| Дума |
Описание |
| вал |
валът, вала, мн. валове, (два) вала. Дълъг и висок земен насип. |
| вал |
валът, вала, мн. валове, (два) вала. Спец. В техниката — машинен елемент с цилиндрична форма, който чрез въртене пренася механична работа. Колянов вал. |
| валдхорна |
мн. валдхорни. Извит като ловджийски рог меден духов инструмент с мек тон. |
| вале |
мн. валета. Карта за игра с фигура на момче на нея. |
| валеж |
мн. валежи. Дъжд или сняг, който вали. Утре валежите ще спрат. Очакват се силни валежи. |
| валентен |
валентна, валентно, мн. валентни, прил. Спец. В химията — който може да се свързва с атомите на друг елемент. // същ. валентност. |
| валенция |
мн. валенции. Спец. В химията - числото, което показва броя на водородните атоми, които може да свърже или да измести един атом от даден елемент. |
| валериан |
само ед. Успокояващо течно лекарство, което се добива от корените на едноименно тревисто растение. // прил. валерианов. |
| валиден |
валидна, валидно, мн. валидни. Който има значение, който важи (в 1 знач.). Решението не е валидно. Това е валидно за всички. // същ. валидност, валидността. Срок на валидност. |
| валирам |
валираш, несв. и св.; какво. Обработвам с валяк пътна настилка. // същ. валиране, ср. |
| валировка |
само ед. Валиране. // прил. валировъчен. Валировъчна машина. |
| валия |
мн. валии. Истор. В Османската империя - управител на вилает. |
| валмо |
мн. валма. Диал. Влакнеста топка; кълбо. |
| валог |
мн. валози, (два) валога. Падина, котловина. |
| валс |
валсът, валса, мн. валсове, (два) валса. Плавен танц с кръгообразни движения на двойката, а също музиката за такъв танц. // прил. валсов. |
| валута |
мн. валути. 1. Спец. Паричната единица и система на дадена страна. 2. Разг. Чуждестранни пари. Купуваме го с валута.// прил. валутен. |
| валц |
валцът, валца, мн. валцове, (два) валца. Спец. Цилиндрична машинна част, която се върти около оста си. // прил. валцов. Валцова машина. |
| валцовам |
валцоваш. Валцувам. |
| валцувам |
валцуваш. Спец. Обработвам метал с валцова машина, за да се получи нужната форма. // същ. валцуване. |
| валцьор |
мн. валцьори, м. Работник на валцова машина |
| валчест |
валчеста, валчесто, мн. валчести. Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице. |
| вальор |
само ед. Спец. В банковото дело — датата, от която започва да тече лихва по банкова сметка. |
| валя |
валиш, валях, валил. 1. Само в трето лице ед. и мн. За сняг, дъжд - пада, сипе се. 2. Само в трето лице, мн. Трупат се, събират се, прииждат, заваляват. - вали. Пада дъжд, сняг. |
| валяк |
мн. валяци, (два) валяка, м. 1. Тежка самоходна машина за уплътняване на пръст и пътни настилки. 2. Спец. Валц. |
| валям |
валяш. 1. Търкалям нещо сипкаво, правя да стане на топка или с обла форма. Валям кюфтета. Валям снежни топки. 2. Диал. Тепам. Отиваме да валяме одеялата. - валям се. 1. Търкалям се, преобръщам се. Валям се по пода. 2. Диал. Изцапвам се, замърсявам се целият, като се ровя или търкалям в нечистотия. |
| вам |
лично мест. Остар. На вас. |
| вамп |
неизм. Жена вамп. Съблазнителна жена, която използва прелестите си да експлоатира мъжете. |
| вампир |
мн. вампири. Приказно същество — мъртвец, който нощем излиза от гроба и пие кръвта на спящи хора. |
| вана |
мн. вани. 1. Голямо корито, обикн. чугунено, порцеланово, за къпане или за потапяне с лечебна цел, в което човек лежи или седи. 2. Спец. Плитък, разлат съд, в който се потапят разни предмети за обработка и промиване. |
| вандал |
мн. вандали. 1.Истор. Само мн. Древногерманско племе, останало в историята със своята жестокост и склонност към разрушения 2. Прен. Човек, който унищожава, разрушава културни материални иенности. // прил. вандалски. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
