Дума Описание
ц и цъ част. Разг. За изразяване на отрицание; не.
цайтнот мн. цайтноти, (два) цайтнота, м. В шахмата — положение, при което състезателят няма време за обмисляне на ходовете си. • Изпадам в цайтнот. Нямам време, притеснен съм.
цака само ед. Обикн. членувано. Лесен начин за вършене на нещо. Всяка работа си има цаката. Намерих му цаката.
цакам цакаш, несв. При игра на карти — вземам с коз.
цаквам цакваш, несв. и цакна. св. Цакам еднократно или поединично.
цакна цакнеш, мин. св. цакнах, мин. прич. цакнал, се. — вж. цаквам.
цамбур междум. За наподобяване на звук при падане в течност.
цамбурвам цамбурваш, несв. и цамбурна, св. Цамбуркам еднократно или поединично. — цамбурвам се/цамбурна се. Цамбуркам се изведнъж, еднократно или поединично.
цамбуркам цамбуркаш, несв. 1. Кого/какво. Шумно потапям във вода, движа шумно из водата. 2. Цамбуркам се. Цамбуркаше с часове в плиткия залив. — цамбуркам се. Стоя във вода, къпя се във вода, като правя шумни движения.
цамбурна цамбурнеш, мин. св. цамбурнах, мин. прич. цамбурнал, св. - вж. цамбурвам.
цаня цаниш, мин. св. цаних, мин. прич. цанил, несв.; кого. Разг. Наемам (да работи за мене). Цаниха го за пазач на лозето. — цаня се. Предлагам се да бъда нает (за определена работа): Ще се цаня за прислужник.
цап междум. За наподобяване на звук от падане или удар.
цапам цапаш, несв. 1. Какво/кого. Замърсявам. 2. Прен. Кого. Клеветя, представям в лоша светлина. 3. Прен. Разг. Пренебр. Рисувам. — цапам се. 1. Замърсявам се. 2. Прен. Разг. Гримирам се прекалено. Защо се цапаш с това червило. • Цапам си ръцете. Извършвам непочтено, нечестно дело.
цапам цапаш, несв. 1. Движа се шумно във вода, кал и др. 2. Пляскам с ръце във вода.
цапардосам цапардосаш, св. — вж. цапардосвам.
цапардосвам цапардосваш, несв. и цапардосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям силно.
цапвам цапваш, несв. и цапна, св. Цапвам, еднократно или поединично. Къде си цапнал блузата?
цапвам цапваш, несв. и цапна, св. 1. Кого/какво. Удрям силно, цапардосвам. Цапна ръката си с чука. 2. Прен. Жарг. Поставям слаба оценка. Ще ти цапна една двойка и една забележка, че да помниш. — цапвам се/цапна се. Удрям се силно. Ох, как се цапнах! • Цапнат в устата. Който говори неприлични думи; циничен.
цапна цапнеш, мин. св. цапнах, мин. прич. цапнал, св. — вж. цапвам.
цар царят, царя, мн. царе, м. 1. Титла на монарх в България и Русия в миналото. 2. Владетел, който има такава титла. 3. Прен. Най-добър представител на определена група. Цар на животните е лъвът. 4. Прен.Човек, който най-добре владее някаква дейност; майстор. Цар на топката. Цар на комедията. 5. В шахмата — най-важната фигура, в защита на която се движат всички останали. • Бог високо, цар леко. Разг. За подчертаване на ситуации в които няма кой да помогне.
царев царева, царево, мн. цареви, прил. Който принадлежи на цар; царски.
царевица мн. царевици, ж. 1. Едногодишно растение с дълги тесни листа и плод във форма на кочан, покрит с едри зърна. Царевиците се раззелениха. 2. Плодът на това растение. Варена царевица. // прил. царевичен.
царедворец мн. царедворци, м. Човек, които служи и живее в царски двор; придворен. //прил. царедворски.
царедворка мн. царедворки, ж. Жена царедворец.
царизъм само ед. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на зар. Руски царизъм.
царица мн. царици, ж. 1. Жена цар (в 1,2,3,4 знач.). Царица на бала. Розата е царииа на цветята. 2. В шахмата — най-подвижната фигура. 3. Съпруга на цар. 4. При някои насекоми — женска, която снася яйцата. Пчелна царица. // прил. царицин, царицина, царица мн. царицини.
царкиня мн. царкини, ж. Дъщеря на цар.
царски царска, царско, мн. царски, прил. 1. Който принадлежи на цар. Царски дворец. 2. Който е присъщ на цар. Царско достойнство. 3. Който произхожда от цар. Царска заповед. 4. Който се отнася до цар. Царски съветник. Царско тържество. 5. Прен. Раскошен, богат, великолепен. Царска трапеза. 6. Който се отнася до монархия, управлявана от цар. Царски режим.// нареч. царски (в 5 знач.). Облечен царски. • По царски. Много богато, великолепно, безгрижно. • Царска работа. Който е много добър, изключителен.
царствам царстваш, несв. Господствам, царувам.
царствен царствена, царствено, мн. царствени, прил. 1. Който е присъщ на цар. 2. Прен. тържествен, величествен. Царствен вид. // нареч. царствено. // същ. царственост.
царство мн. царства, ср. 1. Държава, управлявана от цар. Първо българско царство. 2. Само ед. Господство, подчиненост, власт. 3. Прен. Област от действителността, обхващаща някакви предмети или явления. Животинско царство. 4. Прен. Област, свят, в който преобладава нещо. В царството на приказките.
царствувам царствуваш, несв. Царствам.
