Дума Описание
-ал (фр. al(dehyde) 'алдехид')
Хим. Наставка за образуване на имена на съединения, съдържащи алдехидна група, напр. веронал.
-алгия (гр. algia от algos 'болка')
Втора съставна част на сложни думи - медицински термини, със значение 'болка', напр. невралгия.
-ан (от (мет)ан)
Хим. Наставка за образуване имена на производни на метана, напр. пропан.
-астения (по а- + гр. sthenos 'сила')
Втора съставна част на сложни думи - медицински термини за означаване 'липса на сила', напр. неврастения.
-ат (от лат. -atum, наст. за мин. страд. прич., ср. р.)
Наставка за образуване на химически термини - соли от киселини, напр. нитрат.
а (гр. а-), пред гласни ан- (an-).
Първа част на съставни думи от гръцки и латински произход със значение "не, без", напр. асиметрия, анархия.
а конто (ит. а conto)
Търг. За сметка на.
аба мн. аби.
1. Дебел вълнен плат.
2. Връхна мъжка дреха от този плат.
абаджия мн. абаджии.
1. Производител на аба.
2. Шивач на аба или търговец на аба и абени дрехи.
абажур мн. абажури, (два) абажура.
Похлупак, покривало на лампа обикновено от плат или стъкло.
абанос само ед.
Тропическо дърво с твърда черна дървесина, от която се изработват мебели, сувенири.
абанос (тур. abanoz от ар.)
Твърдо тропическо дърво с черна или червена дървесина. Diospyrus ebenus.
// Прил. абаносов.
абат мн. абати.
1. Игумен на католически манастир.
2. Католически свещенник.
абатиса мн. абатиси, ж.
Жена абат.
абатство мн. абатства. (лат. abbatia)
1. Католически манастир с принадлежащите му имоти.
2. Звание и длъжност на абат.
абдал мн. абдали, м.
Грубо. Глупак.
абдест (тур. abdest от перс.)
Обредно умиване на ръцете и краката преди молитва у мохамеданите.
абдикация (лат. abdicatio - "отказване")
1. Полит. Отказване от престол и владетелски права.
2. Прен. Отказване от права или задължения.
// Прил. абдикационен.
абдикирам абдикираш.
За монарх - отказвам се от престол или наследствено право на престол.
абдомен (лат. abdomen)
Мед. Корем.
// Прил. абдоминален.
абдуктор (лат. abductor по лат. abducto 'отвеждам')
Анат. За мускул - отвеждач.
аберация (лат. aberratio 'отклонение')
1. Видимо отклонение.
2. Прен. Отклонение от истината, заблуда.
//Прил. аберационен.
абецедар абецедарий. (лат. abecedarium по имената на първите четири букви от латинската азбука)
1. Буквар.
2. Прен. Новак, неопитен човек.
абзац мн. абзаци, (два) абзаца.
1. Отстъпът в началото на ред в писмен текст.
2. Писмения текст между два отстъпа.
абиоза (лат. abiosis по а- + гр. bios 'живот')
Мед. Вродена слабост на орган или система.
абис (фр. abysse от лат. abyssus, което от гр. abyssos 'бездна')
Геогр. Морска падина с дълбочина над 9000 м.
// Прил. абисален.
абитуриент мн. абитуриенти.
Випускник на средно училище.
аблатив (лат. ablativus 'отнемащ')
Грам. Падеж, изразяващ отношение на отделяне, средство, причина, място и др.
// Прил. аблативен.
аблация (лат. ablatio 'отнемане')
1. Геол. Свличане, отмиване на скална повърхност.
2. Намаляване на снежната или ледената покривка.
3. Мед. Отрязване, ампутация.
абнегация (лат. abnegatio 'отказ')
1. Книж. Отричане от лични изгоди, отказване от права.
2. Юр. Отменяване.
абнормен (по лат. ab 'от' + norma 'правило')
Мед. Разраснал се в повече, извъннормен.
аболиционизъм (амер. англ. abolitinism по лат. abolitio, -onis 'премахване')
1. Ист. Движение за премахване със закон на робството на негрите в САЩ през XVIII и XIX в.
2. Социол. Обществено движение за премахване на закон, традиция и пр.
// Прил. аболиционистически.
//Същ. аболиционист.
абонамент само ед.
1. Предплата за добиване на право за редовна услуга с определен срок на действие.
2. Самото право на редовна услуга.
абонат мн.абонати.
Лице което прави или използва абонамент.
абордаж (фр. abordage)
Мор. Прехвърляне от своя на неприятелски кораб при сражение.
// Прил. абордажен.
абориген мн. аборигени .
Туземец.
аборт мн. аборти.
1. Спонтанно или принудително преждевременно прекъсване на бременност.
2. Всеки отделен акт на прекъсване на бременноста.Тя има два спонтанни аборта.
абортивен (лат. abortivus 'недоносен, недоразвит')
1. Meд. Предизвикващ аборт.
2. Биол. Недоразвит.
абортирам абортираш, несв. и св.
Правя аборт.
абразив (фр. abrasifwo лат. abra-sivus 'изстъргващ')
Техн. Много твърдо вещество, често прахообразно, с което се изстъргва, полира или почиства чрез триене.
// Прил. абразивен.
абразия (лат. abrasio 'остъргване')
1. Мед. Изстъргване на заболяла тъкан.
2. Геол. Разрушаване на бреговата линия от морските вълни.
// Прил. абразионен.
абракадабра (лат. abracadabra, вероятно от гр. abrakos 'божество' + евр. dabar 'дума')
1. Магическа дума с предполагаема чудодейна сила.
2. Прен. Нещо безсмислено, неразбираемо.
абревиатура мн. абревиатури.
В езикознанието - съкратена сложна дума.
аброгация (лат. abrogatio 'отменяване')
Юр. Отменяване на закон или решение.
абсент (фр. absinthe 'пелин' от лат. absinthium, което от гр. apsinthion 'пелин')
Спиртна напитка, подправена с анасон и други треви.
// Прил. абсентен.
абсентеизъм (фр. absenteisme по absent от лат. absens, -ends 'отсъстващ')
Книж. Редовно отсъствие от задължителни заседания, събрания и др.
абсида (фр. abside по гр. apsis, Ados 'свод, арка')
Сводеста част на постройка, арка, сводеста ниша.
// Прил. абсиден.
абсолвент мн. абсолвенти.
Студент който завършва образованието си.
абсолвентка мн. абсолвентки.
Жена абсолвент.
абсолвирам (нем. absolvieren по лат. absolve 'освобождавам, отвързвам')
В католическата религия - опрощавам грехове.
абсолют (лат. absolutus 'съвършен, пълен, неограничен')
Филос. Вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог.
абсолютен абсолютна, абсолютно, мн. абсолютни.
1. Който е необвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен.
2. Пълен, неограничен, съвършен.
абсолютизирам (по лат. absolutus 'съвършен, пълен' + -ирам)
1. Книж. Правя безусловен, поставям като безусловно начало.
2. Отивам до крайност при обобщение.
// Същ. абсолютизация.
абсолютизъм (фр. absolutisme по лат. absolutus 'безусловен')
Полит. Държавен строй с неограничена еднолична върховна пласт.
- просветен абсолютизъм (ист.) - вид просветена монархия в Европа през втората половина на XVIII в.
абсолюция (лат. absolutio 'освобождаване, оправдаване')
1. Юр. Решение на съд за оправдаване по подсъдим.
2. Рел. Опрощване на греховете (у католиците).
абсорбент (лат. absorbens, -entis 'поглъщащ')
Хим. Мед. Вещество, имащо способността да поглъща газове, пари и др.
абсорбер (нем. Absorber по лат. absorbeo 'поглъщам')
1. Хим. Абсорбент.
2. Техн. Уред за поглъщане на химически или битови пари.
абсорбирам абсорбираш.
За вещество - притежавам свойството да поглъщам всуквам, попивам.
абсорбция мн. абсорбции.
В химията и физиката - процес на поглъщане, на всукване и усвояване.
абстиненция (лат. abstinentia)
1. Книж. Въздържане.
2. Мед. Особено състояние при алкохолици и наркомани вследствие на рязко отказване от алкохол и наркотик.
абстрактен абстактна, абстрактно, мн. абстактни, прил.
Отвлечен, неконкретен. Абстрактно понятие.
абстракционизъм (фр. abstraction-nisme по лат. abstractus 'отвлечен' + -изъм)
Изк. Формалистично направление в изкуството през XX в., което не изобразява перцептивния свят, а използва материалите, линиите и цветовете сами за себе си.
// Същ. абстракционист.
абстракция (лат. abstractio 'отделяне') Филос.
1. Мислено отделяне на съществените признаци на предмет или явление чрез изоставяне на несъществените и преходни.
2. Отвлечено понятие или обобщение.
// Същ. абстрактен.
абстрахирам (нем. abstrahieren по лат. abstraho 'отвличам, откъсвам')
Филос. Отделям съществените признаци от несъществените; извличам, отделям.
абстрахирам се абстрахираш се, несв. и св.; от какво.
Не вземам предвид, не вземам под внимание.
абсурд мн. абсурди, (два) абсурда.
Безсмислица, нелепост.
абсурден абсурдна, абсурдно, мн.абсурдни.
Който не съответства, на общото разбиране.
абсцес мн. абсцеси, м.
В медицината - натрупване на гной в органите и тъканите на човек или животно в резултат на възпалителен процес.
абсциса мн.абсциси.
В геометрията - хоризонтална координата, с която се определя положението на една точка в равнината.
авал (фр. aval от ар. hawala 'поръчителство')
Фин. Поръчителство по полица; гарантиране на платежа от трето лице, обикн. банка.
// Прил. авален.
авалист (по авал + -ист)
Фин. Лицето или учреждението, което дава авал.
авангард само ед.
1. Войскова част, която се движи пред главните сили.
2. Прен.Водеща обществена група.
// прил. авангарден, авангардна, авангардно, мн. авангардни.
авангардизъм само ед.
Общо название на направление в литературата и изкуството през XX в., което се характеризира с търсенето и налагането на нови, нетрадиционни изразни средства.
аванложа (рус. аванложа по фр. avant 'отпред' + logc 'ложа')
Театр. Ложа, допряна до сцената.
аванпост (фр. avant-poste no avant 'напред' + poste 'пост')
Воен. Предна стража на войска; преден пост.
аванс мн. аванси, (два) аванса.
1. Парична сума, която се дава или взема като предплата.
2. Прен. Преднина в спортно или друго състезание.
авансирам авансираш.
Давам аванс или подпомагам с аванс.
авансцена мн. авансцени.
Предната част от театрална сцена - от завесата дооркестъра или зрителите.
аванта мн. аванти.
Облага добита без труд и без заслуги.
авантаж Благоприятно положение което дава преднина, предимство.
авантурин (фр. aventurine, нем. Avanturin)
Минер. Минерал с тъмночервен до златистожълт цвят с включения от слюда, разновидност на кварца.
авантюра (фр. aventure)
1. Приключение.
2. Рисковано дело.
// Прил. авантюристичен.
// Същ. авантюризъм.
// Същ. авантюрист.
авантюризъм само ед.
Склонност към авантюри.
авари (лат. avares от тюрк.)
Ист. Изчезнало племе от тюркски произход, нападало Балканския п-в през VI в.
//Прил. аварски.
авария мн. аварии.
1. Сериозна повреда в машина, съоръжение, устройствао по време на работа или в движение.
2. Прен. Несполука, неуспех.
// прил. авариен, аварийна, аварийно, аварийни.
аватар (санскр. avatara)
1.Рел. В индуизма - име на различните инкарнации на боговете, особено на Вишну.
2. Прен. Метаморфоза, трансформация.
авгиев (по гр. собств. Augeias 'Авгий') В съчет. авгиеви обори:
1. В гръцката митология - замърсените в продължение на 30 години обори на цар Авгий, които Херкулес изчистил за един ден при един от своите подвизи.
2. Прен. Нещо крайно замърсено и занемарено.
авгит (нем. Augit по гр. auge 'светлина, блясък')
Минер. Вулканичен минерал със сиво-зелен или кафяво-черен цвят.
// Прил. авгитов.
авгур (лат. augur)
1. Ист. Древноримски жрец, предсказващ бъдещето по поведението на птиците; птицегадател.
2. Прен. Предсказател.
// Прил. авгурски.
август Осмия месец на календарната година.
// прил. августовски, августовска, августовско.
августинец (по лат. собств. Аugustinus Aurelius)
Монах от католическия орден на св. Августин.
// Прил. августински.
авджия мн. авджии.
Остар. Ловец.
авеню мн. авенюта.
Широка улица с дървета или сгради от двете страни; булевард.
авер мн. авери.
Разг. Другар, приятел.
авеста (фр. Avesta, нем. Avesta от перс.)
Свещена книга на маздеизма, религия, основана от Зороастър през X в. пр. Хр. и разпространена в Персия, Иран и Индия.// Прил. авестийски.
авиатор мн. авиатори.
Пилот, летец.
авиация мн. авиации.
1. Въздушните средства за придвижване; въздушен флот.
2. Въздухоплаване.
авизо само ед.
В банковото дело - писмено съобщение до адресанта за извършени търговски или банкови операции от негово име.
авикултура (по лат. avis 'птица' + cultura 'отглеждане')
Науч. Птицевъдство.
авио- Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение авиационен.
авирулентен (лат. avirulentus по а- + лат. virulentus 'отровен')
Мед. За микроб - лишен от вирулентност, от способност да причини заболяване.
авитаминоза В медицината - заболяване причинено от недостатъчно количество витамини в храната.
авлига мн. авлиги. Прелетна пойна птичка с жълти пера и черни крила и опашка.
авоари само мн.
Налична парична сума по сметка на вложителя в банка или друго кредитно учреждение.
авокадо (исп. avocado, avogado от амер. исп. aguacate, което от ацт.)
Бот. Тропическо дърво и плодът му - едър, зелен, с вкус на краве масло.
Авраам (евр. Abraham)
Библ. Еврейски първоучител (XIX в. пр. Хр.), основател на монотеизма, завел народа си в Ханаан (Финикия), родоначалник на арабите чрез сина си Исмаил от робинята му Агар и на евреите чрез Исак - от съпругата му Сара. Авраамов.
- Авраамов дом -
а) (книж.) храм, църква,
б) (разг.) - дом, в който всеки може да влиза и да пребивава.
Аврора (лат. Aurora)
1. Мит. В римската митология - богиня на зората (съотв. на гр. Еос).
2. Прен. Пост. Зора.
австрален (лат. australis)
Книж. Южен.
австралопитек (по лат. australis 'южен' + гр. pithekos 'маймуна')
Палеонт. Вид човекоподобна маймуна, намерена като изкопаемо в Южна и Източна Африка, датираща от преди 3,5 до 5 милиона години.
автентичен автентична, автентично, автентични.
Който е основан на първоизточници; същински, достоверен.
//същ. автентичност.
авто Първа съставна част в съкратени сложни думи с значение:
1. Автоматичен: автоконтрол, автопилот, автопуск.
2. Автомобилен, автобаза, автогара, автомагистрала.
авто Първа съставна част с сложни думи със значение свой, собствен, само- , напр. автобиография, автогол, автопортрет.
автобиография (по авто + гр. bios 'живот' + grapho 'пиша')
1. Съчинение, в което авторът описва живота си.
2. Кратко описание на собствения живот и дейност.
// Прил. автобиографичен.
автобус мн. автобуси, (два) автобуса.
Многоместен автомобил за превоз на пътници.
// прил. автобусен, автобусна, автобусно, мн. автобусни.
автоваксина (лат. autovaccinum по авто + ваксина)
Мед. Ваксина от микроби на болния, върху когото ще се прилага.
автогамия Самооплождане или самоопрашване.
автогенеза само ед.
Самозараждане.
автогенен (гр. autogenes)
Книж. Самовъзникващ.
автогол мн. автоголове, (два) автогола.
1. Гол, който играча вкарва в собствената си врата.
2. Прен. Трудно положение, неприятност която сам си причинявам.
автограф мн. автографи, (два) автографа.
Саморъчен надпис и подпис или само подпис.
автография (по авто + -графия)
1. Печ. Ръчно нанасяне на текст или фигури върху цинкова плоча за литографско отпечатване.
2. Точно писмено възпроизвеждане на ръкопис.
// Прил. автографичен и автографйчески.
автодидакт (гр. autodidactos)
Ост. Самоук, самообразован човек.
автодидактика (по авто + гр. didacticos 'поучаващ')
Самообразование.
// Прил. автодидактичен и автодидактически.
автокар мн. автокари, (два) автокара.
Малка товарна кола за обслужване на цехове, гари и др.
автокаско (по авто + ит. casco 'застраховка на превозно средство')
Икон. Застраховка на автомобил с пълни гаранции.
автокатализа (по авто-' + гр. katalysis 'разпадане')
Хим. Ускоряване на химическа реакция под влияние на продукти от реакцията, действащи като катализатор.// Прил. автокаталитичен.
автокефален автокефална, автокефално, мн. автокефални.
Който е с независима църковна власт.
автокефалия (по авто- + гр. kephale 'глава')
Църк. Независимост на една православна цьрква от друга.
// Прил. автокефален.
автоклав (по авто-1 + лат. clavis 'ключ')
Техн. Херметически затварящ се металически съд за стерилизация.// Прил. автоклавен.
автократ (гр. autokrates по авто- + kratos 'сила, власт')
Абсолютен монарх, самодържец.
автократор (гр. autokrator по авто- + kratos 'сила, власт')
Автократ.
автокрация мн. автокрации.
Самодържавие; управление с неограничена власт на едно лице.
автомат мн. автомати, (два) автомата.
1. Устройство или механизъм, които изпълняват многократно една и съща работа без посредствено участие на човека. Телефонен автомат.
2. Индивидуално автоматично стрелково оръжие; шмайзер.
автоматизация Внедряването и употебата на автоматични машини в производството.
автоматизирам автоматизираш.
Внедрявам и употребявам автоматични машини в производството. - автоматизирам се. Превръщам се в автомат; върша нещо механично, безсъзнателно.
автоматизъм (фр. automatisme, нем. Automatismus по гр. automatismos 'самопроизволност')
Псих. Изпълнение на действия механично, безсъзнателно.
автоматика (нем. Automatik по гр. automates 'самодвижещ се')
1. Дял от техниката, който се занимава с автоматичните процеси в производството.
2. Съвкупност от машини автомати.
автоматичен автоматична, автоматично, мн. автоматични.
1. Който действа като автомат или с помощта на автомат.
2. Който се е автоматизирал; механичен, безсъзнателен.
автомобил мн. автомобили, (два) автомобила.
Кола със собствен двигател за превоз на хора и товари по безрелсов път.
//прил. автомобилен, автомобилно, автомобилни.
автомобилист мн. автомобилисти.
Лице което има право да управлява автомобили.
автомонтьор мн. автомонтьори.
Монтьор на автомобили.
автоморфен (по авто + гр. morphe 'форма')
Минер. За кристал - който има собствена кристална форма.
автономен автономна, автономно, мн. автономни.
Който има автономия.
// същ. автономност.
автономия мн. автономии.
Самоуправление; независимост, самостоятелност.
автопилот мн. автопилоти, (два) автопилота.
Устройство за автоматично управление на летателна машина.
автопластика (лат. autoplastica по авто + пластика)
Мед. Хирургическа операция на разрушена част от организма чрез присаждане на тъкани от самия него.
автор мн. автори.
Създател на произведение, изобретение и подобни.
// прил. авторски.
автореферат мн. автореферати, (два) автореферата.
Кратко изложение по научно изследване, подготвено от самия автор.
авторизирам авторизираш.
Одобрявам превода или адаптация на свое произведение.
авторитарен авторитарна, авторитарно, мн. авторитарни.
Който се основава на безприкословно подчинение.
авторитаризъм (фр. autoritarisme по лат. auctoritas 'пълна власт')
Полит. Авторитарно управление.
авторитет мн. авторитети, (два) авторитета.
Общопризнато значение, влияние.
авторитетен авторитетна, авторитетно, мн. авторитетни.
1. Който има авторитет.
2. Който заслужава доверие.
3. Който не допуска възражение.
авторка мн. авторки.
Жена автор.
авторство Принадлежност на призведение на неговия автор.
автосервиз мн. автосервизи, (два) автосервиза.
Предприятие за ремонт и техническо обслужване на автомобили.
автостоп мн. автостопове, (два) автостопа.
1. Автоматична спирачка.
2. Безплатно придвижване на лице, което спира минаващ край него автомобил с вдигане на ръка или специален жест.
автосугестия (по авто- + сугестия)
Псих. Самовнушение.
// Прил. автосугестивен.
автотомия (по авто- + -томия)
Биол. Спонтанно откъсване на крайници и други части на тялото при някои животни като самозащита.
автотрофия (по авто-' + -трофия)
Биол. Самоизхранване непосредствено от неорганичните вещества.
// Прил. автотрофен.
автофагия (по авто- + -фагия)
1. Книж. Самоизяждане.
2. Биол. Поддържане на живота от собствения организъм.
автохипноза (по авто- + хипноза)
Псих. Самохипнотизиране.
автохтони (гр. autochthon по авто-' + chthon 'земя')
1. Коренни жители на дадена страна или място.
2. Биол. Животни или растения, обитаващи местата, където се е породил видът им.
//Прил. автохтонен.
авункулат (по лат. avunculus 'вуйчо')
Ист. Обичай у някои народи вуйчото да се грижи много повече за сестрините си, отколкото за своите деца - като остатък от матриархата.
ага мн. аги.
Истор. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин.
агава (лат. agave по гр. agauos 'възхитителен')
Бот. Многогодишно мексиканско растение, от чийто сок се получава алкохолната напитка текила, а от листата му - здрави негниещи влакна за въжета. Agave americana.
агалактия и агалаксия (лат. agalactia от гр. agalaktia по а- + galaktikos 'млечен')
Мед. Липса или спиране на кърма при родилките.
агалар (тур. agalar, мн. от aga)
Аги, господари (мн.).
агамия (гр. agamia)
1. Биол. Безбрачие.
2. Безполово размножаване от част от майчиния организъм.
// Прил. агамен и агамичен.
агамогония (по гр. agamos 'безбрачие' + gonos 'раждане')
Биол. Безполово размножаване на низшите организми чрез делене или пъпкуване.
агар-агар (от малайс.)
Хим. Органичен желеобразен продукт, получен от червени водорасли и използван като хранителна среда за микроорганизми в лабораториите, а в сладкарството - като заместител на желатина.
агарянец мн. агарянци.
Остар. Неверник турчин. (неодобрително название на турците защото не са християни).
агарянин мн. агаряни.
Агарянец.
агенда (лат. agenda 'което трябва да се направи')
Бележник за вписване на предстоящи задачи.
агент мн. агенти.
1. Предстваител на учреждение, фирма и др., който изпълнява служебни поръчки и действа от името на своята организация.
2. Лице, което действа за осъществяване на нечии интереси.
3. Сътрудник на тайни служби (полиция, разузнаване).
агентство (по лат. agens, -entis 'действащ')
Представителство на учреждение, фирма, което изпълнява поръчките му.
агентура мн. агентури.
Разузнавателна служба или съвкупността от лицата на една разузнавателна служба.
// прил. агентурен, агентурна
агенция мн. агенции.
Представителство на учреждение, предприятие, фирма или под.
агио- (гр. agio-)
Първа съставна част на сложни думи със значение 'свят', напр. агиология.
агиографи (по агио- + -граф)
Църк. Жития на светци.
агиография Вид религиозна литература за живота на провъзгласените от църквата светци.
агитатор мн. агитатори.
Лице, което се занимава с агитация.
агитаторка мн. агитаторки.
Жена агитатор.
агитация Дейност за политическо или идеологическо въздействие върху обществото или части от него.
агитирам агитираш.
1. Занимавам се с агитация.
2. Убеждавам, увещавам.
агитка мн. агитки.
1. Остар. Музикално или литературно произведение с агитационен характер, изпълнявано публично.
2. Остар. Кратко печатно произведение с агитационно съдържание.
3. Група лица които вършат агитация или активно подпомагат някого при агитиране.
агломерат (по лат. agglomeratus 'навит на кълбо')
1.Геол. Неспоена скала, съставена от едри скални и минерални късове, предимно от вулканичен произход.
2. Метал. Късове руда, получени чрез агломерация.
3. Прен. Сбор от нееднородни части, конгломерат.
агломерация мн. агломерации.
1. В металургията - свързване в късове на ситни руди чрез спичането им в металургични пещи.
2. Голям градски център заедно с урбанизираните под негово влияние съседни селища, обвързани икономичаски.
// прил. агломерационен.
аглутинация (лат. agglutinatio 'прилепване')
1. Език. Начин на образуване на производни думи и граматични форми чрез механическо присъединяване на еднозначни афикси към корена.
2. Мед. Явление, при което се струпват в купчина бактерии, клетки и др. под влияние на противотела - аглутинини, налични в здравото тяло или образувани при инфекции.
// Прил. аглутинирам.
агне мн. агнета.
Рожба на овца.
// същ.умал. агънце, мн. агънца.
//прил. агнешки.
агнец само ед.
1. Агне което се принаця в жертва.
2. Прен. Изкупителна жертва.
3. В църквата - кръстово изображение върху нафора.
агностицизъм (по а- + гр. gnosis 'знание')
Философски възглед, който отрича познаваемостта на обективната действителност.
агня се агниш се, мин. св. агних се.
За овца - раждам агне.
агонизирам агонизираш.
В агония съм.
агония мн. агонии.
Предсмъртно състояние на организма; предсмъртни страдания, мъки.
агора (гр. agora)
1. Ист. Народно събрание в др. Гърция.
2. Разш. Главен площад в древногръцки град, търговско, обществено и политическо средище.
агорафобия (лат. agoraphobia по гр. agora 'пазар, площад' + -фобия)
Мед. Душевно разстройство, изразяващо се в страх пред открито широко пространство и от преминаване през безлюдни широки площади и улици.
агравация (лат. aggravatio по лат. aggravo 'утежнявам, влошавам') Мед.
1. Съзнателно преувеличаване на субективни явления.
2. Влошаване на болест.
аграрен аграрна, аграрно, мн. аграрни.
Който се отнася до земеделието, до селското стопанство. Аграрна политика.
агрегат мн. агрегати, (два) агрегата.
Няколко разнотипни машини или устройства, съединени в едно цяло за съвместна работа. Доилен агрегат.
// прил. агрегатен, агрегатна, агрегатно, мн.агрегатни. Агрегатно състояние. Състояние на вещество, което може да бъде в четири вида.
агрегация (фр. agregation от лат. aggregatio) Книж.
1. Конкурс във Франция за назначаване на редовни преподаватели в лицей или факултет.
2. Физ. Съединение на еднородни части.
агреже (фр. agrege)
Научна степен във Франция, даваща право да се преподава в лицей или факултет.
агреман Официално дадено съгласие на една държава да приеме като дипломатически представител лице, предложено от друга държава.
агресивен агресивна, агресивно, мн.агресивни.
1. Който се отнася до агресия.
2. Враждебен, нападателен.
//същ. агресивност, агресивността.
агресия само ед.
1. Въоръжено нападение на една държава срещу друга с грабителска или завоевателна цел.
2. Прен. Настъпление, нападение.
агресор мн. агресори, (два) агресора.
Държава, която осъществява агресия или провежда агресивна политика.
агрикултура (лат. agricultura от ager 'нива' + cultura 'обработване')
Земеделие, селско стопанство.
агро- (гр. agro-)
Първа съставна част на сложни думи със значение 'агрономически', напр. агрономия.
агробиология (по агро- + биология)
Агр. Наука за общите биологически закономерности в растениевъдството и животновъдството.
// Прил. агробиологичен и агробиологически.
// Същ. агробиолог.
агрокултура Земеделие, селско стопанство.
агромелиоративен (по агро- + мелиоративен)
Агр. Отнасящ се до подобрение на почвата.
агрометеорология (по агро- + метеорология)
Агр. Наука за влиянието на метеорологичните условия върху селскостопанското производство.
// Прил. агрометеорологичен.
агроном мн. агрономи.
Специалист по агрономия.
агрономия Наука за земеделието, за селското стопанство.
агрономка мн. агрономки. Жена агроном.
агъл мн. агъли, (два) агъла.
Диал. Заградено място за овце; кошара, къшла.
ад адът, ада, мн.адове, (два) ада.
1. Според религиозните представи - мястото където душата на грешника след смъртта му се подлага на вечни мъки; пъкъл, преизподня.
2. Прен. Крайно мъчително душевно състояние.
адажио 1. Нареч. За темпо в музиката - бавно, полека.
2. Същ. мн. адажия. Музикално произведение или негова част, изпълнявана в бавно темпо.
адамизъм (фр. adamisme по евр. собств. Adam 'Адам')
Ист. Доктрина на някои еретици, които са се появявали голи на събрания, за да покажат чистата невинност на Адам при създаването му.
адамит (фр. adamite по евр. собств. Adam 'Адам') Ист.
1. Член на християнска секта, появила се през II в., която учела, че всички хора се раждат равни и невинни и отричала всяка църковна йерархия и обредност.
2. Привърженик на такава религиозна секта в България през XIV в.
// Прил. адамитски.
// Същ. адамитство.
адамлък (тур. adamlik) Ост.
1. Човещина.
2. Отделение за мъже в турска къща.
адамов (по евр. собств. Adam 'Адам')
Който се отнася до Адам - първия човек според Библията.
адамова глава:
а) изображение на череп с две кръстосани под него кости като символ на смъртта;
б) (зоол.) - голяма нощна пеперуда с подобна окраска.
адамова ябълка (анат.)
- издадена предна част на гръкляна при мъжете.
адаптация само ед.
1. Спец. В биологията - приспособяване на организъм, същество или негов орган към изменящи се условия на средата.
2. Пригаждане на текст с оглед на неговото предназначение, за да се направи по-достъпен или за да се осъществи по-лесно.
адаптер (нем. Adapter от англ. adapter)
Физ. Устройство за съгласуване на схеми с различни скорости на протичащите в тях електрически процеси.
адаптирам адаптираш.
Извършвам адаптация; приспособявам, нагаждам. - адаптирам се.
адаптор (по лат. adapto 'приспособявам') Физ.
1. Електромагнитен уред за възпроизвеждане на звукови записи.
2. Приспособление, което служи за свързване на електроуред с контакт, неотговарящ на щепсела му.
3. Всяко устройство, което служи за приспособяване, нагаждане.
адаш мн. адаши.
Съименник.
адвент (лат. adventus 'идване')
Рел. Второ пришествие.
адвентизъм (англ. adventism по лат. adventus 'идване')
Рел. Протестантско учение, което проповядва скорошното настъпване на Второто пришествие и края на света.
// Прил. адвентистки.
// Същ. адвентист.
адвентист мн. адвентисти.
Привържаник на протестантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос и края на света.
адвентистка мн. адвентистки.
Жена адвентист.
адвенчър (англ. adventure 'приключение')
1. Икон. Рисков проект или предприятие.
2. Инф. Компютърна игра, при която играчът изпълнява роля в история с приключения.
адвербиален (лат. adverbialis по ad 'при' + verbum 'глагол')
Грам. Който има качества на наречие.
адвокат мн. адвокати.
1. Юрист, чиято професия е да бъде защитник на страна в съдебен процес или да дава консултации по юридически въпроси.
2. Прен. Лице което се явява защитник на някого.
// прил. адвокатски, адвокатска, адвокатско, мн. адвокатски.
адвокатура само ед.
Адвокатите като цяло.
адекватен адекватна, адекватно, мн. адекватни.
Който напълно съответства; еднакъв, равнозначен, тъждествен.
аден- (гр. aden 'жлеза')
Първа съставна част на сложни научни термини със значение 'жлеза'.
аденалгия (по аден- + -алгия)
Мед. Болка в жлезите.// Прил. аденалгичен.
аденоид (по аден- + -оид)
Мед. Болезнен израстък в носно-гърлената кухина - лимфатичен възел; трета сливица.
// Прил. аденоиден.
адепт мн. адепти.
Привърженик, последовател на някакво учение.
адет мн. адети, (два) адета.
1. Обичай, ред установен като норма в дадена среда или колектив.
2. Навик, нрав на човек или животно.
аджамия мн. аджамии, прил.
Разг. Който е неопитен, неумел, несръчен.
аджеба Разг. За подчертаване на недоумение, съмнение и учудване; всъщност, наистина, чудно.
адиективен (лат. adjectivus)
Грам. Който е свойствен на прилагателното.
адикция (англ. addiction)
Книж. Робуване на вредни навици.
адио Разг. Сбогом.
адипоза (лат. adiposis по лат. adeps, adipis 'тлъстина, мас' + оза)
Мед. Затлъстяване.
// Прил. адипозен.
адитивен (лат. additivus)
Който се прибавя.
// Същ. адитивност.
администратор мн. администратори.
1. Длъжностно лице, което участва в управлението.
2. Разг. Лице от административния обслужващ персонал.
администраторка мн. администраторки.
Жена администратор.
администрация само ед.
1. Органите на изпълнителната държавна власт, на управлението на учреждения, фирми, предприятия.
2. Длъжностните лица в управлението като цяло, вкл. обслужващият персонал.
// прил. административен, административна, административно, мн. административни.
администрирам администрираш.
1.Управлявам, ръководя.
2. Пренебр. Управлявам бюрократично, формално, без да навлизам в същината на работата.
адмирал мн. адмирали.
Висше звание в командния състав на военноморските сили и лице, което има това звание. // прил. адмиралски, адмиралска, адмиралско.
адмиралство Звание на адмирал.
адмиралтейство (рус. адмиральтейство от хол. admiraliteit) Мор.
1. Място за строеж, ремонт и съоръжаване на кораби.
2. Висш орган за управление на морските сили.
3. Зданието, в което се помещава такъв орган.
адмирация мн. адмирации.
Възхищение, почит, подкрепа.
адмирирам адмирираш.
Изразявам адмирации.
Адонис (гр. собств. Adonis по финик. Adon 'бог на умиращата и възраждащата се растителност')
1. Мит. Красив момък, обикнат от Афродита и превърнат от нея в цвете, след като бил смъртно ранен от преобразения на глиган Арес.
2. Поет. Разш. Красив момък.
адоптатор (лат. adoptator)
Юр. Осиновител.
адоптация и адопция (лат. adoptatio, adoptio)
Юр. Осиновяване.
// Прил. адоптивен.
адорация (лат. adoratio)
1. Църк. Поклонение, обожаване.
2. Прен. Обожание.
// Прил. адоратор.
адреналин само ед.
1. Спец. В медицината - хормон от надбъбречната жлеза с важно значение при обмяната на веществата.
2. Лекарството заместител на този хормон в организма.
// прил. адреналинов, адреналинова, адреналиново, мн. адреналинови.
адрес мн. адреси, (два) адреса.
1. Надпис на писмо, колетна пратка, телеграма и под., чрез който се посочва местонахождението на получателя.
2. Местонахождение, местожителство.
// прил. адресен, адресна, адресно, мн. адресни.
адресант мн. адресанти.
Лице, което адресира; подател, отправител.
адресат мн. адресати.
Лице, до което се адресира; получател.
адресирам адресираш.
1. Написвам адрес.
2. Изпращам на определен адрес.
3.Отправям се, обръщам се устно или писмено.
адресник мн. адресници, (два) адресника.
Книга, тефтер или бележник с адреси.
адски адска, адско, мн. адски.
1. Който се отнася до ада; пъклен.
2. Прен. Мъчителен, непоносим, ужасен.
адсорбция (лат. adsorptio по ad-sorbeo 'поглъщам')
Хим. Поглъщане на пари от някакъв газ или на разтворени вещества от някаква течност с повърхностния слой на друго тяло.
// Същ. адсорбирам.
адстрат (нем. Adstrat)
Език. Език на пришълци, който е оказал влияние върху езика на местните жители и се е съхранил като малцинствен език.
адхезия (по лат. adhaesio 'прилепване')
Физ. Хим. Сила на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допир.// Прил. адхезионен.
адюнкт (нем. Adjunkt по лат. adiunctus 'присъединен')
1. Воен. Асистент във военно учебно заведение, който се готви за преподавател във висше военно училище.
2. Книж. Помощник, заместник на длъжностно лице.
адютант мн. адютанти.
Офицер, назначен да извършва преки услуги на по-висш началник и да го подпомага в работата.
// прил. адютански, адютантска, адютанско.
аед (фр. aide от гр. aoidos)
Странстващ поет от Омировата епоха, изпълняващ песни за героите и боговете в акомпанимент на лира.
аерация (фр. aeration по гр. аеr 'въздух')
Книж. 1. Проветряване.
2. Мед. Въздухолечение чрез дишане на открито.
//Прил. аерационен.
аеро - Първата съставна част от сложни думи със значение авиационен, въздушен.
аеро- (по гр., лат. аег 'въздух')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'въздушен, въздухоплавателен', напр. аерогара, аеростат и др.
аероб (по аеро- + гр. b(ios) 'живот')
Биол. Организъм, който се нуждае от кислород, за да живее.// Прил. аеробен.
аеробика само ед. Система от гимнастически упражнения, които се изпълняват енергично в ритъма на бърза музика.
аеробиоза (лат. aerobiosis по аеро- + гр. biosis 'средство за живот')
Биол. Живот за сметка на атмосферния кислород.
аеробус (фр. aerobus по аеро- + лат. (omni)bus 'за всички')
Транспортен свръхзвуков самолет за 400—500 пътници.
// Прил. аеробусен.
аерогара мн. аерогари, ж.
Летище; гара на гражданската авиация.
аеродинамика (по аеро- + динамика)
Физ. Клон от механиката на флуидите, в който се разглеждат действащите във въздушна среда сили и свързаните с тях движения на въздуха и присъствие на твърдо тяло.
//Прил. аеродинамичен.
// Същ. аеродинамичност.
аерозоли (по аеро- + гр. solos 'маса, вещество')
Хим. Нееднородни разпръскващи се системи ми твърдо или течно вещество или въздуха.
// Прил. аерозолен.
аеромантия (по аеро- + гр. manteia 'гадателство')
Книж. Гадаене на бъдещето по промените ни времето, на атмосферните явления.
аеромеханика (по аеро- + механика)
Дял от механиката, който изучава движението и равновесието на въздуха и другите газове и движението и равновесието на твърдите тела във въздуха.
// Прил. аеромеханичен.
аеронавигация и аеронавтика (по аеро- + навигация)
Ав. Въдухоплаване.
//Прил. аеронавигационен.
// Същ. аеронавт.
аероплан мн. аероплани, (два) аероплана.
Остар. Самолет.
аеропоника (по аеро- + гр. ponos 'работа')
Отглеждане на растения без почва, чрез впръскване на хранителен разтвор в корените им.
аеростат (фр. aerostat по аеро- + гр. statos 'стоящ')
Ав. Летателен апарат, напълнен с лек газ, който се издига чрез подемната сила на газа; балон.
аеротакси (по аеро- + такси)
Ав. Малък самолет, наеман като такси от пътника.
аеротерапия (фр. aerotherapie по аеро- + терапия)
Мед. Лечение чрез излагане на тялото на открито за укрепване на организма.
аеротропизъм (по аеро- + гр. trope 'обръщане')
Бот. Свойство на растенията да се насочват към въздуха за повече кислород.
аерофагия (лат. aerophagia по аеро- + -фагия)
Мед. Гълтане на въздух, проникващ в стомаха.
ажио (фр. agio по ит. aggio)
Фин. Разликата между паритета {номиналната стойност) и по-високата номинална пазарна стойност на ценните книжа, изразена като процент от паритета.
ажиотаж (фр. agiotage по ит. aggio 'ажио')
Фин. Изкуствено понижаване или повишаване цената на борсови ценни книжа със спекулативна цел.
ажур мн. ажури, (два) ажура.
Вид бродерия върху изнищен плат.
// прил. ажурен, ажурна, мн. ажурни.
ажур Разг. Навреме и точно изпълнено; в ред, в изправност. Всичко е ажур.
аз мене, мен.
Употребява се за самопосочване от лицето, което говори.
Азазел (стевр.)
В еврейската религия - водачът на въстаналите синове на бога.
азалия и азалея (лат. Azalea от гр. azaleas 'сух')
Бот. Декоративно растение от рода Rhododendron с кичести бели, розови или червени цветове.
азбест само ед.
Влакнест силикатен материал със сив цвят,от който се произвеждат огнеупорни материали и изделия.
// прил. азбестов.
азбука мн. азбуки.
Съвкупност от буквите, приети в дадена писменост разположени в определен ред.
азбучен азбучно, азбучно, мн. азбучни.
1. Който се отнася до азбука.
2. Прен. Основен, добре известен; първоначален, елементарен, прост.
азбучник мн. азбучници, (два) азбучника.
Тетрадка, тефтер или бележник, в който имена или предмети са вписани по азбучен ред.
азимут (фр. azimut по ар. az-sumut 'пътеки')
1. Aстрон. Ъгъл между плоскостта на меридиана на дадена точка и вертикалната плоскост, минаваща през наблюдаваното светило, с който се определя положението му.
2. Геод. Хоризонталният ъгъл в точката на стоене между геодезическия север и посоката на обекта.
// Прил. азимутен.
азмак мн. азмаци, (два) азмака.
Диал. Мочур, тресавище.
азот само ед.
Спец. Химически елемент - безцветен газ, преобладаващата съставна част на въздуха.
// прил. азотен, азотна, азотно, мн. азотни. Азотни торове.
азотобактерия (по азот + бактерия)
Микробиол. Бактерия, която живее свободно в почвата и я обогатява с азотни вещества за растенията, като усвоява азот от въздуха.
азур (нем. Azur, фр. azur 'лазур' по ар. lazaward 'лазурит' от перс.)
Хим. Синя анилинова боя, използвана при микроскопските изследвания за оцветяване на микроорганизми.
азурит (нем. Azurit, фр. azurite от ар.)
Хим. Кристалинен минерал, от който се получава мед, медни съединения и синя боя.
Аид (гр. Aides)
1. В гръцката митология - бог на подземния свят; Ад, Хадес.
2. Прен. Подземно царство, ад.
ай междум.
1. За изразяване на неприятна изненада или уплаха.
2. За изразяване на внезапно усещане за болка; ох.
айвания мн. айвании.
Зимен сорт ябълка с жълто-червен цвят и сладък вкус.
айлант (лат. ailanthus от индонез. aylanto 'небесно дърво')
Бот. Едро дърво с перести като на орех листа, което расте много буйно и мъчно се изкоренява.
айнщайний (по собств. A. Einstein, немски физик (1879-1955)
Хим. Радиоактивен елемент от групата на актинидите, зн. Es, пор. н. 99, получен по изкуствен начин.
айол (тур. ayol 'ей ти, слушай')
Разг. Синко.
айран мн. айрани, (два) айрана.
Кисело мляко разбито с студена вода.
айсберг мн. айсберги, (два) айсберга.
Плаваща ледена планина, откъсната от полярен ледник.
айскафе (нем. Eiskaffee)
Кафе, което се поднася със сладолед.
академизъм (фр. academisme по лат, academia от гр. akademeia)
1. Книж. Придържане към установени традиции в науката и изкуството.
2. Чисто теоретична, откъсната от практиката насока в научните и учебни занимания.
3. Изк. Направление и изобразителните изкуства, възикнало през XVI в. в Италия и в други страни през XVII-XIX в., което догматизира външните страни на античното и ренесансовото изкуство.
академик мн. академици, (два) академика.
Редовен член на академия на науките.
академичен академична, академично, мн. академични.
1. Академически.
2. Който се придържа към установилата се традиция в университетите; строго научен, образцов, съвършен.
академически академическа, академическо, мн. академически.
1. Който се отнася до академия.
2. Учебен (по отношение на университет).
академия мн. академии.
1. Висше учреждение за наука, литература, изкуство.
2. Название на висше учебно заведение за наука или изкуство.
акажу (фр. acajou от бразил. acaju)
Бот. Тропическо дърво с червена дървесина, от която се изработват скъпи мебели. Anacardium occidentale.
акант (лат. acanthus от гр. akanthos 'бодливо дърво')
1. Бот. Южно декоративно растение с големи нарязани листа.
2. Арх. Орнамент във вид на акантов лист коринтски капител.
акари (лат. acarus от гр. akari 'червеи')
Зоол. Разред микроскопични безгръбначни от класа паякообразни, често паразити.
акарида (лат. acarida от rp.akaris, -idos 'червей')
Мед. Кърлеж, причинител на краста.
акация мн. акации.
Бодливо дърво от семейството на пеперудоцветните с бели ароматни цветове; салкъм.
// прил. акациев, акциева, акациево, мн. акациеви.
акваланг мн. акваланги, (два) акваланга, м.
Спец. Апарат за дишане под вода.
аквалангист мн. аквалангисти.
Лице което плува с акваланг.
аквамарин (нем. Aquamarin по лат. aqua 'вода' + marinus 'морски') Минер.
1. Синьозеленикав минерал, разновидност на берила.
2. Скъпоценен камък със синьозелен цвят.
3. Синьозелен цвят.
// Прил. аквамаринен.
акварел мн. акварели, (два) акварела.
1. Водна боя за рисуване.
2. Картина, нарисувана с водни бои.
// прил. акварелен, акварелна, акварелно, мн. акварелни.
аквариум мн. аквариуми, (два) аквариума.
Стъклен съд с вода или изкуствен водоем, в който се развъждат риби, водни животни и растения с изследователска или декоративна цел.
акватинта (ит. aquatinta от лат. aqua tincta 'оцветена вода')
Худ. Гравюра, при която образите се нанасят на лакирана метална плоча с неколкостепенно разяждане с киселина на участъците с изтрит лак, за да има отпечатъкът ефект на размит туш.
акватория само ед. Воден участък.
акведукт (лат. aquаеductus 'водопровод')
Техн. Мостово съоръжение с водопровод.
акинезия (лат. acinesia от гр. akinesia)
Мед. Неподвижност, парализа.
акламация Възторжени възгласи и шумни, продължителни ръкопляскания като израз на одобрение и въодушевление.
акламирам акламираш.
Поздравявам с акламации.
аклиматизация (лат. acclimatisatio по лат. ac 'при' + гр. klima, -atos 'климатичен пояс')
Приспособяване към нови климатични условия.
// Прил. аклиматизирам.
аклиматизирам аклиматизираш.
Приспособявам се към нови климатични условия.
акме (лат. acme от гр. akme 'връхна точка, острие')
Мед. Криза в развитието на болест; най-висока точка на температурна крива.
акне само ед.
В медицината - кожно заболяване с образуване на гнойни мехурчета поради възпаление на мастните жлези.
ако съюз. За въвеждане на подчинено изречение, което показва условието, при спазването на което едно действие може да се осъществи или не е можело да се осъществи.
аколада (фр. accolade по лат. ad 'при' + collum 'врат')
1. Ист. Обредно докосване с плоската страна на меч, придружено с лека прегръдка, при посвеща-ване на нов рицар.
2. Скобка за съединяване на два или повече редове или петолиния ({).
аколит (фр. acolyte от срвеклат. acolytus, което по гр. akolythos 'последовател')
Ост. Съучастник, сподвижник.
акомодация само ед.
Приспособяване. • Акомодация на окото. Спец. Способност на окото да се приспособява за виждане на предмети, намиращи се на различно разстояние от него.
акомодирам акомодираш.
Приспособявам.
акомпанимент мн. акомпанименти.
Музикален съпровод.
акомпанирам акомпанираш.
Правя, изпълнявам акомпанимент.
акорд мн. акорди, (два) акорда.
В музиката - съчетание на няколко музикални звука с различна височина, които образуват звуково единство; съзвучие.
акорд мн. акорди.
Съгласие, договор. Работа по предварително споразумение за заплащане според обема на работата, а не според времетраенето и.
акордеон мн. акордеони, (два) акордеона.
Музикален инструмент с мях, клавиатура за дясната ръка и с няколко реда копчета за лявата.
// прил. акордеонен, акордеонна, акордеонно, мн. акордеонни.
акордеонист мн. акордеонисти.
Музикант, който свири на акордеон.
акордирам акордираш.
Настройвам пиано, клавесин или друг музикален инструмент.
акостирам акостираш.
За кораб - спирам на брега.
акран мн. акрани, м.
Остар. Разг. Връстник.
акредитация мн. акредитации.
Доверие; официално призвание.
// прил. акредитационен.
акредитив В банковото дело - документ ,който съдържа пазпореждане на едно кредитно учреждение до друго за изплащане на определена сума на някого при определени условия
акредитирам акредитираш.
1. Назначавам за дипломатически представител в чужда страна.
2. Официално упълномощавам да ме представлява и да работи за мене.
3. Извършвам акредитация; доверявам, поверявам.
4. Откривам кредит; издавам акредитив.
акрил (англ. acryl)
Вид синтетично влакно.
акрили (по лат. acer, acris 'остър' + -ил)
Хим. Прозрачни или матови пластмаси - заместители па стъклото.
акробат мн. акробати.
Цирков артист или спортист, който се занимава с акробатика.
акробатика само ед.
Вид цирково изкуство или спортна гимнастика,които се характеризират с изпълнение на сложни гимнастически упражнения.
акропол (гр. akropolis 'висок град')
Укрепена част на старогръцки град, обикн. на хълм.
акростих мн. акростихове.
Стихотворение, в което началните букви от всеки ред съставят дума или фраза.
акростол (гр. akrostolion)
Мор. Предната издигната част на старинен кораб с украшение.
акротерий (гр. akroterion)
Арх. Скулптурно украшение (обикн. на човек или животно) над ъглите на фронтон на здание.
акрофобия (нлат. acrophobia по гр. akros 'висок'+ -фобия)
Мед. Болезнен страх от голяма височина.
акроцефал (по гр. akros 'остър' + kephale 'глава')
Антроп. Човек с изострена, продълговата глава.
аксел (от собств. Axel Paulsen (1855-1938) - норвежки фигурист)
Спорт. Вид подскок във фигурното пързаляне, при който се отскача с левия крак и се прави едно завъртане във въздуха (или две, три - двоен, троен аксел), приземява се с десния крак, при което разперените ръце се прибират зад гърба.
акселбанти Презраменни плетени шнурове с висулки в парадната униформа на офицери.
акселерация мн. акселерации.
Ранно развитие, ускорено израстване на деца и юноши.
аксесоар мн. аксесоари, (два) аксесоара.
Дребен второстепенен предмет, вещ която служи за допълване или украсяване на друг, главен предмет.
аксиален (фр. axial 'осов' по лат. axis 'ос')
Който се отнася до ос; осов.
аксиология (пo rp. axios 'достоен' + -логия)
Филос. Наука за моралните ценности.
// Прил. аксиологичен и аксиологически.
аксиома мн. аксиоми, ж.
1. Спец. Съждение, което се приема за вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства.
2. Прен. Очевидна истина, която не се нуждае от доказателства.
акт актът, акта, мн. актове, (два) акта.
1. Единично действие, постъпка, проява.
2. Постановление, закон,документ с юридическо, държавно или обществено значение.
3. Остар. Част от драматическо произведение; действие.
4. Остар. Училищно тържество.
5. Изображение на голо тяло.
актив мн. активи, (два) актива.
1. Част от баланса на предприятие, съдържаща всички материални ценности и вземания.
2. Най дейната част от членовете на организация или колектив.
3. Постижение, заслуги на едно лице или колектив, които се оценяват в тяхна полза.
активатор мн. активатори, (два) активатора.
В химията - вещество или тяло, които предизвикват ускоряване химически реакции.
активация мн. активации.
Усилване, ускоряване на химични, физични и биологични процеси.
активен активна, активно, мн. активни.
1. Който е деен, енергичен,жив, пъргав.
2. Който действа и е в развитие; ефикасен.
// същ. активност, активността.
активизация (лат. activisatio 'задействане')
Засилване или подбуждане на дейността.
// Същ. активизирам и активирам.
активизирам активизираш.
Правя да стане активен, предизвиквам активност - активизирам се.
// същ. активизиране.
активист мн. активисти.
Деен член на организация; лице, което принадлежи към актива.
актиниди (по гр. aktis, -inos 'лъч' + -ид)
Хим. Група химични елементи след актиний, с пор. номера след 90, някои от които се получават само чрез ядрена реакция.
актиний (лат. actinium по гр. actis, -inos 'лъч')
Хим. Радиоактивен елемент, сребристобял метал, зн. Ас, пор. н. 89, който се добива от разпадането на уранови руди.
актиния мн. актинии.
Хищно морско безскелетно животно с пипала; морска хризантема.
актино- (по гр. actis, -inos 'лъч')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'лъчист', напр. актинотерапия.
актинология (по актино- + -логия)
Физ. Дял от физиката, който изучава различните излъчвания.
актиномицети (нлат. actinomy-cetes по актино- + гр. mykes 'гъба')
Микробиол. Низши организми с черти на бактерии и прости гъби.
актиноморфен (по актино- + гр. morphe 'вид, форма')
Биол. Бот. Устроен във вид на лъчи.
актинотерапия (нлат. actinotherapia по актино- + терапия)
Мед. Лечение с лъчиста енергия (рентгенови, ултравиолетови, слънчеви и др. лъчи).
актриса мн. актриси.
Жена актьор.
актуален актуална, актуално, мн. актуални, прил.
Който е много важен, значителен в сегашния момент; съвременен, навременен.
// същ. актуалност, актуалността, ж. Въпросът е с изключителна актуалност.
актуализирам актуализираш.
Правя да стане актуален; осъвременявам, обновявам.
актьор мн. актьори.
Артист.
акузатив (от лат. (casus) ассusativus)
Грам. Винителен падеж.
//Прил. акузативен.
акула мн. акули.
1. Голяма хищна морска риба.
2. Прен. Алчен, ненаситен, безогледен човек.
акумулатор мн. акумулатори, (два) акумулатора.
Уред за натрупване на енергия, която се използва при нужда.
// прил. акумулаторен, акумулаторна, акумулаторно.
акумулация мн. акумулации.
Натрупване, събиране.
акумулирам акумулираш.
Натрупвам, събирам, съсредоточавам в себе си.
акупресура (нлат. acupressura по анал. с acupunctura + pressura 'натискане, притискане')
Мед. Източен лечебен метод чрез натискане в определени точки на тялото.
акупунктура само ед.
Иглолечение; иглотерапия.
акуратен акуратна, акуратно, мн. акуратни.
Който е грижлив, точен, старателен, изпълнителен.
// същ. акуратност, акуратността.
акустика само ед.
1. Наука за звука, дял от физиката.
2. Гласеж на звуците в дадено място или помещение.
// прил. акустичен, акустична, акустично, мн. акустични.
акутен (лат. acutus 'остър')
1. Бърз, неотложен.
2. Мед. Който започва внезапно и бързо.
3. Грам. Който има остро ударение.
акушер-гинеколог мн. акушер-гинеколози, м.
Лекар, специалист по акушерство и гинекология.
акушерка мн. акушерки.
Жена от средния медицински персонал, специалистка по акушерство.
акушерство Дял от медицината, в който се разглеждат въпросите на бремеността, раждането и следродилния период.
акцелератор (нем. Akzelerator по лат. accelero 'ускорявам')
1. Техн. Лост с педал за увеличаване или намаляване скоростта на мотор.
2. Вещество, което увеличава скоростга на протичане на химическа реакция.
акцелерация (лат. acceleratio)
1. Техн. Ускорение.
2. Ранно развитие на деца и юноши.
акцент мн. акценти, (два) акцента.
1. В езикознаниието - ударение.
2. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата. Говоря български с руски акцент.
3. Прен. Подчертаване, изтъкване.
// прил. акцентен, акцентна, акцентно.
акцентирам акцентираш.
Акцентувам.
акцентувам акцентуваш.
Подчертавам, изтъквам на преден план; обръщам особено внимание.
акцепт (нем. Akzept по лат. acceptor 'получен, приет')Фин.
1. Съгласие за сключване на договор при определени от другата страна условия.
2. Приемане задължението по полица от страна на платеца.
3. Съгласие за изплащане на парични или стокови документи.
акцептант (нем. Akzeptant по лат. acceptans, -antis 'приемащ')
Банк. Лице, което се задължава да изплати полица.
акцептор (лат. acceptor 'приемател')
Хим. Вещество, което присъединява към себе си атом водород.
// Прил. акцепторен.
акцес (лат. accessus)
Пристъп на болест; припадък.
акцесионен (по лат. accessio 'прибавка')
Юр. За договор, списък и др. - който се прибавя към друг, по-раншен.
акцесорен (нлат. accessorius) Книж.
1. Добавъчен, допълнителен.
2. Второстепенен, случаен.
акцидентен (по лат. accidens, -entis 'случващ се')
Книж. Случаен, несъществен.
акциз мн. акцизи, (два) акциза.
Коствен данък върху потребителски стоки.
// прил. акцизен, акцизна, акцизно, мн. акцизни.
акционер мн. акционери.
Притежател на акции, участник с акции.
// прил. акционерен, акционерна, акционерно, мн. акционерни.
акция мн. акции.
Ценна книга за внесен дял в капитала на акционерно дружество, която дава определени права на вносителя.
акция мн. акции.
1. Енергично действие, което се предприема за постигане на определена цел, за защита на определено становище.
2. Бойно действие на войска или въоръжена група.
акче (тур. akce)
Ост. Дребна турска монета.
акъл мн. акъли, (два) акъла, м.
Разг. Ум, разум.
акър мн. акри, (два) акъра.
Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 квадратни метра.
ала съюз. Но.
алабастър само ед. Разновидност на гипса.
// прил. алабастров, алабастрова, алабастрово, мн. алабастрови.
алабаш мн. алабаши, (два) алабаша.
Диал. Сладка ряпа, червена ряпа; гулия.
алаброс Мъжка прическа с нископодстригана и изправена нагоре и назад коса.
аламбик (фр. alambic от ар. al-anbiq, което от гр. ambix 'съд')
Хим. Ост. Голям съд за дестилиране.
аламинут мн .аламинути, (два) аламинута.
1. Нареч. Веднага, в момента, на минутата.
2. Същ. Ястие приготвено бързо.
аларма мн. аларми.
1.Сигнал за тревога в армията и в органите за противопожарна охрана.
2. Разг. Шум, глъч, олелия.
// прил. алармен, алармена, алрмено, мн. алармени.
алармирам алармираш.
1. Давам сигнал за тревога; вдигам тревога.
2. Предизвиквам тревога; предупреждавам, обръщам сериозно внимание.
алба (фр.-прованс. alba от лат. alba(lux) 'зора')
Старопровансалска предутринна песен.
албатрос мн. албатроси, (два) албатроса.
Голяма морска птица, подобна на чайка, с дълъг клюн и тесни криле.
албедо (англ. albedo от клат. albedo 'белота')
Физ. Астрон. Величина, характеризираща отражателната способност на телата.
албигойци (фр. albigeois по собств. лат. Albiga, фр. Albi, град във Франция)
Ист. Еретици дуалисти в областта Лангедок в Южна Франция през XII и XIII в., фракция на катарите, отричащи папската власт и произхождащи от богомилите.
албин (по исп. albino 'албинос')
Зоол. Животно с бяла козина (вълк, лисица, заек и др.), което живее в северните области.
албинизъм (нлат. albinismus по лат. albus 'бял')
Мед. Вродена пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите, от което космите са бели, кожата е бялорозова, а очите розовочервени, с нарушено зрение.
// Същ. албинос.
албинос мн. албиноси, м.
Човек или животно с пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите.
Албион (англ. Albion от лат. Albion)
Старо име на Англия.
албум мн. албуми, (два) албума.
1. Книга с твърда подвързия за подреждане на снимки, марки и под.
2. Книжно издание с репродукции.
албумин Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани.
алвеолар (нлат. alveolaris )
Фон. Звук, който се учленява, като върхът на езика се допира до алвеолите (д, т). алвеоларен.
алвеоли алвеол.
1. Крайните разширения на бронхите във вид на мехурчета.
2. Вдлъбнатини на челюстните кости, в които са вместени корените на зъбите.
алга (лат. alga)
Водорасло.
алгебра Дял от математиката, в който се изучават свойствата на величините независимо от тяхното числово значение. // Прил. алгебричен, алгебрически.
алгоритъм мн. алгоритми, (два) алгоритъма.
В математиката и изчислителната техника - система от последователни действия, които водят до решението на дадена задача.
алдехиди В химията - органични съединания: летливи течности със свойствена миризма,които се използват в производството на изкуствена смола и пластмаса.
алебарда (фр. hallebarde от нем. Hellebarde, helmbarte)
Ист. Вид средновековно копие с брадвичка на върха.
алегация (лат. allegatio)
Юр. Довод, твърдение, позоваване.
алегория мн. алегории.
В литературата - поетически образ, който се създава, като се описва един конкретен предмет, а се подразбира друг; иносказание.
// прил. алегоричен, алегорична, алегорично, мн.алегорични.
алегро само ед.
1. В музиката - бързо, живо темпо.
2. Музикално произведение в същото темпо.
александрийски (по собств. Александър Македонски (356-323 г, пр. Хр.) - македонски цар и завоевател)
В съчет. александрийски стих (литер.)- стих от 12 срички с цезура в средата, използван за първи път във Франция в поема за Александър Македонски от XII в. и утвърден като класически стих на епоса и трагедията; в българската поезия при женска рима сричките са 13.
александрин (фр. (vers) alexandrin)
Литер. Александрийски стих.
александрит (по собств. Александър I, руски император + -ит)
Минер. Скъпоценен камък, вид берил, чийто зелен цвят се вижда виолетов на изкуствено осветление.
ален алена, алено, мн. алени.
Който е с кървавочервен цвят, пурпурен цвят.
аленея аленееш, мин. св. аленях, мин. прич. аленял, несв.
Аленея се. - аленея се. Изглеждам ален; изпъквам с аления си цвят.
алергени (нем. Allergen от нлат. allcrgenum по гр. alios 'друг' + ergon 'работа')
Мед. Антитела, причиняващи алергия.
алергия мн. алергии.
1. Болезнено състояние предизвикано от свръхчувствителност към храни, вещества, лекараства и др.
1. Прен. Непоносимост, неприязненост към някого или нещо; отвращение.
// прил. алергичен, алергична, алергично, мн. алергични.
алест алеста, алесто, мн. алести.
За кон - който е червеникав, възчервен.
алеф (стевр. aleph)
Име на първата буква в старосврейската азбука.
алея мн. алеи.
Пътека между редици дървета и храсти в парк.
али (тур. ali 'висш' от ар.)
Ост. Турска титла на високопоставени лица.
алиаж (фр.alliage)
Xuм. Проба на благороден метал в сплав спрямо другите метали.
алиани (тур. alevi 'последователи на Али, зетя на Мохамед')
Рел. Етнорелигиозна общност, възникнала през VII в. с разцеплението шисляма, крайна форма на шиитското направление, почитащо наред с Мохамед дъщеря му Фатима и зет му Али като форми на Божественото начало; къзълбаши.
алианс мн. алианси, (два) алианса.
Дружество, съюз.
алиби само ед.
Присъствие на друго място, от мястото на престъплението, което е доказателство за неучастие на заподозряното или обвиняемото лице.
алигатор мн. алигатори, (два) алигатора.
Американски или източноазиатски крокодил; кайман.
алиенация мн. алиенации.
1. Отчуждение.
2. В правото - отчуждаване на имот; прехвърляне на собственост.
3. В медицината - душевно разтройство, умопомрачение, лудост.
алиенизъм (фр. alienisme)
Мед. Наука за душевните болести.
аликанте (по собств. Alicante, град в Каталония.)
Прочуто испанско вино.
аликванта (лат. (pars) aliquanta)
Мат. Част от число, която не може да се дели без остатък.
// Прил. аликвантен.
аликвота (лат. (pars) aliquota)
Мат. Част от число, която седели без остатък.
// Прил. аликвотен.
алилуя (гр. alliluia по стевр. hallelu 'хвалете' +Jah Бог')
Църк. Хвалебен възглас със значение 'хвалете Бога'.
алиментация и алимент (нлат. alimentatio по лат. alimentum 'храна') Юр.
1. Издръжка на нетрудоспособни лица от семейството.
2. Задължение на едно лице да осигурява прехраната на друго.
алинея мн. алинеи.
Част от параграф или член на закони или наредби, която започва на нов ред.
алитерация мн. алитерации.
В литературата - повторение на едни и същи по звучене съгласни звукове, което се използва като поетическо средство.
алказар (исп. alcazar от ар.)
1. Укрепен дворец на арабски владетел в Испания.
2. Обществена сграда в такъв стил.
алкали (фр. alcali от ар. alqaly 'сода')
Хим. Основи на алкалните метали: натрий, калий, литий, рубидий и цезий.
// Същ. алкализация.
// Прил. алкален.
алкалоземен (по фр. alcali 'алкали' + земен)
Хим. Само в съчет. алкалоземни метали
- елементите калций, стронций, барий и радий.
алкалоид (по фр. alcali 'алкали' + -оид)
Хим. Токсично азотсъдържащо органично съединение, предимно от органичен произход, като никотин, морфин, кокаин, стрихнин.
// Прил. алкалоиден.
алков (фр. alcove от исп. alcoba от ар. al-qubba 'стаичка')
Ниша в стая за поставяне на легло или легла, отделена със завеса.
Алкоран (чрез фр. alcoran от ар. al-qur'an 'писанието')
Коран.
алкохол само ед.
1. Спец. В химията - спирт.
2. Спиртно питие.
// прил. алкохолен, алкохолна, алкохолно, мн. алкохолни. Алкохолно опиянение. Алкохолни пари.
алкохолизирам алкохолизираш.
1. Насищам с алкохол.
2. Приучавам към пиене на алкохол. - алкохолизирам се.
алкохолизъм Заболяване, предизвикано от системна и прекалена употреба на спиртни напитки; пиянство.
алкохолик мн. алохолици.
Лице, което страда от алкохолизъм; пияница.
алкохоличка мн. алкохолички.
Жена алкохолик.
аллах У мохамеданите - бог.
алма матер (лат. alma mater 'майка хранителка')
Почетно име на университет или висше училище.
Алмагест (фр. almageste от ар. almagisti, което от гр. magiote (syntaxis), труд на Птоломей)
Книга по астрономия през средните векове.
алманах мн. алманаси, (два) алманаха.
1. Непериодичен литературен сборник с произведения от различни автори.
2. Ежегоден справочник със сведения за лице и тяхната дейност в дадена специалност, професия, област.
ало 1. В телефонен разговор - възглас за повикване на събеседника, за установяване или проверка на връзката.
2. Възглас за привличане на вниманието: хей!, слушай!
алогизъм (нем. Alogismus по а- + гр. logismos 'разсъждение')
Филос. Нелогичност, безсмислица.
// Прил. алогичен.
// Същ. алогичност.
алогичен алогична, алогично, мн. алогични.
Който е лишен от логика; нелогичен, безсмислен, объркан.
// същ. алогичност, алогичността.
алое (лат. aloe от гр. aloe)
Бот. Южноафриканско многогодишно тропично и субтропично растение от семейство Лилиецветни с месести листа, което се използва за декорация, в текстила, фармацевтиката, козметиката и др.; столетник.
// Прил. алоев.
алокуция (лат. allocutio)
Книж. Кратка реч на важна личност по определен повод.
алоним (англ. allonym по гр. alios 'друг' + onyma 'име')
Книж. Друго име на лице, географски обект и др., напр. Стара планина = Балкан.
алопатия (лат. allopat(h)ia от гр. allopatheia)
Мед. Начин на лекуване на болестта чрез средства, които се противопоставят на болестните явления, напр. горещ чай срещу настинка.// Прил. алонатичен.
алопеция (лат. alopecia от гр. alopekia)
Мед. Косопад.
алопластика (по гр. alios 'друг' + plastike 'скулптиране')
Мед. Хирургическа операция със замяна на орган или част от него с друг или с протеза.
алотропия (фр. allolropie по гр. alios 'друг' + iropos 'начин')
Хим. Свойство на някои елементи да се явяват в свободно състояние в различен вид, напр. въглерод като графит, диамант и въглен.
// Прил. алотропен.
алохтонен (нем. allochthon, фр. allochtone по гр. alios 'чужд' + chthon, -onos 'земя, почва')
Спец. Чужд на почвата, пренесен от другаде.
алпака само ед.
Сплав от мед, никел и цинк, подобна на сребро, от която обикновено се правят изделия за домакинството.
алпака (исп. alpaca от кечуа)
1. Зоол. Южноамериканско селскостопанско животно от рода на ламите. Anchenia pacos.
2. Вълната на това животно или плат, приготвен от нея.
3. Изкуствена висококачествена вълна.
алпари (ит. al pari 'по равно') Фин.
1. Пълно съответствие на номиналната стойност на книжните пари с металическата (златната, сребърната, платинената) валута.)
2. Пълно съответствие на пазарния курс на ценните книжа с номиналната им стойност.
алпинеум (по лат. alpinus 'алпийски')
Част от градина или парк, оформена от скали и засадена с високопланинска растителност.
алпинизъм само ед.
Вид спорт за изкачване на високи и труднодостъпни планински места; планинарство.
алпинист мн. алпинисти.
Лице, което се занимава с алпинизъм; планинар.
алпинистка мн. алпинистки.
Жена алпинист.
алсеко (ит. al secco 'на сухо')
Худ. Стенна живопис с водни бои по суха мазилка.
алт алтът, алта, мн. алти и алтове, (два) алта.
1. В музиката - нисък женски глас.
2. Певица с такъв глас.
алтерация (лат. alteratio по лат. altera 'променям')
1. Мед. Изменение структурата на клетките, тъканите и органите, съпроводено с нарушение на жизнената им дейност.
2. Муз. Повишаване или понижаване степените на звукореда чрез знаци диез, бемол, бекар.
алтернатива само ед.
Необходимост да се избира между две взаимоизключващи се възможни решения.
// прил. алтернативен, алтернативна, алтернативно, мн. алтернативни.
алтернация (нем. Alternation от клат. alternatio 'замяна')
1. Книж. Редуване, сменяне.
2. Език. Сменяне на звукове в основата на една дума или на думи от един и същ корен (напр. смях - смешен, пиша - писах).
алтиметър (фр. altimetre по лат. alius 'висок' + -метър)
Геод. Уред за измерване на височина.
алтруизъм само ед.
Готовност безкористно да се действа в полза на другите, като се пренебрегват лични интереси.
// прил. алтруизтичен, алтруизтична, алтруизтично, мн. алтруизтични.
алтхорн (нем. Althorn)
Myз. Меден духов инструмент, заместващ валдхорна в малки или любителски оркестри.
алтън мн. алтъни, (два) алтъна.
1. Стара златна турска монета; жълтица.
2. Прил. Златен.
алувиален (нем., фр. alluvial по лат. alluvio 'нанос')
Геол. Наносен.
алуминий алуминият, алуминия.
Химически елемент - сребристобял лек метал.
// прил. алуминиев, алуминиева, алуминиево, мн. алуминиеви.
алфа 1. Название на първата буква от гръцката азбука.
2. Най-главното, основното, същественото (в нещо).
алфа (фр. alfa от ар. halfa)
Бот. Многогодишно тревисто растение в средиземноморските области, от чиито дълги листа се правят въжета, текстил, хартия. Stipa tenacissima.
алфа (гр. alpha)
Астрон. Най-светлата звезда във всяко съзвездие.
алхимик мн. алхимици.
Лице, което се занимава с алхимия.
алхимия само ед.
Средновековна химия: търсене на начини за превръщане на простите метали в скъпоценни с помощта на така нар. философски камък.
// прил. алхимичен, алхимична, алхимично, мн. алхимични.
алчен алчна, алчно, мн. алчни.
1. Който е ненаситен за богатство, за имане.
2. Който е жаден за удоволлствия и наслади.
// същ. алчност, алчността.
алъш-вериш Остар. Вземане-даване, търговия; работа.
алюзия мн. алюзии.
Загатване, намек.
ама съюз. Но, обаче.
ама част. За усилване на възражение, недоволство, закана, изненада, смайване.
амазонит (нем.Amazonit по собств. Amazon, река в Южна Америка + -ит')
Минер. Вид зелен фелдшпат, открит край р. Амазонка.
амазонка мн. амазонки.
Жена ездачка, облечена в специален костюм.
амазонки (лат. Amazon по гр. мн. amasones 'за жени - които нямат гърди')
Мит. В древногръцката митология - войнствен народ само от жени, които живеели в Мала Азия и край Азовско море.
амалгама (клат. amalgama от ар.)
1. Хим. Сплав от метал с живак, употребявана за пломби в стоматологията. 2. Прен. Смесица от различни неща.
// Прил амалгамен.
аман За изразяване на досада, отегчение, раздразнение.
амарант (фр. amarante по гр. amarantos 'неувяхващ')
Бот. Тревисто декоративно растение с красиви тъмночервени съцветия; стратор. Amarantus paniculatus.
амарилис (нлат. Amaryllis от гр. amaryllis)
Бот. Едногодишно луковично градинско растение с ярки ароматни цветове. Amaryllis belladonna.
аматьор мн. аматьори.
Любител; непрофесионалист.
// прил. аматьорски, аматьорска, аматьорско, мн. аматьорски.
амбалаж само ед.
Материал за опаковка. Стъклен амбалаж.
// прил. амбалажен, амбалажна, амбалажно, мн. амбалажни. Амбалажна хартия.
амбаркадер (фр. embarcad'ere)Книж. Мор.
1. Място за товарене на кораб.
2. Място за товарене на пътници на превозно средство.
амбасада (фр. ambassade)
Дипл. Чуждо представителство, посолство.
амбасадьор (фр. ambassadeur)
Дипл. Книж. Посланик.
амбивалентност (по лат. ambo 'два' + valens, -entis 'имащ стойност, отношение')
Книж. Двойственост, валидност за две противоположности.
// Прил. амбивалентен.
амбициозен амбициозна, амбициозно, мн. амбициозни.
Който е изпълнен с амбиция.
// същ. амбициозност, амбициозността.
амбицирам амбицираш.
Предизвиквам амбиция - амбицирам се.
амбиция мн. амбиции.
1. Силно желание за преднина, за предимство, за успех.
2. Честолюбие, самолюбие.
амбра (фр. ambre от лат. ambar, което от ар. anbar)
Благовонно вещество, изхвърляно от кашалотите, с приложение в парфюмерията.
// Прил. амбров.
амбразура мн. амбразури.
Отвор в стена или военна машина за стрелба; бойница.
амбреаж мн. амбреажи, (два) амбреажа.
Механизъм, който позволява да се придвижва машина, като я свързва с мотора на превозното средство; съединител.
амброзия (лат. ambrosia от гр. ambrosia 'безсмъртие')
1. В гръцката митология - храната на боговете, която заедно с питието нектар давала вечна младост и безсмъртие.
2. Прен. Много вкусно ястие.
амбулантен амбулантна, амбулантно, мн. амбулантни.
Който се движи, пътува; подвижен. Амбулантен търговец.
амбулатория мн. амбулатории.
Здравно заведение за обслужване на приходящи или на болни по домовете им.
// прил. амбулаторен, амбулаторна, амбулаторно, мн. амбулаторни.
амвон мн. амвони, (два) амвона.
Издигнато място в църква за проповед.
амеба мн. амеби.
Най-простото едноклетъчно животно с променлива форма на тялото.
амелиорация (фр. amelioration по лат. melior 'по-добър')
Агр. Подобрение.
// Прил. амелиоративен.
аменорея (нлат. amenorrhaea по а- + гр. men 'месец' + гео 'тека')
Мед. Отсъствие на менструация при жена.
американ само ед.
Просто памучно платно, което обикновено се употребява за подплата.
американизъм (фр. americanisme по собств. America 'Америка')
1. Език. Дума или израз, характерни за американския английски език.
2. Американски начин на действие и живот.
америрам (фр. amerrir)
Мор. Кацам върху вода (за хидроплан и др.).
америций (нлат. ameritium по собств. America 'Америка')
Хим. Радиоактивен елемент от групата на актинидите, зн. Am, пор. н. 95, добит чрез ядрена реакция.
аметист мн. аметисти, (два) аметиста.
Полускъпоценен камък с виолетов или синьо-виолетов цвят от рода на кварца.
ами съюз. Разг. А.
ами част.
1. За усилване на потвърждение, съгласие.
2. За възражение или усилване на възражение.
3. За въпрос след озадачаване и изненада.
4. Като самостоятелна реплика (често с удължаване на гласната и) пред пауза, в която се обмисля какво да се каже.
амиант (фр. amiante по rp. amiantos 'чист, непорочен') Минер.
1. Вид бял азбест, влакнест като лен, много устойчив на огъня.
2. Стрит талк или алабастър.
амигдала (нлат. amygdala по гр. amygdale 'бадем')
Анат. Сливица.
амид (фр. amide, съкр. от am(moniac) + -ид)
Хим. Съединение, което произлиза от амоняка.
амилаза (фр. amylase по гр. amylon 'скорбяла' + -аза)
Хим. Ензим, който хидролизира нишестето и гликогена, като образува декстрини и малтоза.
амин Възглас в заключение на църковни молитви; истина, така да бъде.
амини (фр. amines по нлат. am(monium) + -ин)
Хим. Органични съединения, включващи аминогрупа (-NH2), свързана с въглеводороден oстатък.
амнезия само ед.
В медицината-загубване или отслабване на памета.
амнистирам амнистираш.
Давам амнистия.
амнистия мн. амнистии.
Законодателен акт за пълно или частично помилване на осъдени лица; опрощаване.
амок (нем. Amok, англ. amok от малайс. amoq)
Остра психоза, изблик на човекоубийствена лудост, наблюдавана при малайците.
амоний В химията - съединение на азот и водород като съставна част на различни соли.
//прил.амониев, амониева, амониево, мн. амониеви.
амонити (фр. ammonite по лат. Ammonis cornu 'рог на бог Амон')
Палеонт. Голяма група измрели главоноги мекотели с широко географско разпространение, характерни вкаменелости от палеозоя.
// Прил. амонитов.
амоняк 1. В химията - лесноразтворим газ с остра миризма.
2. В фармацевтикаката - воден разтвор на такъв газ.
// прил. амонячен, амонячена, амонячено, мн. амонячени.
аморален аморална, аморално, мн. аморални, прил.
Който е лишен от морал; безнравствен, неморален.
// същ. аморалност, аморалността, ж.
аморализъм (фр.amoralisme по а- + лат. moralis 'нравствен')
Филос. Отричане на нравствените принципи.
аморозо (ит. amoroso)
Муз. Нежно, любовно, затрогващо.
амортизатор амортизатори, (два) амортизатора.
Приспособление за намаляване на силата на ударите при движение на машини.
амортизация 1. В финансиите - постепено погасяване чрез изплащане капитал, заем, дълг.
2. Постепено изхабяване на предмети поради продъжителна употреба.
// прил. амортизационен, амортизационна, амортизационно, мн. амортизационни.
амортизирам амортизираш.
Правя амортизация, поднагам на амортизация, изхабявам, унищожавам.
// същ. амортизиране.
амортисьор мн. амортисьори.
Амортизатор.
амортификация (рус. амортификация по фр. amortir от нарлат. admortio 'убивам, унищожавам' + facio 'правя')
1. Фин. Обявяване за невалидни загубени ценни книжа, документи и под.
2. Юр. Унищожаване на права.
// Прил. амортификационен
аморфен аморфна, аморфно, мн. аморфни.
1. Който е безформен.
2. В химията - който няма кристален строеж.
// същ. аморфност.
аморфизъм (фр. amorphisme по а- + гр. morphe 'форма')
Книж. Отсъствие на определена форма на структурата; безформеност.
ампелология (по гр. ampelos 'лоза' + -логия)
Бот. Наука за лозите; лозарство.
ампер мн. ампери, (два) ампера.
Във физиката - единица за измерване на силата на елктрическия ток.
амперметър (фр. amperemetre по ампер + -метър)
Физ. Уред за измерване силата на електрическия ток.
ампир Архитектурен стил, възникнал в Франция през ХVIII -началото на XIX век, който подражава на антични образци.
амплитуда 1. В физиката - разстоянието между крайните точки, до които достга едно тяло при люлеене.
2. Разликата между най-голямата и най-малката стойност на метеорологичен елемент за определен интервал от време.
3. Размах, ширина.
амплификация (лат. amplificatio 'увеличаване')
Книж. Уголемяване, разширяване, преувеличаване.// Прил. амплификационен.
амплоа само ед.
1. Кръг от роли, които подхождат за определен артист и в които той изявява най пълно своите професионални качаства.
2. Вид дейност, занимание, което най-пълно съответства на качествата и характера на някого.
ампула мн. ампули, ж.
Малко стъклено шишенце с остър връх, херметически запоено, с лекарство за инжекции.
ампутация мн. ампутации.
Хирургическо отстраняване на крайник от тялото.
ампутирам ампутираш.
Извършвам ампутация.
амрита (санскр. amrita)
1. Мит. В индуизма - питие, даващо живот и безсмъртие.
2. Прен. Божествено питие, нектар.
амулет мн. амулети, (два) амулета.
Малък предмет, който суеверните хора носят на себе си за предпазване от болести и злополука; муска, талисман.
// прил. амулетов, амулетова, амулетово, мн. амулетови.
амуниция мн. амуниции.
Екипировка на военен (без оръжия и дрехи); снаряжение.
// прил. амуниционен, амуниционна, амуниционно, мн. амуниционни.
амур мн. амури.
Име и образ на бога на любовта у древните римляни, рисуван като голо момченце с крила и с лък и стрели в ръка. // същ. умал. амурче, мн. амурчета.
амфетамин (нлат. amphetamin)
Лекарствено средство - антидепресант, използвано и като наркотик.
амфи- (гр. amphi 'около, от двете страни'; ampho 'двама')
Първа съставна част на сложни думи със значение:
а) 'обхващане, обкръжаване';
б) 'удвояване, удвоеност'
напр. амфитеатър, амфибия.
амфибия мн. амфибии.
1. Животно или растение, което живее и във вода и на суша; земноводно.
2. Машина (автомобил, танк и др.), която може да се движи по вода или на суша.
амфибрахий амфибрахият, амфибрахия, мн. амфибрахии, (два) амфибрахия.
В литературата - трисрична стихотворна стъпка с ударение на средната сричка.
амфигония (по амфи- + гр. gonos 'рождение)
Бот. Размножаване чрез съединяване на две различни полови клетки.
// Прил. амфигоничен и амфигонически.
амфикарпия (по амфи- + гр. karpos 'плод')
Бот. Образуване върху едно растение на плодове от два вида.
// Прил. амфикарпичен и амфикарпически.
амфимиксис (по амфи- + гр. meixis 'сношение')
Биол. Полово размножаване чрез сливане на ядрата на мъжки и женски полови клетки.
амфион (по амфи- + йон)
Физ. Йон, натоварен с един положителен и един отрицателен заряд.
амфитеатър мн. амфитеатри, (два) амфитеатъра.
Зрителна зала, в която всеки следващ ред от местата за сядане е по висок от предходния, за да може да се вижда сцената.
// прил. амфитеатрален, амфитеатрална, амфитеатрално, мн. амфитеатрални.
Амфитрион (фр. amphitryon от гр. собств. Amphytrion)
1. Мит. Древногръцки тивански цар, известен като любезен домакин.
2. Прен. Гостоприемен домакин.
// Прил. амфитрионов.
Амфитрита (гр. собств. Amphitrite)
Мит. Древногръцка богиня на морето, съпруга на Нептун.
амфора мн. амфори.
Античен съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно.
анабаптизъм (нем. Anabaptismus по гр. anabaptismos 'второ кръщение' + -изъм)
Ист. Социално-религиозно движение, произлязло от протестантизма в Германия през XVI в., препоръчващо повторно кръщение в зряла възраст и проповядващо един вид религиозен комунизъм.
// Същ. анабаптист.
анабиоза само ед.
Спец. Състояние на организма, при което видимите жизнени процеси са забавени или спрени поради неблагоприятни външни условия.
анаболизъм (нлат. anabolismus по rp. anabole 'покачване')
Биол. Процес, при който клетката усвоява храната и я превръща в клетъчно вещество.
// Прил. анаболичен.
анаболик (англ. anabolic))
Фарм. Хормонален препарат с ефект на допинг.
анаглиф (лат. anaglyphus от гр. anaglyphos 'гравиран')
Изк. Барелефно изображение (орнамент).// Прил. анаглифен.
анагогия и анагога (гр. anagoge 'отвеждане нагоре' по ана- + ago 'водя') Рел.
1. мн. Ист. В др. Гърция - празненства в чест на божество, което се преселва на друго място.
2. Мистично тълкуване на текстовете от Светото писание.
3. Общуване със свръхестествени небесни сили.
// Прил. анагогичен.
анаграма (лат. anagramma по ана- + гр. gramma 'буква')
Грам. Дума или израз, получени чрез разместване на сричките на друга дума или на думите в друг израз, напр. комин от Минко.
анаероб (фр. anaerobic по гр. an 'без' + aer 'въздух' + bios 'живот')
Биол. Организъм, който може да живее без свободен кислород.
// Прил. анаеробен.
анаеробиоза (фp.anaerobiose по гр. an 'без' + aer 'въздух' + bios 'живот' + -оза)
Биол. Живот без свободен кислород.
// Прил. анаеробиотичен.
анаконда (исп. anaconda от тамилски anaik-konda)
Зоол. Голяма южноамериканска водна змия от семейството на боата, достигаща 7 до 9 м. Eunectis murinus.
аналгетик (нлат. analgeticus по гр. analgesia 'обезболяване')
Фарм. Лекарство с обезболяващо действие.
// Прил. аналгетичен.
аналгин мн. аналгини, (два) аналгина.
1. Болкоуспокояващо лекараство.
