Дума Описание
ча-ча неизм. 1. Бърз латиноамерикански танц. 2. Музиката за такъв танц.
чавка мн. чавки, ж. Подобна на врана креслива птица с черни пера и светлосива шия.
чад чадът, чада, само ед., м. Остар. Задушлив дим, пушек.
чадо мн. чада, ср. 1. Чедо. 2. Обръщение на духовно лице към мирянин.
чадър мн. чадъри, (два) чадъра, м. 1. Предмет с полусферична форма от опънато платно за предпазване от дъжд или слънце. Плажен чадър. Сгъваем чадър. 2. Прен. Съвкупност от клони на дърво, които имат такава форма. Под огромния чадър на ореха. // същ. умал. чадърче, ми. чадърчета, ср. • Български(ят) чадър. Сигурно, изпитано оръжие, обикновено прикрито в друг предмет.
чаен чаена и чайна, чаено и чайно, мн. чаени и чайни, прил. 1. Който се отнася до чай.2. Който е предназначен за пиене чай. Чаена чаша. Чаена лъжичка. • Чайна роза. Роза с тъмнокремав цвят.
чай чаят, чая, мн. чайове и чаеве, (два) чая, м. 1.Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа. съдържащи кофеин, се приготвя ароматна гореща напитка. Плантации, засети с чай. 2. Само ад. Изсушени листа от това растение. 3. Топла напитка от листата на това растение. Пия чай с лимон. 4. Топла напитка, приготвена от изсушени растения; настойка, отвара. Липлов чай. Билков чай. 5. Прен. Време за пиене ка тази напитка. Ела за чая. 6. Прием, на който се поднася тази напитка.
чайка мн. чайки, ж. Водоплаваща птица с бяла окраска и къси крака, която живее по морското крайбрежие. Морска чайка.
чайна мн. чайни, ж. Питейно заведение, в което сервира чай. Китайска чайна.
чайник мн. чайници, (два) чайника, м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервирането им. Порцеланов чайник. Електрически чайник.
чак нареч. 1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината. 2. За подчертаване на степента, с която се проявява нещо. Чак толкова не мога да остана, най-много два дни. Чак великан не съм, но съм достатъчно висока.
чак част. Разг. За усилване, подчертаване; дори. Толкова те чаках, чак се уморих.
чакал мн. чакали, (два) чакала, м. Хищно диво животно от рода на кучето.
чакалня мн. чакални, ж. Специално помещение, в което чакат пътници или посетители. Чакалня в поликлиника. Гарова чакалня.
чакам чакаш, несв. 1. Какво/кого. Намирам се някъде, докато се появи някой или стане нещо, което знам предварително. Чакам влак. Чакам да се стъмни. 2. Какво. Надявам се на нещо, желая го, стремя се да го получа. Не чакам похвали за постъпката си. 3. Предполагам, че нещо ще се случи. След толкова горещи дни можем да чакаме бури. 4. Само в трето лице. Кого. Предстои ми, трябва да върша. Никой не знае какво го чака в бъдеще. 5. Като част. За означаване на несъгласие, закана, подкана и др.
чакъл само ед. Речни дребни камъни, които се използват за настилка или като строителен материал. // прил. чакълен.
чакълест чакълеста, чакълесто, мн. чакълести, прил. Който има много чакъл. Чакълесто речно корито.
чакърест чакъреста, чакъресто, мн. чакърести, прил. Диал. 1. За очи — със сив или пъстър цвят. 2. Който е с пъстри или сиви очи. 3. На който двете очи се различават по цвета си. Котката беше чакъреста — едното й око синьо, а другото жълто-зелено.
чалвам чалваш, несв. и чална, св. кого/какво. Диал. Удрям силно; первам.
чалга мн. чалги, ж. Чалгия.
чалгаджия мн. чалгаджии, м. Разг. Пренебр. Свирач, музикант.
чалгия мн. чалгии, ж. Разг. Пренебр. Музика, свирня; музикален инструмент.
чалма мн. чалми, ж. Дълъг тънък плат, който се увива около фес.
чална чалнеш, мин. св. чалнах, мин. прич. чалнал, св. — вж. чалвам.
чалнат чалната, чалнато, мн. чалнати, прил. Разг. Смахнат, побъркан.
чалъм мн. чалъми, (два) чалъма, м. Разг. 1. Само ед. Умение, тайно присъщо на нещо действие. Всяка работа си има чалъм. 2. Само мн. Превземки. • Продавам чалъм/чалъми. Разг. Старая се да се представя в положителна светлина.
чам чамът, чама, мн. чамове, (два) чама, м. 1. Иглолистно дърво. 2. Само ед. Дървен материал от такива дървета. // прил. чамов.
чампари само мн. Диал. Кръгли метални плочи, подобни на кастанети, които се удрят за ритъм при танц.
чан чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове.
чанта мн. чанти, ж. Торба от плат, кожа и др. с различен обем, която се използва за носене на различни неща. Дамска чанта. Лекарска чанта. Ученическа чанта.
чантаджия мн. чантаджии, м. 1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник. 2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти.
чао междум. Разг. Възклицание при раздяла; довиждане.
чапкънин мн. чапкъни, м. Разг. Развратник, уличник, женкар.
чапла мн. чапли, ж. Едра блатна птица с дълга шия и дълги крака, но по-малка от щъркела.
чапраз мн. чапрази, (два) чапраза, м. Разг. Украсена метална тока на женски колан. • Стоя диван чапраз. Разг. Стоя почтително пред някого.
чар чарът, чара, мн. чарове, (два) чара, м. Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност. Жена с чар. Да усетим чара на музиката.
чарда мн. чарди, ж. Диал. Стадо животни — крави или биволи.
чардак мн. чардаци, (два) чардака, м. Висока покрита тераса на къща.
чардаш само ед. 1. Бърз унгарски народен танц. 2. Музиката за такъв танц.
чарк чаркът, чарка, мн. чаркове, (два) чарка, м. 1. Истор. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода. 2. Разг. Пренебр. Обикн. мн. Съставни елементи на механизъм; части. Всичките чаркове на играчката бяха пръснати по масата.
чарлстон мн. чарлстони, (два) чaрлстона, м. 1. Много бърз негърски танц. 2. Музиката за такъв танц. Оркестърът свиреше чарлстон. 3. Остар. Вид панталон с разширени в долния си край крачоли. Обут в чарлстон.
чаровен чаровна, чаровно, мн. чаровни, прил. Който притежава или изразява чар; пленителен, обаятелен, прелестен. Чаровно момиче. Чаровна усмивка. // нареч. чаровно. Усмихна му се чаровно. // същ. чаровност.
чародеен чародейна, чародейно, мн. чародейни, прил. 1. Който върши чудеса; вълшебен. 2. Който покорява с чара си; прелестен.
чародей чародеят, чародея, мн. чародеи, м. Вълшебник, магьосник. Като чародей лекарят премахна болката. // прил. чародейски.
чародействам чародействаш, несв. Върша чародейство.
чародейство мн. чародейства, ср. 1. Магия, вълшебство. 2. Въздействие на нещо, което притежава чар; обаяние.
чародействувам чародействуваш, несв. Чародействам.
чартизъм само ед. Истор. Работническо движение в Англия през 30 — 40-те год. на XIX в.
чартърен чартърна, чартърно, мн. чартърни, прил. Който се извършва не по разписание, а по договор за определен ден и посока. Чартърен полет.
чаршаф мн. чаршафи, (два) чаршафа, м. Покривка за легло, която е част от спалното бельо. Бял чаршаф. Копринен чаршаф. Горен чаршаф. Долен чаршаф.
чаршафосам чаршафосаш, св. - вж. чаршафосвам.
чаршафосвам чаршафосваш, несв. и чаршафосам, св.; какво. Разг. Снабдявам с чаршаф, поставям одеяло, юрган и др. в чаршаф.
чаршия мн. чаршии, ж. Остар. Търговска улица или център.// прил. чаршйиски.
