| Дума |
Описание |
| в |
или във. предлог. 1. За означаване на място, в чиито предели се намира и извършва нещо или към което е насочено действието. 2. За означаване на област, в която се намира или става нещо. 3. За означаване на време. 4. За означаване на състояние. 5. За означаване на начина, по който се извършва действието. 6. За означаване вида или цвета на облеклото. 7. За означаване на количество, обем, размер. 8. За означаване обекта на действието. |
| в |
или въ- представка. В състава на глаголи със значение: 1. Насочване на действието към вътрешността, напр. вглеждам се, вграждам. 2. Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. вдетинявам се, вдървям се. |
| вагабонт |
мн. вагабонти. Вагабонтин. |
| вагабонтин |
мн. вагабонти. Разг. Безделник; крадлив, непочтен човек. |
| вагина |
мн. вагини. Спец. Влагалище на женския полов орган. // прил. вагинален. |
| вагон |
мн. вагони, (два) вагона. Една от колите на влак за превоз на пътници и товари по релсов път. //прил. вагонен. |
| вагон-ли |
само ед. Спален вагон. |
| вагон-ресторант |
мн. вагон-ресторанти, (два) вагон-ресторанта. Вагон във влак, който е направен на ресторант за пътниците. |
| вагонетка |
мн. вагонетки. Малък открит вагон за превоз на товати и материали, който се движи по релси или по опънато във въздуха метално въже. |
| вада |
мн. вaди, ж. 1. Изкуствено прокопан плитък и тесен канал, по който се пуска вода за напояване или към воденица. 2. Малка рекичка. // същ. умал. вaдичка, мн. вaдички, ж |
| ваджишки |
ваджишка, ваджишко, мн. ваджишки. Остар. Който предизвиква омраза; пуст, проклет. |
| вадя |
вадиш, вадих, вадил. 1. Измъквам, изкарвам. 2. Остар. Разг. Снабдявам се, сдобивам се (обикн. с документ). //същ. вадене. |
| важа |
важиш, важих, важил. 1. За правилници, закони, морални и нравствени норми - в сила съм, имам значение. 2. Разг. Имам тежест, струвам. |
| важен |
важна, важно, мн. важни. 1. Който има голямо, особено значение; значителен. 2. Високопоставен. Важна персона. 3. Който си придава значение; надут, надменен. // нареч. важно. //същ. важност. |
| важнича |
важничиш, важничих, важничил. Правя се на важен (в 3 знач.); придавам си излишна важност. |
| ваза |
мн. вази. Специален съд за натопяване на цветя или за украса. //същ. умал. вазичка. |
| вазелин |
само ед. Мазно минерално вещество, което се употребява в козметиката и медицината. //прил. вазелинов. |
| вайкам се |
вайкаш се. Оплаквам се, окайвам се, тюхкам се. //същ. вайкане. |
| вакантен |
вакантна, вакантно, мн. вакантни. За длъжност, пост, служба - свободен, незает. |
| ваканция |
мн. вакaнции, ж. 1. Свободното от учебни занятия време. Зимна ваканция. Лятна ваканция.2. Обикн. ед. Летуване, почивка. Една ваканция на море. // прил. ваканционен, ваканционна, ваканционно, мн. ваканционни. |
| вакса |
мн. вакси. Разг. Боя за обувки. |
| ваксаджия |
мн. ваксаджии. Човек, чийто занаят е да лъска обувки на улицата. |
| ваксина |
мн. ваксини. Препарат от живи организми за имунизиране на хора и животни. // прил. ваксинен. |
| ваксинация |
само ед. Вкарване на ваксина в организма. |
| ваксинирам |
ваксинираш. Вкарвам ваксина в организма. //същ. ваксиниране. |
| вакуум |
само ед. 1. Спец. Разредено състояние на газ в затворено пространство. 2. Безвъздушно затворено пространство. // прил. вакуумен. |
| вакханка |
мн. вакханки. 1. Истор. Участничка във вакханалиите (в 1 знач.). 2. Жена, участничка в пиршества, веселия, оргии. |
| вакханлия |
мн. вакханлии. Истор. само мн. В античноста - празненство в чест на бога на виното и веселието. 2. Прен. Оргия. 3. Прен. Безразсъдство, безчинство, изстъпление. |
| вакъл |
вакла, вакло, мн. вакли. 1. За животно — който е с черно около очите. Вакло агънце. 2. За човек — който е с черни очи; черноок. Вакъл Стоян. |
| вакъф |
мн. вакъфи, (два) вакъфа, м. Истор. В Османската империя - недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
