| Дума |
Описание |
| отстъпвам |
отстъпваш, несв. и отстъпя, св. 1. Отмествам се, отдръпвам се. Отстъпих малко назад. 2. За бойна група - оттеглям се под натиска на неприятеля. 3. Отказвам се от намеренията си, от плановете си. Няма да отстъпя, докато не постигна целта си. 4. Какво, на кого. Отказвам се в полза на друг. Отстъпих мястото си на една възрастна жена. 5. Правя отстъпка при търговска сделка, намалявам цената. 6. На кого/на какво. Притежавам някакво качество в по-малка степен от друг. |
| отсъствувам |
отсъствуваш, несв. Отсъствам. |
| оттека се |
оттечеш се, мин. св. оттекох се, мин. прич. оттекъл се, св. - вж. оттичам се. |
| отучвам |
отучваш, несв. и отуча, св.; кого/какво. Заставям да се откаже от някакъв навик. Трябва да отучиш кучето си да влиза в стаята ми. - отучвам се/отуча се. Изоставям някакъв свой навик. |
| отходя си |
отходиш си, мин. св. отходих си, мин. прич. отходил си, св. - вж. отхождам си. |
| отцеубиец |
мн. отцеубийци, м. Убиец на баща си. |
| отчета |
отчетеш, мин. св. отчетох, мин. прич. отчел, св. - вж. отчитам. |
| отчуждавам |
отчуждаваш, несв. и отчуждя, св. 1. Кого. Правя някого далечен, чужд на други хора. Тя го отчужди от семейството му. 2. Какво. Вземам имущество в полза на държавата. Градината му е отчуждена при строителството на автомагистрала. - отчуждавам се/отчуждя се. Ставам чужд на някого или нещо; отдръпвам се. |
| отшумя |
отшумиш, мин. св. отшумях, мин. прич. отшумял, св. - вж. отшумявам. |
| отънявам |
отъняваш, несв. и отънея, св. Ставам по-тънък, отслабвам. |
| отърквам |
отъркваш, несв. и отъркам, св.; какво/кого. 1. С търкане почиствам. 2. С търкане допирам до нещо. Отърка гърба си о стената. - отърквам се/отъркам се. Разг. С търкане се развалям, изтърквам се. Обувките ми се отъркаха от ходене. |
| отяздвам си |
отяздваш си, несв. и отяздя си, св. Яздя до пълно насищане, колкото искам. |
| официален |
официална, официално, мн. официални, прил. 1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение. 2. Който е съобразен с всички условности, правила и формалности. Официална покана. 3. Тържествен, следващ някоя церемония. Официално откриване. 4. Който се използва в специални случаи. Официално облекло. 5. Прен. Сдържан, вежлив, сух. Официален тон. |
| офталмолог |
мн. офталмолози, м. Лекар, който е специалист по очни болести. |
| охладя |
охладиш, мин. св. охладих, мин. прич. охладил, св. - вж. охлаждам. |
| охота |
само ед. 1. Желание, стремеж, влечение. 2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота. |
| охрупвам |
охрупваш, несв. и охрупам, св.; какво. С хрупане изяждам. |
| оцветявам |
оцветяваш, несв. и оцветя, св.; какво. 1. Правя нещо да стане цветно. Оцветявам картините в книгата. 2. Прен. Доизмислям, преувеличавам, правя по-интересно. - оцветявам се/оцветя се. Придобивам цвят. На светлината рибките се оцветяваха в златисто-оранжево. |
| оцъкля |
оцъклиш, мин. св. оцъклих, мин. прич. оцъклил, св. - вж. оцъклям. |
| очевадник |
мн. очевадници, м. Разг. Лош, проклет човек. |
| очертание |
мн. очертания, ср. Линията, която огражда, ограничава някакво тяло. Неясните очертания на планините. |
| очовеча |
очовечиш, мин. св. очовечих, мин. прич. очовечил, св. - вж. очовечавам. |
| ошашавявам |
ошашавяваш, несв. и ошашавея, св. Разг. Ставам шашав, луд. |
| ошушквам |
ошушкваш, несв. и ошушкам, св. 1. Кого/какво. Обирам докрай, до шушка. 2. Какво. Изяждам всичко. |
| ощърбя |
ощърбиш, мин. св. ощърбих, мин. прич. ощърбил, св. - вж. ощърбявам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 >> Последна |