час часът, часа, мн. часове, (два) часа. 1. Мерна единица за време, която се равнява на една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на шейсет минути. 2.Само ед. Срок от 60 минути, изчислен от полунощ или от обяд. 3. Промеждутък, предназначен за учебни занятия.5. Време, момент.
часов часова, часово, мн. часови, прил. Който се отнася до час. Часови пояси.
часови часовият, часовия, мн. часови. Военнослужещ, който стои на пост; часовой.
часовник мн. часовници, (два) часовника. Уред за измерване на времето в денонощието. Стенен часовник. Електронен часовник.
часовникар часовникарят, часовникаря, мн.часовникари, м. Човек, който прави или поправя часовници. // прил. часовникарски.
часовой часовоят, часовоя, мн. часовои. Остар. Часови.
часослов мн. часослови, (два) часослова. м. Спец. Църковна книга с молитви за различни часове на денонощието.
част часттa, мн. части. 1. Къс, отделна единица от нещо цяло. Разделих ябълката на три части. 2. Съставен елемент на механизъм, организъм и др. Резервни части. Части на тялото. 3. Дял, подразделение на литературно, филмово, музикално или др. произведение. Концерт в три части. 4. Отделна войскова единица. Танкови части. Пехотни части. 5. Област от някаква дейност. Запознавам се с техническата част.
частен частна, частно, мн. частни, прил. 1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен университет. 2. Който не е типичен, а характерен за част от нещо. Частен случай. 3. Който се отнася до отделно лице; интимен. Частен живот. 4. Който се извършва от отделно лице без отношение към колектив или обществени среди. Частна практика. 5. Който не участва в колектив. Частен производител. • Частен урок. Урок, който се води извън учебно заведение срещу заплащане.
частица мн. частици, ж. 1. Малка дребна част от нещо. В окото му попадна частица от счупената чаша. 2. Прен. Малко количество или малка степен от нещо. В сърцето и нямаше частица жал. 3. Спец. В граматиката — неизменяема част на речта, която придава смислови или емоционални оттенъци на думите и изреченията или образува форми на думите.
частичен частична, частично, мн. частични, прил. Който обхваща само част от нещо; непълен. Частичен успех. Частична амнистия. // нареч. частично. Той изпълни плана си частично.
частник мн. частници, м. Лице, което работи за своя сметка, а не в държавно предприятие или кооперация.
частно мн. частни, ср. Спец. В математиката - резултат от действие делене.
частно нареч. Като частно лице. Работя частно.
частно- Първа съставна част на сложни думи със значение частен, напр. частнонаучен, частностопански, частнособственически и др.
частушка мн. частушки, ж. Произведение на устното руско народно творчество — хумористично двустишие или четиристишие, изпълнявано с ритмичен напев.
чат междум. 1. За наподобяване на звук от удар на твърди предмети. 2. За наподобяване на звук от конски копита при движение. 3. За наподобяване на единичен изстрел от оръжие.
чат-пат нареч. Разг. 1. От време на време, понякога. 2. На отделни места; тук-там. 3. Малко, в слаба степен. Говоря английски чат-пат.
чатал мн. чатали, (два) чатaла, м. 1. Дървен прът, раздвоен в края си; разсоха. 2. Прен. Разг. Част от човешкото тяло - от кръста надолу.
чаткам чаткаш, несв. Разг. 1. Издавам рязък звук "чат" при удряне. Камъните чаткаха по железния покрив. 2. Издавам рязък звук при движение. По улицата чаткаха копита. 3. Издавам рязък звук при стрелба. 4. Жарг. Разбирам, възприемам правилно. Трудно чаткам. Не чаткам за какво говориш. Чаткаш ли?
чауш мн. чауши, м. Истор. 1. Турски сержант. 2. Въоръжен турски пазач.
чаша мн. чаши, ж. 1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности. Кристална чаша. Чаена чаша. 2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд. Изпих чаша вино. • Буря в чаша вода. Много шум за нещо незначително. • Горчива чаша. Тежко изпитание, нещастие. • Обичам чашата. Пиянствам, пияница съм. • Обръщам чашите. Пия много, пияница съм. • Чашата на търпението ми преля. Не мога повече да понасям. • Вдигам чаша. 1. Пия. 2. Вдигам наздравица.
чашка мн. чашки, ж. 1. Малка чаша. Ракиена чашка. 2. Спец. Външна зелена обвивка от цвят на растение. 3. Цвят с форма на чаша. Лалето разтвори чашката си под слънчевите лъчи. 4. Спец. Порцеланов изолатор с чашковидна форма, към който се прикрепват телеграфни, телефонни и др. жици. • На чашка. На почерпка, обикн. с алкохол. Разговаряхме на чашка.
чашкодрен мн. чашкодрени, (два) чашкодрена, м. Храстовидно растение с красив червен плод от четири сраснали кутийки с по едно оранжево зърно.
чвор чворът, чвора, мн. чворове, (два) чвора, м. Основа на клон в стъблото на дърво или в греда, дъска и др.; чеп.
чворест чвореста, чворесто, мн. чворести, прил. Който е покрит с чворове; чепат.
че съюз. 1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение, което предава съобщение от говорещото лице или възпроизвежда съобщение.Чух, че ще се женят. 2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Стори ми се, че чух шум. Странно е, че още никой не е дошъл. 3. За въвеждане на подчинено определително изречение. 4. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение.5. Разг. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото.
че част. Разг. 1. За усилване на заповедно или подбудително значение. Че покажи му къщата! 2. За подчертаване на потвърждение, съгласие. Че хубава е, защо не я вземеш! 3. За наблягане; дори, даже. Че и да съм ходил! Защо трябва да ти казвам?
чебър мн. чебъри, (два) чебъра, м. Диал. Дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене.
чевръст чевръста, чевръсто, мн. чевръсти, прил. Разг. Сръчен, бърз, пъргав. Чевръста жена.// нареч. чевръсто. Тя чевръсто шеташе.
чегъртам чегърташ. Разг. Стържа, като издавам шум.
чедо мн. чеда, ср. 1. Разг. Дете, рожба. Тя прегърна болното си чедо. 2. Жител, гражданин. Достойни чеда на родината. 3. Остар. Обръщение на възрастен човек към по-млад или към дете. Кажи, чедо!
чезна чезнеш, чезнах, чезнал. 1. Постепенно преставам да се виждам. Планинските хребети чезнеха зад хоризонта. 2. Постепенно преставам да съществувам; губя се, загивам. Желанието му да успее не чезнеше. 3. Постепенно губя сили; отпадам, линея. Чезна по нея от любов.
чеиз мн. чеизи, (два) чеиза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си.
чейндж чейнджът, чейнджа, само ед., м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж.
чек чекът, чека, мн. чекове, (два) чека, м. 1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.2. Касова бележка за изразходена сума и закупени стоки. // прил. чеков.
чекия мн. чекии. Разг. Сгъваемо джобно ножче.
чекмедже мн. чекмеджета, ср. Плитко сандъче в шкаф, маса, бюро и др. мебели, което може да се изтегля напред и да се прибира обратно на мястото си. Старият скрин имаше четири чекмеджета.
чекна чекнеш, чекнах,чекнал, несв.; какво. Разг. 1. Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам. Чекна пръстите си. 2. Чупя, кърша. Защо чекнеш клоните на дръвчето? — чекна се. Разг. Пренебр. Кривя се, заемам/правя неприлични пози.
чекрък мн. чекръци, (два) чекръка, м. 1. Ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото. 2. Цилиндричен барабан над кладенец, по който се навива въжето, за което е закачена кофата.
челен челна, челно, мн. челни, прил. 1. Който се отнася до чело. Челна кост. 2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар. 3. Прен. Който е най-отпред, преден,пръв. Челен отред. Челни редици. // нареч. челно (във 2 знач.).
челик м., само ед. Остар. Стомана. //прил. челичен.
челик мн. челици, (два) челика, м. Остар.1. Късо дърво с четири стени, заострено в края, с което се играе. 2. Детска игра с това дръвце.
