| Дума |
Описание |
| великан |
мн. великани. 1. Човек с огромен ръст; гигант. 2. Човек с изключителни постижения в своята област; титан. //прил. великански. |
| великденче |
мн. великденчета. Общо название на няколко вида горски цветя, които цъвтят с малки нежни цветове по Великден. |
| великодушен |
великодушна, великодушно, мн. великодушни. Който е снисходителен към другите; който умее да се обстрахира от дребното.// същ. великодушие. |
| великолепен |
великолепна, великолепно, мн. великолепни. 1. Разкошен, прекрасен, блестящ, красив. 2. Който има изключителни качества; отличен. //нареч. великолепие. //същ. великолепност. |
| величав |
величава, величаво, мн. величави. Величествен. //същ. величавост. |
| величайши |
величайша, величайшо и величайше, мн.величайши. Остар. Извънредно голям, преголям. |
| величая |
величаеш, величах, величал. Провъзгласявам за велик, изключителен. |
| величествен |
величествена, величествено, мн. величествени. Внушителен, грандиозен; изпълнен с величие. |
| величество |
мн. величества, ср. За назоваване на монарх или в обръщение към него в знак на етикетно-почтително отношение. |
| величие |
мн. величия. 1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение. 2. Ирон. Издигнат в обществото човек. |
| величина |
мн. величини, ж. 1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина. 2. Духовна стойност, значимост. Той е от европейска величина. 3. Остар. Размер, големина.
|
| велможа |
мн. велможи, м. Истор. 1. Знатен и богат сановник. Царски велможи. 2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар. |
| велосипед |
мн. велосипеди, (два) велосипеда, м. Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело. // прил. велосипеден, велосипедна, велосипедно, мн. велосипедни. Велосипедна гума.
|
| велосипедист |
мн. велосипедисти, м. Човек, който кара велосипед; колоездач. |
| велпапе |
само ед. Мек накъдрен картон за опаковка. Завод за велпапе. |
| велур |
само ед. 1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна. 2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна. // прил. велурен, велурена, велурено, мн. велурени. Велурено яке. |
| вена |
мн. вени, ж. Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето. // прил. венозен, венозна, венозно, мн. венозни. Венозна инжекция. |
| вендета |
само ед. Кръвно отмъщение. |
| вендуза |
мн. вендузи, ж. Особена стъклена чаша, която се прилепва към тялото на човек за загряване и раздвижване на кръвта при настинка. |
| венерически |
венерическа, венерическо, мн. венерически, прил. • Венерическа болест. Спец. В медицината — общо название на заразни болести, предавани по полов път. |
| венеролог |
мн. венеролози, м. Лекар, специалист по венерическите болести. |
| венец |
мн. венци, (два) венеца, м. 1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса. 2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на булката и годеника. 3. Изработено от метал или нарисувано сияние около главата на светец в икона. 4. Прен. Успешен завършек на трудно и значително дело или най-доброто постижение в някоя дейност. Този роман е венец в творчеството му. 5. Спец. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Венците ме болят. • Лавров венец. Венец за награда, в знак на прослава. • Трънен венец. Мъка, страдание. |
| вензел |
мн. вензели, (два) вензела, м. Знак, съставен от художествено преплетени начални букви на название, име и пр.; монограм. |
| вентил |
мн. вентили, (два) вентила, м. Спец. 1. Клапан за регулиране на налягането в тръбопровод. 2. Приспособление на вътрешна автомобилна гума, чрез което в нея се вкарва въздух. |
| вентилатор |
мн. вентилатори, (два) вентилатора, м. 1. Уред с бързовъртящи се перки за раздвижване на въздуха в помещение. 2. Устройство за проветряване на въздуха в помещение. // прил. вентилаторен, вентилаторна, вентилаторно, мн. вентилаторни. |
| вентилация |
само ед. 1. Проветряване на помещения с помощта на особени устройства. 2. Системата от такива устройства и уреди. // прил. вентилационен, вентилационна, вентилационно, мн. вентилационни. |
| вентилирам |
вентилираш. Проветрявам с вентилатор. // същ. вентилиране. |
| вентуза |
мн. вентузи. Вендуза. |
| венчавам |
венчаваш, венчая. 1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. Кой свещеник ви венча? 2. Разг. Участвам във венчавка като кум. — венчавам се/венчая се. Встъпвам в църковен брак. // същ. венчаване. |
| венчавка |
мн. венчавки, ж. Църковен обред при сключване на брак. // прил. венчален, венчална, венчално, мн. венчални. Венчален пръстен. Венчална рокля. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
