете на многостенник, които лежат в две различни равнини.
// прил. диагонален, диагонална, диагонално, мн. диагонални.
• По диагонал (чета, разглеждам и др.). Повърхностно, бегло, незадълбочено.
диаграма мн. диаграми, ж.
Графично изображение, което онагледява съотношението между някакви величини. Кръгова диаграма.
// прил. диаграмен, диаграмна, диаграмно, мн. диаграмни.
диадема мн. диадеми, ж.
1. Женско скъпоценно украшение за глава с формата на корона.
2. Прен. Разг. Предмет за задържане на косата с форма на непълна окръжност.
диакритичен диакритична, диакритично, мн. диакритични, прил.
• Диакритичен знак. Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики.
диакритически диакритическа, диакритическо, мн. диакритически, прил.
Диакритичен.
диалект мн. диалекти, (два) диалекта, м.
Спец. В езикознанието — разновидност на националния език, която се използва в определена общност от хора, ограничена териториално или социално. Източнобългарски диалекти. Професионален диалект.
// прил. диалектен, диалектна, диалектно, мн. диалектни. Диалектна форма.
диалектизъм мн. диалектизми, (два) диалектизъма, м.
Спец. Езиков елемент, който е присъщ само на един диалект. Речта на Елин-Пелиновите герои е изпъстрена с диалектизми.
диалектик мн. диалектици, м.
Последовател на диалектиката като наука.
диалектика само ед.
1. Спец. Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.
2. Закономерностите в движението и развитието на явленията в природата, обществото и мисленето.
3. Остар. Изкуството да се води спор.
диалектичен диалектична, диалектично, мн. диалектични, прил.
Който се основава на диалектиката. Диалектичен метод.
диалектически диалектическа, диалектическо, мн. диалектически, прил.
Диалектичен.
диалектология само ед.
Дял от езикознанието, който изучава и систематизира диалектите на един език.
диализа (фр. dialyse по гр. dialysis 'отделяне')
1. Хим. Отделяне на молекули и йони от колоиди в разтвор чрез полупропусклива мембрана, която спира колоидите.
2. Мед. Терапевтичен метод за извънбъбречно пречистване на кръвта от токсини и излишък на вода.
диалог мн. диалози, (два) диалога, м.
1. Разговор между две лица или между група хора.
2. Спец. В литературата — разговор между действащи лица в художествено произведение като средство за тяхната характеристика.
3. Литературно-публицистично произведение, написано под формата на разговор.
// прил. диалогичен, диалогична, диалогично, мн. диалогични.
диамагнетизъм (по диа- + магнетизъм)
Хим. Свойство на някои вещества, като сребро, бисмут и др., да се отблъскват от магнита.
// прил. диамагнитен.
диамант мн. диаманти, (два) диаманта, м.
1. Само ед. Прозрачен, често безцветен минерал със силен блясък и голяма твърдост, който е модификация на въглерода; елмаз.
2. Къс от този минерал, използван като скъпоценен камък обикновено след обработка; брилянт.
// прил. диамантен, диамантена, диамантено, мн. диамантени. Диамантена огърлица.
// прил. диамантов, диамантова, диамантово, мн. диамантови.
диаметрален диаметрална, диаметрално, мн. диаметрални, прил.
1. Който се отнася до диаметър.
2. Прен. Противоположен, в най-голяма сила различен.
// нареч. диаметрално (във 2 знач.). Диаметрално противоположни мнения.
диаметър мн. диаметри, (два) диаметъра, м.
1. Отрязък от права линия, която минава през центъра на окръжност и свързва две точки от окръжността. Диаметърът на окръжността е два пъти по-голям от радиуса ѝ.
2. Разг. Ширина на кръгло или овално тяло.
Диана (лат. Diana)
Мит. Богиня на лова, луната и дивата природа в др. Рим (съотв. на гр. Артемида).
диапазон само ед.
1. Спец. В музиката — съвкупност от звуци с различна височина, достъпни за един глас или музикален инструмент.
2. Прен. Обем, размер; широта на знания, умения, възможности.
диапозитив мн. диапозитиви, (два) диапозитива, м.
Фотографска снимка върху прозрачен материал, предназначена за възпроизвеждане на екран с помощта на прожекционен апарат.
// прил. дпапозитивен, диапозитивна, диапозитивно, мн. диапозитивни.
диапрожекция мн. диапрожекции, ж.
Прожекция на диапозитиви.
Диарбекир (тур. Diarbekir)
1. Град в Мала Азия, където са били заточавани български възрожденци и революционери.
2. Прен. Много далечно, затънтено място.
диария мн. диарии, ж.
Ненормално често ходене по голяма нужда с наличие на воднисти изпражнения с различен произход; разстройство. Летни диарии при кърмачетата.
диаскоп (по диа- + гр. skopeo 'гледам')
Техн. Прожекционен апарат за диапозитиви.
диаспора (нем. Diaspora, фр. diaspore по гр. diaspora 'разсейване')
1. Бот. Част от растение, която се отделя от него и служи за размножаването му (спора, семе, плод, луковица и др.).
2. Прен. Разсейване, разпръсване на население на една страна в други страни.
3. Самото разпръснато население.
диастола (нлат. diastola по гр. diastole 'разширение')
1. Грам. Удължаване на крачка сричка.
2. Анат. Ритмично разпускане на сърцето или друг орган след свиването му. Противоп. систола.
// прил. диастолически.
- диастолически шум (мед.) - шум, който се чува при патологично изменение в сърдечните клапи; порок на сърцето.
диатеза (нлат. diathesis по гр. diathesis 'разположение, състояние')
1. Мед. Предразположение към заболяване.
2. Грам. Залог.
// прил. диатетичен.
диатермичен (по гр. diatherma 'горещ')
Физ. Който пропуска топлинните лъчи.
диатоника (по диа- + гр. tonos 'тон')
Муз. Тонов род в музиката, включващ седемстепенните ладове, съдържащи два непоследователни полутона.
// прил. диатоничен.
диатриба (фр. diatribe от лат. diatriba по гр. diatribe 'учебно упражнение')
Жлъчна реч с лични нападки.
диатропизъм (англ. diatropism по гр. diatrepo 'връщам, отклонявам')
Бот. Движение на органи на растение, при което те заемат посока, перпендикулярна на тази на действащите върху тях сили.
диафилм мн. диафилми, (два) диафилма, м.
Късометражен филм, съставен от диапозитиви.
диафония (по гр. diaphonia 'разногласие')
Муз. Двугласие. диафоничен.
диафореза (нлат. diaphoresis по гр. diaphorein 'минавам през')
Мед. Обилно изпотяване.
// прил. диафоричен.
диафрагма мн. диафрагми, ж.
1. Сухожилно-мускулна преграда, отделяща гръдната кухина от коремната при човека и другите бозайници.
2. Спец. Непрозрачна преграда в оптическите прибори с отвор, през който се пропускат лъчи; бленда.
3. В техниката — детайл, който се използва като преграда в различни устройства.
// прил. диафрагмен, диафрагмена, диафрагмено, мн. диафрагмени.
диахрония само ед. Спец.
1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
// прил. диахроничен, диахронична, диахронично, мн. диахронични.
дибидюс нареч.
Остар. Напълно, съвсем. Тръгнала дибидюс гола.
див дива, диво, мн. диви, прил.
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена.
2. Който не е култивиран или опитомен. Дива круша. Див заек. Дива местност.
3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав. Дива река.
4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение.
5. За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек.
6. Прен. Много силен, неудържим. Дива страст. Див възторг.
7. Прен. За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм страстен, динамичен. Дива песен.
• Дива котка. Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
• Дива кокошка. Яребица.
• Дива свиня. Глиган.
• Див петел. Опърничав, неразбран човек.
дивак мн. диваци, м.
1. Човек, който принадлежи към първобитно племе.
2. Пренебр. Човек, който изостава в развитието си поради саможивост или отдалеченост от цивилизацията.
диван мн. дивани, (два) дивана, м.
1. Тапицирано канапе с облегалка.
2. Истор. Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която е заседавал.
• Стоя диван чапраз (на някого). Показвам готовността си да услужвам, поставям се на разположение.
диван (тур. divan от перс.)
Сборник от лирически стихотворения в арабската и персийската литератури.
диване мн. диванета, ср.
Разг. Глупав човек; дивак, наивник. Къде гледаш бе, диване!
дивачка мн. дивачки, ж.
Жена дивак.
дивачка мн. дивачки, ж.
Разг. Необлагородено растение и неговият плод.
дивашки дивашка, дивашко, мн. дивашки, прил.
Който се отнася до дивак. Дивашки вик.
диващина мн. диващини, ж.
1. Проява на дивак.
2. Глупава постъпка, безсмислица.
дивен дивна, дивно, мн. дивни, прил.
Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. Дивни Крали Марко! (Ив. Вазов) Дивна красота.
дивергенция (нлат. divergentia по лат. diverge 'накланям')
Спец. Раздалечаване, отклоняване, разминаване. Противоп. конвергенция.
// прил. дивергентен.
// гл. дивергирам.
диверсант мн. диверсанти, м.
Участник в диверсия.
// прил. диверсантски, диверсантска, диверсантско, мн. диверсантски.
диверсификация само ед.
Отказ от едностранчива специализация, придобиване на многостранен, многоотраслов характер.
диверсия мн. диверсии, ж.
1. Подривна дейност на подготвени агенти срещу установен държавен ред или срещу различни обекти; саботаж.
2. Спец. Военна операция, имаща за цел да отвлече силите на противника от мястото на главния удар.
// прил. диверсионен, диверсионна, диверсионно, мн. диверсионни.
дивертисмент (фр. divertissement 'развлечение') Муз.
1. През XVII и XVIII в. във Франция - песни и танци, които се вмъкват в операта, балета, театъра за развлечение.
2. В края на XVIII в. - инструментално развлекателно произведение за малък оркестър за свирене на открито.
3. Театр. Забавно представление от танци, песни и комични сценки.
дивеч само ед.
1. Диви животни или птици. Гората е пълна с дивеч.
2. Убитите по време на лов животни и птици и тяхното месо като храна. В този ресторант сервират дивеч.
// прил. дивечов, дивечова, дивечово, мн. дивечови. Дивечово месо.
дивечовъдство само ед.
Отглеждане на дивеч при специално създадени условия или в контролирани естествени територии.
дивея дивееш, мин. св. дивях, мин. прич. дивял, несв.
1. Живея примитивно, откъснато.
2. Проявявам се като див, невъзпитан човек.
3. Жарг. Веселя се буйно, щурея.
дивидент мн. дивиденти, м.
Спец. Части от печалбата, които се изплащат на акционерите пропорционално на вложения капитал.
• Трупам политически дивиденти. Подобрявам, повишавам, затвърждавам политическата си позиция.
дивиди (англ. DVD съкр. от Digital Versatile Disc 'цифров многофункционален диск')
Инф. Оптичен цифров диск с различно приложение (аудио, видео, мултимедийно, запаметяващо), с висок капацитет на паметта (4,1 - 18 гигабайта).
дивизион (фр. division) Воен.
1. Подразделение в артилерията, кавалерията, ракетните и бронетанкови войски, равно на батальон в пехотата.
2. Воен. Мор. Тактическа част от няколко еднотипни кораба.
// прил. дивизионен.
дивизия мн. дивизии, ж.
Голямо войсково обединение на няколко еднородни или разнородни части. Танкова дивизия.
дивотия мн. дивотии, ж.
1. Състояние на пър-вобитност, изостаналост, некултурност; простотия.
2. Разг. Глупава постъпка, щуротия.
3. Разг. Необмислени, глупави, празни приказки; безсмислици.
дивя се дивиш се, мин. св. дивих се, мин. прич. дивил се, несв.
Възхищавам се, учудвам се. Туристите се дивяха на чудесната гледка.
дига мн. диги, ж.
Дълъг насип, предназначен да предпазва ниските територии около водни басейни от наводнения или при приливи.
дигам дигаш, несв.
Вдигам.
дигамия (по ди- + гр. gamos 'брак')
Книж. Двубрачие.
дигери (англ. digger 'копач')
Ист. Представители и изразители на интересите на селячеството по време на Английската буржоазна революция през 1640-1660 г.
дигитален (лат. digitalis по digitus 'пръст')
1. Мед. Който се отнася до пръстите на ръцете.
2. Фарм. Който съдържа дигиталис.
3. Инф. Цифров.
дигиталин (по лат. digitalis + -ин) Фарм.
1. Силно отровно вещество, което се извлича от растението дигиталис.
2. Лекарство за сърдечни болести, което съдържа това вещество.
дигиталис (лат. digitalis по digitus 'пръст')
Бот. Растение напръстник. Digitalis.
дигресия (фр. digression по лат. digressio 'отдалечаване')
Книж. Отстъпление, отклонение.
дидактика само ед.
Дял на педагогиката, който изучава методите и формите на обучение.
дидактичен дидактична, дидактично, мн. дидактични, прил.
1. Който се отнася до дидактика. Дидактичен метод. 2. Който изразява склонност към поучаване.
• Дидактична литература. Литературни жанрове, чиято цел е да поучават или да популяризират някаква наука.
диджей диджеят, диджея, мн. диджеи, м.
Разг. Дисководещ.
диез мн. диези, (два) диеза, м.
Спец. В музиката — знак, който се поставя до определена нота, за да означи повишение с половин тон.
диелектрик (по ди- + нлат. electricus 'електрически')
Физ. Вещество със слаба електропроводимост.
// прил. диелектричен и диелектрически.
диета мн. диети, ж.
Специален режим на хранене, съобразен със състоянието на организма. Плодова диета.
диета (срвеклат. dieta)
Ист. Законодателно събрание в някои страни; сейм.
диететика (нлат. diatetica по гр. diaita 'начин на живот')
Мед. Наука за правилното хранене.
// прил. диететичен и диететически.
диетичен диетична, диетично, мн. диетични, прил.
Който е съобразен с някаква диета. Диетичен режим. Диетична кухня.
диетически диетическа, диетическо, мн. диетически, прил.
Диетичен.
диз- и дис- (лат., гр. dis)
Представка със значение: разделяне, отделяне, отрицание; 'раз-' или 'не-', напр. дисквалифицирам.
дизайн само ед.
Художествено проектиране и оформяне на различни изделия с оглед на повишаване на естетическата им стойност.
дизайнер мн. дизайнери, м.
Специалист по дизайн.
дизайнерка мн. дизайнерки, ж.
Жена дизайнер.
дизел мн. дизели, (два) дизела, м.
Двигател с вътрешно горене, работещ обикновено с нафта, като горивната смес се самозапалва.
// прил. дизелов, дизелова, дизелово, мн. дизелови. Дизелов локомотив.
дизентерия мн. дизентерии, ж.
Остра заразна болест, засягаща дебелото черво, която е съпроводена със силни болки в корема и примесени с кръв изпражнения.
// прил. дизентериен, дизентерийна, дизентерийно, мн. дизентерийни. Дизентерийна епидемия.
дизюнкция (лат. disiunctio) Грам.
1. Разделяне.
2. Лог. Логическа операция, която съединява две или повече съждения чрез съюза "или".
// прил. дизюнктивен.
диканя мн. дикани, ж.
Истор. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон.
дикиш мн. дикиши, (два) дикиша, м.
Диал. Линия на съшиване на две части; шев, ръб.
• Двоен дикиш. Повторно извършване на някаква дейност.
• Хващам дикиш. Имам успех, постигам целта си.
дикотиледони (нлат. dycotiledonae по ди- + гр. kotyledon)
Бот. Двусемеделни растения.
диксиленд мн. диксиленди, (два) диксиленда, м.
1. Спец. В музиката — стил в джазовата музика.
2. Инструментален състав, който изпълнява музика в този стил.
диктат само ед.
1. Налагане на неравноправни договори от по-силната държава на по-слабата.
2. Прен. Принудително налагане на мнение, схващане.
диктатор мн. диктатори, м.
1. Управител с неограничена власт.
2. Прен. Деспотичен човек, тиранин, насилник.
// прил. диктаторски, диктаторска, диктаторско, мн. диктаторски.
диктатура мн. диктатури, ж.
1. Система на държавно управление, която осигурява сила и власт на група хора или на една класа.
2. Прен. Категорично налагане на волята на един човек над другите.
диктовка мн. диктовки, ж.
1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише.
2. Начин на обучение в правописни навици чрез писане при диктуване.
3. Писмена работа, в която е записан текст, четен от друг, обикновено от учител.
• Под диктовка (на някого). Под чуждо влияние, по чужда заповед.
диктор мн. диктори, м.
Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер.
// прил. дикторски, дикторска, дикторско, мн. дикторски. Дикторски глас.
диктофон мн. диктофони, (два) диктофона, м.
Апарат за записване и възпроизвеждане на устен текст с възможност за повторение, забавяне, частично прослушване.
диктувам диктуваш, несв. ; какво.
1. Произнасям бавно и отчетливо текст, за да го запише друго лице.
2. Прен. Налагам мнението си, принуждавам да се изпълнят желанията или исканията ми. Диктувам условия на договор.
3. Прен. Направлявам, внушавам, подсказвам. Постъпи така, както ти диктува сърцето.
дикция само ед.
Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция.
дилаф мн. дилафи, (два) дилафа, м.
Диал. Дълги щипци за хващане на горещи предмети или за разравяне на огъня; маша.
дилема мн. дилеми, ж.
1. Съждение, в което се съдържат две противоположни положения, изключващи възможността за съществуване на трето.
2. Положение, при което трябва да се направи труден избор между две противоположни възможности.
дилетант мн. дилетанти, м.
Лице, което се занимава с някоя наука или изкуство без специална подготовка за това; любител, лаик.
// прил. дилетантски, дилетантска, дилетантско, мн. дилетантски.
дилетантство само ед.
Занимание на дилетант; любителство.
дилижанс мн. дилижанси, (два) дилижанса, м.
Многоместна кола (карета), теглена от коне, която в миналото е използвана за превоз на пътници и пощенски пратки.
дилинг (англ. dealing) Банк.
1. Валутна сделка.
2. Специално оборудвана стая за сделки.
дилувиален (нлат. diluvialis) Геол.
1. Който се отнася до дилувиума.
2. Наносен.
дилувиум и дилувий (по лат. diluvium 'потоп')
Геол. Ера от развитието на Земята, когато е имало големи наводнения и са се образували континентите.
дилър мн. дилъри, м.
Борсов агент, който се занимава с покупко-продажба на ценни книжа или други стоки за своя сметка срещу комисиона или процент от сделката.
дим димът, дима, само ед., м.
Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек.
• Дим да ме няма. Напускам много бързо, изчезвам без следа.
• Като/яко дим. Внезапно и безследно изчезвам.
димен димна, димно, мн. димни, прил.
1. Който се състои от дим. Димен облак.
2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение.
• Димна завеса.
1. Спец. Изкуствен облак или мъгла, които целят да попречат на противника и прикриват действията на войсковите части.
2. Прен. Думи или постъпки, които целят да се прикрие нещо.
диминуендо (ит. diminuendo 'намалявайки')
Муз. Постепенно намаляване силата на звука.
диминутив (лат. diminutivus)
Гpaм. Умалително име.
// прил. диминутивен.
димитровче мн. димитровчета, ср.
Разг. Подобно на хризантема градинско цвете, което цъфти късно през есента.
димнина само ед.
Истор. Данък, събиран в средновековна България от всяко домакинство.
диморфизъм (по ди- + гр. morphe 'форма' + -изъм)
Спец. Двуобразност.
// прил. диморфен.
димотики (гр. dimotike)
Език. Народният говорим гръцки език, много различен от литературния (наречен катаревуса).
димя димиш, мин. св. димях, мин. прич. димял, несв.
1. Изпускам, отделям дим. Комините димят. Огнището дими.
2. За човек — пуша. По цял ден дими с лулата си.
3. Прен. За течност — изпускам пара поради висока температура. Супата още димеше.
димят само ед.
1. Сорт грозде с жълто-зелени зърна и с приятен аромат.
2. Вино, приготвено от това грозде.
дин (нем. DIN, съкр. от Deutsche Industrie-Norm 'германска промишлена норма')
1. Германски промишлени стандарти за различни продукти.
2. Физ. Система за измерване чувствителността на фотографските материали към светлината.
дина (нем. Dyn по гр. dynamis 'сила')
Физ. Ост. Единица мярка за сила (dyn), равна на силата, която на маса от 1 кг придава ускорение от 1 см/сек.
динамизъм (фр. dynamisme по гр. dynamis 'сила')
1. Напрегнатост, движение, динамика, динамичност.
2. Филос. Система, постулираща съществуването на сили, необвързани с масата и движението (Лайбниц). Противоп. механизъм.
3. Филос. Система, постулираща първенствуващото място на движението и развитието (Бергсон). Противоп. статизъм.
динамика само ед.
1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях.
2. Начин на развитие на нещо, последователност в изменението му.
3. Усиленост, активно движение в развитието на нещо. Филмът е изпълнен е динамика и напрежение.
динамит само ед.
Силноизбухливо вещество, приготвяно с нитроглицерин и др. примеси.
// прил. динамитен, динамитна, динамитно, мн. динамитни.
динамичен динамична, динамично, мн. динамични, прил.
1. Който се основава на законите на динамиката.
2. Който е изпълнен с движение и напрежение. Динамично време.
3. За човек — енергичен, действен, активен.
// същ. динамичност, динамичността, ж.
• Динамичен стереотип. Комплекс от рефлекси, които обуславят действията и реакциите на човешкия организъм.
• Динамично ударение. Спец. В езикознанието — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голямо напрежение и с по-голяма сила на издишвания въздух от неударените.
динамически динамическа, динамическо, мн. динамически, прил.
Динамичен.
динамо мн. динама, ср.
Устройство, което преобразува механичната енергия на въртенето в електрическа; генератор на постоянен ток.
динамо- (по гр. dynamis 'сила')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'отношение към сила'.
динамометър (по динамо- + гр. metron 'мярка') Техн.
1. Силомер.
2. Уред за измерване мощността или работата на машина.
3. Уред за измерване еластичността и удължението на текстилни влакна.
динамоскоп (по динамо- + гр. skopeo 'гледам')
Мед. Уред за измерване двигателните реакции на човека.
динар (срхр. динар от гр. denarion, лат. denarius)
1. Ист. Златна арабска монета.
2. Парична единица в Югославия, Алжир, Тунис, Ирак и Йордания.
динарий вж. денарий.
династичен династична, династично, мн. династични, прил.
Който се отнася до династия. Династично управление.
династически династическа, династическо, мн. династически, прил.
Династичен.
династия мн. династии, ж.
1. Монарси от един и същ род, които последователно управляват.
2. Прен. Разг. Представители на няколко поколения от едно семейство, които имат еднаква професия.
дингил мн. дингили, м.
Разг. Висок и слаб човек.
динго само ед.
Диво австралийско куче.
динозавър мн. динозаври, (два) динозавъра, м.
Изкопаемо влечуго с огромни размери, изчезнало през мезозойската ера.
динотерий (нлат. dinotherium по гр. deinos 'страшен' + therion 'звяр')
Палеонт. Огромен изкопаем бозайник, приличен на слон, обитавал Европа и Азия през миоцена и плиоцена.
