Резулат-Търсене в речника за буква "Р"

[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]

Дума	Описание
работилница	, мн. работилници, ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница.
равин	, мн. равини, м. Еврейски свещеник.
равноденствие	ср., само ед. Време през годината, когато денят и нощта са равни по продължителност. Пролетно равноденствие.
равносметка	, мн. равносметки, ж. 1. Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите; баланс. 2. Прен. Отчитане на всички положителни и отрицателни страни на едно нещо чрез тяхното съпоставяне.
радикал	мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия.
радио	, мн. радиа, ср. 1. Само ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на електромагнитни вълни. Изобретяване на радиото. 2. Радиостанция. Радио “Велико Търново”. 3. Радиоапарат, радиоприемник. Ремонт на радио.
радиовъзел	, мн. радиовъзли, (два) радиовъзела, м. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнал, както и мрежа за кабелно препредаване, която обслужва определен малък район.
радиолокация	само ед. Определяне местоположението на обектите чрез облъчване с радиовълни.
радиотерапия	, само ед. Лекуване с радиоактивни елементи.
радиус	, обикн. ед. 1. Спец. В геометрията - права линия, която съединява центъра с коя да е точка от окръжност или от повърхността на кълбо. Радиусът е половината на диаметъра. 2. Прен. Област на разпространение на неща във всички посоки; обсег. Радиус на разпространение.
разбера	разбереш, мин. св. разбрах, мин. прич. разбрал, св. - вж. разбирам.
разбойник	, мн. разбойници, м. 1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере. 2. Нехранимайко, злосторник, бандит. 3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв! // прил. разбгйнически, разбгйническа, разбгйническо, мн. разбгйнически.
разбраздявам	, разбраздяваш, несв. и разбраздя, св.; какво. Правя на бразди, на лехи.
разбутвам	, разбутваш, несв. и разбутам, св. 1. Какво/кого. Бутам в различни посоки; разблъсквам. 2. Какво. Разбърквам нещо подредено; размествам. Не разбутвай масата!
развинтвам	, развинтваш, несв. и развинтя, св.; какво. Развивам нещо завинтено; развъртам. Развинтвам болт.
развръзка	, мн. развръзки, ж. Край на някоя заплетена история (реална или измислена), в който става ясна съдбата на героите.
разглаголствам се	, разглаголстваш се, св. Остар. Започвам много да говоря; разприказвам се.
разглезя	, разглезиш, мин. св. разглезих, мин. прич. разглезил, св. - вж. разглезвам.
разговор	, мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа.
разгонвам се	, разгонваш се, несв. и разгоня се, св. За животно (обикновено женско) - обхваща го желание за оплождане.
раздвижвам	, раздвижваш, несв. и раздвижа, св. 1. Какво/кого. Започвам да движа нещо, принуждавам го да се движи. Раздвижвам крак. 2. Прен. Какво/кого. Развълнувам, възбуждам. Раздвижих духовете им. 3. Какво. Придавам раздвиженост. Раздвижвам постановката. - раздвижвам се/раздвижа се. Започвам да се движа; размърдвам се.
разделя	, разделиш, мин. св. разделих, мин. прич. разделил, св. - вж. разделям.
раздразвам	, раздразваш, несв. Раздразням.
разкайвам се	, разкайваш се, несв. и разкая се, св. 1. За какво. Обхваща ме разкаяние. 2. Разг. Съжалявам.
разкарам	, разкараш, св. - вж. разкарвам.
разковниче	, мн. разковничета, ср. 1. Магическо цвете (обикн. четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, успех на онзи, който го намери и притежава. 2. Прен. Вълшебно, магическо средство за постигане на щастие, успех, за разрешаване на определен проблем.
разкош	, само ед. 1. Прекомерно богатство; излишество, разточителство. Тъне в разкош. 2. Пищност, прекомерна и разточителна красота. Този разкош ме потиска. 3. Разг. Материална придобивка, която е желана, но труднодостъпна за някого поради финансови причини. 4. Жарг. Като междум. Много красиво, великолепно. Видя ли, роклята? Разкош!
разлайвам	, разлайваш, несв. и разлая, св.; какво. Карам куче да започне да лае, като го дразня. - разлайвам се/разлая се. Започвам силно и продължително да лая. • Разлайвам кучетата. Разг. С поведението си предизвиквам хората да говорят за мен.
разлика	, мн. разлики, ж. 1. Липса на сходство, на еднаквост между две (съпоставими) страни. Разлика в прическите. 2. Величина, която е резултат от съпоставката на две други. Разликата в цените в центъра и тук е голяма.
размирисвам	, размирисваш, несв. и размириша, св.; какво. Изпускам мирис, та умирисвам. Размирисвам стаята. - размирисвам се/размириша се. Започвам силно да изпускам мирис.