| Дума |
Описание |
| о |
предлог. За изразяване на: 1. Контакт, допир, досягане до повърхността. Водите се разбиваха о стръмните брегове. 2. Обхващане, увиване, прикрепване. Хвана се о мене. |
| о |
част. Означава: 1. Обръщение.О, майко моя! 2. Усилва потвърждение или отрицание. О. не, в никакъв случай! |
| о |
междум. Изразява възхищение, учудване; болка, страдание, скръб; съжаление, изненада. О, каква красота! О, ужас! |
| о- |
представка. В състава на глаголи със значение: 1. Действието се извършва в достатъчна степен, докрай: опера, одера, опека и др. 2. Действието приписва на обект някакъв признак: оприличавам, отъждествявам, обожес-твявам и др. 3. Действието показва придобиване на признак от субекта: оплешивявам, остарявам, одрипавявам и др. 4. Действието се разпространява върху цялата повърхност, от всички страни на предмета: обеля, ощавя, олющя и др. 5. Действието се извършва около предмета: окопавам, олепвам и др. 6. Действието е свързано с раждането на малки: окуча се, окотя се, отеля се и др. 7. Действието води до снабдяване на обекта (или субекта) с нещо: осоля, озахаря, окоренявам се, окосмявам се и др. |
| оагня |
оагниш, мин. св. оагних, мин. прич. оагнил, св. — вж. оагням. |
| оагням |
оагняш, несв. и оагня св. Обагням. |
| оазис |
мн. оазиси, (два) оазиса, м. 1. Място в пустинята, където има растителност и вода. 2. Прен. Спокойно място; място на покой, тишина и почивка. // прил. оазисен, оазисна, оазисно, мн. оазисни (в 1 знач.). |
| об- |
представка. В състава на глаголи със значение: 1. Действието обхваща обекта от всички страни, напълно: обграждам, обвивам, обземам и др. 2. Действието обхваща повърхността на обекта: обгарям, обраствам и др. 3. Действието се разпространява върху множество обекти: обхождам. 4. Покривам с нещо повърхността на обект: обгербвам. |
| обагня |
обагниш, мин. св. обагних, мин. прич. обагнил, св. — вж. обагням. |
| обагням |
обагняш, несв. и обагня, св. За овца - раждам агне. Черната овца обагни три чудесни агънца. - обагням се/обагня се.1. За овца - раждам. Овцата се обагни.2. За агне - раждам се. Последното агне се обагни нощес. |
| обагря |
обагриш, мин. св. обагрих, мин. прич. обагрил, св. — вж. обагрям. |
| обагрям |
обагряш, несв. и обагря, св.; какво. 1. Багря докрай, изцяло; нашарвам. Есента обагри гората в златисто. 2. Оцветявам в червено. Кръвта му обагри снега. |
| обадя |
обадиш, мин. св. обадих, мин. прич. обадил, св. — вж. обаждам. |
| обаждам |
обаждаш, несв. и обадя, св.; кого. Съобщавам, известявам. Той обади виновниците на директора. — обаждам се/ обадя се. 1. Отзовавам се на повикване. Обади се по телефона на Петров! 2. Казвам нещо, без да ме питат; вземам думата. Докато говореше, никой не се обаждаше. 3. Известявам за себе си, посещавам за малко. Утре ще ходя в завода и ще и се обадя в канцеларията. |
| обайвам |
обайваш, несв. и обая, св.; кого. Покорявам с качествата и проявите си; очаровам, привличам, пленявам. Обая всички с думите си. |
| обаче |
съюз. 1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу. 2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщата обаче беше празна. |
| обая |
обаеш, мин. св. обаях, мин. прич. обаял, св. — вж. обайвам. |
| обаяние |
само ед. Покоряващо влияние; очарование. Вълшебните приказки са пълни с обаяние. |
| обаятелен |
обаятелна, обаятелно, мн. обаятелни, прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. Обаятелен образ. // същ. обаятелност, обаятелността, ж. |
| обветрен |
обветрена, обветрено, мн. обветрени, прил. Загрубял от вятъра, загорял. Обветрена кожа. |
| обвивам |
обвиваш, несв. и обвия, св.; какво. Омо-тавам, обгръщам, покривам от всички страни. Обвивам тетрадките си. |
| обвивка |
мн. обвивки, ж. Това, което покрива един предмет от всички страни. Свали обвивката на шоколада. |
| обвинение |
мн. обвинения, ср. 1. Приписване вина на някого. Обвинение в измама. 2. Само ед. Обвиняваща страна в съдебен процес. Свидетел на обвинението. |
| обвинител |
обвинителят, обвинителя, мн. обвинители, м. 1. Човек, който обвинява. 2. Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор. |
| обвинителен |
обвинителна, обвинително, мн. обвинителни, прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт. |
| обвиня |
обвиниш, мин. св. обвиних, мин. прич. обвинил, св. — вж. обвинявам. |
| обвинявам |
обвиняваш, несв. и обвиня, св.; кого, в какво/за какво. 1. Смятам за виновен, привличам под съдебна отговорност. Обвиняват го в присвояване. 2. Упреквам, смятам за виновен, осъждам, укорявам. Обвинявам го за пропуска. — обвинявам се/обвиня се. Смятам себе си за виновен; укорявам се. |
| обвиняем |
мн. обвиняеми, м. Лице, към което е отправено съдебно обвинение. Обвиняемият погледна адвоката си. |
| обвиняема |
мн. обвиняеми, ж. Жена обвиняем. |
| обвия |
обвиеш, мин. св. обвих, мин. прич. обвил, св. — вж. обвивам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |