| Дума |
Описание |
| вегетация |
само ед. Спец. В ботаниката - процес на развитие на растенията, в който се развиват вегетативните им органи. //прил. вегетационен. |
| вегетирам |
вегетираш. 1. Спец. За растение - развивам се, раста. 2. Прен. Живея без духовни стремежи, без идеали, без да се случва нещо интересно. |
| веда |
мн. веди. В българската митология - женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница. |
| веди |
само мн. Староиндийски литературни творби. |
| веднага |
нареч. Незабавно, на часа, в мига. |
| веднъж |
нареч. 1. Един път, еднократно. 2. Някога, неопределено кога в миналото. Веднъж завинаги. Окончателно, за всякога. |
| ведомост |
ведомостта, мн. ведомости. Списък с имена; сведение с данни. |
| ведомство |
мн. ведомства. Учреждение, административна служба. //прил. ведомствен. |
| ведрина |
1. Ясно, свежо време 2. Прен. Душевна бодрост, яснота, спокойствие. |
| ведро |
мн. ведра. Дървен съд като кофа за вода, мляко и под. |
| ведър |
ведра, ведро, мн. ведри. 1. Ясен, светъл, свеж. 2. Прен. Бодър, чист, доброжелателен. //същ. ведрост. |
| вежда |
мн. вежди. Всяка от двете ивици косми над очите. |
| веждест |
веждеста, веждесто, мн. веждести. Който има големи, дебели вежди, които правят впечатление. |
| вежлив |
вежлива, вежливо, мн. вежливи. Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен.// нареч. вежливо. // същ. вежливост. |
| веза |
везеш, везах, везал. Шия с разноцветни конци фигурки, шарки; бродирам.//същ. везане. |
| везба |
мн. везби. 1. Само ед. Везане. 2. Направена с везане украса, шарка. |
| вездесъщ |
вездесъща, вездесъщо, мн. вездесъщи. Който е навсякъде, който прониква навсякъде и взема участие във всичко. |
| везир |
мн. везири. В мюсюлманските държави - висше административно лице, министър. //прил. везирски. |
| везмо |
мн. везма. Везба (в 2 знач.). |
| везни |
везна. 1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на по-малки тежести. 2. Зодиакално съзвездие (м. септември - октомври). |
| вейвам |
вейваш, вейна. 1. За вятър - подухвам, подъхвам. 2. За вятър - почвам да вея. |
| вейка |
мн. вейки. Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата. Като вейка. Разг. Много слаб. |
| вейна |
вейнеш, вейнах, вейнал. - вж. вейвам. |
| век |
векът, века, мн. векове, (два) века. 1. Време от сто години; столетие. 2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя специфика. |
| вековен |
вековна, вековно, мн. вековни. Който трае векове; много дълъг. |
| вектор |
мн. вектори, (два) вектора. Спец. В математиката - величина с определена посока, графически изразявана във вид на линии. //прил. векторен. |
| векувам |
векуваш. Живея или пребивавам някъде много дълго, цял век. |
| велегласен |
велегласна, велегласно, мн. велегласни. Остар. Гръмогласен. //нареч. велегласно. |
| велзевул |
1. Според религиозните вярвания - главатарят на дяволите; сатана. 2. Прен. Лукав, коварен човек. |
| велик |
велика, велико, мн. велики. 1. Който значително превъзхожда обичайното. 2. Остар. За чувство - много, извънредно силен. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