царувам царуваш, несв. 1. В положение на цар съм,управлявам като цар. Симеон I царува от 93 до 927 год. 2. Живея като цар, охолно. 3. Прен. Само в трето лице. Владея, господствам. съществувам. Навред царуваше страх
царя цариш, мин. св. царих, мин. прич. царил, Само в трето лице. Господствам, владея, преобладавам. В гората цареше тишина.
цаца мн. цаци, ж. 1. Вид дребна морска риба. 2. Прен. Дребен, незначителен човек.
цвекло само ед. Двугодишно кореноплодно растение с едри продълговати листа, чиито плодове се използват за храна или за производство на захар. Захарно цвекло. Червено цвекло. // прил. цвеклов.
цветар цветарят, цветаря, мн. цветари, м. Човек, който произвежда и/или продава цветя.
цветарка мн. цветарки, ж. Жена цветар.
цветарник мн. цветарници, (два) цветарника, м. 1. Помещение, в което се отглеждат цветя. 2. Приспособление, върху което се поставят саксии с цветя. Дървен цветарник.
цветарница мн. цветарници, ж. Магазин за цветя.
цветарски цветарска, цветарско, мн. цветарски, прил. Който се отнася до цветар и до цветарство. Цветарски магазин.
цветарство само ед. Дейност, свързана с отглеждането на цветя и продажбата им.
цвете мн. цветя, ср. 1. Тревисто или храстовидно растение, което има цвят като размножителен отган. Пролетни цветя. Цветята са най-хубавият подарък. 2. Цвят от такова растение заедно с част от стъблото. Бера цветя. 3. Прен. Само ед. Нещо хубаво, добро, качествено. • Гледам (някого) като цвете в саксия.Гледам прекалено много, задоволявамвсички прищевки, глезя. • Не съм цвете (за мирисане). Разг. Не съм добър човек, лош съм.
цветен цветна, цветно, мн. цветни, прил. Който има цвят, не е черно-бял. Цветна хартия. Цветен филм. Цветен телевизор • Цветен метал. Всеки метал с изключение на желязото.
цветен цветна, цветно, мн. цветни, прил. 1. Който се отнася до цвят,. Цветен прашец. 2. Който е покрит с цветя. Цветна леха. 3. Който е от цветя. 4. Който дава цвят. Цветна пъпка. •Цветно зеле. Карфиол.
цветист цветиста, цветисто, мн. цветисти, прил.1. Който е обрасъл с цветя. Цветисти градини. 2. Прен. За език, стил — образен, жив. Цветиса реч. // нареч. цветисто (във 2 знач.).
цветнокож цветнокожа, цветнокожо, мн. цветнокожи, прил. 1. Който не е с бяла кожа. Цветнокожа жена. 2. Като същ. Човек, който не принадлежи към бялата раса. Квартал за цветнокожи.
цветомузика само ед. Музикално изпълнение, съпроводено с промяна в цветовете на светлината.
цветущ цветуща, цветущо, мн. цветущи, прил. 1. Който е изпълнен с разцъфнали цветя. Цветущи градини. 2. Прен. Който е в разцвета си. Цветущо здраве. В цветуща младост.
цветче мн. цветчета, ср. Малък цвят. По земята се посипаха люлякови цветчета.
цвик цвикът, цвика, само ед., м. 1. Жълто-зелена течност, която се отделя от сирене, извара, кисело мляко и др. 2. Преварена суроватка.
цвиля цвилиш, мин. св. цвилих, мин. прич. цвилил, несв. 1. За кон — издавам продължителен рязък звук. 2. Прен. Разг. Пренебр. Смея се пресилено или прекалено. Тя цвилеше след всеки анекдот, дори и след най-известните.
цвички само мн. Леки обувки от тънка кожа или плат за гимнастика.
цвъркам цвъркаш, несв. Цвъртя.
цвъртя цвъртиш, мин. св. цвъртях, мин. прич. цвъртял, несв. 1. За птици и някои животни — издавам отсечени, пискливи звуци. В клоните цвъртяха врабчета. Мишката цвъртеше уплашено в лапите на котката. 2. Прен. Издавам подобни звуци. Върху скарата цвъртяха кебапчета.
цвърча цвърчиш, мин. св. цвърчах, мин. прич. цвърчал, несв. Цвъртя.
цвят цветът, цвета, мн. цветове, (два) цвята, м. 1. Част от растение, съставена от зелена чашка и обагрени листчета, в която са разположени плодникът и тичинките. Розов цвят. Дърветата се покриха с цвят. 2. Диал. Плесен върху вино, туршия, оцет и др. 3. Само ед. Прен. Най-добрата част от хората, занимаващи се с нещо или съставляващи някаква група. Цветът на интелигенцията. Цветът на науката.
цвят цветът, цвета, мн. цветове, (два) цвята, м. Зрително усещане, предизвикано от пречупването на светлина с определена дължина на вълната; боя, багра. Ярък цвят. Цветовете на дъгата.
цев цевта, мн. цеви, ж. 1. Къса тръба от кухо стъбло или от друг материал, която се използва за навиване върху нея на прежда при тъкане. 2. Къса метална тръба, през която се изстрелва куршумът, като му се придава необходимата посока на движение. Цев на пистолет. Пушка с рязана цев.
цедилен цедилна, цедилно, мн. цедилни, прил. Който служи за цедене.
цедилник мн. цедилници, (два) цедилника, м. Разг. Голяма здрава торба от вълнен плат с дълги връзки при отвора.
