Дума Описание
ба част. Разг.
1. За изразяване на възражение или за усилване на възражение.
2. За предпазливо присъединяване към констатация или предложение.
баба мн. баби.
1. Майчина или бащина майка.
2. Стара жена, старица.
3. Разг. Съпруга на възрастен човек по отношение на самия него.
4. Разг. Тъща.
5. Остар. Жена, която помага на родилка при раждане.
6. Прен. Слабохарактерен, мекушав човек.
баба (тур. baba)
Диал. Баща, отец (почетна титла, поставяна след името).
бабаджан (тур. babacan)
Разг. Силен, едър човек; здравеняк.
бабаит мн. бабаити.Разг.
Едър, силен мъж, готов за бой, за подвизи; мъжага, юначага.
// прил. бабаитски.
бабайка (по тур. baba 'баща')
Диал. Майка.
бабайко (по тур. baba 'баща')
Диал. Баща.
бабалък (тур. babalik)
Разг. Тъст.
бабанка (по тур. babacan)
Разг. Юначага, мъжага.
бабешки бабешка, бабешко, мн. бабешки.
Който е свойствен за баба.
бабизъм (по ар. bab 'врата, порта; път към бога')
Рел. Реформистка ислямска шиитска доктрина, основана в Персия от Mirza Аli Muhammad (1819—1850), проповядваща равноправие, световно братство и религиозна толерантност, заместена по-късно от бахайството.
// Същ. бабист.
бабинден Народен празник през януари на бабите, а сега и на акушерките.
бабини Разг. Домът и семейството на баба.
бабу (инд. babu)
Почетна индийска титла; набаб.
бабувам бабуваш.
1. Остар. Помагам при раждане; акуширам.
2. Разг. Бая, врачувам.
бабуин (фр. babouin)
Зоол. Африканска маймуна от семейството на павианите със силно издадени напред устни.
бавачка мн. бавачки.
Жена, наета да гледа, да занимава дете.
бавен бавна, бавно ,мн. бавни.
1. Който действа или извършва с неголяма скорост.
2. Който протича и се осъществява дълго, продължително време.
// нареч. бавно.
бавя бавиш, мин. св. бавих, мин. прич. бавил, несв.
1. Какво. Правя да не става бързо, отлагам, протакам; не върша навреме. Тя бавеше отговора си.
2. Кого. Задържам, забавям, мая. Стига си ме бавил!
бавя бавиш, бавих, бавил.
Гледам, занимавам, развличам малко дете.
бавя се бавиш се, бавих се, бавил се.
1. Задържам се, застоявам се.
2. Мая се, протакам; не извършвам навреме.
багаж мн. багажи, (два) багажа.
1. Чанти, куфари и други опаковани вещи, с които едно лице пътува.
2. Прен. Запас от знания и умения. Умствен багаж.
// прил. багажен.
багажник мн. багажници, (два) багажника.
Приспособление за поставяне на багаж в/на превозно средство.
багатур (прабълг.)
Прабългарска благородническа титла.
багер мн. багери, (два) багера.
Самоходна машина за изкопаване, изгребване и изхвърляне на пръст, пясък, чакъл и под.
багерист мн. багеристи.
Работник, чиято професия е да управлява багер.
багета (фр. baguette 'пръчица')
1. Спец. Орнаменти и аксесоари във вид на пръчица.
2. Муз. Палка за ударни инструменти.
3. Муз. Диригентска пръчка.
4. Дълга тънка франзела.
багетизъм (фр. baguetisme)
Спец. Откриване на подземна вода, руда или метал с помощта на особена пръчка.
// Същ. багетист.
багня се багниш се, багних се, багнил се.
Диал. Агня се.
багра мн. багри.
1. Предимно в художествената литература и поезията - цвят, шарка.
2. Вещество за боядисване и оцветяване; боя.
// прил. багрен.
багреница мн. багреници.
Царска мантия от скъп тъмночервен плат през Средновековието; порфира.
багрилен багрилна, багрилно, мн. багрилни, прил.
Който багри, който е предназначен да багри. Багрилни вещества. Багрилен цех.
багря багриш, багрих, багрил.
1. Боядисвам.
2. Оцветявам в червено.
бадана Разтворена в вода бяла вар за боядисване (понякога с прибавка на хума за стабилизиране).
баданарка мн. баданарки.
Кръгла четка с дълги косми и дръжка за варосване.
баданосам баданосаш.
- вж. баданосвам.
баданосвам баданосваш.
Разг. Варосвам с баданарка.
// същ. баданосване.
бадева нареч. Разг. Даром, залудо, на вятъра.
бадем мн. бадеми, (два) бадема.
1. Южно овощно дърво с бели цветове и дребни продълговати плодове (ядки) в твърда черупка; миндал.
2. Плодът на това дърво.
// прил. бадемов.
бадж (англ. badge)
Голяма значка с изображение или надпис, носена закачена на дрехата.
баджа мн. баджи.
Диал. Зидано огнище в помещение.
баджак мн. баджаци, (два) баджака.
1. Разг. Бедро на животно или човек.
2. Жарг. Бедро на девойка или младеж.
3. Диал. Вълна от горната част на краката на овца.
баджанак мн. баджанаци, м.
Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия.
бадминтон (англ. badminton)
Спорт. Игра с мрежа, ракети и топки с пера.
база мн. бази.
1. Съвкупнаст от условия; основа.
2. Опорен пункт.
3. Източник като средства за съществуване или дейност.
4. Съвкупност от материални обекти и средства, в които и/или с помощта на които се осъществява специализирана дейност.
// прил. базов.
базалт само ед.
Плътна или дребнозърнеста вулканична скала, обикновено с черен цвят, която се използва в пътното строителство.
// прил. базалтов.
базар мн. базари, (два) базара.
1. Покрит пазар с множество малки магазини.
2. Разпродажба организирана по определен повод.
базедов (по собств. К. von Basedow (1799-1854) - немски лекар)
В съчет. базедова болест (мед.)
- заболяване вследствие ненормално усилена дейност на щитовидната жлеза, характеризиращо се с усилено сърцебиене, гуша, изпъкнали очи и др.
базилика мн. базилики.
1. Истор. В древния Рим - правоъгълно здание за седалище на съд.
2. Християнски храм в правоъгълна форма с множество колони.
базиликум (нлат. basilicum от гр. basilikon)
Бот. Босилек. Osymum basilicum.
базилиск (лат. basiliscus по гр. basiliskos 'царче')
1. Мит. Баснословно животно с тяло на змия, глава на петел и корона на главата.
2. Арх. Украшение с такава форма.
3. Зоол. Вид гущер, който при опасност разпъва корона с шипове около врата си.
базирам базираш.
1. Обосновавам, основавам.
2. Разполагам в база.
- базирам се.
1. Обосновавам се, основавам се.
2. Използвам, имам като база.
базис (лат. basis от гр. basis)
Книж. База, основа.
// Прил. базисен.
базисен базисна, базисно, мн. базисни.
Който се отнася до база; основен.
баир мн. баири, (два) баира, м. Разг.
Хълм, рид, бърдо.
бай Разг. Само в съчетание с мъжко собствено име - за свойско назоваване на по възрастен мъж или в обръщение към него вместо официалното господин: бате.
байгън (тур. baygin)
Прилошаване, призляване.
байонет мн. байонети, (два) байонета. Остар. Щик.
байпас (англ. by-pass 'обиколен път')
Мед. Хирургическа операция при сърдечна недостатъчност за свързване камерите на сърцето.
байрак мн. байраци, (два) байрака, м. Остар. Разг.
Знаме.
байрактар байрактарят, байрактаря, мн. байрактари.
1. Остар. Знаменосец.
2. Прен. Главатар, водач.
байрактарка мн. байрактарки.
Жена байрактар.
байрам мн. байрами, (два) байрама.
Голям мохамедански празник след рамазана.
байт (англ. byte)
Инф. Единица за капацитет на памет, съдържаща 8 бита.
байц байцът, байца.
1. Водна или спиртна боя за повърностно оцветяване на дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
2. Киселина или масло за почистване на метални изделия или за промяна на първоначалния им цвят.
байцвам байцваш.
1. Оцветявам или почиствам с байц.
2. Подготвям за равномерно боядисване текстилни тъкани, прежди.
бак (рус. бак от нидерл. bak(bord)
Мор. Носова част на плавателен съд.
бака мн. баки.
Голям метален съд с дръжки за разнасяне храна на войници.
бакалавър мн. бакалаври.
Лице, което е получило първата (най-ниската) академическа степен (преди магистър и доктор), въведена най-напред в западноевропейски университети.
// прил. бакалавърски.
бакалин мн. бакали.
Остар. Търговец на стоки за домакински нужди - предимно дребни стоки за храна.
бакалия мн. бакалии.
Стока, с която търгуват бакалите.
бакалница мн. бакалници, ж. Остар. Разг.
Магазин за хранителни и други дребни стоки за домакински нужди.
бакалски бакалска, бакалско, мн. бакалски.
Който се отнася до бакалин или бакалия.
бакара (ит. baccara)
Вид игра на карти.
бакборт (нидерл. bakboord)
Мор. Лявата страна на кораб.
бакелит Вид пластмаса с добри изолационни свойства, поради което се употребява широко в електропромишлеността.
// прил. бакелитов.
бакенбарди само мн.
Необръсната мъжка брада от слепоочията надолу покрай ушите.
бакии бакия. Разг.
1. Неизплатени, невърнати парични дългове.
2. Изоставена, несвършена работа.
бакия (тур. bakiye от ар.)
Несъбрани стари дългове.
бакла Вид бобово разтение с бели цветове и плод на едри зърна в плоска шушулка; черен боб.
баклава мн. баклави.
Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от орехи между отделните кори.
бакпулвер Бял прах от натриев бикарбонат и слаби киселини,който се употребява в сладкарството за бухване на сладко тесто.
бакрач мн. бакрачи, (два) бакрача.
Диал. Котел, медник; бакър.
бактериози (нем. Bakteriose по бактерия + -оза)
Бот. Микробиол. Болести по растенията, предизвикани от бактерии.
бактериолог мн. бактериолози.
Специалист по бактериология.
бактериология само ед.
Дял от микробиологията - наука за бактериите.
бактерицид (по бактерия + -цид)
Хим. Препарат, имащ свойството да унищожава бактериите.)
// Прил. бактерициден.
бактерия мн. бактерии.
Микроскопични едноклетъчни организми от разтителен произход с различна форма, които причиняват ферментация, гниене или заболяване.
// прил. бактериален.
бактисам бактисаш.
- вж. бактисвам.
бактисвам бактисваш.
Разг. Досажда ми, дотяга ми, омръзва ми.
Бакхус (лат.Bacchus, гp. Bakchos)
Мит. Бог на виното у древните гърци и римляни.
бакшиш мн. бакшиши, (два) бакшиша.
1. Разг. Неголяма парична сума, която се подарява за извършена услуга.
2. Остар. Подарък.
бакър мн. бакъри, (два) бакъра.
1. Остар. Металът мед.
2. Разг. Голям кръгъл медн съд за вода с една подвижна дръжка; котел.
// същ. умал. бакърче.
// прил. бакърен.
бакърджия мн. бакърджии.
Разг. Човек, който произвежда бакърени изделия или търгува с тях; медникар; казанджия.
//прил.бакърджииски.
бал балът, бала, мн. балове, (два) бала.
Голямо празнично вечерно събиране за забава с танци и музика.
бал балът, бала, мн. балове, (два) бала.
1. Единица за измерване на степента на сила на накои природни явления.
2. Сборна цифрова оценка по изпитните предмети и/или по определени предмети, отразени в свидетелство или диплома, с която се участва за класиране.
бал-маске (фр. bal masque)
Бал с маски.
бала мн. бали.
Голям вързоп стока (обикн. мек материал), здраво стегнат за превоз.
балабиле (ит. ballabile 'танцувален') Муз.
1. Малък балетен етюд в опера.
2. Общ танц в края на балета или на отделно негово действие.
балада мн. балади, ж. Спец.
1. В литературата - лирико-епично стихотворение с фантастичен сюжет, което пренася читателя в тайнствена, необикновена действителност.
2. В музиката - лирична песен или музикална композиция (обикн. за китара или пиано) на романтична тема.
// Прил. баладичен.
балалайка мн. балалайки.
Руски народен музикален инструмент с три струни и триъгълен корпус.
балама мн. балами.
Разг. Наивник, будала; човек, когото лесно могат да излъжат, да подведат.
баламосам баламосаш.
- вж. баламосвам.
баламосвам баламосваш.
Разг. Правя на балама; заблуждавам, лъжа, подвеждам.
- баламосвам се.
Правя се на балама; държа се като балама.
баланс мн. баланси, (два) баланса.
1. Равновесие.
2. В финансиите - съотношението между взаимносвързани показатели за някаква дейност.
// прил. балансов.
балансирам балансираш.
1. Запазвам или поддържам равновесие при неустойчиво положение.
2. Уравновесявам; привеждам в равновесие.
// същ. балансиране.
балансьор мн. балансьори, (два) балансьора.
1. Баланс.
2. Човек или предмет, който служи за баланс.
баласт само ед.
1. Допълнителен товар, който чрез тежеста си придава устойчивост на водни превозни средства или самолет.
2. Натрошени камъни за основа на траверсите в жп трасе; трошляк.
3. Баластра.
4. Прен. Безполезни, ненужни подробности.
баластра само ед.
Речен чакъл и пясък като строителен материал,най често използван за приготвяне на бетон.
балатум само ед.
Вид плътна мушама за настилка на подове в помещения.
балдахин мн. балдахини, (два) балдахина.
Навес от тънък или прозрачен плат на колони над легло, престол и др.
балдъза мн. балдъзи.
Сестра на съпругата (по отношение на съпруга).
балерина мн. балерини.
Артистка в балет.
балет мн. балети, (два) балета.
1.Танцово театрално изкуство.
2. Театрално представление на произведение на това изкуство.
3. Музикално произведение, предназначено за това изкуство.
4. Театрална трупа, даваща такива представления.
// прил. балетен.
балетист мн. балетисти.
Артист в балет.
балирам балираш.
Правя да стане на бали.
балировач мн. балировачи.
Работник, който балира.
балировачка мн. балировачки.
Жена балировач.
балистика само ед.
Дял от механиката, в който се изучава движението на снаряда при стрелба.
// прил. балистичен.
балкан мн. балкани, (два) балкана, м.
1. Планина.
2. Само ед. Друго собствено име на Стара планина.
// прил. балкански, балканска, балканско, мн. балкански.
• Балканите. Балканският полуостров.
балканджийка мн. балканджийки.
Жена балканджия.
балканджия мн. балканджии.
Човек от балкана.
// прил. балканджийски.
балканиада мн. балканиади.
Периодични спортни състезания между страните от Балканския полуостров.
балкон мн. балкони, (два) балкона.
1. Издадена от външната страна на сграда площадка, оградена с парапет.
2. Етаж над партера в театър, киносалон и др.
// прил. балконски.
балнео- Първата съставна част със значение минерални бани, напр. балнеолечебница, балнеолечение.
балнеолог мн. балнеолози.
Лекар, специалист по балнеология.
балнеология Дял от медицината, в който се изучават минералните води и лечебната кал в връзка с приложението им при лекуване.
балнеосанаториум (по балнео- + санаториум)
Водолечебен почивен дом.
балнеотерапия (нлат. balneotherapia по балнео- + терапия)
Мед. Лекуване с минерални води и лечебна кал.
балон мн. балони, (два) балона.
1. Сферичен летателен уред, напълнен с полек от въздуха газ.
2. Стъклен или метален кълбовиден съд.
3. Детска надуваема играчка от тънка еластична материя.
// същ. умал. балонче.
балотаж мн. балотажи, (два) балотажа.
Повторно гласуване за ограничен брой кандидати, когато при избор никой не е получил предвидените в закона гласове, за да бъде избран.
балотирам балотираш, несв. и св.; за кого или кого.
Подлагам на балотаж.
балсам мн. балсами, (два) балсама.
1. Гъст ароматен сок от разтворени в етерични масла смоли или други растителни вещества.
2. Болкоуспокояващо лекарство за мазане, приготвено от такъв сок.
балсамирам балсамираш.
Обработвам мъртво тяло със специални вещества, за да го запазя от разлагане за дълго.
// същ. балсамация.
балтия мн. балтии.
Диал. Брадва, секира.
// същ. умал. балтийка, мн. балтийки.
балтон мн. балтони, (два) балтона.
Мъжко зимно палто.
балюстрада (фр. balustrade от ит. balaustrato)
Арх. Декоративна и предпазна ограда на стълбище, балкон, тераса, мост и др. от отвесни стълбчета и перило.
// Прил. балюстраден.
баля мн. бали.
Бала.
бамбашка Разг.
1. Прил. неизм. Особен, необикновен, причудлив.
2. Нареч. Особено, необикновено, различно, другояче.
бамбина мн. бамбини.
Жарг. остар. Момиче.
бамбук мн. бамбуци, (два) бамбука.
Високо и гъвкаво тропическо растение от рода на трастиката със здрави и твърди кухи стъбла.
// прил. бамбуков.
бамя мн. бами.
Вид зеленчук с мъхести месести шушулки, пълни с дребни зърна.
бан банът, бана, мн. банове, м.
Истор. Управител на област в балканските страни през Средновековието.
бан (рум. bani 'пара')
Ост. Дребна румънска монета - стотна част от лея.
банален банална, банално, мн. банални.
Който е лишен от оригиналност; изтъркан, досаден, безинтересен.
// същ. баналност.
банализирам банализираш.
Правя да стане банален.
банан мн. банани, (два) банана.
1. Високо тропическо растение с много големи листа и дебелокожи, сладки и меки продълговати плодове.
2. Плодът на това растение.
// прил. бананов.
банатски (по собств. Banat)
Който е от Банат (област в Румъния).
бангоз (нгр. mpanxos от ит. banco 'пейка')
Диал. Пейка на лодка.
банд бандът, банда, мн. бандове, (два) банда. Банда (в 1 знач.).
банда мн. банди.
1. Група музиканти, които образуват инструментален състав.
2. Обществено зловредна, престъпна група от лица; шайка.
бандаж мн. бандажи, (два) бандажа.
1. Еластична превръзка за поддържане на телесен орган в нормално положение.
2. В техниката - метален пояс на машинни части за придаване на здравина.
// прил. бандажен.
бандерол мн. бандероли, (два) бандерола.
1. Книжна лента, залепена върху опкавката на някои стоки като знак за платен акциз.
2. Широка книжна лента за обвиване на вестник, списание, книга, които се пращат по пощата.
// прил. бандеролен.
банджо (ит. banjo от англ. bandgo, което от исп. bandurria)
Муз. Подобен на китара струнен инструмент, първоначално на американските негри, широко използван в джаза и кънтри музиката.
бандит мн. бандити.
Член на банда; злосторник, разбойник.
// прил. бандитски.
бандитизъм мн. бандитизми.
Дейност, проява на бандити.
бандура мн. бандури, ж.
Многострунен украински народен музикален инструмент.
банела (фр. baleine, букв. 'кит', чрез метатеза)
Еластична пръчица за изпъване на част от облеклото, като корсажи, яки, колани (понеже първоначално се правели от рогови пластинки, които се спускат от небцето на кит).
баниан (инд. baniyan 'индуистки отшелник; дървото, под което той седи')
Бот. Тропическо дърво, покриващо голяма площ чрез множество въздушни корени; индийска смоковница.
баница мн. баници.
Печено тестено ястие от наточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава, а към тях е прибавено сирене или друга плънка.
баничар баничарят, баничаря, мн. баничари.
Човек, който приготвя и/или продава баници, банички.
баничарница мн. баничарници.
Заведение, където се пекат и продават баници, банички.
баничка мн. банички.
Тестено изделие - парче баница или нарочно приготвено и опечено с големината на парче баница, което се продава за закуска.
банка мн. банки.
1. Голямо учреждение за парични и кредитни операции.
2. Прен. Съвкупност от сведения, данни, програми, които се натрупват и съхраняват на едно място.
// прил. банков.
банка мн. банки.
Специална скамейка като дълъг чин за сядане и/или писане и четене в университетска аудитория, заседателна зала и под.
банка мн. банки.
Неголям цилиндричен дебелостен стъклен съд, който се използва в медицината за съхраняване на кръв, течности и др.
банкер мн. банкери.
1. Крупен акционер или собственик на банка.
2. Разг. Лице, което управлява банка или банков клон или заема висока длъжност в банка.
банкет мн. банкети, (два) банкета, м.
Земна ивица покрай шосе или жп линия с ширина до отводнителната канавка.
банкет мн. банкети, (два) банкета.
Разг. Тържествена гощавка (вечеря или обед) по повод на някое събитие или в чест на някого.
// прил. банкетен.
банкнота мн. банкноти.
Книжен знак с посочена на него стойност, издаден от емисионна банка, който служи като парично средство.
// прил. банкнотен.
банко (ит. banco)
Фин. Курсът, по който банката купува и продава ценните книжа.
банкомат (съкр. от банко(в) (авто)мат)
Автомат за теглене на пари към банка.
банкрут мн. банкрути, (два) банкрута.
1. Изпадане в несъстоятелност, в неспособност да се изплащат задъжения; фалит.
2. Прен. Крах, провал в обществената дейност или в личния живот.
банкрутирам банкрутираш.
Изпадам в банкрут; в банкрут съм.
бански банският, банския, мн. бански.
Мъжки или дамски костюм за къпане на обществено място.
банту (афр.)
Съвкупност от етнически разнородни африкански народи, живеещи на юг от екватора и говорещи на сродните езици банту.
банциг мн. банцизи и банциги, (два) банцига.
Лентовиден трион за рязане на дървен материал.
баня мн. бани.
1. Обществена сграда за къпане.
2. Помещение в жилище за къпане.
3. Минерален извор за къпане с лечебна цел.
4. Излагане на тялото на слънце, въздух или потапяне в минерална вода, кал и др. с лечебна цел.
баобаб мн. баобаби, (два) баобаба.
Грамадно тропическо дърво с много дебел ствол, чийто плодове се използват за ядене.
баптизъм само ед.
Учение на католическа секта, която проповядва, че кръщенето трябва да се извършва в зряла възраст, и отрича някои църковни обреди.
баптист мн. баптисти.
Лице, привържаник на баптизма.
баптистерий (нлат. baptisterium от гр. baptisterion 'къпалия')Църк.
1. Странична част на храм за извършване на кръщение.
2. Купел, съд за кръщение.
бар барът, бара, мн. барове, (два) бара, м.
1. Малък ресторант, където напитките и закуските се поднасят на специален висок плот, от едната страна на който посетителите седят на високи столчета.
2. Самият плот в такъв ресторант.
3. Нощно увеселително заве
бара мн. бари.
1. Разг. Малка река, вада.
2. Диал. Тепавица.
бараба мн. бараби.
1. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.
2. Разг. Бездомен, с лош външен вид човек.
барабан мн. барабани, (два) барабана.
1. Ударен музикален инструмент във вид на цилиндър с опъната от двете му страни кожа.
2. Част от механизъм с куха цилиндрична форма.
барабанист мн. барабанисти.
Музикант в оркестър, който изпълнява партиите за барабан.
барабанчик мн. барабанчици.
Лице, което отмерва с барабан такта при маршируване.
барабаня барабаниш, барабаних, барабанил.
Удрям, чукам отсечено и продължително.
барабар нареч.
Разг. Заедно, редом.
бараж (фр. barrage 'преграда')
1. Изкуствена преграда в коритото на река.
2. Ав. Преграда във въздушното пространство срещу неприятелски самолети от свързани аеростати.
3. Мор. Преграда от подводни мини срещу неприятелски кораби.
4. Стъпалообразна подпорна стена за запазване от свличания на жп линия.
5. Спорт. Допълнителна игра между двама съперници при равен резултат.
// Прил. баражен.
барак мн. бараци, (два) барака.
Диал. Рошаво малко куче.
// същ. умал. бараче.
барака мн. бараки, ж.
Лека дъсчена постройка за временно използване
барам бараш.
Разг. Пипам.
барбаризъм (фр. barbarisme от лат. barbarismus но гр. barbaros 'чужд')
Чужда дума или израз в езика; варваризъм.
барбекю мн. барбекюта.
1. Огнище построено на открито (напр. градински двор), за печене на цяло животно или на скара.
2. Празненство около такова огнище, на което се поднася печено месо или риба на скара.