диня мн. дини, ж.
1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месеста част, обикновено червена.
2. Плодът на това растение. Купих от пазара голяма диня.
// прил. динен, динена, динено, мн. динени. Динено семе.
• Нося две дини под една мишница. Върша едновременно две различни неща.
• Слагам/подлагам/турям динена кора. Измамвам, изигравам някого.
диод мн. диоди, (два) диода, м.
Електронен елемент с два противоположни електрода — анод и катод.
диоксид (по ди- + оксид)
Хим. Двуокис.
// прил. диоксиден.
Дионис (гр. собств. Dionysos)
Мит. Старогръцки бог на растителността, виното и веселието; Бакхус.
// прил. Дионисов.
дионисии (гр. Dionysia)
Ист. Празненства в чест на бог Дионис в др. Гърция, които дали начало на театъра и драмата.
диоптър мн. диоптри, (два) диоптъра, м.
Единица за измерване на пречупвателната сила на оптическо стъкло.
диорама (по диа- + гр. orama 'вид, изглед')
Изк. Изпълнена върху прозрачна материя двойна панорамна картина, която поради светлинни ефекти създава илюзията за пространствено изображение в движение.
// прил. диорамен.
диоцез (фр. diocese от църклат. diaecesis, което от гр. dioikesis 'управа')
Църк. Църковна област, управлявана от епископ; епархия.
// прил. диоцезен.
дип нареч. Разг.
1. В голяма степен, много, твърде. Дип добре те познавам.
2. В крайна степен, напълно, съвсем. Той не ни е дип роднина, но ще ни помогне.
• Дип че. За изразяване на задоволство от осъществяването на някакво действие. Дип че те видях, иначе нямаше да спра.
дипептиди (по ди-+ гр. peptos 'сварен' + -ид)
Биол. Органични вещества, продукт от разпадането на белтъците.
дипла мн. дипли, ж.
1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу.
2. Вдлъбнато място в земната повърхност между две издигнати части. Селото е сгушено в диплите на Стара планина.
дипленица обикн. ед.
• Сабя дипленица. Тънка сабя (в народното творчество).
диплодок (нлат. diplodocus по гр. diplos 'двоен' + dokos 'греда')
Палеонт. Огромно изкопаемо влечуго, динозавър с много дълга шия и опашка.
диплом мн. дипломи, (два) диплома, м.
Диплома.
диплома мн. дипломи, ж.
1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. Диплома за средно образование.
2. Свидетелство, давано като награда за успешно представяне или за качество на експонати на изложба, конкурс, фестивал.
3. Свидетелство, което удостоверява правото за извършване на някакво действие или за упражняване на професия.
// прил. дипломен, дипломна, дипломно, мн. дипломни. Дипломна работа.
дипломант мн. дипломанти, м.
Студент, който подготвя дипломна работа или дипломен проект за получаване на диплома за завършено висше образование.
дипломат мн. дипломати, м.
1. Длъжностно лице, което осъществява официалните отношения на една държава, чийто представител е, с други държави.
2. Прен. Разг. Съобразителен човек, който умело урежда отношенията си с другите хора.
дипломатичен дипломатична, дипломатично. мн. дипломатични, прил.
Който се извършва умело, хитро, като от дипломат; изкусен, премислен. Дипломатичен отказ. Дипломатичен подход.
// същ. дипломатичност, дипломатичността, ж.
дипломатически дипломатическа, дипломатическо, мн. дипломатически, прил.
1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера.
2. Дипломатичен.
• Дипломатически корпус. Всички чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в дадена държава.
• Скъсвам дипломатическите отношения (с някого). Разг. Скарвам се, разделям се.
дипломация само ед.
1. Дейността на правителството за осъществяване на външната политика на държавата.
2. Специалност във висше учебно заведение. Следвам дипломация.
3. Разг. Дипломатичност.
дипломирам се дипломираш се, несв.
Получавам диплома за завършено средно или висше образование.
дипля диплиш, мин. св. диплих, мин. прич. диплил, несв.
1. Правя на дипли.
2. Какво. Сгъвам, прегъвам. Дипля изпраните дрехи.
3. За планинско възвишение — образувам дипли.
— дипля се.
1. Ставам на дипли; гъна се. Роклята и се диплеше при всеки полъх на вятъра.
2. За планинско възвишение — простирам се под формата на дипли. Планината се диплеше нататък, покрита с гъсти гори.
диплянка мн. диплянки, ж.
Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на по-малък формат и на възможност за разглеждане като албум.
дипол (фр. dipole по ди- + pole 'полюс') Физ.
1. Съвкупност от два противоположни електрически или магнитни заряди, равни по количество и разположени непосредствено един до друг.
2. Вид радиоантена за излъчване на къси вълни.
// прил. диполен.
диптер (фр. diptere от лат. dipterus, гр. dipteros по ди- + pteron 'крило')
Зоол. Двукрило насекомо.
диптих (гр. diptychos 'сгънат на две')
1. Ист. У старите гърци и римляни - две съединени и сгъващи се една върху друга дъсчици с намазана с восък вътрешна страна за писане.
2. Худ. Двукрила икона или картина. срв. триптих.
3. Литер. Съчинение в две части.
дирек мн. диреци, (два) дирека, м.
Разг. Използван за подпора или самостоятелен стълб. Зави и се свят и тя се подпря на дирека.
• Като дирек (изправен). Много (изправен).
• Подпирам дирека. Чакам търпеливо (най-често за любовна среща).
директен директна, директно, мн. директни, прил.
1. Който е свързан направо с нещо, без посредник. Директен разговор.
2. Който се предава в момента на извършването му; пряк. Директно излъчване на футболна среща.
3. За светлина, лъчение — който идва направо от източника; пряк. Директно осветление.
4. За превозно средство — което превозва пътници и багаж от едно място до друго без прехвърляне. Директен влак.
директива мн. директиви, ж.
Указание на висшестоящ орган към подчинените му.
директор мн. директори, м.
Административно лице, което ръководи учреждение, учебно заведение, предприятие или друга фирма. Директор на библиотека.
// прил. директорски, директорска, директорско, мн. директорски. Директорски кабинет.
• Директорски съвет.
1. Дирекция (в 1 знач.).
2. Заседание, в което участват всички членове на ръководството.
директория (рус. директория от лат. directorium) Ист.
1. Върховно държавно управление по време на Френската буржоазна революция от 1795 до 1799 г. от петима директори.
2. Контра-революционно правителство в Украйна по време на гражданската война.
3. Инф. Обособено пространство на диск, съдържащ файлове, с цел по-добра организация на структурата му.
директриса (фр. directrice от лат. directrix, -cis)
1. Мат. Фиксирана права линия, според която се описва крива.
2. Воен. Основно направление на артилерийска стрелба.
дирекция мн. дирекции, ж.
1. Висш административен орган, ръководен от директор, за управление на учреждение или сектор в обществения живот. Дирекция на полицията.
2. Сградата, в която се намира управлението на учреждение, учебно заведение и др. В дирекцията няма никого.
// прил. дирекционен, дирекционна, дирекционно, мн. дирекционни.
диригент мн. диригенти, м.
Лице с музикално образование, което ръководи оркестър или хор при музикално изпълнение.
// прил. диригентски, диригентска, диригентско, мн. диригентски.
• Държа диригентската палка. Ръководя, командвам.
диригентка мн. диригентки, ж.
Жена диригент.
диригентство само ед.
1. Занятие на диригент.
2. Специалност във висше музикално училище (консерватория).
• Под диригентството (на някого). Под ръководството на някого (за музикален колектив, подготвящ и изпълняващ някакво произведение).
дирижабъл мн. дирижабли, (два) дирижабъла, м.
Управляем балон с аеродинамична форма, който е снабден с мотори.
дирижирам дирижираш, несв. и св.
1. Ръководя чрез движение на ръцете музикално изпълнение на хор или оркестър.
2. Прен. Ръководя, командвам.
дирник мн. дирници, (два) дирника, м.
Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник.
• Станал съм с дирника си нагоре/напред. Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.
• Сядам си на дирника.
1. Заемам се усилено с някаква работа.
2. Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.
3. Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.
диря мн. дири, ж.
Следа.
• В дирите съм (на нещо/на някои). Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам.
• Куче влачи, диря няма. Не се търси отговорност за провинение.
• Хващам/улавям дирята. Узнавам къде е ходил някой и какво е вършил.
диря дириш, мин. св. дирих, мин. прич. дирил, несв.
Разг. Търся. Диря спешно лекар. Какво дириш тук?
• Диря си белята/ боя. Правя нещо неразумно, сам си създавам неприятности.
• Диря си майстора.
1. Постъпвам така, че е необходимо да ме накажат.
2. Изисквам опитна ръка, умение. Всяка работа си дири майстора.
• Диря сметка. Изисквам от някого да отговаря за постъпките си.
дисаги само мн.
Скачени в горния си край две торби, които се премятат през рамо или върху седло на впрегнато животно.
• Като агне в дисаги съм. Много зле съм, в много неизгодно положение съм.
• Ненаситен като попски дисаги. Много ненаситен.
дисекция мн. дисекции, ж.
Разрязване на тяло с научна или учебна цел.
дисеминация (нлат. disseminatio по лат. dissemino 'разпръсквам')
Мед. Разсейване на инфекция по целия организъм.
// прил. дисеминационен.
дисемия (по ди- + гр. sema 'знак')
Език. Двузначност.
дисертация мн. дисертации, ж.
Научен труд, защитаван от автора публично пред учебно или научно учреждение за получаване на научна степен.
// прил. дисертационен, дисертационна, дисертационно, мн. дисертационни. Дисертационна тема.
дисидент мн. дисиденти, м.
1. Истор. През средновековието - отстъпник от католицизма.
2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
3. Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.
дисимилация (нлат. dissimilatio 'разподобяване')
1. Книж. Нарушаване на сходството.
2. Език. Разподобяване на близки по звучене звукове чрез заместване на единия с по-далечен.
3. Биол. Разпадане на асимилираните при храносмилането вещества на по-прости с отделяне на необходимата за организма енергия.
// прил. дисимилационен.
дисипативен (по лат. dissipo 'разсейвам, разпилявам')
1. Мед. Който се разсейва.
2. Физ. Свързан със загуба на енергия.
диск дискът, диска, мн. дискове, (два) диска, м.
1. Предмет с форма на плосък кръг. Метален диск. Лунен диск.
2. Дървен плосък кръг с метална обковка, използван като спортен уред за хвърляне. Мятане на диск.
3. Спец. Магазин на автоматично оръжие, в който се поставят патроните.
4. Пластмасов магнитен плосък кръг, върху който се записват музикални изпълнения; компактдиск.
// прил. дисков, дискова, дисково, мн. дискови (в 1 знач.).
• Дискова херния. Заболяване, при което се притиска съдържанието на гръбначномозъчния канал поради издуване в междупрешленовия диск.
дискант (ит. discanto от срвеклат. discantus) Муз.
1. Висок детски глас, съответстващ на сопрано.
2. Певец с такъв глас.
3. Партия в хор, изпълнявана от всички детски или женски гласове.
// гл. дискантов.
дисквалификация (фр. disqualification)
1. Загуба на квалификация.
2. Спорт. Лишаване от правото за по-нататъшно участие в състезание поради нарушаване на правилата.
// гл. дисквалифицирам (се).
дисквалифицирам дисквалифицираш, несв. и св.; кого.
1. Обявявам за неспособен да извършва някаква работа.
2. В спорта — лишавам от правото да участва в състезание поради нарушение на спортните правила.
дискета мн. дискети, ж.
Малък гъвкав магнитен диск за съхраняване на данни или програми в компютър; флопидиск.
диско (англ. disco)
Муз. Музикален стил с опростена мелодика и енергичен ритъм.
диско- Първа част на сложни думи със значение който се отнася до дискомузика или до дискотека: дискоритъм, дискомода и др.
дисководещ дисководещият, дисководещия, мн. дисководещи, м.
Водещ на музикалната програма в дискотека.
дискомузика само ед.
Популярен музикален стил, който се характеризира с леснозапомняща се мелодия, удобна за танцуване поради ритмиката си.
дискомфорт (по дис- + комфорт)
Неудобство, притеснение.
дисконт (ит. disconto) Фин.
1. Изплащане на полица.
2. Процент, който се спада при изплащане на полица, преди да е изтекъл падежът.
3. Намалението, което може да бъде направено при продажба на ценни книжа.
4. Магазин, в който се продава с отстъпка.
// прил. дисконтов и дисконтен.
// гл. дисконтирам.
дископатия само ед.
Спец. В медицината — дискова херния.
дискос мн. дискоси, (два) дискоса, м.
1. Спец. В църквата — метален поднос с кръгла форма, върху който се събират помощи.
2. Прен. Пари, събрани върху такъв поднос; помощ.
дискотека мн. дискотеки, ж.
1. Помещение, в което се пускат музикални записи на танцувална музика и се танцува.
2. Танцова забава в такова помещение.
3. Сбирка от грамофонни плочи или магнетофонни записи и мястото, където се съхраняват. Имам богата дискотека.
дискредитирам дискредитираш, несв. и св.; кого.
Лишавам от извоювания авторитет. Последните му скандални прояви го дискредитираха.
- дискредитирам се. Загубвам авторитета си и доверието на другите (поради поведение, нарушаващо общоприетите норми).
дискретен дискретна, дискретно, мн. дискретни, прил.
1. Който е способен да пази тайна. Дискретен човек.
2. Който се върши незабелязано от другите; таен. Дискретна постъпка.
3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите. Дискретен въпрос.
// същ. дискретност, дискретността, ж.
// нареч. дискретно. Питам дискретно за нея.
дискретен (фр. discret от лат. discretus 'отделен')
Книж. Който се състои от отделни части.
дискриминация мн. дискриминации, ж.
Ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак. Расова дискриминация.
// прил. дискриминационен, дискриминационна, дискриминационно, мн. дискриминационни.
дискриминирам дискриминираш, несв. и св.; кого.
Извършвам дискриминация; поставям в неравно положение, като ограничавам правата.
дискурс (нем. Diskurs, фр. discours от лат. discursus)
1. Книж. Говорене, реч.
2. Език. Процес на създаване на текст; словесен израз на мисълта.
3. Филос. Способност за разбиране. Противоп. интуиция.
// гл. дискурсивен.
дискусия мн. дискусии, ж.
1. Обсъждане на спорен или конфликтен въпрос с цел да се реши правилно.
2. Разискване или изказване по научен въпрос.
// прил. дискусионен, дискусионна, дискусионно, мн. дискусионни. Дискусионен въпрос.
дискутирам дискутираш, несв. и св.
Участвам в дискусия; обсъждам.
дислексия (фр. dislexie)
Мед. Заболяване при децата, което се изразява в трудно усвояване на четенето поради разместване на срички, бъркане на букви и под.
дислокация мн. дислокации, ж.
1. Спец. Разположение на войски върху определена територия, осигуряващо бързина при евентуални военни действия.
2. Прен. Разместване, преразпределение на политически сили.
3. Спец. В медицината — разместване на органи или кости.
дисменорея (нлат. dysmenorhea)
Мед. Болезнена менструация.
Дисниленд (англ. Disneyland по собств. W.Disney (1901-1966) - автор на анимационни филми + land 'страна')
Голям увеселителен парк, какъвто отначало е построен в Калифорния, САЩ, а после и в други страни.
дисолуция (нлат. dissolutio)
1. Книж. Разпадане, разлагане, разпускане.
2. Физ. Разтваряне на твърди тела.
// прил. дисолуционен.
дисонанс мн. дисонанси, (два) дисонанса, м.
1. Спец. В музиката — нехармонично съчетаване на музикални тонове.
2. Спец. В литературата — непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.
3. Прен. Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.
дисоциация (лат. dissotiatio 'разделяне, разпадане')
1. Физ. Хим. Пълно или частично разпадане на веществата на съставните им части.
2. Мед. Нарушение на свързаността между различните органи.
3. Псих. Нарушение на свързаността на психическите процеси.
4. Прен. Разваляне, разтуряне на съдружие или съюз.
// прил. дисоциационен.
// гл. дисоциирам.
диспансер мн. диспансери, (два) диспансера, м.
Медицинско учреждение, което се занимава с профилактика и лечение на заболявания. Туберкулозен диспансер.
// прил. диспансерен, диспансерна, диспансерно, мн. диспансерни.
диспансеризация само ед.
Системно медицинско наблюдение върху състоянието с лечебни или профилактични цели.
диспансеризирам диспансеризираш, несв. и св.; кого.
Зачислявам на диспансеризация. Всички болни от диабет са диспансеризирани.
диспаш (фр. dispache от ит. dispacchio)
Търг. Уреждане на загуби при авария между осигурителното дружество и осигурения.
диспенсация (нем. Dispensation, фр. dispensation от лат. dispensatio 'разпределяне')
1. Книж. Освобождаване от задължения.
2. Фарм. Приготвяне и раздаване на лекарства.
// прил. диспенсационен.
// гл. диспенсирам.
диспепсия (нлат. dyspepsia по дис- + гр. pepsis 'храносмилане')
Мед. Разстройство на храносмилането.
дисперсия мн. дисперсии, ж.
1. Разсейване на светлинните лъчи при пречупването им поради различното преминаване през някакво вещество. Дисперсия на светлината.
2. Разпръсване на малки части от едно вещество в друга среда.
3. Течност, в която частиците на различните вещества са равномерно разпределени при смесването си.
// прил. дисперсен, дисперсна, дисперсно, мн. дисперсни.
• Дисперсна система. Веществото и средата, в която то е разпръснато.
диспечер мн. диспечери, м.
Лице, което ръководи дейността на други хора или движението на транспортни машини. Диспечер на летище.
// прил. диспечерски, диспечерска, диспечерско, мн. диспечерски. Диспечерски пункт.
дисплей дисплеят, дисплея, мн. дисплеи, (два) дисплея, м.
Монитор от периферното устройство на компютър. Цветен дисплей.
диспозитив (фр. dispositif от лат. dispositus)
Юр. Разпоредителната част от съдебно решение, постановление и под., в която се предписва изпълнението им от определени органи в определени срокове.
диспозитивен (лат. dispositivus 'който се разпорежда')
Юр. Който допуска избор. Противоп. императивен.
диспозиция мн. диспозиции, ж.
1. Начин на разположение.
2. Спец. План за разполагане на войски.
диспропорция мн. диспропорции, ж.
Липса на пропорционалност; несъответствие, несъразмерност. Диспропорция между мечти и реалност.
// прил. диспропорционален, диспропорционална, диспропорционално, мн. диспропорционални.
диспут мн. диспути, (два) диспута, м.
Публичен спор по обществен или научен въпрос.
диспутирам диспутираш, несв. и св.
Водя диспут, участвам в диспут.
дистанционен дистанционна, дистанционно, мн. дистанционни, прил.
1. Който се извършва от дистанция, от разстояние. Дистанционно управление.
2. Само дистанционно, ср. Разг. Преносим команден блок, снабден с необходимата апаратура, за управление на техника (телевизор, видеоапарат и др.) от разстояние чрез подаван сигнал.
дистанцирам дистанцираш, несв. и св.
Поставям на разстояние; разграничавам.
— дистанцирам се.
Стоя на разстояние; разграничавам се. Дистанцирам се от неговото разбиране.
дистанция мн. дистанции, ж.
1. Разстояние между две неща. При движение всеки водач на превозно средство трябва да спазва необходимата дистанция.
2. Прен. Различие, несъответствие, липса на близост. Дистанция между деца и родители.
• Спазвам дистанция.
1. Осигурявам необходимото разстояние до друго превозно средство.
2. Не се сближавам с по-високопоставени или с подчинени ми лица; общувам официално.
• Държа на дистанция. Не позволявам на някого да се сближи с мен.
дистилат вж. дестилат.
дистилация вж. дестилация.
дисторсия (лат. distorsio 'изкривяване, извъртване')
1. Спец. Изкривяване.
2. Мед. Навяхване.
// прил. дисторсионен.
дистрибутор мн. дистрибутори, м.
1. Фирма или лице, които се занимават с разпределението, разпространението и продажбата на стоки.
2. Разпределително устройство в съоръжение и др.; разпределител.
дистрибуция мн. дистрибуции, ж.
Спец. В езикознанието — съвкупност от всички обкръжения, в които може да се срещне дадена езикова единица, като се противопоставя на случаите, в които употребата и е невъзможна.
// прил. дистрибутивен, дистрибутивна, дистрибутивно, мн. дистрибутивни.
дистрикт (нем. Distrikt, англ. district от клат. districtus)
В Германия, Англия и др. - неголяма административна единица - окръг, околия.
дистрофия (нлат. dystrophia по дис- + -трофия)
Мед. Разстройство в храненето на тъкани, органи или цял организъм с последващите изменения.
дисфункция (по дис- + функция)
Мед. Нарушение на дейността на някой орган.
дисхармония мн. дисхармонии, ж.
1. Липса на хармония; несъответствие.
2. Несъгласуваност, несъответствие, противоречие. Модата понякога се стреми към дисхармония в цветовете.
// прил. дисхармоничен, дисхармонична, дисхармонично, мн. дисхармонични.
дисцип само ед.
Разг. Специализирано заведение за изтърпяване на дисциплинарни наказания по време на военна служба; военен затвор.
дисциплина само ед.
1. Система от задължителни и установени норми на поведение в някакъв колектив. Желязна дисциплина.
2. Съзнание за спазване на тези норми и съобразяване с тях. Нравствена дисциплина.
• Военна дисциплина. Строго и безпрекословно изпълнение на военните норми.
дисциплина мн. дисциплини, ж.
1. Самостоятелен отрасъл, дял от дадена наука. Математически дисциплини.
2. Учебен предмет. От - всички дисциплини най ми допада географията.
3. Вид спорт. Лекоатлетически дисциплини.
дисциплинарен дисциплинарна, дисциплинарно, мн. дисциплинарни, прил.
Който се отнася до поддържането на дисциплината, до санкциониране при нарушението й.
• Дисциплинарно наказание. Наказание, налагано от ръководител на подчинен, който е нарушил трудовата дисциплина.
• Дисциплинарна рота. Войсково подразделение, предназначено за военнослужещи на срочна служба, които изтърпяват наказание за престъпление.
дисциплиниран дисциплинирана, дисциплинирано, мн. дисциплинирани, прил.
Който спазва дисциплината; възпитан. Дисциплиниран ученик.
// същ. дисциплинираност, дисциплинираността, ж.
дитирамб мн. дитирамби, (два) дитирамба, м.
1. Възторжено лирическо произведение за тържествена възхвала на някого или нещо.
2. Прен. Само мн. Прекалена похвала; хвалебствие.
• Пея дитирамби. Ирон. Възхвалявам ненужно или прекалено.
диуреза (нлат. diuresis по ди- + гр. ouresis 'уриниране')
Мед. Отделяне на урина.
// прил. диуретичен.
диуретичен диуретечна, диуретечно, мн. диуретечни, прил.
Спец. Който предизвиква обилно отделяне на урина. Диуретични средства. Диуретичен чай.
дифамация (фр. diffamation от клат. diffamatio по ди- + fama 'репутация')
Книж. Оклеветяване, опозоряване.
