| Дума |
Описание |
| ла |
само ед. 1. Шестият тон от гамата в до-мажор. 2. Нотният знак за този тон в петолинието. |
| лабилен |
лабилна, лабилно, мн. лабилни, прил. 1. Който е неустойчив, колеблив. Лабилни контакти. Лабилна нервна система. 2. В техниката — за връзка, съединение — който е подвижен. // същ. лабилност, лабилността, ж. |
| лабиринт |
мн. лабиринти, (два) лабиринта, м. 1. Истор. Сграда с много помещения, от която не може да се излезе. 2. Прен. Сграда или част от сграда с много помещения и коридори, място с пътища, пътеки и др., в които е трудно човек да се ориентира. Тази сграда ми изглежда като лабиринт. Забърках се в лабиринта от улици в центъра на града. 3. Спец. В анатомията — вътрешното устройство на ухото. 4. Прен. Всяко трудно, заплетено положение. Попаднах в лабиринт от проблеми. |
| лаборант |
мн. лаборанти, м. 1. Сътрудник в лаборатория. Рентгенов лаборант. 2. Лекар специалист по лабораторни изследвания и анализи. 3. Служещ в аптека; аптечен санитар. |
| лаборантка |
мн. лаборантки, ж. Жена лаборант. |
| лабораторен |
лабораторна, лабораторно, мн. лабораторни, прил. 1. Който се отнася до лаборатория. Лабораторно изследване. Лабораторни условия. 2. Който е предназначен за лаборатория. Лабораторно обзавеждане. Лабораторни материали. 3. Прен. Учен, който се занимава предимно с лабораторни изследвания или работи затворено, без връзка с живота. Лабораторен учен. |
| лаборатория |
мн. лаборатории, ж. 1. Специално обзаведено помещение за технически и научноизследователски опити, за провеждане на медицински анализи, за производство на препарати в малки количества и др. Лаборатория по физика. Химическа лаборатория. 2. Звено към научен институт, завод, болница, предназначено за научноизследователски опити, за контрол на материали и др. Лабораторията се помещава в пет стаи. 3. Прен. Лицата, които работят в такова звено. Трябва да съберем лабораторията. 4. Прен. Сектор, място, където се извършват сложни процеси от една дейност. |
| лава |
само ед. 1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни площи. 2. Прен. Нещо, което се изсипва, разпространява, изхвърля се в големи количества, с голямо напрежение и сила. Лавата на дъжда се беше отприщила и заливаше улиците. Лава от слънчеви лъчи. Огнената лава на пожара. 3. Прен. За чувства, думи, ругатни и др. — които бушуват или се изразяват с голяма сила. Лава от чувства бушуваше в сърцето и. Посрещна го с лава от приказки. |
| лавандула |
само ед. Нисък многогодишен храст с малки сини цветчета със силен аромат, употребявани в медицината, парфюмерията, козметиката. |
| лаввам |
лавваш, несв. и лавна, св. За куче - неочаквано и гръмко започвам да лая. Чу се шум, кучето лавна. |
| лавина |
мн. лавини, ж. 1. Снежна маса, която се свлича с голяма сила по планински склон, като увлича все повече сняг. Лавината може да тръгне от най-малкото сътресение. Загина, затрупана от лавина. Лавината е затрупала хижата. 2. Прен. Устремено движещо се множество от хора или животни. 3. Прен. Чувства, думи и др., които се изразяват с голяма сила. Лавина от омраза. Лавина от скверни слова. |
| лавирам |
лавираш, несв. и св. 1. За превозно средство — движа се, като криволича, лъкатуша, за да избегна подводни скали, прегради, сблъсък. Колата лавираше ловко, за да избегне неравностите по пътя. 2. Прен. В човешките отношения — ловко заобикалям конфликти, провирам се, криволича, за да постигна целта си. Той е винаги готов да лавира. // същ. лавиране, ср. |
| лавица |
мн. лавици, ж. Рафт на шкаф или самостоятелно прикрепена дъска; полица. Имаше лавица с красиви чаши. |
| лавка |
мн. лавки, ж. Малко магазинче в училище, казарма, обикн. с обслужване през гише. Има ли закуски на лавката? |
| лавна |
лавнеш, мин. св. лавнах, мин. прич. лавнал, св. — вж. лаввам. |
| лавра |
мн. лаври, ж. Голям православен привилегирован манастир. |
| лавров |
лаврова, лаврово, мн. лаврови, прил. Който е от лавър. Лаврово дърво. • Лавров венец. 1. У римляните и гърците — венец от лавър, даван за победа в литературно или ораторско състезание. 2. Награда, прославяне, отличие. Лавровият венец взе една млада актриса. |
| лавър |
мн. лаври, (два) лавъра, м. 1. Вечнозелено средиземноморско дърво с елипсовидни ароматни листа; дафина. 2. Само мн. Клонки от това дърво като символ на отличие, награда, прослава. Спечелвам лаврите. Обирам лаврите. • Лягам/легна на лаврите си. Бездействам, разчитам на стари успехи. |
| лагер |
мн. лагери, (два) лагера, м. Спец. В техниката - машинна част, която поддържа геометричната ос на движещо или люлеещо се тяло. |
| лагер |
мн. лагери, (два) лагера, м. 1. Район извън населено място, където военна част прекарва известно време в палатки или землянки.
2. Място, застроено обикн. с бунгала или палатки, където деца или младежи летуват, както и видът летуване. Край село Равда има студентски лагер. Отивам на лагер. Лагерът трае един месец. 3. Прен. Група от личности, партии, държави, които имат общи белези, положение или интереси. В катедрата се делим на два лагера. По този въпрос в семейството ни има два лагера. Преминавам в лагера на демократическите партии. // прил. лагерен, лагерна, лагерно, мн. лагерни. • Концентрационен лагер. Място за принудително местожителство и труд на мирни хора или военнопленници или на политически неудобни за властта лица. |
| лагерувам |
лагеруваш, несв. и св. Прекарвам на лагер. Край селото лагеруваш военни. |
| лагуна |
мн. лагуни, ж. Залив, отделен от морето с ивица земя или пясък. |
| ладия |
мн. ладии, ж. Лодка с гребла или с платна. Рибарска ладия. |
| лазаня |
само ед. Запечено със сирене италианско ястие от макарони или спагети и накълцано месо. |
| лазарет |
мн. лазарета, (два) лазарета, м. Медицински пункт или малка болница към войскова част по време на война или на лагер. // прил. лазаретен, лазаретна, лазаретно, мн. лазаретни. |
| лазарка |
мн. лазарки, ж. Момиче, което лазарува. • Ходя като лазарка. Разг. Обичам да ходя по чужди къщи, по гости. Цял ден ходи из село като лазарка. • Обличам се/облека се като лазарка. Обличам се с дълга рокля и се окичвам прекалено. |
| лазарник |
мн. лазарници, (два) лазарника, м. Разг. Пренебр. Година от живота на човек. Навърших четирийсст лазарника. |
| лазарувам |
лазаруваш, несв. Изпълнявам обичая лазаруване. |
| лазаруване |
само ед. Народен обичай на Лазаровден (събота преди Цветница), когато празнично облечени и накичени с цветя девойки ходят от къща на къща, играят и пеят специални песни с пожелания за здраве. |
| лазер |
само ед. Уред за усилване на електромагнитни вълни с голямо приложение в съобщенията за определяне на координати, в медицината и др. // прил. лазерен, лазерна, лазерно, мн. лазерни. Лазерен лъч. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