барбитурат мн. барбитурати, (два) барбитурата.
В медицината - лекарствено вещество със сънотворно и наркотично действие.
барбут мн. барбути.
Хазартна игра с три зара, в която печели този, който е събрал най-голям брой точки.
барвам барваш, барна.
Разг. Барам някого за кратко време, еднократно.
бард бардът, барда, мн. бардове, (два) барда.
1. Истор. Странстващ поет певец у древните келти.
2. Прен. Поет, който в основната част от творчеството си възпява събития или хора.
бардак мн. бардаци, (два) бардака.
Публичен дом или място и обстановка, които наподобяват публичен дом.
бардук мн. бардуци, (два) бардука.
Диал. Стомна.
// същ. умал. бардуче.
баре нареч.
Разг. Поне.
барелеф мн. барелефи, (два) барелефа, м.
Леко изпъкнало скулптурно изображение на плоска повърхност.
барем нареч. Разг.
Поне.
барета мн. барети.
1. Мека кръгла шапка без периферия и широко дъно.
2. Прен. Разг. Служещ във военна или военизирана част със специално предназначение, чиято униформа включва такава шапка с определен цвят.
баретка мн. баретки.
Малка барета.
баржа (рус. баржа от фр. barge)
Мор. Плавателен товарен съд с весла; шлеп.
бариера мн. бариери.
1. Подвижна дървена греда, която се спуска за преграда на път, обикн. който пресича жп линия.
2. Дървена или метална преграда, препятствие.
3. Прен. Препядствие, спънка, пречка; граница.
// прил. бариерен.
барий барият, бария.
Химически елемент, мек сребристобял метал с реактивна способност.
// прил. бариев.
барикада мн.барикади.
Заграждение от различни предмети, което служи за защита и/или преграда при улични боеве.
//прил. барикаден.
барикадирам барикадираш.
1. Издигам барикада; преграждам с барикада.
2. Преграждам, препречвам, обсаждам.
барикадирам се
1. Издигам барикада, за да се прикрия, защитя.
2. Прен. Предпазвам се, защитавам се, обгрждам се, скривам се.
барин (рус. барин)
Книж. Господин, господар; благородник.
барисфера (фр. barisphere по гр. barys 'тежък')
Геол. Централното ядро на земното кълбо, предполагаемо състоящо се от желязо, никел и др. тежки метали.
барит (фр. baryte по гр. barys 'тежък' + -ит)
Минер. Тежък минерал с различни цветове: бариев окис.
баритон мн. баритони, (два) баритона.
1. В музиката - среден по височина мъжки глас, между тенор и бас.
2. Певец с такъв клас.
3. Меден духов инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.
// прил. баритонов.
баркарола (ит. barcarola по barca 'лодка')
Муз. Венецианска лодкарска народна песен с лирично съдържание и плавна мелодия.
баркод (англ. barcode)
Търг. Маркиран с линии и цифри участък върху опаковката на стока с код за автоматична идентификация на производител, цена и др.
барман мн. бармани.
Лице, което обслужва клиентите на/в бар.
барманка мн. барманки, ж.
Жена барман.
барна барнеш, барнах, барнал.
- вж. барвам.
баро- (по гр. barys 'тежък')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'тежест, налягане', напр. барометър.
барограма (по баро- + -грама)
Физ. Крива линия, записана от барограф.
барограф (по баро- + -граф)
1. Физ. Уред за автоматично и непрекъснато записване на атмосферното налягане.
2. Ав. Уред за записване скоростта и височината на летателни апарати.
барок само ед.
Истор. Стил в архитектурата и изкуството през XVI - XVIII век (предимно в Западна Европа), който се характеризира с пищност и сложност на формите, декоративност и момументалност.
// прил. бароков.
барокамера мн. барокамери.
Камера с сгъстена или разредена атмосфера, в която се извършват различни изпитания и изследвания на апаратура или хора.
барометър мн. барометри, (два) барометъра.
1. Уред за измерване на атмосферното налягане.
2. Прен. Показател за някое измерение, за състоянието на нещо.
барон мн. барони.
Благородническа титла по-ниска от граф, както и лице, което има тази титла.
баронеса мн. баронеси.
Жена, която има титла барон.
баронет (англ. baronet)
Наследствена титла в Англия, по-ниска от барон, която се купува с пари.
бартер мн. бартери, (два) бартера.
В търговията - натурална размяна; пласиране на стоки срещу стоки.
// прил. бартерен.
барут мн. барути.
Взривно вещество в снаряди,патрони, за експлозиви и др.
// прил. барутен.
бархет Мъхест памучен плат.
// прил. бархетен.
барче мн. барчета, ср.
1. Малък бар.
2. Малък шкаф в жилище, където се държат алкохолни напитки.
бас басът, баса, мн. басове и баси, (два) баса.
1. В музиката - най ниският мъжки глас.
2. Певец с такъв глас.
3. Духов или струнен музикален инструмент с нисък регистър.
// прил. басов.
бас басът, баса, мн. басове, (два) баса.
Разг. Обзалагане, облог.
басейн мн. басейни, (два) басейна.
1. Изкуствен водоем на открито или в сграда за къпане, плуване, украса.
2. В географията - голяма водна територия, обградена със суша, вкл. притоците.
3. В геологията - област с полезни изкопаеми.
басетхорн (нем. Bassethorn по ит. bassetto, умал. от basso 'бас' + нем. Horn 'рог')
Муз. Тенорова разновидност на клариета.
басирам се басираш се.
Хващам се на бас; обзалагам се.
баскетбол само ед.
Спортна игра с топка между два отбора с по петима играчи, при която топката се хвърля с ръце, за да се вкара в специален кош, издигнат на определена височина.
// прил. баскетболен.
баскетболист мн. баскетболисти.
Спортист, който играе баскетбол.
баскетболистка мн. баскетболистки.
Жена баскетболист.
баски (фр. Basque от лат. vasco)
Народ, населяващ област в Пиренеите от френска и испанска страна, още преди идването на континента на арийците, говорещ баски език и навярно дошъл от района на Кавказ.
баскларинет (нем. Basklarinette)
Муз. Басова разновидност на кларинета.
басма мн. басми.
Тънък памучен плат на различни шарки.
// прил. басмен.
басма-тютюн (по тур. basma 'басма' + tutun 'тютюн')
Бот. Дребнолистен ароматен тютюн.
баснословен баснословна, баснословно, мн. баснословни.
Необичайно голям, изключителен.
басня мн. басни, ж.
1. Спец. В литературата - кратко поучително произведение в стихове или проза, в което чрез разказ за животни се изобразяват човешки характери и постъпки.
2. Прен. Нещо разказано, което не отговаря на действителността; измислица.
баста мн. басти.
Тясна зашита гънка на дреха за украса.
баста междум.
Разг. Стига, достатъчно!
бастион мн. бастиони, (два) бастиона.
1. Ъглово укрепление, издадено от крепостна стена.
2. Прен. Нещо, което трудно се превзема или резрушава и не се поддава на влияние.
бастисам бастисаш.
- вж. бастисвам.
бастисвам бастисваш, бастисам.
Остар. Нападам ненадейно и ограбвам.
бастон мн. бастони, (два) бастона.
Остар. Бастун.
бастонада (фр. bastonnade от ит. bastonata)
Книж. Бой с пръчка.
бастун мн. бастуни, (два) бастуна.
Къса тояга за подпиране при ходене с извит горен край.
// същ. умал. бастунче, мн. бастунчета.
басфлигорна (нем. Bassflugelhorn)
Муз. Меден духов инструмент от типа на бюгелхорните.
бат (фр. batte от battre 'бия')
Спорт. Плоската широка част на хилка за пинг-понг.
батак мн. батаци, (два) батака.
1. Разг. Кално място, тиня, блато.
2. Прен. Неразбория, бъркотия, хаос.
3. Остар. Несъбираеми парични дългове.
батакчийка мн. батакчийки.
Жена батакчия.
батакчия мн. батакчии, м.
Разг. Човек, който умишлено не връща дълговете си; измамник.
батален батална, батално, мн. батални.
За произведение на литературата и изкуството - който изобразява, описва военни боеве, битки.
баталист мн. баталисти.
Художник или писател, който разработва батални сюжети.
батальон мн. батальони, (два) батальона.
В армията - войсково подразделение на полк, съставено от няколко роти.
// прил. батальонен.
батарея мн. батареи.
В армията - подразделение в артилерията и ракетните войски.
// прил. батареен.
батат (исп. batata)
Бот. Топлолюбиво едногодишно растение с грудки като картофите; сладки картофи. Jpomoea batatas.
бате 1. По-голям брат по отношение на по-малък брат или сестра.
2. Разг. Обикн. в съчетание с мъжко собствено име - за свойско назоваване на малко по-възрастен мъж или в обръщение към него вместо официалното господин.
батерия мн. батерии.
1. Във физиката - верига от галванически елементи за получаване на електрически ток.
2. Съединяване на еднотипни апарати и устройства в единна система за съвместно действие.
3. Неголямо компактно устройство за захранване с електроенергия .
батерия (ит. batteria по фр. batterie)
Муз. Група ударни инструменти в оркестър.
батика (мал. batika)
Худ. Вид ръчна живопис върху копринен плат.
батиметър (по гр. bathys 'дълбок' + -метър)
Мор. Уред за измерване на морските дълбочини.
батискаф (по гр. bathys 'дълбок' + skaphos 'лодка')
Мор. Подводен самоходен апарат за изследване на морските дълбочини.
батиста (фр. batiste по името на производителя и Baptiste)
Текст. Много фино и тънко ленено или памучно платно.
// Прил. батистен.
батисфера (по гр. bathys 'дълбок' + сфера)
Мор. Стоманена сфера, привързана с кабел към кораб и съоръжена за изучаване на морските дълбочини.
баткам се баткаш се.
Разг. Лутам се, щурам се; оплитам се, не мога да се оправям в работата си.
батуд 1. Опъната хоризонтална мрежа за циркови номера върху нея или за предпазване на артистите при изпълняване на опсни номера под купола.
2. Спортна игра върху такава мрежа.
бау и бау-бау междум.
1. За подражаване на кучешки лай .
2. Вик, когато искаме да изненадаме, да улашим или да стреснем някого.
бауча баучеш, баучих, баучил. Разг.
1. За куче - лая, вия.
2. Прен. Издавам глас или шум, който наподобява воя на куче.
бафвам бафваш, бафна.
Разг. За куче - излайвам внезапно и силно.
бафкам бафкаш.
Разг. За куче - многократно и продължително лая.
бафна бафнеш, бафнах, бафнал
- вж. бафвам.
бахайство (по името на основателя му Baha Ullah (1817-1892) 'слава на Аллаха')
Рел. Ислямска секта, продължение на бабизма, проповядваща обединение на религиите, братство и мир, първоначално установена в Иран и оттам разпространена в много страни. Baha Ullah, синът му, както и основателят на бабизма се смятат за божествени проявления.
бахар Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение, които се употребяват за подправка на ястия и колбаси.
бахур мн. бахури, (два) бахура.
Нарязани на ситно или смлени свински вътрешности, натъпкани заедно с подправки в дебелите свински черва и сварени; кървавица.
бахча мн. бахчи.
Остар. Зеленчукова градина.
бацил мн. бацили.
Пръчковидна болестотворна бактерия.
бач бачът, бача, мн. бачове, (два) бача.
Разг. Пазарна такса.
бачо неизм.
Диал. Бате. Бачо Киро.
баш 1. Прил. Остар. Главен, пръв.
2. Нареч. Разг. Тъкмо, точно.
баши прил.
Остар. След турско нарицателно име - главен, пръв.
башибозук мн. мн. башибозуци.
1. Истор. Нередовна турска войска през XVIII-XIX век, разюздана и свирепа.
2. Войник в тази войска.
3. Прен. Лице или лица, които вършат произволи, базчинства, жестокости.
// прил. башибозушки.
башка 1. Отделен, друг, различен.
2. Нареч. Отделно, настрана.
башмаци башмак.
Диал. Вид обуща, подобни на галоши, каквито са носили в миналото жените на село.
баща мн. бащи.
1. Мъжки родител.
2. Прен. Родоначалник, създател, основател.
3. Прен. Покровител.
// прил. бащин.
бащиния мн. бащинии.
Имот или наследство от баща.
бащински бащинска, бащинско, мн. бащински.
Който е свойствен на добър баща; доброжелателен.
бащинство мн. бащинства.
Кръвно родство между баща и неговото дете.
бащица мн. бащици.
1. Разг. Умалително-гальовно от баща.
2. Разг. Ласкателно обръщение към мъж за покровителство, помощ, услуга.
бащичко Разг. Лице, което по външни черти и характер прилича на баща си.
бая баеш, баях, баял.
Шепна тайнствени думи като помощ за излекуване, за премахване на болка.
бая си.
1. Ходя да ми баят.
2. Пренебр. Приказвам си, мърморя, дрънкам.
// същ. баяне.
бая 1. Нареч. Разг. Доста.
2. Прил. Остар. Немалък.
баядерка мн. баядерки.
Индийска танцьорка и певица.
баялдисам баялдисаш.
- вж. баялдисвам.
баялдисвам баялдисваш, баялдисам.
Остар. Припадам, губя съзнание, примирам.
баян мн. баяни, (два) баяна.
Руски народен музикален инструмент - голяма ръчна хармоника със сложна клавиатура.
баяч мн. баячи.
Мъж, който се занимава с баене.
баячка мн. баячки.
Жена баяч.
бдителен бдителна, бдително, мн. бдителни, прил.
Който е с изострено внимание, зорък.
// същ. бдителност, бдителността, ж.
бдя бдиш, бдях, бдял.
1. Бодърствам, не спя.
2. Внимателно следя.
3. Прен. Неспирно полагам грижи.
// същ. бдение.
бе част. Разг.
1. При обръщение обикн. към мъж или дете - за подсилване на обръщението и изразяване на близост, фамилярност.
2. За обръщение като израз на фамилярност или пренебрежение.
3.За подсилване при изразяване на присъединяване към мнението, становището.
бебе мн. бебета.
Малко дете, още непроходило; пеленаче.
// същ. умал. бебенце, бебче.
// прил. бебешки.
бегач мн. бегачи.
1. Човек, който умее да бяга бързо.
2. Спортист, който участва с състезние по бягане.
3. Вид велосипед за спортни състезания по колоездене.
беглец мн.бегълци и беглеци.
Човек, който тайно е напуснал мястото, където трябва да бъде; който е избягал от някъде.
беглик 1. Истор. Данък в натура или в пари за феодалния владетел (бей) в Османската империя.
2. Истор. Данък върху овцете и козите в натура или в пари след освобождението на България.
бегликчия мн. бегликчии.
Човек, който е събирал данъка беглик.
бегом нареч.
С тичане, с бягане.
бегония мн. бегонии.
Декоративно растение със сърцевидни пъстри листа.
бегпайп (англ. bagpipe)
Муз. Шотландска гайда с четири тръби.
бегъл бегла, бегло, мн. бегли, прил.
1. Който е едва забележим. Бегла усмивка.
2. Който трае кратко; бърз. Бегли срещи.
3. Който е повърхностен, незадълбочен. Бегли бележки.
// нареч. бегло. Погледнах го бегло. Познавам го бегло.
беда мн. беди.
1. Нещастие, неприятност.
2. Неволя, лишение.
беден бедна, бедно, мн. бедни.
1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък.
2. Прен. Оскъден, недостатъчен.
3. Прен. Обикн. членувано. Нещастен, жалък.
// прил. умал. бедничък.
// нареч. бедно.
// същ. бедност, беднота.
беднея беднееш.
Ставам по беден; обеднявам.
беднотия мн. беднотии.
Бедност, сиромашия.
бедняк мн. бедняци.
Беден човек; сиромах.
// прил. бедняшки.
бедрест бедреста, бедресто, мн. бедрести.
Който е с дълги или едри бедра.
бедро мн. бедра.
1. Горната част на крака - от коляното нагоре.
2. В геометрията - всяка от двете равни страни на триъгълник.
// прил. бедрен.
бедствам бедстваш.
Живея в мизерия и немотия.
бедствие мн. бедствия.
Голяма обществена беда; напаст, катастрофа.
// прил. бедствен.
бедствувам бедствуваш, несв.
Бедствам.
бедуин мн. бедуини.
Лице от номадско арабско племе в пустините.
// прил. бедуински.
бедуинка мн. бедуинки.
Жена бедуин.
бедя бедиш, бедих, бедил.
Разг. Клеветя, обвинявам несправедливо; нарочвам.
бежанец мн. бежанци.
Човек, който е напуснал родното си място поради преследване, войни, размирици и др. обстоятелства.
// прил. бежански.
бежанка мн. бежанки.
Жена бежанец.
бежешката нареч.
Бежешком.
бежешком нареч.
Бягайки, тичайки.
бежов бежова, бежово, мн. бежови.
Който има цвят между светлокафяв и кремав.
без предлог.
1. За означаване на отсъствие.
2. За означаване на недостиг.
Без да.
Съюз.За въвеждане на подчинено изречение за начин, което означава отсъствие на действие.
без- представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение отсъствие на това, което се назовава с мотивиращото съществително, напр. безалкохолен, безбрад, безветрен, безводен, безволев, безвреден, безвъздушен, бездетен, бездомен, безжалостен.
безапелационен безапелационна, безапелационно, мн. безапелационни.
Който не допуска, не търпи възражения; категоричен.
// същ. безапелационност.
безбожен безбожна, безбожно, мн. безбожни.
Който е безсъвестен, нечестен; недопустим.
// нареч. безбожно.
безбожие само ед.
Липса на вяра; атеизъм.
безбожник мн. безбожници.
1.Човек, който не вярва в бог; неверник.
2. Прен.Човек с безбожни прояви и постъпки.
безбожнича безбожничиш, безбожничих, безбожничил.
Проявявам се като безбожник.
безброен безбройна, безбройно, мн. безбройни.
Който е неизброим, многоброен, неизчерпаем.
безброй нареч.
Само в съчетание със съществителни имена в множествено число - много,извънредно много.
безброй безброят, безброя.
Неизброимо множество.
безвкусица мн. безвкусици.
Отсъствие, липса на добър вкус.
безвластие мн. безвластия.
Отсъствие на държавна или местна власт; анархия.
безвъзвратен безвъзвратна, безвъзвратно, мн. безвъзвратни.
Който не може да се върне, не може да се предотврати.
// нареч. безвъзвратно.
// същ. безвъзвратност.
безвъзмезден безвъзмездна, безвъзмездно, мн. безвъзмездни.
Който се предоставя даром, за който не се иска нищо насреща.
// нареч. безвъзмездно.
безгласен безгласна, безгласно, мн. безгласни.
1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив.
2. Прен. Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита.
// нареч. безгласно.
безграничен безгранична, безгранично, мн. безгранични.
1. Който няма видими граници; просторен, обширен, всеобхватен.
2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям.
// нареч. безгранично.
безгрешен безгрешна, безгрешно, мн. безгрешни.
Който няма грехове или не допуска грешки.
безгрижен безгрижна, безгрижно, мн. безгрижни.
Който няма грижи или изразява отсъствие на грижи.
// нареч. безгрижно.
// същ. безгрижие.
безгръбачен безгръбначна, базгръбначно, мн. безгръбначни.
1. В биологията - за животно, което няма гръбнак.
2. Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер, който угодничи; сервилен.
бездарен бездарна, бездарно, мн. бездарни.
Който е лишен от талант, от дарба; посредствен.
бездарник мн.бездарници.
Бездарен човек.
бездарница мн.бездарници.
Жена бездарник.
бездействам бездействаш.
Стоя, без да проявявам дейност; не работя, нищо не правя.
бездействувам бездействуваш.
Бездействам.
безделие Прекарване на времето без работа; липса на желание за работа, лентяйство.
безделник мн.безделници.
Човек, на когото не му се работи; лентяй.
безделнича безделничиш, безделничил, безделничих.
Прекарвам времето си в безделие; отдавам се на безделие.
бездиханен бездиханна, бездиханно, мн. бездиханни.
В поезията и литературата - който не диша; безжизнен, мъртъв.
//същ. бездиханност, бездиханността.
бездна мн.бездни.
1. Много дълбока пропаст.
2. Прен. Нещо безкрайно и неизмеримо.
бездруго нареч.
Непременно, несъмнено, сигурно, и без това.
бездушен бездушна, бездушно, мн.бездушни.
1. Който не прояваява съчувствие и отзивчивост; безсърдечен.
2. Който е лишен от живо чувство, от яркост.
// нареч. бездушно.
бездушие само ед.
Отсъствие на съчувствие и отзивчивост; безсърдечие. Отнася се с бездушие към проблемите на хората.
бездънен бездънна, бездънно, мн. бездънни.
1. Който е извънредно дълбок; безкраен, безграничен.
2. Ирон. Който поглъща или побира голямо количество.
безжизнен безжизнена, безжизнено, мн. безжизнени.
1. Мъртъв; без признаци на живот.
2. Прен. Който е лишен от изразителност; неподвижен, безчувствен.
// същ. безжизненост, безжизнеността.
беззаветен беззаветна, беззаветно, мн. беззаветни.
Всеотдаен, самоотвержен.
// нареч. беззаветно.
беззаконие мн.беззакония.
1. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони.
2. Нарушение на закона; произвол.
беззвучен беззвучна, беззвучно, мн. беззвучни.
Който не издава звук или който е лишен от звучност.
// същ. беззвучност, беззвучността.
безизразен безизразна, безизразно, мн. безизразни.
Който нищо не изразява, който няма израз. Безизразни очи.
// същ. безизразност, безизразността.
безизходица мн. безизходици.
Безизходно състояние.
безир само ед.
Преработено растително масло за блажни бои или за грундиране.
// прил. безирен.
безистен мн.безистени, (два) безистена.
Голяма сводеста сграда с вътрешни магазини.
безкасов безкасова, безкасово, мн. безкасови, прил.
При който не се използват пари в брой. Безкасово плащане.
безкомпромисен безкомпромисна, безкомпромисно, мн. безкомпромисни. Който не прави, не допуска и не е свързан с компромиси. // нареч. безкомпромисно. // същ. безкомпромисност, безкомпромисността.
безконечен безконечна, безконечно, мн. безконечни. Безкраен. // нареч. безконечно.
безконтролен безконтролна, безконтролно, мн. безконтролни.
Който не може да се контролира или не може да се подложи на контрол.
// нареч. безконтролно.
безкористен безкористна, безкористно, мн. безкористни.
Който е лишен от корист.
// нареч. безкористно.
// същ. безкористност, безкористността.
безкраен безкрайна, безкрайно, мн. безкрайни.
1. Който няма край, предел.
2. Който е твърде продължителен, който отнема много време.
3. Който е в много висока степен.
// нареч. безкрайно.
безкрай 1. Същ. безкраят, безкрая. Безкрайно пространство.
2. Нареч. Безкрайно.
безкрайност безкрайността.
Безкрай (в 1 знач.).
безлихвен безлихвена, безлихвено, мн. безлихвени.
За който не се плаща лихва.
безличен безлична, безлично, мн. безлични.
Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености.
// същ. безличие.
безлюден безлюдна, безлюдно, мн. безлюдни.
Който е без хора или слабо населен.
// същ. безлюдност, безлюдността.
безмерен безмерна, безмерно, мн. безмерни.
Който е много голям; огромен.
// нареч. безмерно.
безметежен безметежна, безметежно, мн. безметежни.
Обикн. в литературата и поезията - тих, спокоен, несмущаван от нищо.
// нареч. безметежно.
// същ. безметежност, безметежността.
безмилостен безмилостна, безмилостно, мн. безмилостни.
Който не проявява милост или който се извършва без милост и компромиси; жесток.
// нареч. безмилостно.
безмитен безмитна, безмитно, мн. безмитни.
Който е освободен от мито.
безмълвен безмълвна, безмълвно, мн. безмълвни.
1. Който не проговаря или не издава шум; мълчалив, тих.
2. Прен. Безропотен, покорен.
// нареч. безмълвно.
// същ. безмълвие.
безнадежден безнадеждна, безнадеждно, мн. безнадеждни.
1. Който не дава надежда за подобрение.
2. Който изразява отсъствие на надежда.
// същ. безнадеждност, безнадеждността.
безнравствен безнравствена, безнравствено, мн. безнравствени.
Който нарушава изискванията за нравственост.
// същ. безнравственост, безнравствеността.
безобиден безобидна, безобидно, мн. безобидни.
