Български тълковен речник

Съдържа 31581 думи

Буква Щ - 106 думи

Дума	Описание
ща	щеш, мин. св. щях, мин. прич. щял, несв. Като самостоятелен глагол (обикн. при отрицание) - искам, иска ми се, желая. Не ще (и) съмнение. Разг. Без съмнение. Ща, не ща. Разг. И да искам и да не искам. За щяло и не щяло. Разг. С нужда и без нужда. Що щеш тук/там. Разг. Какво правиш тук/там, защо си тук/там.
щаб	щабът, щаба, мн. щабове, (два) щаба, м. 1.Управление на отделна войскова част - полк, дивизия и др. Щабът на трета армия. Прен. Сградата, както и екипът на такова управление. 3.Временен ръководен орган в особени обстоятелства на организация. Предизборен щаб. Щаб на стачкуващите работници. // прил. щабен, щабна, щабно, мн. щабни. Генерален щаб. Спец. Централен орган за върховното управление на войската, който се занимава с въпроси за отбраната на страната в мирно и военно време.
щавя	щавиш, мин. св. щавих и щавих, мин. прич. щавил и щавил, несв.; какво. 1.Обработвам овчи и агнешки кожи за кожарски цели със специални брашна, трици и морска сол, за да станат меки и разтегливи. 2.Диал. Скубя перушината на заклана птица след поливане с вряла вода. - щавя се. Диал. Попарвам се с вряла вода. Ще се щавиш ли с тази вода? // същ. щавене, ср.
щаг	щагът, щага, мн. щагове, (два) щага, м. Спец. В морското дело - въже, което крепи мачтата.
щадя	щадиш, мин. св. щадих, мин. прич. щадил, несв. 1. Кого, какво. Пазя, отнасям се грижливо, внимателно, за да не претоваря или увредя. Щади жена си, не й дава да работи. Щадя домашните уреди, не ги претоварвам. Щадя стомаха си. 2. Прен. Какво. Пестя, скъпя. Не щадя парите си за храна. Щадя ласките си. - щадя се. Пестя силите си, скъпя здравето си. Работи много, не се щади. // същ. щадене, ср.
щайга	мн. щайги, ж. 1.Плитко сандъче от дървени летви или пластмаса, пригодено за пренасяне на плодове и зеленчуци. 2.Съдържанието на такова сандъче. Купих си една щайга грозде. // същ. умал. щайгичка, мн. щайгички, ж.
щам	щамът, щама, мн. щамове, (два) щама, м. Спец. В микробиологията - чиста култура микроорганизми, отделена от организма на заболяло животно, от човек и др., която се използва за приготвяне на серуми и ваксини.
щампа	мн. щампи, ж. Метална форма за серийно производство на предмети чрез печатане, натискане и др. 2.В полиграфията - отпечатък като произведение на художествената печатна графика. 3.Десен на плат с печатна шарка. 4.Прен. Маниер, езиков израз и др., който се използва наготово; шаблон, клише.
щамповам	щамповаш, несв.; какво. 1.В техниката - обработвам метали в горещо състояние чрез налягане на чук или преса в специални форми, (щампи). 2.Отпечатвам щампи, десенирам плат. // същ. щамповане, ср.
щамповъчен	, щамповъчна, щамповъчно, мн. щамповъчни, прил. Който е предназначен да щампова. Щамповъчна техника.
щампосам	щампосаш, св. - вж щампосвам.
щампосвам	щампосваш, несв. и щампосам, св. Щамповам
щанга	мн. щанги, ж. 1.Метален прът, лост. 2.Спец. В спорта - уред за дисциплината вдигане на тежести, който се състои от метален прът с тежести в двата края. Вдигам щанга.
щангист	мн. щангисти, м. Спортист, който вдига тежести (щанги).
щанд	щандът, щанда, мн. щандове, м. 1.Специална поставка, предназначена за излагане на стоки в магазин, при улична търговия, изложба и др. 2.Място в магазин за излагане и продаване на определен вид стоки. Щанд за обувки. Отивам на щанда за платове.
щандист	мн. щандисти, м. Продавач на щанд в магазин.
щандистка	мн. щандистки, ж. Продавачка на щанд в магазин.
щанца	мн. щанци, ж. Спец. В техниката - специално сечиво за пресоване или шамповане.
щапам	щапаш, несв. Разг. Вървя, обикн. бос, с бързи стъпки като издавам шум. Щапам из плитката вода.
щапукам	, щапукаш, несв. Разг. Вървя с колебливи стъпки, клатя се. Детето вече щапука. Старицата щапука бавно из двора
щастие	ср., само ед. Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота. Желая ти щастие. Щастието ми се усмихва. Имам сполука, късмет.
щастлив	щастлива, щастливо, мн. щастливи, прил. 1.Който изпитва щастие. Щастлив човек. 2.Който е благополучен, радостен, успешен. Щастлив момент. Щастлив брак. Шастливо време. 3.Който съдържа и/или изразява щастие. Щастлив поглед. Щастлива усмивка. // нареч. щастливо. Засмя се щастливо. Роден под щастлива звезда. Роден с късмет.
щастливец	мн. щастливци, м. 1.Щастлив човек. 2.Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо. Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни. Първите щастливци излязоха от изпитната зала. Беше сред щастливците, приети да следват право.
щастливка	мн. щастливки, ж. Жена щастливец.
щат	щатът, щата, мн. щатове, (два) щата, м. 1. Определяне на длъжности, категории и размер на работната заплата за постоянния състав на служителите в учреждение. 2.Документ, който отразява това определяне.
щат	щатът, щата, мн. щати, м. Държавна териториална единица с определена степен на самоуправление в държави с федерално устройство. Живея в щата Ню Йорк. Съединени американски щати. // прил. щатски, щатска, щатско, мн. щатски. Щатска полиция. Щатска управа.
щателен	щателна, , щателно, мн. щателни, прил. Който е подробен, детайлен, внимателен. Щателна проверка. Лекарят й направи щателен преглед. // нареч. щателно.
щателен	щателна, щателно, мн. щателни, прил. Който е подробен, детайлен, внимателен. Щателна проверка. Лекарят й направи щателен преглед. // нареч. щателно.
щатен	щатна, щатно, мн. щатни, прил. Който се отнася до щат. Щатен служител. Щатна длъжност. Щатни таблици. Съвкупност от взаимно свързани показатели, данни и нормативи за установяване на размера на работната заплата на инженерно-техническите работници и служители в страната.
щафета	мн. щафети, ж. Спец. 1.В спорта - пръчка или друг предмет, който се предава от един бегач на следващия при надбягване на смени. 2.В спорта - групово надбягване на смени с предаване на такава пръчка. Участвам в щафетата. Състоя се щафета. // прил. щафетен, щафетна, щафетно, мн. щафетни. Щафетно бягане. Предавам/предам щафетата. Предавам своята работа, пост и др. в ръцете на последовател. Предавам щафетата на младото поколение.
Първа   <<  1 2 3 4  >>  Последна