челист мн. челисти, м. Музикант, който свири на чело.
челник мн. челници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи.
чело , мн. чела, ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело.
чело мн. чела, ср. 1. Горна лицева част на човешки череп, между очите и косата. 2. Най-предна, горна, лицева част на нещо.
челюст челюстта, мн. челюсти, ж. 1. Лицева кост, върху която са подредени зъбите. 2. Прен. Зъбна протеза - пластина с подредени на нея искуствени зъби. //прил. челюстен.
челяд челядта, само ед., ж. Разг. 1. Децата в едно семейство. Многобройна челяд. 2. Членовете на едно семейство; домочадие. //прил. челяден.
челядинка мн. челядинки, ж. Вид дребна ядлива гъба с жълтеникаво оцветяване.
чембало мн. чембала, ср. Клавишно-струнен музикален инструмент, подобен на роял; клавесин.
чемерика мн. чемерики, ж. Отровно планинско ливадно растение с тлъсто коренище, едри елипсовидни листа и метловидни съцветия.
чемшир мн. чемшири, (два) чемшира, м. Чимшир.//прил. чемширен.
ченге мн. ченгета, ср. Жарг. Полицай.
ченгел мн. ченгели, (два) ченгела, м. Желязна пръчка с куки в двата края.
чене мн. ченета, ср. Разг. Челюст.
чеп чепът, чепа, мн. чепове, (два) чепа, м. 1. Чвор. 2. Дървена запушалка на бъчва или каца.
чепат чепата, чепато, мн. чепати, прил. 1. Който има чепове; чворест. 2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга. 3. Прен. Разг. За човек, характер на човек - труден, раздразнителен, неспокоен.
чепици чепик, м. Разг. Обувки. Купих си нови чепици. // същ.умал. чепички само мн. • Къде го стяга чепикът. Разг. Какво го притеснява.
чепка мн. чепки, ж. Част от грозд с няколко зърна.
чепкало мн. чепкала, ср. Приспособление, подобно на гребен с железни зъбци, на което се чепкат вълна или парцали.
чепкам чепкаш, несв.; какво. 1. Разчесвам, разказвам. 2. Прен. Проучвам внимателно, разнищвам: разчепквам. Чепка все тази тема.
чепкам се чепкаш се, несв. Разг. Карам се за дребни неща. Стига сте се чепкали за нищо.
чер черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер.
червей червеят, червея, мн. червеи, (два) червея. 1. Малко продълговато мекотело животно, което се придвижва чрез пълзене. Плодови червеи. 2. Прен. Пренебр. Дребен, нищожен, незначителен човек. • Червеят на съмнението. Постоянно измъчващо съмнение, подозрителност.
червен червена, червено, мн. червени, прил. 1. Който има цвят на кръв. Червена рокля. Червено вино. 2. Който се отнася до комунистическите идеи. • Червен вятър. Инфекциозно заболяване, при което се появява характерен червен обрив. • Червен кръст. Международна здравна организация за подпомагане на пострадали при войни или бедствия.
червендалест червендалеста, червендалесто, мн. червендалести, прил. Разг. За човек - който е с пълно, червено лице.
червенея червенееш, червенях, червенял. 1. Забелязвам се с червения си цвят. По поляната червенееха божури. 2. Ставам червен. Момичето червенееше от срам. червенея се. Забелязвам се с червения си цвят; -червенея (в 1 знач.).
червеникав червеникава, червеникаво, мн. червеникави. Който е с цвят, близък до червения.
червенина само ед. 1. Качество на червен. Червенината на кръвта. 2. Зачервено място. На ръката му имаше някаква червенина.
червено- Първа съставна част на сложни думи със значение червен, напр. червенобуз, червенокос, червенокрак и др.
червенокож червенокожа, червенокожо, мн. червенокожи, прил. 1. Който има червеникава кожа. 2. Като същ. Член на индианско племе; индианец.
червеноперка мн. червеноперки, ж. Вид риба с червени перки.
червеношийка мн. червеношийки, ж. Пойна птица с жълто-червена окраска.
червенушка мн. червенушки, ж. 1. Название на гъба с червена гугла или червени ресни. 2. Горска птичка с червени шарки и къс дебел клюн.
червив червива, червиво, мн. червиви, прил. В който има червеи. Червива ябълка. • Червив с пари. Разг. Много богат.
червило , мн. червила, ср. Козметично средство за боядисване на устните, обикновено с червен цвят. Тя ползваше само червило с гланц.
черво мн. черва, ср. 1. Еластична тръба в тялото на човека и животните, по която преминава храната, след като излезе от стомаха. Дебело черво. 2. Тръба, по която се движат течности; маркуч. • Сляпо черво. Началото на дебелото черво. • Залепили ми се червата. Разг. Не съм ял много дълго. • И в червата (някакъв). Разг. В голяма степен, извънредно. Луд и в червата. • Точат се като черва. Разг. Вървят безредно, разпръснато, бавно.
червя червиш, червих, червил. 1. Боядисвам с червена боя. Червя яйца за Великден. 2. Мажа устните си с червило. Червя устните си. — червя се. 1. Мажа се с червило. 2. Ставам червен от срам; смущавам се, срамувам се; изчервявам се.
червясам червясаш, св. — вж. червясвам.
червясвам червясваш, червясам. Ставам червив. След многото дъждове черешите червясаха.
черга мн. черги, ж. 1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги. 2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от своята черга. • Дърпам чергата към себе си. Разг. Грижа се за себе си за сметка на някой друг. • Простирам се според чергата си. Разг. Съобразявам се с възможностите си.
чергар чергарят, чергаря, мн. чергари, м. Човек, който води скитнически живот. // прил. чергарски, чергарска, чергарско, мн. чергарски. Чергарски племена.
чергарин мн. чергари.м. Чергар.
чергило мн. чергила, ср. Подвижен покрив на кола, файтон и др. превозни средства от плат; платнище.
черда мн. черди, ж. Чарда.
чердже , мн. черджета, ср. Малка черга (в 1 знач.), обикн. за под.
черен черна, черно, мн. черни, прил. 1. Който има цвят на въглен. Черна боя. Черна птица. 2. Който има тъмен цвят. Черен хляб. 3. Прен. Тъжен, нерадостен. 4. Прен. Тежък, труден. 5. Лош, зъл, злокобен. 6. Прен. В най-силна степен отрицателен. 7. Прен. Неприятен, омразен. 8. Престъпен, отрицателен. 9. Прен. Неквалифициран, тежък. 10. Като същ. Негър. // нареч. черно.
череп мн. черепи, (два) черепа, м. Костите, които образуват твърдата част на главата у човека и животните. // прил. черепен, черепна, черепно, мн. черепни. Черепна кост.
череша мн. череши, ж. 1. Дърво, което ражда топчести тъмножълти до червени плодове с костилка, закрепени на дълги дръжки. Ранна череша. 2. Плодът от това дърво. Сладко от бели череши. // прил. черешов.
черква мн. черкви, ж. Църква. // прил. черковен, черковна, черковно, мн. черковни.
черкез мн. черкези, м. Истор. Лице от кавказка народност, тероризирала българското население по време на турското робство. // прил. черкезки, черкезка, черкезко, мн. черкезки.
черкова мн. черкови, ж. Диал. Черква.
черкувам се черкуваш се, несв. Присъствам църковна служба и се причестявам. черкуваш се, несв. Присъствам църковна служба и се причестявам. черкуваш се, несв. Присъствам църковна служба и се причестявам. черкуваш се, несв. Присъствам църковна служба и се причестявам. черкуваш се, несв. Присъствам църковна служба и се причестявам.
чернея чернееш, мин. св. чернях, чернял, несв. 1. Забелязвам се, изпъквам с черния си цвят. 2. Ставам черен. 3. Прен. Страдам.
чернилка мн. чернилки, ж. 1. Черна боя. 2. Разг. Заболяване по някои растения; главня. 3. Чернило.
чернило , мн. чернила, ср. 1. Черна наслойка. Изми чернилото от ръцете си. 2. Прен. Тежък живот, лошата, трудната страна на живота; тегло, зло.
черница мн. черници, ж. Дърво със ситни меки плодове и изрязани листа, които се използват за храна на копринената буба. //прил. черничен.
черно- Първа съставна част на сложни думи с значение черен, напр. черно-бял, черноок и др.
чернова мн. чернови, ж. Неокончателен вариант на текст.
черновка мн. черновки, ж. Чернова.
чернозем мн. черноземи, (два) чернозема. Плодородна почва с тъмен цвят в равнинни места. // прил. черноземен.
чернокож чернокож, чернокожа, чернокожо, мн. чернокожи. прил. 1. Който има тъмна кожа или принадлежи към негърската раса. 2. Като същ. Човек, който принадлежи към негърската раса.
черноризец мн. черноризци, м. Остар. Монах.
чернота само ед. Признак на черен (в 1 знач.).
черня черниш, черних, чернил. 1. Какво/кого. 1. Мажа с черна боя. Черня косата си. 2. Прен. Злословя за някого; клеветя. 3. Прен. Правя нещастен; зачерням.
черпак , мн. черпаци, (два) черпака, м. 1. Голяма готварска лъжица за сипване на храна. Сипа му пълен черпак супа. 2. Съд с форма на плитка чаша, с който се гребе и пие вода (обикн. от кладенец, извор и др.).
черпя черпиш, черпих, черпил . 1. Греба вода с някакъв съд. 2. Прен. Вземам, добивам, използвам. Черпя сведения. Черпя знания. Черпя сили.
черпя черпиш, черпих, черпил . 1.Поднасям храна или пиене по някакъв приятен повод. 2. Плащам в заведение сметката на друго лице.
черта мн. черти, ж. 1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти. 2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго. Чертата на хоризонта. Нежни черти на женско лице. 3. Граница, очертание, предел. В чертите на града. 4. Отличителна особеност, качество, признак. Положителни черти на характера. • В общи черти. Без подробности. • Тегля чертата (на нещо). Разг. 1. Приключвам с нещо. 2. Правя точна сметка.
чертая чертаеш, мин. св. чертах, мин. прич. чертал, несв. 1. Правя, поставям черта. Чертая с чадъра по пясъка. 2. Какво. Правя чертеж. Чертая проект на къща. 3. Какво. Описвам, отбелязвам. Светлините на автомобилите чертаеха цветни линии в мъглата. // същ. чертане, ср. Машинно чертане.
чертеж мн. чертежи, (два) чертежа, м. Изображение на нещо в една плоскост с черти. Чертеж на машинна част. // прил. чертежен, чертежна, чертежно, мн. чертежни.
чертица мн. чертици, ж. 1. Малка черта. 2. Препинателен знак тире. • Съединителна чертица. Спец. Знак за графично оформление на сложни думи и при пренасяне; дефис. • Дълга чертица. Тире.
чертог мн. чертози, (два) чертога, м. Остар. Замък, дворец, палат.
чертожен чертожна, чертожно, мн. чертожни, прил. Който е предназначен за чертане. Чертожна дъска.
чертожник мн. чертожници, м. Специалист, който прави чертежи. // прил. чертожнически.
чертожничка , мн. чертожнички, ж. Жена чертожник.
черупка мн. черупки, ж. Външна твърда обвивка на плод, яйце или на някои животни. Мидена черупка. • Свивам се в черупката си. Разг. 1. Не предприемам нищо, спотайвам се. 2. Не съм общителен, затварям се.
черчеве мн. черчевета, ср. Разг. Дървена част на прозорец; рамка.
чесало мн. чесала, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни.
чест честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. Семейна чест. Воинска чест. 2. За жена — целомъдрие, непорочност, девственост. Моминска чест. 3. Почит, уважение, особено внимание. Чест е за мен да ти помогна. • В чест на (нещо или някого). В знак на уважение. • За зла чест. За нещастие. • За чест и слава. Без материални облаги, безвъзмездно.
чест честа, често, мн. чести, прил. Който става през малки промеждутъци. Чести посещения. Чести превалявания. // нареч. често. Често пътувам.
чествам честваш, несв.; какво/кого. Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство.
чествувам чествуваш, несв. Чествам.
честен честна, честно, мн. честни, прил. 1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж. 2. Който изразява такива качества. Честен поглед. Честна постъпка. 3. Който е съобразен с изисквания за чест (в 1 знач.). Честен двубой. Честен живот. 4. За жена — девствена, целомъдрена. // нареч. честно. Говоря честно. • Честна дума. Израз за потвърждаване истинността на нещо.
честит честита, честито, мн. честити, прил. 1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити! 2. При поздрави и благопожелания — да носи радост, да е на добро. Честита Нова година! Честит рожден ден! // нареч. честито.
честитка , мн. честитки, ж. 1. Поздравителна картичка. Изпращам честитка за празника. 2. Поздравителни думи.
честитя честитиш, мин. св. честитих, мин. прич. честитил, несв.; какво, на кого. Поздравявам по случай някакво събитие или постигнат успех. Честитих рождения ден на сестра си.
честота мн. честоти, ж. 1. Качество на чест. Посещенията й се редуваха с различна честота. 2. Величина, която показва число на повторение на нещо в единица време или разстояние. Честота на трептене. Честота на употреба на думи в текст. // прил. честотен, честотна, честотно, мн. честотни (във 2 знач.). Честотен речник.
чесън само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус. // прил. чеснов, чеснова, чесново, мн. чеснови.
чет неизм. Остар. Брой. • Нямат чет. Твърде много са.
чета мн. чети, ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. Хайдушка чета. // прил. четен, четна, четно, мн. четни. Четни командири.
чета четеш, мин. св. четох, мин. прич. чел, несв. 1. Какво. Възприемам със зрението си написан или напечатан текст. Чета интересна книга. Чета на глас. 2. Разбирам и запаметявам написан или напечатан текст. Чета за изпит. 3. Какво. Произнасям, за да поучавам, наставлявам. Чета нравоучение. 4. Произнасям молитва. Попът чете за здраве. 5. Какво. Излагам устно пред аудитория. Чета лекции. 6. Прен. Какво. Отгатвам по външни признаци и прояви. 7. Диал. Броя. // същ. четене, ср.
четало мн. четала, ср. 1. Учебно помагало — основа, върху която се нареждат букви при първоначално обучение в четене. 2. Вид прашка - къс чатал, към който е привързан ластик за изстрелване на метални скоби.
четворен четворна, четворно, мн. четворни, прил. 1. Който се състои от четири еднородни предмета или от четири части. Четворен конец. 2. Който е четири пъти по-голям. В четворен размер. 3. Който се извършва четири пъти. Четворно премятане. // нареч. четворно. Печеля четворно.
четворица числ. Остар. Четирима мъже или мъже и жени.
четворка мн. четворки. 1. Цифрата на числото четири. 2. Оценка в училище или университет за добра степен на усвояване на учебния материал. 3. Карта за игра с четири знака. 4. Превозно средство с номер четири. Група от четири дущи, които извършват нещо заедно. 6. Нещо съставено от четири предмета.
четвърт мн. четвърти, ж. Само нечленувано. 1. Всяка една от четирите равни части на нещо цяло. Отрязах си четвърт ябълка. 2. Спец. Мярка за времетраене в музиката, равна на една четвъртина от цяла нота. 3. Една от четирите равни части на коя да е мерна единица. Четвърт килограм сирене. Часът е осем и четвърт. Изпих четвърт литър вино. Втората четвърт на XX век.
четвъртина мн. четвъртини, ж. 1. Една четвърта част от нещо. 2. Спец. Музикална нота с времетраене една четвърт от цяла нота.
четвъртит четвъртита, четвъртито, мн. четвъртити, прил. Който има форма на четириъгълник. Четвъртито парче плат.
четвъртфинал мн. четвъртфинали, (два) четвъртфинала, м. Игра на състезание, на шампионат между четири двойки, която предшества полуфинала. // прил. четвъртфинален, четвърфинална, четвъртфинално, мн. четвъртфинални.
четвъртфиналист мн. четвъртфиналисти, м. Състезател или отбор, който участва в четвъртфинал.
четвъртък мн. четвъртъци, (два) четвъртъка, м. Ден от седмицата след сряда и преди петък. // прил. четвъртъчен, четвъртъчна, четвъртъчно, мн. четвъртъчни.
четен четна, четно, мн. четни, прил. За число — който се дели на две без остатък. Четни числа.
четен четна, четно, мн. четни, прил. Който се отнася до чета. Четни командири.
четене мн. четения, ср. 1. Само ед. Учебен предмет в началните класове за получаване на първи умения да се чете. Учим четене и писане. 2. Събиране, на което се представят литературни или научни съчинения. Литературно четене.
четец мн. четци. 1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец. 2. Остар. Читател.
четивен четивна, четивно, мн. четивни, прил. Който се чете лесно, увлекателно. Четивен роман. // същ. четивност, четивността, ж.
четиво мн. четива, ср. 1. Отделно произведа или откъс, поместен в сборник, христоматия и др. Увлекателно четиво. 2. Само ед. Нещо за четене. Историческо четиво.
четина мн. четини, ж. 1. Твърди косми на свиня и други животни. 2. Прен. Твърда и гъста брада или коса.
четинест четинеста, четинесто, мн. четинести, прил. 1. Който е покрит с четина. 2. За лице на мъж — обрасло с гъста брада, небръснато. 3. Прен. Който наподобява четина. Четинеста брада.
четири- Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има четири еднородни части, напр. четирибуквен, четириетажен, четиририкрилен и др. 2. Който има четири мерни единици, напр. четириметров, четиричасов и др.
четирима числ. Четири лица, от които поне един от мъжки пол. Четиримата лекари дойдоха заедно.
четиристенник мн. четиристенници, (два) четиристенника, м. Геометрическо тяло, което има четири стени.
четиристишие мн. четиристишия, ср. Строфа в четири стиха; катрен.
четиритактов четиритактова, четиритактово, мн. четиритактови, прил. Който има четири такта. Четиритактов двигател.
четириъгълник мн. четириъгълници, (два) четириъгълника, м. Геометрична фигура, която има четири ъгъла.
четка мн. четки, ж. 1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се плоска основа, върху която са набодени влакна, косми, четина, железни шипове и др. Четка за обувки. Четка за рисуване. Четка за зъби. 2. Приспособление в електродвигател,което предава ток от въртящите се части към неподвижните.
четмо ср., само ед. Остар. Умение да се чете; четене. Уча на четмо и писмо.
четник мн. четници, м. Участник в чета. // прил. четнически.
чехлар чехларят, чехларя, мн. чехлари, м. Занаятчия, който прави и/или продава чехли. // прил. чехларски.
чехли чехъл, м. Вид леки домашни обувки, които са отворени отзад и не се закопчават.
чехълче мн. чехълчета, ср. 1. Малък чехъл. 2. Спец. Едноклетъчен организъм с форма на чехъл.
чеша чешеш, чесах, чесал. 1. Какво/кого. Търкам, за да облекча сърбеж. Чеша ръката си. 2. Какво. Реша, разчесвам. Чешеше коня всеки ден. 3. Диал. Разчепквам, почиствам. Чеша вълна.
чешит мн. чешити. 1. Диал. Разг. Сорт, разновидност. Днес купих пък друг чешит череши. 2. Разг. Странен човек, особняк. Такъв чешит като него рядко се среща.
чешма мн. чешми, ж. 1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода.Край селото изградиха белокаменна чешма. 2. Отклонение от водопровод в жилище с кран за точене на вода. 3. Разг. Кранът на такова отклонение. // прил. чешмен и чешмян.
чиба междум. За изпъждане на куче; чит.
чибук мн. чибуци, (два) чибука, м. Вид лула с дълга тръба.
чивия мн. чивии, ж. Диал. Клин, гвоздей, приспособление за окачване. • Изхвръква/мръдва ми чивията. Разг. Побърквам се, обезумявам.
чига мн. чиги. Вид хрущялна риба от семейството есетрите.
чизмар чизмаря, мн. чизмари, м. Остар. Занаятчия, който изработва и продава чизми.
чизми само мн. Остар. Ботуши, обикн. меки и високи. Котаракът с чизми.
чий чия, чие, мн. чии, въпр. мест. 1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице на кого. Чие е това дете? Чии са тези ръкавици? Чия дъщеря ще взема? 2. Като съюз. 3а въвеждане на подчинено изречение — коствен въпрос.
чийто чиято, чието, мн. чиито, относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главното; на който, на когото. Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака. • Чийто и да е. Неопр. мест. Без значение чий, на всеки. Чиито и да са тия багажи, казвам ти, не можеш да ги пипаш!
чик-чирик междум. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, обикн. врабчови.
чикчирикам чикчирикаш, несв. За птица — издавам звук "чик-чирик"; чуруликам, цвърча.
чиле мн чилета, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле.
чим чимът, чима, мн. чимове, (два) чима, м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха чимовете на стадиона.
чимшир мн. чимшири, (два) чимшира, м. Вечнозелен декоративен храст с дребни кръгли листа. // прил. чимширен, чимширена, чимширено, мн. чимширени. Чимширено клонче.
чин чинът, чина, мн. чинове и чинове, (два) чина, м. Училищна мебел — наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка.
чин чинът, чина, мн. чинове, (два) чина, м. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. Офицерски чин.
чинар мн. чинари, (два) чинара, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан.
чинели само мн. Ударен музикален инструмент — два метални диска, които се удрят един о друг и издават рязък звънлив звук.
чинен чинна, чинно, мн. чинни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен. // нареч. чинно. Стоя чинно пред баща си.
чини ми (ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. чини ми се, мин. прич. чинило ми се, несв.; безл. Разг. Струва ми се.
чиния мн. чинии, ж. 1. Домакински съд, обикн. с кръгла форма и леко повдигнати краища, за сервиране на храна. Чиния за риба. Дълбока чиния. 2. Храната, сервирана в такъв съд. Изядох две чинии яхния. // същ. умал. чинийка, мн. чинийки, ж. • Летяща чиния. Въображаем или предполагаем космически кораб, изстрелян към земята от друга планета, населена с разумни същества.
чинка мн. чинки, ж. Малка пойна птица, която живее в горите.
чиновник мн. чиновници, м. 1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи. 2. Прен. Пренебр. Бюрократ, бездушен служител. // прил. чиновнически, чиновническа, чиновническо, мн. чиновнически. Чиновническа работа.
чиновничка мн. чиновнички, ж. Жена чиновник.
чинопочитание само ед. Остар. Учтиво отношение към по-старшите по чин.
чиня чиниш, мин. св. чиних, мин. прич. чинил, несв. Разг. 1. Правя, върша. Що чиниш тук? 2. Имам определена стойност; струвам. Колко чини помощта ти? 3. Годен съм, влизам в работа, струвам. Тая обувка не чини вече.
чип чипа, чипо, мн. чипи, прил. За нос — малък, с вирнат нагоре край.
чип чипът, чипа, мн. чипове, (два) чипа, м. 1. Жетон, пул, който се използва при някои хазартни игри. 2. Спец. Компютърен елемент — полупроводников кристал, който изпълнява голям брой функции. Силициев чип.
чипкам чипкаш, несв.; кого. Гальовно. Къпя в корито (малко дете, бебе). - чипкам се. Разг. Къпя се, като пляскам във водата.
чипс чипсът, чипса, само ед., м. Тънко нарязани пържени картофи.
чирак мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа.
чиракувам чиракуваш, несв. Остар. Работя като чирак (в 1 знач.).
чирен мн. чирени, (два) чирена, м. Диал. Дръжка на нож.
чиреп мн. чирепи, (два) чирепа, м. Диал. Парче от счупен глинен или порцеланов съд.
чирикам чирикаш, несв. За птица — издавам висок звук; цвъртя, чуруликам.
чироз мн. чирози, (два) чироза, м. 1. Осолена сушена скумрия. 2. Прен. Разг. Много слаб, сух човек. • Като чироз. Извънредно слаб.
числен числена, числено, мн. числени, прил. 1. Който е изразен в число, в брой. Числен състав. 2. Който е съставен от числа. Числен израз. // нареч. числено. Превъзхождаме числено врага.// същ. численост, числеността, ж. Каква е числеността на населението?
числител числителят, числителя, мн. числители, (два) числителя, м. Числото над чертата в проста дроб, делимото в дробта.
числителен числителна, числително, мн. числителни, прил. • Числително име/Числително. Спец. Част на речта, която показва количеството или поредността на предметите при броене. Числително бройно. Числително редно.
число мн. числа, ср. 1. Математическа величина — понятие за количество, с което се брои и смята. Цели числа. Рационални числа. 2. Разг. Ден от месеца според поредността му. На кое число получавате заплата? 3. Числен състав, брой, количество. Увеличавам числото на новоприетите студенти. 4. Съвкупност, състав, брой. Той не е в числото на поканените. 5. Спец. Граматическа категория за изразяване на брой или величина.
числя се числиш се, мин. св. числих се, мин. прич. числил се, несв. Влизам в състав; включвам се, спадам. Той се числи към друга партия.
чист чиста, чисто, мн. чисти, прил. 1. Който не е изцапан, не е мръсен. Чиста блуза. Чиста вода. 2. Който поддържа чистота. Чисти хора. 3. Който има свободна, незаета, ненакърнена повърхност. Чисто небе. Чиста страница. 4. Който не съдържа примеси. Чисто злато. Чист въздух. 5. Ясен, отчетлив, правилен. Чист звук. Чиста реч. 6. За печалба — който остава, като се приспаднат разходите. Чист доход. 7. Прен. Високонравствен, непокварен, непорочен. Чисто дете. Чист поглед. С чиста съвест.
чистач мн. чистачи, м. Работник, чието занаят е да чисти.
чистачка мн. чистачки, ж. Жена чистач.
чистачка мн. чистачки, ж. Приспособление на автомобил, което почиства стъклото и фаровете при дъжд, снеговалеж или друго замърсяване.
чистене мн. чистения, ср. Отстраняване на нечистотията. Пролетно чистене.
чистилище мн. чистилища, ср. Според християнските вярвания — място, където душите на умрелите се пречистват от греховете си, преди да отидат в рая.
чистка мн. чистки, ж. Отстраняване на неудобни лица от политическа групировка или друга организация.
чистник мн. чистници, м. Лице, което поддържа чистота.
чисто нареч. 1. Без замърсявания. В стаята е чисто. 2. Без друг примес. 3. Ясно, отчетливо, правилно. Говоря чисто. 4. Изключително, предимно, само. Проблемът си е чисто твой • Преписвам на чисто. Преписвам в окончателен вид. • Чисто и просто. 1. В действителност. 2. Направо, без уговорки. Чисто и прсто ела, когато искаш.
чистокръвен чистокръвна, чистокръвно,мн. чистокръвни, прил. 1. Който няма примес кръвта си; породист. Чистокръвен кон. 2. Прен. Разг. Същински, истински, настоящ. Чистокръвен измамник.
чистосърдечен чистосърдечна, чистосърдечно, мн. чистосърдечни, прил. Искрен, откровен, непресторен. Чистосърдечна жена. Чистосърдечно признание. // същ. чистосърдечност.
чистота само ед. Качество на чист.
чистофайник мн. чистофайници, м. Разг. Човек, който проявява пресилен стремеж към чистота; чистник.
чистофайница мн. чистофайници, ж. Разг. Жена чистофайник.
чистя чистиш, мин. св.чистих, м прич. чистил, несв.; какво. 1. Правя да стане чист, отстранявам нечистотиите. Чистя жилището си. 2. Освобождавам от ненужното или излишното. Чистя плодовете за компот. Чистя риба.
чит междум. За изпъждане на куче; чиба.
читав читава, читаво, мн. читави, прил. Разг. Невредим, цял.
читак мн. читаци, м. Остар. Пренебр. Турчин.
читалище мн. читалища, ср. 1. Културна институция за разпространяване на знания и култура, ссобено активна през Възраждането. 2. Сграда, в която се помещава такава институция. В читалището имаше библиотека, театрален салон, зала за репетиции. // прил. читалищен, читалищна, читалищно, мн. читалищни. Читалищни дейци.
читалня мн. читални, ж. Помещение в библиотека, предназначено за четене. Университетски читалня. Читалня за специализирана литература.
читанка мн. читанки, ж. 1. Учебник в началните класове с избрани текстове за обучение в четене. 2. Прен. Жарг. Ученик, който много чете: зубрач.
читател читателят, читателя, мн. читатели, м. 1. Човек, който чете напечатано произведение. Вестникът помества писма на читатели. Брой по желание на читателите. 2. Човек, който ползва книги от обществена библиотека.// прил. читателски, читателска, читателско, мн. читателски. Читателски интерес.
читателка мн. читателки, ж. Жена читател.
чифлик мн. чифлици, (два) чифлика, м. Частно имение край населено място за земеделие и скотовъдство.
чифликчия мн. чифликчии, м. Собственик на чифлик. // прил. чифликчийски, чифликчийска, чифликчийско, мн. чифликчийски.
чифт чифтът, чифта, мн. чифтове, (два) чифта, 1. Два еднакви предмета, които се ползват заедно. Нов чифт обувки. 2. Двойка животни за работа или размножаване. Чифт гълъби. 3. Четно число, четен брой.
чифте мн. чифтета, ср. Разг. Ловна пушка с две цеви; двуцевка. • Хвърлям чифте. Разг. За животно — ритам едновременно с двата задни крака. Магарето хвърляше чифтета и не искаше да върви.
чифтосам чифтосаш, св. - вж. чифтосвам.
чифтосвам чифтосваш, несв. и чифтосам, св.\ какво. Разг. 1. Събирам два предмета, за да образувам чифт. 2. Събирам две противоположни по пол животни, за да се размножават. Чифтосвам зайци. — чифтосвам се/чифтосам се. 1. За животно — събирам се с животно от противоположния пол за размножителния период. 2. Прен. За младеж и девойка — образувам любовна двойка.
чифут мн. чифути, м. Остар. Пренсбр. Евреин.
чичероне мн. чичеронета, м. Остар. Човек, който съпровожда група в музей и разяснява експонатите или забележителностите; екскурзовод, гид.
чичо мн. чичовци, м. 1. Брат на бащата по отношение на децата му. Имам двама чичовци. 2. Разг. Обръщение към по-възрастен мъж без наличие на роднински връзки. // същ. умал. чичко, мн. чичковци, м.// прил. чичов, чичова, чичово, мн. чичови. Чичови деца.
чичопей чичопеят, чичопея, мн. чичопеи, (два) чичопея, м. Диал. Авлига.
член членът, члена, мн. членове, (два) члена, м. 1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на правителството. Член на партия. 2. Една от съставните части на нещо цяло; елемент. Член на изречение. Неизвестен член на уравнение. 3. Остар. Обикн. мн. Крайник на тяло (на човек или животно). 4. Мъжки полов орган. 5. Част от текст на закон или друг документ, която има самостоятелно обозначение. 6. Спец. В граматиката — морфема, която означава определен, известен предмет.
членест членеста, членесто, мн. членести, прил. Който е образуван от членчета.
членестоного мн. членестоноги, ср. Безгръбначно животно, чиито крайници и тяло са съставени от членчета.
членоразделен членоразделна, членоразделно, мн. членоразделни, прил. Който отчетливо се разделя на части. Членоразделна реч. // нареч. членоразделно. Говори членоразделно.
членски членска, членско, мн. членски, прил. Който се отнася до член на организация. Членска маса. Членски внос.
членство само ед. Участие в организация като член. Прекратявам членството си в партия.
членувам членуваш, несв.; в какво. Участвам в състава на организация, група като неин член. Членувам в партия.
членувам членуваш, несв.; какво. Спец. В граматиката — прибавям членна морфема към име. Членувам подлога с пълен член.
членче мн. членчета, ср. Една от частите, на които видимо се разделя тялото на някои животни (раци, паяци, насекоми).
чобан мн. чобани, м. Разг. Овчар, пастир.
човек мн. хора, след дума за количество души, м. 1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот. 2. Лице с положителни качества. Той не е човек. 3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого. Той е човек на началника. Мой човек. 4. Мъж. Идва някакъв човек. 5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име). Човек на действието. Човек на изкуството.
човекоден мн. човекодни, (два) човекодена, м. Единица за отчитане на работно време, равна на работата, която се извършва от един човек за един работен ден.
човеколюбец човеколюбци, м. Човек, който обича хората; хуманист.
човеколюбие само ед. Качество на човеколюбец; хуманизъм.
човекоподобен човекоподобна, човекоподобно, мн. човекоподобни, прил. Който прилича на човек. Човекоподобна маймуна.
човекоядец мн. човекоядци, м. Член на нецивилизовано племе, което яде човешко месо; канибал.
човекоядка мн. човекоядки, ж. Жена човекоядец.
човече мн. човечета, ср. Малък, дребен човек.
човечен човечна, човечно, мн. човечни, прил. Който проявява отзивчивост, състрадателност; човеколюбив, хуманен, милостив. // нареч. човечно. Постъпвам човечно. // същ. човечност, човечността, ж.
човечество само ед. Човешкият род.
човешки човешка, човешко, мн. човешки, прил. 1. Който принадлежи на човек. Човешка ръка. Човешки ум. 2. Който е присъщ на човек. Човешка реч. 3. Който се състои от хора. Човешко общество. 4. Който е предназначен за хора. Човешко жилище. 5. Прен. Разг. Сносен, поносим, приемлив. Що-годе човешки условия за живот. 6. Човечен. Човешко отношение.
човка мн. човки, ж. Рогов израстък у птиците, който е продължение на лицевата кост и долната челюст; клюн. • Затваряй си човката. Жарг. Пренебр. Млъквай!
човъркам човъркаш, несв. 1. Какво. Чопля, дълбая. Човъркам телевизора. 2. За червей — прояждам, дълбая. Някакъв червей човъркаше по цяла нощ. 3. Прен. Занимавам се с нещо дребно. Цял ден човъркаше нещо из градината. 4. Прен. Какво/кого. За мисъл, чувство — вълнувам, безпокоя, тревожа. Подозрението човъркаше сърцето и.
чоглаво нареч. Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е.
чоп чопът, чопа, мн. чопове, (два) чопа, м. Разг. Жребий. Хвърлям чоп. Тегля чоп.
чопля чоплиш, мин. св. чоплих, мин. прич. чоплил, несв.; какво. 1. Ровя с пръст или с приспособление; дълбая. Не чопли раната. 2. Прен. Занимавам се с нещо дребно. Чопля земята. 3. Прен. Замисъл, чувство — измъчвам, тревожа, вълнувам. 4. Разг. За животно — паса трева. Овцете чоплеха сухата трева. 5. Олющвам, обелвам. Чопля семки. • Чопля си носа. Ирон. Бездействам.
чорапи чорап, м. Част от облеклото — изделие, което се обува върху краката. Дълги чорапи. Бели къси чорапи. Копринени чорапи. // същ. умал. чорапче, мн. чорапчета, ср. // прил. чорапен, чорапна, чорапно, мн. чорапни. Чорапна плетка. • По чорапи (се измъквам). Тихо, неусетно. • Разплитам/разплета чорапа. Постепенно разкривам цялата истина за нещо.
чорба мн. чорби, ж. 1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба. 2. Прен. Пренебр. Смес от несъвместими, от всякакви неща; смесица. • Зелева чорба. Сок от кисело зеле, подправен с червен пипер.
чорбаджия мн. чорбаджии, м. 1. Истор. Едър собственик по време на турското робство в България. 2. Разг. Едър собственик, богаташ. 3. Разг. Собственик, стопанин. Кой е чорбаджията на това куче? // прил. чорбаджийски.
чорлав чорлава, чорлаво, мн. чорлави. Пренебр. 1. Който е с невчесана коса; рошав.2. За брада, коса — невчесан, рошав.
чорльо мн. чорльовци, м. Пренебр. Чорлав човек.
чорля чорлиш, чорлих, чорлил, несв. Разг. Роша. — Чорля се. Роша се.
чорт чортът, чорта, мн. чортове, (два) чорта.Остар. Дявол.
чоха само ед. Остар. Сукно. // прил. чохен.
чревен чревна, чревно, мн. чревни, прил. Който се отнася до черва. Чревно разстройство.
чрез предлог. 1. За изразяване на средство, оръдие на действие; посредством. Той говори чрез устата на учениците си. 2. За изразяване на начина, по който се осъществява действието с. Осъден на смърт чрез разстрел.
чрезмерен чрезмерна, чрезмерно, мн. чрезмерни, прил. Прекалено голям, огромен.
чубрица само ед. Градинско растение със ситни продълговати листа и приятен аромат, което се използва като подправка.
чувал мн. чували, (два) чувала, м. Голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние, на зърнени храни и др.
чувам чуваш, несв. и чуя, св. 1. Какво. Възприемам със слуха си звукове. Не чувам добре какво говориш. 2. Притежавам способност да възприемам със слуха си. 3. Прен. Научавам, узнавам, дочувам. Чувам, ча щяла да се омъжваш. 4. Вслушвам се в съвета, съобразявам се с нечии думи.
чувам чуваш, несв. Диал. 1. Какво. Отглеждам. Чувам десетина кокошки. 2. Какво/кого.Пазя, съхранявам. Чувай го като очите си!
чувствам чувстваш, несв. 1. Изпитвам някакво чувство. Чувствам радост. 2. Имам сетивно усещане; усещам. Не чувствам болка. 3. Какво. Възприемам правилно, разбирам.
чувствен чувствена, чувствено, мн. чувства прил. Който се отнася до плътските наслади. Чувствен поглед. Чувствени устни.
чувствителен чувствителна, чувствително, мн. чувствителни, прил. 1. Който бързо се поддава на чувствата си. Чувствително дете. 2. Който лесно и бързо реагира на външни дразнения. Чувствителен нерв. 3. Прен. Който регистрира и най-слабото външно въздействие или отклонение, промяна. Чувствителен уред. 5. Прен. Значим, осезаем, значителен. Чувствителни загуби. Чувствителна разлика. // нареч. чувствително. Светът чувствително се променя. // същ. чувствителност, чувствителността, ж.
чувство мн. чувства. 1. Психическо състояние, предизвикано от външни действия; душевно преживяване, емоция. 2. Само ед. Способност да се разбира някаво въздействие; усет, съзнание. 3. Усещане. 4. Положителна емоция, любов.
чувствувам чувствуваш, несв. Чувствам.
чугун само ед. Вид желязо, получено от руда, което съдържа въглеродни, силициеви и други примеси, поради което е чупливо и не може да се кове, а се обработва с леене. // прил. чугунен.
чудак мн. чудаци. Странен човек, особняк.
чудат чудата, чудато, мн. чудати, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма съдържание и др.// същ. чудатост.
чудачка мн. чудачки. Странна жена, особнячка.
чуден чудна, чудно, мн. чудни. 1. Който е особен, странен и буди недоумение. 2. Който буди възхищение. 3. За качество - който се проявява в голяма степен.
чудесен чудесна, чудесно, мн. чудесни, прил. 1.Който се стличава с превъзходни качества,с голяма красота; съвършен, прекрасен. 2. Който се отнася до чудо; необикновен. // нареч. чудесно.
чудо мн. чудеса. 1. Необикновено, свръхестествено явление. 2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност. 3. Като прил. неизм. Разг. Чудесен, прекрасен, поразителен.