цедило мн. цедила, ср. Разг. 1. Правоъгълна кърпа от здрав вълнен плат за носене на товар и малки деца на гръб. 2. Парче тънък рехав плат за прецеждане на течности.
цедка мн. цедки, ж. Приспособление за цедене с форма на сито, с мрежесто дъно.
цедя цедиш, мин. св. цедих, мин. прич. цедил, несв. 1. Какво. Пропускам течност през цедка, за да отделя примесите или гъстата част. Цедя мляко. 2. Прен. Разг. Какво. Произнасям със стиснати устни, говоря бавно, небрежно. Цедя думите си. 3. Прен. Разг. Кого. Поставям високи изисквания по време на изпит или при подбор; не пускам лесно. — цедя се. Отделям се на капки. // същ. цедене, ср.
цезура мн. цезури, ж. Спец. В стихосложението — пауза, която разделя стиха.
цел целта, мн. цели, ж. 1. Това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи. Цел на пътуването. Благородни цели. 2. Място, обект, в който трябва да се попадне; прицел, мишена. Стрелба в цел. • Попадам в целта. Казвам най-важното или най-необходимото.
целволе само ед. Вид текстилни влакна.// прил. целволен, целволена, целволено, мн. целволени.
целебен целебна, целебно, мн. целебни, прил. Който подобрява здравословното състояние; лековит. Целебни средства. Целебен извор. // нареч. целебно.// същ. целебност, целебността, ж.
целев целева, целево, мн. целеви, прил. Който има определено предназначение. Целеви средства.
целеви целева, целево, мн. целеви, прил. Целев. Целеви прием.
целенасочен целенасочена, целенасочено, мн. целенасочени, прил. Който е насочен към ясна цел. Целенасочени действия. // нареч. целенасочено. // същ. целенасоченост, целенасочеността, ж.
целесъобразен целесъобразна, целесъобразно, мн. целесъобразни, прил. Който съответства на поставената цел; правилен, разумен, полезен. Целесъобразно решение. // нареч. целесъобразно. Постъпвам целесъобразно. // същ. целесъобразност, целесъобразността, ж.
целзий целзият, целзия, само ед., м. Химически елемент — сребристобял метал. // прил. целзиев, целзиева, целзиево, мн. целзиеви.
целина само ед. Тревисто растение — зеленчук с кълбовиден корен и месести листа със силна миризма, който се използва като подправка; керевиз.
целина мн. целини, ж. Земя, която не е обработвана, не е орана.
целогодишен целогодишна, целогодишно, мн. целогодишни, прил. Който трае цяла година. Целогодишна работа.
целодневен целодневна, целодневно, мн. целодневни, прил. 1. Който трае цял ден. Целодневно обучение. 2. Който работи през целия ден. Целодневна детска градина.
целокупен целокупна, целокупно, мн. целокупни, прил. В цялостен вид, цял. Целокупен народ.
целомъдрен целомъдрена, целомъдрено, мн. целомъдрени, прил. Който притежава целомъдрие. Целомъдрена девойка. Целомъдрен старец. // нареч. целомъдрено. // същ. целомъдреност, целомъдреността, ж.
целомъдрие само ед. 1. Девственост. 2. Непорочност, чистота. 3. Строга нравственост, душевна чистота.
целофан само ед. Прозрачна тънка хартия, която се използва предимно за опаковане. // прил. целофанен.
целувам целуваш, несв. и целуна, св. 1. Докосвам с устни в знак на любов, преданост, нежност, уважение и др. 2. Прен. Докосвам, галя. Слънцето целуваше върховете на планината. — целувам се/целуна се. Само мн. Целувам друг, а той целува мене.
целувка мн. целувки, ж. 1. Докосване с устни в знак на любов, нежност, преданост. Майчина целувка. 2. Вид сладкиш, приготвен от рвщ яйчен белтък и захар.
целулоза само ед. Спец. 1. Вещество, коеп съставна част от клетъчните стени на растенията. 2. Вещество, получено при преработка на дървесина, от което се произвеждат хартия, изкуствени влакна и др. Завод за целулоза и хартия. // прил. целулозен.
целуна целунеш мин. св. целунах, мин. прич. целунал, св. — вж. целувам.
целя целиш, мин. св. целих, мин. прич. целил, несв.; какво/кого. Стремя улуча, да попадна в цел. Целеше ръката на противника. — целя се. Стремя се с оръжие или с друго средство да улуча; прицелвам се. Целя се в мишената.
целя целиш, мин. св. целих, мин. прич. целил. несв.; кого/какво. Разг. Лекувам, церя. Тази билка цели хора и животни.
целя целиш, мин. св. целих, мин. прич. цел несв. Стремя се да постигна нещо, преследвам своя цел. Не знам какво цели с въпросите си.
цена мн. цени, ж. 1. Стойност на стока, имущество и др., изразена в пари. Повишение на цените. 2. Прен.Значение, стойност, роля на нещо. Знам цената на твоята помощ. Знам цената си. • С цената на (нещо). Като употребявам или губя нещо. Постигнах всичко това с цената на много лишения. • На всяка цена. При всички случаи, непременно. • Няма цена. Много ценно е.
ценен ценна, ценно, мн. ценни, прил. 1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза. 2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. Ценен приятел. 3. Прен. Който е необходим, полезен, навременен. Ценен съвет. 4. Който има важно значение.
ценз цензът, ценза, мн. цензове, (два) ценза.1. Изискване за образование или трудов стаж при заемане на някаква длъжност. Нямам ценз за тази работа. 2.Условие, което ограничава участието на дадено лице в нещо или използването на някои права. Имуществен ценз.
цензор мн. цензори, м. 1. Истор. В древния Рим -лице, което се занимава с редовното събиране на данъци и оценява имотното състояние на гражданите. 2. Остар. Длъжностно лице,което цензурира печатно произведение, предоставено за публикуване. // прил. цензорски.
цензура мн. цензури, ж. 1. Само ед. Преглед на произведения, предназначени за публикуване, или на кореспонденция с цел упражняване на контрол. 2. Институция, която извършва такъв контрол. // прил. цензурен.
цензурирам цензурираш, несв. и св.; какво. Осъществявам цензура (в 1 знач.).
ценител ценителят, ценителя, мн. ценители, м. Човек, който умее да цени нещо, тъй като разбира стойността му.
ценност ценността, мн. ценности, ж. 1. Само ед. Стойност, значимост. 2. Само мн. Предмети, които имат висока цена. Банката съхранява ценности на граждани в трезорите си. 3. Материална или духовна придобивка. Културни ценности.
ценови ценова, ценово, мн. ценови, прил. • Ценова политика. Политика за движението на цените, следвана от държавата или от производителите и търговците. • Ценови шок. Рязко покачване на цените на стоки и услуги.
ценоразпис мн. ценоразписи, (два) ценоразписа, м. Списък на стоки или услуги със съответните им цени.
цент центът, цента, мн. центове, (два) цента, м. Монета в САЩ и други страни, равна на една стотна от долара или гулдена.
центнер мн. центнери, (два) центнера, м. Мярка за тежина, равна на сто килограма.
централа мн. централи, ж. 1. Седалище на главно управление на предприятие или учреждение, което има клонове. Търговска централа. 2. Електроцентрала. 3. Апаратура на телефонна линия. Автоматична телефонна централа.
централен централна, централно, мн. централни, прил. 1. Който е разположен в центъра на нещо; средищен. Централна улица. 2. Който е ръководен, главен. Централно управление. 3. Който е свързан с център или централа. Централно парно отопление. // нареч. централно. • Централен нападател.Играч в някои колективни спортове, чиято задача е да отбелязва повече точки/голове.
централизация мн. централизации, ж. Съсредоточаване в един център, подчиняване на един център. Централизация на управлението.
централизирам централизираш, несв. и св.; какво. Извършвам централизация; съсредоточавам.
централизъм само ед. Система на управление, при която дейността се ръководи от един център. // прил. централистичен, централистична, централистично, мн. централистични.
центрирам центрираш, несв. и св. 1. Какво. Определям център на геометрична фигура. 2. Какво. Поставям част или детайл в правилно отношение към другите части. 3. В спорта — насочвам със силен удар топка/шайба към противниковата врата. // същ. центриране, мн. центрирания, ср.
центробежен центробежна, центробежно, мн. центробежни, прил. Който е с насочено движение от центъра към периферията. Центробежни сили.
центровам центроваш, несв. и св. Центрирам (във 2 знач.).
центростремителен центростремителна, центростремително, мн. центростремителни, прил. Който е с насочено движение от периферията към центъра. Центростремителни сили.
центрофуга мн. центрофуги, ж. 1. Апарат за механично разделяне на нееднородни смеси под действието на центробежните сили. 2. Машина или част от машина за отделяне на вода от тъкани (в перални машини). Когато работи центрофугата, пералната машина не трябва да вибрира силно. // прил. центрофугален, центрофугална, центрофугално, мн. центрофугални.
центрофугирам центрофугираш, несв. и св. 1. Разделям нееднородни смеси с центрофуга. 2. Отделям вода от тъкани с центрофуга.
центрофужен центрофужна, центрофужно, мн. центрофужни, прил. Който е получен при преработване с центрофуга.
център мн. центрове, (два) центъра, м. 1. Точка, която е еднаквоотдалечена от всички точки на окръжност или кълбо. 2. Средна част на нещо. В центъра на Европа. В центъра на пустинята. В центъра на града са разположени административните сгради. 3. Място, където е съсредоточено нещо; важен пункт. Културен център. Велико Търново е един от университетските центрове. Областен център. 4. Група нервни клетки, които регулират някаква дейност в организма. Дихателен център. Център на речта. 5. Основна, важна тема на разговор или творба. 6. Играчи, които организират нападението в някои колективни спортове. 7. Партийни групировки с умерена политика без ляв или десен уклон. • Център на тежестта. 1. Точка в тяло, в която най-силно действа земното привличане. 2. Прен. Най-важното, същността. • Център на внимание. Лице, явление или предмет, върху които е съсредоточено вниманието.
ценя цениш, мин. св. цених, мин. прич. ценил, несв. Осъзнавам и признавам ценността на нещо, неговата значимост и стойност.
цепач мн. цепачи, м. Човек, който цепи дърва.
цепвам цепваш, несв. и цепна, св. Цепя еднократно, поединично или в малка степен.
цепелин мн. цепелини, (два) цепелина, м. Въздухоплавателен апарат с продълговата форма, който е напълнен с лек газ и се движи с малка скорост; дирижабъл.
цепенея цепенееш, мин. св. цепенях, мин. прич. цепенял, несв. Постепенно ставам неподвижен, вцепенен.
цепеница мн. цепеници, ж. Голям къс от разцепено дърво, който се използва за горене. Сложих няколко цепеници в камината.
цепка мн. цепки, ж. 1. Разцепено място на дреха или тъкан. 2. Незашито място в долната част на горна дреха; шлиц. Пола със странична цепка. 3. Специален отвор в предната част на панталон. 4. Тесен отвор; пролука, цепнатина.
