| Дума |
Описание |
| танцувален |
танцувална, танцувално, мн. танцу-вални, прил. Който е предназначен за танцуване. Танцувален ритъм. Танцувален салон. |
| танцувам |
танцуваш, несв. 1. Изпълнявам танц. Танцувам блус. Мога да танцувам. 2. Прен. Плъзгам се, движа се неустойчиво, несигурно. Колите танцуват по заледеното шосе. // същ. танцуване, ср. |
| танцьор |
мн. танцьори, м. 1. Професионален изпълнител на танци. Танцьор в ансамбъл. 2. Човек, който може да танцува добре. Голям танцьор е. |
| танцьорка |
мн. танцьорки, ж. Жена танцьор. |
| тапа |
мн. тапи, ж. 1. Коркова запушалка на шише, буре и др. Запушвам бутилка с тапа. 2. Корково парче на кордата на въдица, което показва кога рибата кълве. 3. Изобщо това, което може да служи като запушалка. 4. Прен. Жарг. Нисък, набит човек. Виж го каква е тапа. • Правя се на тапа. Жарг. 1. Преструвам се, че не знам нещо; премълчавам. 2. Преструвам се на глупав и наивен. |
| тапет |
мн. тапети, (два) тапета, м. Обикн. мн. 1. Специална хартия (на фигури или на шарки), с която се облепват вътрешните стени на помещение. Нови тапети. Релефни тапети. 2. Шарка при боядисването на стена, направена със специален валяк. // прил. тапетен, тапетна, тапетно, мн. тапетни. Тапетно лепило. |
| тапир |
мн. тапири, (два) тапира, м. 1. Нечифтокопитен едър бозайник, чиято горна устна заедно с носа образува малъкхобот. 2. Прен. Разг. Глупав, тъп на вид човек. |
| тапицер |
мн. тапицери, м. Човек, чието занятие е да тапицира. // прил. тапицерски, тапицерска, тапицерско, мн. тапицерски. Тапицерски услуги. // същ. тапицерство, ср. |
| тапицерия |
мн. тапицерии, ж. 1. Плат или кожа, с които се покриват седалката и облегалката на стол, канапе и др. Сменям тапицерия. 2. Покрита с плат или кожа част от мебел. 3. Тапициране. |
| тапицирам |
тапицираш, несв. и св.; какво. Правя тапицерия. Тапицирам врата. // същ. тапициране, ср. |
| тапицировка |
само ед. 1. Тапициране. 2. Тапицерия. |
| тапия |
мн. тапии, ж. 1. Остар. Нотариален акт. 2. Прен. Разг. Документ. Показах му тапията. Веднъж да взема тапията! |
| тараба |
мн. тараби, ж. Разг. Дъска от ограда. |
| таралеж |
мн. таралежи, (два) таралежа, м. Дребно четирикрако животно с кожа с дълги остри бодли, което при опасност се свива на топка; еж. Горски таралеж. // прил. таралежов, та-ралежова, таралежово, мн. таралежови. • Слагам си таралеж в гащите. Разг. Сам си навличам неприятности. |
| тарантела |
само ед. Неаполитански народен танц в бързо темпо, както и музиката към него. |
| таратайка |
мн. таратайки, ж. Разг. Пренебр. Стара раздрънкана кола. |
| таратор |
мн. таратори, (два) таратора, м. 1. Само ед. Студена лятна супа от разредено кисело мляко, ситно нарязани пресни краставици, чесън, копър и др. Студен таратор. 2. Порция от тази супа. |
| тараш |
само ед. Жарг. Претърсване. Правя тараш. |
| тараша |
тарашиш, мин. св. тараших, мин. прич. тарашил, несв. Жарг. Претърсвам. |
| тарга |
мн. тарги, ж. Разг. 1. Малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др. 2. Сандъче с отделения за бутилки. Тарга бира. |
| тарикат |
мн. тарикати, м. Жарг. Безцеремонен, хитър и нахален човек. // прил. тарикатски, тарикатска, тарикатско, мн. тарикатски. Тарикатско поведение. • Тарикатски говор. Спец. Остар. Жаргон на градската младеж. |
| тарифа |
мн. тарифи, ж. 1. Официално установена система от норми, според които се определя размерът на плащания. 2. Остар. Разписание за движение на превозни средства. // прил. тарифен, тарифна, тарифно, мн. тарифни. Тарифна ставка. |
| тартор |
мн. тартори, м. 1. Водач, главатар на дяволите. 2. Пренебр. Водач, главатар, подбудител. Като хванем тартора им, другите сами ще дойдат. // прил. тарторски, тарторска, тарторско, мн. тарторски. |
| тас |
тасът, таса, мн. тасове, (два) таса, м. 1. Метален съд за гребане на вода. Поливам с тас. 2. Разг. Медна паница. // същ. умал. тасче, мн. тасчета, ср. |
| таскебап |
само ед. Ястие от дребни парченца задушено месо и ситно нарязан лук със сос. |
| тат |
татът, тата, мн. татове, м. Остар. Крадец, разбойник. |
| тате |
само ед. Моят баща; татко. |
| татко |
мн. татковци, м. 1. Разг. Баща. Татковците да дойдат в училището. 2. Моят баща; тате. Нека татко да каже. 3. Като обръщение на дете към собствения му баща. Татко, кажи! // прил. татков, таткова, татково, мн. таткови. |
| татковина |
само ед. Родина. Моята татковина е България. |
| тато |
мн. татовци, м. Разг. 1. Татко. 2. Ирон. Лице, което иска да играе роля на духовен баща. // прил. татов, татова, татово, мн. татови. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