чудовище мн. чудовища. 1. Приказно-фантастично същество, което има необикновен вид и всява ужас. 2. Прен. Грозно, уродливо, ужасяващо животно или човек. 3. Прен. Жесток, коравосърдечен, безнравствен човек; изверг.
чудовищен чудовищна, чудовищно, мн. чудовищни, прил. 1. Който е подобен на чудовище. Чудовищен звяр. 2. Който е с големи размери, огромен, колосален. Чудовищни размери. 3. Прен. Който има крайно отрицателни качества и буди отвращение. Чудовищно убийство. // нареч. чудовищно. // същ. чудовищност, чудовищността, ж.
чудодеен чудодейна, чудодейно, мн. чудодейни, прил. Чудотворен. Чудодейна сила. // нареч. чудодейно.
чудотворен чудотворна, чудотворно, мн. чудотворни, прил. Който върши чудеса. Чудотворно средство. // нареч. чудотворно.
чудотворец мн. чудотворци, м. 1. В религията — лице, което върши чудеса. Свети Николай Чудотворец. 2. Прен. Човек, чиито дела са невероятни, почти чудо.
чудя се чудиш се, мин. св. чудих се, мин. прич. чудил се, несв. 1. Дивя се, възхищавам се, прехласвам се. Чудя се на красотата и. 2. Старая се да избера, да разреша нещо; колебая се. Чудя се къде да отида най-напред. • Чудя се и се мая. Разг. Намирам се в недоразумение, не мога да реша.
чужбина само ед. Страните извън родината; странство, чужди земи. Ходя по чужбина.
чужд ужда, чуждо, мн. чужди, прил. 1. Който принадлежи на друг, не собствен. Заглеждам се по чужди жени. Чужда дреха. Пиша под чуждо име. 2. Който произхожда от друга страна; чуждестранен. Имам малко чужди пари. Чужди думи. 3. Който не е познат; далечен, непривичен. Чужда обстановка. 4. Който идва от друго място; външен. Чужд човек. Чуждо влияние. 5. Който няма общност, близост с нещо, не притежава в ни най-малка степен някакво качество.
чужденец мн. чужденци, м. 1. Жител на чужда страна. 2. Прен. Човек, който е чужд на някакво общество или обстановка.
чужденка мн. чужденки, ж. Жена чужденец.
чуждестранен чуждестранна, чуждестранно, мн. чуждестранни, прил. Който принадлежи на чужда страна или се отнася до чужда страна. Чуждестранен паспорт. Чуждестранен легион.
чуждестранец мн. чуждестранци, м. Остар. Жител на чужда страна; чужденец.
чуждея се чуждееш се, мин. св. чуждях се, мин. прич. чуждял се, несв. Държа се като чужд, стоя настрани; страня.
чуждица мн. чуждици, ж. Ненужно заета дума от чужд език, която има съответствие в родния.
чуждо- Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, напр. чуждоземен, чуждоселец и др.
чуждопоклонник мн. чуждопоклонници, м. Човек, който е почитател на всичко чуждо.
чук междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?
чук чукът, чука, мн. чукове, (два) чука. 1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне. 2. В спорта — метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук. • Вдигам/дигам си чуковете. Разг. Отивам си, махам се. • Между чука и наковалнята. Между две злини, между две неприятности.
чука мн. чуки, ж. Камениста, обикновено незалесена височина. Планински чуки.
чукам чукаш, несв. 1. Какво. Удрям с чук; заковавам. Той чукаше гвоздея, за да го забие. 2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части; троша. Чукам орехи. Чукам камъни. 3. Удрям с твърд предмет, като се получава звук; тропам. Някой чука на вратата. 4. Издавам звук като при удар. Нещо в двигателя чука. Едри зърна град чукаха по керемидите. 5. Жарг. За мъж — осъществявам полов акт. — чукам се. 1. Удрям чашата си с друг за наздравица. 2. Жарг. Осъществявам полов акт; правя секс. // същ. чукане, ср.
чукар мн. чукари, (два) чукара, м. Остра скала, зъбер. По тия чукари едва ли някога е стъпвал човешки крак.
чуквам чукваш, несв. и чукна, св. Чукам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) еднократно или поединично. Нещо чукна по прозореца. • Чукна го съдбата. Случи му се нещастие, сполетя го зло.
чукна чукнеш, мин. св. чукнах, мин. прич. чукнал, св. — вж. чуквам.
чул чулът, чула, мн. чулове, (два) чула, м. Завивка, покривка за добитък. Метна чула върху изпотения кон. • Хубавият кон и под скъсан чул си личи. Хубавото не може да се скрие, вижда се отдалеч.
чума само ед. 1. Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума. 2. Прен. Грозна, зле облечена, несресана жена. 3. Прен. Зла, проклета жена. // прил. чумен, чумна, чумно, мн. чумни. Чумна епидемия.
чумав чумава, чумаво, мн. чумави, прил. 1. Който е заразен с чума, болен от чума. 2. За време — през който има чума. Чумава година. 3. Разг. Пренебр. За човек — раздърпан, несресан.
чумеря се чумериш се, мин. св. чумерих се, мин. прил. чумерил се, несв. Разг. 1. Правя мимика на недоволство; сърдя се. Защо се чумериш? 2. На какво. Не харесвам, не одобрявам. Стига си се чумерил на храната. 3. Прен. За небе, природа, време — влошавам се, ставам мрачен; заоблачавам се.
чунки част. Разг. Чунким.
чунким част. Разг. Нима, мигар, като че ли. Чунким не знаеш къде живея!
чупка мн. чупки, ж. 1. Ъгловата извивка на линия. 2. Прегъната част на дреха. • Чупка! Жарг. Махай се, изчезвай, отивай си!
чуплив чуплива, чупливо, мн. чупливи, прил. Който лесно се чупи; трошлив. Тези чаши не са чупливи. // същ. чупливост, чупливостта, ж.
чупя чупиш, чупих, чупил. 1. С удар или натиск правя нещо твърдо да стане на парчета. 2. Откъсвам, отделям част от нещо. 3. Прен. Кърша, извивам в знак на отчаяние. -- чупя се.1. Ставам на парчета, троша се.2. Жарг. Отивам си, изчезвам.
чуруликам чуруликаш, несв. 1. За птица — издавам приятни, мелодични звуци. 2. Прен. За човек — Говоря бързо, весело, припряно.
чутен чутна, чутно, мн. чутни, прил. Поетично. Чутовен. // нареч. чутно.
чутовен чутовна, чутовно, мн. чутовни. Прославен, прочут, именит, велик. Чутовен подвиг. // нареч. чутовно.// същ. чутовност.
чутура мн. чутури, ж. 1. Диал. Дълбок тесен съд от издълбано дърво, в който се чука пипер, жито и др. 2. Прен. Разг. Ирон. Човешка глава • Празна чутура. Глупав човек.
чухал мн. чухали, (два) чухала, м. Малка нощна птица, подобна на бухал.
чуча чучиш, чучих, чучил. Умал. В детската реч — седя. Чучи кротко до мене.
чучело мн. чучела, ср. 1. Фигура на човек, кадра вена от слама или парцали. 2. Плашило. 3. Прен. Зле облечен човек. 4. Прен. Бездеен човек, който формално заема някакъв пост.
чучул мн. чучули, (два) чучула, м. 1. Група по-дълги пера на главата на птица. 2. Рогче, месест израстък върху главата на някои животни.
чучулат чучулата, чучулато, мн. чучулати, прил. Който има чучул. Чучулата чучулига.
чучулига мн. чучулиги, ж. Пойна полска птица със сиво оперение.
чучур мн. чучури, (два) чучура, м. Тръба, по която изтича водата от чешма или извор.
чуш междум. За подкарване на магаре; дий.
чушка мн. чушки. 1. Плодът на растението пипер; пиперка. 2. Дълга тясна обвивка, в която са разположени семената на някои растения; шушулка.
чушкам чушкаш. Диал. Вадя зърната на растение от шушулките им.
чуя чуеш, чух, чул. --вж. чувам.