| Дума |
Описание |
| йезуит |
мн. йезуити. 1. Член на католически орден. 2. Прен. Лицемерен и коварен човек. |
| йенски |
йенска, йенско. Който се отнася до град Йена . Йенско стъкло. |
| йерарх |
мн. йерарси. Духовно лице с висок сан. |
| йерархия |
само ед. 1. Строго определен ред на длъжностите в някой облест или учреждение. 2. Прен. Подреждане по големина или значителност.3.Спец. В църквата - управление начело с йерарх. |
| йерей |
йереят, йерея, мн. йереи. Православен свещеник. |
| йерихонски |
йерихонска, йерихонско, мн.йерихонски. Йерихонска тръба. Свещена тръба у евреите, чиито звуци са разрушили град Йерихон. |
| йероглиф |
мн. йероглифи, (два) йероглифа. 1. Писмен знак от образното идеографско писмо, сега характерен за китайско или друго източно писмо. 2. Прен. Нечетливо написана буква. |
| йеромонах |
мн. йеромонаси, м. Свещенически сан на монах или монах с този сан. |
| йога |
само ед. 1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV-II в. пр.н.е. което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата. 2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел. 3. Последовател на това учение. |
| йод |
йодът, йода. Химичен елемент - металоид с тъмновиолетов цвят и специфична миризма, добиван от морски водорасли. |
| йодирам |
йодираш. В химията - насищам с йод. |
| йон |
йонът, йона, мн. йони (два) йона. В химията - частица с положителен или отрицателен заряд. |
| йонизация |
мн. йонизации. Явление, при което от елктронеутрални частици се получават отрицателно или положително заредени йони. |
| йоносфера |
Слой от атмосферата на височина от 80 до 1000 км, който съдържа йонизирани молекули и атоми и свободни електрони с голямо значение за разпространението на радоивълните. |
| йота |
Деветата буква от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до XIX в. |
| Първа << 1 >> Последна |
