| Дума |
Описание |
| венчая |
венчаеш, венчах, венчал. — вж. венчавам. |
| венче |
мн.венчета, ср. 1. Малък венец (в 1 знач.).
2. Булчински накит от изкуствени бели цветя.
3. Приспособление във форма на дъга за придържане на косата в определено положение и за украса, изработено от плат, пластмаса и под.; диадема. 4. Спец. В ботаниката — вътрешната част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца. |
| венчило |
мн. венчила, ср. 1. Само ед. Венчавка. 2. Остар. Венец (във 2 знач.). |
| вепър |
мн. вепри, (два) вепъра, м. Диал. Мъжка дива свиня, глиган. |
| веранда |
мн. веранди, ж. Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени. |
| вербален |
вербална, вербално, мн. вербални. 1. Словесен. 2. Спец. В езикознанието — глаголен. • Вербална нота. Спец. Писмено обръщение на дипломатически представител без подпис вместо устна декларация. Връчвам вербална нота. |
| вербувам |
вербуваш. Привличам за участие в дейност, организация. |
| верев |
само ед. • На верев. Разг. Косо, по диагонал. |
| верен |
вярна, вярно, мн. верни, прил.1. Предан, привързан, лоялен. Верен приятел. Кучето е най-верният приятел на човека.2. Който съответства на истината; правилен, точен. Вярно решение.3. Последователен в действията и характера си. Останах верен на идеята. |
| вересия |
мн. вересии. Разг. 1. Покупка или продажба на доверие. 2. Обикн. мн. Сума, сметка по покупко-продажба на доверие. Трябва да си оправим вересиите. • На вересия. Разг. Без пари, на доверие. Вземам на вересия. Давам на вересия. |
| верига |
мн. вериги. 1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир. 2. Редица от хора или еднородни предмети разположени един до друг. 3. Прен. Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви. 4. Остар. Обикн. мн. Окови. 5. Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг. 6. Спец. В химията - последователност от еднакви атоми. //прил. верижен. |
| верижка |
мн. верижки. Скачени една за друга фино изработени малки брънки, колелца от благороден метал за украшение на шията или на китката и за окачване на украшения. |
| вермут |
мн. вермути, (два) вермута. 1. Само ед. Подсладено възгорчиво алкохолно питие - пиво, подправено с пелин и ароматични растения. 2. Порция или вид от това питие. |
| верноподаник |
мн. верноподаници. Остар. Лице, предано на монарха.// прил. верноподанически. |
| верност |
верността. Само ед. Вярност (вж. верен). |
| вероизповедание |
мн. вероизповедания. Религия; принадлежност към дадена религия. |
| вероломен |
вероломна, вероломно, мн. вероломни. Който изменя; подъл, коварен. //същ. вероломство. |
| вероотстъпник |
мн. вероотстъпници. Пренебр. Лице, което се отказва от религията си. |
| вероучение |
вероучение ср., само ед. 1. Учение за основните положения в една религия. 2. Това учение като учебна дисциплина. |
| вероятен |
вероятна, вероятно, мн. вероятни. 1. Който може да стане, да се случи, да се осъществи; възможен, допустим. 2. Правдоподобен. //нареч. вероятно. // същ. верятност. |
| версификатор |
мн. версификатори. Човек, който с лекота реди стихове, който владее до съвършенство поетическата техника, но произведенията му обикн. са лишени от художествена стойност. |
| версия |
мн. версии. Разновидност, вериант. |
| вертеп |
мн. вертепи, (два) вертепа. 1. Пренебр. Свърталище на престъпници и/или развратници. 2. Долнопробна кръчма. |
| вертикал |
мн. вертикали, (два) вертикала. Права отвесна линия.// прил. вертикален. |
| вертикала |
мн. вертикали. Вертикал. |
| вертолет |
мн. вертолети, (два) вертолета. Летателна машина със специална конструкция за вертикално излитане и кацане; хеликоптер. |
| верую |
само ед. 1. Църковен текст, който съдържа основните положения за християнската религия. 2. Пренебр. Остар. Система от убеждения, възгледи, представи. |
| весвам се |
весваш се. Вясвам се. |
| весден |
нареч. По цял ден, всеки ден. |
| весел |
весела, весело, мн. весели. 1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър. 2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение. 3. Прен. Разг. За растение, цвят - свеж, неувиснал. 4. Който буди смях.// нареч. весело.//същ. веселост. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
