| Дума |
Описание |
| на |
предлог. 1. Отношение на притежание, принадлежност. Роклята на мама. 2. Отношение към деятел или вършител. 3. Отношение към обект на действието след отглаголни съществителни, образувани от преходни глаголи. Четене на книги. 4. Дателно отношение. Давам на баща си. 5. Отношение към място, където се извършва нещо. Легна на леглото. 6. Отношение към място като посока, обект на действие. Отивам на село. 7. Отношение към място като цел на действието. Отивам на училище. 8. Отношение към обект като обстоятелство. На инат. На късмет. На гладно сърце. 9. Отношение към време като момент на действие. На 2 март замина за София. 10. Отношение към друго действие като едновременно извършване. На тръгване го погледна още веднъж. 11. Отношение към възраст. На десет години е. 12. Отношение към мярка, разстояние. На няколко метра от мене седеше непозната жена. 13. Отношение към начина, по който се извършва действието. Идваха на групи. 14. Отношение към език и др. Пише на гръцки. 15. Отношение към средство |
| на |
част. Разг. 1. Вземи. На ти парите! 2. За изразяване на неочакваност; ето ти, не щеш ли. Говорим за Мария и на — тя насреща. 3. Ето, това е. На ти изненада! |
| на- |
представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието е извършено докрай, в достатъчна степен: наготвя, насоля, нахраня, набеля, набича и др. 2. Действието обхваща много или всички предмети: набоядисам, навеся, надовличам, накупувам и др. 3. Действието се извършва до пълно насищане на субекта: наям се, навозя се, наприказвам се, на-беснея се, навилнея се и др. 4. Действието се проявява в слаба степен: наболявам, намирисвам, накуцвам, нагарчам идр. 5. Действието нарушава целостта на нещо, изразява начина-телност: напивам (чашата), нахапвам (хляба), набърквам (гозбата), наблизвам (млякото) и др. 6. Действието изразява насоченост, проникване, съпроводено с усилие: набутвам, натиквам, навлизам, нахлувам идр. 7. Действието изразява придобиване на признак от субекта: надебелея, наедрея, наголемея, напълнея, назрея и др. 8. Действието изразява предаване на признак върху обекта: надебеля, намисля, навлажня, надребня и др. 9. Действието изразява снабдяване на обекта с нещо. |
| на- |
II. В състава на прилагателни и съществителни имена със значение който се намира или се разполага върху нещо: настолен, набедрен, надомен и др.; наръкавник, наколенник, намордник и др. |
| набабувам се |
набабуваш се, св. Бабувам до насита, до края на възможностите си. |
| набавя |
набавиш, мин. св. набавих, мин. прич. набавил, св. — вж. набавям. |
| набавям |
набавяш, несв. и набавя, св.; какво. Доставям достатъчно от нещо, задоволявам някаква нужда. Набавих всички необходими пособия за училище. |
| набарам |
набараш, св. — вж. набарвам. |
| набарвам |
набарваш, несв. и набарам, св.; какво/ кого. Разг. 1. Чрез пипане откривам някого или нещо. Набарах в джоба си забравена бележка. 2. Откривам, намирам, сварвам. Набарах го точно като излизаше. |
| набег |
мн. набези, (два) набега, м. Внезапно нападение, втурване, атака. Татарски набези. |
| набеден |
набедена, набедено, мн. набедени, прил. 1. Когото са набедили; обвинен незаслужено. 2. Прен. Провъзгласен за някакъв, без да има заслуги. Набеден художник. |
| набедреник |
мн. набедреници, (два) набедреника, м. 1. Истор. Част от военно облекло, която се носи върху бедрата. 2. Спец. Част от свещенически одежди. |