2. Таблетка от същото лекараство.
анален (нлат. analis)
Анат. Отнасящ се до анус; заднопроходен.
аналепсия (гр. analepsis 'възстановяване')
Мед. Възстановяване на силите след болест.
// Прил. аналептичен.
анали само мн.
Исторически данни в хронологичен ред; летопис, хроника.
анализ мн. анализи, (два) анализа.
1. Метод за научно изследване, чрез който предметът на изследвана се разчленява на съставните му части.
2. Определяна на състава на вещества.
3. Разбор, разглеждане, проучване.
анализатор мн. анализатори, (два) анализатора.
1. Уред, апарат за за извършване на анализ.
2. Човек, който анализира или провежда анализи.
анализирам анализираш.
Провеждам анализ; подлагам на анализ.
аналист (фр. analiste)
Литер. Автор на анали; летописец.
аналитичен мн. аналитични.
1. Който се отнася до анализ.
2. За качество на човек - който умее да анализира.
аналог мн. аналози, (два) аналога.
Предмет или явление, които са сходни, подобни на друг предмет или явление.
аналогизъм (нем. Analogismus по гр. analogismos 'мисъл, разсъждение' + -изъм)
Заключение въз основа на сходство.
аналогичен аналогична, аналогично, мн. аналогични.
Който е сходен, подобен.
аналогия мн. аналогии.
Сходство, подобие между предмети. Правя аналогия.
аналфабет (лат. analphabetus от гр. analphabetos)
Книж. Ост. Неграмотен човек.
анамнеза само ед.
Спец. Медицинско описание на заболяването на един болен по сведения на самия него или близките му.
ананас мн. ананаси, (два) ананаса.
1. Тропическо растение с бодливи продълговати, прилични на огромни шишарки плодове, отвътре с жълт цвят и много сладки на вкус.
2. Плодът на това растение.
// прил. ананасов, ананасова, ананасово, мн. ананасови.
анапест мн. анапести, (два) анапеста.
В литературата - трисрична стихотворна стъпка с ударение на последната сричка.
анархизъм само ед.
Система на мислене или от прояви, основани на анархия.
анархистичен анархистична, анархистично, мн. анархистични.
Който се отнася до анархист или анархизъм.
анархия мн. анархии.
1. Безвластие, отсъствие на държавно управление и законност.
2. Състояние на безредие, бъркотия, разпуснатост.
// прил. анархичен, анархична, анархично, мн. анархични.
анасон само ед.
Тревисто растение, чиито силно миришещи семена се използват в медицината или за подправка на ястия, ракия и др.
//прил. анасонов, анасонова, анасоново, мн. анасонови.
анастрофа (нлат. anastropha от гр. anastrophe 'обръщане, връщане назад') Литер.
1. Стилна фигура, при която се размества установеният словоред, без да се променя смисълът.
2. Стилен похват, при който последната дума или думи на изречение или стих се повтарят в началото на следващото изречение или стих.
анатема мн. анатеми.
1. Отлъчване от светата църква чрез проклятие.
2. Проклятие.
анатемосам анатемосаш. - вж. анатемосвам.
анатемосвам анатемосваш.
1. Налагам анатема (в 1 знач.).
2. Разг. Проклинам, кълна.
анатом мн. анатоми, (два) анатома.
Специалист по анатомия.
анатомия само ед.
1. Наука за строежа на организмите.
2. Строеж на орган или организъм.
//прил. анатомичен.
// прил. анатомически.
анафора (гр. anaphora)
Литер. Стилистична фигура, при която дума или думи, звукове или синтактични форми се повтарят в началото на няколко последователни стиха или изречения.
// Прил. анафоричен.
анафореза (фр. anaphorese по гр. anaphoreo 'изнасям нагоре')
Физ. Преместване на частици в разтвор към анода под действието на галваничен ток.
анафродизия (фр. anaphrodisie, нем. anaphrodisie от гр. anaphrodisia по ан- + гр. Aphrodite 'Афродита')
Книж. Липса на полова възбудимост при мъж.
анахорет (клат. anachoreta но гр. anachoretes)
Книж. Отшелник, пустинник.
анахронизъм мн. анахронизми.
Нещо, което не съответства на времето си; отживелица. // прил. анахроничен.
анблок (фр. en bloc)
Вкупом, наведнъж, заедно.
ангажимент мн. ангажименти, (два) ангажимента.
Задължение, обещание, уговорка, договореност. Имам ангажимент.
ангажирам ангажираш.
1. Уговрям, запазвам предварително.
2. Поставям в залог; влагам, залагам.
3. Наемам лице за извършване на работа; обвързвам го с договор или обещание - ангажирам се.
ангария мн. ангарии.
1. Истор. Принудителна безплатна работа по време на турското робство.
2. Безплатно, по принуда.
ангел мн. ангели.
1. В християнската религия - божи вестител, служител на бога, изобразяван като крилат юноша.
2. Прен. Много добър, кротък, хубав човек.
// същ. умал. ангелче, мн. ангелчета.
// прил. ангелски.
ангина мн. ангини.
Възпаление на сливиците и гърлото; гърлобол.
ангинар (гр. ankinara)
Бот. Плодът на растението ангинария; артишок.
ангинария (гр. ankinara)
Бот. Сложноцветно растение, месестата част на чиито едри неотворени цветове се използва за зеленчукова храна. Cynara саrdunculus.
англикан (лат. anglicanus от anglicus 'английски')
Рел. Мирянин, който принадлежи към англиканската църква.
// Прил. англикански.
- англиканска църква - държавната църква в Англия, възникнала през XVI в., която е протестантска, но запазва епископалния строй на католицизма.
англицизъм (англ. anglicism)
Език. Дума или обрат, свойствени на английския език.
англицист (англ. anglicist)
Специалист по английски език и литература.
англосаксонец (англ. Anglo-Saxon)
Потомък на германските племена, завладели Британия през V в.; човек от английски произход.
// Прил. англосаксонски.
англофил мн. англофили, м.
Привърженик на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи.
англофоб мн. англофоби.
Противник на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи.
ангорски ангорска, ангорско, мн. ангорски.
Само в съчетание с названия на някои животни, чиято порода се отличава с мека и дълга козина.
ангро Остар. В търговията - продажба на едро, в цели количества.
ангросист вж. гросист.
ангстрьом (по собств. A. J. Angstrom (1814-1874) - шведски физик)
Физ. Единица мярка за дължина за измерване на светлинните вълни = 0,0001 микрона.
андалузит (фр. andalousite по Андалузия - област в Южна Испания + -ит)
Минер. Твърд минерал, алуминиев силикат със зелен до сив цвят, употребяван като огнеупорен и киселиноустойчив материал.
анданте само ед.
1. В музиката - умерено бавно, плавно темпо.
2. Музикално произведение в такова темпо.
андезит (фр. andesite по геогр. собств. Andes 'Анди', планини в Южна Америка + -ит)
Минер. Вид тъмносива вулканична магмена скала, използвана в строителството.
андроген (нлат. androgenum по гр. aner, -dros 'мъж' + -ген)
Биол. Вещество, действащо като мъжки полов хормон.
андрогин (лат. androgynus от гр. aner, -dros 'мъж' + gyne 'жена')
Биол. Организъм с признаци на двата пола; хермафродит.
// Прил. андрогинен.
андрогиния (нем. Androgynie, фр. androginie по гр. androgynos 'хермафродит')
Биол. Проява на вторични полови белези от двата пола.
андроид (фр. androide от гр. androeides 'човекообразен')
Техн. Автомат с човешки образ.
// Прил. андроиден.
андромания (нлат. andromania от гр. andromanes)
Мед. Ненаситна страст на жена към мъжете.
Андромаха (гр. собств. Andromache) Книж.
1. Съпруга на Хектор, герой от Илиада.
2. Прен. Вярна и предана съпруга.
Андромеда (гр. собств. Andromede) Книж.
1. Мит. Съпруга на Персей, който я спасил от морско чудовище.
2. Астрон. Северно съзвездие.
андропауза (нлат. andropausa по гр. aner, -dros 'мъж' + лат. pausa 'прекъсване')
Мед. Критическа възраст при мъжа.
андрофагия (гр. androphagia по aner, -dros 'мъж' + -фагия)
Книж. Човекоядство, людоедство.// Същ. андрофаг.
аневризма (нлат. aneurysma по гр. aneurismos 'разширение')
Мед. Разширение на артерия при хипертония, което при спукване предизвиква кръвоизлив.
анекдот мн. анекдоти, (два) анекдота.
Кратък забавен разказ с любопитно съдържание и неочакван, остроумен край; виц.
// прил. анекдотичен.
анекс мн. анекси, (два) анекса.
Допълнение, добавка, приложение.
анексирам анексираш.
Извършвам анексия; подлагам на анексия.
анексия Насилствено присъединяване на територията на чужда държава.
анемичен анемична, анемично, мн. анемични.
1. Който се отнася до анемия.
2. Прен. Слаб, безжизнен, блед.
// същ. анемичност, анемичността.
анемия само ед.
Спец. Болестно състояние, което се характеризира с намален брой на червените кръвни клетки; малокръвие.
анемона (лат. anemone от гр. anemone)
Бот. Тревисто растение от сем. лютикови с красиви ярки цветове; съсънка. Anemone Pulsatilla.
- морска анемона - актиния.
анестезиолог мн. анестезиолози.
Лекар, специалист по анестезиология.
анестезиология Спец. Наука за прилагане на медицински упойващи средства.
анестезия само ед.
1. Загубване или намаяване на усещането за болка.
2. Обезболяване на орган или цялото тяло по време на операция чрез упойка.
анжамбман (фр. enjambement 'прескок')
Литер. Пренасяне на дума или част от изречение от предходен стих в следващия; прескок.
анизотропия (фр. anisotropic по гр. anisos 'нееднакъв' + -тропия)
1. Физ. Нееднаквост на свойствата на едно вещество във всички посоки.
2. Бот. Нееднаква посока на различните органи на растение.
// Прил. анизотропен.
анилин само ед.
Химическо органично съединение - безцветна отровна течност, която се използва за приготвяне на багрила, лекарства и др.
// прил. анилинов, анилинова, анилиново, мн. анилинови.
анима (лат. anima 'душа')
Псих. „Женската" страна от психиката.
анимализъм (фр. animalisme по лат. animal 'животно' + -изъм)
Изк. Изобразяване на животни в изобразителното изкуство.
анималист мн. анималисти.
Художник, който изобразява животни.
анималкула (нлат. animalculum, мн. -la)
Зоол. Много дребно, почти невидимо с просто око животно.
анимато (ит. animato)
Муз. Живо, въодушевено.
анимация мн. анимации.
1. Вид изкуство, което се занимава с теорията и практиката на рисуваните филми.
2. Съвкупност от рисунките в един рисуван филм.
// прил. анимационен, анимационна, анимационно, мн. анимационни.
анимизъм само ед.
Първобитно вярване в съществуването на душа у всеки предмет. // прил. анимистичен, анимистична, анимистично, мн. анимистични.
анимозо (ит. animoso по лат. anima 'душа')
Муз. Живо, динамично.
анимус (лат. animus 'дух')
Псих. „Мъжката" страна от психиката.
анион мн. аниони, (два) аниона.
В физиката - отрицателен йон, който при електролиза се натрупва на положителния електрод.
анихилация (нем. Annihilation no нлат. annihilatio от лат. nihil 'нищо')
Физ. Реакция, при която масата на веществото се превръща в енергия; унищожаване на веществото.
// Прил. анихилационен.
// Гл. анихилирам.
анкер мн. анкери, (два) анкера.
Скоба, която служи за закрепване на две машинни части или два строителни елемента.
анкета мн. анкeти, ж.
1. Разследване с цел установяване на вина или простъпка.
2. Проучване на обществено мнение чрез събиране на сведения по предварително съставен въпросник, чрез задаване на едни и същи въпроси.
// прил. анкетен, анкетна, анкетно, мн. анкетни.
анкетирам анкетираш.
Правя анкета.
анкетьор мн. анкетьори.
Лице, което прави анкета.
анкилоза (нлат. ankylosis по гр. ankylos 'крив')
Мед. Неподвижност на става поради срастване на ставните повърхности.
анклав мн. анклави, (два) анклава.
Територия на държава, която е обкръжена с територии на чужда държава.
анкър мн. анкъри, (два) анкъра.
Анкер.
анод мн. аноди, (два) анода.
В физиката - положителния електрод.
аномалия мн. аномалии.
Отклонение от нормалното; закономерното.
// прил. аномален, аномална, аномално, мн. аномални.
аноминация (нем. Annomination, фр. annomination по а- + лат. nominatio 'назоваване')
Литер. Стилен похват, при който се употребяват близки по звучене думи, но различни по значение.
аноним (фр. апопуте по гр. апо-nymos 'без име' от ан- + onymos 'име') Изк.
1. Автор, който не се подписва под произведенията си.
2. Произведение с неизвестен автор.
анонимен анонимна, анонимно, мн. анонимни.
1. Който е без името на автора; неподписан. Анонимно писмо.
2. Който е скрит под лъжливо име.
// същ. анонимност, анонимността.
анонс мн. анонси, (два) анонса.
Предложение, известие, съобщение.
анонсирам (фр. annoncer)
Съобщавам, известявам.
// Същ. анонсиране.
анопсия (нлат. anopsia по ан- + гр. opsis 'зрение')
Мед. Слабо зрение или невиждане.
анорак мн. анораци, (два) анорака.
Връхна затворена дреха с ръкави и качулка от непромокаем плат за туризъм.
анорексия (гр. anorexia)
Мед. Загуба на апетит. Противоп. булимия.
анормален анормална, анормално, мн. анормални, прил.
Неестествен, неправилен; ненормален.
// същ. анормалност, анормалността, ж.
анотация мн. анотации.
Кратко изложение на съдържанието на книга, статия и под.
ансамбъл мн. ансамбли, (два) ансамбъла.
1. Съгласуваност, стройност между частите на едно цяло.
2. Музикален, артистичен или спортен колектив от изпълнители.
// прил. ансамблов, ансамблова, ансамблово, мн. ансамблови.
антаблеман (фр. entablement)
Арх. Горна изпъкнала част на здание, опираща се на стени или колони и съставена от корниз, фриз и архитрав.
антагонизъм мн. антагонизми.
Непримиримо противоречие; противоборство.
// прил. антагонистичен.
антагонист (фр. antagoniste от гр. antagonistes 'съперник')
1. Книж. Непримирим противник, враг.
2. Анат. Органи или вещества с противоположно действие.
Антанта (фр. entente 'съглашение')
Полит. Съюз, съглашение (през Първата световна война).
антедатирам (нем. antedatieren по лат. ante 'преди' + нем. datieren 'датирам')
Поставям на документ по-стара дата.
// Същ. антедатиране.
Антей (по гр. собств. Antaios)
1. Мит. Син на Посейдон и Гея, смятан за непобедим, понеже черпел сили от майка си - Земята, като я докосвал.
2. Прен. Човек, смятан за непобедим поради здравите си връзки с народа.
антена мн. антени.
Проводник или мрежа от проводници за излъчване или улавяне на електромагнитни вълни.
антенатален (нлат. antenatalis по лат. ante 'преди' + natalis 'рожден')
Мед. Отнасящ се до състоянието преди раждането.
антерия мн. антерии.
1. Широка горна мъжка илиженска дреха с ръкави, подобна на халат.
2. Подплътена с памук дреха, която се носи над риза; кафтан.
антецедент (фр. antecedent от лат. antecedent, -ntis 'предхождащ')
1. Книж. Предходна случка, предишен факт.
2. Език. Предходна дума, към която се отнася местоимение, напр. човекът, за когото говоря.
анти- представка.
В състава на думи със значение против това или противоположно на това, което се назовава с мотивиращата дума.
антибиотик мн. антибиотици, (два) антибиотика.
1. Вещество с биологичен произход, което подтиска и убива жизнеспособността на микроорганизмите.
2. Лекарство, чиято основна част е от това вещество.
антибриз (по анти- + фр. brise 'ветрец, бриз')
Мор. Вятър, духащ от брега към морето, на известна височина, поради по-ниското налягане над сушата.
антигени (нлат. antigena по анти-+ гр. genes 'произлязъл')
Биохим. Вещества, главно белтъчни, които, вкарани в организма, предизвикват образуването на противотела, които се комбинират с тях, за да неутрализират токсичния им ефект и така създават имунитет.
антидепресант (по анти- + лат. depressant 'потискащ')
Фарм. Лекарство срещу депресия.
антидетонатор (по анти- + детонатор)
Техн. Вещество, което се разтваря в гориво за предотвратяване на детонация в цилиндрите на двигател с вътрешно горене.
антидот (нлат. antidota (remedia) по анти- + гр. dotos 'даден')
Мед. Противоотрова.
антидрама (по анти- + драма)
Литер. Театрална пиеса на крайно модернистично течение в драматургията, което отрича законите на класическото изкуство.
антика мн. антики.
Старинен ценен или рядък предмет.
антиквар антикварят, антикваря, мн. антиквари.
1. Търговец на антики.
2. Продавач на стари предмети (книги, картини и др.), които не са изгубили или са увеличили стойността си.
// прил.антикварен, антикварна, антикварно, мн. антикварни.
антиквариат мн. антиквариати, (два) антиквариата, м.
1. Антикварна книжарница.
2. Само ед. Търговия с антики.
антиклерикализъм (фр. anticlericalisme)
Рел. Църковно-политическо движение, което се бори против привилегиите на духовенството и църквата.
антиклимакс (нем. Antiklimax по анти- + гр. klimax 'стълба')
Литер. Фигура, при която думите се подреждат в низходяща смислова градация.
антиклинала (нем. Antiklinale по анти- + гр. klino 'навеждам')
Геол. Гънка от земните пластове, издадена нагоре; седло. Противоп. синклинала.
антикорозионен (по анти- + корозия)
Хим. Който предпазва от химическо въздействие.
антилопа мн. антилопи.
Подобно на сърна африканско животно.
антиметабола (гр. antimetabola)
Литер. Стилна фигура, при която във втория израз се повтарят думите от първия в обратен ред, напр. ям, за да живея, но не живея, за да ям.
антимилитаризъм (по анти- + милитаризъм)
Полит. Обществено течение, противостоящо на милитаризма.
// Прил. антимилитаристичен и антимилитаристически.
// Същ. антимилитарист.
антимон само ед.
Лъскав сиво-бял метал, който се употребява за приготвяне на сплави.
антиморален (по анти- + морален)
Книж. Противонравствен.
антинеутрино (англ. antineutrino по анти- + ит. neutrino 'неутрино')
Физ. Неутрална елементарна частица, античастица на неутрино.
антинеутрон (англ. antineutron по анти- + неутрон)
Физ. Неутрална елементарна частица с маса, равна на тази на неутрона, без електрически товар.
антиномия мн. антиномии.
Във философията - противоречие между две взаимоизключващи се положения, които могат да бъдат логически доказани като еднакво правилни.
антипапа (по анти- + лат. papa 'папа')
Ист. Папа, избран в противовес на законния папа.
антипапизъм (фр. antipapisme по анти- + папизъм)
Рел. Религиозно и обществено течение, което е против папската власт.
антипасат (нем. Antipassat по анти- + пасат)
Метеор. Въздушно течение на голяма височина в посока, обратна на пасата - от екватора към субтропиците.
антипасха (гр. antipascha)
Църк. Неделята след Великден.
антипатичен антипатична, антипатично, мн. антипатични.
Който предизвиква антипатия; неприятен, противен.
антипатия мн. антипатии.
Чувство на неприязън, на отвращение.
антипиретик (нлат. anti-pyreticum по анти- + гр. pyretos 'треска')
Фарм. Лечебно средство за понижаване на температурата.
// Прил. антипиретичен.
антипод мн. антиподи, (два) антипода.
Предмет, явление, лице, противоположно по свойства и качества на друг предмет, явление, лице.
антирабически (фр. antirabique по анти- + лат. rabies 'бяс')
Мед. Противобесен.
антиракета (по анти- + ракета)
Воен. Ракета, предназначена за унищожаване на противникови балистични ракети.
антироман (по анти- + роман)
Литер. Голямо епично произведение на крайно модернистично литературно течение, отричащо законите на класическото изкуство.
антироялист (по анти- + роялист)
Полит. Противник на роялизма.
// Прил. антироялистичен и антироялистически.
антисемитизъм (по анти- + семит, подразбира се евреин + -изъм)
Враждебно отношение спрямо евреите.
антисептик (нлат. antiseptica (remedia) по анти- + гр. sepsis 'гниене')
1. Фарм. Средство против инфекция на рани.
2. Техн. Вещество, което запазва дървен строителен материал от загниване.
// Прил. антисептичен.
антисептика (нлат. antiseptica (remedia) по анти- + гр. sepsis 'гниене')Фарм. 1. Обеззаразяване или предпазване от заразяване на рани чрез химически и други вещества; дезинфекция. 2. Средства против инфекция на рани.
антистатик (по анти- + гр. statikos 'неподвижен, статичен')
Хим. Препарат, който премахва статичното електричество.
// Прил. антистатичен.
антистрофа (клат. antistropha от гр. antislrophe)
Литер. Част от песен, която съответства на предходната строфа; отпев.
антитеза мн. антитези.
Противоположност, противопоставяне.
антитоксини В медицината - противоотрови.
// прил. антитоксичен.
антитринитаризъм вж. монархианство.
антифермент (по анти- + фермент)
Хим. Вещество, което спира ферментацията.
антифон (гр.antiphonos по анти-+ гр. phonos 'звук')
Муз. Поредно пеене на солист и хор или на двете половини на хор, като си отговарят една на друга.
