| Дума |
Описание |
| работилница |
, мн. работилници, ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница.
|
| равин |
, мн. равини, м. Еврейски свещеник.
|
| равноденствие |
ср., само ед. Време през годината, когато денят и нощта са равни по продължителност. Пролетно равноденствие.
|
| равносметка |
, мн. равносметки, ж.
1. Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите; баланс.
2. Прен. Отчитане на всички положителни и отрицателни страни на едно нещо чрез тяхното съпоставяне.
|
| радикал |
мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия.
|
| радио |
, мн. радиа, ср.
1. Само ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на електромагнитни вълни. Изобретяване на радиото.
2. Радиостанция. Радио “Велико Търново”.
3. Радиоапарат, радиоприемник. Ремонт на радио.
|
| радиовъзел |
, мн. радиовъзли, (два) радиовъзела, м. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнал, както и мрежа за кабелно препредаване, която обслужва определен малък район.
|
| радиолокация |
само ед. Определяне местоположението на обектите чрез облъчване с радиовълни.
|
| радиотерапия |
, само ед. Лекуване с радиоактивни елементи.
|
| радиус |
, обикн. ед.
1. Спец. В геометрията - права линия, която съединява центъра с коя да е точка от окръжност или от повърхността на кълбо. Радиусът е половината на диаметъра.
2. Прен. Област на разпространение на неща във всички посоки; обсег. Радиус на разпространение.
|
| разбера |
разбереш, мин. св. разбрах, мин. прич. разбрал, св. - вж. разбирам.
|
| разбойник |
, мн. разбойници, м.
1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.
2. Нехранимайко, злосторник, бандит.
3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв! // прил. разбгйнически, разбгйническа, разбгйническо, мн. разбгйнически.
|
| разбраздявам |
, разбраздяваш, несв. и разбраздя, св.; какво. Правя на бразди, на лехи.
|
| разбутвам |
, разбутваш, несв. и разбутам, св.
1. Какво/кого. Бутам в различни посоки; разблъсквам.
2. Какво. Разбърквам нещо подредено; размествам. Не разбутвай масата!
|
| развинтвам |
, развинтваш, несв. и развинтя, св.; какво. Развивам нещо завинтено; развъртам. Развинтвам болт.
|
| развръзка |
, мн. развръзки, ж. Край на някоя заплетена история (реална или измислена), в който става ясна съдбата на героите.
|
| разглаголствам се |
, разглаголстваш се, св. Остар. Започвам много да говоря; разприказвам се.
|
| разглезя |
, разглезиш, мин. св. разглезих, мин. прич. разглезил, св. - вж. разглезвам.
|
| разговор |
, мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа.
|
| разгонвам се |
, разгонваш се, несв. и разгоня се, св. За животно (обикновено женско) - обхваща го желание за оплождане.
|
| раздвижвам |
, раздвижваш, несв. и раздвижа, св.
1. Какво/кого. Започвам да движа нещо, принуждавам го да се движи. Раздвижвам крак.
2. Прен. Какво/кого. Развълнувам, възбуждам. Раздвижих духовете им.
3. Какво. Придавам раздвиженост. Раздвижвам постановката. - раздвижвам се/раздвижа се. Започвам да се движа; размърдвам се.
|
| разделя |
, разделиш, мин. св. разделих, мин. прич. разделил, св. - вж. разделям.
|
| раздразвам |
, раздразваш, несв. Раздразням.
|
| разкайвам се |
, разкайваш се, несв. и разкая се, св.
1. За какво. Обхваща ме разкаяние.
2. Разг. Съжалявам.
|
| разкарам |
, разкараш, св. - вж. разкарвам.
|
| разковниче |
, мн. разковничета, ср.
1. Магическо цвете (обикн. четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, успех на онзи, който го намери и притежава.
2. Прен. Вълшебно, магическо средство за постигане на щастие, успех, за разрешаване на определен проблем.
|
| разкош |
, само ед.
1. Прекомерно богатство; излишество, разточителство. Тъне в разкош.
2. Пищност, прекомерна и разточителна красота. Този разкош ме потиска.
3. Разг. Материална придобивка, която е желана, но труднодостъпна за някого поради финансови причини.
4. Жарг. Като междум. Много красиво, великолепно. Видя ли, роклята? Разкош!
|
| разлайвам |
, разлайваш, несв. и разлая, св.; какво. Карам куче да започне да лае, като го дразня. - разлайвам се/разлая се. Започвам силно и продължително да лая. • Разлайвам кучетата. Разг. С поведението си предизвиквам хората да говорят за мен.
|
| разлика |
, мн. разлики, ж.
1. Липса на сходство, на еднаквост между две (съпоставими) страни. Разлика в прическите.
2. Величина, която е резултат от съпоставката на две други. Разликата в цените в центъра и тук е голяма.
|
| размирисвам |
, размирисваш, несв. и размириша, св.; какво. Изпускам мирис, та умирисвам. Размирисвам стаята. - размирисвам се/размириша се. Започвам силно да изпускам мирис.
|
| Първа << 1 2 3 4 >> Последна |