// гл. дифамирам.
// същ. дифаматор.
диференциал мн. диференциали, (два) диференциала, м.
1. В математиката — главна линейна част на нарастване на математическа величина (функция).
2. Механизъм, който позволява на разположените на една ос колела или други въртящи се детайли да се движат с различна скорост при едновременна работа.
диференциален диференциална, диференциално, мн. диференциални, прил.
1. Който се отнася до диференциал (в 1 знач.). Диференциално смятане.
2. Който се отнася до диференциал (във 2 знач.); разграничителен, нееднакъв при различни условия. Диференциална тарифа.
• Диференциален речник. Двуезичен речник, в който са включени само различните по форма и значение думи.
диференциация мн. диференциации, ж.
1. Разчленяване, разграничаване на цяло според някакви различия. Класова диференциация.
2. Спец. В езикознанието — стремеж на диалектите на един език да се обособят от останалите като самостоятелни езици.
диференцирам диференцираш, несв. и св.; какво.
Разграничавам, разпределям, разчленявам.
— диференцирам се.
Разграничавам се, отделям се от нещо.
дифония (по ди- + гр. phone 'глас')
Муз. Музика на два гласа.
// прил. дифоничен.
диформен (фр. dijforme)
Книж. Безформен, с неправилни пропорции.
дифракция (нем. Diffraktion, фр. diffraction по лат. diffractus 'отклонен, пречупен')
Физ. Отклонение на лъчи или звукови вълни поради препятствия.
// прил. дифракционен.
// гл. дифрактирам.
дифтерит само ед.
1. Дифтерия.
2. Заболяване при птиците, изразяващо се в поява на жълтеникави ципи по лигавицата в гърлото и устата.
дифтерия само ед.
Предимно детска остро-заразна болест, изразяваща се в поява на плътни налепи по сливиците и оток, който затруднява дишането и гълтането.
дифтин вж. дефтин.
дифтонг мн. дифтонги, (два) дифтонга, м.
В езикознанието — съчетание на два гласни звука, които образуват една сричка в неделима цялост, без да стоят между тях съгласни звукове; двугласна.
дифтонгизация (по дифтонг)
Език. Преминаване на проста гласна в дифтонг.
// гл. дифтонгизирам се.
дифузен (рус. дифузний от лат. diffusus 'разлят, разпръснат')
Физ. Разсеян, разпръснат.
дифузия мн. дифузни, ж.
Проникване на едно вещество в друго до пълното им изравняване по концентрация. Дифузия на газове.
// прил. дифузен, дифузна, дифузно, мн. дифузни.
• Дифузна помпа. Помпа за висок вакуум чрез дифузия на газ в струя на живачна или маслена пара.
дихание мн. дихания, ср.
1. Въздухът, който се поема и издишва на един път; дъх. Топля с диханието си.
2. Миризма, аромат. Приятно дихание на зюмбюл изпълваше стаята.
дихателен дихателна, дихателно, мн. дихателни, прил.
Който е свързан с дишането. Дихателна система.
• Дихателен апарат. Уред за дишане при липса на въздух или при замърсеност на въздуха.
• Дихателна тръба. Трахея.
дихотомия (нлат. dichotomia по гр. dicha 'надве' + -томия)
1. Книж. Последователно делене на цялото на две.
2. Бот. Вилообразно разклоняване.
дишам дишаш, несв.
1. Поемам и изпускам въздух с белите дробове. След дългото бягане дишаше тежко.
2. Какво. Вдишвам, поемам дълбоко. Дишам свежия аромат на рози.
3. Съществувам, жив съм. Приятелят му вече не дишаше.
4. Прен. Проявявам се, съдържам се. В стиховете му диша нашият свят.
дишане мн. дишания, ср.
1. Само ед. Поемане и изпускане на въздух с белите дробове или с други специализирани органи като непрекъснат физиологичен процес на поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис, вода и енергия от живите организми.
2. Поемане на въздух, вдишване.
3. Съществуване, живеене.
• Изкуствено дишане. Поддържане по изкуствен път на движението на въздуха в белите дробове.
длан дланта, мн. длани, ж.
Вътрешната част от човешката ръка, разположена между китката и сгъващата се част на пръстите.
• Като дланта на ръката си (познавам). Много добре, с подробности. • Като на длан (се вижда). Много ясно, без нищо да закрива част от гледката. От върха долината се виждаше като на длан.
• Потривам/трия длани.
1. Изразявам задоволство.
2. Злорадствам, ако някой не е е успял или ако аз съм му напакостил.
длето мн. длета, ср.
Стоманен инструмент с плосък и заострен край, използван за изрязване на вдлъбнатини. Дърворезбарско длето.
длъгнест длъгнеста, длъгнесто, мн. длъгнести, прил.
Разг. Който има по-голяма дължина от ширината; продълговат. Длъгнесто парче плат. Длъгнесто лице.
длъжен длъжна, длъжно, мн. длъжни, прил.
1. Който има дълг, заем към някого.
2. Който трябва да изпълни някакви изисквания, да се подчини. Длъжен си да дойдеш.
3. Който е признателен на някого за услуга, помощ и др. Длъжен съм на родителите си за подкрепата.
• Длъжен съм на Михаля. Не съм нормален, луд съм.
• Не оставам длъжен (на някого).
1. Постъпвам по съшия начин, както са постъпили с мен.
2. Не позволявам някой да ми наложи мнението си; намирам отговор, за да се противопоставя.
длъжник мн. длъжници, м.
1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого.
2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал или е закупило стоки с отсрочка на плащането.
3. Прен. Лице, което има морални задължения към някого или нещо.
длъжност длъжността, мн. длъжности, ж.
Служебно положение, свързано с изпълнение на определени задължения срещу парично възнаграждение, или степен в положението на военни и други служители.
// прил. длъжностен, длъжностна, длъжностно, мн. длъжностни.
• Длъжностно лице. Служител, който притежава правото да извършва някакви официални дейности, свързани с правоотношения.
дневален дневална, дневално, мн. дневални, прил.
1. В армия, затвор и др. — който дава дневен наряд в помощ на друг дежурен за поддържане на реда и охрана на помещението и имуществото.
2. Който се отнася до даващия такъв наряд. Дневално помещение.
дневен дневна, дневно, мн. дневни, прил.
1. Който е присъщ на деня. Дневна светлина. Дневна температура.
2. Който се извършва, протича през деня. Дневна смяна.
3. Който се използва през деня. Дневна стая.
• Дневен ред. Последователност от въпроси, предвидени за разглеждане на заседание, събрание и др.
• На дневен ред. За осъществяване, за извършване в скоро време.
• Слизам от дневен ред. Преставам да бъда обсъждан или належащ за решаване.
дневник мн. дневници, (два) дневника, м.
1. Записки, в които ежедневно се отразяват наблюдения, преживявания, размисли, свързани с личния или обществения живот.
2. Книга, в която се отбелязват факти за отминалия ден.
3. Книга, в която се записват отсъствията, успехът и поведението на учениците.
4. Мемоарна литературна творба, в която фактите се представят от името на главния герой, който обикновено е идентичен с автора.
• Входящ дневник. Книга в учреждение, в която се отбелязват получени писма и документи.
• Изходящ дневник. Книга в учреждение, в която се отбелязват изпратените писма.
днес нареч.
1. В течащия в момента на говоренето ден. Днес няма да ходя никъде.
2. В епохата, в която живеем, сега. Днес това поведение се смята за непристойно.
• Днес за днес.
1. В настоящия момент.
2. Безгрижно, лекомислено, без грижа за бъдещето.
• От днес за утре. Безгрижно, лекомислено.
• Като днес (помня). Много добре, много ясно, с подробности (помня).
днес-утре нареч.
В най-близко време, всеки момент. Чакам го днес-утре да се върне.
днеска нареч.
Разг. Днес.
• Като днеска (виждам/гледам някого). Много ясно, като в момента.
днешен днешна, днешно, мн. днешни, прил.
1. Който се отнася до днес; от настоящия ден. Днешен вестник. Днешна дата.
2. Който се отнася към времето, епохата, в която живеем: сегашен. Днешно време. Днешна младеж.
• До ден днешен. Досега, до този момент.
до предлог.
За означаване на:
1. Предел, граница в пространството, във времето, в количеството. Ще дойда с теб до центъра и после се разделяме. До утре трябва да сме взели решение. Да пиеш до пет бири, е нормално.
2. Отрязък от време или разстояние, което отделя едно събитие или място от друго. От Търново до София са около 250 км. От юни до септември сме във ваканция.
3. Граница на предшестващ период от време.
4. Достигане на определена цел с проникване във вътрешността на обекта. Отивам до магазина.
5. Непосредствена близост; при, край. Стол до прозореца. Сядам до теб.
6. Допир. Главата ѝ се опря до неговата.
7. Приблизителност. Колата измина до сто километра.
8. Изчерпване на количество, явление и др. Ще се бием до последната капка кръв.
9. Резултат. Докараха го до лудост.
10. Степен на качество, действие и др. Обичам до полуда.
11. Сравнение за установяване на сходство.
12. Зависимост. Всичко е до пари.
13. Насоченост, адресиране: към. До господин Директора.
до само ед.
Спец. В музиката — първи тон на гамата.
до- представка. В състава на:
I. Глаголи със значение:
1. Крайна фаза и завършване на действието със съответния резултат, напр. довършвам, добирам, дояждам, доглеждам, допивам и др.
2. Допълнително извършване на действието на основния глагол с добавъчен резултат, напр. добавям, доплащам, додавам, досипвам и др.
3. Граница, предел, крайна цел на действието, обикн. свързана с разположението на лицето, което е център на събитията (най-често с говорещия), напр. довличам, довеждам, донасям, дотиквам, домъквам и др.
4. Внезапна поява на желание за извършване на някакво действие, напр. допива ми се, дояжда ми се, доспива ми се, допява ми се и др.
5. Обхващане от чувство, усещане или преминаване в ново (обикн. временно) състояние, напр. доядява ме, догрешава ме, домъчнява ми, досмъдява ме и др.
II. Прилагателни имена със значение преди, напр. дореволюционен, дофашистки, докомунистически, довчерашен и др.
доайен мн. доайени, м.
Най-старият от група, колегия и др., който обикн. е и с най-висш ранг. Доайен на отбора. Доайен на представителство.
доба само ед.
Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба.
добави добавиш, мин. св. добавих, мин. прич. добавил, св.
— вж. добавям.
добавка мн. добавки, ж.
Нещо добавено допълнително към друго; прибавка, допълнение. В добавка ще кажа, че това не е достатъчно. Даде в добавка и голямата нива. Месечни добавки за деца.
// прил. добавъчен, добавъчна, добавъчно, мн. добавъчни. Добавъчни материали.
добавям добавяш, несв. и добавя, св.; какво.
Слагам, давам, казвам, пиша и др. още към нещо. Добавих две лъжици сол. Добавям пари. Той добави, че ще си помисли. Добавих няколко реда.
добера се добереш се, мин. св. добрах се, мин. прич. добрал се, св.
— вж. добирам се.
доберман (нем. Dobermannpinscher '(голям) пинчер')
Порода служебно куче с дълго тяло, къс косъм, кафяв или черен цвят и силно обоняние.
добив мн. добиви, м.
1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа.
2. Нещо, което е добито. Високи добиви.
добивам добиваш, несв. и добия, св.; какво.
1. Получавам в резултат на вложен труд, извличам от земята. Добивам руда. Добивам мед.
2. Влагайки труд, усилия, ставам собственик на нещо; придобивам. Добивам свобода.
3. Изграждам си или проявявам някакво умение, качество и др.; придобивам. Добивам смелост. Добивам сръчност.
• Добивам плът и кръв. Ставам явен, видим, действителен; осъществявам се.
добивам добиваш, несв. и добия, св.; какво/кого.
Разг. Раждам. Добивам дете.
добивам добиваш, несв. и добия, св.
1. Кого/какво. Бия докрай, до последен предел, убивам чрез биене; доубивам.
2. Какво/кого. Довършвам започнато биене.
добирам се добираш се, несв. и добера се, св.
1. До какво. Достигам с усилия, едва до там, за където съм тръгнал; довличам се, домъквам се. Едва се добрах до къщата.
2. До кого. Преминавайки през много трудности, успявам да установя контакт с някого.
3. Прен. До какво. Преодолявайки препятствия, успявам да получа, да науча нещо. Добрах се до истината.
добитък мн. добитъци, (два) добитъка, м.
1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни продукти - мляко, кожа и др. Отивам да храня добитъка.
2. Добиче.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.
добиче мн. добичета, ср.
1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. Добичето го гледаше спокойно.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.
добия добиеш, мин. св. добих, мин. прич. добил, св.
— вж. добивам.
доблест доблестта, само ед., ж.
1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички. Имам доблест.
2. Остар. Кое да е от положителните качества на човек.
// прил. доблестен, доблестна, доблестно, мн. доблестни. Доблестен отговор.
доближа доближиш, мин. св. доближих, мин. прич. доближил, св.
— вж. доближавам.
доближавам доближаваш, несв. и доближа, св.
1. Какво\кого, до какво/до кого. Отивам/идвам близо до някого или до нещо; приближавам, наближавам, доближавам се. Доближихме (до) колата. Доближихме (до) кучето.
2. Какво. Премествам по посока към нещо и разполагам в близост до него. Доближавам главата си до касетофона.
— доближавам се/доближа се.
1. Доближавам (в 1 знач.). Доближавам се до колата.
2. Прен. Според характеристиките си започвам да приличам на нещо или на някого. По инат се доближава до теб.
добре нареч.
1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва. Помисли добре! Добре подготвен студент.
2. Правилно, точно. Разбра ли добре урока?
3. В положителна посока, предполагаща положителни последици. Работите не вървят (на) добре.
4. В добро физическо и емоционално състояние. Добре съм.
5. Препоръчително, желателно. Добре е да се отбиеш там.
6. Напълно достатъчно, значително. Там добре плащат.
7. Част. Разг. Съгласен съм; да. Добре, ще дойда и аз.
8. Само в сравнителна степен: по-добре — за предпочитане. По-добре да не говорим за това.
9. Само в сравнителна степен: по-добре — по-точно, по-право. Той се протегна на гръб, за да почива, или по-добре, да работи с ума си. (Ив. Вазов)
• Добре дошъл! — Добре заварил! Разг. Размяна на поздрави между домакин и гостите му.
• Добре дошъл съм. Радват ми се като гост.
• Идва ми/дойде ми добре. Разг. Получавам нещо в момента, в който ми е необходимо, тъкмо навреме.
• Намирам за добре. Намирам, смятам за правилно.
добрина мн. добрини, ж.
1. Само ед. Качество или проява на добър човек; доброта.
2. Добро дело, добра проява в полза на друг човек. Правил ми е много добрини.
добро само ед.
1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория.
2. Добрина. Направи ми това добро. Научи ме на добро.
3. Щастлив и безгрижен живот; благополучие, сполука. За твое добро ти казвам да отидеш при него.
• С добро. С добри думи, с приятелско чувство.
добро- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Добър, мил, приятен, напр. добросърдечие, добронравие, добролик и др.
2. Добро (в 1 и 2 знач.), напр. добронамерен, доброжелател, добродетелка и др.
доброволен доброволна, доброволно, мн. доброволни, прил.
1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник.
2. Който става без принуда, според свободната воля на тези, които го извършват. Доброволен труд. Доброволни помощи.
// същ. доброволност, доброволността, ж.
доброволец мн. доброволци, м.
Човек, който доброволно предлага услугите си при извършването на някаква работа (в частност при записване във войската по време на война). Има ли доброволци?
// прил. доброволски, доброволска, доброволско, мн. добровблеки.
// прил. доброволчески, доброволческа, доброволческо, мн. доброволчески.
доброволка мн. доброволки, ж.
Жена доброволец.
добродетел добродетелта, мн. добродетели, ж.
1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
2. Само ед. Непоквареност, чистота в помислите. Пази своята добродетел.
добродетелен добродетелна, добродетелно, мн. добродетелни, прил.
Който се характеризира с много добродетели, с висока нравственост. Добродетелна съпруга. Добродетелен живот.
добродушен добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил.
1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек.
2. Който изразява, проявява приятен, благ характер. Добродушна усмивка.
// същ. добродушност, добродушността, ж.
добродушие само ед.
Добродушност. Добродушието му е известно на всички.
доброжелател доброжелателят, доброжелателя, мн. доброжелатели, м.
1. Човек, който желае доброто на някого, който се стреми да му помогне. Имам много доброжелатели.
2. Ирон. Човек, който се мъчи да попречи на някого; недоброжелател.
доброжелателен доброжелателна, доброжелателно, мн. доброжелателни, прил.
1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателен човек.
2. Който е израз, проява на добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателни намерения.
// същ. доброжелателност, доброжелателността, ж.
// същ. доброжелателство, ср.
доброжелателка мн. доброжелателки, ж.
Жена доброжелател.
добронамерен добронамерена, добронамерено, мн. добронамерени, прил.
1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо. Добронамерен приятел.
2. Който е израз, проява на добри намерения към някого или към нещо. Добронамерен съвет.
// същ. добронамереност, добронамереността, ж.
добросъвестен добросъвестна, добросъвестно. мн. добросъвестни, прил.
1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задължения; съвестен. Добросъвестен гражданин.
2. Който е израз на съвестно отношение към нещо. Добросъвестно свършени работа.
// същ. добросъвестност, добросъвестността, ж.
добросърдечен добросърдечна, добросърдечно, мн. добросърдечни, прил.
1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. Добросърдечен човек.
2. Който е израз на проявена любов към хората. Добросърдечна усмивка.
// същ. добросърдечност, добросърдечността, ж.
добросърдечие само ед.
Добросърдечност, добродушие.
добрувам добруваш, несв.
Живея добре, без проблеми.
добряк мн. добряци, м.
Добродушен, добросърдечен човек.
добър добра, добро, мн. добри, прил.
1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.
2. Който е израз, проява на добро, на отзивчивост към хората. Добра усмивка. Добър поглед. Добри думи.
3. Който носи добро; благоприятен. Добри новини.
4. За предмети — ценен, подходящ, хубав. Добра книга. Добра специалност.
5. Който се съобразява, отговаря на определени изисквания. Добра подготовка. Добър зъботехник. Добро поведение.
6. Близък, с когото се разбираме добре. Добър познат. Добър приятел.
7. Благополучен, охолен. Добър живот.
8. За количество, обем — достатъчно голям. Добри пари.
9. Като същ. Оценка четири в шестобалната система.
// същ. доброта, ж.
• Добро утро. Добър ден. Добър вечер. Поздрави пожелания при среща в различните часове на деня.
• Добра среща. Разг. Поздрав при среща.
доведа доведеш, мин. св. доведох, мин. прич. довел, св.
— вж. довеждам.
доведеник мн. доведеници, м.
Дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща.
доведеница мн. доведеници, ж.
Момиче по отношение на втория си баща.
довеждам довеждаш, несв. и доведа, св.
1. Кого/какво. Водя при говорещото лице, при лицето на което се говори или при лицето, за което се говори. Доведоха ми булка. Доведох ти я. Доведоха му я. Първата пресечка вдясно ще те доведе до нас.
2. Кого/какво. Ставам причина някой да се окаже на определено място. Липсата на работа беше довела тия мъже по нашия край.
3. До какво. Ставам причина да се случи нещо или да се промени определено състояние; причинявам. Тези причини доведоха до образуването на нова политическа партия. Силните болки доведоха до криза.
• Довеждам до просешка тояга. Разг. Разорявам някого.
довека нареч.
Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека.
довеки нареч.
Довека.
доверен доверена, доверено, мн. доверени, прил.
На когото се доверяват. Доверен човек. Доверен приятел.
// същ. довереност, довереността, ж.
довереник мн. довереници, м.
1. Доверен човек.
2. Разг. Доверител.
довереница мн. довереници, ж.
Жена довереник.
довереничка мн. доверенички, ж.
Довереница.
доверие само ед.
Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. Имам доверие в него. Проявявам доверие. Вот на доверие.
доверител доверителят, доверителя, мн. доверители, м.
Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права.
доверителен доверителна, доверително, мн. доверителни, прил.
В който се проявява доверие към някого, че ще запази нещо в тайна. Доверителен разговор. Доверителен тон.
// същ. доверителност, доверителността, ж.
доверчив доверчива, доверчиво, мн. доверчиви, прил.
1. Който лесно се доверява. Доверчиво дете.
2. Който е израз на склонност към доверие. Доверчиви очи.
// същ. доверчивост, доверчивостта, ж.
доверя довериш, мин. св. доверих, мин. прич. доверил, св.
— вж. доверявам.
доверявам доверяваш, несв. и доверя, св.
1. Какво, на кого. Казвам някаква тайна на някого, в когото имам доверие; поверявам. Доверих му своите мисли.
2. Остар. Кого/какво, на кого. Поверявам. Доверих детето си на него.
— доверявам се/доверя се. На кого.
1. Проявявам доверие към някого; вярвам. Аз му се доверявам във всичко.
2. Разг. Казвам скритите си мисли, намерения на някого; изповядвам се. Той му се доверява често.
довечера нареч.
Тази вечер, най-близката предстояща вечер, днес вечерта. Ще се видим довечера.
довея довееш, мин. св. довях и довеях, мин. прич. довял и довеял, св.
— вж. довявам.
довиждане Поздрав при сбогуване, с който се предполагат нови срещи; до нови срещи.
довлека довлечеш, мин. св. довлякох, мин. прич. довлякъл, св.
— вж. довличам.
довличам довличаш, несв. и довлека, св.
1. Какво/кого. Влачейки, премествам към някаква крайна цел, където често се намира лицето, което е в центъра на събитията (обикн. говорещият). Едвам довлякох чувала.
2. Разг. Кого. Принуждавам да дойде с мен до определено място, където често се намира централното действащо лице. Довлякоха го пред съдията.
3. Разг. Пренебр. Какво. Донасям. Довлякоха ми едни боклуци, та се чудя какво да ги правя.
4. Разг. Пренебр. Кого. Водя със себе си нежелани гости. Ти ми ги довлече в къщата.
5. Прен. Пренебр. Какво. Ставам причина за нещо, предизвиквам го. Довлякоха ми неприятности.
— довличам се/довлека се.
1. Довличам (в 1 и 2 знач.) себе си. С мъка се довлякох до стената. От жегата едвам се довлякох вкъщи.
2. Разг. Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан; натрапвам се, домъквам се. Довлякъл ми се в къщата и чака да му слугувам.
довод мн. доводи, (два) довода, м.
Мисъл или факт, които се привеждат като доказателство за нещо; аргумент. Твоите доводи са добре известни. Разумен довод.
доволен доволна, доволно, мн. доволни, прил.
1. Който е удовлетворен или е изпълнен със задоволство от нещо. Доволен човек. Доволен ръководител.
2. Който е израз, проява на задоволство. Доволен поклон. Доволна усмивка.
// същ. доволство, ср.
довтасам довтасаш, св.
- вж. довтасвам.
довтасвам довтасваш, несв. и довтасам, св.
Разг. Внезапно пристигам някъде, където не ме очакват, а и (често) съм нежелан. Не се минаха и пет минути и тя довтаса.
