| Дума |
Описание |
[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]
|
|
| жаба |
земноводно животно |
| жабуркам |
, жабуркаш, несв. За течност - при рязко движение и разбиване с особен шум произвеждам жабурки. В подножието на водопада водата жабуркаше. -жабуркам се. Жабуря се. |
| жал |
ж., неизм.1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си.2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за нещо. Жал към бедните. • Жал ми (ти, му, ╒, ни, ви, им) е. За кого/за какво. Изпитвам жал (във 2 знач.). Жал ми е за здравето ти. • Става ми (ти, му, ╒, ни, ви, им) жал. За кого/за какво. Започвам да изпитвам жал. Стана ми жал за болното дете. |
| жалон |
, мн. жалони, (два) жалона, м. Кръгъл прът, оцветен с червено и бяло на ивици, който се забива в земята при земемерни работи и при нивелиране на местности. |
| жанр |
, жанрът, жанра, мн. жанрове, (два) жанра, м.1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености. Епически жанр.2. Спец. Живопис с битов сюжет. // прил. жанров, жанрова, жанрово, мн. жанрови. Жанрови особености. |
| жасмин |
м., само ед. Декоративен храст с бели ароматни цветове. // прил. жасминов, жасминова, жасминово, мн. жасминови. |
| жезъл |
, мн. жезли, (два) жезъла, м. Украсена тояга - символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл. |
| железария |
ж., само ед. Много железни предмети или железни части заедно. Работилницата беше пълна с железария. Едра железария. Дребна железария. |
| железобетон |
м., само ед. Строителен материал - бетон с желязна арматура. // прил. железобетонен, железобетонна, железобетонно, мн. железобетонни. |
| желязо |
Химичен елемент,метал |
| жених |
, мн. женихи, м.1. Кандидат за женитба. 2. Младоженец. |
| женчо |
, мн. женчовци, м. Пренебр. Мъж, който обича да общува с жени, да се бърка в женски работи или да върши такива работи. Голям женчо е, все при жените стои. |
| жертвоготовен |
, жертвоготовна, жертвоготовно, мн. жертвоготовни, прил. Който е готов да прави жертва (в 3 знач.). // същ. жертвоготовност, жертвоготовността, |
| жетва |
ж., само ед. Жътва. |
| живачен |
, живачна, живачно, мн. живачни, прил. Който съдържа живак или е свързан с живак. Живачни соли. Живачно отравяне.
|
| живея |
, живееш, мин. св. живях, мин. прич. живял, несв.
1. Съществувам като жив организъм. Човек се ражда, живее, умира. Той живя 80 години.
2. Съществувам, прекарвам живота си по някакъв начин. Живея разкошно. Живея в самота. Живея добре. Млад съм, но не съм живял
|
| живо |
нареч.
1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо.
2. Като заповед - бързо. Вървете по-живо!
3. Ярко, ясно; образно. Представям си живо. Разказвам живо. • На живо. Пряко, непосредствено. • По живо по здраво. Разг. Благополучно. Иди си по живо по здраво.
|
| животворен |
, животворна, животворно, мн. животворни, прил. Който дава живот, сили, жизненост. Животворен въздух. Животворно действие.
|
| животоописание |
, мн. животоописания, ср. Животопис.
|
| жилест |
, жилеста, жилесто, мн. жилести, прил.
1. Който е с изпъкнали жили (в 1 знач.). Жилести ръце.
2. Който е с много жили (в 3 знач.) или жилки. Жилесто дърво. Жилести листа.
|