| Дума |
Описание |
| ветромер |
мн. ветромери, (два) ветромера. Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра. |
| ветропоказател |
ветропоказателят, ветропоказателя, мн. ветропоказатели, (два) ветропоказателя. Уред или приспособление за определяне посоката на вятъра. |
| ветроход |
мн. ветроходи, (два) ветрохода. Ветроходка. |
| ветроходен |
ветроходна, ветроходно, мн. ветроходни. 1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта. 2. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Ветроходни спортове. |
| ветроходец |
мн. ветроходци. Лице, което управлява ветроходен плавателен съд. |
| ветроходка |
мн. ветроходки. Разг. Ветроходна лодка. |
| ветроходство |
само ед. Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове. |
| вехна |
вехнеш, вехнах, вехнал. 1. За растение — губя свежестта си, съхна. Веднага започнаха да вехнат. 2. Прен. Губя свежест, линея, посървам. Нещо му има на тоя човек, виж как бързо вехне. Лицето й започва да вехне. |
| вехт |
вехта, вехто, мн. вехти, прил.1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки. 2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти войводи. |
| вехтея |
вехтееш, вехтях, вехтял. Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.).. Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме. |
| вехтория |
мн. вехтории. Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има. |
| вехтошар |
вехтошарят, вехтошаря, мн. вехтошари. 1. Търговец ни стари, износенн дрехи, предмети. 2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който събира всякакви отпадъци; скитник, просяк. // прил. вехтошарски. |
| вехтошарка |
мн. вехтошарки.Жена вехтошар. |
| вече |
нареч. 1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент. 2. За посочване на промяна към момента на говорене. 3. От тоя момент, отсега нататък. 4. За подчертаване, за усилване. 5. Само в превъзходна степен - най-вече. Най-много, още повече. |
| вечен |
вечна, вечно, мн. вечни. прил. 1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен. 2. Който не прекъсва; безсрочен. 3. Който се повтаря; постоянен. //нареч. вечно. |
| вечер |
вечерта, мн. вечери, ж. 1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта. 2. Тържество, честване, което се провежда по това време. Литературна вечер. 3. Нареч. Само ед. По време след залез слънце до настъпване на нощта. Вечер се връщам грохнала от работа. // прил. вечерен. |
| вечеринка |
мн. вечеринки, ж. Остар. Вечерна танцова забава. |
| вечерник |
мн. вечерници, (два) вечерника, м. Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер. |
| вечерня |
мн. вечерни, ж. Църковна служба, която се извършва привечер. |
| вечеря |
мн. вечери, ж. 1. Последното хранене - вечер преди нощта. 2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна. 3. Прием по вечерно време, на който се яде и пие. Давам вечеря. Присъствах на вечерята. |
| вечерям |
вечеряш. Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял. |
| вечност |
вечността, само ед., ж. 1. Качество на вечен. 2. Прен. Отвъдният свят. |
| вещ |
вещо, мн. вещи, прил. Опитен, изкусен, компетентен. • Вещо лице. Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение. |
| вещ |
вещта, мн. вещи, ж. 1. Предмет, обикн. за битови нужди. Виж каква красива вещ, за какво ли се използва? 2. Само мн. Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване. Къде са ми вещите? Сега ще си разположа вещите. 3. Само мн. Багаж. Това ли са вашите вещи? |
| вещая |
вещаеш, мин. св. вещах, мин. прич. вещал, несв.; какво. 1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя. 2. Давам признаци, симптоми; предвещавам нещо недобро. Зловещият му смях не вещаеше нищо добро. // същ. вещание, ср. (в 1 знач.). |
| вещеви |
вещева, вещево, мн. вещеви, прил. Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад. |
| вещер |
мн. вещери, м. В българската митология — магьосник, зъл дух. |
| веществен |
веществена, веществено, мн. веществени, прил. 1. Материален. Веществено доказателство. 2. Който се отнася до вещество. Веществени съществителни. |
| вещество |
мн. вещества, ср. Това, от което се състоят предметите. • Сиво вещество. Спец. В биологията - мозък. |
| вещина |
само ед. Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