довършителен довършителна, довършително, мн. довършителни, прил.
Който е свързан с последния, с приключващия етап на нещо, обикн. на строителни работи. Довършителни работи.
довявам довяваш, несв. и довея, св.; какво.
Докарвам до определено място чрез веене. Вятърът довя сухи листа.
дог догът, дога, мн. догове, (два) дога, м.
Порода едро елегантно куче с масивна глава в правоъгълна форма.
догадка мн. догадки, ж.
Досещане за нещо, за което нямам сигурни доказателства; предположение. Не знам със сигурност, а само мога да правя догадки.
догарям догаряш, несв. и догоря, св.
1. Горя докрай, до последния предел. Огънят догаря.
2. Прен. Постепенно отслабвам, изчезвам, отпадам, умирам.
догма мн. догми, ж.
Принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната обстановка. Религиозни догми.
догматизирам (фр. dogmatiser от гр. dogmatiso)
1. Излагам във вид на догма.
2. Издигам до догма.
догматизъм само ед.
Сляпо вярване и подчинение на определени догми, което отхвърля творческото мислене.
догматик мн. догматици, м.
1. Човек с догматично мислене.
2. Спец. Специалист по догматика (в 1 знач.).
догматика обикн. ед.
1. Учение за догмите на дадена религия; вероучение.
2. Само ед. Догматизъм.
догматичен догматична, догматично, мн. догматични, прил.
1. За който е характерен догматизъм. Догматично мислене.
2. Който се отнася до догматиката на дадена религия.
// същ. догматичност, догматичността, ж.
догматически догматическа, догматическо, мн. догматически, прил.
Догматичен.
догневее ме мин. се. догневя ме, мин. прич. догневяло ме, св.
— вж. догневява ме.
догневява ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догневее ме, св.; безл.
Обхваща ме гняв.
догнусее ме мин. св. догнуся ме, мин. прич. догнусяло ме, св.
— вж. догнусява ме.
догнусява ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догнусее ме, св.; безл.
Става ми гнусно, изпитвам гнус към нещо.
договарям договаряш, несв. и договоря, св.; какво.
Сключвам, подписвам договор за нещо. Договорихме доставките.
— договарям се/договоря се.
С кого, за какво. Споразумявам се с някого, сключвам договор с някого за нещо. Договорихме се с него да се видим след два дни. Договорихме се за условията на кредита.
договор мн. договори, (два) договора, м.
Писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения. Договор за покупко-продажба. Международен договор.
// прил. договорен, договорна, договорно, мн. договорни. Договорно условие.
договореност договореността, мн. договорености, ж.
Условие в сключен договор. Изпълнявам договорености.
договоря договориш, мин. св. договорих, мин. прич. договорил, св.
- вж. договарям.
догодина нареч.
През непосредствено следващата година. Завършвам догодина.
догонвам догонваш, несв. и догоня, св.
1. Кого/ какво. Гоня, докато настигна. Догоних я на улицата.
2. Прен. Стремя се да настигна по успех, резултати, качества, обем и др., да се изравня. Догонвам отличниците по успех.
догоня догониш, мин. св. догоних, мин. прич. догонил, св.
— вж. догонвам.
догоре нареч.
До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре.
догоря догориш, мин. св. догорях, мин. прич. догорял, св.
— вж. догарям.
дограма само ед.
Съвкупност от дървените части на постройка (прозорци, врати). Поставихме дограмата.
дограмаджия мн. дограмаджии, м.
Майстор на дограма; дърводелец.
// прил. дограмаджийски, дограмаджийска, дограмаджийско, мн. дограмаджийски.
догрешава ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догрешее ме, св.; безл.
Разг. Обхваща ме чувство за вина, за грях, става ми съвестно. Догреша ме за детето и го взех при себе си.
догрешее ме мин. св. догреша ме, мин. прич догрешало ме, св.
— вж. догрешава ме.
додавам додаваш, несв. и додам, св.
1. Какво. Давам допълнително към нещо вече дадено (обикн. пари). Додадох още сто лева.
2. Казвам допълнително, като подхващам прекъснат разговор; добавям, прибавям. След няколко минути додаде, че ще се постарае да изпълни обещанието си.
додам додадеш, мин. св. додадох, мин. прич. додал, св.
— вж. додавам.
додатък мн. додатъци, (два) додатъка, м.
Остар. Нещо добавено към друго, за да го допълни: добавка.
доде нареч. и съюз. Разг.
1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато. Да отидем на нивата, доде е рано.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение — за означаване на краен предел (в пространството или в развитието на някакво действие); докъде. Мислех си доде ще стигна така.
додее ми мин. св. додя ми, мин. прич. додяло ми, св.
— вж. додява ми.
додекаедър (фр. dodecaedre по гр. dodeka 'дванайсет' + edra 'лице')
Геом. Дванайсетостен.
додето нареч. и съюз. Разг.
1. Доде (в 1 знач.).
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — за означаване на краен пространствен предел; докъдето. Додето ми стига погледът, все ниви.
додея додееш, мин. св. додях, мин. прич. додял. св.
— вж. додявам.
додява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и додее ми, св.; безл.
Омръзва ми, става ми скучно.
додявам додяваш, несв. и додея, св.; на кого.
Разг. Досаждам, дотягам, омръзвам. Стига си ми додявал!
доен дойна, дойно, мн. дойни, прил.
Който дава мляко, който може да се дои. Дойна крава.
• Дойна крава. Разг. Богат човек, който е постоянен източник на материални блага за някого.
дож (фр. doge от ит. doge, което от лат. dux 'вожд')
Ист. Глава на средновековните републики Венеция и Генуа.
дожалее ми мин. св. дожаля ми, мин. прич. дожаляло ми, св.
- вж. дожалява ми.
дожалява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и дожалее ми, св.; безл.
Обхваща ме жал, става ми жал за някого или за нещо.
доживея доживееш, мин. св. доживях, мин. прич. доживял, св.
— вж. доживявам.
доживотен доживотна, доживотно, мн. доживотни, прил
Който е предвиден да трае до края на живота на някого. Доживотен затвор.
доживявам доживяваш, несв. и доживея, св.
1. Какво. Живея края на живота си; доизживявам.
2. Какво, до какво. Дочаквам нещо (да стане). Доживях (до) дълбоки старини. Доживях да те видя.
доза мн. дози, ж.
1. Определено количество от нещо, което се взема или прави наведнъж. Голяма доза. Доза хероин. Направих две дози сладки.
2. Прен. Част от нещо; процент. В думите му имаше доза истина.
дозатор мн. дозатори, (два) дозатора, м.
1. Приспособление за автоматично отмерване на определено количество.
2. Съд за отмерване на определена доза лекарство.
3. Спец. Човек, който дозира.
доземи нареч.
Разг. До земята; ниско. Наведох се доземи.
дозирам дозираш, несв. и св.; какво.
Определям, размервам дози от нещо. Маслото при готвене трябва да е добре дозирано.
// същ. дозиране, ср.
дозировка обикн. ед.
1. Дозиране.
2. Разг. Доза (в 1 знач.).
// прил. дозировъчен, дозировъчна, дозировъчно, мн. дозировъчни.
дознание мн. дознания, ср.
Спец. В правото - предварително разследване на престъпление преди следствието, както и документът, който го отразява.
дозор (рус. дозор)
Воен. Малки пехотни подразделения, отделни бойни машини или кораби, които служат за охрана, разузнаване и свръзка при бойна дейност.
доилен доилна, доилно, мн. доилни, прил.
Който е предназначен за доене. Доилна машина.
доилка мн. доилки, ж.
Уред за механично доене на животни.
доиска ми се мин. св. доиска ми се, мин. прич. доискало ми се, св.
— вж. доисква ми се.
доисква ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и доиска ми се, св.
Обхваща ме внезапно желание за нещо; приисква ми се. Доисква ми се мляко. Доиска ми се да ям.
дойда дойдеш, мин. св. дойдох, мин. прич. дошъл, св.
— вж. идвам.
дойка мн. дойки, ж.
1. Наскоро родила жена, която кърми чуждо дете; кърмачка.
2. Детегледачка, бавачка.
дойна (рум. doina 'песен')
Муз. Румънска и молдавска лирична народна песен, свързана с овчарския бит.
док докът, дока, мн. докове, (два) дока, м.
Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби.
док докът, дока, само ед., м.
Груб памучен плат за работно облекло.
// прил. дочен, дочена, дочено, мн. дочени. Дочени панталони.
докажа докажеш, мин. св. доказах, мин. прич. доказал, св.
— вж. доказвам.
доказателство мн. доказателства, ср.
1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказателства.
2. Обикн. ед. Доказване или начин на доказване. Доказателството на теоремата е лесно.
// прил. доказателствен, доказателствена, доказателствено, мн. доказателствени. Доказателствен материал.
доказвам доказваш, несв. и докажа, св.
1. Привеждам доказателства (в 1 знач.) в полза на нещо. Чрез тези разсъждения доказваме, че хипотезата е вярна.
2. За вещи, предмети и др. — доказателство (в 1 знач.) съм за нещо. Наличието на угарки доказва присъствието му в къщата.
доказуем доказуема, доказуемо, мн. доказуеми, прил.
Който може да бъде доказан. Доказуем извод.
докарам докараш, св.
— вж. докарвам.
докарвам докарваш, несв. и докарам, св.
1. Какво/кого. Карам, возя някого или нещо до определено място. Докарах го на гости. Докарах колата при теб на ремонт.
2. Кого/какво. Правя да дойде на определено място, ставам причина за идването му; довеждам. Неговото присъствие докара всички любопитни от съседните къщи у дома. Докараха козите от паша.
3. Прен. Разг. Какво, до какво. Ставам причина за появата на нещо или за промяната на определено състояние. Само неприятности ще ми докараш. Докарваш ме до възторг.
4. Разг. Какво. Сполучвам в производството, в направата на нещо. Туршията я докарахме някак си.
5. Разг. Извършвам нещо до някакъв предел, донякъде. Докарай строежа до мазилката, пък нататък сам ще се оправям.
— докарвам си/докарам си. Разг. Какво. Спечелвам, припечелвам. Докарвам си допълнително по 200-300 лева.
• Докарвам работата/нещата. Нагласявам, нареждам.
• Докарвам (беля) до главата. Ставам причина за нещастието на някого.
• Докарвам ума в главата (на някого). Вразумявам.
докарвам докарваш, несв. и докарам, св.; кого.
Разг. Правя да стане хубав; издокарвам. Докарали детето като кукла.
— докарвам се/докарам се.
1. Обличам се хубаво; издокарвам се.
2. На кого. Действам така, че да привлека вниманието и да се харесам.
докато съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, чието действие се извършва едновременно с действието на главното изречение. През цялото време, докато аз учех, той свиреше на пианото.
2. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, през чието действие действието на главното изречение приключва. Докато аз говорех с майка си, тя излязла от къщи.
3. За съпоставяне или противопоставяне на прости изречения в едно сложно и изразяване на различие. Авторът не приема тази хипотеза, докато аз я подкрепям.
докача докачиш, мин. св. докачих, мин. прич. докачил, св.
— вж. докачам.
докачам докачаш, несв. и докача, св.
1. Разг. Какво\кого. Докосвам (в 1 знач.). С пръст да го докачиш, ще ревне.
2. Разг. Какво. Вземам, придобивам нещо, без да съм го заслужил или изработил; докопвам се. Каквото докачеше, все вкъщи го носеше.
3. Прен. Разг. Кого. Обиждам, засягам. Не ме докачайте на чест.
— докачам се/докача се.
1. Диал. Докосвам се.
2. Разг. Обиждам се, засягам се.
докачлив докачлива, докачливо, мн. докачливи, прил.
Който лесно се докача, който лесно се обижда.
// същ. докачливост, докачливостта, ж.
докер мн. докери, м.
Товаро-разтоварач на кораби.
// прил. докерен, докерна, докерно, мн. докерни.
// прил. докерски, докерска, докерско, мн. докерски.
докипи ми мин. св. докипя ми, мин. прич. докипяло ми, св.
— вж. докипява ми.
докипява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и докипи ми, св.; безл.
Разг. Внезапно ме обхваща гняв, кипвам; прикипява ми.
докиселее ми мин. св. докиселя ми, мин. прич. докиселяло ми, св.
— вж. докиселява ми.
докиселява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и докиселее ми, св.; безл.
1. Става ми кисело в устата.
2. Прен. Става ми неприятно, обхваща ме кисело настроение.
доклад мн. доклади, (два) доклада, м.
1. Публично излагане на мнение по определен научен, политически и др. проблем. Доклади от сесията за българския език.
2. Устно или писмено съобшение по служебен въпрос, отправено към ръководител.
3. Само ед. Докладване. Отивам на доклад при началника.
// прил. докладен, докладна, докладно, мн. докладни. Докладна записка.
докладвам докладваш, несв.
1. Правя служебен доклад. Докладвах (за) произшествието.
2. Обикн. в армията — съобщавам за пристигането на някакъв посетител или на високопоставено лице; долагам.
докладчик мн. докладчици, м.
Лице, което изнася доклад.
докога нареч. и съюз.
В пряк или косвен въпрос — при питане за крайния момент на прекратяване на действието; до кой момент. Докога ще чакам? Той се интересува докога ще работите.
докогато нареч. и съюз.
Докато (в 1 и 2 знач.).
доколко нареч. и съюз.
В пряк или косвен въпрос - при питане за степента в проявата на действен признак. Доколко можем да му се доверим? Не зная доколко можем да му се доверим.
доколкото нареч. и съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва предел в степента на признак, означен в главното изречение. Това ме интересува, доколкото и аз ще пътувам по същия маршрут.
2. За въвеждане на вметнати коментиращи изречения. Доколкото зная, той вече не живее в Русе.
докопам докопаш, св.
— вж. докопвам.
докопвам докопваш, несв. и докопам, св. Разг.
1. Какво/кого. Достигам и хващам здраво. Докопах ножа и го насочих към него. Докопах го за врата.
2. Прен. Какво. Вземам, придобивам нещо, към което съм се стремил, без да съм го заслужил или изработил.
— докопвам се/докопам се.
1. Едва достигам до определено място, до определен човек. Докопах се до автобуса. Докопах се с труд до министъра.
2. Прен. До какво. Вземам, придобивам нещо, към което съм се стремил, без да го заслужавам. Докопваше се до висок административен пост.
• Докопвам (се до) кокала. Получавам добре заплатена работа или висок обществен пост.
докопча докопчиш, мин. св. докопчих, мин. прич. докопчил. св.
— вж. докопчвам.
докопчвам докопчваш, несв. и докопча, св. Разг.
Докопвам.
— докопчвам се/докопча се.
Докопвам се.
докосвам докосваш, несв. и докосна, св.
1. Какво/кого. Осъществявам лек физически контакт, допирам леко; досягам, докачам. Докоснах косата му с ръка.
2. Прен. Кого. Причинявам вреда, щета; навреждам, засягам. Тези промени не докоснаха политиците.
3. Прен. Какво. Отнасям се към нещо, което е обект на разглеждане; засягам. Разсъжденията му докоснаха болната тема.
4. Прен. Кого. За чувства, думи, мнения и др. под. — засягам едва, въздействам слабо. Думите ѝ не ме докосват вече.
— докосвам се/докосна се.
Докосвам (в 1 и 3 знач.).
• Не докосвам с пръст (някого). Разг. Не причинявам щети, не го закачам.
докосна докоснеш, мин. св. докоснах, мин. прич. докоснал, св.
— вж. докосвам.
докрай нареч.
До някакъв предел, до някаква граница в пространството или във времето. Ще се боря докрай. Градът докрай беше покрит със смог.
докривее ми мин. св. докривя ми, мин. прич. докривяло ми, св.
— вж. докривява ми.
докривява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и докривее ми, св.; безл.
Разг. Става ми криво, обхваща ме мъка, тъга, неприятно чувство.
доктор мн. доктори, м.
1. Само ед. Научна степен, присъждана за значителен принос в определена научна област.
2. Човек, който има такава научна степен.
3. Разг. Лекар. Отивам при доктора на преглед.
// прил. докторски, докторска, докторско, мн. докторски.
докторант мн. докторанти, м.
Човек, който подготвя докторат.
докторантура обикн. ед.
Организирана планирана подготовка на докторат.
докторат мн. докторати, (два) доктората, м.
1. Научната степен "доктор на науките". Имам два доктората.
2. Дисертация за получаване на степента "доктор на науките".
// прил. докторски, докторска, докторско, мн. докторски. Докторска дисертация.
доктрина мн. доктрини, ж.
Система от възгледи — научни, политически, икономически и др.; учение.
доктринер мн. доктринери, м.
Човек, който безрезервно следва определена доктрина, без да се съобразява с условията в действителността.
// прил. доктринерски, доктринерска, доктринерско, мн. доктринерски.
документ мн. документи, (два) документа, м.
1. Подписан и подпечатан официален писмен акт като доказателство за нещо. Дайте си документите.
2. Писмен текст, който има значението на официално разпореждане, програма и др. и има историческа стойност. Подписката е документ за бъдещите поколения.
3. Писмен и снимков материал с голяма историческа стойност. Всеки преврат има своите документи.
// прил. документален, документална, документално, мн. документални. Документален филм.
документация само ед.
1. Архив от документи по даден въпрос. Водим документация.
2. Документиране. Документацията приключи.
3. Отдел в учреждение, където се събират и съхраняват документи; деловодство.
// прил. документационен, документационна, документационно, мн. документационни.
документирам документираш, несв. и св.; какво.
Доказвам истинността, наличието на нещо чрез документи, снимки, писма, статии.
докуцам докуцаш, св.
- вж. докуцвам.
докуцвам докуцваш, несв. и докуцам, св.
Достигам до определена цел, куцайки. Докуцах до леглото.
докъде нареч. и съюз.
В пряк или косвен въпрос — при питане за границата или предела на действие, състояние, положение. И ти докъде вървя така? Докъде се простират правата ми? Питах те докъде сс простират правата ми.
докъдето нареч. и съюз.
За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва границата, предела от действието на главното изречение.
докъм предлог.
За изразяване на приблизителна граница във времето. Ще бъда вкъщи докъм пет, после излизам. Бях вкъщи докъм пет, после излязох.
дол долът, дола, мн. долове и долове, (два) дола, м.
Вдлъбната земна повърхност между две височини, където тече или е текла река; долчина. Дълъг и дълбок дол.
• От един дол дренки. Разг. Пренебр. Еднакви.
долавям долавяш, несв. и доловя, св.; какво
Възприемам с ума си или чрез сетивата си. Долавям смущението в гласа му. Долових твоите думи.
долагам долагаш, несв. и доложа, св.
Докладвам официално на началник в службата. Разрешете да доложа!
долазвам долазваш, несв. и долазя, св.
Достигам до определено място, лазейки. Мравката долази до мравуняка.
долазя долазиш, мин. св. долазих, мин. прич. долазил, св.
— вж. долазвам.
долап мн. долапи, (два) долапа, м.
Голям шкаф в стена с прегради за дрехи, завивки, съдове и др. Отвори долапа и вземи одеялото.
долен долна, долно, мн. долни, прил.
1. Който е разположен по-долу, под нещо. Лекарствата са в долното чекмедже.
2. Който следва след известно разстояние в текста. Долният цитат е от новото му стихотворение.
3. За облекло — който е най-близо до тялото. Долни дрехи.
4. Прен. Който заема по-ниско социално положение, който е по-низш в служебната йерархия. Те са по-долни хора. Долни чинове в армията.
5. Прен. Който има ниски морални качества; лош, непочтен, низък. Долен човек.
• Долна земя. Подземен свят в приказките.
• Долна ръка човек. Разг. Беден човек без образование, с нисък обществен статус.
• Долно течение. Част от река, която е разположена най-близо до устието.
долепвам долепваш, несв. и долепя, св.; какво.
1. До какво/до кого, о какво/о кого. Допирам плътно; опирам, прилепвам. Долепвам ухо до вратата. Прегърна го, долепи главата си о него за по-голяма сигурност.
2. Лепя изцяло, докрай нещо, което съм почнал да лепя. Долепих етикетите на тетрадките.
— долепвам се/ долепя се.
Допирам се плътно, с голяма част от повърхността си. Долепих се до прозореца.
долепя долепиш, мин. св. долепих, мин. прич. долепил, св.
— вж. долепвам.
долепям долепяш, несв.
Долепвам.
долетя долетиш, мин. св. долетях, мин. прич. долетял, св.
— вж. долитам.
долетявам долетяваш, несв.
Долитам.
долина мн. долини, ж.
Вдлъбната, тясна и дълга земна повърхност по течението на река между хълмове, планини. Долината на река Вит.
// прил. долинен, долинна, долинно, мн. долинни.
// същ. умал. долинка, мн. долинки, ж.
долитам долиташ, несв. и долетя, св.
1. Пристигам, летейки. Врабчето долетя при мен. Самолетите долитаха на летището. Долетях от Русе.
2. Прен. Пристигам много бързо, с голяма скорост. Като чу за шоколада, детето долетя.
3. Прен. За звук — достигам до определено място, преодолявайки голямо разстояние. От прозореца долитаха звуци на песен.
4. Прен. Разпространявам се много бързо. Тази вест долетя и при нас.
долихоцефал (гр. dolichokephalos но dolichos 'дълъг' + kephale 'глава')
Антроп. Човек със сравнително тясна и дълга глава.
// прил. долихоцефален.
долма (тур. dolma 'пълнене")
1. Кул. Ястие от пълнени чушки.
2. Широка чушка за пълнене.
долмен (фр. dolmen от келт. tolmen 'каменна маса')
Ист. Гробница от каменния век от голям плосък камък, поставен върху два или повече побити камъка.
долнопробен долнопробна, долнопробно, мн. долнопробни, прил.
1. Който е от най-ниско качество. Долнопробен ресторант.
2. Прен. Който има ниски морални качества; долен. Долнопробна лъжкиня. Долнопробни лъжи.
3. За благородни метали — недостатъчно чист, с примеси.
доловим доловима, доловимо, мн. доловими, прил.
Който може да бъде доловен. Едва доловими звуци.
доловя доловиш, мин. св. долових, мин. прич. доловил, св.
— вж. долавям.
доложа доложиш, мин. св. доложих, мин. прич. доложил, св.
— вж. долагам.
доломит (фр. dolomite по собств. Dolomieu - име на откривателя + -т')
Минер. Седиментна карбонатна скала, разновидност на варовика, с различно оцветяване, използвана в строителството.
// прил. доломитов.
долошава ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и долошее ми, св.; безл.
Става ми лошо; прилошава ми.
долошее ми мин. св. долоша ми, мин. прич. долошало ми, св.
— вж. долошава ми.
долу нареч.
1. На по-ниско място, под друго място. Книгата е долу, на последния ред. Долу в полето. Долу на първа страница.
2. По-нататък, в следващите думи. Ще видите по-долу за какво става въпрос.
3. Сред народа, сред обикновените хора. Малко от тях идват долу, при хората, да поговорят.
4. Разг. Само в сравнителна степен. С по-ниско, по-лошо качество. Той не е по-долу от приятеля си.
