| Дума |
Описание |
[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]
| табла |
, мн. табли, ж.
1. Дървена или метална кутия с нарисувани островърхи фигури по нея, съдържаща пулове и зарчета за игра. Вземам таблата от масата.
2. Само ед. Забавна игра с такава кутия. Игра на табла.
|
| табуретка |
, мн. табуретки, ж. Ниско тапицирано столче без облегало. За много хора табуретките са по-удобни.
|
| тайга |
, мн. тайга, ж. Дива гора с гъста, предимно иглолистна растителност в северните части на Сибир, Урал и др.
|
| такваз |
показ. мест. Разг. Такава.
|
| таксувам |
, таксуваш, несв.
1. Какво/кого. Събирам, вземам такса. Вие таксуван ли сте?
2. Прен. Какво. Окачествявам, смятам. Той таксува всяка оригинална проява за поза. // същ. таксуване, ср.
|
| талант |
, мн. таланти, (два) таланта, м.
1. Обикн. ед. Творческа надареност, уникална способност в някоя област; наклонност, заложба, дарба, дарование. Имам талант. Талант за учене на езици. Певчески талант.
2. Прен. Талантлив човек.
|
| талон |
, мн. талони, (два) талона, м.
1. Част от квитанция, която остава към кочана.
2. Документ, който дава право за участие в нещо - в игра, в конкурс, в томбола и др., или за получаване на нещо. Талон за кафе.
|
| тананикам |
, тананикаш, несв. Пея си тихичко, без да се чуват думи. Вървя по улицата и тананикам. // същ. тананикане, ср.
|
| танц |
, танцът, танца, мн. танци, (два) танца, м. Изпълнение на съгласувани по ритъм и по форма пластични движения на тялото и краката в такт с музика, както и самата музика. Народни танци. // прил. танцов, танцова, танцово, мн. танцови. Танцов ритъм. Танцова стъпка. Танцово изкуство.
|
| тапицирам |
, тапицираш, несв. и св.; какво. Правя тапицерия. Тапицирам врата. // същ. тапициране, ср.
|
| тарга |
, мн. тарги, ж. Разг.
1. Малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др.
2. Сандъче с отделения за бутилки. Тарга бира.
|
| тато |
, мн. татовци, м. Разг.
1. Татко.
2. Ирон. Лице, което иска да играе роля на духовен баща. // прил. татов, татова, татово, мн. татови.
|
| тая |
- вж. този.
|
| творя |
, твориш, мин. св. творих, мин. прич. творил, несв.
1. Създавам нови, оригинални художествени, научни и културни ценности. Творя литература. Художникът твори в ателието си.
2. Ирон. Правя, осъществявам, замислям, обикн. негативни неща. Пак нещо творят зад гърба ни. // същ. творене, ср.
|
| твърдоглавост |
, твърдоглавостта, ж., само ед. Твърдоглавие.
|
| театралнича |
, театралничиш, мин. св. театралничих, мин. прич. театралничил, несв. Държа се неестествено; преигравам, позирам, маниернича. Не е необходимо да театралничиш!
|
| театър |
, мн. театри, (два) театъра, м.
1. Само ед. Изкуство, в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се използват актьори, декори и др.
2. Учреждение, което осъществява такива постановки. Ръководство на театъра.
3. Сграда, в която се играят такива постановки. Влизам в театъра.
4. Само ед. Съвкупност от драматическите произведения на един народ, на един автор и др.
5. Прен. Място, където се случват, стават важни събития. Театър на ожесточени борби.
6. Прен. |
| теглило |
, мн. теглила, ср. Разг. Голямо тегло; страдание, мъка. Настъпиха големи теглила.
|
| тежест |
, тежестта, мн. тежести, ж.
1. Само ед. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от Земята, както и силата на това привличане; тегло. Тежестта влияе върху равновесието.
2. Масата на нещо, определена според единица мярка; тегло. Вазата падна с цялата си тежест върху крака му.
3. Тежина. Жената вървеше огъната под тежестта на чантите.
4. Обикн. мн. Тежък предмет. В чантата имаше всякакви тежести - чукове, машини, детайли и др.
5. Прен. Само ед. Важност, значимост. Имам |
| тежкотоварен |
, тежкотоварна, тежкотоварно, мн. тежкотоварни, прил.
1. Който е пригоден за превоз на тежки товари. Тежкотоварен влак.
2. Прен. Разг. Ирон. Който издържа на голямо натоварване, на големи тежести.
|
| телевизор |
, мн. телевизори, (два) телевизора, м. Апарат за приемане на излъчваните телевизионни сигнали и непосредствено възпроизвеждане на образ и звук. Цветен телевизор. // прил. телевизорен, телевизорна, телевизорно, мн. телевизорни.
|
| телен |
, телена, телено, мн. телени, прил. Който е от тел. Телена ограда.
|
| телефонизирам |
, телефонизираш, несв. и св.; какво. Изграждам телефонна мрежа. Телефонизирахме селото. // същ. телефонизиране, ср.
|
| телфер |
, мн. телфери, (два) телфера, м. Вид подемна транспортна машина, която се движи по високо окачен еднорелсов път.
|
| тематика |
, само ед. Съвкупност от теми, характерни за творчеството на един писател, за едно направление или за определен период; проблематика. Тематика на Вазовото творчество. // прил. тематичен, тематична, тематично, мн. тематични. // прил. тематически, тематическа, тематическо, мн. тематически.
|
| темперамент |
само ед.
1. Съвкупност от психическите свойства на човека, които характеризират степента на неговата възбудимост и се проявяват в поведението му. Агресивен темперамент.
2. Жизненост, енергичност. Имам темперамент.
|
| тенекеджия |
, мн. тенекеджии, м. Занаятчия, който изработва изделия от тенекия. // прил. тенекеджийски, тенекеджийска, тенекеджийско, мн. тенекеджийски. // същ. тенекеджийство, ср.
|
| тения |
, мн. тении, ж.
1. Болестотворен плосък червей, който живее в червата на човека и на гръбначните животни като паразит. Котешка тения.
2. Болест, причинена от този червей. Болен съм от кучешка тения.
|
| тепкам |
, тепкаш, несв. Диал. Трудно изговарям някои звукове; запъвам се, заеквам. Стига си тепкал, ами кажи човешки.
|
| терасообразен |
, терасообразна, терасообразно, мн. терасообразни, прил. Терасовиден.
|