Който не причинява обида или вреда.
безобразен безобразна, безобразно, мн. безобразни.
1. Който е крайно некрасив. Безобразна дреха.
2. Който предизвиква неодобрение, възмущение.
безобразие мн.безобразия.
Безобразна(във 2 знач.) проява или постъпка. Върша безобразия.
безобразник мн.безобрззници.
Човек, който върши безобразия.
безобразнича безобразничиш, безобразничих, безобразничил.
Върша безобразия.
безогледен безогледна, безогледно, мн. безогледни.
Който не подбира средства, за да постигне целта си.
// нареч. безогледно.
безответен безответна, безответно, мн. безответни.
Който не дава или не получава отговор.
безотговорен безотговорна, безотговорно, мн. безотговорни.
Който не проявява отговорност. Безотговорно поведение.
// нареч. безотговорно.
// същ. безотговорност, безотговорността.
безотговорнича безотговорничиш, безотговорничих, безотговорничил.
Действам безотговорно.
безочие Безсрамие, нахалство, наглост; безочливост.
безочлив безочлива, безочливо, мн. безочливи.
Нахален, нагъл, дързък.
// нареч. безочливо.
// същ. безочливост, безочливостта. Проявявам безочливост.
безпардонен безпардонна, безпардонно, мн. безпардонни.
Който е крайно безцеремонен.
// нареч. безпардонно.
// същ. безпардонност, безпардонността.
безпартиен безпартийна, безпартийно, мн. безпартийни.
Който не членува в никоя политическа партия или не принадлежи на партия.
безперспективен безперспективна, безперспективно, мн. безперспективни.
Който е лишен от перспективи, от изгледи за добро бъдеще. Безперспективна работа.
// същ. безперспективност, безперспективността.
безплатен безплатна, безплатно, мн. безплатни.
За който не се плаща. Безплатно образование.
// нареч. безплатно.
безплоден безплодна, безплодно, мн. безплодни. 1. Който не дава плод. Безплодно дърво. 2. Прен. Напразен, безрезултатен, безуспешен. // същ. безплодност, безплодността.
безплодие Състояние на безплоден; безплодност.
безплътен безплътна, безплътно, мн.безплътни.
Който наяма тяло, плът; нематериален.
// същ. безплътност, безплътността.
безпогрешен безпогрешна, безпогрешно, мн. безпогрешни.
Който не съдържа или не допуска грешки.
// нареч. безпогрешно.
// същ. безпогрешност, безпогрешността.
безподобен безподобна, безподобно, мн. безподобни.
1. Който няма подобен на себе си; единствен.
2. Пренебр. Изключителен, извънредно голям.
безпокоен безпокойна, безпокойно, мн. безпокойни.
Тревожен, неспокоен.
безпокойствие Липса на спокойствие или нарушение на покоя.
безпокойство Безпокойствие.
безпокоя безпокоиш, безпокоих, безпокоил.
1. Нарушавам спокойствието или работата; преча.
2. Причинявам тревога, грижи.
- безпокоя се.Тревожа се.
безпорядък мн. безпорядъци.
Безредие; бъркотия, неразбория. Тук цари безпорядък.
безпочвен безпочвена, безпочвено, мн. безпочвени.
Необоснован. Безпочвени подозрения.
безпощаден безпощадна, безпощадно, мн. безпощадни.
Който не проявява пощада; жесток, безжалостен.
// нареч. безпощадно.
// същ. безпощадност, безпощадността.
безпрепятствен безпрепятствена, безпрепятствено, мн. безпрепятствени.
Който не е свързан с никакво затруднение.
// нареч. безпрепятствено.
// същ. безпрепятственост, безпрепятствеността.
безпрецедентен безпрецедентна, безпрецедентно, мн. безпрецедентни.
Който няма прецедент, небивал друг път.
безпризорен безпризорна, безпризорно, мн. безпризорни.
За когото не се полагат грижи; бездомен.
безприкословен безприкословна, безприкословно, мн. безприкословни.
Който не допуска възражение.
// нареч. безприкословно.
// същ. безприкословност, безприкословността.
безпримерен безпримерна, безпримерно, мн. безпримерни.
Който няма равен на себе си; изключителен.
безпринципен безпринципна, безпринципно, мн. безпринципни.
Който не следва никакви принципи.
// същ. безпринципност, безпринципността.
безпристрастен безпристрастна, безпристрастно, мн. безпристрастни.
Който не проявява или не изразява пристрастие.
// нареч. безпристрастно.
/ същ. безпристрастие.
// същ. безпристрастност, безпристрастността.
безпътен безпътна, безпътно, мн. безпътени.
Неморален, разпуснат. Безпътна жена. Водя безпътен живот.
безпътица Положение на обърканост, на липса на правилен път. Творческа безпътица.
безпътство нареч.
Безпътен начин на живот.
безработен безработна, безработно, мн. безработни.
Който е лишен от работа.
безработен безработният, безработния, мн. безработни.
Лице, което е лишено от работа.
безработица Икономическо явление в една държава, което се характеризира с наличие на безработни.
безработна мн.безработни.
Жена безработен.
безразборен безразборна, безразборно, мн. безразборни.
В който няма ред,система; хаотичен.
// нареч. безразборно.
безразличен безразлична, безразлично, мн. безразлични.
Който не проявява или не изразява интерес; равнодушен.
// нареч. безразлично.
// същ. безразличие.
безразсъден безразсъдна, безразсъдно, мн. безразсъдни.
Който е лишен от здрав разум; неблагоразумен.
// същ. безразсъдност, безразсъдността.
безразсъдство Проява на безразсъден.
безреден безредна, безредно, мн. безредни.
Който е без ред; безразборен.
// нареч. безредно.
безредие мн.безредия.
1.Само ед. Липса на ред.
2. Само мн. Безредици.
безредици само мн.
Нарушение на обществения ред;вълнения,размирици.
безропотен безропотна, безропотно, мн.безропотни.
Който не роптае или който се извършва без ропот; покорен.
// нареч. безропотно.
безсилен безсилна, безсилно, мн. безсилни.
1. Който няма сила или не изразява сила.
2. Който е лишен от възможност да се справи, да се удовлетвори.
// същ. безсилие.
безскрупулен безскрупулна, безскрупулно, мн. безскрупулни.
Който няма скрупули; безсъвестен, безогледен.
// нареч. безскрупулно.
// същ. безскрупулност, безскрупулността.
безславен безславна, безславно, мн. безславни.
Позорен, жалък, безуспешен. Безславен край.
безсловесен безсловесна, безсловесно, мн. безсловесни.
1. Който е лишен от способността да говори.
2. Мълчалив, тих; безропотен.
безсмислен безсмислена, безсмислено, мн. безсмислени.
1. Който е лишен от смисъл.
2. Който няма основание; напразен.
// нареч. безсмислено.
// същ. безсмисленост, безсмислеността.
// същ. безсмислие.
безсмислица мн. безсмислици.
1. Безсмислен израз.
2. Само ед. Безсмислие.
безсмъртен безсмъртна, безсмъртно, мн. безсмъртни.
1. Който не умира, съществува вечно.
2. Прен. Който остава завинаги в паметта на хората; незабравим.
// същ. безсмъртие.
// същ. безсмъртност, безсмъртността.
безспир нареч.
Безспирно. Говори безспир.
безспирен безспирна, безспирно, мн. безспирни.
Който не спира, не престава.
// нареч. безспирно.
безспорен безспорна, безспорно, мн. безспорни.
Несъмнен, съвършено очевиден.
// нареч. безспорно.
безсрамен безсрамна, безсрамно, мн. безсрамни.
Който е лишен от срам.
// нареч. безсрамно.
// същ. безсрамие.
безсрамник мн.безсрамници.
Пренебр. Човек, който няма чувство за срам.
безсрамница мн.безсрамници.
Жена безсрамник.
безсрочен безсрочна, безсрочно, мн. безсрочни.
Който няма определен срок. Безсрочен договор.
// нареч. безсрочно.
безстопанствен безстопанствена, безстопанствено, мн. безстопанствени.
1. Който няма стопанин.
2. Който не се стопанисва добре.
безстрастен безстрастна, безстрастно, мн. безстрастни.
Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен.
// нареч. безстрастно.
// същ. безстрастие.
безстрашен безстрашна, безстрашно, мн. безстрашни.
Който е лишен от страх; смел, храбър.
// нареч. безстрашно.
// същ. безстрашие.
безсъзнание само ед.
Състояние на загуба на съзнанието.
безсъзнателен безсъзнателна, безсъзнателно, мн. безсъзнателни.
Който не се контролира от съзнанието; неволен.
безсъмнен безсъмнена, безсъмнено, мн. безсъмнени.
Който не предизвиква съмнение; безспорен, очевиден.
// нареч. безсъмнено.
безсънен безсънна, безсънно, мн. безсънни.
Който е прекаран без да спи. Безсънна нощ.
безсъние мн. безсъния.
Болезнена липса на сън; състояние, при което човек не може да заспи.
безсъница мн. безсъници.
Безсъние.
безсърдечен безсърдечна, безсърдечно, мн. безсърдечни.
Който е лишен от съчувствие, отзивчивост, милост.
// същ. безсърдечие.
// същ. безсърдечност, безсърдечността.
безтегловност безтегловността.
Спец . В физиката - състояние, при което е неутрализирано действието на теглото на едно тяло.
безукорен безукорна, безукорно, мн. безукорни.
Който не предизвиква укор; безупречен.
безумен безумна, безумно, мн. безумни.
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан.
2. Крайно безразсъден.
3. Прен. Който е твърде краен в своята проява.
безумец мн. безумци.
1. Разг. Луд човек.
2. Безразсъден човек.
безумие мн.безумия.
1. Само ед. Лудост.
2. Само ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.
3. Безумна проява или постъпка.
безумка мн.безумки.
Жена безумец.
безумник мн. безумници.
Остар. Безумец.
безумница мн.безумници.
Остар. Жена безумец.
безумствам безумстваш.
Върша безумия.
безумство мн.безумства.
Безумие.
безумствувам безумствуваш.
Безумствам.
безупречен безупречна, безупречно, мн. безупречни.
Който не може да предизвика упрек.
// нареч. безупречно.
// същ. безупречност, безупречността.
безусловен безусловна, безусловно, мн. безусловни.
1. Който не е свъзан с поставяне на каквито и да е условия.
2. Пълен, абсолютен.
// нареч. безусловно.
безучастен безучастна, безучастно, мн. безучастни.
Който не проявява или не изразява интерес, отношение, чувство.
// нареч. безучастно.
// същ. безучастие.
безформен безформена, безформено, мн. безформени.
Който няма определена форма и ясни очертания или е загубил обичайната си форма.
безхарактерен безхарактерна, безхарактерно, мн. безхарактерни.
Който е със слаб характер и лесно се поддава на чуждо влияние. Безхарактерен човек.
безхитростен безхитростна, безхитростно, мн. безхитростни.
1. Който е лишен от хитрост; чистосърдечен.
2. Който няма големи претенции; прост, искрен.
// същ. безхитростност, безхитростността.
безцветен безцветна, безцветно, мн. безцветни.
1. Който няма цвят или е загубил цвета си.
2. Прен. Който с нищо не е забележителен и не прави впечатление; неизразителен.
безценен безценна, безценно, мн. безценни.
1. Много ценен, много скъп.
2. Прен. Който има много положителни качества или е много нужен.
безценица само ед.
На безценица. На много ниска цена, почти без пари.
безцеремонен безцеремонна, безцеремонно, мн. безцеремонни.
Който е извън допустимите граници на вежливост и приличие.
// нареч. безцеремонно.
// същ. безцеремонност, безцеремонността.
безчестен безчестна, безчестно, мн. безчестни.
Който е в противоречие с изискванията за чест, морал, почтенност.
// същ. безчестие.
безчестя безчесиш, безчестих, безчестил.
Лишавам от чест; опозорявам.
безчет нареч.
Само в съчетание със съществителни имена в множествено число. Безброй.
безчетен безчетна, безчетно, мн. безчетни.
Безброен.
безчинствам безчинстваш.
Върша безчинства.
безчинство мн.безчинства.
Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие.
безчинствувам безчинствуваш.
Безчинствам.
безчислен безчислена, безчислено, мн. безчислени.
Безброен, безчетен, неизброим.
безчовечен безчовечна, безчовечно, мн. безчовечни.
Който е лишен от човечност; жесток, безмилостен.
// същ. безчовечие.
// същ. безчовечност, безчовечността.
безчувствен безчувствена, безчувствено, мн. безчувствени.
1. Който е лишен от способност да чувства, да усеща.
2. Който е лишен от чувство на състрадание и отзивчивост.
// нареч. безчувствено.
// същ. безчувственост, безчувствеността.
безшумен безшумна, безшумно, мн. безшумни.
1. Който не издава шум; тих.
2. Прен. Незабележим, скромен.
// нареч. безшумно.
бей беят, бея, мн. бейове.
1. Истор. В Османската империя - титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.
2. Истор. В Османската империя - феодален владетел или едър земевладелец. 3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.
// прил. бейов.
бейзбол само ед.
Американска спортна игра, разпространена и други страни, която се играе от два отбора с по девет души с дървена бухалка и малко твърда топка върху ромбоидно игрище.
бейзболист мн.бейзболисти.
Играч на бейзбол.
бейлербей (тур. beylerbey)
Ист. Главен бей, управител на голяма област.
бейсик (англ. съкр. BASIC)
Инф. Компютърен език за начинаещи.
бек бекът, бека, мн. бекове.
Спец. Краен защитник в футболен отбор.
бекар мн. бекари, (два) бекара.
Спец. В музиката - нотен знак, който унищожава действието на бемол или диез.
бекас мн. бекаси, (два) бекаса.
Прелетна блатна птице, голяма колкото гълъб, с пъстри пера и дълга права човка.
бекасин (фр. becassine)
Зоол. Птица, подобна на бекаса, но по-дребна. Scolopax gallinago.
бекграунд (англ. background 'фон')
Муз. Съпровод в джаза.
бекерел (по собств. Н. Beequerel (1852-1908) - френски физик)
Физ. Единица за измерване на радиоактивността (Bq), равна на 1 разпад/сек.
беклеме мн. беклемета.
Остар. Постройка за стража на път или граница.
бекон само ед.
Пушени свински гърди.
бекяр мн. бекяри.
1. Разг. Неженен немлад мъж; ерген.
2. Разг. Мъж, който живее сам, без семейството си.
// прил. бекярски.
бекярин мн. бекяри.
Бекяр.
бел белът, бела, мн. белове, (два) бела.
Диал. Права лопата; лизгар.
бел белът, бела, мн. белове, (два) бела.
Спец. В физиката - единица за измерване на силата на звука.
беладона само ед.
Отровно тревисто растение с черни зърнести плодове, което се употребява в медицината и козметиката.
белведере само ед.
Спец. В архитектурата - хубава дворцова сграда, чиито тераси гледат към вътрешен парк.
белег мн. белези, (два) белега.
1. Следа, отпечатък, диря.
2. Естествен или искуствен знак за разпознаване, за отличаване.
3. Характерна черта, особеност; признак, свойство.
бележа бележиш, белязах, белязал.
1. Слагам знак, белег, за да отлича.
2. Остар. Отбелязвам.
3. Прен. Показвам, соча; достигам, постигам.
бележит бележита, бележито, мн. бележити.
Който се отличава със своите достойнства или постижения; изтъкнат, прочут, именит; забележителен.
бележитост бележитостта, мн. бележитости, ж.
1. Остар. Обикн. мн. Забележителност.
2. Бележита личност; знаменитост. Бележитост в оперното изкуство.
бележка мн. бележки, ж.
1. Кратко писмено съобщение; записка. Оставих му бележка, че заминавам.
2. Удостоверение. Служебна бележка. Медицинска бележка.
3. Обикн. мн. Писмено изложение на мисли, впечатления, данни, факти. Водя си бележки.
бележкар бележкарят, бележкаря, мн. бележкари.
Пренебр. Ученик или студент, които е развил самоцелно увлечение по отличните оценки.
бележкарка мн. бележкарки.
Пренебр. Ученичка или студентка бележкар.
бележник мн.бележници,(два) бележника.
1. Малка тетрадка, тефтер за водене на бележки.
2. Разг. Ученическа книжка за вписване на успеха и поведението през една учебна година.
// същ. умал. бележниче, мн. бележничета.
белезникав белезникава, белезникаво, мн.белезникави.
Който е с цвят подобен на белия; възбял.
белезници само мн.
Две железни гривни, съединени с къса верижка, за оковаване на ръцете на арестуван.
беленка мн. беленки.
Диал. Белянка.
белетрист мн. белетристи.
Писател, автор на художествена проза.
белетристика само ед.
Художествена проза (романи, повести, разкази и др.).
// прил. белетристичен.
белея белееш, мин. св. белях, мин. прич. белял, несв.
1. Губя цвета си и ставам по-светъл; избелявам.
2. Ставам с бял цвят; побелявам. Косата ми започна да белее.
3. Белея се. Снегът белее на слънцето.
- белея се.
Изпъквам, откроявам се, забелязвам сe.
белилен белилна, белилно, мн. белилни.
Който служи за избелване.
белило мн. белила.
1. Бяла минерална боя.
2. Остар. Помада за придаване на бял цвят на лицето, за избелване на кожата или за гримиране.
белина само ед.
Разтвор на хлорно съединение за избелване на памучни тъкани.
белина само ед.
Белота.
белканто Спец. В музиката - италиански певчески стил,който се отличава с лекота на звученето, с мелодичност и изящество.
белки част. Остар.
1. Може би, вероятно.
2. Дано.
3. Нима, мигар.
белким част. Остар.
Белки.
белобрад белобрада, белобрадо, мн. белобради.
Който е с побеляла брада.
белова мн. белови.
Последен вариант на ръкопис.
беловлас беловласа, беловласо, мн. беловласи, прил.
Белокос.
белодробен белодробна, белодробно, мн. белодробни.
Който се отнася до белите дробове.
белокос белокоса, белокосо, мн. белокоси.
Който е с побеляла коса.
белолик белолика, белолико, мн. белолики.
Който има бяло лице.
белоног белонога, белоного, мн. белоноги.
Който има бели крака.
белосам белосаш.
- вж. белосвам.
белосвам белосваш, белосам.
Боядисвам с разтворена в вода бяла вар.
белот Вид игра на карти, обикн. за двама или за две двойки играчи.
белота само ед.
Свойство на бял.
белтък мн. белтъци, (два) белтъка.
1. Прозрачно пихтиесто вещество около жълтъка в яйцето, което става бяло при варене.
2. Спец. Белтъчина.
3. Разг. Бялата непрозрачна част в окото.
//прил. белтъчен.
белтъчина само ед. и белтъчини само мн.
Спец. Сложно органично вещество, основна съставна част на животинските и растителните организми; белтъчно вещество.
белфльор (фр. belle-fleur)
Бот. Сорт ябълка с трайни жълтозелени плодове.
бельо само ед.
1. Долно облекло.
2. Чаршафи за легла и калъфи за възглавници.
беля белиш, белих, белил.
Остар. Правя да стане бял; избелвам.
беля белиш, белих, белил.
Очиствам от външната обвивка (кожа, кора, черупка, люспа и под.).
- беля се.
Лющя се.
беля мн. бели.
Пакост, злина; неприятност, беда.
белянка мн. белянки.
Остар. Място край река , където жените перат и белят платно.
белянка мн. белянки.
Остар. Седянка, на която се бели царевица.
бемол мн. бемоли, (два) бемола.
Спец. В музиката - нотен знак, с който се означава, че звукът се понижава с половин тон.
бенгалски (от инд. собств. Bengali)
Който се отнася до Бенгалия - област в Източна Индия.
бенгалски огън
- химическа избухлива смес, горяща с ярък разноцветен пламък и използвана за илюминации.
беневреци само мн.
Тесни шопски панталони от бял шаяк.
беневреци (срхр. беневреке)
Тесни шопски панталони от бял шаяк.
бенедиктин (фр. benedictine по собств.)
Вид ликьор, който се приготвя, като в коняк се накисват различни билки, първоначално специалитет на бенедиктинските монаси.
бенедиктинец (фр. benedictin по собств. лат. St. Benedictus - римски папа от VII в.)
Църк. Монах от Бенедиктинския орден (основан в IX в. и дал голям градивен принос за развитието на католическата църква).
// Прил. бенедиктински.
бенефис мн. бенефиси, (два) бенефиса.
1. Театрално представление,приходът от което е в полза на чествания артист.
2. Честване на артист с такова представление.
// прил. бенефисен.
бенефициент (фр. beneficient 'облагодетелстван')
Фин. Трета страна, в полза на която се сключва договор.
бензалдехид (фр. benzaldehyde, нем. Benzaldehyd, съкр. от Benzo (esaure) + алдехид)
Хим. Масловидна безцветна течност, извличана от костилките на горчивите бадеми, прасковите, вишните и др., с приложение в парфюмерията, бояджийството и др.
бензин само ед.
Безцветна леснозапалима течност, която се добива от нефт и се използва като моторно гориво.
// прил. бензинов, бензинова, бензиново, мн. бензинови.
бензинопровод мн. бензинопроводи, (два) бензинопровода.
Тръби за прокарване на бензин от едно място на друго.
бензиностанция мн. бензиностанции.
Станция за продаване на бензин и други материали и принадлежности за моторни превозни средства.
бензинохранилище мн. бензинохранилища.
Съоръжение за съхраняване на бензин.
бензол Спец. В химията - безцветна леснозапалима течност, която се получава след обработка на нефт или каменни въглища с широко приложение в химическата промишленост.
бенка мн.бенки.
Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човек.
бент бентът, бента, мн. бентове, (два) бента.
1. Изкуствена преграда на река.
2. Водния басейн зад такава преграда.
бера береш, брах, брал.
1. Късам плодове, цветя и под. и ги поставям на едно място.
2. Разг. В съчетание със съществителни - натрупвам в себе си това, което назовава съществителното: бера грижа, бера страх.
3. За рана или за част от животинското или човешко тяло - загноявам.
// същ. бране.
берач мн. берачи.
Човек който бере (в 1 знач.)
берачка мн. берачки.
Жена берач.
бербер мн. бербери, м.
Остар. Бръснар.
бербери (лат. barbarus)
Коренното население на Северна Африка.
берберин мн. бербери.
Остар. Бръснар.
бергамот (фр. bergamote, нем. Вегgamot, ит. bergamotta от тур.-перс. beg-armade 'божествена круша') Бот.
1. Сорт сочна круша.
2. Вид цитрус, от чийто плод се извлича етерично масло.
// Прил. бергамотов.
берекет само ед.
Разг. Плодородие.
бержерета (фр. bergerette 'млада овчарка')
Муз. Вид куплетна песен с пастирски сюжет.
бери-бери (инд. beri beri)
Мед. Болест на обмяната на веществата вследствие недостиг на витамин В1, разпространена в области с изключителна консумация на ориз.
берил (фр. beryl от нлат. beryllus, гр. beryllos от инд.)
Минер. Скъпоценен камък с жълтеникав цвят.
// Прил. берилов.
берилий (нлат. beryllium по гр. beryllos 'берил')
Химически елемент, зн. Be, пор. н. 4 - лек и твърд сребристобял метал, използван за сплави и в атомни реактори. Прил. берилиев.
беритба само ед.
Прибиране на реколтата чрез бране.
// прил. беритбен.
беркелий (по собств. Berkeley - град в САЩ)
Хим. Трансуранов радиоактивен химически елемент от групата на актинидите, зн. Bk, пор. н. 97.
берклеанство (по англ. собств. епископ G. Berkeley (1684-1753)
Филос. Емпирико-идеалистическо учение, основано на твърдението на Беркли, че съществуванието е равнозначно на перцепцията, предизвикана от бог, чрез което се набляга на символизма на взаимовръзките в реалния свят.
берлина (по собств. нем. Berlin) Книж.
1. Вид дълъг речен кораб с остър нос.
2. Вид четириместна каляска.
3. Вид автомобил с четири врати.
бермуди само мн.
Леки летни панталони от пъстра материя с дължина докъм коленете.
// същ. умал. бермудки.
бернардинец (фр. bernardin по фр. собств. St. Bernard)
Монах от Бернардинския орден, основан от реформатора на Бенедиктинския орден св. Бернар - Bernard de Clairvaux (1091 -1153).
// Прил. бернардински.
берсьоза (фр. berceuse от bercer 'люлея')
Муз. Приспивна песен; меланхолично музикално произведение.
