Български тълковен речник

Съдържа 31581 думи

Буква О - 2183 думи

Дума Описание
о предлог. За изразяване на: 1. Контакт, допир, досягане до повърхността. Водите се разбиваха о стръмните брегове. 2. Обхващане, увиване, прикрепване. Хвана се о мене.
о част. Означава: 1. Обръщение.О, майко моя! 2. Усилва потвърждение или отрицание. О. не, в никакъв случай!
о междум. Изразява възхищение, учудване; болка, страдание, скръб; съжаление, изненада. О, каква красота! О, ужас!
о- представка. В състава на глаголи със значение: 1. Действието се извършва в достатъчна степен, докрай: опера, одера, опека и др. 2. Действието приписва на обект някакъв признак: оприличавам, отъждествявам, обожес-твявам и др. 3. Действието показва придобиване на признак от субекта: оплешивявам, остарявам, одрипавявам и др. 4. Действието се разпространява върху цялата повърхност, от всички страни на предмета: обеля, ощавя, олющя и др. 5. Действието се извършва около предмета: окопавам, олепвам и др. 6. Действието е свързано с раждането на малки: окуча се, окотя се, отеля се и др. 7. Действието води до снабдяване на обекта (или субекта) с нещо: осоля, озахаря, окоренявам се, окосмявам се и др.
оагня оагниш, мин. св. оагних, мин. прич. оагнил, св. — вж. оагням.
оагням оагняш, несв. и оагня св. Обагням.
оазис мн. оазиси, (два) оазиса, м. 1. Място в пустинята, където има растителност и вода. 2. Прен. Спокойно място; място на покой, тишина и почивка. // прил. оазисен, оазисна, оазисно, мн. оазисни (в 1 знач.).
об- представка. В състава на глаголи със значение: 1. Действието обхваща обекта от всички страни, напълно: обграждам, обвивам, обземам и др. 2. Действието обхваща повърхността на обекта: обгарям, обраствам и др. 3. Действието се разпространява върху множество обекти: обхождам. 4. Покривам с нещо повърхността на обект: обгербвам.
обагня обагниш, мин. св. обагних, мин. прич. обагнил, св. — вж. обагням.
обагням обагняш, несв. и обагня, св. За овца - раждам агне. Черната овца обагни три чудесни агънца. - обагням се/обагня се.1. За овца - раждам. Овцата се обагни.2. За агне - раждам се. Последното агне се обагни нощес.
обагря обагриш, мин. св. обагрих, мин. прич. обагрил, св. — вж. обагрям.
обагрям обагряш, несв. и обагря, св.; какво. 1. Багря докрай, изцяло; нашарвам. Есента обагри гората в златисто. 2. Оцветявам в червено. Кръвта му обагри снега.
обадя обадиш, мин. св. обадих, мин. прич. обадил, св. — вж. обаждам.
обаждам обаждаш, несв. и обадя, св.; кого. Съобщавам, известявам. Той обади виновниците на директора. — обаждам се/ обадя се. 1. Отзовавам се на повикване. Обади се по телефона на Петров! 2. Казвам нещо, без да ме питат; вземам думата. Докато говореше, никой не се обаждаше. 3. Известявам за себе си, посещавам за малко. Утре ще ходя в завода и ще и се обадя в канцеларията.
обайвам обайваш, несв. и обая, св.; кого. Покорявам с качествата и проявите си; очаровам, привличам, пленявам. Обая всички с думите си.
обаче съюз. 1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу. 2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщата обаче беше празна.
обая обаеш, мин. св. обаях, мин. прич. обаял, св. — вж. обайвам.
обаяние само ед. Покоряващо влияние; очарование. Вълшебните приказки са пълни с обаяние.
обаятелен обаятелна, обаятелно, мн. обаятелни, прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. Обаятелен образ. // същ. обаятелност, обаятелността, ж.
обветрен обветрена, обветрено, мн. обветрени, прил. Загрубял от вятъра, загорял. Обветрена кожа.
обвивам обвиваш, несв. и обвия, св.; какво. Омо-тавам, обгръщам, покривам от всички страни. Обвивам тетрадките си.
обвивка мн. обвивки, ж. Това, което покрива един предмет от всички страни. Свали обвивката на шоколада.
обвинение мн. обвинения, ср. 1. Приписване вина на някого. Обвинение в измама. 2. Само ед. Обвиняваща страна в съдебен процес. Свидетел на обвинението.
обвинител обвинителят, обвинителя, мн. обвинители, м. 1. Човек, който обвинява. 2. Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор.
обвинителен обвинителна, обвинително, мн. обвинителни, прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт.
обвиня обвиниш, мин. св. обвиних, мин. прич. обвинил, св. — вж. обвинявам.
обвинявам обвиняваш, несв. и обвиня, св.; кого, в какво/за какво. 1. Смятам за виновен, привличам под съдебна отговорност. Обвиняват го в присвояване. 2. Упреквам, смятам за виновен, осъждам, укорявам. Обвинявам го за пропуска. — обвинявам се/обвиня се. Смятам себе си за виновен; укорявам се.
обвиняем мн. обвиняеми, м. Лице, към което е отправено съдебно обвинение. Обвиняемият погледна адвоката си.
обвиняема мн. обвиняеми, ж. Жена обвиняем.
обвия обвиеш, мин. св. обвих, мин. прич. обвил, св. — вж. обвивам.
Първа   <<  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10  >>  Последна