цепна цепнеш, мин. св. цепнах, мин. прич. цепнал, св. — вж. цепвам.
цепнатина мн. цепнатини, ж. 1. Дълъг и тесен отвор; пукнатина. Дълбоки цепнатини в скала. 2. Цепка (в 1 знач.).
цепя цепиш, мин. св. цепих и цепих, мин. прич. цепил и цепил, несв.; какво. 1. Разделям на части, като сека по дължина. Цепя дърва за огрев. 2. Режа надлъжно. Цепя кайсии за компот. 3. Разкъсвам тъкан по нишка. Цепя стари дрехи. 4. Прен. Разг. Вървя по най-късия път. Ще цепя през гората. 5. Движа се, като оставям следа, правя бразда. Катерът цепеше огледалната повърхност на езерото. Цепя земята с рало. 6. За звук — отеквам рязко, остро; раздирам. Зловещи писъци цепеха нощната тишина. 7. Прен. Разрушавам единството на партия, организация, държава и др.; отцепвам. — цепя се. 1. Ставам на цепки; напуквам се. Ръцете му се цепят от студа. 2. Отделям се, отцепвам се от партия, организация и др. 3. Прен. Разг. Отделям се, страня. Зсщо все се цепиш от компанията. • Цепя басма (на някого). Разг. Държа се учтиво, проявявам внимание. • Не цепя басма (на някого). Разг. Държа се грубо, рязък съм. • Цепя косъма (на две). Разг. Голям скъперник съм. • Цепя въздуха. Викам, крещя.
цер церът, цера, мн. церове, (два) цера, м. Вид дърво — дъб с лошокачествена дървесина. // прил. церов, церова, церово, мн. церови. Церова кория.
цербер мн. цербери, м. 1. В древногръцката митология — зло куче с три глави, което пази входа на ада. 2. Прен. Зъл, свиреп, строг пазач.
церебрален церебрална, церебрално, мн. церебрални, прил. Спец. В медицината — който се отнася до главния мозък.
церемониал мн. церемониали, (два) церемониала, м. Определен начин, ред за извършване на тържество, церемония и др. Сватбен церемониал. // прил. церемониален, церемониална, церемониално, мн. церемониални. Церемониален марш.
церемониален церемониална, церемониално, мн. церемониални, прил. Който се отнася до церемония или церемониал. Церемониално откриване. // нареч. церемониално.
церемониалност церемониалността, мн. церемониалности, ж. 1. Само ед. Тържественост, празничност. 2. Прен. Разг. Действие, което внася тържественост, празничност. Изпратиха го без излишни церемониалности.
церемония мн. церемонии, ж. 1. Тържествено честване на нещо по предварително изработен или традиционно утвърден ред. Сватбена церемония. 2. Прен. Вежливост, проява на внимание. Без церемонии.
церемоня се церемониш се, мин. св. церемоних се, мин. прич. церемонил се, несв. Разг. Провявам излишна вежливост, прекалено внимателен съм. Няма какво да се церемонишс този измамник.
церител церителят, церителя, мн. церители, м. Човек, който цери; лечител.
церя цериш, мин. св. церих, мин. прич. церил. несв. Разг. Лекувам. — церя се. Разг. Лекувам се. Церя се при народен лечител.
цесия мн. цесии, ж. Спец. В банковото дело — договор, с който кредитор отстъпва своите вземания и правата по тях върху трето лице.
цех цехът, цеха, мн. цехове, (два) цеха, м. 1. Отделение от фабрика или завод, където се извършва специализиран производствен процес. Ремонтен цех. 2. Истор. Професионално сдружение на занаятчии през феодализма. //прил. цехов, цехова, цехово, мн. цехови.
цеце неизм. Африканска живораждаща муха, която пренася заразата на някои тежки болести и на сънната болест. Мухата цеце.
циан само ед. Спец. Безцветен силноотровен газ с миризма на горчив бадем, съединение на въглерод и азот.
цианкалий цианкалият, цианкалия, само ед. Смъртоносна отрова, съединение на циан и калий.
цивилен цивилна, цивилно, мн. цивилни, прил. 1. Който не носи военна или друга униформа. Цивилен полицай. 2. За облекло - който не е униформен. Цивилно облекло.
цивилизатор мн. цивилизатори, м. Човек, който разпространява цивилизация. // прил. цивилизаторски.
цивилизация мн. цивилизации, ж. 1. Степен на общественото развитие и материалната култура, характерни за обществено-политическа формация. Древногръцка цивилизация. В търсене на извънземни цивилизации. 2. Висока степен на развитие и материална култура.
цивилизовам цивилизоваш, несв. и св.;. Приобщавам към цивилизацията, разпространявам цивилизацията сред диви народи и племена. — цивилизовам се. 1. Приобщавам се към цивилизацията, възприемам цивилизацията. 2. Разг. Ставам културен, усвоявам навици и умения, характерни за изискана среда.
цивка мн. цивки, ж. Разг. 1. Ледена висулка. 2. Сопол. 3. Малък отвор на съд с течност, от който се пие.
цивря цивриш, мин. св. циврих, мин. прич. циврил, несв. Разг. Цивря се. — цивря се. Разг. Плача, рева, хленча.
циганин мн. цигани, м. 1. Лице, което принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни. 2. Прен. Пренебр. Лъжлив, беден или мръсен човек. // прил. цигански.
циганка мн. циганки, ж. 1. Жена, която принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни. 2. Прен. Лъжлива, бедна или мръсна жена.
циганче мн. циганчета, ср. 1. Дете на цигани. 2. Диал. Неразпукано зрънце от пуканки.
циганя се циганиш се, мин. св. циганих се, мин. прич. циганил се, несв. Разг. Проявявам дребнавост, скъперничество. Недей да се циганиш га пет лева.
цигара мн. цигари, ж. Тръбичка от тънка хартия, в която е поставен ситно нарязан тютюн за пушене. Паля цигара след цигара. // прил. цигарен, цигарена, цигарено, мн. цигарени. Цигарен дим.
цигаре мн. цигарета, ср. Къса тръбичка, в единия край на която се поставя цигарата при пушене, а от другия се всмуква димът.
цигла мн. цигли, ж. Плоска глинена плоча, която се използва за покриване на сгради; керемида.
цигу-мигу междум. За наподобяване на свирене, обикновено неумело.
цигулар цигуларят, цигуларя, мн. цигулари, м. Музикант, който свири на цигулка.
цигуларка мн. цигуларки, ж. Жена цигулар.
цигулка мн. цигулки, ж. Лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, който има най-големи технически и художествени възможности и е с най-висока звучност. Концерт за цигулка и оркестър. • Свиря първа цигулка. Командвам, ръководя.
цикла мн. цикли, ж. Стоманено сечиво или специална машина за изстъргване на дърво, паркет и др.; циклачка.
циклама мн. циклами, ж. Декоративно растение с ярки цветове, прикрепени към дълги дръжки, и сърцевидни листа.
цикламен цикламена, цикламено, мн. цикламени, прил. 1. Който се отнася до циклама. Цикламен цвят. 2. Който има цвят на циклама; розово-виолетов.
циклачка мн. циклачки, ж. Разг. Машина за циклене; цикла.
цикличен циклична, циклично, мн. циклични, прил. Който се извършва на цикли; кръгов. // нареч. циклично. // същ. цикличност, цикличността, ж.
циклон мн. циклони, (два) циклона, м. Спец. Атмосферно явление, изразяващо се в бурни спиралообразни ветрове.
циклоп мн. циклопи, (два) циклопа, м. В древногръцката митология — едноок великан.
циклостил мн. циклостили, (два) циклостила, м. Малка ръчна преса с валяк за размножаване на текст, написан на ръка или с пишеща машина. // прил. циклостилен, циклостилна, циклостилно, мн. циклостилни.
цикля циклиш, мин. св. циклих, мин. прич. циклил, несв.; какво. Изстъргвам дърво или паркет с цикла/циклачка.
цикъл мн. цикли, (два) цикъла, м. 1. Период, през който се редуват едни и същи астрономически явления. Годишен цикъл на въртене на Земята. 2. Съвкупност от явления и процеси, които са свързани и се извършват в определен ред през известен период. Производствен цикъл. 3. Група творби, обединени от общ признак или близка тематика. Цикъл от разкази. Цикъл лекции.
цилиндричен цилиндрична, цилиндрично, мн. цилиндрични, прил. Който е с форма на цилиндър. Цилиндричен съд.
цилиндря цилиндриш, мин. св. цилиндрих, мин. прич. цилиндрил, несв.; какво. Пречиствам зърнени храни от примеси чрез въртене в цилиндрични барабани.
цилиндър мн. цилиндри, (два) цилиндъра, м. 1. Геометрично тяло, получено при въртене на правоъгълник около едната му страна като ос. 2. Предмет с такава форма. Цилиндър на двигател с вътрешно горене. 3. Висока твърда шапка с такава форма и с малка периферия. Всички господа бяха с фракове и цилиндри.
цимбал мн. цимбали, (два) цимбала, м. Музикален инструмент с множество струни, разположени в дървен резонатор, по които се удря с чукчета (палки).
цимбалист мн. цимбалисти, м. Музикант, който свири на цимбал.
цимент само ед. Прахоообразно вещество, получено при загряване на варовик и глина, което при смесване с вода се втвърдява. Циментът е строителен материал. // прил. циментен, циментена, циментено, мн. циментени. Циментен завод. // прил. циментов, циментова, циментово, мн. циментови. Циментова плоча.
циментирам циментираш, несв. и св.; какво. Покривам с цимент, свързвам с цимент. Циментирам площадката пред входа на къщата.
цинизъм мн. цинизми, (два) цинизъма, м. 1. Нагло поведение или отношение, изразяващо пренебрежение към моралните норми. 2. Обикн. мн. Груби, безсрамни думи. Говоря цинизми.
циник мн. циници, м. 1. Истор. Привърженик на древногръцко учение, проповядващо презрение към земните блага. 2. Циничен човек.
циничен цинична, цинично, мн. цинични, прил. 1. Който проявява цинизъм, безсрамен. 2. Който съдържа цинизъм. // нареч. цинично. // същ. циничност.
цинк цинкът, цинка, само ед., м. Химически елемент — ковък метал със синкавобял цвят. // прил. цинков, цинкова, цинково, мн. цинкови. Цинково корито. Цинков оксид.
цинкограф мн. цинкографи, м. Специалист по цинкография.
цинкография само ед. Приготвяне на цинкови клишета за печат по фотомеханичен начин.
цинобър само ед. 1. Минерал с аленочервен цвят, който се използва за правене на червени бои. 2. Яркочервена боя.
цип ципът, ципа, мн. ципове, (два) ципа, м. Приспособление с два реда зъбци, които влизат едни в други и затварят чанти, дрехи и др.
ципа мн. ципи, ж. Тънка прозрачна тъкан при растенията и животните. Плавателна ципа. Плодът е обвит с тънка ципа.