Бертолетов (по собств. С. Berthollet (1748-1822) - френски химик) В съчет.
бертолетова сол (хим.)
- безцветно кристално вещество със солен вкус, което при загряване отделя кислород; използва се в медицината и промишлеността.
беса (фр. baisse 'спад')
Фин. Понижаване курса на борсови ценни книжа.
беседа мн. беседи.
1. Свободен, непринуден разговор.
2. Сказка; разговор на определена тема, по която обикн. има един основен докладчик.
беседвам беседваш.
Водя беседа (в 1 знач.).
беседка мн. беседки.
Кръгла дървена постройка в градина или парк, покрита само отгоре за почивка и разговори.
бесен бясна, бясно, мн. бесни.
1. За животно, което е болно от бяс.
2. Прен. Който е силно разгневен, разярен.
3. Прен. Стихиен, бурен, неудържим; много силен.
// нареч. бясно.
бесилка мн. бесилки.
Дървено приспособление от два стълба с въжена примка за изпълняване на смъртно наказание чрез обесване.
бесило мн. бесила, ср.
Бесилка.
беснея беснееш, беснях, беснял.
Буйствам, вилнея, проявявам се с изключителна сила.
беснувам беснуваш.
Остар. Беснея.
бестиарий (лат. bestiarium по bestia 'звяр') Литер.
1. Вид средновековно алегорично литературно произведение, в което се описват животни.
2. Сборник от басни.
бестселър мн. бестселъри, (два) бестселъра.
Книга, която в определен период се продава най-много заради нейната популярност.
бесувам бесуваш.
1. Разг. За животно (куче или котка), което се намира в любовен период.
2. Грубо. Развратнича.
беся бесиш, бесих, бесил.
Умъртвявам чрез окачване на въже, което пристяга шията и задушава жертвата.
- беся се.
Умъртвявам сам себе си по същия начин.
бет нареч.
Остар. Лошо, некрасиво; неудобно, неприлично.
бета (гр. beta)
Име на втората буква в гръцката азбука.
бета-лъчи (физ.)
- поток от бързи електрони, изпускани от радиоактивни вещества.
бетел (фр. betel от порт. betel, което от инд. vettila)
Бот. Вид пълзящ храст, индийски пипер, чиито листа в комбинация с тютюн, негасена вар и плодове от арека се дъвчат за освежаване на устата. Piper belle.
бетер нареч.
Остар. По-лошо, по-зле.
бетон само ед.
Строителен материал от цимент, пясък, чакъл и вода, които са в определени съотношения.
// прил. бетонен.
// прил. бетонов.
бетонджия мн. бетонджии.
Строителен работник, чиято професия е да налива бетон.
// прил. бетонджийски.
бетонирам бетонираш, несв. и св.
Изливам, наливам бетон.
бетонит (фр. betonite по beton + -ит)
Спец. Изкуствен камък от бетон.
// Прил. бетонитов.
бетонобъркачка мн. бетонобъркачки.
Машина за приготвяне на бетон чрез въртене и разбъркване на съставките му.
бешамел само ед.
Сос бешамел.
Спец. Бял сос, приготвен от брашно, мляко и яйца за заливане на ралични ястия.
би- (лат. bis)
Първа съставна част на сложни думи със значение 'два пъти, двоен', напр. бином.
биатлон само ед.
Спец. Вид ски-бягане, комбинирано със стрелба по мишени.
биберон мн. биберони, (два) биберона.
Каучукова цицка за хранене или залъгване на кърмаче.
библеизъм (от Библия + -изъм) Книж.
1. Използване на сюжети от Библията.
2. Заети от Библията думи, стилни обрати, сентенции и др.
библио- (по гр. biblion 'книга')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'книга', напр. библиофил.
библиограф мн. библиографи.
Специалист по библиография (в 1 знач.).
библиография мн. библиографии.
1. Наука за систематизация и описание на печатни издания и ръкописи.
2. Самата систематизация и описът на печатни издания и ръкописи.
3 .Списък с литература по даден въпрос или на трудовете на някого; книгопис.
// прил. библиографичен.
// прил. библиографски.
библиоман мн. библиомани
Човек със силна, неудържима страст за събиране на книги.
библиомания само ед.
Силна, неудържима страст за събиране на книги.
библиоманка мн. библиоманки.
Жена библиоман.
библиомантия (по библио- + гр. mantcia 'предсказване')
Книж. Гадаене по книга, отворена на случайна страница.
библиотека мн. библиотeки, ж.
1. Учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване.
2. Сбирка от книги, други печатни издания и ръкописи за лично или обществено използване.
библиотекар библиотекарят, библиотекаря, мн. библиотекари.
Лице със специална подготовка, което работи в библиотека (в 1 знач.).
// прил. библиотекарски.
библиотекарка мн. библиотекарки.
Жена библиотекар.
библиофил мн. библиофили.
Любител и събирач на книги.
// прил. библиофилски.
библист (фр. bibliste)
Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Библията.
библия само ед.
Сборник от книгите на Свещенното писание у евреите и християните.
// прил. библейски.
бива биваше, бивало.
1. Случва се, става, е.
2. Може, трябва.
3. В съчетание с ме, те, го, я, ни, ви, ги: способен съм, годен съм, добре съм.
бивак мн. биваци,(два) бивака.
Място извън селище с палатки за временно разполагане на войски, туристи и др.; лагер, стан.
бивам биваш.
1. Съм, намирам се.
2. Съм, ставам.
бивни само мн.
Два силно извити и стърчащи извъм устата зъба у някои бозайници.
бивол мн. биволи, (два) бивола.
Едро рогато преживно животно с черна кожа, което се използва за впрягане.
// прил. биволски.
биволар биволарят, биволаря, мн. биволари, м.
Човек, който пасе биволи.
// същ. умал. биволарче, мн. биволарчета, ср.
// прил. биволарски, биволарска, биволарско, мн. биволарски.
биволарство Развъждане и отглеждане на биволи.
биволица мн. биволици.
Женски бивол, чието мляко има висока масленост.
биволовъдство 1. Спец. Дял от животновъдството, в което се изучават въпросите за отглеждане, хранене и развъждане на биволите.
2. Самото отглеждане, хранене и развъждане на биволите.
бивш бивша, бивше, мн. бивши.
Който е бил, който е съществувал по-рано; предишен, някогашен.
бигамия само ед.
Двубрачие, двуженство.
// прил. бигамен.
бигбанд мн. бигбанди, (два) бигбанда.
Голям инструментален състав (5 саксофона, 4 тромпета, 4 тромбона, пиано, китара и т.н.); голям банд.
бигор само ед.
Шуплеста варовита скала ,която се използва за строеж и облицовка.
биде мн. бидета.
Порцеланово седалище за измиване на половите органи.
бидон мн. бидони, (два) бидона.
Метален или пластмасов съд с малък отвор за течности.
// същ. умал. бидонче, мн. бидончета.
бидонвил мн. бидонвили, (два) бидонвила, м.
Жилище на бедняк в някои страни в Азия, Африка и Латинска Америка.
биенале мн. биеналета.
Международен конкурс, преглед, фестивал на изкуствата, които се устройват на две години веднъж.
бижу мн. бижута.
1. Скъпоценно украшение.
2. Прен. Нещо много хубаво, добре направено, ценно.
бижутер мн. бижутери.
Човек, които изработва и продава бижута.
бижутерия мн. бижутерии.
1. Производство на бижута и търговия с бижута.
2. Магазин за бижута.
// прил. бижутериен.
бизнес 1. Покупко-продажба, като начин за спечелване на пари.
2. Стопанска или търговска дейност.
бизнесмен мн. бизнесмени.
Лице със собствен бизнес (в 2 знач.).
бизон мн. бизони, (два) бизона.
Див северноамерикански бик с гърбав врат и масивна глава.
бик бикът, бика, мн. бикове и бици, (два) бика.
Мъжко говедо за разплод.
бикамеризъм (по би- + камера)
Полит. Система на държавно управление с две камери.
бикарбонат само ед.
Спец. В химията - сол на въглената киселина.
бикини само мн.
1. Дамски плажен костюм с много плитки гащета и сутиен без презрамки.
2. Разг. Вид дамско бельо - плитки гащета.
бил (англ. bill)
В Англия, САЩ и др. - законопроект.
билабиален (фр. bilabial по би- + лат. labialis 'устнен')
Език. Двуустнен - съгласна, която се учленява при допирането на двете устни (б, п, м).
билатерален (фр. bilateral по би-+ лат. lateralis 'който се отнася до страна')
Книж. Двустранен.
билборд (англ. billboard)
Широко табло за реклами на открито.
билдинг (англ. building)
Сграда, здание.
билет мн. билети, (два) билета, м.
1. Листче, картонче и под., което се купува и служи за удостоверяване на право за използване на превозно средство, за вход в кино, театър, музей и др. Входен билет. Билет за театър. ЖП билет.
2. Листче с въпроси.
билиарен (нлат. biliaris по лат. bilis 'жлъчка')
Мед. Който се отнася до жлъчка; жлъчен.
билингвизъм само ед.
Спец. Двуезичие; употреба на два езика в една държава.
билион мн. билиони, (два) билиона.
Един милиард (у французите и американците), хиляда милиарда (у немци, англичани и др.).
билирубин (нлат. bilirubinum по лат. bilis 'жлъчка' + ruber 'червен')
Физиол. Жлъчен пигмент, образуван от хемоглобина на червените кръвни телца при тяхното разпадане.
билка мн. билки.
Лековито растение.
// прил. билков.
билкар билкарят, билкаря, мн. билкари.
Човек, който събира билки и лекува с тях.
билкарка мн. билкарки.
Жена билкар.
билкарство само ед.
Занятие на билкар.
било мн. била.
1. Най-високата част на планина; гребен, рът.
2. Най-високата част, ръбът на покрив.
било съюз.
За съотнасяне на еднородни части или прости изречения, които показват различни възможности. Било в града, било на село, животът е еднакъв вече. Било -или. За съотнасяне на еднородни части или прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности.
билюк мн. билюци, (два) билюка, м.
1. Остар. Стадо. Билюк говеда.
2. Истор. Във феодална Турция - военна част от стотина войници.
3. Диал. Множество, голям брой. Един билюк деца.
билярд само ед.
Игра с малки топки, удряни с дълги пръчки по покрита с сукно маса.
// прил. билярден.
биметализъм (фр. bimetallisme по би- + лат. metallum 'метал')
Фин. Парична система, при която два метала (злато и сребро) определят стойността на валутата.
бинарен (фр. binaire от срвеклат. binarius)
1. От две части; двоен.
2. Мат. Двоичен, записан с помощта само на цифрите 0 и 1.
бинбашия (тур. binbasi по bin 'хиляда' + bas 'глава')
Ист. В Османската империя - началник на хиляда войници, хилядник.
бинго само ед.
Хазартна игра с картони, върху които има изписани числа.
бинлик мн. бинлици, (два) бинлика.
Остар. Дамаджана.
бинокулярен (фр. binoculaire по лат. b ini 'по две' + ocularis 'очен') Книж.
1. Който е с две очи.
2. Предназначен за двете очи.
бинокъл мн. бинокли, (два) бинокъла.
Оптически уред от две зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени обекти.
бином мн. биноми, (деа) бинома.
Спец. В математиката - алгебричен израз от два члена; двучлен.
бинт бинтът, бинта, мн.бинтове, (два) бинта.
Дълга лента от тънък плат за превръзка на рани.
бинтовам бинтоваш.
Превръзвам с бинт.
био- (по гр. bios 'живот')
Първа съставна част на гръцки думи със значение 'отнасящ се до живота или жизнените процеси'.
био-библиография мн. био-библиографии, ж.
Биография на някое лице и библиография на произведенията му.
биогенеза и биогенезис (по био-+ rp. genesis 'произход') Биол.
1. Постепенното развитие на живота.
2. Преминаването на зародиша през последователните стадии на развитие на живите организми.
// Прил. биогенетичен.
биогеография (по био- + география)
Наука за географското разпространение и разпределение на животинските и растителните видове.// Прил. биогеографичен и биогеографски.
биограф мн. биографи, м.
Съставител на биография; животописец.
биография мн. биографии, ж.
Описание на живота и дейността на някое лице; животопис.
// прил. биографичен, биографична, биографично, мн. биографични. Биографични данни.
биоелектричество (по био- + електричество)
Ел. Електричество, което възниква в тъканите на живите организми.
// Прил. биоелектрически.
биоенергия (по био- + енергия)
Предполагаем вид енергия, която се излъчва и предава от един организъм на друг, отразявайки се на състоянието им.
биоинженерия (по био- + инженер)
Биол. Отрасъл на генетиката, който се занимава с внасяне на изкуствени изменения в живите организми и техните жизнени функции.
биолог мн. биолози, м.
Специалист по биология.
биология само ед.
Наука за закономерностите в развитието на органичния свят.
// прил. биологичен, биологична, биологично, мн. биологични. Биологично явление.
биолуминесценция (по био- + луминесценция)
Биол. Излъчване на светлина от някои низши растения и животни.
// Прил. биолуминесцентен.
биомаса (по био- + лат. massa 'късче')
Биохим. Количество живо вещество на единица повърхност или в единица обем вода.
биомеханика (по био- + механика)
Дял от анатомията и физиологията, който изучава развитието, строежа и дейността на двигателния апарат на човека и животните.
бионика само ед.
Спец. Наука за инженерните задачи при анализа на органичния свят.
биопсия (нлат. biopsia по био- + гр. opsis 'виждане')
Биол. Изрязване на малки части от жив организъм за микроскопско изследване.
биоритми само мн.
Спец. Циклични колебания на интензитета и характера на биологичните процеси и явления в живия организъм.
биосфера (по био- + сфера)
Биогеол. Областта на земното кълбо, където има живот.
биотехнология (по био- + технология)
Биол. Съвкупност от методите за използване на биологичните процеси за индустриални цели.
биотип (по био- + гр. typos 'вид')
Биол. Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби.
биотокове (по био- + ток)
Биофиз. Слаби електрически токове, непрекъснато възникващи в организмите при техните жизнени функции.
биотомия (по био- + гр. tome 'рязане')
Мед. Разрязване на жив организъм с научна цел.
биофизика (по био- + физика)
Дял от приложната физика, изучаващ физичните закономерности в биологичните явления.
биохимия (по био- + химия)
Наука за химическия състав на живите организми и извършващите се в тях химични процеси.
биоценоза (по био- + гр. koinos 'общ')
Биол. Съвкупност от животни и растения в определен природен участък и взаимоотношенията между тях и жизнената им среда.
бипеди (по би- + лат. pes, pedis 'крак')
Зоол. Двуноги.
биплан (фр. biplan по би- + лат. planum 'плоскост')
Ав. Самолет с две плоски крила, разположени едно над друго.
биполярен (фр. bipolaire от нлат. bipolaris)
Физ. Двуполюсен.
// Същ. биполярност.
бира мн. бири, ж.
1. Само ед. Слабоалкохолно пенливо питие, което се приготвя от ечемик и хмел; пиво.
2. Порция от това питие (в бутилка, кутия или чаша). Дайте ми две бири.
// прил. бирен, бирена, бирено, ми. бирени. Бирена мая. Бирена фабрика. Бирена чаша.
бирария мн. бирарии, ж.
Заведение, в което се сервира предимно бира.
бирник мн. бирници, м.
Разг. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др.; данъчен агент.
бирхале мн. бирхалета, ср.
Заведение, в което се сервират бира, алкохолни напитки и ястия.
бирюза (рус. бирюза от перс. firuza)
Минер. Непрозрачен скъпоценен камък със син или бледозелен цвят.
бис 1. Междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.
2. Същ. бисът, биса, мн. бисове, (два) биса, м. Повторно изпълнение на номер от концертна програма по желание на публиката.
• Извиквам на бис. Извиквам за повторно изпълнение.
бисексуален бисексуална, бисексуално, мн. бисексуални, прил.
Двуполов; който се проявява и като мъж, и като жена в секса. Той е бисексуален. Бисексуално поведение.
// същ. бисексуалност, бисексуалността, ж.
бисектриса (фр. bissectrice по би-+ лат. seco 'сека')
Геом. Права, разделяща ъгъл на две части; ъглополовяща.
бисер мн, бисери, (два) бисера, м.
Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перла, маргарит.
// прил. бисерен, бисерна, бисерно, мн. бисерни. Бисерна огърлица.
// прил. бисеров. бисерова, бисерово, мн. бисерови.
бисквит мн. бисквити, (два) бисквита, м.
Бисквита.
бисквита мн. бисквити, ж.
Печено тестено изделие във вид на малка плочка, приготвено от брашно, масло, яйца, захар и др.
// прил. бисквитен, бисквитена, бисквитено, мн. бисквитени. Бисквитено тесто.
бисмут само ед.
Спец. Химически елемент — сребристосив леснотопим метал с приложение в медицината, за добиване на сплави и др.
бистро мн. бистра, ср.
Малка кръчма.
бистря бистриш, мин. св. бистрих, мин. прич. бистрил, несв.; какво.
Правя да стане бистър.
— бистри се. Ставам бистър.
• Бистря политика. Разг. Водя продължителни разговори по актуални политически въпроси, без да съм специалист.
бистър бистра, бистро, мн. бистри, прил.
1. Прозрачен, чист. Бистра вода.
2. Прен. Ясен, чист; свеж. Бистро небе. Бистър ум.
// същ. бистрота, ж.
бистър (фр. bistre)
Худ. Тъмнокафява акварелна боя за еднотонна тушировка.
бит битът, бита, само ед., м.
Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група; начин на всекидневен живот. Патриархален бит. Селски бит.
бит (англ. bit, съкр. от bi(nary) 'двоен'+ (digi)t 'знак, цифра')
Инф. Единица за измерване на количеството информация в бинарната изчислителна система, съдържащо се в отговор от типа „да" или „не".
битак мн. битаци, (два) битака, м.
Разг. Битпазар.
битие само ед.
1. Материалните условия за съществуване, за живот в обществото.
2. Спец. Във философията — обективната реалност (материя, природа), която съществува независимо от нашето съзнание.
битка мн. битки, ж.
1. Сблъскване на две вражески войски; сражение, бой.
2. Борба за надмощие. Политически битки.
битник мн. битници, м.
Истор. Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на XX век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло.
битов битова, битово, мн. битови, прил.
1. Който се отнася до бита. Битови нужди.
2. Чрез който се характеризира народният, селският бит. Битова керамика. Битова стая.
битпазар мн. битпазари, (два) битпазара, м.
Пазар за стари вещи.
// прил. битпазарски, битпазарска, битпазарско, мн. битпазарски.
битувам битуваш, несв.; къде.
Само в трето лице, ед. и мн. — съществувам, имам място, срещам се. Този мотив битува в цялата средновековна литература.
битуми (фр. bitume по лат. bitumen 'смола')
Хим. Смолисти или катрановидни въглеводородни вещества, често с примес на кислород, сяра и азот като асфалт, нефт, гудрон и др.
бифокален (нлат. bifocalis)
Опт. Който има два фокуса.
бифтек мн. бифтеци, (два) бифтека, м.
Порция печено крехко говеждо месо.
бифуркация (фр. bifurcation, нем. Bifurkation по лат. bifurcus 'разклонен, чаталест')
Книж. Разделяне на две; раздвояване, разклоняване.
бихейвиоризъм (англ. bihaviourism по bihaviour 'поведение')
Филос. Направление в психологията, отдаващо първостепенно значение на инстинктивните действия; психология на поведението.
// Прил. бихейвиористичен.
// Същ. бихейвиорист.
бицепс (нлат. biceps 'двуглав')
Анат. Двуглав мускул на ръката между плешката и лакътя.
бич бичът, бича, мн. бичове, (два) бича, м.
1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с конто се удря, бие; камшик.
2. Прен. Периодично бедствие, нещастие, напаст. Бич божи.
бича бичиш, мин. св. бичих, мин. прич. бичил, несв.; какво.
Режа дървени трупи на дъски, греди и под.
// същ. бичене, ср.
бичкия мн. бичкии, ж.
Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дъски, дърва и под.
бичме мн. бичмета, ср.
Четвъртита дървена греда с дължина няколко метра, която се използва цяла или нарязана на дъска в строителството.
бичувам бичуваш, несв.; кого.
Остро порицавам, осъждам, критикувам.
бишкота мн. бишкоти, ж.
Вид шуплеста крехка бисквита с продълговата форма.
бия биеш, мин. св. бих, мин. прич. бил, несв.
1. Кого/какво. Нанасям удари, за да причиня болка. Той ме бие всеки ден.
2. Какво. С удари произвеждам звук. Бия барабан. Бия камбаната.
3. Издавам звук на интервали. Камбаната бие. Часовникът бие.
4. Кого. Побеждавам в бой или състезание. Бихме ги с 3:0.
5. Какво. Убивам в лов. Бия зайци.
6. Прен. Разг. Клоня, намеквам. Разбирам накъде биеш.
7. Какво. В спортна игра — изпълнявам с топка. Бия наказателен удар.
• Бия барабана. Разг. Разгласявам, раздрънквам.
• Бия дузпата (на някого). Разг. Изпъждам, прогонвам.
• Бия инжекции. Слагам инжекция; инжектирам.
• Бия на очи. Правя впечатление.
• Бия път. Изминавам дълъг уморителен път
• Бия телеграма. Остар. Изпращам телеграма.
• Бия тревога. Обръщам внимание за нещо нередно.
бия се биеш се, мин, св. бих се, мин. прич. бил се.
1. По какво, в какво. Удрям се, блъскам се, мятам се. Птицата сс биеше в стените на клетката.
2. Сражавам се. Той се би за родината.
• Бия се в гърдите. Хваля се, самоизтъквам се.
• С ум се бия. Разг. Чудя се, двоумя се.
• Бия си главата. Разг. Мъча се да проумея нещо.
• Бия се в главата. Разг. Разкайвам се.
бияч мн. биячи, м.
1. Човек, който бие други лица, обикн. за наказание.
2. Разг. Топче, с което при игра се удрят останалите.
3. Разг. Борец (в 3 знач.).
благ блага, благо, мн. благи, прил.
1. Кротък, мил. добър. Благ човек. Блага усмивка.
2. Приятен, мек, топъл. Благи думи.
3. Диал. Сладък. Блага ракия.
// нареч. благо.
// същ. благост, благостта, ж. (в 1 и 2 знач.).
благина мн. благини, ж.
1. Само ед. Блажно ястие; мазнина.
2. Само ед. Качество на благ (в 3 знач.); сладост.
3. Прен. Добрина.
благо мн. блага, ср.
1. Само ед. Благополучие, благоденствие, напредък, успех. За благото на всички.
2. Само мн. Това, което задоволява човешките нужди. Земни блага. Материални блага.
благо- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Добър, напр. благовъзпитан. благодетелен, благодеяние, благонадежден, благоразумен, благосклонен, благотворен, благочестив.
2. Приятен, напр. благовонен, благозвучен, благоуханен.
благоволя благоволиш, мин, ев. благоволих, мин. прич. благоволил, св.
— вж. благоволявам.
благоволявам благоволяваш, несв. и благоволи. св.
Ирон. Проявявам готовност, разположение, добра воля. Той благоволи да ме приеме. Ще благоволите ли да споделите нашата вечеря?
// същ. благоволение, ср. Спечелих благоволението на шефа си. Имам неговото благоволение.
благовонен благовонна, благовонно, мн. благовонни, прил.
Ароматен, благоуханен. Благовонни масла.
// същ. благовонност,мн. благовонността, ж.
благовоние мн. благовония, ср.
1. Само ед. Аромат, благоухание.
2. Само мн. Ароматични масла; парфюм.
благоговеен благоговейна, благоговейно, мн. благоговейни, прил.
Който е изпълнен с благоговение.
// нареч. благоговейно. Благоговейно мълчи.
благоговение само ед.
Дълбока почит, преклонение.
благоговея благоговееш, мин. св. благоговях, мин.прич. благоговял, несв.; пред кого/пред какво.
Изпитвам благоговение; отнасям се с благоговение.
благодарен благодарна, благодарно, мм. благодарни. прил.
1. Който чувства или изразява признателност. Аз съм ти изключите то благодарен за всичко. С благодарен поглед.
2. Доволен, задоволен, удовлетворен . Благодарен съм и на това, което получавам.
3. Който може да донесе добри резултати; благодатен; Благодарна тема за разкош.
// същ. благодарност, благодарността, мн. благодарности ж. (в 1 знач.). Изпитвам благодарност. В знак на благодарност. Приеми моите благодарности. Хиляди благодарности.
благодарение само ед.
Остар. Благодарност, признателност; удоволствие, задоволство.
Благодарение на.Предлог.
Поради, заради, по причина на.
благодарствен благодарствена, благодарствено, мн. благодарствени.
Който изразява благодарност.
благодаря благодариш, благодарих, благодарил.
1. Изказвам благодарност, признателност.
2. В речевия етикет - учтива форма за съгласие или отказ в отговор на предложение. покана, оказано внимание, поздрав и др.
благодат благодатта.
Изобилие от природни блага, полезни за човека или с благотворно въздействие върху него.
// прил. благодатен.
благоденствам благоденстваш.
Живея в благоденствие.
благоденствие само ед.
Благополучие, благосъстояние, добруване.
// прил. благоденствен.
благоденствувам благоденствуваш.
Благоденствам.
благодетел благодетелят, благодетеля, мн. благодетели.
Човек, който върши добрини, прави благодеяния.
благодетелка мн. благодетелки.
Жена благодетел.
благодетелствам благодетелстваш.
Постъпвам като благодетел; върша благодеяния.
благодетелствувам благодетелствуваш.
Благодетелствам.
благодеяние мн. благодеяния.
Добро дело.
благополучен благополучна, благополучно, мн. благополучни.
Успешен, сполучлив.
// нареч. благополучно.
благополучие само ед.
Спокоен, щестлив живот в материална сигурност.
благоприличен благоприлична, благоприлично, мн.благоприлични.
Който съответства на изискванията на приличието.
// същ. благоприличие.
благоприятен благоприятна, благоприятно, мн. благоприятни.
Който съдейства за настъпването, за развитието на нещо добро; удобен, добър.
// нареч. благоприятно.
благоприятствам благоприятстваш, несв.; за какво.
Подпомагам, съдействам, улеснявам.
благоприятствувам благоприятствуваш, несв.
Благоприятствам.
благоразположен благоразположена, благоразположено, мн. благоразположени. прил.
1. Благосклонен, доброжелателен.
2. Който е израз на добро разположение, на добро настроение.
// същ. благоразположение.
благоразумен благоразумна, благоразумно, мн. благоразумни. прил.
Който обмисля добре действията си и не взема прибързани решения; разумен, разсъдлив.
//същ. благоразумие. Надявам се, че благоразумието ще надделее.
благороден благородна, благородно, мн. благородни.
1. Който има аристократически произход.
2. Високонравствен. Благороден човек. Благородни цели.
3. Който отразява изисканост, изтънченост, възвишеност. Благородна осанка.
// същ. благородство.
благородник мн. благородници, м.
Лице от аристократически произход.
// прил. благороднически, благородническа, благородническо, мн. благороднически.
благосклонен благосклонна, благосклонно, мн. благосклонни, прил.
Който проявява или изразява добро разположение, одобрение към някого или нещо.
//нареч. благосклонно. Гледам благосклонно на нея.
// същ. благосклонност, благосклонността, ж.
благославям благославяш, несв. и благословя.
1. Спец. От духовно лице — произнасям молитвени слова за благополучие, щастие, успех, които се придружават с кръстен знак.
2. Изказвам добри пожелания.
3. Прен. Изказвам благодарност, благодарен съм. признателен съм. Трябва да благославяме съдбата, че не се случи най-лошото.
благослов мн. благослови, (два) благослова, м.
Благословия. Празничен благослов.
благословен благословена, благословено, мн. благословени, прил.
1. Който е осветен чрез молитва.
2. Прен. Който е достоен за похвала и благодарност. Бъди благословена!
3. Прен. Който носи изобилие от блага. Благословена земя.
благословия мн. благословии, ж.
1. Спец. Молитвени слова за благополучие, щастие, успех, придружени с кръстен знак.
2. Пожелание за благополучие, щастие, успех.
3. Позволение, съгласие, разрешение от близък или почитан човек за нещо съществено в живота. Получих благословията на родителите си.
благословя благословиш, мин. св. благослових, мин. прич. благословил, св.
— вж. благославям.
благосъстояние само ед.
Добро материално състояние; богатство, заможност.
благотворен благотворна, благотворно, мн. благотворни, прил.
Кой го оказва добро въздействие, който влияе добре. Благотворно влияние.
благотворител благотворителят, благотворителя, мн. благотворители, м.
Човек, който се занимава с благотворителна дейност.
благотворителен благотворителна, благотворително, мн. благотворителни, прил.
Който оказва материална, хуманитарна помощ на бедни и изпаднали в беда. Благотворителна организация.
// същ. благотворителност, благотворителността, ж. Занимавам се е благотворителност.
благоустроен благоустроена, благоустроено, мн. благоустроени, прил.
Удобен за живеене, снабден с всички удобства; добре уреден. Благоустроен квартал.
благоустройство само ед.
Добра уредба, наличие на удобства за живеене. Започва благоустройството на квартала.
// прил. благоустройствен, благоустройствена, благоустройствено, мн. благоустройствени. Благоустройствен план.
благоустроя благоустроиш, мин. св. благоустроих, мин. прич. благоустроил, св.
— вж. благоустроявам.
благоустроявам благоустрояваш, несв. и благоустроя.
Извършвам благоустройство.
благочестив благочестива, благочестиво, мн. благочестиви, прил.
Който живее и постъпва според изискванията на християнския морал. Благочестива жена.
// същ. благочестие.
блажен блажна, блажно, мн. блажни, прил.
Диал. Мазен. Блажно ядене.
• Блажна боя. Вид боя за боядисване на дървени, железни и други предмети, приготвена с безир.
блажен блажена, блажено, мн. блажени, прил.
Много щастлив, честит. Блажена усмивка. Блажени са вярващите.
// нареч. блажено. Усмихвам се блажено.
блаженствам блаженстваш, несв.
Намирам се в блаженство, изпитвам блаженство.
блаженство само ед.
Пълно щастие, задоволство, наслада. Това ме изпълва с блаженство.
блазе нареч.
В съчетание с ми, ти, му, и. ни, ви, им — за завиждане. Блазе ти, че ще видиш свят!
блазня блазниш, блазних, блазнил, несв.: кого.
1. Силно привличам, изкушавам. Блазнеше ме мисълта да я напусна веднъж завинаги.
2. Съблазнявам.
— блазня се. От какво. Имам надежда, надявам се, изкушавам се. Блазня се от мисълта, че съм направил нещо, за което да ми благодариш.
блам (фр. blame 'укор, поругание') Книж.
1. Лишаване от доверие, сваляне от ръководен пост чрез гласуване.
2. Прен. Проваляне, излагане; охулване.
// Гл. бламирам.
бламирам бламираш, несв. и св.: кого.
1. Свалям от ръководен пост чрез гласуване.
2. Прен. Провалям, излагам.
// същ. блам, бламът, блама.
бланка мн. бланки.
Лист хартия на учреждение, специално подготвен за попълване, писане, кореспонденция.
// прил. бланков, бланкова, бланково, мн. бланкови.
бланширам бланшираш, несв. и св. какво.
Подлагам на бланшировка.
// същ. бланширане, ср.
бланшировка само ед.
Спец. Обработка на плодове, зеленчуци и други хранителни продукти с гореша вода или пара.
бластема (гр. blastema)
Биол. Основно вещество, явяващо се при наранени места, способно да възстанови повредената или отнетата тъкан.
бластома (нлат. blastoma по гр. blastos 'израстък')
Мед. Оток, подутина.
бластомери (по гр. blastos 'израстък' + meros ,'дял, част')
Биол. Клетките, получени при деленето на оплоденото яйце при животните.
бластомицети (нлат. blastomycetes по гр. blastos 'израстък' + mykes 'гъба')
Микробиол. Общо название на квасните гъбички.
бластула (нлат. blastula но гр. blastos 'израстък')
Биол. Вторият стадий от развитието на зародиша - еднослойно мехурче.
бласфемия (църклат. blasphemia от гр. blasphemia)
Хула.
блат блатът, блата, мн. блатове, (два) блата, м.
Кора за торта. Торти с два блата.
блатист блатиста, блатисто, мн. блатисти, прил.
Който е покрит с блата. Блатиста местност.
блато мн. блата, ср.
Землесто място, потънало в застояла вода и обрасло с водни растения.
// прил. блатен, блатна, блатно, мн. блатни.
• Блатна треска. Малария.
• Блатно кокиче. Кокиче, което вирее около блата и мочурливи ливади и се използва в медицината за производство на нивалин.
блед бледа, бледо, мн. бледи, прил.
Бледен.
бледен бледна, бледно, мм. бледни, прил.
1. За цвят на някои части от човешкото тяло — който е без естествена руменина. Бледно лице.
2. Който е слабо обагрен, не ярък. Бледна луна.
3. Прен. Неясен, незначителен, неизразителен. Бледен спомен.
бледнея бледнееш, бледнях, бледнял, несв.
1. Ставам бледен; побледнявам, избледнявам. Бледнее и вехне. Звездите бледнеят. Споменът бледнее.
2. Прен. Пред какво/ в сравнение с какво. Оказвам се, изглеждам не значителен, нишожен; губя своите достойнства. Всичко бледнее пред такава трагедия. Преводът бледнее в сравнение с оригинала.
бледо нареч.
Вяло, слабо, непълно; неизразително, без въздействие.
блейзър мн. блейзъри, (два) блейзъра, м.
Леко цветно спортно сако с метални копчета.
бленда мн. бленди, ж.
Преграда на обектив за намаляване на отвора, за да се подобри образът; диафрагма.
бленувам бленуваш, несв.: какво или за какво.
Отдавам се на блянове, мечтая.
блесна блеснеш, мин. св. блеснах, мин. прич. блеснал, се.
— вж. блясвам.
блесна мн. блесни.
Метална пластинка, за която се прикрепва кукичката на въдица за риба.
блестя блестиш, блестях, блестял, несв.
1. Света силно, ярко. Слънцето блести.
2. Имам блясък, изпъквам с блясък (в 1 знач.); лъщя. Очите и блестят от радост. Пръстенът и блести на слънцето.
3. Прен. С какво. Правя силно впечатление. Той не блести с ум.
блестящ блестяща, блестящо, мн. блестящи, прил.
1. Който блести (в 1 и 2 знач.). Блестяща чистота. Блестящи очи.
2. Прен. Великолепен, превъзходен, забележителен. Блестящи резултати. Блестящ успех. Блестяща кариера. Блестяща победа.
// нареч. блестящо. Справих се блестящо.
блещи се блещиш се, мин. св. блещих се, мин. прич. блещил се, несв.
Разтварям широко очи и правя гримаса на гняв, силна изненада, възбуда. Какво се блещиш?
• Блещя очи. Блещя се.
блещукам блещукаш, несв.
1. Светя слабо, едва-едва. Лампите блещукат в мъглата.
2. Прен. За състояние — проявявам се в слаба степен. Все още блещука някаква надежда.
блея блееш, мин. св. блях и блеях, мин. прич. блял и блеял.
1. За овца, коза, агне — издавам треперлив глас.
2. Прел. Грубо. Гледам разсеяно, не внимавам, бездействам, зяпам. Стига си блял! Хората натрупаха пари, а ти блееш.
ближа ближеш, мин. св. близах, мин. прич. близал, несв.; какво.
Прокарвам език по повърхността. Котката ближе малките си.
— ближа се.
1. Ближа сам себе си. Котката се ближе.
2. Само мн. Взаимно извършваме това действие. Двете котки се подушиха и започнаха да се ближат.
// същ. близане, ср. С близане.
ближен ближният, ближния, мн. ближни, м.
Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. Почитай ближните си.
близалка мн. близалки, ж.
Малко захарно изделие на пръчка, което децата ядат, като го ближат.
близко нареч.
Близо.
близнак мн. близнаци, м.
1. Всяко от две иди повече деца, родени от една майка едновременно. Тя роди близнаци. Те са близнаци. Имам брат близнак.
2. Само мн. Зодиакално съзвездие (м. май — юни). )
//същ. умал. близначе, мн. близначета, ср.
близначка мн. близначки, ж.
Жена близнак.
близня близниш, мин. св. близних, мин. прич. близнил, несв.
Раждам близнаци. Тая овца всяка година близни.
близо нареч.
1. Недалече. Живея близо до спирката.
2. Скоро, наскоро. Изпитите са по-близо, отколкото си мислиш.
3. Приблизително, около, почти. Бавих се близо час.
близост близостта, само ед. ж.
1. Малка отдалеченост.
2. Близки отношения.
близък близка, близко, мн. близки, прил.
1. Който е на малко разстояние, недалечен.
2. Който е недалечен по време; скорошен, неотдавнашен.
3. Който е в тесни връзки или отношения по произход, чувства, качества, интереси и др.
бликам бликаш, несв.
1. Откъде/от какво. За течност — изтичам, изливам се със силя от отвор; извирам, шуртя. От дупката започна да блика мътна вода.
2. Прен. Извирам, кипя, проявявам се с голяма сила. В очите му блика неудържима радост.
бликвам бликваш, несв. и бликна, св.
Бликам изведнъж.
бликна бликнеш, мин. св. бликнах, мин. прич. бликнал, се.
— вж. бликвам.
блинд (англ. blind 'сляп')
Спорт. Шахматна партия, при която не се гледа дъската.
блиндаж мн. блиндажи, (два) блиндажа, м.
Спец. Съоръжение, изградено в земята от бетон за прикритие на войници, бойна техника, боеприпаси.
// прил. блиндажен, блиндажна, блиндажно, мн. блиндажни.
блиндирам блиндираш, несв. \ какво.
Прикривам с блиндаж.
• Блиндирана кола. Покрита с брони кола за предпазване от поражение.
блинт (рус. блинт по нем. blind 'сляп')
Печ. Надпис или украшение на корица, нанесени с нагорещен нечат без мастило; сляп печат.
блистер (англ. blister)
Фарм. Вид опаковка на лекарство с издутини и станиолено покритие.
блицанкета мн. блицанкети.
Спец. Бърза анкета.
блицкриг (нем. Blitzkrieg по Blitz 'светкавица' + Krieg 'война')
Книж. Светкавична война.
блицтурнир блицтурнири, (два) блицтурнира.
Спец. В спорта — състезание, което протича ускорено, за по-малко време от нормалното.
блок блокът, блока, мн. блокове, (два) блока.
1. Грамаден къс от нещо много твърдо. Гранитен блок. Леден блок.
2. Голяма многоетажна постройка; корпус, сграда, дом. Жилищен блок.
3. Обширна обработваема земна площ. Земята е разделена на блокове.
4. Част от съоръжение, механизъм, която представлява отделна система с обща функция или предназначение. Санитарен блок. Кухненеки блок.
5. Политическо или военно обединение за постигане на общи цели.
6. Вид тетрадка с листове за рисуване.
// същ. умал. блокче, мн. блокчета, ср. (в 1. 2. 3 и 5 знач.).
// прил. блоков, блокова, блоково, мн. блокови.
блокада мн. блокади, ж.
1. Спец. Обкръжаване. Обграждане на сухо или по море с войска и военна техника с цел да се изолира или унищожи противникът.
2. Спец. В политиката — изолиране ва държава с икономически и политически средства за оказване на натиск. Икономическа блокада.
3. Спец. В медицината — изключване или ограничаване функциите на някой орган чрез въздействието на лекарства върху нервната система.
4. Спец. В някои спортни игри — начин на игра, чрез който се ограничава свободата на действие на противниковия отбор.
блокаж (фр. blocage)
1. Блокиране.
2. Спорт. Защита при бокса, като само по-нечувствителни части на тялото се излагат на удари.
блокирам блокираш, несв. и св.
1. Какво/що. Правя блокада; обкръжавам, изолирам, изключвам, ограничавам.
2. Какво/що. Правя запор (на суми, имущество, стоки и др.). Блокирам сметките.
3. За машина, механизъм — спирам да действам поради неизправност. Спирачките блокираха.
блокхауз (нем. Blokhaus)
Воен. Отбранителна постройка от пръст, дърво, камък, бетон за самостоятелна продължителна отбрана на малка военна част.
блокшрифт (нем. Blockschrift)
Печ. Вид плътен шрифт само с главни букви.
блондин мн. блондини, м.
Русокос мъж със сини очи.
блондинка мн. блондинки, ж.
Жена блондин.
блуден блудна, блудно, мн. блудни, прил.
Остар. Който живее в разврат; развратен, порочен.
• Блудният син се завръща. Лице, което, след като се е скитало и водило разгулен живот, се завръща разкаяно.
блудкав блудкава, блудкаво, мн. блудкави, прил.
1. За питие — което няма никакъв вкус.
2. Прен. Който е лишен от дълбочина; повърхностен, празен, банален. Блудкаво съдържание.
// същ. блудкавост. блудкавостта, ж.
блудница мн. блудници.
Развратница, скитница.
блудствам блудстваш, несв.
Върша блудство.
блудство мн. блудства, ср.
Разврат, поквара; полово извращение.
блуждая блуждаеш, блуждах, блуждал.
1. Движа се без определена посока и цел; лутам се, щурам се, бродя, витая.
2. За очи. поглед, мисъл — преминавам от предна предмет, не се съсредоточавам върху него. Очите му блуждаят.
блуза мн. блузи, ж.
Къса горна женска дреха, обикн. от тънък плат или плетена. Блуза с дълъг ръкав. Блуза с къс ръкав.
// същ. умал. блузка, мн. блузки.
блузон мн.блузони, (два) блузона, м.
Плетена блуза с дължина докъм коленете, обикн. с ластик в долния край, която се носи най-често с панталон или клин.
блуминг мн. блуминги, (два) блуминга, м.
Спец. Машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение.
блус блусът, блуса, мн. блусове, (два) блуса, м.
1. Американска негърска песен в бавно темпо.
2. Танцова мелодия в бавно темпо.
блъввам блъвваш, несв. и блъвна, св.; какво/що.
Бълвам внезапно, изведнъж, със сила.
блъвна блъвнеш, мин. св. блъвнах, мин. прич. блъвнал, се.
— вж. блъввам.
блъсвам блъсваш, несв. и блъсна, се.; кого/какво.
1. Блъскам (в 1 и 2 знач.) изведнъж.
2. Прен. Обикн. за тежка, неприятна миризма — раздразвам обонянието. Блъсна ме миризма на застояло.
— блъсвам се/ блъсна се.
Блъскам се (в 1 знач.) изведнъж.
• Блъсва/ блъсне ме глава(та).
Разг. Заболява ме изведнъж главата.
блъскам блъскаш, несв.
1. Кого/какво. Бутам, тласкам, тикам. Той я блъска с все сила напред. Защо ме блъскаш?
2. Какво/кого. В какво/в кого, о какво. Удрям, бия, чукам. Вятърът блъска прозорците.
3. Прен. Разг. Блъскам се (в 4 знач.).
— блъскам се.
1. В какво/в кого. Удрям се силно. Птицата се блъскаше в стените безпомощно.
2. Само мн. Взаимно се бутаме насам-натам, тласкаме, тикаме. Децата започнаха да се блъскат. Блъскат се като овце.
3. Прен. Разг. Изминавам тежък, уморителен път. Цяла нощ се блъсках с тоя скапан влак.
4. Прен. За кого/за какво. Трудя се неуморно, пряко силите си; трепя се. И за кого се блъсках цял живот?
• Блъскам си главата/акъла/ ума.
Разг. Мъча се да проумея, да разбера, да разреша нещо.
блъсканица мн. блъсканици, ж.
Само ед. или само мн. Бутане, тласкане в тълпа, в навалица. Такава блъсканица беше на пазара! Страшни блъсканици по влаковете за Нова година.
блъсна блъснеш, мин. се. блъснах, мин. прич. блъснал, св.
— вж. блъсвам.
блъф блъфът, блъфа, мн. блъфове. (два) блъфа, м.
Преднамерено създаване на лъжлива представа; измама, заблуда.
блъфирам блъфираш, несв. и св.
Правя блъф, служа си с блъф.
блюдо мн. блюда, ср.
1. Плитък разлат съд с кръгла или продълговата форма за ястия. Порцеланово блюдо.
2. Ястието в такъв съд. Вкусни блюда.
3. Всяка от двете метални панички на везни с кобилица.
блюдолизец мн. блюдолизци. м.
Пренебр. Човек, който ласкае, угодничи, сервилничи за облаги; подлизурка.
блюдолизнича блюдолизничиш.
Угоднича, лаская, сервилнича за облаги.
блюстител блюстителят, блюстителя, мн. блюстители, м. (Често ирон.)
Лице, което следи за строгото спазване на закони, правила, нравствени норми. Блюстители на реда и законността.
блюстителка мн. блюстителки, ж.
Жена блюстител.
блян блянът, бляна, мн. блянове (два) бляна.
Обикн. в поезията - мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано: мечта, надежда, копнеж.
блясвам блясваш, блесна.
1. Изведнъж издавам или отразявам ярка светлина. Вечер витрините блясват, отрупани с красиви вещи.
2. Прен. Появявам са внезапно, изведнъж, ставам явен, проличавам. В съзнанието му блесна нова идея. Блесна цялата ти подлост и коварство.
3. Прен. Произвеждам силно впечатление; изпъквам, откроявам се. Той блесна със своя ум и талант.
бляскав бляскава, бляскаво, мн. бляскави, прил.
1. Който излъчва или отразява ярка светлина. Бляскави звезди.
2. Блестящ (във 2 знач.). Бляскав успех.
бляскам бляскаш.
Издавам или отразявам ярка светлина на интервали. От време на време бляскаха светкавици и осветяваха пътя.
блясък мн. блясъци, (два) блясъка, м.
1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.
2. Прен. Само ед. Великолепие, пишност, красота, изящество. Тя се показа в целия си блясък.
боа мн. бои, ж.
Грамадна неотровна тропическа змия с едри петна и люспи.
боабаб вж. баобаб.
боаз мн. боази, (два) боаза, м.
Диал. Планински проход; дефиле, теснина.
боб бобът, боба, мн. бобове, (два) боба, м.
1. Само ед. Едногодишно растение, чиито шушулковидни плодове и зърната в тях се употребяват за храна: фасул. Зелен боб. Бял боб.
2. Зърната от това растение, от които се приготвят ястия. Сух боб. Свинско с боб. Боб чорба.
// прил. бобен, бобена, бобено, мн. бобени. Бобено зърно. Бобена чорба.
// прил. бобов, бобова, бобово, мн. бобови. Бобово зърно.
боб бобът, боба, мн. бобове, (два) боба, м.
Спец. В спорта — специална спортна шейна за участие в състезания по бобслей.
бобина мн. бобини, ж. Спец. Макара или ролка, с намотана на нея нишка, лента, жица и пр.
бобинажен бобинажна, бобинажно, мн. бобинажни, прил.
Спец. Който се отнася до бобина. Бобинажен цех.
бобиньор мн. бобиньори. м.
Работник, който изработва бобини.
бобонка мн. бобонки.
Диал. Плод на черница.
бобслей бобслеят, бобслея.
Вид зимен спорт — бързо спускане с шейни (бобове) по специално изградена като улей заледена писта.
бобър мн. бобри, (два) бобъра, м.
Гризач с ценна кожа, който живее във вода и на суша.
// прил. бобров, боброва, боброво, мн. боброви. Боброва кожа.
бог богът, бога, мн. богове, м.
1. В митологията — свръхестествено безсмъртно същество а човешкия образ, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Аполон е бог на слънцето. Гръцки богове.
2. Само ед. Създателят на Вселената, който я управлява по своя воля (в религията на християни я евреи).
3. Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение; кумир, идол.
// прил. божи или божий, божа или божия, божо или боже или божие, мн. божи или божии. Глас божи. Божи ден. Божие дело.
• Боже/ Боже мой/ Боже господи! Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др.).
• Бог да прости. При споменаване на покойник — за изразяване на почит и уважение.
• Боже опази/ Пазя Боже! Като възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо.
• Дай Боже! За пожелание — дано, нека.
• Дал Бог. Има, налице е, съществува а голямо количество.
богат богата, богато, мн. богати, прил.
1. Който има в голямо количество материални блага , пари, имот, ценности; заможен, имотен, състоятелен. Богат човек.
2. Обилен, изобилен; в голямо количество. Богата трапеза. Богата библиотека.
3. Прен. Който има много ценни качества. Богата душа. Богат език.
//нареч. богато.
богаташ мн. богаташи, м.
Богат (в 1 знач.) човек; заможен, състоятелен човек.
// прил. богаташки, богаташка, богаташко, мн. богаташки. Богаташки дом.
богатея богатееш, мин. св. богатях, мин. прич. богатял, несв.
Ставам все по-богат (в 1 знач.). Хората богатеят, а ние тъпчем на едно място.
богатир (рус. богатирь от перс.)
Юнак, герой.
// Прил. богатирски.
богатство мн. богатства.
1. Материални блага в голямо количество или с висока стойност, които някой притежава (пари, имот, имущество, ценности и др.).
2. Ценност, благо, благодат, изобилие. Природни богатства. Богатство на чувства.
богиня мн. богини, ж.
Бог ( в 1 знач.), божество в женски образ. Богинята на лова Диана.
бого- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до Бог, напр. богобоязливост, богопочитание, богослужител, богохулник.
богомил мн. богомили, м.
Истор. Привърженик на богомилството.
// прил. богомилски, богомилска, богомилско, мн. богомилски. Богомилска литература.
богомилство само ед.
Истор. Еретическо религиозно учение, основано в България от поп Богомил през X век, което е било насочено против символите на официалната църква.
богомолец мн. богомолци, м.
Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли.
богомолка мн. богомолки, ж.
Жена богомолец.
богоотстъпник мн. богоотстъпници, м.
Човек, който се е отказал от Бога, който е престанал да вярва.
богопомазан богопомазана, богопомазано, мн. богопомазани, прил.
1. За който се смята, че е избран, предопределен от Бога.
2. Прен. Ирон. Който смята себе си за предопределен от съдбата да бъде над другите.
богослов мн. богослови, м.
Специалист по богословие.
// прил. богословски, богословска, богословско, мн. богословски. Богословски факултет.
богословие само ед.
Учение за догмите, морала и култовете на една религия; теология. Православно богословие.
богослужение мн. богослужения, ср.
Извършване на религиозен обред от духовно лице, обикн. в църква; църковна служба, литургия.
боготворя боготвориш, боготворих, боготворил.
Почитам като божество; изпитвам почит; възхищавам се, прекланям се, обожавам. Той боготвореше майка си.
богохулен богохулна, богохулно, мн. богохулни, прил.
Който хули, оскърбява Бога. Богохулни думи.
богохулник мн. богохулници, м.
Човек, който хули Бога или върши богохулства (във 2 знач.).
богохулствам богохулстваш, несв.
Изричам или върша богохулство/богохулства.
богохулство мн. богохулства, ср.
1. Само ед. Хулене на Бога.
2. Думи и изрази, постъпки и прояви, с които се осквернява нещо възвишено; кощунство, гавра.
богохулствувам богохулствуваш, несв.
Богохулствам.
бод бодът, бода, мн. бодове, (два) бода, м.
1. Едно бодване с игла или друг остър предмет; шев.
2. Вид шев, везба.
бода бодеш, бодох, бол.
1. Кого/какво. Промушвам с остър предмет, като причинявам болка.
2. За трънливо растение, бодливо животно или остър предмет — имам свойството да причинявам болка или рана чрез промушване. Розите бодат. Внимавай, тази коза боде. Брадата ти боде.
• Боде ме. Имам бодеж, усещам остра болка. Ето тук ме боде.
• Бода си очите. Разг. Измъчвам се с някоя работа, свързана с напрегнато взиране.
• Бодат ме парите. Разг. Разполагам с много пари и се чудя за какво още да ги харча.
бодвам бодваш, бодна, кого/какво.
Бода (в 1 знач.) изведнъж, внезапно. Ох, нещо ме бодна по врата.
// същ. бодване.
бодеж мн. бодежи, (два) бодежа, м.
Остра краткотрайна болка. Имам бодежи в гърдите.
боди мн. бодита, ср.
Плътно прилепнала към тялото дамска дреха - цялост от корсаж и бикини.
бодибилдинг само ед.
Тренировка на тялото за изграждане на добро телосложение.
бодигард мн. бодигардове, м.
Телохранител.
бодил мн. бодили, (два) бодила, м.
Трънливо растение; бурен.
бодил мн. бодли, (два) бодила, м.
1. Трън, шип. Розата има бодли.
2. Остър като игла рогов израстък по кожата на животно. Бодли на таралеж.
бодлив бодлива, бодливо, мн. бодливи, прил.
1. Който има бодли; който може да боде. Бодливи храсти. Бодлива крава. Бодливи мустачки.
2. Прен. Който причинява обида; язвителен, хаплив. Бодлив език.
бодна боднеш, мин. св. боднах, мин. прич. боднал, св.
— вж. бодвам.
бодхисатва (санскр. bodhisattva)
Рел. В някои форми на будизма - висши същества, съзнателно отказали крайното Освобождение, за да помагат за духовния напредък на човечеството.
бодър бодра, бодро, мн. бодри, прил.
1. Който е пълен със сила, енергия, жизненост. Бодър старец. Бодро настроение.
2. Прен. Който изразява вяра, оптимизъм, радост. Бодри песни. Бодър глас.
// нареч. бодро. Поздравявам бодро. Вървя бодро.
// същ. бодрост, бодростта.
бодърствам бодърстваш, несв.
1. Стоя буден, не спя. Цяла нощ бодърствах.
2. Бдя (във 2 знач.).
бодърствувам бодърствуваш, несв.
Бодърствам.
боеви боева, боево, мн. боеви, прил.
Боен.
боеготовност боеготовността, само ед., ж.
Готовност за бой, за воюване. Проверка на боеготовността на армията.
боен бойна, бойно, мн. бойни, прил.
Който се отнася до воденето на бой, сражение, война. Бойна задача. Бойна техника. Бойно знаме.
боеприпаси само мн.
Спец. Запас от бойни материали и вещества — снаряди, патрони и под.
боеспособен боеспособна, боеспособно, мн. боеспособни, прил.
Спец. Който е годен, подготвен за бойни действия.
// същ. боеспособност, боеспособността.
боец мн. бойци, м.
1. Редник от армията; войник.
2. Участник в бой, сражение, война.
божествен божествена, божествено, мн. божествени, прил.
1. Който се отнася до Бог или до божество. Божествен произход. Божествена сила.
2. Прен. Очарователен, прекрасен, великолепен. Божествена красота. Божествен глас.
// същ. божественост, божествеността.
божество мн. божества, ср.
Бог (в 1 знач.).
божур мн. божури, (два) божура.
Многогодишно диво или градинско растение с едри кичести цветове, което цъвти всяка пролет.
боза мн. бози.
1. Безалкохолно гъсто питие с възкисел вкус, което се приготвя от просено брашно.
2. Порция от това питие.
3. Прен. Пренебр. Нешо блудкаво (във 2 знач.), без качества.
бозав бозаво, бозава,мн. бозави.
Сив, пепеляво сив.
бозаджийница мн. бозаджийници, ж.
Заведение, в което се приготвя и/или продава боза.
бозаджия мн. бозаджии.
Човек, кой го произвежда и/или продава боза.
// прил. бозаджийски.
бозайник мн. бозайници, (два) бозайника.
1. Спец. Гръбначни животни, които раждат малките си и ги кърмят с мляко.
2. Всяко отделно животно от тези животни.
бозая бозаеш, мин св. бозая. мин. прич. бозал.
За кърмаче или малко животно — смуча мляко; суча; изхранвам се е мляко.
боздуган мн. боздугани, (два) боздугана, м.
Истор. Старинно бойно оръжие — тежка желязна топка, покрита с шипове, на къса дръжка.
боил мн. боили, м.
Истор. Прабългарска титла на висш сановник.
бой боят, боя, мн. боеве, (два) боя, м.
1. Само ед. Нанасяне на удари с цел да се причини болка. Свикнал на бой.
2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание. Бой със снежни топки. Юмручен бой. Боксьорите направиха добър бой. Бой на петли.
3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка. Загина в бой. Водим ожесточени боеве. - Ям бой. Разг. Бият ме.
- Налитам на бой. Разг. Имам лошия навик да се налагам чрез бой.
• Смилам/ смели или спуквам/ спукам или съдирам/ съдера от бой. Разг. Пребивам; побеждавам категорично в състезание.
бой боят, боя, мн. боеве, (два) боя, м.
Разг. Ръст, телесна височина на човек или животно. Висок на 6ой.
бойкот само ед.
Начин на борба или протест, който се изразява в едностранно прекратяване на взаимоотношенията, в оттегляне на подкрепата, в неизпълнение на обичайните права и задължения. Обявяваме бойкот на правителството. Бойкот на изборите.
бойкотирам бойкотираш. кого/какво.
Правя бойкот.
бойлер мн. бойлери, (два) бойлера, м.
Скачен с водопровода специален цилиндричен съд, в който се загрява вода за домакински нужди чрез електричество, газ, дърва. Електрически бойлер. Включвам/ изключвам бойлера.
бойлия мн. бойлии, прил.
Остар. Дълъг, висок.
- Пушка бойлия. Остар. Пушка с дълга цев за по-точна стрелба.
бойница мн. бойници, ж.
Остар. Тесен отвор за стрелба в стена на средновековна кула или укрепление; амбразура.
бокал мн. бокали, (два) бокала, м.
Голяма чаша за вино.
боклук мн, боклуци, (два) боклука, м.
1. Само ед. Отпадъци, нечистотии; смет. Кофа за боклук.
2. Бунище, сметище. Ще го хвърля на боклука.
3. Ирон. Пренебр. Нещо, което е негодно или няма никаква ценност; което е загубило качествата си. Тоя телевизор е пълен боклук. Доматите ти са боклук. Стига си мъкнал вкъщи всякакви боклуци.
боклукчия мн. боклукчии, м. Разг.
Човек, назначен да събира и изхвърля боклука от населено място.
// прил. боклукчийски, боклукчийска, боклукчийско, мн. боклукчийски. Боклукчийско кошче.
бокс боксът, бокса, мн. боксове, (два) бокса, м.
1. Само ед. Вид спорт — юмручен бой между двама състезатели по определени правило, на чиито ръце са надянати специални ръкавици.
2. Вид желязно оръжие, което се надява на пръстите на ръката и служи за нанасяне на удари.
// прил. боксов, боксова, боксово, мн. боксови. Боксов мач.
бокс боксът, бокса, мн. боксове, (два) бокса, м.
1. Спец. Изолатор в болница, поликлиника.
2. Обособена част от кухня, където са мивката, печката, хладилникът. Кухненски бокс.
бокс боксът, бокса, само ед., м.
Хромирана телешка кожа с гладка лицева част за обувки, чанти и др.
боксирам се боксираш се, несв. и св.
Играя бокс (в 1знач.).
боксит само ед.
Спец. Плътна минерална маса, от която се получават алуминий, цимент и др.
боксониера мн. боксониери, ж.
Разг. Малко жилище, което се състои само от една стая с кухненски бокс.
боксьор мн. боксьори, м.
Състезател по бокс, (в 1 знач.).
// прил. боксьорски, боксьорска, боксьорско, мн. боксьорски. Боксьорски ръкавици.
бол нареч. Разг.
Много, предостатъчно. Ядене имаме бол.
боледувам боледуваш, несв.
(От какво.) Страдам от болест, болен съм. Тя често боледува. Боледувам от сърце.
болезнен болезнена, болезнено, мн. болезнени. прил.
1. Който изразява или предизвиква болка, страдание. Болезнен вид. Болезнена инжекция.
2. Пран. Който е извън границите на нормалното; неестествен, ненормален. Болезнена чувствителност. Болезнени амбиции.
// нареч. болезнено.
// същ. болезненост, болезнеността.
болен болен, болна, болно, мн. болни, прил.
1. Който не е здрав, който страда от болест. Не съм добре, болен съм. Котката с болна, не иска да се храни. Тежко болен.
2. Прен. Болезнен (във 2 знач.). Болно въображение. Болни амбиции.
болеро само ед.
Испански национален танц с характерен ритъм, който се подчертава от удари на кастанети, а също мелодията за такъв танц.
болест болестта, мн. болести.
Нарушение на нормалната дейност на организма. Заразни болести.
// прил. болестен, болестна, мн. болестни. Болестен процес.
болея болееш, болях, болял.
Проявявам грижа, интерес; милея.
боли ме болят ме, боля ме, боляха ме, болял ме.
1. Изпитвам болка. Боли ме главата.
2. Милея, болея, старадам, съчувствам.
болид (фр. bolide по гр. bolis, -idos 'метателно копие')
1. Астрон. Голям ярък метеорит с дълга следа и понякога придружен от гръм; огнен метеор.
2. Авт. Нисък спортен автомобил за скоростно каране.
болка мн. болки.
1. Физическо усещане причинено от болест, удар, рана и пр.; страдание.
2. Прен. Огорчение, скръб, тревога, грижа.
боллук само ед. Остар.
Изобилие.
болнав болнава, болнаво, мн. болнави.
1. Който често боледува, който е с разклатено здраве; хронично болен.
2. Леко болен, малко болен.
болница мн. болници.
Заведение в което лекуват болни на легло.
// прил. болничен, болнична, болнично, мн. болнични.
болногледач мн. болногледачи.
Човек, който гледа болен; който е нает да се грижи за болни.
болногледачка мн. болногледачки.
Жена болногледач.
болт болтът, болта, мн. болтове, (два) болта.
Къса метална пръчка с глава на единия край и с нарез за навиване на гайка на другия, която служи за свързване.
// същ. умал. болтче, мн. болтчета.
болшевизъм (рус. большевизм)
Основано от Ленин през 1903 г. отделило се от руската социалдемокрация пролетарско движение на основата на марксизма за революционно завземане на властта и установяване диктатура на пролетариата; меншевизъм.
// Прил. болшевишки.
// Същ. болшевик.
болшинство само ед.
Разг. Мнозинство.
болярин мн. боляри.
Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV век.
// прил. болярски.
болярка мн. болярки.
Истор. Жена болярин.
бомба мн. бомби.
1. Вид разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка.
2. Прен. Разг. Нещо, което предизвиква силна изненада или буди одобрение, възхищение.
// същ. умал. бомбичка, мн. бомбички.
// прил. бомбен.
бомбаджия мн. бомбаджии.
Работник, който зарежда и възпламенява взрив и минни галерии, каменни кариери за разрушаване на скали и др.
бомбаж само ед.
Ферментация на съдържанието на консерва, поради която стените и се раздуват.
бомбардирам бомбардираш.
1. Атакувам с бомби от въздуха.
2. Прен. Обсипвам с много въпроси или информация наведнъж.
// същ. бомбардиране.
бомбардировач мн. бомбардировачи, (два) бомбардировача.
Боен самолет за бомбардиране.
бомбардировка мн. бомбардировки.
Въздушно нападение с бомби.
// прил. бомбардировачен.
бомбастичен бомбастична, бомбастично, мн. бомбастични.
Пренебр. За думи и изрази - който цели да предизвика силен ефект.
бомбе мн. бомбета.
Твърда мъжка шапка с обло дъно и малка периферия.
бомбохвъргачка мн. бомбохвъргачки.
Ръчно оръжие подобно на пушка, което стреля с малокалибрени бомби.
бон бонът, бона, мн. бонове, (два) бона.
1. Спец. В банковото дело - книжен знак на определена стойност, който дава право на притежателя в даден срок да получи пари или стока.
2. Остар. Разг. Хиляда лева, хилядарка.
бонапартизъм (фр. bonapartlsme по собств. Bonaparte)
Ист. Политическо течение във Франция през XIX в. за възстановяване династията на Бонапартовци - Наполеон I и Наполеон II.
// Същ. бонапартист.
бонбон мн. бонбони, (два) бонбона.
Сладкарско изделие от захар, шоколад и др. във вид на малко късче, което може да се лапне наведнъж.
// същ. умал. бонбонче, мн. бонбончета.
// прил. бонбонене.
бонбониера мн. бонбониери.
Красиво изработена кутия или специален съд за бонбони.
бонвиван мн. бонвивани.
Човек, който живее весело, безгрижно и обича събиранията, гуляите.
бонгоси (амер. исп. bongo(s))
Муз. Кубински ударен инструмент от две свързани малки дайрета.
боне мн. бонета.
Малка кръгла шапка от платно без периферия и козирка.
бонза (фр. bonze от порт. Ьопzo, което от яп. bozu 'свещеник')
Будистки свещеник в Япония и Китай.
бонитет (Heм. Bonitat по лат. bonitas, -atis 'доброкачественост')
Агр. Условен показател за продуктивността на почва или горски участък.
бонито (исп. bonito)
Зоол. Вид средиземноморски тон.
бонификация само ед.
Добавка заради по добро качество или постигнат успех, която подобрява резултата.
бонсай и бонзай (англ. bonsai от яп.)
Японско изкуство за създаване и отглеждане в саксия на миниатюрни дървесни видове.
бонтон (фр. bon ton 'добър тон')
Книж. Умение за вежливо държание.
бонус (англ. bonus по лат. bonus 'добър') Търг.
1. Допълнително възнаграждение.
2. Допълнителна отстъпка.
бор борът, бора, мн. борове, (два) бора.
1. Високо и право иглолистно дърво с дълги тънки листа, чиято дървесина се използва в строителството и дърводелството, а смолата за производство на терпентин.
2. Само ед. Дървесината на самото дърво.
// същ. умал. борче, мн. борчета.
// прил. боров.
бор борът, бора само ед.
Спец. Химически елемент - металоид, които влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, селското стопанство, стъкларската промишленост, ядрената техника.
бор (нем. Bohr(er))
Мед. Зъболекарски инструмент - свределче.
бора (ит. bora)
Силен студен местен вятър от южните планински склонове към долините и морето.
боравя боравиш, боравих, боравил.
Употребявам, използвам, служа си.
боракс само ед.
Спец. В химията - натриева сол на безцветни кристали, която се използва в стъкларската промишленист, керамиката, металургията,медицината, за торове, консервиране и др.
борба мн. борби.
1. Усилена дейност за постигане на някакви цели, идеали, блага, съпроводена е преодоляване на трудности, препятствия, съпротива. Борба за човешки права. Водят борба за свобода. Участник в национално освободителните борби.
2. Усилена дейност между противници или конкуренти за постигане на победа, надмощие. Изборна борба. Вътрешнопартийни борби. Парламентарна борба. Оспорвана борба между лекоатлетите.
• Класическа борба. Вид спортна дисциплина, при която борците са задължени да се борят само с ръце.
• Свободна борба. Вид спортна дисциплина, при която борците могат да се борят с ръце и крака.
борбен борбена, борбено, мн. борбени, прил.
Който има възможности и стремеж за борба. Борбен противник. Борбена личност.
борд бордът, борда. мм. бордове, (два) борда. м.
1. Външната странична стена на кораб или самолет.
2. Горният под на кораб; палуба.
3. Корпус, територия на самолет или (космически) кораб. От борда на самолета.
4. Група от хора, която контролира дейността на учреждение, институция, предприятие; управителен съвет; орган, тяло, комисия. Бордът на директорите.
• Извън борда. Ненужен. Пенсионира се и остана извън борда.
бордей бордеят, бордея, мн. бордеи, (два) бордея, м.
Пренебр. Малка, нехигиенична, изградена с подръчни материали или в земята къща; коптор, колиба.
бордел (фр. bordel от ит. bordello)
Публичен дом.
бордеро мн. бордера. Спец.
1. Банков документ, с който се потвърждава получаването или изплащането на парични суми.
2. Опис на документи, ценни книжа, пари и др.
бордо (фр. bordeaux по собств. Bordeaux - град в Южна Франция)
1. Вид червено вино.
2. Виненочервен цвят.
бордолезов (фр. bordelais по собств. Bordeaux - град в Южна Франция)
В съчет. бордолезов разтвор (хим) - разтвор от син камък и варно мляко за пръскане на лози.
бордюр мн. бордюри, (два) бордюра, м.
1. Само ед. Ивица от бетонни блокове или дялани камъни между уличното платно и тротоара.
2. Бетонен блок или дялан камък, предназначен за полагане на такава ивица.
3. Ивица, кант, шарка по краищата на предмет.
Борей (гр. Boreas)
1. Мит. Старогръцки бог на северния вятьр.
2. Прен. Северен вятър; бора.
борец мн. борци.
1. Човек, който води борба; който участва в борба. Борец за свобода. Борец за човешки права.
2. Спортист от класическата или свободната борба.
3. Онова великденско яйце, което остава здраво след ритуалното чукане.
борика мн. борики.
Бор.
боричкам се боричкаш се, несв.
1. С кого. Боря се на шега; закачам се.
2. Само мн. Борим се помежду си на шега; закачаме се. Децата се боричкат.
3. Само мн. Действаме прикрито или с нечестни, непозволени средства за постигане на надмощие, власт. В парламента постоянно се боричкат.
// същ. боричкане ср. само ед. или боричкания само мн. (в 3 знач.) Боричкания за власт.
бормашина мн. бормашини, ж.
1. Машина за пробиване на дупки.
2. Зъболекарска машина за пробиване или изстъргване на дупка в болен зъб.
боровинка мн. боровинки, ж.
1. Дребен планински храст с черни или червени топчести възвисели плодове, употребявани за храна, за приготвяне на питиета, в медицината.
2. Обикн. мн. Плодът на тоя храст.
// прил. боровинков, боровинкова, боровинково, мн. боровинкови. Боровинково сладко. Боровинково вино.
борса мн. борси. ж.
Учреждение за търсене и предлагане на големи количества ценности, стоки, за сключване на големи финансови и търговски сделки. Стокова борса. Фондова борса. Борса на труда.
// прил. борсов, борсова, борсово, мн. борсови. Борсов бюлетин. Борсова информация. Борсов посредник. Борсова цена. Борсов индекс.
борсук мн. борсуци, (два) борсука, м.
Диал. Язовец.
борч борчът, борча, мн. борчове, (два) борча, м.
Разг. Паричен дълг.
борчески борческа, борческо, мн. борчески, м.
Който се отнася до борба; борбен.
борчлия неизм.,мн. борчлии, прил.
Разг. Който има борч.
борш боршът, борша, мн. боршове, (два) борша, м.
Руска супа с цвекло и други зеленчуци.
боря се бориш се, мин. св. борих се и борих се, мин. прич. борил се и борил се, несв.
1. С кого, с какво. Полагам/правя физически усилия да добия надмощие, да надвия. Жертвата се опита да се бори с лъва, но бързо беше разкъсана. Цял живот се боря с тия бурени и не можах да се преборя.
2. С /против/ срещу кого/ какво; за какво. Водя борба (в 1 и 2 знач.). Той се е борил за свободата на родината. Борят се за министерския пост. Ще се борим за победа.
3. С какво. Правя усилия да преодолея (чувство, усещане, желание). Бореше се с желанието си да заплаче на глас.
бос боса, босо, мн. боси. прил.
1. Който е без обувки и/или чорапи. През лятото можеш да ходиш бос по тревата.
2. Прен. Некомпетентен, неосведомен, недостатъчно подготвен, ограничен. Нищо не разбира от изкуство, съвсем боса е. Бос съм в тая материя.
// прил. умал. босичък, босичка, босичко, мн. босички.
бос босът, боса, мн. босове, м.
Ръководител на предприятие, учреждение, партия, синдикат; шеф. Синдикални босове.
боса нова (порт. bossa nova)
Бразилски танц в умерено земно, подобен на самба, и музика за такъв танц.
босилек само ед.
Едногодишно ароматно градинско растение с дребни листа и ситни бели цветове, което се употребява в някои обреди.
// прил. босилков, босилкова, босилково, мн. босилкови.
босоног босонога, босоного, мн. босоноги, прил.
Който ходи бос. Босоноги циганчета.
бостан мн. бостани, (два) бостана, м.
1. Място, засадено с дини и пъпеши. Отивам на бостана.
2. Диал. Само ед. Засадените дини и пъпеши, а също и плодът като цяло. Тая година бостанът не стана.
бостанджия мн. бостанджии. м.
1. Разг. Човек, който отглежда и/или продава бостан.
2. Истор. Във феодална Турция — служител в охраната на султана.
бостон (по собств. Boston, град в САЩ)
1. Вид игра на карти за четирима души.
2. Вид бавен валс.
3. Вид вълнен плат.
ботаник мн. ботаници.
Специалист по ботаника.
ботаника само ед.
Наука за растенията.
// прил. ботанически.
ботел (амер. англ. boatel, botel, съкр. от boa(t) 'лодка' + (ho)tel 'хотел')
Крайбрежен хотел в пристанище с пристан за лодки.
боти ед. бота.
Дамски или мъжки обувки до глезените, с връзки или цип отпред.
ботинки ед. ботинка.
Детски боти; боти.
ботушар ботушарят, ботушаря, мн.ботушари.
Човек, който изработва и/или поправя ботуши.
ботуши ед. ботуш.
Високи кожени обувки до коленете.
боулинг само ед.
Спортната игра с кегли.
бохем мн. бохеми.
Човек от изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот; бонвиван.
// прил. бохемски.
бохема само ед.
Бохемите от една професия и/или в една компания като цяло. Литературна бохема.
бохемствам бохемстваш.
Водя бохемски живот.
бохемствувам бохемствуваш.
Бохемствам.
бохча мн. бохчи.
1. Разг. Четвъртито парче плат за опаковане на дрехи във вързоп.
2. Разг. Самия вързоп с дрехи в такъв плат.
3. Диал. Покривка за маса.
боц междум.
Възклицание, което придружава бодване с показалеца, обикновено в игра с малко дете.
боцкам боцкаш.
Бода леко, без да причинявам болка.
боцман мн. боцмани.
Спец. Корабен старшина.
бошлаф (тур. разг. bos laf от bos 'празен' + перс. laf 'говор')
Разг. Празни приказки.
боя мн. бои.
1. Вещество за оцветяване.Боя за коса.
2. Разг. Цвят, шарка, багра.
3. Прен. Обикн. мн. Изобразителни средства. В романа този герой е обрисуван с най-черни бои.
боя се боиш се, боях се, боял се.
Страхувам се, изпитвам страх.
- Боя се, че.. - Етикетна формула при учтив отказ или възражение. Боя се, че не си прав.
бояджийница мн. бояджийници.
Работилница за боядисване на прежди, дрехи и под.
бояджия мн. бояджии.
1. Човек, който има бояджийница или работи в бояджийница.
2. Работник, който боядисва помещения, сгради и под.
// прил. бояджийски.
боядисам боядисаш.
- вж. боядисвам.
боядисвам боядисваш и боядисам.
Придавам определен цвят с боя; оцветявам, обагрям. Боядисвам прежда.
боязлив боязлива, боязливо, мн.боязливи.
Плах, нерешителен; страхлив.
// нареч. боязливо.
//същ. боязливост, боязливостта.
боязън боязънта.
Плахост, смущение, нерешителност; страх.
бояк бойка, бойко, мн. бойки.
1. Който проявява или изразява готовност за бой, за борба; войнствен.
2 Смел, енергичен, решителен.
// нареч. бойко.
// същ. бойкост, бойкостта.
брава мн. брави.
Механизъм за заключване на врата; ключалка.
бравада (фр. bravade от ит. bravada)
Книж. Безцелно юначество; самоизтъкване.
брависимо (ит. bravissimo)
Книж. Възклицание за изразяване на най-висока степен на одобрение; превъзходно.
браво междум.
За изразяване на одобрение, възхищение; отлично, много добре, превъзходно.
брада мн. бради.
1. Предната издадена част на долната челюст у човека; брадичка.
2. Космите , които израстват по лицето на мъжа.
3. Тези косми, оставени да растат или оформени по определен начин.
4. Дълги косми под долната челюст на някои животни.
// същ. умал. брадица.
// прил. брадат.
брадавица мн. брадавици.
Малък плътен израстък по кожата на човек или животно.
// същ. умал. брадавичка.
брадва мн. брадви.
Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира.
// същ. умал. брадвичка.
брадичка мн. брадички.
1. Брада (в 1 знач.).
2. Малка брада (в 3 и 4 знач.); брадица.
брадство мн. братства.
1. Само ед. Разбирателство, дружба между хора и народи.
2. Сдружение, дружество, съюз по професионален или с еднаква цел признак.
3. Религиозна община, съюз.
брадясал брадясала, брадясало, мн. брадясали.
Който е необръснат.
брадясам брадясаш.
- вж. брадясвам.
брадясвам брадясваш и брадясам.
Оставям да ми поникне и израстне брада (в 2 знач.).
бразда мн. бразди.
1. Дълъг недълбок ров в почвата изоран с плуг или рало.
2. Следа като ивица по мека или водна повърхност.
3. Разг. Струйка от пот, сълзи, кръв и др.; браздулица.
4. Разг. Бръчка или продълговата следа от рана.
браздулица мн. браздулици.
Бразда (в 3 знач.).
браздя браздиш, браздих, браздил.
Правя, прокарвам, оставям бразди.
брак бракът, брака, мн. бракове, (два) брака.
Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт.
// прил. брачен.
брак бракът, брака, само ед.
1. Недоброкачествена, негодна продукция.
2. Бракуване.
бракма мн. бракми.
Разг. Пренебр. Счупен, раздрънкан предмет, машина, апарат.
бракониер мн. бракониери.
Човек, който бракониерства.
// прил. бракониерски.
бракониерствам бракониерстваш.
Ловувам дивеч или риба в забранено време, в забранено или чуждо място или по непозволен начин.
бракониерствувам бракониерствуваш.
Бракониерствам.
бракосъчетание само ед.
Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред.
бракувам бракуваш.
Обявявам за негодно за употреба.
// същ. бракуване.
браман (санскр. brahmana)
Член на най-висшата каста в Индия - жреческата.
браманизъм (по санскр. brahmana 'браман' + -изъм)
Рел. Обществено-религиозна система в Индия, възникнала през X-IX в. пр. Хр. в замяна на ведизма, характерна с кастовата система и богатия пантеон, преминала впоследствие в настоящата главна религия - индуизма.
брамин мн. брамини.
Член на висшата жреческа каста в Индия.
бран бранта. само ед.
Остар. Война, битка.
брана мн. брани.
Земеделско сечиво за рабиване и разнасяне на буците пръст в изорана площ.
бранител бранителят, бранителя, мн.бранители.
1. В спортни игри - защитник; играч от защитната линия.
2. Пазител, защитник.
браносам браносаш.
- вж. браносвам.
браносвам браносваш и браносам.
Бранувам.
брантия мн. брантии.
1. Разг.Грубо. Развратна жена, курва.
2. Остар. Стара мома или стара, изоставена жена.
бранувам брануваш.
Обработвам с брана.
// същ. брануване.
бранш браншът, бранша, мн. браншове, (два) бранша.
Клон от търговията, занаятчийството, промишлеността; отрасъл.
// прил. браншов.
браня браниш, браних, бранил.
Отбранявам, защитавам; пазя, предпазвам; отстоявам.
браслет (фр. bracelet)
Книж. Гривна.
брат братът, брата, мн. братя.
1. Син по отношение на другите деца от едни и същи родители.
2. Близък човек; другар, приятел, съмишленик.
3. Разг. Фамилиарно или приятелско отношение към мъж.
4. Калугер по отношение на другите калугери.
// същ. умал.братец, мн. братци.
// същ. умал. братле, мн. братлета.
// същ. умал. браток, мн. братоци.
// същ. умал. братче, мн. братчета.
// прил. братов.
братовчед мн. братовчеди.
Син на брат или сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри.
братовчедка мн. братовчедки.
Дъщеря на брат или сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри.
братски братска, братско, мн. братски.
1. Който е свойствен на брат (в 1и 2 знач.).
2. Прен. Близък, приятелски, родствен по дух.
// нареч. братски.
братушка мн. братушки.
Истор. Обикн. мн. Название на войник от руската армия, участвал в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. в знак на приятелство и възхищение.
2. Обикн. в форма братушките. Руснаците, руския народ или народите от бившия Съветски съюз.
браузър (англ. browser)
Компютърна система за оперативно действие в интернет.
брахиозавър (нлат. brachyosaurus)
Палеонт. Изкопаемо земноводно животно от мезозоя, дълго до 24 м.
брахицефал (нлат. brachycephalus по гр. brachys 'къс' + kephale 'глава')
Антроп. Кръглолик човек, т. е. чиято глава е с почти еднаква дължина и ширина. Противоп. долихоцефал.
Брахма (санскр. собств. Brahma)
Рел. В индуизма - първият от тримуртите, аспектът на бог като Творец.
брахман вж. браман.
брахманизъм вж. браманизъм.
брашно само ед.
1. Смляно на прах хлебно или кръмно зърно.
2. Нещо стрито на прах.
// прил. брашнен.
бре част.
Диал. При обръщение или вместо обръщение - за изразяване на фамилиарност, пренебрежение, ирония.
бре междум.
1. За изразяване на изненада или продължително чудене, тюхкане.
2. За изразяване на подигравка, ирония.
брегови брегова, брегово, мн. брегови.
Който се отнася до бряг на море или река.
бреза мн. брези.
Широколистно дърво с бяла кора и сърцевидни листа.
// прил. брезов.
брезент само ед.
Груб непромокаем плат за палатки, за покриване на предмети, оставени на открито.
// прил. брезентов.
брей междум.
1. За изразяване на възражение.
2. С удължаване на гласната е - за израз на продължаващо учудване.
брейк (англ. break)
Американски танц с разчупени движения в равномерен ритъм.
бреме мн. бремета.
1. Само ед. Дълг, задължение, което се изживява като тежест.
2. Остар. Товар, който може да се носи наведнъж от човек или животно.
бременен бременна, бременно, мн. бременни.
За жена или женско животно - която носи плод в утробата си.
бременност бременността. само ед.
1. Състояние на бременна.
2. Периодът на развитие на зародиша в женския организъм.
бретон мн. бретони, (два) бретона.
Коса спусната върху челото, подрязана в права линия.
бриг (англ. brig, съкр. от brigantin)
Мор. Двумачтов военен кораб.
бригада мн. бригади.
1. В армията - войскова единица от няколко полка.
2. Производствена група.
3. Истор. Група от хора (студенти, ученици, служители), натоватена да извършва несвойствена и обикн. неквалифицирана трудова дейност в селското стопанство, строителството или промишлеността без заплащане или срещу минимално заплащане, организирана и контролирана от БКП или ДКМС в периода след втората световна война до края на 80-те години.
// прил. бригаден.
бригадир мн. бригадири.
1. Ръководител на бригада (в 2 знач.).
2. Участник в бригада (в 3 знач.).
// прил. бригадирски.
бригадирка мн. бригадирки.
Жена бригадир.
бригантина (фр. brigantin от ит. brigantino)
Мор. Вид малък двумачтов кораб.
бридж бриджът, бриджа, само ед.
Вид игра на карти за две двойки играчи, при която едната двойка обяваява резултат и се стреми да го постигне, за да спечели.
бридж белот само ед.
Игра на карти за две двойки играчи разновидност на белота.
бриз бризът, бриза, мн. бризи.
Слаб крайморски вятър, който през деня духа от морето към сушата а през нощта - обратно.
брикет (фр. briquette)
Пресован във формички въглищен прах за отопление.
брикети брикет.
Пресовани и слепени дребнозърнести или праховидни въглища в малки късове, които се използват за отопление.
// прил. брикетен.
брилянт мн. брилянти, (два) брилянта.
Скъпоценен камък - обработен и шлифован диамант за украшение.
// прил. брилянтов.
брилянт само ед.
Вид плътен лъскав плат от коприна и памук обикн. за подплата.
// прил. брилянтен.
брилянтен брилянтна, брилянтно, мн. брилянтни.
1. Който се отнася до брилянт, брилянтов.
2. Прен. Великолепен, блестящ, изящен.
// нареч. брилянтно.
брилянтин само ед.
Крем или течност за коса, които и придават блясък, лъскавина.
бримка мн. бримки.
1. Всяко едно възелче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан.
2. Разплетена, изпусната нишка.
бристол (по собств. Bristol - град в Англия)
1. Вид висококачествен картон.
2. Целулоиден лист, на който може да се пише и да се изтрива.
брифинг мн. брифинги, (два) брифинга.
Кратка среща с журналисти за свеждане на текуща, актуална информация от страна на някоя институция.
брич бричът, брича, само ед. или бричове само мн.
Вид панталони, широки до коленете а надолу съвсем тесни, които обикн. се носят с ботуши.
бричка мн. брички.
1. Остар. Малка покрита конска кола за превоз на пътници.
2. Разг. Пренебр. Стар очукан автомобил, машина, кола.
брод бродът, брода, мн. бродове, (два) брода.
Плитко или тихо място в река, където е удобно да се прегази или да се премине с кола.
бродерия мн. бродерии.
Ръчно или машинно направена украса върху плат; везба.
бродирам бродираш.
Правя бродерия; веза.
бродя бродиш, бродил, бродих.
Скитам, странствам, ходя насам-натам; витая, блуждая.
бродяга мн. бродяги.
Остар. Скитник.
броен бройна, бройно, мн. бройни.
Който се отнася до брой (в 1 знач.). Бройна система.
броеница мн. броеници.
Нанизани на връв като гердан обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост и под., които мъжете в миналото са държали в ръце за развлечение при разговори и почивка.
брожение мн. брожения.
Обществено недоволство, вълнение.
брой броят, броя, мн. броеве, (два) броя.
1. Само ед. Определено количество единици; число.
2. Пореден номер на периодично издание.
бройка мн. бройки.
Една единица от определено количество еднородни единици.
бройлер мн. бройлери, (два) бройлера.
Пиле, отглеждано по специален начин за месо, обикн. печено.
брокат само ед.
Вид тежък копринен плат със златни или сребърни нишки.
брокер мн. брокери.
Посредник на търговски сделки; борсов посредник.
// прил. брокерски.
броколи (ит. broccolo)
Бот. Вид зелено цветно зеле.
бром бромът, брома, само ед.
Спец. Химически елемент - Тежка червено-кафява течност с остра задушлива миризма, която има приложение в медицината.
броненосен броненосна, броненосно, мн. броненосни.
Който е покрит с броня.
броненосец мн. броненосци, (два) броненосеца.
Голям брониран военен кораб.
бронетранспортьор мн. бронетранспортьори, (два) бронетранспортьора.
Брониран автомобил за превоз на пехота.
бронз бронзът, бронза, само ед.
1. Сплав от мед и калай или олово със златисто кафяв цвят.
2. Прах или боя от тази сплав.
// прил. бронзов.
брониран бронирана, бронирано, мн. бронирани.
Който е покрит с броня или е снабден с броня.
бронтозавър (нлат. brontosaurus)
Палеонт. Динозавър с дълга шия и опашка.
бронхи ед. бронх.
Разклонения на дихателната тръба, по които се отвежда въздух в белите дробове.
// прил. бронхиален.
бронхиоли (нлат. bronchiola, умал. от bronchus)
Анат. Най-крайните и най-малки разклонения на бронхите.
бронхит само ед.
Възпаление на лигавицата на бронхите, придружено с кашлица и затруднено дишане.
бронхопневмония само ед.
Остро възпаление на белите дробове.
броня мн. брони.
1. Истор. В древността и Средновековието - метална дреха за предпазване на войните в бой.
2. Здрава метална, стоманена обвивка на бойни машини или специални автомобили за защита от удар.
3. Защитна обвивка у някои влечуги.
броунинг мн. броунинги, (два) броунинга.
Вид автоматичен пистолет.
брошка мн. брошки.
Женско украшение, на чиято задна страна има игла за прикрепване към дрехата.
брошура мн. брошури.
Неголяма книга с актуално полемично или агитационно съдържание.
броя броиш, броих, броил.
1. Изреждам числата в последователен ред.
2. Определям количеството единици в една съвкупност.
3. Имам, съдържам, наброявам.
4. Разг. Плащам в брой.
5. Разг. Определям, приемам, смятам.
брояч мн. броячи, (два) брояча.
Устройство за преброяване.
// прил. броячен.
брудершафт (нем. Bruderschaft 'братство')
В съчет. пия брудершафт - пия с някого вино в знак на побратимяване, като си кръстосваме ръцете, с които държим чашите.
бруля брулиш, брулих, брулил.
1. Събарям плодове от дърво с прът или камъни.
2. За вятър - шибам, удрям.
брус брусът, бруса, мн. брусове, (два) бруса.
1. Специален камък за точене на ножове и други сечива.
2. Диал. Четвъртито парче от сланина или сирене.
брусница мн. брусници.
Диал. Дребна шарка.
бруст брустът, бруста.
Само ед. Спец. В плуването - стил на плуване по гърди с кръгови движения на крайниците.
бруся брусиш, брусил, брусих.
Диал. Бруля (в 1 знач.).
брутален брутална, брутално, мн. брутални.
Безогледен, груб.
// същ. бруталност, бруталността.
бруто нареч.
1. В търговията - заедно с опаковката.
2. Във финансиите - без да се приспадат удръжките.
// прил. брутен.
бръквам бръкваш, бръкна.
Мушвам ръка или пъхам някакъв предмет.
--бръквам се/ бръкна се.
1. Диал. Мушвам се, влизам бързо в някое помещание.
2. Разг. Плащам повече отколкото съм си мислил или подарявам значително количество пари без особено желание.
бръкна бръкнеш, бръкнах, бръкнал
- вж. бръквам.
бръм междум.
За подражаване на бъмчене на насекомо или шум от автомобил.
бръмбар мн. бръмбари, (два) бръмбара.
Твърдокрило насекомо.
// същ. умал. бръмбарче, мн. бръмбарчета.
бръмвам бръмваш, бръмна.
1. Започвам да бръмча изведнъж или с голяма сила.
2. Прен. Разг. За множество от хора - започват да шушукат, да разнасят някоя новина.
бръмкам бръмкаш.
Бръмча тихо, слабо.
бръмна бръмнеш, бръмнах, бръмнал.
- вж. бръмвам.
бръмча бръмчиш, бръмчах, бръмчал.
1. За насекомо, машина, уред - издавам характерен трептящ звук.
2. Прен. За множество от хора - шумим, говорим едновременно, вкупом.
// същ. бръмчене.
бръмчило мн. бръмчила.
1. Детска играчка, която може да бръмчи.
2. Разг. пренебр. Машина, уред , който с бръмченето си пречи на някой човек.
брънка мн. брънки.
1. Метално колелце, халка.
2. Прен. Съставна част.
бръсвам бръсваш, бръсна.
1. Бърша, чистя набързо или небрежно.
2. Прен. Первам, закачам с удар.
бръскалка мн. бръскалки.
Разг. Уред, инструмент, с който може да се бръска.
бръскам бръскаш.
1. Мета небрежно, насам-натам.
2. Удрям, шибам; разпилявам, разпръсквам.
бръсна бръснеш, бръснах, бръснал.
- вж. бръсвам.
бръсна бръснеш, бръснах, бръснал.
1. Премахвам до корена им космите по кожата на лице или други части на тялото със специален инструмент.
2. Разг. След отрицание - зачитам, уважавам. Там никой няма да те бръсне.
бръсна се.
Сам махам брадата си.
// същ. бръснене.
бръснар бръснарят, бръснаря, мн. бръснари.
Човек, чиято професия е да бръсне и подстригва.
// прил. бръснарски.
бръснарница мн. бръснарници.
Заведение за бръснене и подстригване.
бръснач мн. бръсначи, (два) бръснача.
Специален остър нож за бръснене, какъвто обикн. използват бръснарите.
брътвеж мн. брътвежи.
1. Само ед. Брътвене, бръщолевене.
2. Само мн. Празни приказки, безсмислици, глупости.
брътвя брътвиш, брътвих, брътвил.
Говоря неясно, неразбрано; дърдоря, дрънкам, плещя.
// същ. брътвене.
бръчка мн. бръчки.
Гънка по кожата на лицето, шията, ръцете.
бръшлян мн. бръшляни, (два) бръшляна.
Вечнозелено увивно растение, което обича сенчести места.
бръщолевя бръщолевиш, бръщолевих, бръщолевил.
Пренебр. Говоря неразбрано, безсмислено, несвързано.
// същ. бръщолевене.
брюмер (фр. brumaire по brume 'мъгла')
Ист. Име на втория месец от френския революционен календар (22. Х.-20. XI.).
брюнет мн. брюнети.
Мъж с черна коса и тъмни очи.
брюнетка мн. брюнетки.
Жена брюнет.
бряг брегът, брега, мн. брегове, (два) бряга.
1. Ивица земя край река, море и под.
2. Прен. Предел, граница, край.
бряст брястът, бряста, мн. брястове, (два) бряста.
Широколисто клонесто дърво с твърда, трайна и тежка дървесина, която сеупотребява за мебели и дървен материал.
// прил. брястов.
буба мн. буби.
Гъсеница на копринената пеперуда, отглеждана за получаване на пашкули.
// прил. бубен.
бубар бубарят, бубаря, мн. бубари.
Човек, който отглежда буби.
// прил. бубарски.
бубарник мн. бубарници, (два) бубарника.
Помещение, в което се отглеждат буби.
бубарница мн. бубарници.
Бубарник.
бубарство само ед.
Клон от животновъдството за развъждане, отглеждане и хранене на бубите до получаване на копринения пашкул.
буболечка мн. буболечки.
Дребно пълзящо насекомо.
буботя буботиш, буботих, буботил.
Издавам глух шум; буча, тътна.
Буда (санскр. Buddha 'просветлен')
Титла на основоположника на будизма Сидхарта Гаутама (560-480 пр. Хр.), означаваща пълно вътрешно просветление.
будала мн. будали. Разг. Грубо. Глупак.
будалкам будалкаш.
Разг. Залъгвам, заблуждавам; правя на будала.
- будалкам се. Подигравам се, като залъгвам, заблуждавам.
буден будна, будно, мн. будни.
1. Който не спи; който е прекаран без сън.
2. Прен. Умен, схватлив, интелигентен по природа, любознателен.
будизъм само ед.
Религия, разпространена в Югоизточна и Източна Азия, зародила се в Индия.
будилник мн. будилници, (два) будилника.
Часовник със звънец, който звъни в желания за събуждане час.
будител будителят, будителя, мн. будители.
Деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ.
будка мн. будки.
1. Павилион или малко помещение за продажба на вестници, книги и дребни стоки.
2. Малка постройка за дежурен служещ (полицай, войник и др.).
будоар (фр. boudoir)
Тоалетна стая и приемна за близки приятели на дама от висшето общество.
// Прил. будоарен.
будя будиш, будих, будил.
1. Прекъсвам нечий сън.
2. Прен. Предизвиквам, възбуждам.
- будя се. Събуждам се.
буен буйна, буйно, мн. буйни.
1. Който се проявява с голяма сила и скорост. Буен вятър.
2. Пълен с жизненост и енергия.
3. Неубоздан, неукротим, неудържим, дързък, стихиен.
буза мн. бузи.
Всяка от двете страни на лицето - от скулите до долната челюст.
// същ. умал. бузка, мн. бузки.
бузест бузеста, бузесто, мн. бузести.
Който е с големи, пълни бузи.
буйствам буйстваш.
Проявявам буйство.
буйство мн. буйства.
1. Проява на буен, възбуден човек.
2. Проява на луд, ненормален човек.
буйствувам буйствуваш.
Буйствам.
бук букът, бука, мн.букове, (два) бука.
Широколистно планинско дърво с гладка сива кора и назъбени листа, чиято дървесина се използва за дървен материал.
// прил. буков.
букаи само мн.
Окови, вериги за кон.
буква мн. букви.
Писмен знак на един звук от човешката реч.
буквален буквална, буквално, мн. буквални.
Който е дословен, точен, идентичен на оригинала. Буквален превод.
// нареч. буквално.
буквар мн. буквари, (два) буквара.
Учебник за начално обучение по четене и писане на родния език.
// същ. умал. букварче.
буквояд мн. буквояди.
Буквоядец.
буквоядец мн. буквоядци.
Дребнав, ограничен човек; педант.
букет мн. букети, (два) букета.
1. Свързани в едно, подбрани и подредени стръкове цветя.
2. Прен. Съвкупност, цяло, чиито съставки се намират в хармония.
// същ. умал. букетче.
букинист мн. букинисти.
Търговец на стари и редки книги.
букла мн. букли.
Кичур повита коса; къдрица.
букле (фр. boucle)
1. Вид прежда с големи надебелявания на нишките.
2. Текст. Плат от такава прежда.
букмейкър мн. букмейкъри.
Лице, което записва залаганията на публиката при конни състезания.
букмейкърство (по англ. bookmaker)
Залагане при спортни и хазартни игри.
буколики само мн.
1. Истор. В античната поезия - произведения, в които идеализирано се описва пастирският и селският бит в лоното на природата.
2. Всяко по-късно произведение, което подражава на античните образци.
// прил. буколически.
