| Дума |
Описание |
| обагням |
обагняш, несв. и обагня, св. За овца - раждам агне. Черната овца обагни три чудесни агънца. - обагням се/обагня се.1. За овца - раждам. Овцата се обагни.2. За агне - раждам се. Последното агне се обагни нощес. |
| обветрен |
обветрена, обветрено, мн. обветрени, прил. Загрубял от вятъра, загорял. Обветрена кожа. |
| обграждам |
обграждаш, несв. и обградя, св.; какво/кого. 1. Обикалям от всички страни. Полицията обгради нарушителите. 2. Прен. Проявявам специално отношение, пазя, грижа се. Обграждам с любов. Обграждам с внимание. - обграждам се/обградя се. 2. Прен. Проявявам специално отношение, пазя, грижа се. Обграждам с любов. Обграждам с внимание. - обграждам се/обградя се. 1. Поставям около себе си. 2. Прен. Общувам с тесен кръг доверени лица. Обградил се е само със свои хора. |
| обезверен |
обезверена, обезверено, мн. обезверени, прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян. // същ. обезвереност, обезвереността, ж. |
| обект |
мн. обекти, (два) обекта, м.1. Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. Обект на изследване.2. Предприятие, учреждение, сграда, място, където се извършва дейност. На обекта докараха строителен материал. Военен обект. |
| обелиск |
мн. обелиски, (два) обелиска, м.1. Паметник във формата на пирамида. 2. Спец. Древноегипетски четиристенен каменен стълб с пирамидален връх и с надписи. |
| обертон |
мн. обертонове, (два) обертона, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра. |
| обзор |
мн. обзори, (два) обзора, м.1. Преглед на обединени от обща тема явления. Политически обзор.2. Възможност за обхващане с поглед на някакво пространство. Наблюдателната кула трябва да е на високо място, за да има добър обзор. |
| обир |
мн. обири, (два) обира, м. 1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир. 2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чист обир!3. Разг. Събиране, прибиране. Толкова много грозде има тази година - няма обир! |
| обитавам |
обитаваш, несв. Живея някъде; пребивавам, населявам. Първобитните хора са обитавали пещерите. |
| обичаен |
, обичайна, обичайно, мн. обичайни, прил. Привичен, обикновен. Тя му каза обичайните за такъв случай думи. // същ. обичайност, обичайността, ж.
|
| облагородя |
, облагородиш, мин. св. облагородих, мин. прич. облагородил, св. - вж. облагородявам.
|
| обливам |
, обливаш, несв. и облея, св.
1. Какво/кого. Поливам с вода от всички страни.
2. Внезапно се изпотявам. Обля ме студена пот. - обливам се/облея се. Сам себе си обливам.
|
| ободрителен |
, ободрителна, ободрително, мн. ободрителни, прил. Който ободрява. Ободрително съобщение. Ободрителни напитки.
|
| оборвам |
, оборваш, несв. и оборя, св.
1. Кого. Вземам надмощие, надвивам. Дрямката го обори.
2. Прен. Какво. Доказвам неверността на твърдение; опровергавам. Обори тезата му. • Оборвам глава. Отчайвам се, обезсърчавам се.
|
| обоснован |
обоснована, обосновано, мн. обосновани, прил. Който е подкрепен с факти и доказателства. Обосновано предложение. // същ. обоснованост, обосноваността, ж.
|
| образец |
, мн. образци, (два) образеца, м.
1. Модел, който показва начин за извършване на нещо. Попълнете документа по образеца.
2. Показателно или пробно изделие; вид, мостра. Донесох образци от новото изделие. Минерални образци.
3. Някой или нещо, на които трябва да се подражава. Животът му е образец за успешна кариера.
|
| обрат |
, мн. обрати, (два) обрата, м.
1. Рязка промяна в движението или развитието на нещо. Обрат в отношенията.
2. Спец. Своеобразно съчетание на думи или на граматични форми; конструкция, словосъчетание. Неправилен обрат.
|
| обрив |
, мн. обриви, (два) обрива, м. Малки пъпки, които се появяват върху кожата или лигавицата при заболяване. Алергичен обрив.
|
| обрулвам |
, обрулваш, несв. и обруля, св.; какво. Бруля всичко, докрай. Обрулих сливите.
|
| обръщение |
, мн. обръщения, ср.
1. Призив към обществото по важен въпрос.
2. Употреба на парични или други знаци. Пуснати са в обръщение 20-левови монети.
3. Спец. В граматиката - дума или израз, с които се назовават събеседниците.
|
| обсерватория |
, мн. обсерватории, ж.
1. Сграда за наблюдение и изследване на небесните тела.
2. Научно учреждение, в което се извършват такива изследвания.
|
| обстрел |
, само ед.
1. Стрелба по някаква цел. Артилерийски обстрел.
2. Спец. Територия, която може да бъде обстрелвана от дадена позиция.
3. Прен. Остра критика, упрек. Идеята му беше подложена на обстрел от всички присъстващи.
|
| обтягам |
, обтягаш, несв. и обтегна, св.; какво.
1. Тегля нещо от различни страни, за да е опънато. Обтягам кожи.
2. Прен. Изострям, развалям (отношения, взаимоотношения и др.) Обтягам отношенията си с шефа. - обтягам се/обтегна се.
1. Изтягам се.
2. Протягам се.
|
| общественик |
, мн. общественици, м. Човек, който се занимава с обществена дейност; който работи в полза на обществото.
|
| общо- |
Първа част на сложни думи, която означава:
1. Общ за нещо, назовано чрез втората част: общовойскови, общоградски, общонароден и др.
2. Свойствен на всички, отнасящ се до всички, който се ползва от всички: общоприет, общоупотребителен, общопризнат и др.
|
| обявен |
, обявена, обявено, мн. обявени, прил. Който е съобщен на всички. • Обявена стойност. Посочена стойност на съдържанието на пощенска пратка, която се възстановява на подателя при евентуално изгубване на пратката.
|
| обясня |
, обясниш, мин. св. обясних, мин. прич. обяснил, св. - вж. обяснявам.
|
| овация |
, мн. овации, ж. Обикн. мн. Възторжено одобрение или приветствие, бурно ръкопляскане. Песента получи овациите на публиката.
|
| овехтявам |
, овехтяваш, несв. и овехтя, св.; какво. Разг. Правя да стане вехт или да изглежда вехт.
|
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 >> Последна |
