| Дума |
Описание |
| ма |
част. Разг. За обръщение или за подсилване на обръщение към жена — за изразяване на близост, фамилиарност. Какво, ма? Мамо ма, къде си? |
| маане |
мн. маанета, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки. |
| мавзолей |
мавзолеят, мавзолея, мн. мавзолеи, (два) мавзолея, м. Голяма надгробна постройка; гробница. |
| мавруд |
само eд. 1. Вид черно грозде с едри зърна за производство на вино. 2. Вино от такова грозде. // прил. маврудов, маврудова, мавру-дово, мн. маврудови. |
| маг |
магът, мага, мн. маги, м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник. |
| магазин |
мн. магазини, (два) магазина, м. 1. Помещение за продажба на стоки. Магазин за готово облекло. 2. Място в прибори, апарати, уреди или оръжия във вид на кутия или тръба за поставяне на еднородни предмети. // прил. магазинен, магазинна, магазинно, мн. магазинни. |
| магазинаж |
само ед. Такса, вземана за съхраняване на багаж или за престой на стоки в магазия, обществен гардероб, склад и пр. |
| магазинер |
мн. магазинери, м. 1. Лице, което продава в магазин; продавач. Работи като магазинер в гастронома. 2. Завеждащ склад или магазия. // прил. магазинерски, магазинерска, магазинерско, мн. магазинерски. |
| магазинерка |
мн. магазинерки, ж. Жена магазинер. |
| магазия |
мн. магазии, ж. Помещение при митница, гара и др. за съхранение на стоки и пратки. |
| маган |
мн. магани, (два) магана, м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук. |
| маганя |
маганиш, мин. св. маганих, мин. прич. маганил, несв. Диал. Чистя памук от семената с маган. |
| магаре |
мн. магарета, ср. 1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши. 2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. Магаре недно. 3. Дървена подложка с четири подпори за рязане на дърва или за поставяне на съдове. // същ. умал. магаренце, мн. магаренца, ср. |
| магаретар |
магаретарят, магаретаря, мн. магаретари. м. Разг. Човек, който пасе или кара магарета. |
| магарешки |
магарешка, магарешко, мн. магарешки, прил. Който се отнася до магаре (в 1 или 2 знач.). Магарешка каручка. • Магарешка кашлица. Разг. Остра заразна болест със спазматична кашлица; коклюш. • Магарешки бодил. Бодливо растение с високо стъбло и мораво-червени цветове. • Магарешки уши. Перуника, ирис. |
| магарещина |
само ед. Неприлична постъпка, непристойно поведение. Който иска магарещина, той си я купува и без пари. |
| магарица |
мн. магарици, ж. Женско магаре. Кой те пита мъжка ли е магарицата? |
| магария |
мн. магарии, ж. Подла, непочтена, неприлична постъпка; шмекерия. Пак е направил някоя магария. |
| магданоз |
само ед. Градинско растение, което се използва като подправка за различни ястия; меродия. // прил. магданозен, магданозена, магданозено, мн. магданозени. // прил. магданозов, магданозова, магданозово, мн. магданозови. |
| магданозлия |
прил., неизм. Остар. За ястие, сготвено с много магданоз. |
| магер |
мн. магери, м. Манастирски готвач. // прил. магерски, магерска, магерско, мн. магерски. |
| магерница |
мн. магерници, ж. Място в манастир, където се приготвя храната; манастирска кухня, готварница. |
| магизъм |
само ед. Боравене с магии и вълшебства; чародейство. |
| магистрала |
мн. магистрали, ж. 1. Основна, главна линия в някаква съобщителна верига. Водна магистрала. 2. Автомобилен път, предназначен за високи скорости, с разделени платна за движение в двете посоки. // прил. магистрален, магистрална, магистрално, мн. магистрални. |
| магистрат |
мн. магистрати, м. 1. В някои страни — градско управление. 2. Висш съдия. 3. Разг. Висш държавен служител. |
| магистратура |
само ед. 1. Общо название на съдийските длъжности и съдебното ведомство. 2. Обществена или държавна длъжност. |
| магистър |
мн. магистри, м. 1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа. 2. Лице, което притежава такава степен. Магистър по философия, // прил. магистърски, магистърска, магистърско, мн. магистърски. |
| магия |
мн. магии, ж. 1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черна магия. 2. Прен. Сила за въздействие върху нещо или някого; обаяние, очарование. Магия на танца. 3, Необяснимо явление, чудо. // прил. магичен, магична, магично, лш. магични, // прил. магически, магическа, магическо, мн. магически. |
| магма |
само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора. // прил. магмен, магмена, магмено, мн. магмени. Магмено изригване на вулкан. // прил. магматичен, магматична, магматично, мн. магматични. |
| магнат |
мн. магнати, м. 1. Едър собственик. 2. Истор. През феодализма - крупен земевладелец, феодал. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |