| Дума |
Описание |
| осиновител |
осиновителят, осиновителя, мн. осиновители, м. Човек, който осиновява дете. |
| осичам |
осичаш, несв. и осека, св.; какво. Изсичам всичко, докрай. |
| оскъден |
оскъдна, оскъдно, мн. оскъдни, прил. Който е в малко или недостатъчно количество. Оскъдна храна. Оскъдни познания. // същ. оскъдност, оскъдността, ж. |
| ослабям |
ослабяш, несв. и ослабя, св. 1. Какво/кого. Правя да стане по-слаб. 2. Какво. Разпускам, правя по-малко стегнат, здрав, строг. |
| ослушвам се |
ослушваш се, несв. и ослушам се, св. 1. Слушам, за да доловя шум или звук. 2. Разг. Бездействам, не предприемам нищо, изчаквам. |
| осмокласник |
мн. осмокласници, м. Ученик в осми клас. |
| основа |
мн. основи, ж. 1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж. 2. Главна част на действие. 3. Само мн. Изходни, главни положения, принципи. Нравствени основи. 4. Спец. В математиката - страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло. 5. Спец. В граматиката - съвкупността от представки, корен и наставки в една дума. 6. Спец. В химията - съединение на метал с хидроксилна група. 7. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът. |
| особено |
нареч. 1. Различно, необикновено. Говориш особено. 2. Твърде много. Особено обичам да пътувам. 3. Предимно, най-вече, изключително. Много е полезно, особено за тебе. |
| оставам |
оставаш, несв. и остана, св. 1. Продължавам да пребивавам на същото място. 2. Не изчезвам, съхранявам се, продължавам. 3. Не променям някакво положение, съхранявам. 4. Оказвам се в наличие след ползването на нещо, след прекратяване на съществуването му. Останаха малко пари. 5. Оказвам се забравен. 6. Оказвам се без нещо. Останах без приятели.7. Не преминавам в по-горен клас (обикн. поради слаб успех). Остана в пети клас за втора година. 8. Изоставам. |
| осторожен |
осторожна, осторожно, мн. осторожни, прил. Внимателен. |
| остроумнича |
остроумничиш, мин. св. остроумничих, мин. прич. остроумничил, несв. Проявявам остроумие; представям се за остроумен. |
| осъдя |
осъдиш, мин. св. осъдих, мин. прич. осъдил, св. - вж. осъждам. |
| отава |
само ед. Трева, израсла на мястото на окосената. |
| отблагодарявам се |
отблагодаряваш се, несв. и отблагодаря се, св. Отплащам се за оказана услуга или помощ. |
| отборен |
отборна, отборно, мн. отборни, прил. Който се отнася до отбор. Отборно класиране. |
| отбягвам |
отбягваш, несв. и отбягна, св. 1. Кого. Не желая да се срещна с някого, страня. Защо ме отбягваш? 2. Какво. Старая се да отклоня, да избягна. Отбягвам въпросите му. Отбягвам пържена храна. |
| отвертка |
мн. отвертки, ж. Инструмент за завиване и отвиване на винтове. |
| отвличам |
отвличаш, несв. и отвлека, св. 1. Какво. Отнасям с влачене. Отвлече чувала в ъгъла. 2. Кого. Отвеждам насилствено, за да се изпълнят определени искания. Отвлече дъщеря му за откуп. 3. Какво/кого. Отклонявам, насочвам в друга посока. Отвличам вниманието. 4. Абстрахирам. - отвличам се/отвлека се. Отклонявам се при разговор. |
| отвратки |
само мн. Повратки. |
| отвъдя |
отвъдиш, мин. св. отвъдих, мин. прич. отвъдил, св. - вж. отвъждам. |
| отгатвам |
отгатваш, несв. и отгатна, св.; какво. Досещам се, познавам, откривам нещо неясно. Отгатнах гатанката. Отгатваше всяко нейно желание. |
| отговорник |
мн. отговорници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група. |
| отгърна |
отгърнеш, мин. св. отгърнах, мин. прич. отгърнал, св. - вж. отгръщам. |
| отдел |
мн. отдели, (два) отдела, м. 1. Подразделение на учреждение, влизащо в състава на организирано цяло. Справочен отдел в библиотека. Учебен отдел. Отдел ТРЗ. 2. Част от литературна творба или от печатно произведение, обединена тематично. |
| отдръпна |
отдръпнеш, мин. св. отдръпнах, мин. прич. отдръпнал, св. - вж. отдръпвам. |
| отежнявам |
отежняваш, несв. и отежня, св.; какво. Правя нещо да стане по-трудно, по-тежко. Има обстоятелства, които отежняват вината му. |
| отехтя |
отехтиш, мин. св. отехтях, мин. прич. отехтял, св. - вж. отехтявам. |
| отзарана |
нареч. Тая сутрин, днес предобед. |
| отида |
отидеш, мин. св. отидох, мин. прич. отишъл, св. - вж. отивам. |
| откача |
откачиш, мин. св. откачих, мин. прич. откачил, св. - вж. откачвам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 >> Последна |