ципест ципеста, ципесто, мн. ципести, прил. 1. Който има ципа. 2. В който има много ципи или чиято ципа е дебела.
ципокрил ципокрила, ципокрило, мн. ципокрили, прил. • Ципокрили насекоми. Разред насекоми с две двойки ципести крила. Пчелите са ципокрили насекоми.
цирей циреят, цирея, мн. циреи, (два) цирея, м. 1. Болезнена пъпка, изпълнена с гной. 2. Дрен. Разг. Пренебр. Раздразнителен човек. 3. Прен. Пренебр. Порочно явление; язва.
цирк циркът, цирка, мн. циркове, (два) цирка, м. 1. Истор. В древния Рим — открита сграда с арена за конни надбягвания, състезания, борба с диви зверове и др. 2. Вид театрално изкуство, включващо акробатика, жонглиране, клоу-нада, илюзионизъм, дресиране на животни и др. 3. Постройка, в която се представя такова изкуство. 4. Само ед. Представление на такова изкуство. 5. Прен. Разг. Смешно зрелище, шумен или забавен епизод. // прил. цирков, циркова, цирково, мн. циркови (във 2, 3 и 4 знач.). Цирково изкуство. Циркова площадка. Цирков спектакъл.
циркаджия мн. циркаджии, м. Разг. 1. Цирков артист. 2. Прен. Пренебр. Човек, който създава около себе си шум, смях. // прил. циркаджийски, циркаджийска, циркаджийско, мн. циркаджийски. Циркаджийско облекло.
циркулация мн. циркулации, ж. Движение в кръг, в затворена система. Циркулация на течност в охладителна система на автомобил.
циркулирам циркулираш, несв. и се. 1. Извършвам циркулация. 2. Движа се постоянно между две точки. Автобусът циркулираше от центъра до хижата. 3. Прен. Разг. Разпространявам се. 4. Разг. Пренебр. Движа се насам-натам, мотая се.
циркуляр мн. циркуляри, (два) циркуляра, м. 1. Разпореждане, което се изпраща до подведомствени учреждения. 2. Спец. Дисков трион. // прил. циркулярен, циркулярна, циркулярно, мн. циркулярни.
цироза само ед. Спец. Заболяване, което се изразява в намаляване размера на някои органи поради разрастване на съединителната тъкан. Цироза на черния дроб.
цистерна мн. цистерни, ж. 1. Иззидано в земята хранилище за течности. 2. Голям резервоар за съхраняване на течности. 3. Автомобил или вагон за превозване на течности в специален резервоар. Вагон-цистерна.
цитадела мн. цитадели, ж. 1. Истор. Крепост, която служи за охраняването на един град. 2. Част от крепост, която е най-добре укрепена и пригодена за самостоятелна защита. 3. Прен. Опора, защита, крепост.
цитат мн. цитати, (два) цитата, м. Точна, буквална извадка от текст, която се използва за потвърждение на изказано мнение.
цитатничество само ед. Прекалена употреба на цитати.
цитирам цитираш, несв. и св. 1. Привеждам цитат. 2. Какво/кого. Отбелязвам, казвам, споменавам.
цитология само ед. Спец. Наука за растителните и животинските клетки.
цитра мн. цитри, ж. Малък струнен музикален инструмент, на който се свири с плектрон.
цитронада мн. цитронади, ж. 1. Само ед. Разхладителна напитка, приготвена от в сок, захар и вода. 2. Порция от тази напитка.
цитрус мн. цитруси, (два) цитруса, м. Разг. Цитрусово растение.
цитрусов цитрусова, цитрусово, мн. цитрусови, прил. Който се отнася до плодови растения включващи лимона, портокала, мандарината и др. Цитрусови плодове.
цифра мн. цифри, ж. 1. Писмен знак за отбелязване на число. 2. Обикн. ед. Сума, показател изразен числово. // прил. цифрен, цифрена, цифрено, мн. цифрени. Цифрени стойности. // прил. цифров, цифрова, цифрово, мн. цифрови. • Арабски цифри. Писмени знаци, които се употребяват в Европа, за отбелязване на числа, след заемането им от арабите през вековието. • Римски цифри. Писмени знаци за отбелязване на числа, използвани от римляните. • Цифром. С цифри. • Словом и цифром. Абсолютно точно; ни повече, ни по-малко.
цица мн. цици, ж. Разг. Жарг. 1. Женска гърда; бозка. 2. Гърда на мъж.
цицам цицаш, несв. 1. Разг. Бозая, суча.2. Жарг. Пия, пиянствам. Обича да цица винце.
цицина мн. цицини, ж. Разг. Подутина, оток по главата, получен от удар.
циция мн. циции, м. Разг. Пренебр. Скъперник.
цицка мн. цицки, ж. 1. Цица. 2. Зърно на гърда. 3. Разг. Каучуково изделие с такава форма за изкуствено хранене на малки деца и животни. 4. Малък издатък с отвор на съд за течности, от който се пие.
цокам цокаш. несв. Разг. Пия, пиянствам.
цокъл мн. цокли, (два) цокъла, м. 1. Долна част на външна стена на сграда или колона, която е малко издадена. 2. Облицовка на долната част на стена. Мраморен цокъл. 3. Измазана долна част на стена. 4. Метална част на електрическа крушка, която се завива на определеното място.
цол цолът, цола, мн. цолове, (два) цола, м. Единица мярка за дължина, равна на 2,6 см. с която се измерва ширината на тръби, канели, муфи и др. // прил. цолов, цолова, цолово, мн. цолови.