5. Междум. За изразяване на силно недоволство, неодобрение, на желание да се премахне нещо или да се отнеме властта от някого. Долу фарисеите! Долу Цанков!
• Горе-долу. Разг.
1. Приблизително. Оплетох горе-долу половината.
2. Някак си. Ремонтирах колата горе-долу.
3. За здравословно и др. състояние — по-скоро добре, отколкото зле, средно.
• Не падам по-долу (от някого). Разг. Не отстъпвам по качества на някой друг.
долу- Първа съставна част на сложни думи със значение който е по-долу, напр. долуизложен, долуподписан, долупосочен и др.
долче вита (ит. dolce vita 'сладък живот')
Консумативен и безгрижен начин на живот.
долютее ми мин. св. долютя ми, мин. прич. до-лютяло ми, св.
— вж. долютява ми.
долютява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и долютее ми, св.; безл.
Става ми люто, внезапно усещам лют вкус в устата си.
дом домът, дома. мн. домове и домове, (два) дома, м.
1. Жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство. Аз нямам дом, нямам приятели. Гостоприемен дом.
2. Учреждение, заведение, обслужващо различни обществени нужди, както и сградата, в която се помещава. Детски дом. Майчин дом. Дом на културата.
• Аврамов дом. Дом (в 1 знач.), където постоянно има гости.
• Белият дом. Резиденция на американските президенти.
• Игрален дом. Казино.
• Публичен дом. Заведение с проститутки.
• Събирам дом. Разг. Обзавеждам се, събирам покъщнина, мебели.
дома нареч.
В своя дом, при семейството си; вкъщи. Обичам да се връщам у дома.
домакин мн. домакини, м.
1. Собственик, стопанин на дом (по отношение на гостите си). Любезни домакини.
2. Организаторите на някаква обществена проява на своя територия. Домакини на конгреса.
3. Материално отговорно служебно лице, което завежда склад с материали, предмети и др.
// прил. домакински, домакинска, домакинско, мн. домакински.
домакинка мн. домакинки, ж.
Разг. Жена домакин (в 3 знач.).
домакинствам домакинстваш, несв.
Грижа се за домакинството (във 2 знач.), върша къщната работа.
домакинство мн. домакинства, ср.
1. Дом (в 1 знач.) заедно с всичко в него. Преброяване на домакинствата.
2. Само ед. Поддържане на реда и чистотата в дома.
// прил. домакински, домакинска, домакинско, мн. домакински.
домакинствувам домакинствуваш, несв.
Домакинствам.
домакиня мн. домакини, ж.
1. Жена домакин (в 1 и 2 знач.).
2. Жена, която не работи навън, а домакинства.
домат мн. домати, (два) домата, м.
Едногодишен зеленчук с червени обли и сочни плодове, които се използват за храна (салата, при готвене, сок), както и всеки един от плодовете му.
// същ. умал. доматче, мн. доматчета, ср. Сладко от зелени доматчета.
// прил. доматов, доматова, доматово, мн. доматови.
доматен доматена, доматено, мн. доматени. прил.
1. Доматов. Доматено пюре.
2. С цвят на домат, яркочервен с оранжев оттенък. Доматена блуза.
домашар домашарят, домашаря, мн. домашари. м.
Разг. Домошар.
домашен домашна, домашно, мн. домашни, прил.
1. Който се отнася до дом или до домакинство. Домашен уют. Домашна помощница.
2. Който е предназначен за вкъщи; неофициален. Домашна рокля. Домашни пантофи.
3. Който е направен не манифактурно, не в големи количества, а в частен дом. Домашна кухня. Домашно платно.
4. Който е произведен или съществува в своята страна. Домашно производство.
5. Същ. Разг.
а) домашно ср., домашна ж., мн. домашни.
Задача, която учещ се трябва да изпълни вкъщи. Написа ли си домашното?
б) само мн.
Семейството ми. Домашните ми вече се тревожат.
домен (фр. domaine)
1. Ист. Кралско или феодално поземлено владение.
2. Държавен имот.
доменен доменна, доменно, мн. доменни, прил.
• Доменна пещ. Спец. Пещ в металургията, в която се извлича чугун от рудата.
домилее ми мин. св. домиля ми, мин. прич. домиляло ми, св.
— вж. домилява ми.
домилява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и домилее ми, св.; безл.
Става ми мило, обхваща ме жал; дожалява ми.
доминанта мн. доминанти, ж.
Доминантен признак, идея, мисъл и др.
доминантен доминантна, доминантно, мн. доминантни, прил.
Който доминира. Доминантен цвят.
доминиканец (по лат. собств. St. Dominicus)
Монах от католическия орден на св. Доминик, основан през XIII в. за борба против албигойците.
// прил. доминикански.
доминион мн. доминиони, (два) доминиона, м.
Всяка от бившите британски колонии, която е със самостоятелно управление, но се включва в Британската общност на народите.
доминирам доминираш, несв. и св.
Преобладавам, имам надмощие. Бялото доминира в роклята. В играта доминираха гостите.
домино само ед.
Вид игра, в която се подреждат плочки с означени върху тях точки така, че долепващите се части да са с еднакъв брой точки.
домицил (нем. Domizil, фр. domicile от лат. domicilium)
1. Юр. Местожителство на ищец.
2. Банк. Място за изплащане на домицирана полица.
домицилирам (нем. domizilieren, фр. domicilier)
Обикн. в съчет. домицилирам полица (банк.) - определям мястото на изплащане на полица.
домна (рум. domna)
Госпожа.
домну (рум. domnu(l)
Господин.
домогвам се домогваш се, несв. и домогна се, св.;до какво/до кого.
1. С усилия, с много труд се опитвам да постигна нещо; стремя се. Домогвам се до добре платена служба. Домогваше се до министъра.
2. Успявам да постигна нещо с много труд, с усилия; добирам се. Домогнах се до тази работа.
домогна се домогнеш се, мин. св. домогнах се, мин. прич. домогнал се, св.
- вж. домогвам се.
доморасъл доморасла, доморасло, мн. доморасли, прил.
1. Който е расъл, развивал се е в своята страна, у дома. Доморасла политика.
2. Прен. Пренебр. Който е недостатъчно обучен, изучен, който не се е специализирал в някоя област. Доморасъл техник.
домоуправител домоуправителят, домоуправителя, мн. домоуправители, м.
1. Човек, натоварен да се грижи за административните въпроси в голяма жилищна сграда.
2. Човек, който се грижи за домакинството, за финансовите въпроси в голям частен дом, имение и др.; иконом, домакин.
домофон мн. домофони, (два) домофона, м.
Приспособление за осъществяване на разговор от входа на сграда с всяко от жилищата в нея.
домочадие мн. домочадия, ср.
1. Членовете на семейството (обикн. по отношение на мъжа или на жената). Домочадието ми е голямо.
2. Семейство.
домошар домошарят, домошаря, мн. домошари, м.
Човек, който обича да си седи вкъщи, не обича да ходи извън къщи през свободното си време. Приятелят ми е голям домошар.
домъквам домъкваш, несв. и домъкна, св.
1. Какво/кого. Донасям с мъкнене или с много усилия. Едва домъкнах дървата.
2. Кого. Довеждам насила. Домъкнаха го пред офицера.
3. Разг. Пренебр. Какво/кого. Донасям, довеждам нещо нежелано или нежелан гост. Домъкнаха ми разни гости снощи.
— домъквам се/домъкна се.
1. Пристигам с влачене или с много усилия някъде. Домъкнах се вкъщи и легнах.
2. Разг. Пренебр. Пристигам някъде, където не съм желан гост. Домъкна се и той с тях.
домъкна домъкнеш, мин. св. домъкнах, мин. прич. домъкнал, св.
— вж. домъквам.
домързи ме мин. св. домързя ме, мин. прич. домързяло ме, св.
— вж. домързява ме.
домързява ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и домързи ме, св.; безл.
Обхваща ме мързел, леност.
домъчнее ми мин. св. домъчня ми, мин. прич. домъчняло ми, св.
- вж. домъчнява ми.
домъчнява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и домъчнее ми, св.; безл.
Става ми мъчно, обхваща ме мъка, тъга, жал; дожалява ми, домилява ми.
дон само ед.
В Испания — благородническа титла; господин.
Дон Жуан (фр. Don Juan от исп. Don Juan)
1. Литературен герой с множество любовни похожде-ния в испанския народен епос и литературни произведения от XVII-XIX в.
2. Прен. Прелъстител, женкар.
// същ. донжуанство.
Дон Кихот (исп. Don Quijote)
1. Литер. Главен герой от едноименния роман на испанския писател М. де Сервантес (М. de Cervantes, 1547-1616).
2. Прен. Безкористен, но смешен мечтател.
// същ. донкихотство и донкихотщина.
дона (исп. dona)
Госпожа - титла на дворянка в Испания.
донаборник мн. донаборници, м. Спец.
Млад мъж, на който непосредствено му предстои да влезе в казармата.
донасям донасяш, несв. и донеса, св.
1. Какво/ кого. Нося по посока на лицето, което е център на събитията (най-често един от участниците в диалога). Донесоха ми ягоди. Донесох ти книгата.
2. Какво. Давам (като резултат) материални ценности — приход, печалба, зестра и др. Нивата му донесе голяма печалба. Зестрата, която донесе, не беше очаквана от никого.
3. Какво. Ставам причина за нещо. Войната донесе само разрушения.
4. Разг. Кого. Ставам причина за появата на някого; довеждам, докарвам. Какво те донесе в този затънтен край?
5. Прен. Какво. Съобщавам слух, вест, новина и др. от друго място. Бързоходецът донесе вестта за нова война.
6. Разг. Съобщавам новина на висшестоящ, уведомявам за нещо; правя донос. Донесоха ми за вашето поведение.
— донасям се/донеса се.
За шум, звук — дочувам се.
донатист (фр. donatiste по собств. Donatus)
Ист. Привърженик на отцепническата църква на епископ Донат (IV в.) в Северна Африка, която се противопоставяла на помпозността и лицемерието на римската църква и се придържала към простотата и смирението; ревностно преследвана от св. Августин.
донеса донесеш, мин. св. донесох, мин. прич. донесъл, св.
— вж. донасям.
донесение мн. донесения, ср.
1. Служебно съобщение в устна или писмена форма, което е отправено към висшестоящите. Правя донесение.
2. Донос.
доникъде нареч.
1. До никое място. Пътят не води доникъде.
2. Прен. До никакъв резултат. Ако продължаваш така, доникъде няма да стигнеш.
донор мн. донори, м.
1. Дарител.
2. Спец. В медицината — кръводарител.
3. Спец. В медицината — току-що умрял човек (или рядко — жив човек), от който се взема орган за присаждане на друг, болен човек.
донос мн. доноси, (два) доноса, м.
Донесение (обикн. анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого.
доносник мн. доносници, м.
Човек, който прави доноси.
доноснича доносничиш, мин. св. доносничих, мин. прич. доносничил, несв.
Правя доноси.
донякога нареч.
Остар. След известно време; някога.
донякъде нареч.
1. До някое място. Ще те придружа донякъде.
2. До някоя степен. Донякъде мога да те разбера.
допада ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и допадне ми, св.
Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми. Предложението му ми допадна. Човекът ми допада. Допада ми да върша тази работа. Допадат ми неговите разсъждения.
допадам допадаш, несв. и допадна, св.
1. На кого. Предизвиквам у някого чувство на благоразположеност, на задоволство; харесвам се.
2. На какво. Подхождам, съответствам. Песента допадаше на веселото му сърце.
допадна допаднеш, мин. св. допаднах, мин. прич. допаднал, св.
— вж. допадам.
допадне ми мин. св. допадна ми, мин. прич. допаднал ми, св.
— вж. допада ми.
допинг само ед.
Спец. Средство, което изкуствено стимулира физическата и умствената работоспособност. Приемам допинг.
// прил. допингов, допингова, допингово, мн. допингови. Допингов контрол.
допир само ед.
1. Пряк физически контакт с пръсти или с тяло; докосване, допиране. Страхувам се от допир с него.
2. Прен. Пряка връзка, непосредствено общуване; контакт, досег. Влизам в допир.
допирам допираш, несв. и допра, св.
1. Какво, до какво, о какво. Придвижвам, премествам нещо да стои плътно до друго, да е в пряк контакт с него. Допрях масата до стената.
2. Разг. До какво/до кого. Принуден съм да се възползвам от нещо или от услугите на някого. Ходихме, търсихме, накрая допряхме до него.
- допирам се/допра се.
Влизам в пряк контакт с нещо или с някого; докосвам се. Допирам се до стената. Допрях се до тялото му.
// същ. допиране, ср.
допирателен допирателна, допирателно, мн. допирателни, прил.
Който се допира поне в една точка.
допирателна мн. допирателни, ж.
Спец. В математиката — права линия, която се допира до окръжност.
допирен допирна, допирно, мн. допирни, прил.
В който се осъществява допирът между две неща. Допирна точка.
• Допирни точки. Еднакви черти, общи неща, близост.
дописка мн. дописки, ж.
Кратък журналистически материал, в който се съобщава за актуално местно събитие.
дописник мн. дописници, м.
Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент.
допитам се допиташ се, св.
— вж. допитвам се.
допитвам се допитваш се, несв. и допитам се, св.; до кого/до какво.
Търся съвета, мнението на някого. Допитвам се до народа. Допитвам се до съвестта си.
// същ. допитване, ср.
доплавам доплаваш, св.
Доплувам.
доплаква ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и доплаче ми се, св.; безл.
Внезапно ме обзема желание да плача.
доплаче ми се мин. св. доплака ми се, мин. прич. доплакало ми се, св.
- вж. доплаква ми се.
доплувам доплуваш, св.
Достигам до крайна цел, плувайки.
допотопен допотопна, допотопно, мн. допотопни, прил.
1. Който е от отминали времена, отпреди библейския потоп. Допотопно влечуго.
2. Прен. Много стар, овехтял, износен, демодиран. Допотопен костюм.
допра допреш, мин. св. допрях, мин. прич. допрял, св.
— вж. допирам.
допреди нареч.
До определен момент преди момента, в който се говори или за който се говори.
допреди предлог.
За показване на ограничителния по отношение на действието момент във времето, който е в миналото. Допреди няколко часа не се познаваха.
допринасям допринасяш, несв. и допринеса, св.; за какво.
Работя в полза на нещо, подпомагам нещо, съдействам за реализирането му. Думите му допринесоха за нашите добри отношения. Наличието на подходящи суровини допринася за развитието на леката промишленост.
допринеса допринесеш, мин. св. допринесох, мин. прич. допринесъл, св.
— вж. допринасям.
допускам допускаш, несв. и допусна, св.
1. Кого\ какво. Разрешавам, давам възможност на някого да направи нещо, да участва в нещо. Допускам до конкурс.
2. Прен. Кого. Позволявам проникване вътре, доближаване. Допуснах я до себе си и сгреших.
3. Какво. Давам възможност на нещо да стане, да се реализира; разрешавам, позволявам. Допуснах това интервю, но сега съжалявам. Не допускам свободното мислене. Допускам грешка.
4. Считам, приемам за възможно, за вероятно, за истина. Да допуснем, че двете страни са еднакво силни.
допусна допуснеш, мин. св. допуснах, мин. прич. допуснал, св.
— вж. допускам.
допустим допустима, допустимо, мн. допустими, прил.
1. Който може да бъде допуснат, позволен, разрешен. Допустимо отклонение от нормите.
2. Предполагаем, хипотетичен, вероятен. Как ще постъпите при допустима атака?
допущам допущаш, несв.
Допускам.
допълвам допълваш, несв. и допълня, св.
1. Какво. Слагам, прибавям още нещо към друго, за да стане пълно, цялостно, завършено. Допълних чинията със салата.
2. Казвам допълнително към нещо вече казано, за да стане по-ясно, по-точно, по-пълно.
допълзя допълзиш, мин. св. допълзях, мин. прич. допълзял, св.
— вж. допълзявам.
допълзявам допълзяваш, несв. и допълзя, св.
Стигам до определена крайна цел, пълзейки. Допълзяха до окопите и се търкулнаха в тях.
допълнение мн. допълнения, ср.
1. Нещо, което се добавя към друго, за да стане по-пълно, по-цялостно, по-завършено; добавка. Допълнение на наредбата за приема във висшите училища.
2. Спец. В езикознанието — второстепенна част на изречението, която посочва обекта на действието. Пряко допълнение.
допълнителен допълнителна, допълнително, мн. допълнителни, прил.
1. Който е в допълнение към нещо; добавъчен. Допълнителни часове. Допълнителна подготовка.
2. Спец. Който се отнася до допълнение (във 2 знач.). Допълнителен съюз.
допълня допълниш, мин. св. допълних, мин. прич. допълнил, св.
— вж. допълвам.
дорасна дораснеш, мин. св. дораснах, мин. прич. дораснал, св.
— вж. дораствам.
дораста дорастеш, мин. св. дорастох, мин. прич. дорасъл, св.
Дорасна.
дораствам дорастваш, несв. и дорасна, св.
1. Раста, колкото трябва, до определена възраст, големина или до определен социален статус. Дорасла ли е за сватба?
2. Достигам до необходимата за извършването на определена работа степен на вътрешно развитие. Дораснах да разбирам Достоевски.
дорест дореста, доресто, мн. дорести, прил.
За кон — който е с червено-кафяв косъм. Дореста кобила.
дори част.
1. За усилване, подчертаване на думата, към която се отнася, или на цялото изречение; даже. Аз не искам дори една стотинка от теб.
2. Остар. За подчертаване на количество, брой.
3. Като съюз. За присъединяване на части от изречение или на цели изречения. Аз си тръгнах, дори не я погледнах.
• Дори и. Дори (в 1 знач.). Дори и това не ѝ достигна.
• Дори (и) да. Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка; даже (и) да, макар (и) да.
дорийски и дорйчески (фр. dorique от гр. Dorikos)
Присъщ на дорийците - древен елински народ.
дорийска колона - къса кръгла колона с надлъжни резки без много украса.
дорийски стил - най-старият и най-опростен елински стил.
дорсален (фр. dorsal от срвеклат. dorsalis) Книж.
1. Гръбен.
2. Гръбначен.
досада само ед.
Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада.
// прил. досаден, досадна, досадно, мн. досадни. Досадна муха. Досадно хлапе.
досадя досадиш, мин. св. досадих, мин. прич. досадил, св.
— вж. досаждам.
досаждам досаждаш, несв. и досадя, св.; на кого.
Предизвиквам досада; отегчавам, дотягам. Детето досаждаше на баща си с тези въпроси.
досвидее ми мин. св. досвидя ми, мин. прич. досвидяло ми, се.
— вж. досвидява ми.
досвидее ми се мин.св. досвидя ми се, мин. прич. досвидяло ми се, св.
— вж. досвидява ми се.
досвидява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и досвидее ми, св. Разг.
1. Безл. Става ми мило, свидно за някого или за нещо; домилява ми.
2. Само в трето лице. Поскъпявам се, свиди ми се. Досвидяха му двайсет лева.
досвидява ми се (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и досвидее ми се, св.
Разг. Досвидява ми.
досег само ед.
Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура.
досега нареч.
До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост.
досегашен досегашна, досегашно, мн. досегашни, прил.
1. Който се отнася до нещо от миналото, станало или съществувало преди момента на говорене. Досегашен съпруг.
2. Който е бил досега и продължава да е в момента на говорене. Досегашен приятел.
досегна досегнеш, мин. св. досегнах, мин. прич. досегнал, св.
— вж. досягам.
досежно нареч.
Остар. Относно.
досетлив досетлива, досетливо, мн. досетливи, прил.
Който бързо се досеща; съобразителен. Досетливо момиче.
// същ. досетливост, досетливостта, ж.
досетя се досетиш се, мин. св. досетих се, мин. прич. досетил се, св.
— вж. досещам се.
досещам се досещаш се, несв. и досетя се, св.
Идва ми наум, сещам се, отгатвам. Досетих се за обещанието ти. Досетиха се бързо коя съм.
досие мн. досиета, ср.
Събрани сведения, документи за някого или във връзка с някакъв въпрос (обикн. служебни). Студентско досие. Полицейско досие.
доскоро нареч.
До близък предшестващ момент, до неотдавна. Бяхме приятели доскоро.
доскорошен доскорошна, доскорошно, мн. доскорошни, прил.
Който е бил, който е съществувал или е изпълнявал някакви функции доскоро. Доскорошен председател на съда.
дословен дословна, дословно, мн. дословни. прил.
Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст: буквален. Дословен превод.
досмешава ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досмешее ме, св.; безл.
Обхваща ме внезапно желание да се смея, става ми смешно.
досмешее ме мин. св. досмеша ме, мин. прич. досмешало ме, св.
— вж. досмешава ме.
доспехи само мн.
Средновековно рицарско метално облекло, което предпазва тялото от удар.
доспи ми се мин. св. доспа ми се, мин. прич. доспало ми се, св.
— вж. доспива ми се.
доспива ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и доспи ми се, св.; безл.
Внезапно ме обхваща неудържимо желание да спя.
досред предлог.
1. До средата, до центъра на определено място. Досред селото.
2. До средата, до половината на определен период от време. Досред нощ.
дост достът, доста, мн. достове, м.
Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него.
доста нареч.
1. За означаване на голямо количество; много, твърде. Напечелих доста пари.
2. В голяма, висока степен; твърде, много. Доста поработихме днес.
3. Разг. Достатъчно, стига. Доста сме яли и пили.
доставка мн. доставки, ж.
1. Доставяне. Доставката на храна се забави.
2. Доставените стоки, продукти.
доставчик мн. доставчици, м.
Лице, което прави доставки; снабдител.
доставя доставиш, мин. св. доставих, мин. прич. доставил, св.
— вж. доставям.
доставям доставяш, несв. и доставя, св.; какво.
1. Намирам, купувам и осигурявам нещо; снабдявам. Доставям въглища.
2. Прен. Предизвиквам приятно усещане, чувство у някого, подпомагам възникването му. Доставям радост. Доставям удоволствие.
достатъчен достатъчна, достатъчно, мн. достатъчни, прил.
Който стига, който задоволява нуждите, необходимите условия и др.
// нареч. достатъчно. Достатъчно пари. Достатъчно подготвен за длъжността си.
достигам достигаш, несв. и достигна, св.
1. Какво, до какво/до кого. Идвам, стигам до някакво място или до някакво предназначение. Достигнахме (до) морето. Поръчките ми не достигат до него. Тези слухове достигнаха и до неговите уши. Обидите му не достигаха до мен.
2. Кого. Успявам да догоня, да настигна. Кучето достигна бягащия човек.
3. Какво/кого. Пипам, хващам след положено усилие. Присегнах се да достигна хляба. Повдигна се на пръсти, за да я достигне.
4. Какво/кого, до какво/до кого. Стигам до някакъв предел на ръст, височина, тегло, възраст и др. Достигам (до) горния праг на вратата. Достигнах (до) дълбоки старини.
5. До какво. Преминавам в ново състояние или придобивам по-висока степен на качество. Достигнах (до) неподозирана дълбочина на чувствата.
6. До какво. Придобивам, получавам. Достигнах до министерски пост.
