| Дума |
Описание |
| лазур |
само ед. Светлосиният нежен цвят на небето или на морето; синева. Небесен лазур. // прил. лазурен, лазурна, лазурно, мн. лазурни. Лазурен бряг. |
| лазурит |
само ед. Красив минерал с ясносин цвят, употребяван в украшения или за добиване на боята ултрамарин. Пръстен с лазурит. |
| лазя |
лазиш, мин. ев. лазих, мин. прич. лазил, несв. 1. За насекоми — придвижвам се по повърхност. Мухата лази по масата. 2. За човек — придвижвам се на ръце и крака. Раненият лазеше към окопа. 3. Прен. Изкачвам се бавно, с усилие. Едва лазя по стълбите. Колата лази по стръмнината. 4. Прен. Движа се бавно, незабележимо. Облаците лазят. Мъглата лази надолу. 5. Прен. Пренебр. Държа се раболепно, подчинявам се. Цял живот лази пред началниците. // същ. лазене, ср. |
| лаик |
мн. лаици, м. Недостатъчно вещ в дадена област; непрофесионалист, дилетант. Сега и лаиците написаха книги. // прил. лаически, лаическа, лаическо, мн. лаически. |
| лай |
лаят, лая, мн. лаеве, (два) лая, м. Най-типичният вик на куче, по-рядко на вълк и др. — когато преследва, когато е гладно и т. н. Чу се радостен лай на куче. Ожесточен лай. |
| лайвам |
лайваш, несв. и лайна, св. Излайвам. Кучетата лайваха отвреме-навреме и всичко пак утихваше. |
| лайка |
мн. лайки, ж. 1. Само ед. Тревисто растение от семейство сложноцветни с бели ароматни цветчета. 2. Цветчетата на това растение, използвани в народната медицина и в козметиката. 3. Само ед. Наименование на порода кучета с окраска на бели петна. |
| лайна |
лайнеш, мин. св. лайнах, мин. прич. лайнал, св. — вж. лайвам. |
| лайнер |
мн. лайнери, (два) лайнера, м. 1. Голям океански товаропътнически параход. 2. Голям самолет. |
| лайно |
мн. лайна, ср. Екскремент. |
| лайстна |
мн. лайстни, ж.1. Метална лента, поставена по дължината на купето на автомобил за по-елегантен вид.2. Метална лента, поставена по рамката на прозорец за уплътняване.3. Всяка метална лента за обточване или уплътняване. |
| лайтмотив |
мн. лайтмотиви, (два) лайтмотива, м. 1. Спец. В литературата — основен, повтарящ се мотив в литературно произведение или в група произведения. Лайтмотив в творчеството му е патриотичният порив. 2. Спец. В музиката — основен, повтарящ се мотив или тема в музикално произведение. 3. Прен. Нещо основно и повтарящо се — мисъл, идея и т. н. Лайтмотивът на нейните съвети с, че трябва да се работи. |
| лак |
лакът, лака, мн. лакове, (два) лака, м. 1. Вид червенокафява смола, получавана от някои дървета. 2. Разтвор на смола в спирт за нанасяне върху дървена повърхност, за да стане лъскава и да се предпази от увреждане и гниене. Лакирам мебели с лак. Лакирам паркет с лак. Този лак е некачествен. 3. Покрита с такъв разтвор кожа за обувки, чанти. 4. Всякакъв препарат за придаване на лъскавина и твърдост. Лак за коса. Лак за нокти. |
| лакей |
лакеят, лакея, мн. лакей, м. 1. Слуга с ливрея в дворец или в богат дом. Лакеят отвори вратата на колата. 2. Прен. Човек, който прекалено предано се поставя в услуга на по-висшестоящи; подлизурко. Лакей на много господари. Ставам лакей. // прил. лакейски, лакейска, лакейско, мн. лакейски. |
| лакейнича |
лакейничиш, мин. св. лакейничих, мин. прич. лакейничил, несв. Държа се като лакей (във 2 знач.). Лакейнича наляво и надясно. |
| лакерда |
мн. лакерди, ж. Вид едра морска риба — едър паламуд, турук. |
| лакирам |
лакираш, несв. и св.; какво. Покривам с лак. Лакирам мебели. Лакирам нокти. |
| лакмус |
само ед. 1. Спец. В химията — багрилно вещество, добивано от лишеи, което с промяна на цвета си служи за определяне на вида химическа реакция — кисел или основен. 2. Прен. Всяка проява или явление в обществения живот, които показват, разкриват нещо скрито. Лакмус за икономиката. // прил. лакмусов, лакмусова, лакмусово, мн. лакмусови. • Лакмусова хартия. Хартия, напоена в лакмус. |
| лаком |
лакома, лакомо, мн. лакоми, прил. 1. Който по природа яде много. Лакомо дете. Лакомо коте. 2. Прен. Алчен, ненаситен. Лаком за пари. Лаком за работа. // същ. лакомия, ж. |
| лакомство |
мн. лакомства, ср. Обикн. мн. Вкусни неща за ядене, обикн. сладкиши. |
| лакомя се |
лакомиш се, мин. св. лакомих се, мин. прич. лакомил се, несв. Проявявам лакомия, алчност. Лакомя се за постове. Лакомя се за пари. |
| лаконичен |
лаконична, лаконично, мн. лаконични, прил. 1. Който се отличава с краткост, немногословност и изразителност. Лаконично изказване. 2. Разг. Който излага мислите си кратко, немногословно. Беше лаконичен в изказването си на с?,бранието. В похвалите е много лаконичен. // същ. лаконичност, лаконичността, ж. Голяма лаконйчност. Липсва ми лаконйчност. |
| лакта |
само ед. Вид топено сирене, бонбони или шоколад. |
| лактация |
само ед. Спец. В медицината — отделяне на мляко от млечните жлези след раждането. Започва лактация. Настъпва лактация. Липсва лактация. |
| лакто |
Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до мляко, напр. лактоглобулин, лактометър, лактоскоп. |
| лактоза |
само ед. Спец. В химията — млечна захар, главен въглехидрат в млякото. |
| лакърдия |
мн. лакърдии, ж. Разг. 1. Дума, приказка. Изкарах изпита от лакърдия. 2. Новина, клюка. Кажи някоя лакърдия от вашето училище. |
| лакът |
лакътят, лакътя, мн. лакти, (два) лакътя, м. 1. Външната страна на средната става на ръката. Боли ме лакътят. Слаби лакти. 2. Част от ръкава на дреха, която приляга на това място. Протрил си е лактите. Пуловерът има дупки на лактите. 3. Мярка за дължина — аршин. // прил. лакътен, лакътна, лакътно, мн. лакътни. Лакътна става. |
| лаладжийка |
мн. лаладжийки, ж. Жена лаладжия. |
| лаладжия |
мн. лаладжии, м. Човек, който много говори; празен дърдорко. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
