Резулат-Търсене в речника за буква "У"

[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]

Дума	Описание
убивам	, убиваш, несв. и убия, св.; кого/какво. 1. Отнемам живота, умъртвявам. Убивам заек. Убиха го на фронта. Убивам с пистолет. 2. Прен. Отчайвам, обезкуражавам, сломявам. Последният неуспех я уби. Престъплението на сина му го уби. 3. Прен. Унищожавам, премахвам, потискам. Изневярата му уби любовта -. Тази присъда убива бъдещето му. - убивам се/убия се. 1. Убивам себе си. 2. Прен. Изтощавам се, съсипвам се от непосилна работа, път и др. • Убивам/убия времето си. Запълвам времето си с нещо
уборка	, мн. уборки, ж. Почистване, обикн. на обществен двор, събиране на дребни отпадъци. Учениците правят уборка на училищния двор.
увеличителен	, увеличителна, увеличително, мн. увеличителни, прил. Който увеличава. Увеличително стъкло.
увеселителен	, увеселителна, увеселително, мн. увеселителни, прил. Който е предназначен за увеселение. Увеселителен парк. Увеселително заведение.
увисвам	, увисваш, несв. и увисна, св. 1. Започвам да вися. Увисвам на клона на дървото. Увисва на бесилото. 2. Клюмвам, свеждам се надолу. Цветовете увисват в горещината. Главата му увисва на гърдите. 3. Надвесвам се силно през нещо. Увисвам на балкона. Увисвам на прозореца. 4. Прен. Заставам някъде, стоя дълго; натрапвам се, досаждам. Увиснал е пред вратата на директора от сутринта. • Увисвам/увисна на главата (на някого). Разг. 1. Натрапвам се, досаждам. 2. Натрапвам се за материална издр
уволнение	, мн. уволнения, ср. 1. Освобождаване от длъжност, от работа; отстраняване. В завода предстоят уволнения. 2. Освобождаване на войници след изтичане на редовна военна служба.
увула	, мн. увули, ж. Спец. В анатомията - мъжец.
угаждам	, угаждаш, несв. и угадя, св. Разг. 1. Усещам, досещам се, долавям. Угаждах, че му се е случило нещо лошо. 2. Какво/кого. Чувствам, усещам, забелязвам. Не го угадих кога се е върнал. Не угаждам никакъв глад. - угаждам се/угадя се. 1. Чувствам се, имам усещания на юноша или девойка. 2. Чувствам се добре в определено отношение. Угади се с повече пари. Угадиха се в голям апартамент.
угледен	, угледна, угледно, мн. угледни, прил. Разг. Който има приличен, стегнат вид; приятен на вид. Угледно момиче. //същ. угледност, угледността, ж.
угода	, само ед. Сгода, желание, воля. Всичко става по нейната угода. Вървя по угодата ти.
угощение	, мн. угощения, ср. Тържество с богата трапеза; банкет, пиршество. Давам угощение. Каня на угощение.
удавя	, удавиш, мин. св. удавих, мин. прич. удавил, св. - вж. удавям.
удивителен	, удивителна, удивително, мн. удивителни, прил. Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции. • Удивителен знак. Спец. Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.
удръжки	, удръжка, ж. Удържани от заплата или хонорар суми за данъци и други плащания.
ужилвам	, ужилваш, несв. и ужиля, св.; какво/кого. 1. За насекомо - бодвам с хобот и изливам отровна течност (в човек или животно). Ужили ме пчела. 2. За коприва - парвам и изливам чрез власинките си отровен секрет. 3. Прен. Кого. Засягам с думи; жегвам. - ужилвам се/ужиля се. Парвам се (с коприва).
узрявам	, узряваш, несв. и узрея, св. 1. Зрея до готовност за консумиране. Черешите узряха рано. 2. За някои хранителни продукти - ставам готов за ядене. Кашкавалът още не е узрял. 3. За цирей, пъпка - достигам върха на развитието си. 4. Прен. Достигам духовна зрялост, в състояние съм да правя нещо. Не си узрял още за такава важна стъпка. 5. Прен. За план, идея, представа - оформям се, очертавам се, добивам яснота. //същ. узряване, ср.
уйурдисвам	, уйдурдисваш, несв. и уйдурдисам, св.; какво. Разг. 1. Правя да пасне, да прилегне; натъкмявам, приспособявам. Уйдурдисах една дъска за рафт. 2. Натъкмявам, съчетавам, досъчинявам. Уйдурдисвам стихове. Уйдурдисвам клюки.
укорен	, укорна, укорно, мн. укорни, прил. 1. Който предизвиква укор. 2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укорен жест.
украшение	, мн. украшения, ср. 1. Това, което служи за украса. Коледни украшения. 2. Бижута. Златни украшения.
укрия	, укриеш, мин. св. укрих, мин. прич. укрил, св. - вж. укривам.
уличник	, мн. уличници, м. Пренебр. Човек с лошо възпитание; хулиган.
ултразвук	, само ед. Спец. Във физиката - звукови вълни с честота над границата на чуване, използвани при изследвания и в съвременната техника. //прил. ултразвуков, ултразвукова, ултразвуково, мн. ултразвукови.
умалителен	, умалителна, умалително, мн. умалителни, прил. 1. Който умалява. Умалителна леща. 2. Спец. В граматиката за форма или наставка - с която се означава по-малък предмет. //същ. умалителност, умалителността, ж.
уместен	, уместна, уместно, мн. уместни, прил. Който е подходящ за случая; логичен, навременен, съответстващ. Уместен въпрос. Уместно допълнение. //нареч. уместно.
умиралка	, само ед. Разг. Умирачка, смърт. • Не е болка за умиралка. Не е нещо непоправимо, фатално.
умирявам	умиряваш, несв. и умиря, св.; кого/какво. Карам да стане кротък, послушен, мирен, тих. Умирявам деца. Умирявам куче. - умирявам се/умиря се. Ставам кротък, тих, спокоен. //същ. умиряване, ср.
умолявам	, умоляваш, несв.; кого. Моля настоятелно, на колене. Умолявам те да ми дадеш тези пари!
уморителен	, уморителна, уморително, мн. уморителни, прил. Който носи умора; изтощителен, тежък. Уморителна дейност. Уморително заседание. Уморителни коктейли.
умълчавам се	, умълчаваш се, несв. и умълча се, св. Млъквам, затихвам, притихвам. Публиката се умълча и се загледа. //същ. умълчаване, ср. //прил. умълчан, умълчана, умълчано, мн. умълчани. Умълчан двор.
унеса	, унесеш, мин. св. унесох, мин. прич. унесъл, св. - вж. унасям.