| Дума |
Описание |
| талантлив |
талантлива, талантливо, мн. талантливи, прил. 1. Който има талант за някоя дейност; способен, надарен, даровит. Талантлив писател. Талантлива журналистка. 2. Който е проява на талант. Талантлив портрет. // нареч. талантливо. // същ. талантливост, талантливостта, ж. |
| таласъм |
мн. таласъми, (два) таласъма, м. 1. В традиционните суеверни представи — зъл нощен дух, който приема различна, обикн. чудовищна форма; привидение. 2. Прен. Пренебр. Човек, който не може да спи нощем и се разхожда. |
| талаш |
само ед. Отпадъци при рендосване на дърво. Събирам талаш. |
| талашит |
само ед. Отпадъчен материал при дървообработването, както и получената от него чрез пресоване и слепване плоскост, която се използва вторично при направа на мебели. Врата от талашит. // прил. талашитен, талашитена, талашитено, мн. талашитени. Талашитена плоскост. |
| талига |
мн. талиги, ж. Разг. Дървена конска кола; каруца. // прил. талигов, талигова, талигово, мн. талигови. |
| талигар |
талигарят, талигаря, мн. талигари, м. Разг. Човек, който кара талига; каруцар. // прил. талигарски, талигарска, талигарско, мн. талигарски. |
| талисман |
мн. талисмани, (два) талисмана, м. Малка вещ, която се носи за късмет; амулет, муска. Имам талисман. |
| талия |
мн. талии, ж. Най-тънката част на човешкия торс около кръста, както и прилепващата към нея част от дреха. Малка талия. |
| талк |
талкът, талка, само ед., м. Мек и мазен силикатов минерал, чийто прах се използва за пудра (особено в спортни състезания). Пакетче талк. // прил. талков, талкова, талково, мн. талкови. |
| талон |
мн. талони, (два) талона, м. 1. Част от квитанция, която остава към кочана. 2. Документ, който дава право за участие в нещо - в игра, в конкурс, в томбола и др., или за получаване на нещо. Талон за кафе. |
| там |
нареч. 1. На място, за което се говори. Там, където ще отидеш, всичко е различно. Отивай в града, там ти е мястото. Влязъл в затвора. Там той прекарал цялата си младост. 2. Като част. За изразяване на неопределеност, омаловажаване, пренебрежителност. Вземи там какво да е и бързо се връщай! • Тук-там. Само на някои места, не навсякъде, по-скоро нарядко. Тук-там още е останал сняг. |
| таман |
нареч. Разг. Тъкмо. Таман да отвори и се спря. |
| тамбура |
мн. тамбури, ж. Подобен на мандолината народен струнен инструмент с издут от едната страна корпус, с дълъг гриф, като свиренето става с помощта на перце. |
| тамбурашки |
тамбурашка, тамбурашко, мн. тамбурашки, прил. • Тамбурашки оркестър. Оркестър от музиканти, които свирят на тамбура. |
| тамошен |
тамошна, тамошно, мн. тамошни, прил. Който е свързан с място, за което се говори, или с място, различно от това, на което се намира говорещото лице. Аз съм от планината. Тамошните нрави са строги. |
| тампон |
мн. тампони, (два) тампона, м. 1. Топче стерилизиран памук, лигнин, марля и др., което се използва за попиване или спиране на кръвта. Дамски тампони. 2. Напоен с мастило плат в кутийка за мокрене на печати. |
| тампонирам |
тампонираш, несв. и св.; какво. Поставям тампон. Тампонирам рана. |
| тамън |
нареч. Разг. Таман. |
| тамян |
само ед. Благовонна дървесна смола, използвана за прекадяване, в парфюмерията и др. Слагам тамян в кадилницата. // прил. тамянен, тамянна, тамянна, тамянно, мн. тамянни. // прил. тамянов, тамянова, тамянова, мн. тамянови. |
| тананикам |
тананикаш, несв. Пея си тихичко, без да се чуват думи. Вървя по улицата и тананикам. // същ. тананикане, ср. |
| тангента |
мн. тангенти, ж. Спец. Права линия, която се опира в една точка до окръжност или до сфера; допирателна. Чертая тангента. |
| танго |
мн. танга, ср. Вид танц по двойки с бавен чувствен ритъм и плъзгащи се стъпки, както и музиката към този танц. Свиря танго. Танцувам танго. |
| тандем |
мн. тандеми, (два) тандема, м. 1. Вид колело за двама с две седалки и два чифта педали. 2. Разг. Обикн. в спортни игри — единно цяло в две части; двойка, която синхронизира действията си. Тандемът Иванов-Желязков беше непобедим. 3. Прен. Разг. За две лица, едновременно обединени от обща работа, действащи в синхрон. |
| танец |
мн. танци, (два) танеца, м. Остар. 1. Танц. 2. Хоро. |
| танин |
само ед. Бяло стипчиво вещество, получавано от борови шишарки и използвано предимно при обработката на кожи. // прил. танинов, танинова, таниново, мн. танинови. |
| танк |
танкът, танка, мн.танкове, (два) танка, м. Закрита желязна бойна машина с вериги, която има въртяща се горна част с дуло. // прил. танков, танкова, танково, мн. танкови. • Танкови войски. Род войска, която действа с танкове. |
| танкер |
мн. танкери, (два) танкера, м. Плавателен съд за превоз на петрол, течности; кораб цистерна. |
| танкист |
мн. танкисти, м. Военнослужещ в танковите войски. |
| тантурест |
тантуреста, тантуресто, мн. тантурес-ти, прил. Разг. Който има дебело отпуснато тяло и нисък ръст. Тантуресто дете. |
| танц |
танцът, танца, мн. танци, (два) танца, м. Изпълнение на съгласувани по ритъм и по форма пластични движения на тялото и краката в такт с музика, както и самата музика. Народни танци. // прил. танцов, танцова, танцово, мн. танцови. Танцов ритъм. Танцова стъпка. Танцово изкуство. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
