Български тълковен речник

Вече съдържа около 17000 думи.

Буква К - 2001 думи

Дума Описание
кабар мн. кабари, (два) кабара, м. Кабър.
кабаре кабарета, ср. Нощно заведение с развлекателна програма.
кабаретен кабаретна, кабаретно, мн. кабаретни, прил. 1. Който се отнася до кабаре. Кабаретна певица. 2. Прен. Който е лек, несериозен. Кабаретни развлечения.
кабел само ед. Изолиран електрически проводник.
кабелен кабелна, кабелно, мн. кабелни, прил. Който се отнася до кабел. • Кабелна телевизия. Телевизия, която излъчва по кабел.
кабина мн. кабини, ж. Малко помещение, предназначено и оборудвано за специални цели. Кабина на автобус. Командна кабина. // същ. умал. кабинка. мн. кабинки, ж.
кабинет мн. кабинети, (два) кабинета, м. 1. Работна стая в учреждение, заведение или в частен дом. Кабинет на директора. Учебен кабинет по химия. Кабинет за сърдечни болести. Професорът по цял ден не напуска кабинета си. 2. Всички министри, членове на едно правителство. Кабинетът заседава всеки ден.
кабинетен кабинетна, кабинетно, мн. кабинетни, прил. 1. Който се отнася до кабинет. Кабинетна мебел. 2. Прен. Откъснат от действителността, от практиката. Кабинетен учен.
кабриолет мн. кабриолети, (два) кабриолета, м. Лека конска кола с пружини.
кабър мн. кабъри, (два) кабъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Календарът беше прикрепен с четири кабъра. // същ. умал. кабърче, мн. кабърчета, ср.
кавак мн. каваци, (два) кавака, м. Диал. Топола.
кавал мн. кавали, (два) кавала, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал.
кавалджия мн. кавалджии, м. Човек, който свири на кавал.
кавалер мн. кавалери, м. 1. Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Той е голям кавалер, винаги подава ръка. 2. Придружител или партньор на дама. Имаш ли кавалер за бала? 3. Носител на орден.
кавалерист мн. кавалеристи, м. Военнослужещ в кавалерия.
кавалерия само ед. Конна войска. Служа в кавалерията. // прил. кавалерийски, кавалерийска, кавалерийско, мн. кавалерийски.
кавалерски кавалерска, кавалерско, мн. кавалерски, прил. Който се отнася до кавалер. Кавалерско държание.
кавалерствам кавалерстваш, несв. и св.; на кого. Придружавам дама и й служа като кавалер. Кой ще ти кавалерства тази вечер?
кавалерствувам кавалерствуваш, несв. Кавалерствам.
кавалкада мн. кавалкади, ж. Шествие от конници.
кавга мн. кавги, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга.
кавгаджийка мн. кавгаджийки, ж. Разг. Жена кавгаджия.
кавгаджия мн. кавгаджии, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия.
каверна мн. каверни, ж. 1. Кухина, най-често в скала; пещера. 2. Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза.
кавички само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи ("..."), за ограждане на цитати, заглавия и др. • В кавички. Мним, неистински. Учен в кавички.
кавхан мн. кавхани, м. Истор. Прабългарска висша административна и военна титла.
кадаиф само ед. Изсушени нишки от тесто, които се пекат и се заливат със захарен сироп, както и готовият сладкиш.
кадастрон само ед. Специална бяла и плътна хартия за чертежи. Два листа кадастрон.
кадастър мн. кадастри, (два) кадастъра, м. Спец. План и оценка на земята и местата в едно селище. • Воден кадастър. Сведения за водните обекти в дадена територия.
кадем само ед. Разг. Успех, сполука.
Първа   <<  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10  >>  Последна