| Дума |
Описание |
| магазия |
, мн. магазии, ж. Помещение при митница, гара и др. за съхранение на стоки и пратки. |
| магнат |
, мн. магнати, м. 1. Едър собственик. 2. Истор. През феодализма - крупен земевладелец, феодал. |
| магьосвам |
, магьосваш, несв. и магьосам, св.; кого/какво. 1. Правя магия. 2. Прен. Привличам, очаровам, обайвам. Магьоса ме с думите си. |
| мадона |
, мн. мадони, ж. 1. Обикн. ед. Название на Богородица у католиците. 2. Изображение на Богородица. 3. Прен. Красива непорочна жена. |
| мазач |
, мн. мазачи, м. Строителен работник, който маже с хоросан. // прил. мазачески, мазаческа, мазаческо, мн. мазачески. Мазаческа бригада. |
| мазница |
, мн. мазници, ж. Пренебр. Жена мазник. |
| май |
част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изглежда, като че ли, сякаш. Той май е болен. • Май че. Май. |
| майонеза |
ж., само ед. Студен гъст сос, приготвен от растително масло, яйчени жълтъци, лимонов сок и др. подправки. |
| майстор |
, мн. майстори, м. 1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото. 2. Занаятчия, който е изучил добре занаят и има право да ръководи други. |
| майтап |
мн. майтапи, (два) майтапа, м. Разг. Закачка, подигравка, духовита шега. Правя си майтап с някого. |
| макак |
мн. макаци, (два) макака, м. Дребна тесноноса маймуна. |
| максима |
мн. максими, ж. Основен принцип в живота, ръководно правило; мъдра мисъл, изразена в кратко изречение. |
| малария |
ж., само ед. Спец. Болест на кръвта, разпространявана от комари, която се съпътства от пристъпи на треска. // прил. маларачен, маларачна, маларачно,мн. маларични. Маларични комари. |
| малиновка |
, само ед. Спиртна напитка, ликьор с малинов сок.
|
| малолетен |
, малолетна, малолетно, мн. малолетни, прил. Който не е достигнал установената от законите възраст, даваща права и задължения; непълнолетен, в детска възраст.
|
| малшанс |
, само ед. Лоша възможност, лош случай, липса на късмет.
|
| мамин |
, мамина, мамино, мн. мамини, прил.
1. Който принадлежи на мама. Мамина рокля.
2. Скъп, обичан, ненагледен. Мамини мили ергени. • Мамино детенце. Пренебр. Глезено, разхайтено дете.
|
| манатарка |
, мн. манатарки, ж. Ядлива гъба с кафеникава гугла и цилиндрично пънче със същия цвят. Отивам в гората за манатарки.
|
| мандало |
, мн. мандала, ср. Заключалка на врата, голямо резе, което държи вратата затворена. • Мандалото падна. За нещо, което до този момент е било позволено, достъпно, но вече не е.
|
| мандраджия |
, мн. мандраджии, м. Собственик на мандра или този, който работи в мандра. // прил. мандраджийски, мандраджийска, мандраджийско, мн. мандраджийски.
|
| маниакален |
, маниакална, маниакално, мн. маниакални, прил. Отдаден докрай на една мисъл или идея. // същ. маниакалност, маникалността, ж.
|
| маниока |
, само ед. Храстовидно американско растение, от чиито корени се добива каучук.
|
| мания |
, мн. мании, ж.
1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея.
2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст към нещо. Мания да пише романи.
|
| мантия |
, мн. мантии, ж.
1. Широка дълга дреха без ръкави, която се облича върху други дрехи.
2. Спец. Кожна гънка при някои мекотели, която обвива цялото тяло.
3. Спец. Вътрешна сфера в Земята, намираща се под земната кора.
|
| маратон |
, само ед. Лекоатлетическа спортна дисциплина, бягане на 42 км и 195 м. // прил. маратонски, маратонска, маратонско, мн. маратонски.
|
| марина |
, само ед. Всички морски плавателни съдове на една държава.
|
| маркет |
, мн. маркети, (два) маркета, м. Магазин, пазар. Ще намериш всичко в близкия маркет. Супермаркет. Минимаркет.
|
| марля |
мн. марли, ж. Тънка и рядка памучна тъкан за превръзка на рани и др.
|
| мартиролог |
, мн. мартиролози, (два) мартиролога, м. Списък на мъченици или сборник с техни жития.
|
| маса |
, мн. маси, ж.,
1. Само ед. Материя, вещество. Дървесна маса.
2. Разг. Само ед. Голямо количество от еднородни предмети; множество. Прочел е маса книги.
3. Само мн. Множество хора, народ, широк слой от населението. Народни маси.
4. Спец. Във физиката - величина, която определя тежестта и инерцията на телата. // прил. масов, масова, масово, мн. масови.
|
| Първа << 1 2 3 4 5 >> Последна |