7. Прен. До какво. След дълги разсъждения правя извод за същността на нещо. Достигнах до истината за него.
8. В отрицателни форми. Не стигам. Никога не му достига храната.
достигна достигнеш, мин. св. достигнах, мин. прич. достигнал, се.
— вж. достигам.
достижим достижима, достижимо, мн. достижими, прил.
Който може да бъде достигнат, постигнат. Достижима височина. Достижима работа.
достлук само ед.
Разг. Отношение на достове; приятелство.
достоверен достоверна, достоверно, мн. достоверни, прил.
Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден, сигурен. Достоверен източник. Достоверни сведения.
// същ. достоверност, достоверността, ж.
достоен достойна, достойно, мн. достойни, прил.
1. Който има достойнство, който заслужава уважение. Достоен човек.
2. Който заслужава нещо. Достоен за награда. Достоен за възхищение.
3. Справедлив, заслужен. Достойна оценка.
4. Който съответства на нещо или на някого. Достоен партньор. Достойно поведение.
достойнство мн. достойнства, ср.
1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.
2. Положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв подход са ясни.
достояние само ед.
Нещо, което се притежава от всички, което е достъпно за всички, което се знае от всички. Стиховете му са достояние на народа. Тайната им стана достояние на всички.
дострашава ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и дострашее ме, се.; безл.
Внезапно ме обхваща страх.
дострашее ме мин. св. достраша ме, мин. прич. дострашало ме, св.
— вж. дострашава ме.
достъп само ед.
1. Възможност за проникване някъде, включване в нещо, достигане до някого. Достъпът на деца е забранен. Ограничен е достъпът в клуба. Не мога да намеря достъп до началника.
2. Място, през което се реализира тази възможност; вход, проход.
достъпен достъпна, достъпно, мн. достъпни, прил.
1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки.
2. До който може лесно да се достигне или по който може лесно да се мине. Достъпно скривалище. Достъпна пътека.
3. С който лесно може да се установи контакт, който не е високомерен; общителен. Достъпен човек.
4. Който е съобразен с възможностите на мнозинството или на отделен човек. Достъпно удоволствие. Достъпни цени.
5. Който е лесен за разбиране, за проникване в същността му. Достъпна философия.
// същ. достъпност, достъпността, ж.
досущ нареч.
Разг. Съвсем, напълно. Мъжът и досущ като нея приказва.
досърби ме мин. св. досърбя ме, мин. прич. досърбяло ме, св.
— вж. досърбява ме.
досърбява ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досърби ме, св.; безл.
Неочаквано ме обхваща сърбеж; засърбява ме.
досягам досягаш, несв. и досегна, св.
1. Какво/кого. Протягам напред ръка, за да осъществя допир, контакт; докосвам, допирам. Не мога да досегна хляба.
2. Какво. В пряк контакт съм с нещо, докосвам се до нещо. Снимката почти досягаше картината.
3. Прен. Кого. За думи - оказвам влияние, въздействие върху някого; докосвам, засягам.
4. Прен. Остар. Какво. Отнасям се. Интересите му досягаха само тази област на науката.
- досягам се/досегна се.
1. Докосвам се, допирам се.
2. Остар. Засягам се, обиждам се.
дотам нареч.
1. До място, за което се говори. И как стигнахте чак дотам? С какво се пътува дотам?
2. Във висока степен, в такава степен. Дотам се привързах към това животно, че вече не мога да се освободя от него.
дотация мн. дотации, ж.
Спец. Безвъзмездни суми, отпускани от държавата на отделни предприятия, учреждения и др. за покриване на част от разходите ми. Това производство е на дотации.
дотегна дотегнеш, мин. св. дотегнах, мин. прич, дотегнал, св.
— вж. дотягам.
дотежа дотежиш, мин. св. дотежах, мин. прич. дотежал, св.
— вж. дотежавам.
дотежавам дотежаваш, несв. и дотежа, св.
1. На кого. Започвам да тежа при носене. Торбата му дотежа и той я пусна.
2. На кого. В тежест съм на някого; обременявам. Гледането на детето му дотежа.
3. Причинявам тъга, мъка на някого.
дотогава нареч.
До определен минал или бъдеш момент. До изпитите има още един месец, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да уча. Дотогава аз не знаех, че тя ще заминава.
дотолкова нареч.
Във висока степен; много, така, дотам (във 2 знач.). Дотолкова е намаляла водата, че се виждат камъните по дъното.
дотолкоз нареч.
Разг. Дотолкова.
дотрябва ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), св.
1. Внезапно изпитвам необходимост от нещо. Дотрябва ли ти нещо — обади се!
2. Пренебр. Не изпитвам необходимост от някого или от нещо, не се интересувам. Дотрябвали са ми твоите записки.
дотрябвам дотрябваш, св.; на кого.
Изведнъж ставам нужен, необходим. Дотрябвах на майка си в къщи.
дотук нареч.
1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей.
2. До този момент, за който се говори. Дотук можех да ти помагам, отсега нататък трябва сам да се справяш.
• Дотук ми дойде (заедно с жест, с който се посочва шията или челото). Разг. Омръзна ми, дотегна ми.
дотука нареч.
Дотук.
дотъмнее ми мин. св. дотъмня ми, мин. прич. дотъмняло ми, св.
— вж. дотъмнява ми.
дотъмнява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и дотъмнее ми, св.; безл.
1. Става ми тъмно пред очите, започва да ми се тъмнее от немощ или от болест; притъмнява ми, причернява ми.
2. Прен. Обхваща ме внезапно силен гняв, ярост, та не виждам; притъмнява ми, причернява ми.
дотърча дотърчиш, мин. св. дотърчах, мин. прич. дотърчал, св.
— вж. дотърчавам.
дотърчавам дотърчаваш, несв. и дотърча, св.
Разг. Пристигам някъде, търчейки; дотичвам.
дотътря дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотътрил, св.
— вж. дотътрям.
дотътрям дотътряш, несв. и дотътря, св.
1. Какво/кого. Премествам, докарвам до определено място, тътрейки; довличам, домъквам.
2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Довеждам със себе си нежелан гост или довеждам насила; домъквам.
— дотътрям се/дотътря се.
1. Пристигам някъде, тътрейки се; довличам се, домъквам се.
2. Прен. Разг. Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан или пък аз не желая да отида. Дотътрих се до лекарския кабинет.
дотягам дотягаш, несв. и дотегна, св.; на кого.
Предизвиквам досада, скука у някого; омръзвам. Този разговор ми дотегна.
дофин (фр. dauphin)
Ист. Титла на кралския наследник във Франция.
дофтасам дофтасаш, св.
- вж. дофтасвам.
дофтасвам дофтасваш, несв. и дофтасам, св.
Разг. Довтасвам.
дохаждам дохаждаш, несв.
Диал. Дохождам.
доход мн. доходи, м.
Обикн. ед. Пари, материални ценности и др., които някой (държава, учреждение, семейство, човек и др.) получава за своята дейност или от своя имот за определен период от време. Месечен доход. Годишен доход. Национален доход.
доходен доходна, доходно, мн. доходни, прил.
Който носи добър доход. Доходна работа. Доходно начинание.
// същ. доходност, доходността, ж.
доходоносен доходоносна, доходоносно, мн. доходоносни, прил.
Доходен.
доцент мн. доценти, м.
Университетско научно звание между асистент и професор, което дава право на лицето, което го носи, да чете лекционен курс. Доцент по медицина.
// прил. доцентски, доцентска, доцентско, мн. доцентски.
доцентура мн. доцентури, ж.
Обикн. ед. Процедура по откриване на доцентско място, както и самото място.
дочакам дочакаш, св.
— вж. дочаквам.
дочаквам дочакваш, несв. и дочакам, св.
1. Какво. Чакам до края на някакво действие или до настъпването на определен момент. Дочаках сватбата им.
2. Какво/кого. Чакам до пристигането на някого или на нещо. Едва дочаках влака от София. Ти закъсня и аз не можах да те дочакам.
3. Прен. Какво. За болен или възрастен човек - доживявам. Старецът дочака пролетта.
дочернее ми мин. св. дочерня ми, мин. прич. дочерняло ми, св.
— вж. дочернява ми.
дочернява ми (или ти. му, ѝ, ни, ви, им), несв. и дочернее ми, св.; безл.
1. Става ми лошо, става ми тъмно пред очите от слабост, болест и др.; причернява ми.
2. Прен. Обхваща ме гняв, яд, силно раздразнение; причернява ми.
дочувам дочуваш, несв. и дочуя, св.; какво.
1. Чувам, улавям със слуха си нещо, което се говори надалече от мен. Дочух песента ѝ.
2. Прен. Подразбирам, научавам. Дочух, че ще се женят.
дочуя дочуеш, мин. св. дочух, мин. прич. дочул, св.
— вж. дочувам.
доще ми се мин. св. дощя ми се, мин. прич. дощял ми се, св.
— вж. дощява ми се.
дощява ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и доще ми се, св.
Разг. Обзема ме желание за нещо или да направя нещо; приисква ми се. Дощя ми се печено пиле. Никога не ми се дощява да работя.
доя доиш, мин. св. доих, мин. прич. доил, несв.
1. Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя кравите.
2. Прен. Грубо. Кого. Получавам материални облаги от някого, като го мамя, изнудвам.
дояде ми се мин. св. дояде ми се, мин. прич. доял ми се, се.
— вж. дояжда ми се.
доядее ме мин. св. доядя ме, мин. прич. доядяло ме, св.
— вж. доядява ме.
доядява ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и доядее ме, св.; безл.
Обхваща ме яд; разгневявам се, ядосвам се.
дояжда ми (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и дояде ми се, св.
Обхваща ме желание да ям нещо или изобщо да ям. Доял ми се е шоколад. Дояде му се, защото не беше закусвал.
дояч мн. доячи, м.
Човек, чиято професия е да дои (в 1 знач.).
доячка мн. доячки, ж.
Жена дояч.
дравиди (санскр. dravida)
Индо-европейски народ, населяващ Южна Индия, платото Декан и Шри Ланка, сред които тамилите.
драг драга, драго, мн. драги, прил.
1. Който вдъхва нежност, радост, приятелство, любов; мил, скъп, свиден, желан. Драги приятели. Той ми е най-драг. Драги гости.
2. Остар. Който е с висока стойност; ценен, свиден.
• Давам мило и драго. Разг. Давам всичко.
• На драго сърце. С удоволствие.
драга (рус. драга от англ. drag) Мор. Техн.
1. Плаващо съоръжение за издълбаване на дъно, разработване на подводни наноси и полезни изкопаеми.
2. Уред за вадене на придънни растения и животни.
// гл. драгирам.
драгинко мн. драгинковци, м.
Диал. По-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му.
драгоман мн. драгомани, м.
1. Истор. Водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя.
2. Остар. Преводач към консулство.
драгоманин мн. драгомани, м.
Драгоман.
драгост драгостта, мн. драгости, ж. Остар.
1. Само ед. Удоволствие, удовлетвореност, радост.
2. Предмети, подаръци, хора, които предизвикват това чувство. Ти си драгост за мене.
драгоценен драгоценна, драгоценно, мн. драгоценни, прил.
Остар. Който е оценен високо, който има висока цена; скъпоценен, скъп. Драгоценни камъни. Драгоценен приятел.
драгоценност драгоценността, мн. драгоценности, ж. Остар.
1. Само ед. Качество на драгоценен.
2. Обикн. мн. Скъпи вещи, накити; скъпоценност.
драгун мн. драгуни, м.
Истор. Кавалерист, който се сражава и като пехотинец (в някои европейски армии в миналото).
драже мн. дражета, ср.
1. Само ед. Дребни бонбони с овална форма, обикн. произведени чрез покриване на ядки, карамел и др. със захар, шоколад.
2. Лекарствени таблетки, в които лечебната смес е покрита със захарен пласт. Пият се по две дражета три пъти на ден след ядене.
дразнение мн. дразнения, ср.
Въздействие върху живия организъм, което се изразява във възбуждането му, както и самото възбуждане. Неприятни дразнения. Обонятелно дразнение.
дразним дразнима, дразнимо, мн. дразними, прил.
Който може да реагира на дразнения.
// същ. дразнимост, дразнимостта, ж.
дразнител дразнителят, дразнителя, мн. дразнители, (два) дразнителя, м.
Явление, което предизвиква дразнение. Постоянен дразнител.
дразня дразниш, мин. св. дразних, мин. прич. дразнил, несв.
1. Кого/какво. Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд, дори гняв с умишлени действия или със своите качества. Дразня сестра си. Дразня кучето. Присъствието му ме дразни.
2. Какво. Възбуждам орган, сетиво и др., вкл. довеждам до болезненост. Мирисът на сирене дразнеше обонянието му. Пърженото дразни стомаха.
3. Кого. Предизвиквам нервно напрежение, вълнение, възбуда. Красивото момиче дразнеше всички мъже в залата и ги подтикваше към неприятни сравнения.
— дразня се. Ядосвам се, изпадам в раздразнение. Дразня се от подобни прояви.
драйфам драйфаш, несв.
Жарг. Повръщам.
драка мн. драки, ж.
1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките.
2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите, да се заяжда. Голяма си драка!
дракон мн. дракони, (два) дракона, м.
1. Митологично чудовище — крилат люспест змей, обикн. с няколко глави, през които издишва огън, и с остри нокти.
2. Вид крилати тропически гущери в Южна Азия и по тихоокеанските острови.
// прил. драконски, драконска, драконско, мн. драконски.
Дракон (гр. собств. Drakon)
1. Ист. Атински законодател (VII в. пр. Хр.), съставил закони, наказващи със смърт и най-малкото престъпление.
2. Прен. Жесток законодател и съдник.
- драконовски мерки - крайно строги, жестоки мерки.
драконов драконова, драконово, мн. драконови, прил.
1. Който се отнася до дракон; драконски.
2. Драконовски.
драконовски драконовска, драконовско, мн. драконовски, прил.
Който е много строг; жесток, деспотичен, безпощаден. Драконовски мерки. Драконовска политика.
драм (нгр. drami от гр. drachme 'драхма')
1. Ост. Мярка за тежина, равна на 1/400 от оката (3,2 г. ).
2. Прен. Нещо твърде малко, незначително.
драма мн. драми. ж.
1. Спец. Само ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма за създаване на сценични произведения.
2. Диалогична творба за сценично изпълнение, в която са представени сериозни конфликти между силни личности; пиеса.
3. Прен. Сериозен конфликт, обикн. с трагични последици (вкл. и жертви). Семейна драма.
драматизация мн. драматизации, ж. Спец.
1. Само ед. Драматизиране.
2. Произведение, резултат от драматизиране (в 1 знач.). Романът има няколко драматизации.
драматизирам драматизираш, несв. и св.; какво.
1. Спец. Приспособявам, пригаждам епическо произведение за изпълнение на сцена.
2. Прен. Усилвам драматизма (във 2 знач.), напрежението на нещо, като преувеличавам неговото значение, придавайки му съдбоносен характер. Не драматизирай нещата!
драматизъм само ед.
1. Спец. Напрегнатост на действието, която се свързва с острия драматичен конфликт.
2. Прен. Напрегнатост до краен предел, предизвикана от външен или вътрешен конфликт. Борбата между доброто и злото е изпълнена с драматизъм.
драматичен драматична, драматично, мн. драматични, прил.
1. Който се отнася към драма (в 1 и 2 знач.). Драматичен театър. Драматична актриса.
2. Който се отнася до драматизъм (във 2 знач.). Драматичен случай. Драматичен тон.
3. Спец. За глас на оперен певец — който се отличава с дълбочина, плътност. Драматичен сопран.
драматически драматическа, драматическо, мн. драматически, прил.
Драматичен (в 1 знач.).
драматург мн. драматурзи, м.
1. Писател, който основно пише драматически произведения.
2. Служебно лице в театъра, което подбира репертоара му.
драматургия само ед.
1. Умение, начин на създаване на драматически произведения.
2. Всички драматически произведения (в една литература, в творчеството на един писател и др.). Световна драматургия.
драмбой (рум. drimboi)
Нар. Вид прост духов музикален инструмент със звънлива пластинка.
дранголник мн. дранголници, (два) дранголника, м.
Разг. Пренебр. Затвор. Измъкнаха се от дранголника.
драпам драпаш, несв. Разг.
1. Остар. Кого/какво. Драскам, чеша.
2. Прен. Пренебр. Мъча се с всички сили и без да подбирам средства да постигна нешо. Цял живот драпах за тази служба.
3. Прен. Катеря се, изкачвам се, като полагам усилия. Един ден драпах, за да достигна върха.
— драпам се.
Карам се. Стига сте се драпали!
драперия мн. драперии, ж.
Набран тежък плат за завеса или покривало.
драпирам драпираш, несв. и св.; какво.
Набирам плат за украса на дреха, стая, зала и др.
драсвам драсваш, несв. и драсна, св.
1. Драскам от време на време или поединично. Драснах с молив. Драснах няколко реда.
2. Разг. Измъквам се, избягвам. Драснах от лекцията.
драскам драскаш, несв.
1. Какво, по какво. Движа остър предмет по повърхност, като оставям следи върху нея (черти, резки) и заедно с това предизвиквам специфичен шум. Драскам по масата. Някой драскаше по вратата.
2. Какво. Пиша, рисувам нещо набързо, небрежно (без да постигам значителни резултати). Драскам името си навсякъде. Драскаше от време на време романи.
3. Прен. Разг. Пренебр. Мъча се с всички сили и без да подбирам средства да постигна нещо; драпам.
драсканица мн. драсканици, м.
1. Обикн. мн. Изписани, нарисувани неумело, небрежно знаци, рисунки.
2. Пренебр. Незначителна, несъвършена в съдържателно, художествено или стилово отношение творба — литературно произведение, картина, текст и др.
драскач мн. драскачи, м.
Пренебр. Автор на безсъдържателни текстове, на текстове без художествена стойност. Драскачи много, писатели малко.
драскотина мн. драскотини, м.
Следа от остър предмет върху повърхност. Масата е покрита с драскотини. Имам няколко драскотини по ръката.
драскотя драскотиш, мин. св. драскотих, мин. прич. драскотил, несв.
Разг. Пренебр. Драскам (в 1 и 2 знач.).
драскулка мн. драскулки, ж.
Драсканица (в 1 знач.).
драсна драснеш, мин. св. драснах, мин. прич. драснал, св.
— вж. драсвам.
драстичен драстична, драстично, мн. драстични, прил.
1. Груб, невъздържан, необуздан. Драстични мерки. Драстичен език.
2. Който прави неприятно впечатление, оказва неприятно въздействие със своята дързост, грубост. Драстичен пример.
драхма (гр. drachme)
1. Сребърна и златна монета в др. Гърция.
2. Парична единица в съвременна Гърция (до въвеждане на Евро).
3. Стара аптекарска мярка, равна на 3,723 г в Русия и 3,888 г в Англия.
драцена (лат. dracaena от гр. drakainos 'драконовиден')
Бот. Тропически дървета и храсти, някои отглеждани като декоративни. Dracaena.
дращя дращеш и дращиш, мин. св. драсках, дращих, мин. прич. драскал, дращил, несв.
1. Драскам.
2. Разг. За звук — дразня слуха със своята дрезгавост.
дреб дребта, само ед., ж.
Дребни остатъци, отпадъци след развлачване на лен, вълна, памук и др
дребен дребна, дребно, мн. дребни, прил.
1. Който е малък по размери; ситен, нисък. Дребен човек.
2. Разг. Който е малък по възраст. Дребни деца.
3. Който е малък по стойност. Дребни пари. Дребни суми.
4. Който е малък по значението си, по значимостта си; незначителен, несъществен, маловажен. Дребен проблем.
5. Дребнав. Дребни сметки.
6. Който има малка собственост или се основава на малка собственост. Дребен земевладелец. Дребно стопанство. Дребно предприятие.
• Дребна риба. Човек, който няма особено значение, който е незначителен в своята област.
• Дребна шарка. Разг. Вид шарка на ситни пъпчици; морбили.
дребнав дребнава, дребнаво, мн. дребнави, прил.
1. Който придава голямо значение на дреболии; тесногръд, ограничен. Дребнав човек. Дребнави разсъждения.
2. Който се ограничава в собствените си егоистични цели и не се интересува от нищо друго.
3. Който се отнася до ограничени егоистични цели. Дребнави стремежи.
// същ. дребнавост, дребнавостта, ж.
дреболия мн. дреболии, ж.
1. Нещо незначително, несъществено, малко. В чекмеджето имаше всякакви дреболии. Този успех е дреболия в сравнение с това, което предстои.
2. Разг. Само мн. Вътрешните органи на животно — дроб, бъбреци, черва, шкембе и др., в качеството си на храна. Агнешки дреболии.
дребосък мн. дребосъци, м.
Дребен (в 1, 2 и 4 знач.) човек. Ей, дребосък! В културата той е дребосък.
древен древна, древно, мн. древни, прил.
Който се отнася към древността; старинен. Древни хора. Древна история. Древна мъдрост.
древност древността, само ед., ж.
Далечно минало.
дрезгав дрезгава, дрезгаво, мн. дрезгави, прил.
Който издава неясен, хриплив звук. Дрезгав глас. Дрезгав кларинет.
// същ. дрезгавост, дрезгавостта, ж.
дрезгав дрезгава, дрезгаво, мн. дрезгави, прил.
Полумрачен, смрачен, сумрачен; през който се виждат само контурите на предметите. Дрезгава светлина. Дрезгав мрак.
// същ. дрезгавина, ж.
дрезина мн. дрезини, ж.
Вагонетка, която се движи по релси механично или с мотор и с която се прекарват хора и материали (обикн. на близки разстояния).
дрейф дрейфът, дрейфа, само ед., м.
Ненасочено движение на плаващо тяло според посоката на вятъра или течението. Кораб на дрейф.
дрелка мн. дрелки, ж.
Вид инструмент, ръчен или електрически, за пробиване на дупки.
дремвам дремваш, несв.
Дрямвам.
дремна дремнеш, мин. св. дремнах, мин. прич. дремнал, св.
— вж. дрямвам.
дремя дремеш, мин. св. дрямах и дремах, мин. прич. дрямал и дремал, несв.
1. Намирам се в полусънно състояние, спя леко, за кратко време, без да се отпускам. В автобуса дремя през целия път.
2. Прен. Бездействам. Не дреми, ами направи нещо!
3. Прен. Скрит съм, не съм се проявил. В него дремеше талант на художник.
• Дреме ми на шапката. Разг. Пренебр. Безразлично ми е; не ми пука.
дрен (фр. drain от англ. drain)
1. Подземен канал за отвеждане на подпочвени води.
2. Мед. Тръбичка или марлена поставка за отвеждане на секреция или гной от рана.
// същ. дренаж.
// гл. дренирам.
дренаж обикн. ед. Спец.
1. В строителството — съоръжение за отводняване, за регулиране на подпочвени води.
2. В медицината — изтегляне на секреции от рана с помощта на специална тръбичка или марлен фитил.
// прил. дренажен, дренажна, дренажно, мн. дренажни.
дресирам дресираш, несв. и св.
1. Какво. Обучавам животно да изпълнява заповеди.
2. Прен. Разг. Кого. Насаждам навици според своята воля. Така е дресирала мъжа си.
// същ. дресиране, ср.
дресировач мн. дресировачи, м.
Дресьор.
дресировка само ед.
Дресура.
дресура само ед.
1. Дресиране.
2. Цирков номер с дресирани животни.
дресьор мн. дресьори, м.
Лице, което дресира животни.
дреха мн. дрехи, ж.
1. Ушита от плат или от кожа вещ, която служи за обличане; облекло. Облечи си дрехите, да не стоиш гол.
2. Разг. Само ед. Горно облекло (обикн. късо). Вземи си дрехата от закачалката.
• Горни/връхни дрехи. Дрехи, които се обличат върху другите дрехи.
• Долни дрехи. Дрехи, които се обличат на голо, непосредствено по тялото; бельо.
// същ. умал. дрешка, мн. дрешки, ж.
дрешник мн. дрешници, (два) дрешника, м.
Помещение, място, където се пазят дрехи (стенен гардероб, килер или долап вкъщи).
дриада (фр. dryade от гр. dryas, -ados no drys 'дъб')
Мит. Горска нимфа.
дриблирам дриблираш, несв. и св.
Спец. В спортни игри — правя дрибъл.
дрибъл само ед.
Спец. В спортни игри — продължителна игра с топката от един играч, който чрез специални движения не позволява на противника да му я отнеме.
дрипа мн. дрипи, ж.
1. Откъсната част, парче от дреха; парцал.
2. Разкъсана, изпокъсана дреха.
3. Прен. Отпаднал, отпуснат човек.
4. Прен. Пренебр. Човек без достойнство; безнравствен човек.
• Налягам си дрипите. Разг. Кротувам, не се съпротивлявам повече, слушам.
• Захвърлям като дрипа. Разг. Изоставям някого, без да казвам причината.
дрипав дрипава, дрипаво, мн. дрипави, прил.
1. Който е в дрипи. Дрипав човек.
2. Който е на дрипи. Дрипава дреха. Дрипаво облекло.
дрипльо мн. дрипльовци, м. Разг. Пренебр.
1. Човек в дрипави дрехи.
2. Прен. Бедняк.
дрискам дрискаш, несв.
Разг. За човек или животно — често, на пристъпи, тласъци изхвърлям редки изпражнения.
дрисък само ед.
1. Разг. Разстройство на стомашно-чревния тракт, при което се дриска; диария.
2. Прен. Грубо. Заядлив, дребнав човек.
дроб дробът, дроба, мн. дробове, (два) дроба, м.
Вътрешен орган у човек или животно.
• Бял дроб и бели дробове. Вътрешен дихателен орган, разположен в гръдния кош.
• Чер(ен) дроб. Жлеза за пречистване на кръвта, разположена в дясната част на коремната кухина под стомаха.
дроб дробта, мн. дроби, ж.
Спец. В математиката — нецяло число, по-малко от единица. Десетична дроб.
// прил. дробен, дробна, дробно, мн. дробни.
дроб-сърма само ед.
Печено ястие от агнешки дреболии и ориз.
дробилка мн. дробилки, ж.
Машина за дробене.
дробя дробиш, мин. св. дробих, мин. прич. дробил, несв.; какво.
1. Разделям на малки, дребни парчета (обикн. с неправилна форма). Дробя хляб.
2. Разг. Разделям на малки части. Дробя имот.
— дробя се.
Ставам на малки, дребни парчета. Хлябът се дроби.
• Каквото съм дробил, това ще сърбам. Ще получа съответстващото на действията ми, което обикн. е неприятно.
дрога мн. дроги, ж.
1. Спец. Изсушена билка с лекарствено предназначение или за наркотик.
2. Наркотик.
дрогерия мн. дрогерии, ж.
Истор. В близкото минало - магазин, в който са се продавали различни дребни стоки за бита и лекарства без рецепта.
дрогирам дрогираш, несв. и св.; кого.
Давам наркотик или друго упойващо средство.
— дрогирам се.
Приемам наркотик или друго упойващо средство.
дрожди само мн.
Едноклетъчни микроорганизми, които предизвикват ферментация на захарите.
дрозд дроздът, дрозда, мн. дроздове, (два) дрозда, м.
Вид прелетна пойна птица с пъстра перушина.
дропла мн. дропли, ж.
1. Вид тромава блатна или степна птица, подобна на жерав.
2. Прен. Разг. Пренебр. Едра, тромава и отпусната жена.
дропс дропсът, дропса, само ед., м.
Дребни кръгли бонбони от захар, без пълнеж.
// прил. дропсов, дропсова, дропсово, мн. дропсови.
дросел (нем. Drossel)
1. Ел. Бобина на магнитна сърцевина за регулиране на съпротивлението при променлив ток.
2. Техн. Клапан за регулиране пускането на газове, пара, вода.
друг друга, друго, мн. други, прил.
1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. От другата страна на улицата.
2. Числ. Втори. Един, че друг, че трети.
3. Следващ спрямо минал или бъдещ определен момент. На другата нощ.
4. Различен от посочения; инакъв. Работата е съвсем друга. Ти си друг — не си като мене.
5. Като същ. Този, който е извън обхвата, извън обема на посочените. Другите да му мислят.
• Едно-друго. Различни неща.
• Без друго. Без съмнение; и без това.
• Гледам с (по-) друго (други) око (очи). Отношението ми става различно.
• Друга работа съм. Разг. За лица — различен съм, обикн. по-добър.
• Това е друга работа. Това променя нещата, отношението ми.
• Това е друг въпрос. Това е странично, няма отношение към обсъждания проблем.
• Друго двайсет! Разг. Възклицание при учудване от нещо непредвидено, твърде неприятно.
• Друг път. Разг. За категоричен отказ.
• Един през друг. Всички заедно, безразборно.
другаде нареч.
На друго, различно място, не тук. Отивам да пея другаде. Бедата е другаде. Идвам от другаде.
другар другарят, другаря, мн. другари, м.
1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е добър другар.
2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения.
3. Истор. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.
4. Разг. Съпруг.
// прил. другарски, другарска, другарско, мн. другарски.
другарка мн. другарки, ж.
Жена другар.
друговерец мн. друговерци, м.
Човек, който изповядва друга, различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори.
// прил. друговерски, друговерска, друговерско, мн. друговерски.
другояче нареч.
По друг, различен начин; иначе, инак.
дружа дружиш, мин. св. дружих, мин. прич. дружил, несв.; с кого.
Поддържам другарски, приятелски отношения с някого. Никой не дружи с мен.
дружба само ед.
1. Близки отношения, които се основават на взаимно доверие, разбиране, преданост един на друг, общи интереси и др.; приятелство.
2. Разг. Любов.
дружба мн. дружби, ж.
Местна земеделска организация.
дружелюбен дружелюбна, дружелюбно, мн. дружелюбни, прил.
1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив. Дружелюбен човек.
2. Който е израз, проява на предразположение, на приятелско отношение; приветлив. Дружелюбна усмивка.
// същ. дружелюбност, дружелюбността, ж.
дружен дружна, дружно, мн. дружни, прил.
1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна компания.
2. Който се извършва, протича едновременно, съвместно; колективен. Дружен смях.
дружески дружеска, дружеско, мн. дружески, прил.
Другарски, приятелски.
дружество мн. дружества, ср.
1. Доброволна свободна организация, в която членовете са обединени от обща културна, възпитателна или друга цел; сдружение. Дружество на природозащитниците.
2. Истор. Най-малката местна организация в комунистическите младежки съюзи. Комсомолско дружество.
3. Спец. Вид съвместно предприятие, в което всеки от членовете участва със свой дял. Акционерно дружество.
дружина мн. дружини, ж.
1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори.
2. Истор. Група въоръжени лица с обща цел и обща бойна задача. Хайдушка дружина. Партизанската дружина.
3. Остар. Войсково подразделение, което се състои от няколко роти; батальон.
// прил. дружинен, дружинна, дружинно, мн. дружинни.
дружка мн. дружки, ж.
Разг. Другарка, приятелка. Вярна дружка.
друза (чеш. druza)
Геол. Група кристали, сраснали в единия край, образувани по стените на кухини.
друид (фр. druide от лат. druida)
1. Ист. Жрец у древните келти.
2. Прен. Свещенослужител.
// прил. друидски.
друидизъм (фр. druidisme по лат. druida 'друид')
Ист. Религия на древните келти, основана на обожествяване на природата, трансмиграция на душите и др.
друм друмът, друма, мн. друмове и друми, (два) друма.
Път.
• Царски друм. Широк и удобен път.
друмник мн. друмници, м.
Човек, който е по друмовете; пътник.
друсам друсаш, несв.
1. Какво/кого. Тръскам, подхвърлям леко нагоре. Друсам детето. Колата друсаше пътниците.
2. Какво. Играя, потропвам. Друсам хоро.
3. Разг. Какво. Клатя силно, за да съборя; тръскам. Започнах да друсам сливата.
4. Жарг. Бия, удрям.
— друсам се.
1. Движа се нагоре-надолу; клатя се, люлея се, треса се при игра или при движение.
2. Прен. Жарг. Приемам наркотик; дрогирам се.
дръвник мн. дръвници, (два) дръвника, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
дръглив дръглива, дръгливо, мн. дръгливи, прил.
Който е много слаб, мършав, неугледен. Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол.
// същ. дръгливост, дръгливостта, ж.
дръгна се дръгнеш се, мин. св. дръгнах се, мин. прич. дръгнал се, несв.
Разг. Чеша се. Кравата се дръгне о вратата.
дръжка мн. дръжки, ж.
1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена.
2. Стъбло на цвете. Препоръчвам ви цветя е дълги дръжки.
3. Жарг. Само мн. Нищо. - Какво има за ядене? - Дръжки.
дръзвам дръзваш, несв. и дръзна, св.
Проявявам смелост, дързост; осмелявам се. Дръзнах да се обадя.
дръзна дръзнеш, мин. св. дръзнах, мин. прич. дръзнал, св.
— вж. дръзвам.
дръзновен дръзновена, дръзновено, мн. дръзновени, прил.
Който проявява или изразява смелост, дързост; дързък. Дръзновени мечти.
// същ. дръзновеност, дръзновеността, ж.
дръзновение само ед.
Дързост, смелост, дръзновеност.
дръндар дръндарят, дръндаря, мн. дръндари, м.
Занаятчия, който разбива вълна и др. със специален уред.
дрънкалка мн. дрънкалки, ж.
1. Бебешка играчка, която дрънка при допир или при разлюляване.
2. Разг. Пренебр. Накит.
дрънкало мн. дрънкала, ср.
1. Дрънкалка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец.
дрънкам дрънкаш, несв.
1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня. Менците дрънкат долу на мегдана. В касичката нещо дрънкаше.
2. Удрям, разлюлявам нещо, та издава такива звуци. Дрънкам (с) герданите.
3. Разг. Пренебр. Свиря неумело на струнен или клавирен инструмент. Дрънкам на пиано.
4. За музикален инструмент — издавам нехармонични звукове. Пианото дрънкаше в съседната стая.
5. Прен. Разг. Пренебр. Говоря много, напусто. Стига си дрънкала, ами се хвани за работа.
6. Прен. Разг. Кого. Моля нетърпеливо, като повтарям често молбата си. Дрънкаше баща си да и купи шлифер.
— дрънкам се.
Разг. С кого. Закачам се, споря, карам се. Не се дрънкай с брат си.
дрънча дрънчиш, мин. св. дрънчах, мин. прич. дрънчал, несв.
Дрънкам (в 1, 2 и 4 знач.).
дръпвам дръпваш, несв. и дръпна, св.
1. Дърпам еднократно или поединично.
2. Разг. Започвам да се движа, да правя нещо много бързо, като изпреварвам другите.
дръпна дръпнеш, мин. св. дръпнах, мин. прич. дръпнал, св.
— вж. дръпвам.
дръпнат дръпната, дръпнато, мн. дръпнати, прил.
1. Който е неприветлив, несговорчив, често се обижда и показва демонстративно това. Дръпната барманка.
2. Който е израз, проява на неприветливост, несговорчивост. Дръпнато поведение.
// същ. дръпнатост, дръпнатостта, ж.
дръстя дръстиш, мин. св. дръстих , мин. прич. дръстил, несв. Диал.
1. Какво. Пера постелки, одеяла, като ги удрям във водата на река.
2. Какво. Удрям, чукам коноп или лен, за да отделя влакното.
3. Прен. Кого. Бия. Дръстя го всеки ден, ама не помага.
дрязга мн. дрязги, ж.
Обикн. мн. Недоразумения, дребни разправии, препирни.
дрямвам дрямваш, несв. и дремна, св.
Дремя (в 1 знач.) кратко време или от време на време. Ти иди дремни.
дрямка само ед.
Полусън, унес, лек сън.
дрян дрянът, дряна, мн. дрянове, (два) дряна, м.
Горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус. Откъснах клонче от дряна за сурвачка.
// прил. дрянов, дрянова, дряново, мн. дрянови.
дрянка мн. дренки, ж.
1. Плод на дрян.
2. Разг. Дрян.
• От един дол дренки. Разг. Пренебр. Еднакви в недостатъците си.
дряновица мн. дряновици, ж.
Дрянова тояга, пръчка.
дуализъм само ед.
1. Спец. Философско учение, което признава съсъществуването на две начала — идеално и материално.
2. Спец. В религиите — почитане на доброто и злото като две основополагащи начала.
// прил. дуалистичен, дуалистична, дуалистично, мн. дуалистични.
// прил. дуалистически, дуалистическа, дуалистическо, мн. дуалистически.
дуалис (лат. dualis)
Език. Двойствено число.
дублаж само ед.
Спец. Дублиране.
дубле (фр. double 'удвоен')
1. Метал, покрит с тънък двоен пласт благороден метал, и предмет, изработен от такъв метал.
2. Висококачествен вълнен плат с две лица.
дублет мн. дублета, (два) дублета, м.
1. Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приета в един език.
2. Втори екземпляр; дубликат.
// прил. дублетен, дублетна, дублетно, мн. дублетни.
дубликат мн. дубликати, (два) дубликата, м.
Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. Дубликат на свидетелство за раждане.
дублирам дублираш, несв. и св.
1. Спец. Подготвям роля в театрална постановка като резерв за заместване на основния изпълнител при нужда.
2. Спец. В киното — озвучавам филм в превод (обикн. на родния си език).
3. Спец. В хазарта — удвоявам залога.
4. Повтарям.
// същ. дублиране, ср.
дубльор мн. дубльори, м.
1. Актьор, който дублира друг в театрална постановка.
2. Четец, който изпълнява ролята при дублиране на друг език.
дубъл мн. дубли, (два) дубъла, м.
Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър.
дувар мн. дувари, (два) дувара, м.
Стена, зидана ограда, зид. Трябва да прескочите дувара.
дудук мн. дудуци, (два) дудука, м.
Диал. Дървена свирка, подобна на цафара.
дуел мн. дуели, (два) дуела, м.
Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел.
дуелирам се дуелираш се, несв. и св.
Участвам в дуел.
дует мн. дуети, (два) дуета, м.
1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует "Ритон".
2. Музикална творба, предназначена за двама изпълнители.
дузина мн. дузини, ж.
1. Дванайсет предмета (обикн. еднакви) или лица. Купих две дузини сладки.
2. Голяма група, голям брой. Дойдоха цяла дузина гости.
дузпа мн. дузпи, ж.
Спец. Във футбола - единайсетметров наказателен удар, който се изпълнява от един състезател, застанал сам срещу вратаря на противниковия отбор. Печеля мача с дузпи.
• Бия дузпата (на някого). Жарг. Изгонвам, изпъждам или изоставям, разделям се.
дук дукът, дука, мн. дукове, м.
Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи.
дукат (ит. ducato)
Ист. Стара венецианска сребърна, после златна монета от XIII в. с образа на дук (дож), разпространена в Европа до Първата световна война.
дукеса мн. дукеси, ж.
Жена или дъщеря на дук.
дуктилитет (нем. Duktilitat по лат. ductilis 'разтеглив')
Физ. Свойство на телата да се изтеглят на жици; ковкост, пластичност.
// прил. дуктилен.
дуло мн. дула, ср.
Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета.
Дулцинея (от исп. собств. Dulcinеа по лат. dulcis 'сладък')
1. Литер. Поетическо име, измислено от Дон Кихот за неговата възлюбена дама.
2. Прен. Шег. Възлюбена, дама на сърцето.
дум-дум междум.
За наподобяване на звуци от изстрели, тропане и др.
дум-дум неизм.
• Куршуми дум-дум. Вид куршуми, които се взривяват и разпръскват в тялото, като причиняват сериозни рани.
дума мн. думи, ж.
1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие. Колко думи използва един човек?
2. Обикн. мн. Приказки, разказани неща (често лоши, неприятни за някого). Гледаше го как говори, но думите му не проникваха в съзнанието ѝ. Хорските думи не ме засягат.
3. Разг. Обикн. ед. Говорене. Пресичам думата на някого.
4. Само ед. Мнение, становище. Кажи си думата!
5. Разг. Само ед. Обещание. Давам думата си. Дадохме си дума.
6. Прен. Само ед. Постижение в някоя област. Нова дума на техниката.
• Вземам думата. Правя изказване на събрание.
• Давам думата. Разрешавам изказване на събрание.
• Имам думата. Разрешено ми е изказване на събрание.
• Отнемам думата. Забранявам, прекъсвам изказване на събрание.
• Вземам си думите назад. Разг. Извинявам се за несправедливо обвинение или изказване.
• Губя ума и дума. Стреснат съм, стъписан съм, та не мога да реагирам — да мисля и да говоря.
думам думаш, несв.
Разг. Казвам, говоря, приказвам.
думан само ед. Диал.
1. Мъгла.
2. Дим, пушек, прах.
думвам думваш, несв. и думна, св.
Думкам веднъж или поединично. Думнаха няколко изстрела.
думкам думкаш, несв. Разг.
1. По какво, с какво, какво. Произвеждам тъп звук, като удрям по някакъв предмет. Думкам по вратата. Думкам (по) тъпана.
2. За ударен музикален инструмент - издавам тъп звук при удряне.
3. Разг. Кого. Удрям. Думкам по главата.
думна думнеш, мин. св. думнах, мин. прич. думнал, св.
— вж. думвам.
дунапрен само ед.
Изкуствена мека и пореста материя, употребявана в бита и в промишлеността. Дюшек от дунапрен.
// прил. дунапренов, дунапренова, дунапреново, мн. дунапренови. Дунапренова възглавница.
дунда мн. дунди, ж.
Разг. Пренебр. Дундеста жена.
дундест дундеста, дундесто, мн. дундести, прил.
Който е с възпълно, обемисто тяло. Дундесто дете. Дундеста жена.
дундьо мн. дундьовци, м.
Разг. Пренебр. Дундест мъж или дундесто момче.
дуо само ед.
Дует.
дуоденум (нлат. duodenum по лат. duodenum (digitorum) '(дълъг) дванадесет пръста')
Анат. Дванадесетопръстник.
// прил. дуоденален.
дуоника (по лат. duo 'два')
Спорт. Гимнастически упражнения за изпълнение по двойки.
дупка мн. дупки, ж.
1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише.
2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет. Копая дупки. Миша дупка. Дупка в дървото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Тясно жилищно помещение.
4. Прен. Жарг. Промеждутък между учебни часове; прозорец.
• Миша дупка. Скрито, потайно място; скривалище.
• До дупка. Разг. Докрай.
• Дупка в морето. Разг. Ирон. Нещо безсмислено, т. е. нищо.
• Имам дупки за запушване. Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
• Девета дупка на кавала. Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.
дуплекс само ед.
1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки.
2. За телефон — една линия с два телефонни поста.
дуплика (нем. Duplik по лат. duplico 'удвоявам')
В парламентарния ред - реплика към реплика.
дупча дупчиш, мин. св. дупчих, мин. прич. дупчил, несв.; какво/кого.
1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената.
2. Хапя, бода. Комарите ме дупчиха цяла нощ.
дупчест дупчеста, дупчесто, мн. дупчести, прил.
По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста блуза.
дур междум.
Остар. Стой! Спри!
дуралуминий дуралуминият, дуралуминия, само ед., м.
Спец. Твърда и лека сплав на алуминий с мед и други метали, използвана в самолето-строенето.
// прил. дуралуминиев, дуралуминиева, дуралуминиево, мн. дуралуминиеви.
дуратив (нем. Durativ от лат. durativus 'продължителен')
Грам. Глаголна форма за продължителност.
дух духът, духа, мн. духове и духове, (два) духа, м.
1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности.
2. Вътрешна, нравствена, волева сила на човек. Имам силен дух. Духовете са разбудени.
3. Само ед. Нематериално начало при сътворението, което след смъртта напуска тялото.
4. В митологичните представи — нематериален образ на покойник. Из къщата бродят духове.
5. Прен. Само ед. Съдържание, истински смисъл на нещо. В духа на промените.
6. Прен. Само ед. Вътрешни взаимоотношения в колектив и изграденото в зависимост от тях настроение. В кабинета витаеше дух на нетърпимост.
• Предавам богу дух. Умирам.
духало мн. духала, ср.
1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях).
2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмент.
духам духаш, несв.
1. Предизвиквам въздушно течение, движение. Вятърът духа. Духам с ветрило.
2. Безл. Става течение, чувства се вятър. Тук духа.
3. Изпускам през закръглени свити устни силна струя въздух. Духам огъня, за да гори. Духам на ръцете си.
4. Разг. Какво. Гася. Духам свещ.
• Гоня тоя/оня, дето духа. Разг. Върша нещо, което няма смисъл; гоня вятъра.
• Накъде духа вятърът. Разг. Каква е посоката на развитие на нещата.
• Ще го духам. Жарг. Няма да стане това, което искам.
духвам духваш, несв. и духна, св.
1. Духам изведнъж, еднократно или поединично, на тласъци. Духна вятър. Духнах дим към компанията.
2. Какво. Изгасям с духане. Духни свещта и лягай!
3. Прен. Жарг. Избягвам, побягвам, оттеглям се. Духнаха от затвора.
духна духнеш, мин. св. духнах, мин. прич. духнал, св.
— вж. духвам.
духов духова, духово, мн. духови, прил.
• Духов музикален инструмент. Който издава звук след духане в него с уста.
• Духова музика. Музика за духов оркестър.
• Духов оркестър. Оркестър от духови музикални инструменти.
духовен духовна, духовно, мн. духовни, прил.
1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен свят. Духовна връзка. Духовен живот.
2. Който се отнася до църквата; свещенически, църковен, религиозен. Духовен сан.
// същ. духовност, духовността, ж. (в 1 знач.).
духовенство мн. духовенства, ср.
Всички служители на една църква; клир. Православно духовенство.
духовит духовита, духовито, мн. духовити, прил.
1. Който проявява остроумие, който е с добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовит човек.
2. Който е израз, проява на остроумие, добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовита забележка.
// същ. духовитост, духовитостта, ж.
духовник мн. духовници, м.
Църковен служител; свещенослужител.
// прил. духовнически, духовническа, духовническо, мн. духовнически.
