| Дума |
Описание |
| c или със |
предлог. 1. За изразяване на съвместни отношения. Ще дойде с приятелката си. 2. За изразяване на инструментално отношение. Защо пишеш с молив? 3. За изразяване на начин. Всичко постига с много труд. 4. За изразяване на снабденост. Тенджера с капак. Днес съм с нови обувки. 5. За изразяване на обектно отношение. Какво стана с колегата ти, оздравя ли? 6. За изразяване на количествено отношение. С години не сме се виждали. С няколко години по-млада от мене. 7. За изразяване на едновременност. С есента започнаха дъждовете. 8. При пожелания и поздрави. С уважение. С поздрав. |
| с- или съ- |
представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието е доведено до резултат: сварявам, скривам, сътворявам. 2. Субектът или обектът на действието придобиват качеството, назовано с мотивиращото прилагателно: смекчавам, състарявам. 3. Действие, което е насочено отгоре надолу: свличам, смъквам, стоварвам. 4. Съединяване, намаляване на разстоянието: свързвам, сдобрявам, сродявам се. 5. Действие, което се извършва набързо, с голяма сила: сграбчвам, сритвам. II. Само представка съ-. В състава на съществителни имена със значение за съвместност, взаимна връзка с това, което е назовано с мотивиращото име, напр. съавтор, съгражданин, състудент, съучастие. |
| саблен |
саблена, саблено, мн. саблени, прил. Който е свързан със сабя. Саблен удар. |
| сабо |
само ед. Летни обувки, най-често чехли, с дебела равна подметка от дърво или изкуствен материал. |
| саботаж |
мн. саботажи, (два) саботажа, м. Умишлено вредителство (изразено в повреждане на машини, небрежна работа и др.) с цел да се разстрои дейността на предприятие, учреждение и др. Извършвам саботаж. Замислям саботаж. // прил. саботажен, саботажна, саботажно, мн. саботажни. |
| саботирам |
саботираш, несв. и св.; какво. Върша саботаж. Саботирам работата на завода. // същ. саботиране, ср. |
| саботьор |
мн. саботьори, м. Лице, което се занимава със саботаж. // прил. саботьорски, саботьорска, саботьорско, мн. саботьорски. |
| сабя |
мн. саби, ж. Вид хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф. Изваждам сабята. Танц със саби. • Кръстосваме/кръстосаме сабите (с някого). Разг. 1. Интересите ни се сблъскват. 2. Влизаме в остър конфликт. |
| саван |
мн. савани, (два) савана, м. Бяло платно, с което покриват или увиват мъртвец; покров. • Под саван да те видя. Разг. Да те видя мъртъв. |
| савана |
само ед. Обширно равно пространство в тропическите райони, покрито с висока трева и редки храсти. // прил. саванен, саванна, саванно, мн. саванни. Саванна растителност. |
| саварина |
мн. саварини, ж. Кръгъл малък тестен сладкиш, всеки един печен в отделна форма, напоен обилно със сироп. Формички за саварини. |
| сага |
мн. саги, ж. 1. Спец. Народно предание в скандинавските страни, в Ирландия и Исландия, разпространявано между V и IX в., с исторически или приказно-митологични герои. 2. Сказание, легенда. "Сага за Форсайтови". 3. Прен. Ирон. Измислица, преувеличение. |
| садизъм |
само ед. 1. Полово извращение, при което се получава удоволствие от физическо измъчване на партньора. 2. Прен. Ненормална страст към физическо измъчване на човек или животно. 3. Прен. Наслада от физическо или психическо измъчване на някого. Проявявам садизъм. Склонен към садизъм. // прил. садистичен, садистична, садистично, мн. садистични. Садистични методи. |
| садист |
мн, садисти, м. Лице, болно от садизъм или склонно към садизъм. // прил. садистки, садистка, садистко, мн. садистки. |
| садистка |
мн. садистки, ж. Жена садист. |
| садя |
садиш, мин. св. садих, мин. прич. садил, несв.; какво. 1. Заравям в земята корен на растение, за да се развива. Садя домати. Садя овощни дръвчета. 2. Слагам яйца под домашна птица, за да се излюпят малки; насаждам. Садя кокошка. Вече никой не сади кокошки, всички си купуват пилета. |
| сажди |
сажда, ж. Черни прахообразни частици, отделяни при непълно изгаряне. Чистя комина от сажди. Заводските комини бълват сажди. |
| сажен |
мн. сажени, (два) сажена, м. Стара мярка за дължина, равна на около два метра. |
| саздърма |
само ед. Хранителен продукт, приготвен от малки парченца месо, изпържени в собствената си мазнина, смесени с подправки и обикн. насипани в животински стомах. Овча саздърма. |
| сайбиика |
мн. сайбиики, ж. Остар. Жена сайбия. |
| сайбия |
мн. сайбии, м. Остар. Собственик, стопанин. Кой е сайбията на тази къща? |
| сайвант |
мн. сайванти, (два) сайванта, м. Диал. Навес, пристроен към къща; сушина. Прибирам слама под сайванта. |
| сак |
сакът, сака, мн. сакове, (два) сака, м. 1. Дълга торба от мрежа за ловене на риба. 2. Голяма пътна или пазарска чанта. 3. Остар. Права рокля, без вталяване в кръста. |
| сакат |
саката, сакато, мн. сакати, прил. Който е с липсващ или увреден крайник. Сакат човек. Саката ръка. • Куцо и сакато. Разг. Пренебр. Всички до един — и кадърни, и некадърни. Куцо и сакато се е юрнало да следва. |
| сакатлък |
мн. сакатлъци, (два) сакатлъка, м. Разг. Нараняване, обикн. при злополука, при произшествие. Важното е да няма сакатлък. |
| сако |
мн. сака, ср. Къса горна дреха, обикн. част от костюм. Вълнено сако. Лятно сако. Мъжко сако. Дамско сако. |
| сакрален |
сакрална, сакрално, мн. сакрални, прил. Който е свещен. Сакрален обред. |
| сакраментален |
сакраментална, сакраментално, мн. сакраментални, прил. Свещен, свят. Сакраментални слова. |
| саксия |
мн. саксии, ж. Глинен съд, в който се отглежда стайно цвете. По терасите има саксии с цветя. // прил. саксиен, саксийна, саксийно, мн. саксийни. • Расъл в саксия. Разг. Разглезен, изнежен, незакален. |
| саксофон |
мн. саксофони, (два) саксофона, м. Меден духов музикален инструмент. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |