| Дума |
Описание |
| жаба |
мн. жаби, ж. Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво. • Гръдна жаба. Болест на сърцето; стенокардия. |
| жабешки |
жабешка, жабешко, мн. жабешки, прил. 1. Който е присъщ на жаба. Жабешки бутчета. Жабешки хор/концерт. 2. Който е като на жаба. Жабешка уста. Жабешки очи. |
| жабка |
мн. жабки, ж. 1. Малка жаба. 2. Дървено или метално приспособление, което захваща и служи за прикрепване, свързване на някакви части. |
| жабо |
мн. жаба, ср. Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза. |
| жабок |
мн. жабоци, (два) жабока, м. 1. Мъжка жаба. 2. Прен. Пренебр. Надут, високомерен човек, обикн. без реални основания. Какъв жабок, ще се пръсне. |
| жабурка |
мн. жабурки, ж. Мехурче с въздух, което се образува при разбиване на вода или друга течност. |
| жабуркам |
жабуркаш, несв. За течност - при рязко движение и разбиване с особен шум произвеждам жабурки. В подножието на водопада водата жабуркаше. -жабуркам се. Жабуря се. |
| жабурняк |
мн. жабуняци, (два) жабуняка, м. 1. Само ед. Водно растение във вид на дълги зелени влакна, което покрива застояли сладки води. 2. Застояла зеленясала вода. |
| жабурнясам |
жабунясаш, св. — вж. жабунясвам. |
| жабурнясвам |
жабунясваш, несв. и жабунясам, св. За застояла вода — покривам се, изпълвам се с жабуняк или други водорасли. |
| жабуря се |
жабуриш се, мин. св. жабурих се, мин. прич. жабурил се, несв.; с какво. Пълня устата си с течност и я движа с особен шум за промиване или гаргара. Жабуря се с лайка. |
| жабясам |
жабясаш, св. — вж. жабясвам. |
| жабясвам |
жабясваш, несв. и жабясам, св.; за какво. Разг. Прежаднявам. Жабясах за вода на това слънце. |
| жаден |
жадна, жадно, мн. жадни, прил. 1. Който изпитва нужда да пие, предимно вода. 2. Прен. С предлога за. Който изпитва силно желание, копнее за нещо. Жаден за знания. Жаден за живот. 3. Прен. Алчен. Жаден за пари. 4. Прен. Който изразява силно желание. Жаден поглед. // същ. жадност, жадността, ж. |
| жадно |
нареч. 1. С жажда. Пия жадно. 2. Със силно желание, копнеж. Гледам жадно, чета жадно. |
| жадувам |
жадуваш, несв. 1. Стоя дълго време жаден. 2. Прен. За какво/за кого. Силно, страстно желая. Жадувам за спокойствие. |
| жажда |
само ед. 1. Желание, чувство на потребност да се пие вода. 2. Прен. С предлога за. Силно желание за нещо. Жажда за любов/ за знания. |
| жакардов |
жакардова, жакардово, мн. жакардови, прил. 1. За стан — с който се втъкават разноцветни фигури. 2. За тъкан — с втъкани художествено оформени фигури; изработена нг такъв стан. Жакардов килим. 3. Който се отнася до изработване на такава тъкан. |
| жакет |
мн. жакети, (два) жакета, м. Къса женска дреха с копчета, носена над блуза или рокля, от плат или плетена. За вечерите имам един бял жакет. |
| жал |
неизм. 1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си. 2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за нещо. Жал към бедните. • Жал ми (ти, му, и, ни, ви, им) е. За кого/за какво. Изпитвам жал (във 2 знач.). Жал ми е за здравето ти. • Става ми (ти, му, и, ни, ви, им) жал. За кого/за какво. Започвам да изпитвам жал. Стана ми жал за болното дете. |
| жалба |
мн. жалби, ж. 1. Скръб, мъка, жал. 2. Обикн. мн. Изразяване на глас на скръб, жал, мъка; изказване на недоволство, оплакване от някого или от нещо. Всеки ден трябва да слушам жалбите и от сина и. 3. Устно или писмено оплакване от нередности с молба да бъдат отстранени; тъжба. Подавам жалба. |
| жалвам се |
жалваш се, несв. 1. От кого/от какво. Оплаквам се, изказвам недоволство. 2. Подавам жалба. // същ. жалване, ср. |
| жалейка |
мн. жалейки, ж. 1. Некролог. 2. Траурен знак. |
| жален |
жална, жално, мн. жални, прил. 1. Който е изпълнен с жал; изразява жал. Жален глас. Жална песен. 2. Който предизвиква жал. Жална картина. |
| жалея |
жалееш, мин. св. жалях, мин. прич. жалял. несв. 1. Кого. В траур съм след смъртта на някого; жаля. 2. За какво. Скъпо ми е, свидно ми е, милея. Жалея за културата. |
| жалко |
нареч. 1. За съжаление, за жалост. Жалко, че не дойде. 2. С предлог за. За изразяване на съжаление. Жалко за парите. |
| жално |
нареч. С жал, мъка, тъга, скръб. Гледам жално. • Жално ми е. Изпитвам жал. Жално ми е за нея, че е много бедна. • Става ми жално. Започвам да изпитвам жал. |
| жаловит |
жаловита, жаловито, мн. жаловити. прил. 1. Който изразява жал, скръб. Жаловит вик. 2. Който изпитва или може да изпитва жал, скръб. |
| жаловито |
нареч. С жал, скръб. |
| жалон |
мн. жалони, (два) жалона, м. Кръгъл прът, оцветен с червено и бяло на ивици, който се забива в земята при земемерни работи и при нивелиране на местности. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 >> Последна |
