| Дума |
Описание |
| у |
междум. 1. За изразяване на учудване. У, защо си станала толкова рано? Уу, колко много пари! 2. За изразяване на недоволство. Уу, какво лошо време! 3. Винаги удължено. За изразяване на присмех, подигравка, предизвикателство. Ууу! Вижте какви дрехи си е облякъл! |
| у |
предлог. 1. За означаване на близост (при насочено движение или покой) до лица, изразени със същ. собствени, нарицателни, или заместени с местоимения. Отивам у Петър. Живея у тях. Той е у сестра си на гости. 2. За означаване на качество или принадлежност на лице. Този израз го срещнах и у Вазов (= в произведенията на Вазов). 3. За означаване на определено множество от живи същества, за които е характерен посоченият признак; сред. И у животните се среща тази човешка черта. |
| у- |
представка. В състава на глаголи със следните значения: 1. Насоченост на действието към вътрешността на обекта до получаване на резултат, напр. ужилвам, упоявам, ухапвам. 2. Обектът на действието получава квалификацията, означена с мотивиращото прилагателно, напр. уголемявам, удължавам, улеснявам, умилявам, усмирявам. 3. Действието на мотивиращия глагол е доведено до завършеност, напр. удушавам, увреждам, угасявам, уронвам, учудвам. |
| убеден |
убедена, убедено, мн. убедени, прил. 1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. Убеден е, че трябва да следва право. 2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи. Убеден демократ. Убеден комунист. // нареч. убедено. // същ. убеденост, убедеността, ж. |
| убедителен |
убедителна, убедително, мн. убедителни, прил. Който е в състояние да убеждава, да доказва. Убедителен отговор. Убедителен глас. Убедителни думи. // нареч. убедително. // същ. убедителност, убедителността, ж. |
| убедя |
убедиш, мин. св. убедих, мин. прич. убедил, св. — вж. убеждавам. |
| убеждавам |
убеждаваш, несв. и убедя, св.; кого, в какво. Карам да повярва в нешо, да се съгласи с мене; увещавам, скланям. Убедих я в правилността на моето решение. Убедих я да тръгне утре. — убеждавам се/убеди се. Започвам да вярвам в правилността на нещо; осъзнавам, съгласявам се с нещо, за което ме увещават. Убедих се, че ме е лъгал през цялото време. |
| убеждение |
мн. убеждения, ср. 1. Впечатление, мнение; съзнание, увереност. Останах с убеждение, че работата не ти харесва. Моето убеждение е, че тя ще продължи да учи. 2. Обикн. мн. Възгледи, идеи, разбирания. Политически убеждения. Леви убеждения. |
| убежище |
мн. убежища, ср. 1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си. Не намирам убежище по време на бурята. Давам убежище на преследвания 2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии. • Политическо убежище. Приемане и закрила в чужда държава преследвано по политически причини в страната си лице. Получавам политическо убежище. |
| убивам |
убиваш, несв. и убия, св.; кого/какво. 1. Отнемам живота, умъртвявам. Убивам заек. Убиха го на фронта. Убивам с пистолет. 2. Прен. Отчайвам, обезкуражавам, сломявам. Последният неуспех я уби. Престъплението на сина му го уби. 3. Прен. Унищожавам, премахвам, потискам. Изневярата му уби любовта . Тази присъда убива бъдещето му. - убивам се/убия се. 1. Убивам себе си. 2. Прен. Изтощавам се, съсипвам се от непосилна работа, път и др. • Убивам/убия времето си. Запълвам времето си с нещо. |
| убивам |
убиваш, несв. и убия, св. 1. Причинявам болка заради твърдост, теснота. Обувките ме убиват. Твърдият под ме убива. 2. За градушка — очуквам, увреждам насаждения, плодове и др. // прил. убит, убита, убито, мн. убити. |
| убиец |
мн. убийци, м. 1. Човек, който е убил друг човек. 2. Човек, който с поведението си е причинил смърт на друг човек. |
| убийствен |
убийствена, убийствено, мн. убийствени, прил. 1. Който води до смърт. Убийствени схватка. 2. Който унищожава, съсипва физически или психически. Убийствен студ. Убийствена горещина. Убийствена мъка. // нареч. убийствено. |
| убийство |
мн. убийства, ср. Отнемане живота на човек. Обвинен в убийство. Направил е две убийства. |
| убит |
убита, убито, мн. убити, прил. 1. На който е отнет насилствено животът. В тоя бой има много убити българи. Убит от засада. 2. Прен. Който е смазан физически (от работа, път и др.). 3. Прен. Който е сломен, отчаян. Убит от грижи. 4. Прен. За цвят — който е тъмен, мрачен. |
| убия |
убиеш, мин. св. убих, мин. прич. убил, св. — вж. убивам. |
| убог |
убога, убого, мн. убоги, прил. 1. Много беден, мизерен, жалък. Убог човек. Убога къща. 2. Прен. Беден на съдържание, фантазия; нищожен, посредствен. Убого писание. Убоги произведения. // същ. убогост, убогостта, ж. |
| убода |
убодеш, мин. св. убодох, мин. прич. убол, св. — вж. убождам. |
| убождам |
убождаш, несв. и убода, св. 1. Какво кого. Бода един път или няколко пъти по един път; бодвам. Убодох си пръста с игла. 2. Прен. Кого. Жегвам, засягам остро с думи, с поглед. — убождам се/убода се. 1. Бодвам себе си. 2. Прен. Разг. Не случвам, не улучвам, обикн. със съпруг, съпруга, изпащам от нещо. Убодохме се (на голям трън) с тая снаха. |
| уборка |
мн. уборки, ж. Почистване, обикн. на обществен двор, събиране на дребни отпадъци. Учениците правят уборка на училищния двор. |
| убягам |
убягаш, св. Убягна. |
| убягвам |
убягваш, несв. и убягна, св. 1. От какво. Спасявам се (с бягане или с хитрост, с умение). Убягнах от наказанието. Убягнаха от куршумите. 2. Прен. Оставам незабелязан, изплъзвам се, губя се. Скри се в тълпата и убягна от погледа и. Убягва от ръката на закона. — убягна ми (ти, му, и, ни, ви, им)/убегне ми. Изплъзва ми се; изтървавам, изпускам. Убегна ми добрата заплата. Женитбата няма да ти убегне, има време. |
| убягна |
убегнеш, мин. св. убягнах, мин. прич. убягнал, св. — вж. убягвам. |
| уважа |
уважиш, мин. св. уважих, мин. прич. уважил, св. — вж. уважавам. |
| уважавам |
уважаваш, несв. и уважа, св. 1. Кого/ какво. Изпитвам чувство на уважение; почитам, ценя. Уважавам родителите си. Уважавам дълбоко. 2. Кого/какво. Засвидетелствам почит, проявявам жест на уважение, зачитане. Уважихме го да го поканим. Уважихме я, ходихме да я почерпим. 3. Какво. Спазвам, почитам (ред, закони). Цял живот съм уважавал реда. 4. Какво. За молба, искане — удовлетворявам, вземам под внимание. — уважавам се/уважа се. Изпитвам уважение към себе си, ценя собственото си достойнство. |
| уважаем |
уважаема, уважаемо, мн. уважаеми, прил. Който е уважаван, почитаем, авторитетен (обикн. в обръщение). Обръщам се към уважаемата публика. Уважаеми колеги! |
| уважение |
само ед. 1. Чувство на почит, ценене на личността; преклонение; признаване на достойнствата. Изпитвам дълбоко уважение към него. Храня уважение. Показвам уважението си. Печеля уважението на всички. 2. Почит и спазване на закони, ред. |
| уважителен |
уважителна, уважително, мн. уважителни, прил. 1. Който може да бъде признат; законен, извинителен. Отсъства по уважителни причини. 2. Разг. Който уважава другите. Тя е много уважителна към възрастните. |
| увардвам |
увардваш, несв. и увардя, св.; кого/ какво. Успявам да запазя, предпазя; опазвам, предпазвам. Увардих я от лоши приятели. Увардвам от крадци. — увардвам се/увардя се. Успявам да се запазя, предпазя; спасявам се. Увардвам се от лоши мисли и чувства. Увардих се здрава и читава. // прил. уварден, увардено, увардено, мн. увардени. |
| увардя |
увардиш, мин. св. увардих, мин. прич. увардил, св. — вж. увардвам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