букса (нем. Buchse)
Техн. 1. Металическа кутия за подложка на ос на локомотив или вагон, която предава на шийката на оста вертикални и хоризонтални сили.
2. Металическа кутийка за сачмен лагер.
3. Ел. Контакт, съединител.
буксир мн. буксири, (два) буксира.
1. Кораб, който тегли, влачи други плавателни съдове; влекач.
2. Стоманено въже, което се използва за теглене, влачене на плавателни съдове или други превозни средства.
буксувам буксуваш.
За колелата на превозно средство - въртя се на едно място, приплъзвам се и не мога да тръгна напред.
була мн. були.
Папски декрет или послание.
буламач мн. буламачи, (два) буламача.
Разг. Пренебр. Безвкусно ястие, неприемлива смесица от продукти и аромати в едно ястие.
булгур само ед.
Счукано или едро смляно жито за варене и приготвяне на ястия.
булдог мн. булдози, (два) булдога.
Порода куче с тъпа муцуна.
булдозер мн. булдозери, (два) булдозера.
Верижен трактор със специално гребло отпред за почистване и подравняване на пътища и терени.
булдозерист мн. булдозеристи.
Лице, чиято професия е да работи с булдозер.
булевард мн. булеварди, (два) булеварда.
Широка градска улица с дървета или високи сгради от двете страни.
булеварден булевардна, булевардно, мн. булеварди.
1. Който се отнася до булевард.
2. Прен. За печатно произведение - който е лишен от художествена стойност, има сензационен, несериозен характер.
булимия (нлат. bulimia)
Мед. Болестно усещане на глад при някои неврологични и ендокринни заболявания.
булка мн. булки.
1. Жена, по време на свадбена церемония.
2. Наскоро омъжена жена; невяста.
3. Остар. Като обръщение от страна на свекъра и свекървата - снаха.
// прил. булчин.
було мн. була.
1. Бяло покривало от тънка материя на главата на булката (в 1 знач.).
2. Тънък прозрачен плат за покриване на главата или предмет.
бульон мн. бульони, (два) бульона.
Отвара от месо или зеленчуци.
буля мн. були. Диал.
1. Съпругата на чичо.
2. Всяка омъжена немлада жена.
буля булиш, булих, булил.
Слагам булото на булката (като част от свадбена церемония).
бум междум.
За подражаване на гърмеж, изстрел или на подобен звук.
бум бумът, бума, само ед.
Сензация, популярност, шум; бързо покачване на интереса.
бумага мн. бумаги. Пренебр. Обикн. мн. Канцеларски документи, преписки, книги.
бумащина само ед.
Пренебр. Формализъм в административната работа; канцеларщина, бюрокрация.
бумеранг мн. бумеранги, (два) бумеранга.
1. Вид оръжие от твърдо дърво, което може да се връща при този, който го хвърля, ако не попадне в целта.
2. Прен. Само ед. Беда, злина, която се стоварва върху този, който я е използвал, за да навреди на някого.
бумкам бумкаш.
1. Бумтя.
2. Произвеждам силен тъп шум като тътен; думкам, тупам.
// същ. бумканe. Какво е това бумкане?
бумтеж мн. бумтежи, (два) бумтежа, м.
Гърмеж, тътнеж, грохот.
бумтя бумтиш, бумтях, бумтял.
Издавам силен, тътнещ шум, грохот. Оръдията бумтят. Моторът бумти. Огънят бумти. Водата пада и бумти. Гласът му бумти и се чува навсякъде.
// същ. бумтене.
буна мн. буни, ж.
Остар. Бунт, вълнение.
бунак мн. бунаци, м.
Разг. Грубо. Тъп, малоумен, ограничен човек; глупак.
бунар мн. бунари, (два) бунара, м.
Диал. Кладенец.
бунгало мн. бунгала.
Лека дървена къщичка за летуване.
Бундесвер (нем. Bundeswehr)
Бойните сили на Германия.
Бундесрат (нем. Bundesrat)
Горната камара на немския и австрийския парламенти.
Бундестаг (нем. Bundestag)
Долната камара на немския парламент.
бунище мн. бунища.
Място, където се изхвърлят тор, смет и други боклуци.
бункер мн. бункери, (два) бункера, м.
1. Спец. Във военното дело — железобетонно укритие с оръдия и картечници.
2. Подземно железобетонно скривалище против въздушни нападения.
3. Специално изградено голямо вместилище за съхраняване на насипни материали.
бунт бунтът, бунта, мн. бунтове, (два) бунта, м.
1. Стихийно вълнение срещу властта или срещу установения ред; размирица, смут, метеж.
2. Прен. Протест, негодувание, възмущение, силно недоволство.
бунтар бунтарят, бунтаря, мн. бунтари.
1.Бунтовник.
2. Човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени.
// прил. бунтарски.
бунтарка мн. бунтарки.
Жена бунтар.
бунтовен бунтовна, бунтовно, мн. бунтовни.
Който подтиква към бунт (в 1 знач.).
бунтовник мн. бунтовници.
Човек, който организира бунт и участва в бунт.
// прил. бунтовнически.
бунтувам бунтуваш.
Подбуждам, подстрекавам към бунт.
— бунтувам се.
1. Вдигам се на бунт.
2. Протестирам, негодувам, недоволствам.
бунчук (рус. бунчук от тюрк.)
1. Ист. Конска опашка като знаме на запорожките казаци до XVIII в. и в турската кавалерия.
2. Муз. Вид инструмент в кавалерийската музика, украсен с конска опашка.
бургия мн. бургии.
Свредел.
бурдон (фр. bourdon)
Муз. Басов регистър на орган.
буре мн. бурета.
Малка бъчва.
буревестник мн. буревестници, (два) буревестника.
Голяма морска птица прилична на албатрос, която обикн. се появява в крайбрежието преди буря.
бурен мн. бурени, (два) бурена.
Обобщено название на различни видове плевели и трева, които са непотребни за човека.
бурен бурна, бурно, мн. бурни.
1. Който съдържа признаци на буря. Бурно море.
2. Прен. Който се проявява с голяма сила и интензивност; неудържим, пламенен, поривист. Бурна страст.
3. Прен. Който се характеризира с големи и бързи социални изменения; размирен, смутен, непокорен.
// нареч. бурно.
буренак мн. буренаци, (два) буренака.
Място, обрасло с бурени.
буреносен буреносна, буреносно, мн. буреносни.
Който предвещава буря.
буренясам буренясаш
— вж. буренясвам.
буренясвам буренясваш, буренясам.
Обраствам с бурени.
буржоа мн. буржоа.
Лице, което е от буржоазиата.
буржоазия само ед.
Истор. Гражданско съсловие с частна собственост или с дейност в областта на търговията.
// прил. буржоазен.
бурия мн. бурии.
1. Тръба за свирене.
2. Кюнец.
буркан мн. буркани, (два) буркана, м.
Стъклен съд с широко гърло и с цилиндрична форма за компот, сладко и др.
// същ. умал. бурканче.
бурлак (рус. бурлак)
Ост. Работник, влачещ срещу течението на река завързан с въже кораб.
бурлеска (ит. burlesca по burla 'шега')
1. Литер. Пародия, в която комичното идва от несъответствието на езиковия стил и темата.
2. Пиеса или музикално произведение с подчертан, понякога груб комизъм.
// Прил. бурлесков.
бурма мн. бурми.
Разг. Винт.
// същ. умал. бурмичка.
буря мн. бури.
1. Силен, стихиен вятър обикн. придружен с дъжд или сняг. Снежна буря.
2. Прен. Изблик на силни преживявания и вълнения.
3. Прен. Силни, необикновени събития, случки, социални вълнения.
бут бутът, бута, мн. бутове, (два) бута.
1. Част от крака на животно или птица — От коляното до хълбока.
2. Разг. Бедрото на човек.
// същ. умал. бутче.
бутадиен (нем. Butadien, англ. butadiene по buta(ne) + гр. dis 'двоен' + -ен)
Хим. Ненаситен въглеводород - газ с широко приложение в промишлеността.
буталка мн. буталки.
Истор. Тесен, конусовиден дървен съд, в който ръчно се бута (бие) мляко , докато се получи масло.
бутало мн. бутала.
Спец. Прът с метален диск, който плътно се движи в цилиндър, като всуква и изтласква въздух или течност.
бутам буташ.
1. С ръчна сила придвижвам, тикам.
2. Блъскам, тласкам.
3. Разг. Събарям, свалям.
4. Остар. Бия мляко в буталка за масло.
5. Разг. След отрицание - закачам, безпокоя.
6.Разг. Пъхам, мушкам, завирам.
- бутам се.
1. Блъскам се в тълпа, навалица.
2. Мая се , разтакавам се, залисвам се с едно или друго.
бутан само ед.
Спец. В химията - газообразен въглеводород, който се използва като гориво и в производството на синтетичен каучук.
бутаница мн. бутаници.
Блъсканица.
бутафория мн. бутафории.
1. Спец. само ед. В театъра - предмети и вещи изработени от лек материал (картон, шперплат и др.), които наподобяват истинските и се употребяват вместо истински.
2. Прен. Нещо фалшиво, показно; имитация.
// прил. бутафорен.
бутвам бутваш, бутна.
1. Изведнъж започвам да бутам или бутам веднъж.
2. Разг. Давам пари или подарък като подкуп.
3. Разг. Заставям да живее или работи в трудни, неподходящи условия.
бутерброд мн. бутерброди, (два) бутерброда.
Сандвич.
бутик мн. бутици, (два) бутика.
Малък магазин за продажба на изделия (дрехи, козметика, обувки, украшения) по последна мода.
бутилирам бутилираш.
Затварям в бутилки.
бутилка мн. бутилки.
Стъклено шише с тясно гърло.
бутна бутнеш, бутнах, бутнал.
- вж. бутвам.
бутниколиба мн. бутниколиби.
Пренебр. Сбутан, завеян човек.
бутон мн. бутони, (два) бутона.
Копче за натискане на звънец, лампа, уред и др.
бутониера мн. бутониери.
Дупка или петлица на ревера на горна дреха, където се поставя цвете.
буф (фр. bouffe от ит. buffo) Книж.
1. Комик - шут.
2. Комичен.
буфан (фр. bouffant 'бухнал')
Богат набор па ръкав, пола и др.
буфер мн. буфери, (два) буфера.
Приспособление към вагон, предназначено да пружинира при удар и да намалява сътресението от блъскането на вагоните.
// прил. буферен.
буфонада (ит. buffonata 'шега')
Литер. Комедия с груба ирония; пародия, фарс.
буфосинхронист мн. буфосинхронисти.
Комедиант, който на фона и в ритъма на музика имитира истинско изпълнение.
бух междум.
За подражаване на шум от падане на тежък предмет или от удряне в твърд предмет.
бухал мн. бухали, (два) бухала.
Едра нощна птица, която се храни с мишки.
бухалка мн. бухалки.
1. Късо плоско дърво за бухане (удряне) на пране.
2. Ръчна граната с дръжка.
3. Дървен уред, който се използва в някои спортни игри.
бухам бухаш.
1. За бухал - издавам характерен глух звук.
2. Прен. Разг. Кашлям.
бухам бухаш.
1. Удрям силно пране с бухалка.
2. Издавам или произвеждам глух, тъп звук като на бухал.
3. Прен. Разг. Блъскам, удрям като произвеждам шум.
-- бухам се.
1. Удрям се силно като произвеждам шум.
2. Хвърлям се или нахълтвам внезапно.
// същ. бухане.
бухвам бухваш, бухна.
Изведнъж почвам да бухам.
бухвам бухваш, бухна.
1. За тесто - набъбвам, врасвам, шупвам.
2. За пухкава коса и под. - стоя свободно, неприбрано, непригладено.
3. За растителност - израствам буйно, покривам се с цвят или листа.
бухлат бухлата, бухлато, мн. бухлати.
Едър, набъбнал, издут.
бухна бухнеш, бухнах, бухнал.
- вж. бухвам.
бухта мн. бухти.
Малък пържен тестен сладкиш, който, като се пържи, бухва.
бухтя бухтиш, бухтях, бухтял.
Бухам.
бухтя бухтиш, бухтях, бухтял.
Бумтя, буботя.
буца мн. буци.
1. Къс от меко или ронливо вещество с неопределена форма.
2. Разг. Подутина по тялото.
буча бучиш, бучих, бучил.
1. Вкарвам нещо остро в земята.
2. Набождам на островърх предмет.
буча бучиш, бучал, бучах.
1. Продължително издавам силен, заглушителен шум.
2. Изпълнен съм със заглушителен шум.
бучениш мн. бучениши, (два) бучениша.
Отровно растение с перести листа и високо кухо стъбло.
бучка мн. бучки.
1. Малка буца.
2. Твърдо късче с определена форма. Бучка захар.
бушон мн. бушони, (два) бушона.
Електрически предпазител от претоварване на инсталацията.
бушувам бушуваш.
Проявявам се с голяма сила. Морето бушува.
бхакти (санскр. bhakti)
Рел. В индуизма - стремеж към единение с бог чрез почитане и отдаденост.
бъбля бъблеш, бъблиш, бъблах, бъблих, бъблал, бъблил.
1. За река, вода - издавам слаб, равномерен шум.
2. Прен. Говоря тихо, неясно; мрънкам, мърморя.
бъбрек мн. бъбреци, (два) бъбрека.
Вътрешен чифтен орган, чрез който се отделя урината от кръвта.
// прил. бъбречен.
бъбрив бъбрива, бъбриво, мн. бъбриви.
Който обича много да говори; словоохотлив, приказлив.
бъбривец мн. бъбривци.
Бъбрив човек.
бъбривка мн. бъбривки. Жена бъбривец.
бъбрица мн. бъбрици.
Бъбривец, бъбривка.
бъбря бъбриш, бъбрих, бъбрил.
1. Говоря много за маловажни неща; постоянно приказвам; бърдоря.
2. Бъбля (в 2 знач.).
бъг (амер. англ. bug 'технически дефект' по англ. bug 'буболечка')
Инф. Грешка в компютърна програма.
бъги (англ. buggy)
Авт. Специален едноместен спортен автомобил, развиващ големи скорости по неравен терен.
бъда бъдеш.
Съм.
бъден бъдна, бъдно, мн. бъдни.
Бъдещ.
// същ. бъднина.
бъдещ бъдеща, бъдещо, мн. бъдещи.
Който предстои да стане, да се случи, да дойде.
- Бъдеще време.
Спец. В езикознанието - глаголно време, което означава предстоящо действие.
бъдеще само ед.
Това, което предстои.
бъдни неизм.
Бъдни вечер. Вечерта срещу коледа.
бъдник мн. бъдници, (два) бъдника.
1. Пън, който се слага да гори в огнището на бъдни вечер.
2. Диал. Обредна пита или баница с пара, които се правят за бъдни вечер.
бъз бъзът, бъза, мн. бъзове, (два) бъза.
1. Храст с перести листа и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина.
2. Бъзак.
// прил. бъзов.
бъз неизм.
Бъз ме (те, го, я , ни, ви, ги) . Разг. Страх ме е , страхувам се.
бъзак мн. бъзаци, (два) бъзака.
Едногодишно тревисто растение с перести листа и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина.
бъзвам бъзваш, бъзна. Разг.
1. Подбуждам, подсторвам.
2. Засягам, обиждам.
бъзе само ед.
Бъзак.
- Правя на бъзе и коприва. Разг. Наругавам някого, надумвам му обидни думи.
бъзла мн. бъзли.
Пренебр. Страхливка.
бъзлив бъзлива, бъзливо, мн. бъзливи.
Страхлив; плашлив.
бъзливец мн. бъзливци.
Пренебр. Страхливец.
бъзливка мн. бъзливки.
Пренебр. Страхливка.
бъзльо мн. бъзльовци.
Пренебр. Страхливец.
бъзна бъзнеш, бъзнах, бъзнал.
- вж. бъзвам.
бъкам бъкаш.
Разг. С предлога от. За място, пространство - изпълнен съм, гъмжа.
бъкел мн. бъкели, (два) бъкела.
Голям дървен съд за разнасяне на вода, с чучурки от двете страни, които едновременно са и дръжки.
- Бъкел не разбирам. Нищо не разбирам.
бъклица мн. бъклици.
Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на свадба, празник и под.
бълбукам бълбукаш.
За река, вода и др. - тихо тека, като издавам еднообразен шум.
бълвам бълваш.
1. Разг. Повръщам.
2. Изхвърлям със сила и в голямо количество навън от себе си; изригвам.
3. Прен. Изричам наведнъж грубости, обиди и лъжи.
бълвоч мн. бълвочи.
1. Само ед. Това, което е повърнато.
2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Грубости, обиди, клевети.
българофил мн. българофили.
Лице, което обича България и българите.
българофоб мн. българофоби.
Лице, което изпитва омраза към България и българите.
българщина само ед.
Съвкупност от присъщите на българите черти, качества, добродетели.
бълникам бълникаш. Разг.
1. За течност - бълникам се.
2. Разклащам течност в затворен съд.
- бълникам се - За течност - клатя се , като издавам лек шум.
бълнувам бълнуваш.
1. Говоря несвързани думи насън или при тежко заболяване.
2. Прен. Пренебр. Говоря неща, които са нереални, неосъществими; фантазирам, измислям си.
3. Прен. Мечтая, копнея, бленувам.
бълха мн. бълхи.
Дребно скокливо насекомо, без крила, което живее като паразит по хората и животните.
- Бълха го ухапала. Разг. Не е понесъл значителни щети, не е пострадал особено.
бънджи (англ. bungie 'гума, ластик')
Спорт. Скокове с ластично въже над опасни места.
бърборко мн. бърборковци.
Разг. Бъбривец, дърдорко.
бърборя бърбориш, бърборих, бърборил.
1. Бъбря.
2. Говоря несериозни, несъществени неща; неща, които няма да станат.
бърдо мн. бърда.
1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
2. Диал. Възвишение с полегати склонове; рид.
бърдук мн. бърдуци, (два) бърдука.
Диал. Стомна.
// същ. умал. бърдуче.
бърже нареч.
Разг. Бързо.
бърз бърза, бързо, мн. бързи.
1. Който се движи или става с голяма скорст.
2. Който не търпи отлагане, спешен.
3. Който се осъществява в кратък интервал от време; краткотраен.
4. Пъргав, енергичен, сръчен.
// нареч. бързо.
// същ. бързина.
бързам бързаш.
1. Движа се бързо.
2. Стремя се да направя нещо, по-скоро, по-бързо.
3. Върша нещо припряно, с бързина.
бързей бързеят, бързея, мн. бързеи, (два) бързея.
Място, където река тече бързо, ускорено.
бързешката нареч.
Бързо.
бързешком нареч.
С бързане, бързо.
бързовар мн. бързовари, (два) бързовара.
Електрически уред за нагряване на неголеми количества вода в кофа и др. под. съдове.
бъркалка мн. бъркалки.
1. Голяма лъжица за разбъркване на ястие по време на готвенето му.
2. Разг. Всяко нещо, което може да послужи за бъркане.
бъркам бъркаш.
1. Мушкам, пъхвам ръката си, за да извадя нещо.
2. Ровя, тършувам.
3. Разбърквам, размествам.
4. Намесвам в някаква работа.
5. Греша.
6. Обърквам, смесвам, вземам за друг.
- бъркам се. Намесвам се в чужда работа, разговор.
// същ. бъркане.
бърканица мн. бърканици.
Разг. Бъркотия.
бъркачка мн. бъркачки.
Спец. Машина, уред, който служи за приготвяне на смеси.
бъркотия мн. бъркотии.
Суматоха, неразбория, безредие.
бърлога мн. бърлоги.
1. Леговище на диво животно.
2. Прен. Разг. Пренебр. или ирон. Неугледно, неподредено жилище, квартира.
бърна мн. бърни.
1. На животно - устна.
2. Пренебр. На човек - дебела, издута устна.
бърнест бърнеста, бърнесто, мн. бърнести.
Който е с големи, дебели бърни.
бърникам бърникаш.
1. Ровя, тършувам, бъркам (в 2 знач.).
2. Пренебр. Човъркам апарат, машина, без добре да съм запознат с устройството им.
бърсалка мн. бърсалки.
Парче плат за почистване, за избърсване.
бърча бърчиш, бърчих, бърчил.
Свивам, гърча, правя на бръчки (чело, лице, вежди).
бърша бършеш, бърсах, бърсал.
1. Премахвам мръсотията, почиствам с триене.
2. Избърсвам, изтривам от вода, течност.
бътерфлай (англ. butterfly 'пеперуда')
Спорт. Стил в плуването, при който тялото се изтласква напред и нагоре, докато с ръцете се загребва едновременно над главата.
бъхтя бъхтеш, бъхтиш, бъхтал, бъхтил, бъхтах, бъхтих. Разг.
1. Бия, удрям.
2. Вървя тежък, уморителен път.
бъчва мн. бъчви.
Голям дървен съд за течности, направен от стегнати с обрачи извити дъски и две дъна.
// същ. умал. бъчвичка.
бъчвар бъчварят, бъчваря, мн. бъчвари.
Човек, чийто занаят е да изработва бъчви и под. съдове.
бъчварство само ед.
Занятие на бъчвар.
бъчонка мн. бъчонки
Неголяма бъчва с вода, която се разкарва по полето.
бюгелхорни (нем. Bugclhorner)
Муз. Широкомензурни духови медни инструменти с вентили в различна форма, използвани предимно във военната музика.
бюджет мн. бюджети, (два) бюджета.
Парична сметка на приходите и разходите, балансирана за определено време (обикн. година).
// прил. бюджетен.
бюлетин мн. бюлетини, (два) бюлетина.
1. Кратко официално съпбщение.
2. Периодично издание с известия и съобщения.
бюлетина мн. бюлетини.
Листче с имена на кандидати за избор чрез тайно гласуване.
бюргер мн. бюргери.
1. Истор. Свободен гражданин в средновековните европейски градове.
2. Пренебр. Човек с ограничени интереси, без духовен живот; еснаф.
бюрек мн. бюреци, (два) бюрека.
Вид баница със сирене.
бюро мн. бюра.
1. Писалищна маса.
2. Работно помещание, кантора.
3. Специализирана служба към учреждение.
бюрократ мн. бюрократи.
Пренебр. Чиновник формалист.
бюрократизъм (фр. bureaucratisme по bureau 'бюро, канцелария' + гр. kratein 'управлявам, господствам')
Формализъм, канцеларщина.
бюрокрация само ед.
Пренебр. Начин на административна работа, който се характеризира с формализъм, канцеларщина, с излишно усложняване и бавене на администативните процедури.
// прил. бюрократичен.
бюротика (фр. bureautique по bureau 'офис' + (informa)tique '(информатика')
Дисциплина, която се занимава с приложението на информатиката в административните дейности.
бюст бюстът, бюста, мн. бюстове, (два) бюста.
1. Спец. В изобразителното изкуство - склуптора на горната част на човешкото тяло (глава, рамене, гърди).
2. Женски гърди.
бюстие мн. бюстиета.
Горна част на дамски костюм без презрамки, която обхваща плътно тялото от бюста до кръста.
бюфет мн. бюфети, (два) бюфета.
1. Шкаф за трапезария, кухня.
2. Помещание с напитки и закуски в сграда на учереждение, в театър, гара и под.бюфет
бюфетчик мн. бюфетчици.
Човек, който обслужва клиенти в бюфет ( в 2 знач.).
бяг бегът, бега. само ед.
Бягане, тичане.
бягам бягаш.
1. Отдалечавам се бързо, напускам бързо мястото, където съм.
2. Тичам.
3. Страня, пазя се, отклонявам се.
4. Разг. Изселвам се, напускам родното си място.
бягство мн. бягства.
1. Тайно напускане на място, където не искам или съм заставен да бъда.
2. Странене , отбягване, отдръпване.
бял бяла, бяло, мн. бели.
1. Който е с цвят на пресен сняг, мляко.
2. Който е светъл на цвят.
бялвам се бялваш се, бялна се.
Разг. Изпъквам, откроявам се с белия си цвят.
бялка мн. белки.
Дребно горско животно от рода на златките с ценна кафява кожа.
бялна се белнеш се, бялнах се, бялнал се.
- вж. бялвам се.
бяс бесът, беса, само ед.
1. Смъртоносна заразна болет по животните, която поразява централната нервна система и която може чрез ухапване да се предаде на човек.
2. Прен. Силна ярост, злоба, настървеност.
бяс бесът, беса, мн. бесове, (два) бяса.
В суеверните представи - зъл дух; дявол.