цоп междум. За наподобяване на звук при падане във вода или в друга течност.
цопвам цопваш, несв. и цопна, св. Неочакванопадам или стъпвам във вода с плясък.
цопна цопнеш, св. цопнах, мин. прич. цопнал. — вж. цопвам.
цръквам цръквам, цръкваш, несв. и цръкна, св. Църкам еднократно или поединично.
цръкна цръкнеш, мин. св. цръкнах, мин. прич цръкнал. св. — вж. цръквам.
цукало мн. цукала, ср. Съд за ходене по естествена нужда в стаята; нощно гърне.
цукам цукаш. 1. Суча, бозая. 2. Пренебр. Пия, пиянствам, цокам.
цунами само ед. Гигантска вълна, която възниква вследствие на земетресения, избухване на вулкан и др. и нанася огромни щети.
цункам цункаш, несв. Умал. Гальовно. Целувам. Ела при мене да те цункам.
цупя се цупиш се, цупих се, цупил се. 1. С мимика изразявам недоволството си. 2. Недоволствам, сърдя се, мръщя се.
цъ вж. ц.
цък междум. 1. За наподобяване на кратък отчетлив звук от работа на механизъм. 2. За наподобяване на кратък звук от удряне на твърди предмети, например камъчета.
цъкам цъкаш, несв. 1. Разг. За механизъм — работя, движа се, като издавам отчетлив звук. Часовникът в кухнята цъкаше равномерно. 2. Изразявам съжаление, съчувствие или изненада,възхищение, като многократно изговарям звук ц. 3. Разг. Изказвам отказ, отричам, като изговарям ц . 4. При удар произвеждам "цък". Цъкам кремък с огниво. 5. Разг. Включвам, пускам механиъм, като произвеждам такъв звук.
цър междум. 1. За наподобяване на звук, издаван от мишка. 2. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, които цвъртят. 3. За наподобяване на звук при изстискване на течност.
цървули цървул, м. Вид меки обувки от кожа, която се прикрепва към краката с дълги връзки.
църкам църкаш, несв. 1. За птица, мишка и др. животни и насекоми — цвърча. 2. За течност — изтичам на силна тънка струя. Докато доеше кравата, млякото църкаше в кофата. 3. Прен. Пренебр. За човек — хленча, мърморя.
църква мн. църкви, ж. 1. У християните — организация, която ръководи духовния, религиозния живот. 2. Сграда, в която се извършват богослужения; християнски храм.// прил. църковен, църковна, църковно, мн. църковни. Църковно настоятелство. Църковни книги.
църковнославянски църковнославянска, църковнославянско, мн. църковнославянски, прил. Който се отнася до писмеността на богослужебните книги на южните и източните славяни. Църковнославянски език.
църцоря църцориш, мин. св. църцорих, мин. прич. църцорил, несв. Тека на тънка струя; цъцря.
цъфвам цъфваш, несв. и цъфна, св. 1. За растение — покривам се с цвят, давам цвят. Ябълката цъфна. 2. Прен. Разг. За предмет — разкъсвам се, счупвам се, пуквам се. Кожухът му цъфна на няколко места. 3. Прен. Разг. Ирон. За човек — в тежко положение съм. 4. Прен. Разг. Появявам се. На устните й цъфна усмивка. Молителят пак цъфна пред вратата му. 5. Прен. Разг. Ставам явен, разкривам се. След няколко дни истината цъфна. • Цъфнал и завързал. Разг. В много тежко положение. • Когато цъфнат налъмите. Ирон. Никога.
цъфна цъфнеш, мин. св. цъфнах, мин. прич. цъфнал, св. — вж. цъфвам.
цъфтеж само ед. 1. Покриване с цветове. Ранен цъфтеж. 2. Времето, когато цъфтят растенията. 3. Прен. Напредък, разцвет.
цъфтя цъфтиш, мин. св. цъфтях, мин. прич. цъфтял, несв. 1. За растение — разтварям цветовете си, покривам се с цвят. Розите цъфтят от пролетта до есента. 2. Прен. Намирам се в разцвет, развивам се много добре. 3. Прен. Преуспявам, процъфтявам. Страната цъфтеше. 4. Прен. Разг. Изразявам положителни емоции; сияя. Лицето й цъфтеше от радост. • Цъфтя, па/но не връзвам. Ирон. В тежко положение съм.
цъцря цъцреш, мин. св. цъцрах и цъцрих, мин. прич. цъцрал и цъцрил, несв. Църцоря.
цял цяла, цяло, мн. цели, прил. 1. От който не е отделено нищо; ненакърнен. И вълкът сит, и агнето цяло. 2. Който е в пълния си размер, без остатък. Целият клас мълчеше. Изпих цяла чаша мляко. 3. Който е невредим, ненарушен. Вазата падна, но остана цяла. 4. Който продължава определено време без прекъсване. Учих цяла нощ. 5. Истински, същински. Това е цяло нещастие, 6. Значителен, голям.
цяло мн. цели. 1. Спец. В математиката - цяло число. 2. Нещо, което не може да се разделя, нещо единно; цялост.
цялост целостта, мн. цялости. 1. Качество на цял; единност. 2. Нещо, което представлява неделимо единство.
цялостен цялостна, цялостно, мн. цялостни. 1. Който обхваща всички части, единен. 2. Завършен, пълен.
цяр церът, цера, мн. церове, (два) цяра, м. Разг. 1. Лечебно средство; лек. Използвам билките като цяр. 2. Прен. Средство за премахване на нещо. За ревността и глупостта цяр няма.