духом нареч.
1. С духа си (в 1 знач.), с разума и съзнанието си, не с тялото си. Духом не съм тук.
2. По дух (във 2 знач.). Не се отпускайте духом.
дуче (ит. duce 'вожд')
1. Ист. Титла на италианския фашистки водач Мусолини.
2. Прен. Самоволен управник.
душ душът, душа, мн. душове, (два) душа, м.
Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки.
• Вземам душ. Къпя се с такова приспособление.
душа душиш, мин. св. душих, мин. прич. душил, несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.
душа мн. души. ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
• Бера душа. Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). Много харесвам.
• До дъното на душата си. Дълбоко.
• За душата. Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. Разг. Много ми харесва.
душа душиш, мин. св. душих, мин. прич. душил, несв.
1. Кого/какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого/какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
— душа се.
Задушавам се.
душевен душевна, душевно, мн. душевни, прил.
Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа. Душевно спокойствие. Душевна болест.
// същ. душевност, душевността.
душен душна, душно, мн. душни, прил.
Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност.
души само мн.
След числително или някои местоимения. Хора, човеци. Колко души са в стаята?
душман мн. душмани, м.
Разг. Душманин.
душманин мн. душмани, м.
Разг. Враг, неприятел.
дхарма (санскр. dharma)
Рел. В индуизма - религиозен и морален закон, ръководещ индивидуалното поведение.
дъб дъбът, дъба, мн. дъбове, (два) дъба, м.
Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се използва в строителството, за изработка на мебели и др.
// прил. дъбов, дъбова, дъбово, мн. дъбови. Дъбова маса. Дъбов паркет.
дъбак мн. дъбаци, (два) дъбака, м.
Дъбова гора.
дъбилен дъбилна, дъбилно, мн. дъбилни, прил.
Който служи за щавене, за обработка на кожа. Дъбилно вещество.
дъбрава мн. дъбрави, ж.
1. Млада гъста гора (обикн. дъбова).
2. Обикн. мн. Труднопроходима, величествена, девствена гора.
дъвка мн. дъвки, ж.
Подсладено и ароматизирано еластично вещество за дъвкане.
дъвкателен дъвкателна, дъвкателно, мн. дъвкателни, прил.
Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган.
дъвча дъвчеш, мин. св. дъвках, мин. прич. дъвкал, несв.
1. Какво. Мачкам, дробя, разкъсвам със зъби, обикн. храна. Трудно дъвча месо. Не дъвчи молива си.
2. Прен. Разг. Не говоря ясно, не артикулирам правилно. Дъвче си думите.
3. Прен. Повтарям многократно едно и също нещо; предъвквам.
4. Прен. Разг. Кого. Мърморя, карам се, съветвам, одумвам. Стига сме дъвкали момчето — оставете го на мира!
• Дъвча му кокалите. Клюкарствам, злословя.
• Какви ще ги дъвча. Разг. Нямам изход, ще трябва да извърша нещо, което не желая.
дъвчащ дъвчаща, дъвчащо, мн. дъвчащи, прил.
1. Който дъвче.
2. Разг. Който може да се дъвче. Дъвчащи бонбони.
дъга мн. дъги, ж.
1. Част от окръжност; заоблена крива. Чертая дъга е пергел.
2. Дъгообразен предмет. Дъгата над вратата наполовина се беше разрушила. Стегнах дъгите на бъчвата.
3. Природно явление след дъжд — разноцветна ивица на небето, в която се виждат цветовете на спектъра в резултат от пречупването на слънчевите лъчи в дъждовните капки.
// прил. дъгов, дъгова, дъгово, мн. дъгови.
дъгообразен дъгообразна, дъгообразно, мн. дъгообразни, прил.
Който е с форма на дъга (в 1 знач.).
дъжд дъждът, дъжда, мн. дъждове, м.
1. Природно явление — водни капки или струи, които падат от облаците. Проливен дъжд.
2. Прен. Само ед. Изобилие, множество. Дъжд от аплодисменти. Дъжд от падащи листа.
дъжделив дъжделива, дъжделиво, мн. дъжделиви, прил.
През който често пада дъжд; дъждовит, дъждовен. Дъжделив ден.
дъждобран мн. дъждобрани, (два) дъждобрана, м.
Вид тънка наметка, която не пропуска вода.
дъждовален дъждовална, дъждовално, мн. дъждовални, прил.
• Дъждовална машина/инсталация. Напоителна машина/инсталация, която разпръсква вода под формата на дъжд.
дъждовен дъждовна, дъждовно, мн. дъждовни, прил.
1. Дъждовит, дъжделив. Дъждовен период.
2. Който е от дъжд. Дъждовна вода.
3. Който носи дъжд. Дъждовен облак.
// същ. дъждовност, дъждовността, ж. (в 1 знач.).
• Дъждовен червей. Червей, който излиза от земята след дъжд.
дъждовит дъждовита, дъждовито, мн. дъждовити, прил.
През който често или без прекъсване пада дъжд; дъжделив, дъждовен. Дъждовита утрин.
дъждовник мн. дъждовници, (два) дъждовника, м.
Подобно на гущер животно с тъмна кожа на жълти петна; саламандър.
дъждувам дъждуваш, несв.
Поливам с дъждовална инсталация.
дълбая дълбаеш, мин. св. дълбах, мин. прич. дълбал, несв.; какво, в какво.
1. Правя дупка в нещо с помощта на инструмент; ровя.
2. Гравирам, резбовам.
3. Прен. Разг. Прониквам на-дълбоко в същността на нещата; ровя се. Дълбая този проблем от години.
— дълбая се.
Дълбая (в 3 знач.); ровя се, задълбочавам се.
дълбина мн. дълбини, ж.
Дълбочина. Морски дълбини.
дълбок дълбока, дълбоко, мн. дълбоки, прил.
1. Който има голяма дълбочина (в 1 знач.). Дълбок кладенец. Дълбока дупка. Дълбока пещера. Дълбок съд.
2. Разг. С дълбочина.
3. Който е на голямо разстояние в пространството или във времето; отдалечен, далечен. Дълбок тил. Дълбока древност.
4. Прен. Който идва от дълбините на човек, от най-съкровената му същност. Дълбок глас. Дълбок стон. Дълбоко съжаление.
5. Прен. Който е стигнал до крайна или връхна точка в развитието си. Дълбока старост. Дълбока зима. Дълбока криза.
6. Прен. Който прониква много навътре в същността на нещата; съдържателен, значителен. Дълбок ум. Дълбок анализ. Дълбоки промени.
дълбокомислен дълбокомислена, дълбокомислено, мн. дълбокомислени, прил.
1. Който е обмислен задълбочено, който има дълбок смисъл; задълбочен. Дълбокомислен отговор.
2. Прен. Ирон. Който външно изглежда, че е с дълбок смисъл, а всъщност не е. Дълбокомислени думи.
// същ. дълбокомисленост, дълбокомислеността, ж.
дълбокомислие само ед.
Дълбокомисленост.
дълбочина мн. дълбочини, ж.
1. Размер, който показва разстоянието от повърхността надолу по вертикала или от отвора надолу по верти-кала и от отвора навътре по хоризонтала. Дълбочина на река. Тенджери с различна дълбочина. Дълбочина на пещера.
2. Голяма отдалеченост по място или по време и местност, територия, площ, разположена на голямо разстояние.
3. Прен. Пределна, крайна степен в някакво изживяване. Дълбочина на чувството.
4. Прен. Дълбока, скрита същност. Анализът достига до дълбочината на романа.
5. Прен. Съдържателност. Философска дълбочина.
дълг дългът, дълга, мн. дългове, (два) дълга, м.
1. Само ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на обществото или на отделен негов колектив. Дълг към родината. Чувство за дълг.
2. Парично задължение, заем, който трябва да се изплати. Затънал съм в дългове.
дълго- Първа съставна част на сложни думи със значение дълъг, дълго, напр. дългокрак, дългокос, дългоочакван, дълговременен и др.
дълголетие мн. дълголетия, ср.
1. Само ед. Дълъг живот.
2. Само мн. Дълги години. От дълголетия сме мачкани и унижавани.
дължа дължиш, мин. св. дължах, мин. прич. дължал, св.; какво.
1. Имам дълг (паричен или нравствен). Дължа пари. Дължа ти удовлетворение.
2. Получил съм нещо в резултат от действията на някого или от съществуването на нещо. На него дължа своя успех.
дължим дължима, дължимо, мн. дължими, прил.
Който се дължи; който е дълг на човека. Дължима сума. Дължима почит.
дължина мн. дължини, ж.
1. Размер, който показва разстоянието между най-отдалечените точки, най-отдалечените краища на линия, предмет. Дължината на леглото е малко повече от два метра.
2. Спец. Географска координата, която се измерва по Гринуичкия меридиан.
3. Продължителност. Дължината на филма е два часа.
дълъг дълга, дълго, мн. дълги, прил.
1. Който е с относително голяма дължина, над средната. Дълъг влак.
2. Който има определена дължина. Завесата е дълга два метра.
3. Който трае много време; продължителен. Дълъг филм. Дълга раздяла. Без него нощта беше дълга.
4. Само мн. Със съществителни, означаващи време — многоброен, много. Дълги нощи будуваше без него.
5. Разг. Висок. Колко си дълъг!
• Дълга и широка. За случка, история, за разказването на която е необходимо много време (обикн. защото е объркана и неприятна).
• Дълъг панталон. Панталон до глезените.
• Имам дълъг език. Говоря много и необмислено, без да се съобразявам, че мога да засегна някого.
• Имам дълга ръка. Крадлив съм.
• Имам дълги уши. Любопитен съм, научавам първи всички клюки.
дъмпинг само ед.
Спец. Насищане на пазара със стоки на цени, по-ниски от реалните, с цел да се елиминира конкуренцията. Правя дъмпинг.
// прил. дъмпингов, дъмпингова, дъмпингово, мн. дъмпингови.
дънер мн. дънери, (два) дънера, м.
1. Част от дърво между корените и короната; ствол.
2. Пън. Седнах на дънера.
дънест дънеста, дънесто, мн. дънести, прил.
За облекло, шапка — който е с голямо, провиснало дъно. Дънести панталони.
дънки само мн.
Вид панталони от здрав и обикн. твърд памучен плат.
дъно мн. дъна, ср.
1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море.
2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъбната форма. Дъно на тенджера. Дъно на чанта. Дъно на кораб. Дъно на шапка.
3. Част от панталони, потури, която покрива седалището.
4. Най-отдалеченото от входа място в помещение, къща и др. В дъното на стаята.
5. Прен. Най-низше, най-принизено положение в обществото.
• До дъно. Изцяло, докрай.
• Стоя/съм в дъното (на нещо). Причина съм, подстрекател съм да се извърши нещо.
дъня дъниш. мин. св. дъних, мин. прич. дънил, несв.
1. Диал. Кого. Бия, удрям.
2. Жарг. Какво. Пускам да свири силно. Дъня радиото. Дъня музиката.
3. Жарг. Пия алкохол.
— дъня се.
Жарг. Пропадам, издънвам се.
дървар дърварят, дърваря, мн. дървари, м.
Горски работник, който събира дърва - сече ги, кастри ги и ги подготвя за преработката им в дървен материал.
// прил. дърварски, дърварска, дърварско, мн. дърварски.
дърварство само ед.
Занятие на дървар.
дървен дървена, дървено, мн. дървени, прил.
1. Който е направен, добит от дърво. Дървена маса. Дървен материал.
2. Прен. Който е слабо-подвижен, нееластичен, лишен от гъвкавост. Кракът ми е като дървен.
3. Прен. Който е с бавноподвижен ум; ограничен. Дървена глава.
4. Прен. Лишен от изразителност, от емоционалност; скован, неизразителен. Дървена физиономия.
• Дървено масло. Зехтин.
• Дървен философ. Пренебр. Човек, който много приказва, обикн. празни приказки, а нищо не върши.
дървеница мн. дървеници, ж.
Смучещо кръв насекомо с лещовидна форма, което живее в дървени мебели или стени.
дървения само ед.
Дървените части на жилище или на мебел.
дървесен дървесна, дървесно, мн. дървесни, прил.
1. Който принадлежи на дърво. Дървесни клони.
2. Който е от дърво или от дървета. Дървесен вид. Дървесна смола.
дървесина само ед.
Вещество, от което се състоят дървесните тъкани.
// прил. дървесинен, дървесинна, дървесинно, мн. дървесинни.
дърво мн. дървета или дърва, ср.
1. С мн. дървета. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, които образуват корона.
2. С мн. дървета. Отсечен или отрязан екземпляр от този вид.
3. С мн. дърва. Нарязано и нацепено за огрев парче от този растителен вид. Донесох дърва за печката.
4. Само ед. Този растителен вид като материя, материал. Мебели от дърво.
дърводелец мн. дърводелци, м.
Лице, което прави, произвежда различни предмети от дърво.
// прил. дърводелски, дърводелска, дърводелско, мн. дърводелски. Дърводелски сечива.
дърводелство само ед.
Занятие на дърводелец.
дърворезба мн. дърворезби, ж.
Резба върху дърво, както и предметите, върху които има такава резба.
дърдорко мн. дърдорковци, м.
Разг. Пренебр. Човек, който дърдори.
дърдоря дърдориш, мин. св. дърдорих, мин. прич. дърдорил, несв.
Пренебр. Говоря много, без прекъсване, обикн. за незначителни неща; бърборя.
държа държиш, мин. св. държах, мин. прич. държал, несв.
1. Какво/кого. След като взема/ хвана в/с ръце, не изпускам. Държа чанта. Държа детето.
2. Какво/кого. Поддържам, задържам, крепя, подкрепям. Колоните държат цялата сграда. Там ме държеше моето любопитство.
3. Принуждавам някой или нещо да остане на определено място или в определено положение, състояние. Държах го под ключ. Държа под напрежение.
4. Какво. Запазвам в положението, до което съм го довел. Държа очите си отворени.
5. Какво/кого. Пазя, запазвам.
6. Прен. Разг. В силата си съм, мога да се справям. Стар е, ама държи.
7. Прен. Разг. Какво. Имам в стопанството си някакви животни. Дядото държеше една крава и няколко кокошки.
8. Прен. Разг. Спазвам определена посока, не се отклонявам от направлението на придвижване. Ти дръж на север, право на север!
9. Разг. Смятам за много важен, за много ценен; уважавам, милея. Държа на него.
10. Какво. Реализирам действието, което се съдържа в следващото съществително име. Държа реч.
държава мн. държави, ж.
Политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти — изпълнителна, законодателна, съдебна, както и територията, върху която се разпростира тази организация; страна.
// прил. държавен, държавна, държавно, мн. държавни. Държавен глава.
държавник мн. държавници, м.
Човек, който заема висш пост в държавните органи на властта. Велик държавник.
// прил. държавнически, държавническа, държавническо, мн. държавнически.
държание само ед.
Характер на постъпките, на действията, отношение към другите; поведение.
държанка мн. държанки, ж.
Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа.
държелив държелива, държеливо, мн. държеливи, прил.
Разг. Който издържа много; издръжлив. Той е държелив на пиене. Държелив старец.
// същ. държеливост, държеливостта, ж.
дързост дързостта, мн. дързости, ж.
1. Само ед. Качество на дързък.
2. Обикн. мн. Дръзка проява.
дързък дръзка, дръзко, мн. дръзки, прил.
1. Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смелост. Дързък човек. Дръзка постъпка.
2. Който преминава отвъд ограниченията, отвъд нормите на общоприетото, на приемливото; оскърбителен, груб. Дръзко поведение. Дързък тон.
дърля се дърлиш се, мин. св. дърлих, мин. прич. дърлил се, несв.; с кого.
Разг. Карам се, заяждам се, споря.
дърпам дърпаш, несв.
1. Какво/кого. Хващам с ръка и опъвам; тегля. Дърпаха я за плитката. Дърпам чантата от ръцете му.
2. Разг. Пуша, поемам тютюнев дим.
3. Прен. Разг. Грабя. Всеки дърпа от имота.
4. Прен. Разг. Кого. Държа отговорен. Ще ме дърпа ръководството за тази постъпка.
5. Кого. Търся заради качествата му. Добър майстор — всички го дърпат.
— дърпам се.
Съпротивлявам се, мъча се да се освободя от някого или от някакво задължение. Дърпам се да ме пуснат. Тя го кара да се жени, той се дърпа.
дърт дърта, дърто, мн. дърти, прил. Разг.
1. Стар, възрастен.
2. Пренебр. Който се е усъвършенствал дълго време; опитен. Дърта лъжкиня.
дъртак мн. дъртаци, м.
Разг. Грубо. Стар, възрастен мъж.
// прил. дъртешки, дъртешка, дъртешко, мн. дъртешки.
дъска мн. дъски, ж.
1. Плоска изрезка по дължината на дърво. Дъска на под.
2. Разг. Само мн. Самият под.
3. Разг. В училище — дървено табло за писане с тебешир върху него; черна дъска. Излез на дъската!
// прил. дъсчен, дъсчена, дъсчено, мн. дъсчени. Дъсчен под.
• Мърда ми/хлопа ми дъската. Разг. Не съм наред душевно; смахнат, побъркан съм.
дъскорезница мн. дъскорезници, ж.
Работилница за бичене на трупи и рязане на дъски.
дъх дъхът, дъха, само ед., м.
1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх.
2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки.
дъхав дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил.
Който има приятен дъх (във 2 знач.); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки.
// същ. дъхавост, дъхавостта, ж.
дъхам дъхаш, несв.
1. Издишвам по посока на някого. Често ми дъха, за да видя дали мирише на алкохол.
2. Мириша. Дъхам на роза. Дъхам на ракия.
3. Изпускам аромат. Поляната дъхаше на окосена трева.
дъхвам дъхваш, несв. и дъхна, св.
Дъхам веднъж или поединично, с прекъсвания. Ако не си пушил, защо не ми дъхнеш.
дъхна дъхнеш, мин. св. дъхнах, мин. прич. лъхнал, св.
— вж. дъхвам.
дъщеря мн. дъщери, ж.
1. Дете момиче по отношение на родителите си.
2. Прен. Жена по отношение на родина, народ.
дюбел мн. дюбели, (два) дюбела, м.
Пластмасова втулка с вътрешна резба, която се монтира в отвор, дупка и служи за закрепване на носеща конструкция посредством винт.
дюдюкам дюдюкаш, несв.
1. Свиря с уста.
2. Свиря с уста и викам, за да изразя недоволството си, възмущението си от някого; освирквам.
дюза мн. дюзи, ж.
1. Отвор за пропускане и регулиране на преминаващи газове, изпарения и др.
2. Конусовидна тръба за вкарване на пара, за впръскване на течност и др.
дюим дюимът, дюима, мн. дюимове, (два) дюима, м.
Мярка за дължина, равна на 2,54 см.
// прил. дюимов, дюимова, дюимово, мн. дюзимови.
дюкян мн. дюкяни, (два) дюкяна, м.
1. Остар. Магазин.
2. Остар. Работилница.
3. Разг. Цепка с копчета или цип отпред на мъжки панталон. Дюкянът ти се е отворил.
дюлгер мн. дюлгери, м.
Дюлгерин.
дюлгерин мн. дюлгери, м.
Строител зидар.
// прил. дюлгерски, дюлгерска, дюлгерско. мн. дюлгерски.
дюля мн. дюли, ж.
Едър ароматен плод, покрит с жълта кожа с мъх, и дървото, на което расте.
// прил. дюлев, дюлева, дюлево, мн. дюлеви. Дюлево сладко.
дюна мн. дюни, ж.
Обикн. мн. Естествен пясъчен хълм в пустиня, край брега на море и другаде.
дюс прил., неизм. Разг.
1. Равен, гладък.
2. Едноцветен.
дюстабан само ед.
Разг. Плоско стъпало на човешки крак.
дюшек мн. дюшеци, (два) дюшека, м.
Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между пружината на легло и чаршафа).
дюшеме мн. дюшемета, ср.
Дъсчен под.
дявам дяваш, несв. и дяна, св. Разг.
1. Какво. Слагам, поставям, турям. Къде дяна ключа?
2. Какво. Прахосвам. Къде дяна толкова пари?
— дявам се/дяна се.
Разг. Скривам се, загубвам се. Къде се дяна тая кокошка?
дявол мн. дяволи, (два) дявола, м.
1. Според религиите представи — антипод на Бога, въплъщение на злото; сатана.
2. Разг. Хитрец, измамник. Той е голям дявол. Тя е голям дявол.
// прил. дяволски, дяволска, дяволско, мн. дяволски.
• Върви/иди по дяволите. Върви си, махай се.
• Дърпам дявола за опашката. Предизвиквам някого, излагам се на риск.
• Малкият дявол. Разг. По-малкото зло.
• По-черен от дявола. Прекалено лош.
дяволит дяволита, дяволито, мн. дяволити, прил.
1. Който умее да се шегува, често се закача; хитър, закачлив, остроумен. Дяволита мома.
2. Който е израз на хитрост, лукавство, остроумие. Дяволит смях.
// същ. дяволитост, дяволитостта, ж.
дяволия мн. дяволии, ж.
1. Хитрина, шега, закачка.
2. Нещо странно, непознато, неизвестно или трудноразбираемо. Тая дяволия не иска да пише.
дяволувам дяволуваш, несв.
Разг. Проявявам се като дявол (във 2 знач.); хитрувам.
дяволщина мн. дяволщини, ж.
Остар. Дяволия.
дядо мн. дядовци и деди, ср.
1. С мн. дядовци. Мъж по отношение на своите внуци. Моят дядо беше учител.
2. С мн. дядовци. Стар човек; старец. В селото бяха останали само дядовци и баби.
3. Разг. Тъст и обръщение към тъст.
4. Разг. Почтително обръщение към духовни лица. Дядо попе.
5. Само мн.: деди. Прадеди, родоначалници, предшественици.
// прил. дядов, дядова, дядово, мн. дядови.
• Дядо Мраз/Дядо Коледа. Старец, който носи коледни или новогодишни подаръци, обикн. на децата.
• Дядо Иван. Разг. Истор. Русия.
дякон мн. дякони, м.
Спец. Църковен служител — помощник на свещеник, който участва в службата, но няма право сам да извършва богослужение.
// прил. дяконов, дяконова, дяконово, мн. дяконови.
дял делът, дела, мн. дялове, (два) дяла, м.
1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне. Дял от имот.
2. Отделна част от книга, наука, закон и др. Дял първи. Граматиката е дял от науката за езика.
3. Спец. Внесен от някого капитал в акционерно дружество и под., който носи съответстваща печалба.
4. Прен. Само ед. Орис, съдба. Такъв бил делът ми.
// прил. дялов, дялова, дялово, мн. дялови (в 3 знач.). Дялово участие.
дялам дялаш, несв.; какво.
С помощта на инструменти отделям постепенно частици от някакъв материал, за да му придам желаната форма. Дялам дърво. Дялам мрамор.
дялвам дялваш, несв. и дялна, св.
Дялам веднъж.
дялна делнеш, мин. св. дялнах, мин. прич. дялнал, св.
— вж. дялвам.
дяна денеш, мин. св. дянах, мин. прич. дянал, св.
— вж. дявам.