| Дума |
Описание |
| вдетинявам се |
вдетиняваш се, вдетиня се. Ставам като дете, държа се като дете. |
| вдигам |
вдигаш, вдигна. 1. Местя по-нависоко. 2. Вземам; прибирам; отнасям; откарвам, обикн. нещо тежко или обемисто. 3. Изправям. 4. Заставям да се изправи или прекъсне заниманието си. 5. Поставям над земята, нагоре. 6. Запазвам, скътвам за по-нататък. 7. Разг. Повишавам, увеличавам (цена, скорост, температура и др.). 8. Разг. Правя, устройвам в голям мащаб. - вдигам се/ вдигна се. 1. Издигам се , придвижвам се нагоре. 2. Ставам, изправям се. 3. Повишавам се, увеличавам се. |
| вдигна |
вдигнеш, вдигнах, вдигнал. - вж. вдигам. |
| вдишам |
вдишаш. -вж. вдишвам. |
| вдишвам |
вдишваш, вдишам. Поемам в себе си въздух, дим , пара и под.//същ. вдишване. |
| вдлъбнатина |
мн. вдлъбнатини. Вдадено навътре място; дупка, хлътналост. |
| вдовец |
мн. вдовци. Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си. |
| вдовица |
мн. вдовици. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си. |
| вдругиден |
нареч. В деня след утре. |
| вдухам |
вдухаш. - вж. вдухвам. |
| вдухвам |
вдухваш, вдухам. Вкарвам чрез духане. |
| вдълбавам |
вдълбаваш, вдълбая. Вкарвам, вбивам, врязвам в нещо твърдо. - вдълбавам се/ вдълбая се. Прониквам, вбивам се, врязвам се навътре или надълбоко. |
| вдълбая |
вдълбаеш, вдълбах, вдълбал. - вж. вдълбавам. |
| вдълбоча се |
вдълбочиш се, вдълбочих се, вдълбочил се. - вж. вдълбочавам се. |
| вдълбочавам се |
вдълбочаваш се, вдълбоча се. 1. Прониквам надълбоко, навътре. 2. Прен. Задълбочавам се, вниквам; съсредоточавам се. |
| вдън |
предлог. За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите. Вдън земя. Разг. Надълбоко; неизвестно къде. |
| вдървя |
вдървиш, вдървих, вдървил. вж. вдървявам. |
| вдървявам |
вдървяваш, вдървя. 1. Правя да стане твърд като дърво. 2. Правя да стане неподвижен; сковавам, вцепенявам. вдървявам се/ вдървя се. 1. Ставам твърд като дърво. 2. Ставам неподвижен, сковавам се. |
| вдъхвам |
вдъхваш, вдъхна. 1 . Вдишвам. 2. Прен. Внушавам, предизвиквам, възбуждам. |
| вдъхна |
вдъхнеш, вдъхнах, вдъхнал. - вж. вдъхвам. |
| вдъхновение |
само ед. Въодушевление, настроение, ентусиазъм; творчески, душевен подем. |
| вдъхновител |
вдъхновителят, вдъхновителя, мн. вдъхновители. 1. Лице, което възбужда вдъхновение. 2. Пренебр. Този, който подстрекава, подбужда към извършване на нещо лошо, престъпно. |
| вдъхновя |
вдъхновиш, вдъхнових, вдъхновил. - вж. вдъхновявам. |
| вдъхновявам |
вдъхновяваш, вдъхновя. Предизвиквам, възбуждам вдъхновение. - вдъхновявам се/ вдъхновя се. Изпадам във вдъхновение. |
| вдявам |
вдяваш, вдяна. 1. Вкарвам конец в ухото на игла. 2. Прен. Жарг. Разбирам, схващам. |
| вдясно |
нареч. От дясната страна. |
| вегетарианец |
мн. вегетарианци. Човек, който не яде месо , а само растителна храна. //прил. вегетариански. |
| вегетарианка |
мн. вегетарианки. Жена вегетарианец. |
| вегетарианство |
ср., само ед. Система на хранене, от която са изключени месото и месните продукти |
| вегетативен |
вегетативна, вегетативно, мн. вегетативни. Който се отнася до растежа на растения и животни. Вегетативен орган. Спец. В ботаниката - орган на растение, който поддържа функциите му (корен, стъбло, листа). |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