| набедя |
набедиш, мин. св. набедих, мин. прич. набедил, св. — вж. набедявам. |
| набедявам |
набедяваш, несв. и набедя, св.; кого. Виня несправедливо, без основания. Набедиха го, че е откраднал парите на баща си. |
| набеждавам |
набеждаваш, несв. Набедявам. |
| набелвам |
набелваш, несв. и набеля, св.; какво. Беля в достатъчно количество. Набелих два килограма картофи. |
| набележа |
набележиш, мин. св. набелязах и набележих, мин. прич. набелязал и набележил, св. — вж. набелязвам. |
| набеля |
набелиш, мин. св. набелих, мин. прич. набелил, св. — вж. набелвам. |
| набелязвам |
набелязваш, несв. и набележа, св.; какво/кого. 1. Бележа всичко. Набелязах овцете със синя боя, за да ги познавам отдалече. 2. Определям. Набелязах си какво ще купя. 3. Бегло очертавам. Набелязах образа на героя. |
| набера |
набереш, мин. св. набрах, мин. прич. набрал, св. — вж. набирам. |
| набеснея се |
набеснееш се, мин. св. набеснях се, мин. прич. набеснял се, св. - вж. набеснявам се. |
| набеснявам се |
набесняваш се, несв. и набеснея се, св. Беснея, колкото искам, до пълно насищане. |
| набивам |
набиваш, несв. и набия, св.; какво/кого. 1. Бия, удрям нещо, за да го вкарам навътре или да го надяна. Набивам колове в земята. Набивам обръчи на бъчвата. 2. Натъртвам. Набих си краката от ходене. 3. Бия някого до насита. Набиха детето. 4. Утъпквам, сби-вам. — набивам се/набия се. 1. Правя впечатление, налагам се, натрапвам се. Красотата й се набива в очите. 2. Разг. Убождам се. Набил се е на гвоздей. 3. Изпълвам се, поемам. Дрехите му се набиха с прах. • Набивам в главата. Повтарям често нещо, за да го внуша на някого. • Набивам на кол. Намушвам някого на кол, за да го измъчвам. |
| набирам |
набираш, несв. и набера, св. 1. Какво. Вземам, събирам определено количество от нещо. Набрах една кошница ябълки. 2. Кого. Събирам, свиквам, записвам. Набирам абонати за книга. Набирам кандидати за работа. 3. Какво. Подреждам от печатарски знаци текст за отпечатване. Набирам книга. 4. Достигам някаква степен в нещо. Самолетът набра височина. 5. Какво. Съставям от отделни части, знаци, цифри някакъв код. Набрах телефонния номер. 6. За рана — гноясвам, отичам. Раната му е набрала. 7. Правя плат на гънки. Набрах роклята в талията. — набирам се/ набера се. 1. На едно място се струпваме много. Набра се доста народ. 2. Нагъвам се, нагърчвам се. • Набирам се като червей на дърво/буца. Мъча се да направя нещо непосилно. |
| набит |
набита, набито, мн. набити, прил. 1. Когото са набили. 2. Здрав, як. Набит мъж. 3. Гъст, плътен. Набито платно. 4. Натъпкан, утъпкан. Набит чувал. // същ. набитост, набитостта, ж. • Набито око (имам). Способност бързо да се забелязва поради опитност. |
| набича |
набичиш, мин. св. набичих, мин. прич. набичил, св. — вж. набичвам. |
| набичвам |
набичваш, несв. и набича, св.; какво. Бича в достатъчно количество, много. Набичиха всички дървени трупи. |
| набия |
набиеш, мин. св. набих, мин. прич. набил, св. — вж. набивам. |
| наблажа |
наблажиш, мин. св. наблажих, мин. прич. наблажил, св. — вж. наблажвам. |
| наблажвам |
наблажваш, несв. и наблажа, св.; какво. Разг. 1. Мажа с блажно. Наблажих пръстите си. 2. Блажа много, доста. — наблажвам се/наблажа се. 1. Мажа се с блажно. 2. Започвам да блажа, облажвам се (след пост). 3. Блажа до насита. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |