Български тълковен речник

Вече съдържа около 22000 думи.

Буква О

Дума Описание
окотвам окотваш, несв. и окотя, св.; какво. За котка и други подобни животни - раждам малки. Зайката окоти 10 малки. - окотвам се/окотя се. 1. За котка и други подобни животни - раждам. Котката се окоти. 2. За коте или друго малко - раждам се. Малките се окотиха вчера.
окръглям окръгляш, несв. и окръгля, св.; какво. 1. Правя нещо да стане кръгло. 2. Изразявам в кръгли цифри. Окръглям сума. - окръглям се/окръгля се. Разг. Надебелявам, затлъстявам.
оксиженирам оксиженираш, несв. и св.; какво. 1. Окислявам. 2. Запоявам метални части с оксижен. 2. Изрусявам с кислородна вода.
окултистка мн. окулистки, ж. Жена окулист.
окупационен окупационна, окупационно, мн. окупационни, прил. Който се отнася до окупация. Окупационни войски. Окупационна стачка.
окъпвам окъпваш, несв. и окъпя, св.; кого/какво. 1. Почиствам чрез къпане. Дъждът окъпа гората. 2. Прен. Измокрям, обливам. - окъпвам се/окъпя се. 1. Къпя се изцяло. 2. Измокрям се, обливам се.
окъсявам окъсяваш, несв. и окъсея, св. Ставам къс. Роклята - окъся.
олеле междум. За израз на болка, страх, нещастие. Олеле, счупих си ръката!
олигофрен мн. олигофрени, м. 1. Спец. Слабоумен човек. 2. Разг. Пренебр. Глупак.
олицетворение мн. олицетворения, ср. 1. Олицетворяване. 2. Спец. Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети. В творбата си поетът използва олицетворения. 3. Въплътяване на идея в образа на живо същество. Дяволът е олицетворение на злото.
олющя олющиш, мин. св. олющих, мин. прич. олющил, св. - вж. олющвам.
омайниче мн. омайничета, ср. Планинско или полско растение с едри златистожълти или червени цветове.
омаскаря омаскариш, мин. св. омаскарих, мин. прич. омаскарил, св. - вж. омаскарявам.
омекотя омекотиш, мин. св. омекотих, мин. прич. омекотил, св. - вж. омекотявам.
омограф мн. омографи, (два) омографа, м. Спец. В езикознанието - дума, която се пише еднакво с друга дума, но се изговаря различно и има различно значение.
омъжвам омъжваш, несв. и омъжа, св.; кого. Задомявам девойка, намирам - мъж; женя. Баща - я омъжи за него. - омъжвам се/омъжа се. За жена - сключвам брак; оженвам се. Омъжих се преди две години.
оная - вж. онзи.
онеправдавам онеправдаваш, несв. и онеправдая, св.; кого. Постъпвам несправедливо с някого, причинявам неправда.
онтогенеза мн. онтогенези, ж. Спец. Индивидуалното развитие на всеки организъм, което обхваща всички настъпващи в него промени.
опак опака, опако, мн. опаки, прил. Разг. 1. Който не се съгласява с другите; опърничав, своенравен. Опака жена. 2. Обратен, противоположен. Удари го с опаката страна на ръката си. • Опаката страна на медала. Лошата, отрицателната страна на нещо.
опарича се опаричиш се, мин. св. опаричих се, мин. прич. опаричил се, св. - вж. опаричвам се.
опаша опашеш, мин. св. опасах, мин. прич. опасал, св. - вж. опасвам.
опепелявам опепеляваш, несв. и опепеля, св.; какво. Покривам с пепел.
оперение мн. оперения, ср. Покритие от пера у птиците. Кълвачът е с пъстро оперение.
опий опият, опия, само ед., м. 1. Изсушен млечен сок от неузрели макови глави, употребяван като наркотично средство и лекарство. 2. Прен. Всичко, което може да опияни или замъгли съзнанието на човека.
описание мн. описания, ср. 1. Описване. 2. Съчинение, в което се излагат качествата на предмет или лице. Направи точно описание на местността.
опичам опичаш, несв. и опека, св. 1. Какво. Пека нещо, докато стане готово. Опече ли хляба? 2. Прен. Кого. Изгарям, прежурям, обгарям кожата. 3. Прен. Разг. Изучавам, усвоявам добре. • Опичай си ума! Разг. Внимавай, бъди благоразумен! • Опичам си работата. Разг. Осигурявам успешния край на нещо, започнато от мене.
оплакване мн. оплаквания, ср. 1. Само ед. Плач по мъртвец. 2. Възражение, жалба. Правя оплакване. Пиша оплакване.
оплешивея оплешивееш, мин. св. оплешивях, мин. прич. оплешивял, св. - вж. оплешивявам.
оповестявам оповестяваш, несв. и оповестя, св.; какво. Съобщавам на всички, разгласявам. Оповестиха резултатите от изборите.
Първа   <<  1 2 3 4 5 6 7  >>  Последна