| Дума |
Описание |
| раб |
рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб. |
| рабиня |
мн. рабини, ж. Остар. Жена раб. |
| раболепен |
раболепна, раболепно, мн. раболепни, прил. Който проявява раболепие; угоднически. Раболепна усмивка. // същ. раболепност, раболепността, ж. |
| раболепие |
само ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност. |
| раболепнича |
раболепничиш, мин. св. раболепничих, мин. прич. раболепничил, несв. Проявявам раболепие. |
| раболепствам |
раболепстваш, несв. Раболепнича. |
| раболепствувам |
раболепствуваш, несв. Раболепствам. |
| работа |
мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжност, занятие. Без работа съм. 3. Продукт, резултат от труда; творба. Научна работа. Качествена работа. 4. Задача, упражнение на учащи се. Домашна работа. 5. Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености. Изпипана работа. 6. Разг. Само мн. Вещи, неща. Всичките му работи са тук. 7. Прен. Разг. Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и др. Работите не са добре. Министерство на вътрешните работи. 9 Божа работа. Не зависи от мен. • Вятър работа. За нещо без стойност, със съмнителна стойност. • Гледай си работата! 1. Не се тревожи. 2. Грубо. Не се меси в чужди работи.
• Гледам си работата. Работя съвестно. • Голяма работа. 1. Известен, издигнат човек. 2. Възклицание за изразяване на пренебрежение, отрицание; какво от това. • Загубена работа. Възклицание за изразяване на: 1. Недоверие, съмнение във възможностите на някого или на нещо. 2. Недоволство. • Не ми е чиста работата. Имам вина, крия свое провинение. • Не ти е работа. Възклицание за изразяване на: 1. Възхищение от нещо. 2. Недоволство, неодобрение. |
| работен |
работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Работни дрехи. Работен добитък. 3. Работлив, трудолюбив. Работна мома. |
| работилница |
мн. работилници, ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница. |
| работлив |
работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста. // същ. работливост, работливостта, ж. |
| работник |
мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работник. Работник в завод. 2. Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност. Работници на къщата. 3. Работлив човек. // прил. работнически, работническа, работническо, мн. работнически. |
| работница |
мн. работници, ж. Разг. Работлива жена. |
| работничка |
мн. работнички, ж. Жена работник. |
| работодател |
работодателят, работодателя, мн. работодатели, м. Човек, предприятие, които дават работа, наемат работници срещу заплащане по трудов договор. // прил. работодателски, работодателска, работодателско, мн. работодателски. |
| работодателка |
мн. работодателки, ж. Жена работодател. |
| работоспособен |
работоспособна, работоспособно, мн. работоспособни, прил. Който е годен, способен да работи. Работоспособен човек. // същ. работоспособност, работоспособността, ж. |
| работохолизъм |
само ед. Прекомерно увлечение в работата. |
| работохолик |
мн. работохолици, м. Лице, което се увлича да работи прекомерно, за което не съществува нищо друго освен работата му. |
| работохоличка |
мн. работохолички, ж. Жена работохолик. |
| работя |
работиш, мин. св. работих, мин. прич. работил, несв. 1. Намирам се в действие, в дейност. Магазинът работи. Телевизорът не работи. 2. Полагам труд, върша работа. Работя с мотика. Работя с усилие. Работя над себе си. 3. Упражнявам някаква професия, заемам длъжност. Работя като лекар. 4. Остар. Разг. Какво. Обработвам земя, имот. Работя сам нивите си. |
| работяга |
мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек. |
| рабош |
само ед. Остар. Разцепено на две дръвце, по което в миналото са се бележели с нож сметки, вересии, вместо да се пишат в тефтер. |
| рабски |
рабска, рабско, мн. рабски, прил. 1. Остар. Робски. 2. Който се отнася до раб. Рабска душа. |
| рабфак |
мн. рабфакове, (два) рабфака, м. Истор. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит. |
| раван |
1. Същ. м., само ед. Вид конски ход — леко тичане. 2. Нареч. Умерено, с умерен конски ход. Конят тича раван. |
| равен |
равна, равно, мн. равни, прил. 1. По който няма издатини и вдлъбнатини. Равна повърхност. 2. Водоравен, прав. Равен път. 3. Еднакъв с друг по размери, стойност, тежина, значение и др. Равни величини. Говоря като сравен. 4. Прен. Равномерен, монотонен. Равно бръмчене на мотора. |
| равен |
само ед. Растение с широки къдрави листа и гроздовидни съцветия. |
| равенство |
мн. равенства, м. 1. Само ед. Еднаквост. Равенство на силите. 2. Само ед. Равноправно положение на хората в обществото; равноправие. Равенство, братство, свобода! 3. Спец. В математиката — израз, чиито две страни са равни, с еднаква стойност. |
| равин |
мн. равини, м. Еврейски свещеник. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |