Български тълковен речник

Съдържа 31581 думи

Буква Ю - 58 думи

Дума Описание
юбилей юбилеят, юбилея, мн. юбилеи, (два) юбилея, м. 1.Кръгла годишнина на важно събитие, лице, организация. Университетът има юбилей. Чествам двайсетгодишен юбилей. 2.Тържество по случай такава годишнина. // прил. юбилеен, юбилейна, юбилейно, мн. юбилейни. Юбилеен концерт. Юбилейна изложба.
юбиляр юбилярят, юбиляра, мн. юбиляри, м. Лице или организация, на които се чества юбилей.
юбилярка мн. юбилярки, ж. Жена юбиляр.
ювелир мн. ювелири, м. Златар и търговец на бижута.
ювелирен ювелирна, ювелирно, мн. ювелирни, прил. 1.Който се отнася до изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Ювелирен магазин. 2.Прен. Който е прецизен, изящен. Ювелирно изпълнение. Ювелирна работа.
юг югът, юга, само ед., м. 1.Една от четирите посоки на света, противоположна на север. Отправям се на юг. 2.Място, което се намира в такава посока. Градът се намира на юг от планината. // прил. южен, южна, южно, мн. южни. Южен град, южни морета.
югозапад само ед. Посока на света между юг и запад. От югозапад в страната ще нахлуе топъл въздух. Тръгвам на югозапад. // прил. югозападен, югозападна, югозападно, мн. югозападни.
югоизток м., само ед. Посока на света между юг и изток. Заводът се намира на югоизток от града. // прил. югоизточен, югоизточна, югоизточно, мн. югоизточни. Югоизточен район на страната. Югоизточен вятър.
юда мн. юди, ж. В народните поверия - зло митическо същество, самодива. // прил. юдински, юдинска, юдинско, мн. юдински. Юдинско кладенче.
юда мн. юди, м. и ж. Предател, изменник. Този човек е истински юда.
юдаизъм само ед. Една от най-древните религии, разпространена предимно сред евреите, и официална религия в Израел (вяра в Йехова, в задгробното възмездие, в идването на месия и др.).
юдей юдеят, юдея, мн. юдеи, м. Название на евреин от древността.
юдейка мн. юдейки, ж. Название на еврейка от древността.
юдя юдиш, мин. св. юдих и юдих, мин. прич. юдил и юдил, несв.; кого. Диал. Мамя, изкуашавам, подмамвам. - юдя се. Плезя се, кривя се, гримаснича.
южно- Първа съставна част на сложни думи със значение южен, напр. южнобългарски, южноамерикански, южноафрикански и др.
южнославянски южнославянска, южнославянско, мн. южнославянски, прил. Който се отнася до южните славяни.
южняк мн. южняци, м. Разг. 1.Човек, жител на южна област. 2.Топъл, пролетен вятър, който идва от юг.
южняшки южняшка, южняшко, мн. южняшки, прил. Който се отнася за южняк (в 1 знач.). Южняшки темперамент. Южняшка кръв.
юзда мн. юзди, ж. 1.Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за управляване на кон или друго впрегатно животно. 2.Металната част на това приспособление, която се поставя в устата на животното. Дърпам юздите. Разг. Управлявам, ръководя някаква дейност, често когато не съм аз самият ръководител. Държа под юзда. Разг. Държа строго някого. Стягам/стегна юздите на някого. Започвам да го държа строго.
юк юкът, юка, само ед., м. Разг.1. Надиплени дрехи на висок куп.2. Прен. Материално положение. • Натоварвам си/натоваря си юка. Разг. Натрупвам материално състояние, обикн. за чужда сметка.
юлар мн. юлари, (два) юлара, м. 1.Оглавник. Слагам юлара. 2.Повод на оглавника. Водя за юлара. Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го. Надявам/надяна юлара (на някого). Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим.
юли неизм. Седмият месец от календарната година.
юлски юлска, юлско, мн. юлски, прил. 1.Който е свойствен за месец юли. Юлска горещина. Юлски температури. Който става през месец юли. Юлски събития. Юлска революция.
юмрук мн. юмруци, (два) юмрука, м. 1.Човешка длан със стиснати към нея пръсти. Стискам ръцете си в юмруци. Удрям с юмрук. 2.Прен. Насилие, терор. Тези хора май искат юмрука, само така ще се усмирят. // прил. юмручен, юмручна, юмручно, мн. юмручни. Юмручна схватка. // същ. умал. юмруче, мн. юмручета, ср. (Ръководя) с твърд юмрук. Ръководя строго, твърдо.
юнак мн. юнаци, м. 1.Човек с изключителна сила, храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря. 2.Млад, силен и едър мъж. 3.Разг. Мъжка рожба, син. // прил. юнашки, юнашка, юнашко, мн. юнашки. На юнашка вересия. Разг. Без да плащам и без да имам намерение да платя. Яде и пие на юнашка вересия. Все отбор юнаци. Пренебр. За група, в която всеки е известен с лоши прояви.
юначага мн. юначаги. 1. Силен, едър мъж. 2. Бабаит.
юначен юначна, юначно мн. юначни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена.
юнга мн. юнги, м. Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос.
юнец мн. юнци, (два) юнеца, м. Млад вол.
юни неизм. Шестият месец от календарната година.
Първа   <<  1 2  >>  Последна