| Дума |
Описание |
| опозная |
опознаеш, мин. св. опознах, мин. прич. опознал, св. - вж. опознавам. |
| опора |
мн. опори, ж. 1. Място или предмет, на който се закрепва нещо. 2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опора за родителите си. |
| оправдавам |
оправдаваш, несв. и оправдая, св. 1. Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда. 2. Какво. Доказвам, че съм достоен за нещо. Оправдавам даденото ми звание. 3. Какво. Доказвам, че вложеното не е загубено, че ще бъде възмездено. Реколтата оправда вложения труд и средства. 4. Какво, с какво. Удостоверявам правилността на нещо. Оправдавам разходите с документ. - оправдавам се/ оправдая се. |
| оправдавам |
1. Доказвам своята невинност или правота. 2. Само в трето лице. Оказвам се правилен. Предположенията се оправдаха. |
| опрася |
опрасиш, мин. св. опрасих, мин. прич. опрасил, св. - вж. опрасвам. |
| определям |
определяш, несв. и определя, св. 1. Какво.Установявам с точност, изяснявам. Лекарят не можа да определи болестта му. 2. Какво. Посочвам точни обстоятелства на действие. Определих времето и мястото на срещата. 3. Какво. Давам словесно обяснение за същността на нещо; дефинирам. 4. Какво. Пресмятам, изчислявам, назначавам. Определям размера на глобата. 5. Какво. Обуславям, мотивирам. Културата на човека определя поведението му в обществото. 6. Кого, за какво. Назначавам на длъжност. |
| определям |
1. Ставам ясен, определен. 2. Намирам положението си, мястото си, предпочитанията си. Трябва да се определиш с кого ще бъдеш по-нататък. |
| опровергая |
опровергаеш, мин. св. опровергах, мин. прич. опровергал, св. - вж. опровергавам. |
| опружа |
опружиш, мин. св. опружих, мин. прич. опружил, св. - вж. опружвам. |
| оптимизъм |
само ед. 1. Спец. Философски възглед, според който светът се развива към по-добро, усъвършенства се. 2. Бодро и жизнерадостно световъзприемане, характеризиращо се с вяра в успеха, в бъдещето. |
| опустошавам |
опустошаваш, несв. и опустоша, св. 1. Какво. Правя нещо да стане пусто, да изглежда пустинно; нанасям голяма пакост, вреда. Ураганът опустоши големи територии. 2. Прен. Кого. Лишавам от духовни сили. Силните страсти опустошават човека. 3. Разг. Ирон. Изяждам в голямо количество, докрай; омитам. Бяха толкова гладни, че опустошиха чиниите за минути. |
| опълчвам |
опълчваш, несв. и опълча, св.; кого/какво, срещу кого/срещу какво. Противопоставям. Разногласията опълчиха децата срещу родителите. - опълчвам се/опълча се. Противопоставям се твърдо на някого или нещо. |
| опърпам |
опърпаш, св. - вж. опърпвам. |
| оратор |
мн. оратори, м. 1. Лице, което произнася реч. 2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво. // прил. ораторски, ораторска, ораторско, мн. ораторски. Ораторско майсторство. |
| орган |
мн. органи, (два) органа, м. 1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган. 2. Оръдие, средство. Телевизията е мощен орган за въздействие. 3. Държавно или обществено учреждение. Контролни органи. 4. Периодическо издание (вестник, списание и др.), което се поддържа от учреждение, партия, друга институция и представя техните интереси. Партиен орган. |
| органичен |
органична, органично, мн. органични, прил. 1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход. 2. Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен. Органично единство. 3. Прен. Който е вътрешно присъщ на някого. Органична ненавист. 4. Спец. Който съдържа въглерод. Органични съединения. • Органична химия. Спец. Дял от химията, който изучава въглеродните съединения. |
| ординатор |
мн. ординитори, м. Лекар, който практикува в болница или клиника, като завежда отделение. |
| орех |
мн. орехи, (два) ореха, м. 1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове. 2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се използват за храна. 3. Мебел, произведена от дървесина на това дърво. //същ. умал. орехче, мн. орехчета, ср.• Играем си на орехи. Разг. Отнасям се несериозно към нещо. • Костелив орех. 1. Човек, с когото трудно се работи. 2. Трудна, мъчна работа. |
| ориенталец |
мн. ориенталци, м. 1. Жител на Ориента. 2. Човек, който наподобява с поведение и култура жителите на Ориента. |
| ориентировъчен |
ориентировъчна, ориентировъчно, мн. ориентировъчни, прил. 1. Който служи за ориентиране. Ориентировъчно проучване. 2. Приблизителен; предварително посочен. Кажи ми някаква ориентировъчна цена. |
| орисница |
мн. орисници, ж. Митическо същество, което може да предопределя съдбата на хората. Когато бебето се роди, орисниците се събраха край леглото му, за да го орисат. |
| орнаментирам |
орнаментираш, несв. и св.; какво. Снабдявам с орнамент. |
| ортодоксален |
ортодоксална, ортодоксално, мн. ортодоксални, прил. 1. Православен. 2. Прен. Който последователно се придържа към някое учение; последователен. |
| оръженосец |
мн. оръженосци, м. 1. Истор. Средновековен воин, който носи оръжието на рицаря. 2. Прен. Верен помощник. |
| осакатявам |
осакатяваш, несв. и осакатя, св. 1. Кого/какво. Правя да стане сакат. 2. Прен. Кого. Обеднявам душевно или умствено някого. 3. Прен. Какво. Нарушавам единството, хармонията, целостта с неумела намеса. |
| осведомявам |
осведомяваш, несв. и осведомя, св.; кого, за кого/за какво. Съобщавам сведения. Той го осведоми за решението си. - осведомявам се/осведомя се. Правя справка за нещо; информирам се. |
| осветля |
осветлиш, мин. св. осветлих, мин. прич. осветлил, св. - вж. осветлявам. |
| освирепявам |
освирепяваш, несв. и освирепея, св. Ставам свиреп, ядосвам се много, вбесявам се. Вълкът освирепя от глад. Обидата го накара да освирепее. |
| осезаем |
осезаема, осезаемо, мн. осезаеми, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието. 2. Прен. Който лесно се възприема; забележим. Има осезаем напредък. // същ. осезаемост, осезаемостта, ж. |
| осенявам |
осеняваш, несв. и осеня, св. 1. Остар. Какво/кого. Закривам със сянка, засенчвам. 2. Кого. Появявам се внезапно (за мисъл, хрумване, идея). Осени го страхотна идея. 3. Какво. Появявам се, покривам. Тъга осени лицето му. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 >> Последна |