антифраза (фр. antiphrase от гр. antiphrasis)
Литер. Стилна фигура, при която дума или израз се употребява с противоположно значение на основното.
антифриз (англ. antifreeze по анти- + freeze 'замръзвам')
1. Хим. Вещество, което понижава точката на замръзване на водата, напр. спирт, глицерин и др.
2. Авт. Течност, с която се заменя водата в радиатора на мотора за предотвратяване на замръзване.
антихрист мн. антихристи, м.
Противник на Христос, на Христовото учение, на християнството; безбожник, неверник.
антихуманен (по анти- + хуманен)
Книж. Нечовешки.
антициклон мн. антициклони, (два) антициклона.
Област на устойчиво високо атмосферно налягане, която се отличава с тихо и безоблачно време.
антиципация (лат. anticipatio 'предварително взето') Книж.
1. Предугаждане на събития, явления и др.
2. Преждевременно настъпване на събитие, действие, явление; изпреварване.
// Прил. антиципационен.
// Гл. антиципирам.
античен антична, антично, мн. антични.
1. Който се отнася до времето на Стара Гърция и Рим.
2. Древен, класически.
// същ. античност, античността.
античност (рус. античность по лат. antiquitas 'древност')
Старогръцката и староримската епоха; класическата древност.
// Прил. античен.
антография (фр. anthographie по гр. anthos 'цвете' + -графия)
Символичният език на цветята.
антозои (нлат. anthozoa по гр. anthos 'цвете' + zoon 'животно')
Зоол. Коралови полипи с формата на цветя.
антология мн. антологии.
Сборник с избрани художествени произведения от разни автори.
антоним мн. антоними, (два) антонима.
В езикознанието - дума, която има противоположно значение на друга дума.
// прил. антонимен.
антракоза (фр. anthrakose по гр. anthrax, -akos 'въглен' + -оза)
Мед. Професионално белодробно заболяване, причинено от отлагане на въглищен прах в белите дробове.
антракс (нлат. anthrax по гр. аnthrax 'въглен')
Мед. Остра заразна болест но добитъка, която се предава и на човека; синя пъпка.
антракт мн. антракти, (два) антракта.
Времето между две части на театрално представление или концерт; пауза, почивка.
антрацит само ед.
Висококачествени каменни въглища с лъскав черен цвят, които имат голяма калоричност.
// прил. антрацитен, антрацитна, антрацитно, мн. антрацитни.
антраша (фр. entrechat)
Театр. Балетна стъпка с неколкократно удряне на краката в скок.
антре мн. антрета.
Входно помещание в жилище; предверие.
антрекот (фр. entrecote)
Кул. Печено говеждо месо, отрязано между две ребра.
антрепозит (по фр.епtreposer 'поставям стоки на склад')
1. Склад при митница, гара, пристанище за внесени отвън стоки.
2. Такса за съхраняване и престой на стоки.
// Прил. антрепозитен.
антрепреньор (фр. entrepreneur)
Предприемач.
антрефиле мн. антрефилета.
Остар. Малка статия във вестник между две колони; частно съобщение във вестник.
антропо- (гр. anthropo-)
Първа съставна част на сложни думи със значение 'отнасящ се до човека, човеко-', напр. антропология.
антропоген (по антропо- + гр. genos 'род')
Геол. Съвременният, Четвъртичен, период от геологическата история на Земята.
антропогенеза (нлат. anthropogenesis по антропо- + генеза) Антроп.
1. Процесът на възникване и развитие на човека.
2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека.
антропогеография (по антропо- + география)
Геогр. Течение в икономическата география за решаващото значение на географската среда за развитие на човешкото общество.
// Прил. антропогеографски.
антропография (по антропо- + -графия)Антроп.
1. Дял от антропологията, който описва разновидностите на човечеството и географското им разпределение.
2. Описание на формата и костите на човека.
// Прил. антропографски.
антропоиди (по антропо- + -оид)
Зоол. Човекоподобни маймуни - шимпанзе, горила, орангутан, гибон.
антрополог мн. антрополози.
Специалист по антропология.
антропология само ед. Наука за биологичната природа на човека.
//прил. антопологичен, антопологична, антопологично, мн. антопологичи.
антропометрия (по антропо- + -метрия)
Дял от антропологията, който се занимава с измерването на човешкото тяло за научни и практически цели.
// Прил. антропометричен и антропометрически.
антропоморфен (фр. anthropomorphe от гр. anthropomorphos по антропо- + morphe 'вид, образ')
Книж. Човекоподобен, човекообразен.
антропоморфизъм само ед.
1. Една от формите на анимизма - приписване на човешки качества върху природни явления и животни.
2. Представяне на божество в човешки образ.
антропонимия (по антропо- + гр. onymos 'име') Език.
1. Наука за собствените лични и фамилни имена.
2. Сбор от личните и фамилни имена на някоя област или народ.
// Прил. антропонимичен.
антропосоматология (по антропо- + гр. soma 'тяло' + -логия)
Наука за човешкото тяло.
антропософия (нем. Anthroposophie по антропо- + гр. sophia 'мъдрост')
Филос. Религиозно мистично учение, разновидност на теософията, създадено от австрийския мислител Р. Щайнер (R. Steiner, 1861-1925).
// Прил. аптропософски.
антропотеизъм (но антропо- + гр. theos 'бог') Рел.
1. Обоготворяване на човека.
2. Представяне на бога в човешки образ.
антропофагия (по антропо- + -фагия)
Човекоядство, канибализъм.
антропофобия (по антропо- + -фобия)
Мед. Болезнено чувство на страх от хората.
антропоцентризъм (по антропо- + центризъм)
Филос. Схващане, според което човекът е център на вселената и цел на миросътворението.
// Прил. антропоцентричен.
антураж само ед.
Приближени доверени лица, които са постоянно около някого.
антуриум (нлат. anthurium)
Бот. Декоративно стайно растение с едри ярки цветове, подобни на кала.
анулирам анулираш.
Обявявам за недействителен; отменям. Анулирам договор.
анус мн. ануси, (два) ануса.
Заден отвор на дебелото черво у човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове.
анфас нареч.
С лице към наблюдателя.
анфилада (фр. enfilade)
1. Арх. Редица от стаи, арки и др., разположени в права линия, така че да се преминава от една в друга.
2. Воен. Стрелба надлъж по неприятелска линия или укрепление.
// Прил. анфиладен.
анхидрид (нем. Anhydrid по гр. anhydros 'лишен от вода' + -ид)
Хим. Съединение на някой елемент с кислород, получено чрез отнемане на водата на съответната киселина.
// Прил. анхидриден.
анцуг мн. анцузи, (два) анцуга.
Спортна дреха от трико или подобен плат, състояща се от горнище и долнище или само от долнище.
аншлус само ед.
Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия.
аншоа само ед.
Дребна морска риба деликатес.
анюитет (нем. Annuitat, фр. аnnuite по лат. annus 'година') Фин.
1. Редовни годишни плащания за лихви и погашение на заем.
2. Държавен заем с годишно погашение.
// Прил. анюитетен.
аорист мн. аористи, (два) аориста.
В езикознанието - минало свършено време.
аорта мн. аорти.
Главна артерия в организма на гръбначните животни и човека, която излиза от лявата камера на сърцето и снабдява с кръв тялото.
апандисит само ед.
Възпаление на апендикса.
апарат мн. апарати, (два) апарата.
1. Сложен уред за извършване на работа. Телефонен апарат.
2. Съвкупност от органи в организъм с обща функция. Слухов апарат.
3. Съвкупност от лица или учреждения в областа на управлението или стопанството. Държавен апарат.
апаратура мн. апаратури.
Съвкупност от апарати.
апаратчик мн. апаратчици.
1. Работник, обслужващ апарати, уреди, машини.
2. Лице от постоянния състав на управленска структура.
апартамент мн. апартаменти, (два) апартамента.
Самостоятелно жилище в голяма сграда, състоящо се от няколко стаи и сервизни помещания.
апартейд Политика за разделяне на населението по расов признак в Южноафриканската република.
апасионато (ит. appassionato 'страстно')
Муз. Страстно, въодушевено.
апатит Минерал, който се използва за добиване на фосфорни торове.
апатичен апатична, апатично, мн. апатични.
Който е обхванат от апатия; безразличен, равнодушен.
// същ. апатичност, апатичността.
апатия мн. апатии.
Състояние на пълно безразличие, равнодушие; липса на интерес.
апатрид (фр. apatride по а- + гр. patris, -idos 'отечество')
Юр. Лице, което е изгубило граждански права в родината си и не е получило такива в друга страна; безотечественик.
апаш мн. апаши.
Уличен крадец; джебчия.
апекс (лат. apex 'връх')
1. Книж. Връхна точка.
2. Астрон. Точката от небесната сфера, към която е насочено в даден момент движението на Слънцето или на Земята.
апел Призив за подкрепа, помощ, съдействие. Отправям апел.
апелативен апелативна, апелативно, мн. апелативни, прил.
Апелационен. Апелативен съд. Съд от втора инстанция.
апелационен апелационна, апелационно, мн. апелационни, прил.
Който се отнася до апелация.
апелация В съдопроизводството - начин за проверяване на решенията на първоинстанционен съд.
апелирам апелираш.
1. Отправям апел.
2. В съдопроизводството - обжалвам съдебно решение към по-горна съдебна инстанция.
апендикс мн. апендикси, (два) апендикса.
Малък израстък на сляпото черво.
апендицит (нлат. appendicitis по лат. appendix 'придатък' + -ит)
Мед. Възпаление на апендикса; апандисит.
апериодичен (по а- + периодичен)
Книж. Непериодичен.
аперитив мн. аперитиви, (два) аперитива.
1. Спиртно питие преди ядене за апетит.
2. Заведение, в което се поднасят спиртни напитки и закуски към тях.
аперсю (фр. apercu)
Кратко изложение, кратък преглед на нещо.
апертура (клат. apertura 'отваряне')
Физ. Величина, която характеризира ефективния отвор на оптическа система.
аперцепция (клат. apperceptio по ad 'при' + percipio 'разбирам') Псих.
1. Обусловеност на възприятията от миналия опит, знания, интереси и от моментното психическо състояние.
2. Осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото.
апетит мн.апетити.
1. Желание за ядене.
2. Прен. Страст за печалба, домогване до нещо.
апетитен апетитна, апетитно, мн. апетитни.
Който възбужда апетита; вкусен, съблазнителен.
апикултура (фр. apiculture по лат. apis 'пчела' + cultura 'отглеждане')
Книж. Пчеларство.
апиретичен (нлат. apyreticus по а-+ гр. pyretos 'треска')
Мед. Който е без повишена температура.
Апис (от гр. собств. Apis)
Свещеният бик у древните египтяни.
аплик мн. аплици.
Малко осветително тяло, закрепено на стена.
апликатура (ит. applicaiura по лат. applico 'плътно прилягам') Муз.
1. Разположение и редуване на пръстите при свирене на музикален инструмент; пръстовка.
2. Посочване с цифри над нотите реда на пръстите при свирене.
апликация мн. апликации.
Фигура от един вид материя, пришита или залепена върху друг вид за украса.
апликирам апликираш.
Правя апликация.
аплодирам аплодираш.
Одобрявам или приветствам чрез ръкопляскания; ръкопляскам.
аплодисмент (фр. applaudissement)
Ръкопляскане.
аплодисменти само мн.
Ръкопляскания в знак на одобрение или приведствие.
апломб само ед.
Показна самоувереност в държанието или при говорене.
апогей апогеят, апогея.
1. В астрономията - най отдалечената от Земята точка на лунната орбита или на орбитата на изкуствен спътник.
2. Прен. Връх на разитие, разцвет, подем.
апокалипсис само ед.
1. Християнска църковна книга от Новия завет, която съдържа пророчество за края на света.
2. Прен. Обслановка или състояние, които всяват ужас, неизвестност и загадъчност.
// прил. апокалиптичен, апокалиптична, апокалиптично, мн. апокалиптични.
апокалиптика (гр. apokalyptika)
Ист. Общо наименование на съчинения от първите векове преди и след Хр., в които се описват идването на месия, Страшният съд и краят на света.
апокалиптичен (гр. apokalypticos)
1. Църк. Съдържащ откровение; пророчески.
2. Прен. За език - неясен, метафоричен, загадъчен.
З. Прен. Наподобяващ състояние на свършека на света.
апокопа (фр. apocope от гр. ароhope 'отсичане, премахване')
Грам. Изпускане на един или няколко звука в края на думата.
апокринен (нлат. apocrinus по апо- + гр. krino 'отделям')
Мед. Отделящ.
апокринни жлези
- потни, млечни и др. жлези.
апокриф мн .апокрифи, (два) апокрифа.
1. Произведение с библейски сюжет, което църквата приема за недостоверно и го отрича и преследва.
2. Прен. Анонимно или недостоверно съчинение, което минава за оригинално.
// прил. апокрифен, апокрифна, апокрифно, мн. апокрифни.
аполитизъм (фр. apolitisme по гр. apolitikos 'неполитичен' + -изъм)
Полит. Неучастие или безразличие към политиката; аполитичност.
// Прил. аполитичен и аполитически.
аполитичен аполитична, аполитично, мн. аполитични.
Който е безраличен към въпросите на текущата политика и се държи настрана от нея.
// същ. аполитичност, аполитичността.
апологет мн. апологети.
Страстен защитник на нечие учение и идея или мнение.
апологетика (гр. apologetike)
1. Книж. Оправдание или защита на някое учение.
2. Църк. Богословска дисциплина за защита на християнската религия.
апология мн. апологии.
Неумерена, прекаленна възхвала, защита на някого или нещо.
Аполон (от гр. собств. Apollon)
1. В гръцката митология - бог на слънцето, красотата и изкуствата, възприет директно в древноримската митология.
2. Прен. Красив мъж.
апоплексия само ед.
В медицината - мозъчен кръвоилив; удар.
// прил. апоплектичен, апоплектична, апоплектично, мн. апоплектични.
апорт (фр. apport)
Фин. Вноска от движими или недвижими имоти от страна на съдружник в предприятие.
апостазия (гр. apostasia)
Книж. Вероотстъпничество, измяна.
апостериори (лат. a posteriori)
Филос. Въз основа на опита, на фактите. Противоп. априори.
// Прил. апостериорен.
апостол мн. апостоли.
1. В евангелието - всеки от дванайсетте ученици на Христос, избрани за божи пратеници и проповедници.
2. Проповедник на учение, идея; лице което се бори за някакво учение, идея.
апостолат (лат. apostolatus по гр. apostolos)
Дейност на апостол.
апостолически (лат. apostolicus от гр. apostolicos)
Църк. Който принадлежи на апостолския (папския) престол; папски.
апостроф мн. апострофи, (два) апострофа.
1. В езикознанието - горна запетая като знак за изпусната буква.
2. Дума или забележка, с която се прекъсва говорещото лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка.
апострофа (фр. apostrophe но гр. apostrophe 'обръщане')
1. Литер. Реторична фигура - обръщение към отсъстващи лица или към неодушевени предмети като към лица.
2. Прен. Остра дума или забележка, с която се прекъсва чужда реч или се изразява отношение.
апострофирам апострофираш.
Прекъсвам говорещото лице с дума или забележка, за да изразя отношение или да дам оценка.
апотема (гр. apothema) Мат.
1. Перпендикуляр, спуснат от центъра на правилен многоъгълник до една от неговите страни.
2. Перпендикуляр, спуснат от върха на правилна пирамида до една от страните на основата.
апотеоз мн. апотеози.
1. В античността - обред за обожествяване на лица или предмети.
2. Прен. Възвеличаване, прослава на лица, събития, предмети.
апотропичен (от гр. apotrope 'отклоняване, отблъскване')
Език. За име или дума - имащ магическа сила да отблъсква злото.
апраксия (нлат. apraxia по гр. apraxia 'бездействие')
Мед. Нарушаване способността за извършване на целесъобразни действия поради мозъчни увреждания.
апрески апреска.
Вид ботуши с дебели подметки за сняг.
апретура Окончателна обработка на материали (плат, кожа, хартия), за да се придадат необходимите за предназначението им качества.
// прил. апретурен.
април Четвъртият месец на календарната година.
// прил. априлски, априлска, априлско, мн. априлски.
априорен априорна, априорно, мн. априорни.
Който предхожда опита и практиката, не е основан на научни факти.
априори нареч.
Независимо от опита и практиката; предварително.
апробация (лат. approbatio)
1. Книж. Одобрение, потвърждение с официален характер.
2. Допускане на студент до стажантска практика и контролът по време на практиката.
апробирам апробираш.
1. Давам официално одобрение.
2. Допускам студент до стажантска практика.
апропо нареч.
Впрочем, между другото, тъкмо.
апроприация (фр. appropriation от лат. appropriate)
Книж. Присвояване, завладяване.
апсара (санскр. apsara)
Мит. В индийската митология - божествена девойка.
апсида мн. апсиди.
В архитектурата - сводеста ниша в стена на постройка.
аптека мн. аптеки.
Заведение за приготвяне и/или продажба на лекарства.
// прил. аптечен.
аптекар аптекарят, аптекаря, мн. аптекари.
Лице което работи в аптека; фармацевт.
// прил. аптекарски.
аптекарка мн. аптекарки.
Жена аптекар.
аптерий (гр. apteros 'безкрил' по а- + pteron 'крило')
Зоол. Безкрило насекомо.
аптерикс (фр. apterix по а- + гр. pteryx 'крило')
Зоол. Безкрила птица (киви-киви). Apteryx australis.
аптечка мн. аптечки.
1. Малка аптека.
2. Комплект от необходими лекарства за даване на първа помощ.
3. Предметът за съхранение на тези лекарства (малък стенен шкаф с витрина, куфарче и др.).
ар арът, ара, мн. арове, (два) ара.
Единица за измерване на земна площ, равна на сто квадратни метра.
ара (бразил. ara)
Зоол. Едър южноамерикански папагал с ярка окраска.
арабаджия мн. арабаджии.
1. Истор. Човек, чийто занаят е да превозва товари с кола; кираджия.
2. Остар. Занаятчия, който прави и поправя коли, каруци; колар, талигар.
// прил. арабаджийски.
// същ. арабаджийство.
арабеска (фр. arabesque)
1. Изк. Орнаментален мотив във вид на преплетени линии, стилизирани стъбла и листа, арабски думи и текстове.
2. Малко произведение на изкуството (музика, литература), притежаващо изящна орнаменталност.
арабизъм (фр. arabisme) Език.
1. Особеност, свойствена на арабския език.
2. Дума или обрат на речта, заети от арабски език.
арабистика (фр. arabistique)
Наука за арабския език и култура.
арабия мн. арабии.
Добър, отзивчив човек; добряк.
арагонит (фр. aragonite по Арагон - област в Испания + -ит)
Минер. Кристална разновидност на калциев карбонат с ромбични кристали.
аралия (лат. aralia)
Бот. Декоративно вечнозелено растение от сем. бръшлянови с красиви длановидни листа. Fastia japonica.
арамейски (по евр. Aram 'Сирия')
Семитски език, говорен в Сирия, Палестина и Египет от IX в. пр. Хр. до VII в. сл. Хр., език, на който е говорел и Исус Христос.
аранжеман (фр. arrangement 'споразумение')
Търг. Доброволно споразумение между длъжник и кредитор.
аранжимент Приспособяване на музикално произведение за изпълнение на друг инструмент или друг състав инструменти (гласове).
аранжирам аранжираш.
Правя аранжимент; подлагам на аранжимент.
арап мн. арапи. Остар.
1. Чернокож човек.
2. Арабин.
арапин мн. арапи.
Арап.
арат (рус. арат от монг.)
Скотовъдец, пастир в Монголия.
араукария (по собств. геогр. Arauсо, местност в Чили)
Бот. Вид големи иглолистни дървета, подобни на бор, от Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея. Araucaria.
арахнид (фр. arachnide по гр. arachne 'паяк' + -ид)
Зоол. Паякообразно насекомо.
арахнология (по гр. arachne 'паяк' + -логия)
Зоол. Дял от зоологията, изучаващ паяците и паякообразните.
арбалет мн. арбалети, (два) арбалета.
Старинно ръчно стрелково оръжие - лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата.
арбеска мн. арабески.
1. В изкуството - украса,орнамент от геометрични фигури, стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския стил.
2. В литературата - малко произведение, изработено с вещина.
3. В музиката - малко музикална творба с орнаментален характер.
арбитраж мн. арбитражи, (два) арбитража.
Разрешение на спорни въпроси от арбитри.
// прил. арбитражен, арбитражна, арбитражно, мн, арбитражни.
арбитрален (фр. arbitral от лат. arbitralis)
Книж. Според личното мнение; самоволен, произволен.
арбитрарен (лат. arbitrarius)
Юр. Произволен.
арбитър мн. арбитри.
1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.
2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия.
3. В спорта - съдия.
арборикултура (по лат. arbor 'дърво' + култура)
Книж. Лесовъдство.
аргат мн. аргати.
Остар. Наемен земеделски работник; ратай.
аргатин мн. аргати.
Аргат.
аргатувам аргатуваш.
Работя като аргат.
арго В езикознанието - таен език на съсловие, на социална група.
аргон Химичен елемент - газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва в електрическите и луминисцентните лампи.
аргонавт мн. аргонавти.
В старогръцката митология - моряци, които с кораба Арго, водени от Язон, отплували за Колхида, за да си върнат златното руно.
арготизъм (фр. argotisme по argot 'арго')
Език. Думи от тайните говори (арго), предимно на крадците и скитниците.
аргумент мн.аргументи, (два) аргумента.
1. Основание, довод, доказателство.
2. В математиката - независима променлива величина, от чието изменение зависи изменението на друга величина.
аргументация 1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.
2. Съвкупност, система от аргументи, при разсъждение.
аргументирам аргументираш.
Привеждам аргументи; обосновавам. - аргументирам се. Обосновавам се с аргументи.
// същ. аргументиране.
Аргус (по гр. собств. Argous)
1. Мит. В гръцката митология - стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи.
2. Прен. Бдителен страж.
ареал мн. ареали, (два) ареала.
Област, в чиито граници са разпространени определени видове растения, животни, езикови явления.
арена мн. арени.
1. Кръгла площадка в средата на цирк, където се изпълнява програмата.
2. Прен. Област и място на дейност и изява; поприще.
аренда мн. аренди.
1. Отдаване на недвижим имот за временно ползване срещу наем.
2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия имот.
// прил. аренден.
арендатор мн. арендатори.
Лице, което взема и използва недвижим имот под аренда.
арендувам арендуваш.
Вземам под аренда.
// същ. арендуване.
ареография (нем. Areographie по собств. гр. Ares 'Марс' + -графия)
Астрон. Описание на планетата Марс.
ареола (фр. areole по лат. areola 'малка повърхност')
1. Мед. Червено кръгче около пъпка на гърда, около рана и под.
2. Астрон. Светлият кръг около Луната.
ареопаг (лат.areopagus от гр. Areiopagos по Areios 'Аресов' + pagos 'хълм')
1. Ист. Върховен съд в древна Атина, който заседавал на хълм, посветен на бога на войната Арес.
2. Прен. Събрание на авторитетни лица за решаване на важен въпрос.
арест мн. арести, (два) ареста.
1. Задържане на лице под стража.
2. Помещение, в което държат под стража.
арестант мн. арестанти.
Лице, което се намира под арест; затворник.
// прил. арестантски, арестантска, арестантско, мн. арестантски.
арестувам арестуваш.
Поставям под арест; затварям, запирам.
Ариадна (гр. собств. Ariadne)
Мит. Дъщеря на критския цар Минос, която спасила митичния герой Тезей, като му дала кълбо, с помощта на чиято размотана нишка могъл да излезе от лабиринта, след като убил чудовището Минотавър.
нишката на Ариадна
- ръководна мисъл, способ за разрешаване на труден въпрос.
арианство (по собств. Arius)
Рел. Една от големите ереси в християнската църква (IV-VI в.), създадена от александрийския презвитер Арий и отричаща единството на Светата Троица и следователно божествената същност на Исус Христос. Бива отречено от Никейския (325 г.) и Константинонолския (381 г.) събори.
аривизъм (фр. arrivisme по arriver 'успявам')
Книж. Силна амбиция.
ариден (лат. aridus 'сух')
Агр. Сух, безплоден, пустинен.
ариегард Войскова част, която е оставена след главните сили, за да ги охранява.
// прил. ариегарден.
Ариел (евр. ariely 'божи лъв')
Мит. Добър въздушен дух в средновековните западноевропейски митове.
ариергард (фр. arriere-garde по arriere 'отзад' + garde 'охрана')
Воен. Войскова част, охраняваща тила на войската при марш. Противоп. авангард.
ариета (ит. arietta, умал. от aria)
Муз. Малка ария.
ариец (по санскр. аrуа 'благороден')
1. Ист. Представител на древен индоевропейски народ, завладял Сев. Индия и Иран между II и I хилядолетие пр. Хр.
2. Ост. У теоритиците на расизма - висок рус долихоцефал, произлязъл от този народ, висш представител на бялата раса (без научна основа).
// Прил. арийски.
Ариман (от перс. собств. Ahriman)
1. Мит. Древноперсийско божество, олицетворение на злото.
2. Прен. Злото начало.
ариозо 1. Неголяма ария, която се редува с речитатив.
2. В музиката - напевно, изразително.
аристократ мн. аристократи.
1. Лице, което принадлежи към аристокрацията.
2. Прен. Изтънчен, изискан човек.
аристократичен аристократична, аристократично, мн. аристократични.
Който е свойствен на аристократ.
// същ. аристократичност.
аристократически аристократическа, аристократическо, мн. аристократически.
Който се отнася до аристократ и аристокрация.
аристокрация 1. Висше съсловие, привилигирован слой в обществото с благороден произход.
2. Прен. Привилигирована обществена група, която заема изключително положение в своята среда.
аристон (фр. ariston но гр. aristos 'най-добър')
Муз. Вид механичен музикален инструмент.
аристотелизъм (по гр. собств. Aristoteles)
Филос. Учение на Аристотел (384-322 пр. Хр.), основано на целенасоченост на материята към своя божествен идеал, чиято системност и енциклопедизъм оказват голямо въздействие върху европейската мисъл.
аритметика Спец. Дял от математиката, в който се изучават простите свойства на числата, изразени с цифри, и основните действия с тях.
// прил. аритметичен.
аритмия В медицината - нарушение на нормалната дейност на сърцето,която се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари.
ария мн. арии.
Музикална партия за един глас - предимно в опера.
арка мн. арки.
1. Свод над отвор в стена или между две колони.
2. Архитектурно сводесто съоръжение във вид на голяма врата.
аркада мн. аркади.
1. Редица от арки, съставящи архитектурно цяло .
2. Проход, галерия под редица от арки на колони.
аркадаш мн. аркадаши.
Остар. Разг. Другар, побратим.
Аркадия (гр. Arkadia)
1. Геогр. Област в Южна Гърция, чиито жители са представени в древногръцката поезия като весели и щастливи пастири и ловци.
2. Прен. Щастлива страна.
// Прил. аркадски.
аркбутан (фр. arc-boutant)
Арх. Арка, служеща за подпора на стена.
Арктика (по гр. arktikos 'северен')
Геогр. Северната полярна област на земното кълбо.
// Прил. арктичен и арктически.
Арлекин (ит. Arlecchino)
1. Литер. Традиционен герой от италианската комедия дел арте, облечен в пъстри дрехи и с черна маска, който изпълнява ролята на остроумен слуга - шут, а впоследствие - на чувствителен и наивен слуга.
2. Прен. Смешник, облечен в пъстри дрехи.
арлекинада (ит. arlecchinata)
1. Литер. Театрална пиеса с главно действащо лице Арлекин.
2. Прен. Смехотворство, шутовство.
армаган мн. армагани, (два) армагана.
Остар. Подарък, донесен от човек, който се връща от далечно пътуване.
Армагедон (евр. har megiddo(n) 'хълм край гр. Мегидо(н)')
Библ. Според Апокалипсиса - място на есхатологичната битка (в Северна Палестина), където пълчищата на злото ще претърпят окончателно унищожение.
армада мн. армади.
Голяма военноморска или военновъздушна флота.
арматура 1. В строителството - железни пръти, които се използват в единна железобетонна конструкция.
2. В техниката - съвкупност от прибори и принадлежности на апарат, машина.
// прил. арматурен.
арматурист мн. арматуристи.
Строителен работник, който изработва и монтира арматура.
армея Диал.
1. Кисело зеле.
2. Саламура на кисело зеле.
// прил. армеев.
армирам армираш.
1. В строителството - монтирам арматура.
2. Заякчавам, укрепвам предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал) от по-здрав метал.
// същ. армиране.
армировка мн. армировки.
1. Монтаж на арматура.
2. Заякчаване, укрепване.
армия мн. армии.
1. Въоръжените сили на една държава.
2. Оперативно войсково обединение на няколко корпуса или дивизии.
3. Прен. Огромна съвкупност от хора с общи интереси и цели.
армюр (фр. armure)
Текст. Украшение върху плат, нанесено още при неговото изтъкаване.
арнаут (тур. arna(v)ut от гр. arbanites)
1. Нар. Албанец.
2. Прен. Упорит човек, лют човек.
// Прил. арнаутски.
арнаутин мн. арнаути.
1. Остар. Албанец.
2. Прен. Твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер.
арогантен арогантна, арогантно, мн. арогантни.
Който е безочлив, дързък, груб.
// нареч. арогантно.
// същ. арогантност.
аромат мн. аромати, (два) аромата.
Приятна миризма, благоухание.
// прил. ароматен.
ароматизирам ароматизираш.
Придавам аромат.
ароматичен ароматична, ароматично, мн. ароматични.
В който има аромат.
арпа (тур. arpa)
1. Неолющен ориз.
2. Ечемик.
арпаджик мн. арпаджици, (два) арпаджика.
Дребен лук за разсад, добит от семе.
арсен Химически елемент - крехко сиво-бяло вещество с метален блясък.
арсенал мн. арсенали, (два) арсенала.
1. Склад и/или фабрика за оръжие и муниции.
2. Прен. Сбор, запас от средства за побеждаване.
арсеник само ед.
Силноотровно вещество, бяло на цвят; мишеморка.
арслан мн. арслани, (два) арслана.
Диал. Аслан.
арт само ед.
Изкуство, изобразително изкуство.
артезиански артезианска, артезианско, мн. артезиански.
Който е свързан с дълбоки подземни води,намиращи се под естествено налягане.
артел (рус. артель)
Книж. Стопанска задруга.
// Прил. артелен.
артелна мн. артелни.
В армията - склад за хранителни продукти на военно поделение.
артелчик мн. артелчици.
В армията - войник комуто е поверена артелна.
артериосклероза Спец.
В медицината - склероза, която се изразява във втвърдяване на артериите и нарушение на оросяването на органите с кръв.
артериотомия (нлат. arteriotomia по гр. arteria 'артерия' + -томия)
Мед. Кръвопускане от артерия.
артерия мн. артерии.
1. Кръвоносен съд,по който се движи кръв от сърцето до другите части на тялото.
2. Прен. Сухоземен или воден път с важно значение (обикн. в съобщенията).
артефакт (нлат. artefactum по лат. ars, artis 'изкуство' + factum 'нещо направено ')
1. Мед. Изкуствено предизвикан патологичен процес в организъм.
2. Археол. Праисторическо оръдие от камък или кост.
3. Предмет, изделие с естетически качества.
артикул мн. артикули, (два) артикула.
Вид, разновидност от дребна търговска стока.
артикулация 1. В езикознанието - учленяване на говорните звукове.
2. В музиката - начин на изпълнение на тоновете.
// прил. артикулационен.
артикулирам артикулираш.
В езикознанието - върша артикулация; учленявам.
артикъл (фр. article от лат. articulus 'частица')
1. Език. Граматически член.
2. Юр. Член от закон.
артилерист мн. артилеристи.
Войник или офицер от артилерията.
артилерия мн. артилерии.
1. Съвкупност от тежки огнестрелни оръжия и принадлежностите им.
2. Род войска с такова въоръжение.
// прил. артилерийски.
артисам артисаш. - вж. артисвам.
артисвам артисваш.
Оставам в повече, в излишък; изоставам.
артист мн. артисти.
1. Изпълнител на роля в сценично произведение.
2. Човек на изкуството; майстор.
3. Прен. Човек, който умее да се преструва.
// прил. артистичен.
артистка мн. артистки.
Жена артист.
артишок (нем. Artischocke от фр. artichaut, което от ар.)
вж. ангинар.
артралгия (нлат. arthralgia по гр. arthron 'става' + -алгия)
Мед. Болки в става.
артрит мн. артрити.
Спец. В медицината - възпаление на ставите, което води до деформирането им.
артроза (нлат. arthrosis по гр. arthron 'става' + -оза)
Мед. Хронично възпаление на ставите.
артрок (анг. art 'изкуство' + rock 'рок')
Муз. Стил в съвременния рок, в който влизат елементи от класическата музика.
артроподи (по гр. arthron 'става' + pous, podos 'крак')
Зоол. Членестоноги. Arthropoda.
артшоу (англ. art-show)
Изложба, съпроводена с различни артистични прояви.
артък 1. Прил. Който е в повече, в излишък.
2. Същ. Излишък.
арфа мн. арфи.
Струнен музикален инструмент като голяма триъгълна рамка, на която се свири като се дърпат струните с пръсти.
арфист мн. арфисти.
Музикант, който свири на арфа.
арфистка мн. арфистки.
Жена арфист.
архаизация (клат. archaisatio по гр. archaios 'стар')
Худ. Подражаване на древните форми на изкуството.
// Същ. архаизирам.
архаизирам архаизираш.
Правя да изглежда архаичен; придавам архаичен вид.
архаизъм мн. архаизми, (два) архаизъма.
1. Предмет, явление или проява, които изглеждат архаични.
2. В езикознанието - излязла от употреба старинна дума или форма.
архаика (гр. archaikos 'древен')
1. Ранен, първичен период в историята на изкуствата.
2. Отличителни черти на древността.
3. Предмети от древността.
архаистика (по гр. archaios 'стар')
Художествено направление, което следва ранните форми от развитието на изкуството.
// Прил. архаистичен и архаистически.
архаичен архаична, архаично, мн. архаични.
1. Древен, старинен.
2. Който е остарял, отживял времето си; несъвременен.
// същ. архаичност.
архангел мн. архангели.
В християнската религия - главен, пръв ангел.
архегон (по rp.arche 'начало, принцип' + gone 'произход, раждане')
Бот. Женски размножителен орган в мъхове, папрати, хвощове и голосеменни растения.
архейски (по гр. archaios 'древен') В съчет.
архейска ера (геол.) - най-старата ера от развитието на Земята - преди повече от 4 милиарда години.
архео- (по гр. archaios 'древен, стар')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'древен, стар, първоначален', напр. археология.
археография (по архео- + гр. grapho 'пиша')
Спомагателна историческа дисциплина, която се занимава със събиране, описване и издаване на древните писмени паметници.
археозойски (по архео- + гр .zoon 'живот')
Геол. Който се отнася към най-старите геологически образувания с признаци на живот или към епохата на образуването им.
- археозойска ера - епохата на образуване на такива геологически породи.
археолог мн. археолози.
Специалист по археология.
археология само ед. Наука, която изучава историческото минало на човечеството по запазени паметници на материалната култура.
археоптерикс (по архео- + гр. pteгух 'крило')
Палеонт. Изкопаемо животно от юрския период, преходно между влечугите и птиците.
археорнис (по архео- + гр. ornis 'птица')
Палеонт. Изкопаемо животно, подобно тархеоптерикса, но по-близо до птиците.
архетип (по гр. arche 'начало' + typos 'образ')
Книж. Псих. Първообраз.
// Прил. архетипен.
архи- (по гр. arche 'начало; власт')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'първо-' (за старшинство); 'свръх-' (за най-висока степен), напр. архиепископ, архимилионер.
архив мн. архиви, (два) архива.
1. Учреждение или отдел в учреждение,където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се организира тяхното използване.
2. Самите документи в такова учреждение. 3. Сбирка от ръкописни документи.
// прил. архивен.
архива мн. архиви.
Архив.
архивар архиварят, архиваря, мн. архивари.
Служител, който завежда архива в едно учреждение.
// прил. архиварски.
архивист мн. архивисти.
Специалист по архивознание.
архивистика само ед. Архивознание.
архивознание само ед. Наука за архивите и работа с архивни документи.
архидук (по архи- + дук)
Титла на благородник, по-висока от дук; ерцхерцог.
ж. архидукеса.
архиепископ мн. архиепископи.
Духовно лице, което управлява църковна област от няколко епископства.
архиепископия мн. архиепископии.
Църковна област, управлявана от архиепископ.
архиерарх (гр. archierarches)
Църк. Архиепископ, архиерей.
архиерей архиереят, архиерея, мн. архиереи.
Общата титла на висшите санове в православната църква (епископ, митрополит).
// прил. архиерейски.
архимандрит мн. архимандрити.
1. Управител на мъжки манастир; игумен.
2. Сан на монах, който се готви за епископ.
архипелаг мн. архипелази, (два) архипелага.
Група, купчина от острови, които са един до друг.
архистратег (гр. archistrategos)
Воен. Главнокомандващ.
архитект мн. архитекти.
Специалист по архитектура.
архитектоника Хармонично съчетание на части в една цялост (в архитектурата, музиката, литературата, изкуството).
архитектура 1.Наука и изкуство за проектиране, изграждане и художествено оформяне на строителни обекти.
2. Строителен стил.
// прил. архитектурен.
архитип вж. архетип.
архитрав (ит. architrave по архи-+ ит. trave 'греда') Арх.
1. Главна носеща греда, лежаща върху колони, конзоли, стълбове или стени - най-долна и главна част на антаблемана.
2. Напречна греда над врати, прозорци и др.
архонт мн. архонти.
1. В стара Гърция - висше длъжностно лице.
2. Във Византия и средновековна България - военачалник.
аршин (тур. arsin от перс. ars 'лакът')
Мярка за дължина, равна на 68,58 см (турски аршин) или 71,2 см (руски аршин).
ас асът, аса, мн. асове.
Карта за игра с един знак в средата; асо, туз.
ас асът, аса, мн. асове.
1. Опитен летец на изтребител, майстор във въздушни боеве.
2. Изтъкнат специалист, майстор с своята област.
асамблея мн. асамблеи.
Представително събрание, свиквано от международна организация; събор, конгрес.
асана (санскр. asana)
Положение на тялото при йогийски упражнения.
асансьор мн. асансьори, (два) асансьора.
Подемно съоръжение за автоматично изкачване и сваляне на хора и товари.
// прил. асансьорен.
асеизмичен (по а- + гр. seismos 'земетресение')
Геогр. Който не се намира в сеизмична област.
асексуален (по а- + лат. sexualis 'полов')
1. Безполов.
2. Който няма полово влечение.
// Същ. асексуалност.
асемичен (по а- + гр. sema 'признак')
Книж. Който няма признаци; неясен, непознаваем.
// Същ. асемичност.
асенизация (клат. assenisatio)
Спец. Създаване на здравословни условия.
асептика В медицината - предпазване от заразяване на рана чрез обеззаразяване на предметите и инструментите, с които се манипулира.
// прил. асептичен.
асигнати (фр. assignats по лат. assignatus 'снабден със знак')
Фин. Книжни пари, пускани във Франция по време на революцията от 1789 г.; книжни пари.
асигнация (фр. assignation от лат. assignatio по assigno 'определям') Фин.
1. Книжен знак, банкнота.
2. Писмено нареждане за изплащане на парична сума.
3. Определяне на парична сума за изплащане на нещо.
4. Документ за получаване на сума, отпусната по кредит.
// Прил. асигнационен.
// Гл. асигнирам.
асигновка (по лат. assigno 'определям') Фин.
1. Документ, с който учрежденията получават от банката суми за определена цел.
2. Предназначаване на суми за известни цели.
3. Суми, предназначени за разширяване на основния фонд.
// Гл. асигнувам.
асиметричен асиметрична, асиметрично, мн. асиметрични.
Който е лишен от симетрия.
// същ. асиметричност.
асиметрия мн. асиметрии.
Състояние на отсъствие или нарушеност на симетрията; несъразмерност на частите.
асимилатор мн. асимилатори, (два) асимилатора.
Държава, която провежда политика на асимилация.
// прил. асимилаторски.
асимилация мн. асимилации.
1. В биологията - усвояване на външни вещества в организма.
2. В политиката - поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.
3. В езикознанието - уподобяване на един звук по друг.
// прил. асимилационен.
асимилирам асимилираш.
1. Извършвам асимилация; подлагам на асимилация.
2. Прен. Усвоявам , възприемам.
асинхронен асинхронна, асинхронно, мн. асинхронни.
Който е лишен от синхрония; неедновременен.
// същ. асинхрония.
асистент мн. асистенти.
1. В университет - най-ниското научно звание и преподавателска длъжност.
2. Помощник на професор, лекар, режисьор и др.
// прил. асистентски.
асистентка мн. асистентки.
Жена асистент.
асистирам асистираш.
Извършвам работа като асистент; помагам.
аскариди (нлат. ascarida от гр. askaris, -idos)
Зоол. Глисти, паразитиращи в червата на човека и животните, достигащи при някои видове до 25-40 см дължина.
аскеза (гр. askesis 'упражнение')
Книж. Отшелничество, подвижничество.
аскер мн. аскери. Остар.
1. Войска.
2. Войник.
аскет мн. аскети.
1. Последовател на аскетизма; отшелник, пустинник, постник.
2. Прен. Човек, който се е отказал от удоволствията на живота.
аскетизъм 1. В християнската религия - учение за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване; отшелничество.
2. Прен. Суров начин на живот чрез отказ от удоволствията на живота.
аслан мн. аслани, (два) аслана.
Остар. Лъв.
аслъ нареч. Разг.
Наистина, действително, всъщност.
асма мн. асми.
Висока дворна лоза, разклонена по дървена и/или метална скара на подпори.
асо мн. аса.
Ас; туз, бирлик.
асо (фр. assaut 'нападение')
Спорт. Среща на фехтовчици при игра или упражнение.
асомния (нлат. assomnia по а- + лат. somnus 'сън')
Мед. Безсъние.
асонанс мн. асонанси, (два) асонанса.
В литературата - съзвучие, повторение на еднакви гласни в един или няколко съседни стиха.
асорти Който се отнася до подбрани по вид и качество еднородни предмети.
асортимент Налична съвкупност от разни видове и сортове на една и съща стока.
асоциален (по а- + социален)
Книж. Който страни от обществения живот; саможив.
асоциативен асоциативна, асоциативно, мн. асоциативни.
Който се отнася до асоциация.
асоциация мн. асоциации.
1. Връзка между прдстави, при която появата на една от тях извиква друга налична в съзнанието.
2. Сдружение; свободно обединение на лица или организации за обща дейност, при което членовете запазват своята автономия.
асоциирам асоциираш.
Свързвам по асоциация.
асоцииран асоциирана, асоциирано, мн. асоциирани.
Присъединен, сдружен.
аспарагус мн. аспарагуси, (два) аспарагуса.
Вид стайно растение с дълги крехки стъбла и нежни игловидни листа.
аспект мн. аспекти, (два) аспекта.
1. Гледна точка.
2. Изглед на нещата и явленията.
аспержа (фр. asperge от лат. asparagus)
Бот. Растение от сем. кремови с подземно стъбло, от което излизат силно удължени месести пъпки, чиито краища се използват като зеленчукова храна.
аспержи Градинско коренисто растение с крехки и сочни стъбла, които се употребяват за храна.
аспид (по гр. aspis, -idos)
Геол. Вид скала, от която се получават плочи за покриви, за писане и др.
аспида (гр. aspida от aspis, -idos)
1. Зоол. Вид отровна змия - щитоносна усойница.
2. Прен. Коварна, злоезична жена; усойница.
аспидиум (нлат. aspidium по гр. aspidion 'щитче')
Бот. Вид мъжка папрат, чиито коренчета служат за лекарство против глисти, тения и под.
аспирант мн. аспиранти.
Лице с висше образование, което подготвя в университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), за да получи научна степен.
// прил. аспирантски.
аспирантка мн. аспирантки.
Жена аспирант.
аспиратор мн. аспиратори, (два) аспиратора.
Уред за всмукване на въздух, течности, вещества и др.; всмукател.
аспирация мн. аспирации.
1. Стремеж към нещо, домогване, претенция.
2. Всмукване, изтегляне на въздух, течности, вещества и др.
аспирин мн. аспирини, (два) аспирина.
1. Лекарство с бял цвят и тръпчив, кисел вкус против настинка, температура и др; ацетизал.
2. Таблетка от същото лекарство.
аспирирам аспирираш.
Имам аспирации, проявявам аспирации.
аспра мн. аспри.
Дребна средновековна сребърна монета; бодка, дукато.
астазия (нлат. astasia по а- + гр. stasis 'стоене')
Мед. Неспособност да се пази равновесие.
астения (нлат. asthenia по а- + гр. sthenos 'сила')
Мед. Слабост, безсилие, болнавост; отпуснатост.
// Прил. астеничен.
астенопия (нлат. asthenopia по а- + гр. sthenos 'сила' +ops, opos 'око')
Мед. Изморяване на окото при продължително близко гледане.
астерия (фр. asterie от гр. aster 'звезда')
Зоол. Морска звезда.
астероид мн. астероиди, (два) астероида.
Вид малки планети, които обикалят около Слънцето, главно между Марс и Юпитер.
астигматизъм 1. В физиката - недостатък на леща, при който образът е неясен, защото снопът лъчи не се събира в една точка.
2. В медицината - недостатък на човешкото око, при който падащите лъчи не се събират в една точка върху ретината и зрението е неясно.
астма само ед. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане или задушаване.
// прил. астматичен.
астра (клат. aster но гр. astron 'звезда, съцветие')
Бот. Градинско цвете с красиви цветове с лъчеобразни листенца; богородичка. Aster chinensis.
астраган мн. астрагани, (два) астрагана.
Скъпа агнешка кожа с къдрав черен или сив косъм.
// прил. астраганен.
астрален астрална, астрално, мн. астрални.
Звезден.
астро- (по гр. astron 'звезда')
Първа съставна част на сложни думи със значение 'звезден', напр. астрофизика.
астробиология (по астро- + биология)
Биол. Наука, която изучава въпросите за съществуването на живот на другите небесни тела.
// Прил. астробиологичен.
// Същ. астробиолог.
астролаб (срвеклат. astrolabium по гр. astrolabos)
Астрон. Стар уред за определяне височината на небесните тела и за навигационни цели.
астролог мн. астролози.
Лице, което се занимава с астрология; звездоброец, гадател.
астрология Изкуство за предсказание на земните събития и човешката съдба по разположението и влиянието на звездите.
астронавт мн. астронавти.
Лице, което извършва полети в космоса; космонавт.
астронавтика Космонавтика.
астроном мн. астрономи.
Специалист по астрономия.
астрономичен астономична, астрономично, мн. астрономични.
1. Който се отнася до астрономия.
2. Прен. Извънредно, необикновено голям.
астрономия само ед. Наука за небесните тела и Вселената.
// прил. астрономически.
астрофизика (по астро- + физика)
Дял от астрономията, който изучава физическите условия и химическия състав на небесните тела и междузвездната материя.
// Прил. астрофизичен и астрофизически.
// Същ. астрофизик.
асфалт само ед.
1. Черна минерална смола, която се употребява в строителството.
2. Пътна настилка от тази смола, смесена с пясък и чакъл; асфалтобетон.
// прил. асфалтов.
асфалтирам асфалтираш.
Покривам с асфалт, полагам асфалт.
асфиксия (нлат. asphyxia от гр. asphyxia по а- + sphyxis 'пулсация, пулс') Мед.
1. Липса на пулс.
2. Задушаване.
асъл нареч.
Разг. Тъкмо, наистина.
ат атът, ата, мн. атове, (два) ата.
1. Буен, добре гледан кон.
2. Жребец.
атавизъм мн. атавизми.
Поява на белег в организма на човек,животно или растение, който е съществувал или е бил свойствен на техните древни поколения.
// прил. атавистичен.
атака мн. атаки.
1. Стремително въоръжено нападение на войските на противника.
2. Прен. Бързо и решително настъпление, нападка (в спор,в спортна игра и др.).
3. В медицината - остър пристъп на болка.
атаксия (нлат. ataxia по а- + гр. taxis 'ред')
Мед. Разстройство на координацията на движенията вследствие увреждане на нервните центрове.
атакувам атакуваш.
Предприемам атака, подлагам на атака.
атаман (рус. атаман от тюрк.)
1. Казашки главатар или началник.
2. Главатар на белогвардейски отреди в Украйна, Средна Азия и Сибир през гражданската война.
атараксия (гр. ataraxia 'отсъствие на смущения')
Книж. Пълно душевно спокойствие и невъзмутимост, което според епикурейците е качество на боговете и стремеж на мъдреците.
аташе мн. аташета.
Лице от дипломатическа мисия, назначено да се занимава с определен кръг въпроси. Военен аташе.
аташирам аташираш.
Зачислявам към официално лице или мисия.
атеизъм само ед.
Отрицание на съществуването на бог; безбожие.
// прил. атеистичен.
атеист мн. атеисти.
Последовател на атеизма; безбожник.
атеистка мн. атеистки.
Жена атеист.
ателие мн. ателиета.
1. Работно помещание на художник, склуптор, фотограф и др.
2. Работилница за художествени или модни изделия.
атентат мн. атентати, (два) атентата.
Тайно подготвено покушение с политически мотиви.
атентатор мн. атентатори.
Лице, което извършва атентат.
атеросклероза само ед. Хронично заболяване на големите и средните артерии, което се характеризира с намляване на еластичността им и образуване на скеротични огнища.
атестат мн. атестати, (два) атестата.
1. Свидетелство.
2. Атестация.
атестация мн. атестации.
Писмена или устна преценка за качествата на някого или нещо.
// прил. атестационен.
атестирам атестираш.
Давам атестация; правя, провеждам атестация.
Атина (гр. собств. Athene)
Мит. Древногръцка богиня на мъдростта, покровителка на науките и изкуствата, Минерва в древноримската митология.
атлаз мн. атлази, (два) атлаза.
Вид копринен плат, лъскав и гладък от едната страна.
// прил. атлазен.
Атлант (по собств. гр.Atlas, -antos)
1. Мит. В древногръцката митология - тиган, наказан от Зевс да поддържа небето на плещите си, понеже взел участие в бунта на титаните срещу боговете.
2. Арх. Мъжка фигура, която поддържа архитектурен свод.
3. Анат. Първият шиен прешлен, който поддържа главата.
атлас мн. атласи, (два) атласа.
Сборник с географски, исторически или други карти, илюстрации, таблици, чертежи.
атлет мн. атлети.
1. Спортист, който се занимава с атлетика.
2. Човек със здраво, красиво телосложение; здравеняк.
атлетика само ед. Практикуване на физически упражнения и спортове, напр. в състезания по бягане, скачане и др.
атлетичен атлетична, атлетично, мн. атлетични.
Който е характерен за атлет.
атлетически атлетическа, атлетическо, мн. атлетически.
Който се отнася до атлетика.
атлетка мн. атлетки.
Жена атлет.
атмосфера мн.атмосфери.
1.Газообразна обвивка около Земята и някои други планети.
2. Разг. Въздуха около нас.
3. Прен. Окръжаващи условия, обстановка.
4. Единица за измерване на въздушно налягане.
// прил. атмосферен.
атоксичен (по а- + гр. toxicos 'отровен')
Мед. Несъдържащ токсини, неотровен.
атол (англ. atoll, дума от Малдивските о-ви)
Пръстеновиден коралов остров, ограждащ лагуна.
атом мн.атоми, (два) атома.
Най-малката частица на химичен елемент, която се състои от ядро и електрони.
// прил. атомен, атомна, атомно, мн. атомни.
атомизатор (клат. atomisator)
Техн. Уред за разпръскване течност на много ситни частици; пулверизатор.
атомизъм и атомистика (фр. atomisme, англ. atomism, нем. Atomistik)
Филос. Механично-материалистично учение, възникнало в др. Гърция (Демокрит, Еникур, Лукреций), според което светът е съставен от свързани в мимолетни съчетания еднородни неделими частици.
атонален (нем. atonal по а- + гр. tonos 'тон')
Муз. Без определен такт; нехармоничен.
атоничен и атонически (фр. atonique по гр. atonos 'отслабнал, отпуснат')
1. Мед. Отпуснат, без тонус (за орган).
2. Фон. Неударен.
атрактивен атрактивна, атрактивно, мн. атрактивни.
Привлекателен, примамлив.
атракцион мн. атракциони, (два) атракциона.
Съоръжение за развлечение в открити места за разходка и почивка.
атракция мн. атракции.
Ефектен номер, обикн. в зиркова програма, който привлича вниманието на публиката.
// прил. атракционен.
атрибут мн. атрибути, (два) атрибута.
1. Характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.
2. В езикознанието - определение.
// прил. атрибутивен.
атрибутивен (фр. attributif) Език.
Определителен.
// Същ. атрибутивност.
атриум и атрий (лат.atrium от ater 'черен')
1. Ист. Главната част на римската къща, където се намирало огнището.
2. Преддверие.
3. Анат. Предсърдие.
атропин В медицината - силноотровно вещество извлечено от беладоната и татула, с голямо приложение при успокояване на болки.
// прил. атропинов.
атрофия В медицината - загубване на жизнеспособността, изтъняване и намаляване размерите на тъкани и органи поради продължително бездействие или недохранване.
аудиенция мн. аудиенции.
Официален прием от високопоставена особа за изслушване на приетото лице.
аудио-визуален аудио-визуална, аудио-визуално, мн. аудио-визуални.
Който е предназначен за слушане (чрез магнетофонни записи) и гледане (чрез кино- или видеофилми).
аудитория мн. аудитории.
1. Помещение, обикн. в универеситет, където се четат леции, доклади и др.
2. Прен. Публиката (слушатели,зрители,читатели) на някого или на нещо.
аукцион мн. аукциони, (два) аукциона.
Периодично действащ стоков пазар, на който се продават определени видове стоки.
аул мн. аули, (два) аула.
Истор. Укрепено селище на българите или дворец на прабългарски хан.
аула мн. аули.
Голяма тържествена зала в университет.
аум (санскр. aum)
В индийската философско-религиозна система - първичният звук на Сътворението, съставен от трите звука а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството проявен като амин.
аура (нлат. aura по гр. aura 'полъх')
1. Мед. Симптом на хладно полъхване от тялото, предизвестяващ пристъп на епилепсия, астма, мигрена, истерия и др.
2. Невидимо с просто око излъчване на телата.
аурикуларен (нлат. auricularis от лат. auricula 'ушенце')
Мед. Ушен.
аускултация (лат. auscultatio 'слушане')
Преслушване на болен за откриване на болест.
// Гл. аускултирам.
ауспух мн. ауспуси и ауспухи, (два) ауспуха.
Тръба за изпускане на отработените газове в автомобил.
аут 1. Положение в спортна игра, при което топката излиза извън игрището.
2. Разг. Вън, навън, извън.
аутизъм (нлат. autismus по авто-' + -изъм)
Мед. Психично заболяване със затвореност в личните преживявания и нарушено общуване.
аутодафе мн. аутодафета.
1. Истор. Публично изгаряне на еретици от Испанската инквизиция през средновековието.
2. Прен. Публично унищожаване, изгаряне на нещо (най-често книги) от привържаници на противно убеждение.
аутопсирам аутопсираш.
Правя аутопсия, подлагам на аутопсия.
аутопсия мн. аутопсии.
Разрязване и изследване на човешки или животински труп, за да се установят причините за смъртта.
аутсайдер мн. аутсайдери.
1. Спотрист, състезателен кон или спортен отбор, от които не се очква да спечелят състезание.
2. Човек, който е извън претендентите за победа, печалба, първенство.
афазия (нлат. aphasia от гр. aphasia)
Мед. Пълна или частична загуба на способността да се говори поради увреждане на главния мозък.
афебрилен (нлат. afebrilis по а- + гр. febris 'треска')
Мед. Който е без повишена температура.
афект мн. афекти, (два ) афекта.
Емоционално състояние на силна възбуда, при което човек не може да контролира постъпките си.
афектирам афектираш.
Предизвиквам афект. - афектирам се. Изпадам в афект.
афелий (срвеклат. aphelium по гр. аро 'далеч' + helios 'слънце')
Астрон. Най-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на небесно тяло. Противоп. перихелий.
афера мн. афери.
Съмнителна или непочтена проява в търговията или политиката с широк отзвук в обществото.
аферентен (лат. afferens, -entis 'носещ, донасящ')
Мед. За кръвоносни съдове - носещ кьм; за нерви - центростремителен.
аферим Разг. Хвала, похвално, браво.
афикс мн.афикси, (два) афикса.
В езикознанието - част от произволна дума със словообразувателно значение.
афилирам (фр. affilier от срвеклат. affilio 'осиновявам')
1. Юр. Осиновявам.
2. Прен. Приемам за член в дружество, присъединявам.
афинаж (фр. affinage)
Техн. Отделяне на благородни метали в чисто състояние.
// Прил. афинажен.
афинитет 1. В химията - качество на химически елементи да реагират химически помежду си.
2. Прен. Вътрешно сходство, душевна близост.
3. Прен. Склонност, предразположение към нещо.
афион (тур. afyon от гр. opion)
1. Бот. Градински мак, от който се получава маково семе, а също така и суров опиум.
2. Втвърден сок от недозрели макови главички, от който се добива опиум.
// Прил. афионен.
афирмация (лат. affirmatio)
Книж. Потвърждаване, утвърждаване.
// Прил. афирмативен.
афиш мн. афиши, (два) афиша.
1. Печатна обява за спектакъл, концерт, лекция и др., която се разлепва на видно обществено място.
2. Обявление, плакат с рекламно или агитационно значение.
афиширам афишираш.
1. Разгласявам чрез афиши.
2. Прен. Изкарвам на показ, изтъквам, натрапвам.
афония (нлат. aphonia по а- + гр. phone 'глас')
Мед. 3агубa на гласа.
афоресвам (гр. aphoriso, диал. aphoreso 'отстранявам')
1. Църк. Отлъчвам от църквата.
2. Прен. Отстранявам, проклинам.
афоризъм мн. афоризми, (два) афоризъма.
Кратко изречения със сентенциален характер; сентенция.
// прил. афористичен.
африкаанс (afrikaans)
Език, произхождащ от нидерландския, говорен от потомците на холандските преселници в Южна Африка (бурите).
африкат (нем. Affrikate по лат. affricatus от ad 'при' + frico 'трия')
Фонет. Преградно-проходна съгласна (ц, ч, дз, дж).
// Прил. африкатен и африкативен.
афродизиак (нлат. aphrodisiaca (remedia) по гр. aphrodisiakos 'любовен')
Мед. Лекарствено средство за повишаване на половата възбудимост.
афродизия (нлат. aphrodisia по гр. aphrodisios 'който е на Афродита, любовен')
Книж. Болезнено силно полово влечение.
Афродита (гр. Aphrodite)
1. Мит. Гръцка богиня на любовта и красотата, Венера в древно-римската митология.
2. Прен. Красива жена.
афронт (фр. affront)
Книж. Публична обида, оскърбление; грубо незачитане.
// Гл. афронтирам.
афта мн. афти.
Заболяване на лигавицата на устата, прикоето се образуват болезнени жълто-бели язвички, както и самите язвички.
афтършейв Одеколон за след бръснене.
ах междум.
1. За изразяване на учудване, изненада, уплаха.
2. За изразяване на радостно чувство, задоволство. 2. За изразяване на закана.
аха 1. За потвърждение, изразено мимоходом.
2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става.
аха 1. За изразяване на внезапно досещане, вникване, проумяване.
2. За изразяване не закана или шеговита закана.
ахам ахаш.
Ахкам.
Ахасфер (евр.)
1. Име на легендарен евреин, осъден на вечно скиталчество.
2. Прен. Неуседнал и неспокоен човек, който постоянно пътува.
ахат мн. ахати, (два) ахата.
Твърд полускъпоценен камък от рода на кварца, който се употребвава за украшения, малки сувенирни предмети в техниката.
// прил. ахатов.
ахвам ахваш, ахна.
Изведнъж издавам възклицание "ах".
Ахерон (лат. Acheron от гр. Acheron)
Мит. Река в подземното царство, през която Харон прекарвал душите на мъртвите.
Ахил (гр. Achilleus)
1. Главният герой от Омировата Илиада, идеал на мъжество.
2. Прен. Силен и храбър човек.
// Прил. Ахилов и Ахилесов.
ахилесова пета - уязвимо, слабо място (понеже Ахил бил уязвим само в едната си пета).
ахилесов ахилесова, ахилесово, мн. ахилесови.
Ахилесова пета. Най уязвимото и слабо място на някого или нещо.
ахкам ахкаш.
Многократно и продължително възклицание "ах".
ахмак мн. ахмаци.
Разг. Грубо. Глупак.
ахна ахнеш, ахнах, ахнал.
- вж. Ахвам.
ахроматизъм само ед. Свойство на оптическите стъкла да пречупват светлинни лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
ахроматичен и ахроматически (гр. achromatikos по а- + chroma, -alos 'цвят')
Книж. Неоцветен, безцветен.
ахчийница мн. ахчийници. Остар.
1. Готварница.
2. Проста гостилница.
ахчия мн. ахчии.
1. Готвач.
2. Съдържател на ахчийница (във 2 знач.).
ацетизал мн. ацетизали, (два) ацетизала.
Аспирин.
ацетил (нем. Azelyl по лат. acetum 'оцет' + -ил)
Хим. Радикал на оцетната киселина.
ацетилен Безцветен, леснозапалим отровен газ, който се получава при разлагане на калциев карбит с вода.
// прил. ацетиленов.
ацетол (фр. acetol по лат. acetum 'оцет' + -ол)
Хим. Оцет, получен чрез дестилиране; аптекарски оцет.
ацетон Безцветна лекоподвижна и леснозапалима течност, която се употребява като разтворител на смоли, лакове и др.
// прил. ацетонов.
ацидоза (нлат. acidosis по лат. acidus 'кисел' + -оза)
Мед. Изобилие на киселини в тъкан или в кръвта (при диабет, гладуване и др.); киселинно отравяне.
ацикличен (фр. acyclique по а- + гр. kyklos 'кръг')
Физ. Който не е свързан в затворен кръг, а е във вид на верига.
ацтеки (ацт.)
Мексикански народ, който господствал до завладяването на страната от испанските конкистадори през първата половина на XVI в.
// Прил. ацтекски.
ачигьоз Разг. За човек - буден, отговорен, отракан.
ачик 1. Прил. Отворен; светъл; ясен; явен; неприкрит . Ачик работа.
2. Нареч. Отворено; ясно; светло; явно; неприкрито.
ашик (тур. asik от ар.)
1. Кокалче от агнешко коляно за игра.
2. Игра с такива кокалчета.
ашкенази (евр. aschkenasim, мн. от aschkenas 'немец, немски евреин')
Ист. Название на евреите в Централна и Източна Европа (северен клон), говорещи езика идиш; първоначално името носи народ и древно царство в Мала Азия по правнука на Ной.
ашколсун Разг. Браво, отлично.
ашладисам ашладисаш.
- вж.ашладисвам.
ашладисвам ашладисваш.
1. Присаждам дърво, растение, лоза, за да облагородя.
2. Остар. Ваксинирам.
ашлама мн. ашлами.
1. Разг. Облагородено чрез присаждане дърво, растение, присад.
2. Остар. Ваксиниране; белегът, който остава от ваксиниране.
ашрам (санскр. ashrama)
Място, където пребивава индийски духовен учител с последователите си.
ашуре (тур. asure от ар.)
Желирано варено жито със стафиди.
аюрведа (санскр. Yajurveda 'знание за живота')
Една от четирите Веди, съдържаща указания за природосъобразен живот и лечение.
// Прил. аюрведичен и аюрведически.
аязмо мн. аязма.
1. Свещен извор, обикновено при манастир или църква, чиято вода се смята за лековита.
2. Местност, където има такъв извор.
аятолах (ар. ayatollah 'знак на Аллах')
Шиитски духовен водач.