| Дума |
Описание |
| отключвам |
отключваш, несв. и отключа, св.; какво. 1. Отварям с ключ. 2. Прен. Отварям, разгръщам. Отключи сърцето си за чуждата болка. |
| откос |
мн. откоси, (два) откоса, м. Последователност от изстрели, възпроизведени с едно натискане на спусъка на автоматично огнестрелно оръжие. Картечен откос. |
| откривател |
откривателят, откривателя, мн. откриватели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка. |
| откуп |
мн. откупи, (два) откупа, м. 1. Откупване. 2. Пари или ценности, определени за равностойни на нещо. Искат откуп за отвлечени хора. Давам откуп за дял от наследство. |
| откъртя |
откъртиш, мин. св. откъртих, мин. прич. откъртил, св. - вж. откъртвам. |
| отлетя |
отлетеш, мин. св. отлетях, мин. прич. отлетял, св. - вж. отлитам. |
| отличавам |
отличаваш, несв. и отлича, св. 1. Какво, от какво. Правя разлика между две неща; различавам, разграничавам. 2. Какво/кого. Отделям, изтъквам. 3. Прен. Кого. Награждавам, давам отличие. - отличавам се/отлича се. 1. Различавам се. 2. Изпъквам с някои свои качества. |
| отлъча |
отлъчиш, мин. св. отлъчих, мин. прич. отлъчил, св. - вж. отлъчвам. |
| отмеря |
отмеряш, несв. Отмервам. |
| отмора |
само ед. Почивка, отдих. Кът за отмора. |
| отмъстителен |
отмъстителна, отмъстително, мн. отмъстителни, прил. Който не забравя да отмъщава, дори и за незначителни обиди. Отмъстителен човек. // същ. отмъстителност, отмъстителността, ж. |
| отначало |
нареч.1. В началото, първоначално, първо. 2. От там, където е началото. Давай пак отначало! |
| отнякъде |
нареч. От някое място, от някоя страна. Отнякъде се зачу песен. |
| отпадна |
отпаднеш, мин. св. отпаднах, мин. прич. отпаднал, св. - вж. отпадам. |
| отпилявам се |
отпиляваш се, несв. и отпилея се, св. Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял. |
| отплесна |
отплеснеш, мин. св. отплеснах, мин. прич. отплеснал, св. - вж. отплесвам. |
| отправям |
отправяш, несв. и отправя, св. 1. Какво/кого. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого. 2. В съчетание със съществителни имена - осъществявам действието, изразено със съществителното. Отправям закани (заканвам се). Отправям обвинение (обвинявам). - отправям се/отправя се. 1. Насочвам се към нещо, тръгвам. Отправих се към парка. 2. Отнасям се, визирам. |
| отпуска |
мн. отпуски, ж. 1. Временно освобождаване от работа. Годишна отпуска. Неплатена отпуска. 2. Спец. Край на църковна служба; разпускане. |
| отравям |
отравяш, несв. и отровя, св. 1. Кого/какво. Умъртвявам чрез отрова. Отрових хлебарките. 2. Кого/какво. Причинявам вреда, разболявам чрез отровни вещества. Ще ни отровиш с тези цигари. 3. Какво. Смесвам с отрова. Отравям въздуха със задушливи газове. 4. Прен. Какво/кого. Причинявам неприятности, ядосвам. Отрових празника му. |
| отравям |
1. Умирам от отрова. 2. Заболявам след приемане на отровни вещества. 3. Прен. Много силно се ядосвам. Отрових се с тая работа. |
| отракан |
отракана, отракано, мн. отракани, прил. Разг. За човек - общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете. |
| отреждам |
отреждаш, несв. и отредя, св. Определям, предназначавам. Тези места са отредени за вас. Ще стане така, както е отредила съдбата. |
| отрезнявам |
отрезняваш, несв. и отрезнея, св. Отрезвявам. |
| отрицание |
мн. отрицания, ср. 1. Само ед. Отричане. 2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на живота. 3. Спец. В граматиката - дума, която придава отрицателен смисъл на изречението. |
| отровя |
отровиш, мин. св. отрових, мин. прич. отровил, св. - вж. отравям. |
| отрупвам |
отрупваш, несв. и отрупам, св. 1. Какво/кого, с какво. Трупам от всички страни, много. Отрупа масата с храна. 2. Какво/кого, с какво. Давам, подарявам в голямо количество. Отрупаха я с цветя и подаръци. 3. Прен. Кого. Отправям, насочвам към някого нещо. Отрупаха го с въпроси. Отрупаха го с похвали. - отрупвам се/отрупам се. Покривам се, снабдявам се в голямо количество. Дърветата се отрупаха с плод. |
| отсега |
нареч. От този момент нататък. Отсега се готви за екскурзията. |
| отскачам |
отскачаш, несв. и отскоча, св. 1. Със скок се отмествам встрани. Бързо отскочи от минаващата кола. 2. Отделям се, отхвърлям се при удар. Брадвата отскочи от твърдото дърво. 3. Разг. Отбивам се за малко. Ще отскоча до магазина. 4. Отклонявам се, отвличам се, прехвърлям се върху друга тема. |
| отслабя |
отслабиш, мин. св. отслабих, мин. прич. отслабил, св. - вж. отслабвам. |
| отсрочка |
мн. отсрочки, ж. Отлагане за по-късно време на нещо. Получих отсрочка. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 >> Последна |
