| Дума |
Описание |
| овошка |
мн. овошки, ж. Дърво, което дава плод за ядене. Овошките цъфнаха. |
| овцевъден |
овцевъдна, овцевъдно, мн. овцевъдни, прил. Който е предназначен за отглеждане на овце. Овцевъдна ферма. |
| овъгля |
овъглиш, мин. св. овъглих, мин. прич. овъглил, св. - вж. овъглявам. |
| оглавник |
мн. оглавници, (два) оглавника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му. • Слагам оглавник (на някого). 1. Покорявам, подчинявам обуздавам, ограничавам свободата. 2. Оженвам. |
| оглед |
мн. огледи, (два) огледа, м. Оглеждане на нещо. Преди търга ще има оглед на изложените автомобили. • С оглед. С намерение, със сметка; като се има предвид. • Без оглед на. Без да се взема под внимание. |
| оглуша |
оглушиш, мин. св. оглуших, мин. прич. оглушил, св. - вж. оглушавам. |
| огнепръскачка |
мн. огнепръскачки, ж. Спец. Вид оръжие, което изстрелва огнена смес срещу противника. |
| огорча |
огорчиш, мин. св. огорчих, мин. прич. огорчил, св. - вж. огорчавам. |
| ограмотя |
ограмотиш, мин. св. ограмотих, мин. прич. ограмотил, св. - вж. ограмотявам. |
| огриза |
огризеш, мин. св. огризах, мин. прич. огризал, св. - вж. огризвам. |
| огън |
огънят, огъня, мн. огньове, (два) огъня, м. 1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. Огънят изпепели гората. 2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Клада/стъквам/запалвам огън. Горят буйни огньове. 3. Само ед. Стрелба. Картечен огън. 4. Разг. Само ед. Висока температура. 5. Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите му гори огън. 6. Като междум. Команда за стрелба. Огън! // същ. умал. огънче, мн. огънчета, ср. |
| одеколон |
мн. одеколони, (два) одеколона, м. Спиртен разтвор на ароматни вещества. • Пикая одеколон. Жарг. Грубо. Държа се надменно. |
| одобря |
одобриш, мин. св. одобрих, мин. прич. одобрил, св. - вж. одобрявам. |
| одухотворен |
одухотворена, одухотворено, мн. одухотворени, прил. Който е проникнат от възвишени чувства и е с извисен дух или изразява такива чувства. Одухотворено лице. // същ. одухотвореност, одухотвореността, ж. |
| одъртея |
одъртееш, мин. св. одъртях, мин. прич. одъртял, св. - вж. одъртявам. |
| ожесточавам |
ожесточаваш, несв. и ожесточа, св.; кого. Правя жесток, довеждам до ожесточение. Моите думи го ожесточиха. - ожесточавам се/ожесточа се. Проявявам ожесточение, ставам жесток. Битката се ожесточи. |
| оживявам |
оживяваш, несв. и оживя, св.; какво. 1. Правя да стане жив; изпълвам с живот. Детската глъчка оживяваше старата къща. 2. Правя по-изразителен, одухотворен. Лека усмивка оживи лицето -. - оживявам се/оживя се. 1. Ставам по-жив, по-изразителен. След разговора ни тя се оживи. 2. Ставам по-активен, по-шумен. Търговията се оживи. |
| озаглавявам |
озаглавяваш, несв. и озаглавя, св.; какво. Слагам заглавие. Как озаглави новата си книга? |
| озвучавам |
озвучаваш, несв. и озвуча, св.; какво. 1. Приспособявам към звуково излъчване, снабдявам със звук. Филма озвучават известни артисти. 2. Снабдявам с апаратура за предаване на звук. |
| озлобение |
само ед. Озлобление. |
| означавам |
означаваш, несв. и означа, св. 1. Какво. Поставям знак, отбелязвам. 2. Знак съм за нещо, показвам, изразявам. Високата температура означава начало на заболяване. 3. Знача, имам значение. Какво означава този израз? |
| озоря |
озориш, мин. св. озорих, мин. прич. озорил, св. - вж. озорвам. |
| ока |
мн. оки, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама. |
| окаменея |
окаменееш, мин. св. окаменях, мин. прич. окаменял, св. - вж. окаменявам. |
| окастрям |
окастряш, несв. и окастря, св. 1. Какво. Отрязвам клони на дърво. 2. Прен. Разг. Кого. Постригвам много или лошо. |
| окая |
окаеш, мин. св. окаях, мин. прич. окаял, св. - вж. окайвам. |
| окепазявам |
окепазяваш, несв. и окепазя, св. Разг. 1. Кого. Осрамвам, злепоставям. 2. Какво. Развалям, загрозявам. Окепазиха килима. |
| оклюмам |
оклюмаш, св. - вж. оклюмвам. |
| околия |
мн. околии, ж. Истор. Административно-териториална единица в миналото. Луковитска околия. |
| окоп |
мн. окопи, (два) окопа. 1. Спец. Изкоп в земята, използван като военно укритие. 2. Изкопан ров около нещо. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 >> Последна |
