| Дума |
Описание |
| набеден |
, набедена, набедено, мн. набедени, прил. 1. Когото са набедили; обвинен незаслужено. 2. Прен. Провъзгласен за някакъв, без да има заслуги. Набеден художник. |
| набеснея се |
, набеснееш се, мин. св. набеснях се, мин. прич. набеснял се, св. - вж. набеснявам се. |
| наблюдателен |
, наблюдателна, наблюдателно, мн. наблюдателни, прил. 1. Който умее добре да наблюдава, внимателен. Наблюдателно момиче. 2. Който е предназначен за наблюдение. Наблюдателна кула. // същ. наблюдателност, наблюдателността, ж. |
| набухвател |
, набухвателят, набухвателя, мн. набухватели, м. Вещество, което се поставя в тестени изделия, за да увеличи обема им. |
| навиждам |
, навиждаш, несв. и навидя, св.; кого. Виждам за малко, навестявам, спохождам.
|
| навик |
, мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също време. |
| навлизам |
, навлизаш, несв. и навлиза, св.
1. В какво. Влизам навътре. Навлезе в гората.
2. Влизаме мнозина. Навлязоха нови хора.
3. Прен. Усъвършенствам уменията си, разширявам познанията си. Навлизам в професията. Навлизам в математиката. • Навлизам в години. Остарявам.
|
| навред |
нареч. Навсякъде, по всички места. Питах навред, но никой не знаеше. |
| навъждам |
, навъждаш, несв. и навъдя, св.; какво. Разг. Въдя в голямо количество. Навъди какви ли не гадини. - навъждам се/навъдя се.
1. Въдя се в голямо количество.
2. Прен. Пренебр. Извъждам се (в 1 знач.). Навъдиха се едни крадци...
|
| навършавам |
, навършаваш, несв. и навършея, св.; какво. Вършея, за да получа определено количество храна. Навършаха няколко кофи жито.
|
| нагаждам |
, нагаждаш, несв. и нагодя, св.; какво. Правя угодно, намествам, приспособявам. - нагаждам се/нагодя се.
1. Приспособявам се към променени условия. Нагаждам се според изискванията.
2. Крия възгледите си, за да извлека лична изгода от някаква промяна; уреждам се. Нагаждам се към новия началник.
|
| наглост |
, наглостта, само ед., ж., Качество на нагъл; прекалено нахалство.
|
| нагълтвам |
, нагълтваш, несв. и нагълтам, св.; какво. Гълтам нещо в голямо количество, до пълно насищане. Нагълтах цялата филия.
|
| надалече |
нареч. На голямо разстояние от тук, на далечно място. Гледам надалече. Заминавам надалече. • Отивам надалече. Прекалявам с постъпки, дела, думи; казвам повече, отколкото трябва.
|
| надвикам |
, надвикаш, св. - вж. надвиквам.
|
| надвнеса |
, надвнесеш, мин. св. надвнесох, мин. прич. надвнесъл, св. - вж. надвнасям.
|
| надебеля |
, надебелиш, мин. св. надебелих, мин. прич. надебелил, св. - вж. надебелявам.
|
| надживея |
, надживееш, мин. св. надживях, мин. прич. надживял, св. - вж. надживявам.
|
| надзирателка |
, мн. надзирателки, ж. Жена надзирател.
|
| надигравам |
, надиграваш, несв. и надиграя, св.; кого. Играя по-добре от някого, побеждавам в игра някого. Отборът на България надигра съперниците си.
|
| надлежен |
, надлежна, надлежно, мн. надлежни, прил. Който е нужен, който следва да бъде, съответен. Вземам надлежни мерки.
|
| надлежен |
, надлежна, надлежно, мн. надлежни, прил. Който е нужен, който следва да бъде, съответен. Вземам надлежни мерки.
|
| надмогна |
, надмогнеш, мин. св. надмогнах, мин. прич. надмогнал, св. - вж. надмогвам.
|
| надоявам |
, надояваш, несв. и надоя, св.; какво. Доя известно количество. Надоих два литра мляко от кравата.
|
| надпревара |
, мн. надпревари, ж. Надпреварване, състезаване. Спортна надпревара.
|
| надсвирвам |
, надсвирваш, несв. и надсвиря, св.; кого. Свиря по-добре или по-силно от някого. - надсвирвам се/надсвиря се. Състезавам се с някого по свирене.
|
| надушвам |
, надушваш, несв. и надуша, св.; какво/кого.
1. Усещам дъх, миризма на нещо. Кучето надуши следата.
2. Прен. Разг. По някакви признаци разбирам нещо, досещам се за нещо. Надуших къде са скрили сладкото.
|
| наем |
, само ед. Заплащане за временно ползване на нещо. Месечен наем за квартира. • Нося душа под наем. Много съм слаб, много съм болен.
|
| наигравам се |
, наиграваш се, несв. и наиграя се, св. Играя до пълно насищане. Децата се наиграха в парка.
|
| наизуст |
1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст.
2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите.
|
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 >> Последна |
