| Дума |
Описание |
| юбилей |
юбилеят, юбилея, мн. юбилеи, (два) юбилея, м. 1.Кръгла годишнина на важно събитие, лице, организация. Университетът има юбилей. Чествам двайсетгодишен юбилей. 2.Тържество по случай такава годишнина. // прил. юбилеен, юбилейна, юбилейно, мн. юбилейни. Юбилеен концерт. Юбилейна изложба. |
| юбиляр |
юбилярят, юбиляра, мн. юбиляри, м. Лице или организация, на които се чества юбилей. |
| юбилярка |
мн. юбилярки, ж. Жена юбиляр. |
| ювелир |
мн. ювелири, м. Златар и търговец на бижута. |
| ювелирен |
ювелирна, ювелирно, мн. ювелирни, прил. 1.Който се отнася до изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Ювелирен магазин. 2.Прен. Който е прецизен, изящен. Ювелирно изпълнение. Ювелирна работа. |
| юг |
югът, юга, само ед., м. 1.Една от четирите посоки на света, противоположна на север. Отправям се на юг. 2.Място, което се намира в такава посока. Градът се намира на юг от планината. // прил. южен, южна, южно, мн. южни. Южен град, южни морета. |
| югозапад |
само ед. Посока на света между юг и запад. От югозапад в страната ще нахлуе топъл въздух. Тръгвам на югозапад. // прил. югозападен, югозападна, югозападно, мн. югозападни. |
| югоизток |
м., само ед. Посока на света между юг и изток. Заводът се намира на югоизток от града. // прил. югоизточен, югоизточна, югоизточно, мн. югоизточни. Югоизточен район на страната. Югоизточен вятър. |
| юда |
мн. юди, ж. В народните поверия - зло митическо същество, самодива. // прил. юдински, юдинска, юдинско, мн. юдински. Юдинско кладенче. |
| юда |
мн. юди, м. и ж. Предател, изменник. Този човек е истински юда. |
| юдаизъм |
само ед. Една от най-древните религии, разпространена предимно сред евреите, и официална религия в Израел (вяра в Йехова, в задгробното възмездие, в идването на месия и др.). |
| юдей |
юдеят, юдея, мн. юдеи, м. Название на евреин от древността. |
| юдейка |
мн. юдейки, ж. Название на еврейка от древността. |
| юдя |
юдиш, мин. св. юдих и юдих, мин. прич. юдил и юдил, несв.; кого. Диал. Мамя, изкуашавам, подмамвам. - юдя се. Плезя се, кривя се, гримаснича. |
| южно- |
Първа съставна част на сложни думи със значение южен, напр. южнобългарски, южноамерикански, южноафрикански и др. |
| южнославянски |
южнославянска, южнославянско, мн. южнославянски, прил. Който се отнася до южните славяни. |
| южняк |
мн. южняци, м. Разг. 1.Човек, жител на южна област. 2.Топъл, пролетен вятър, който идва от юг. |
| южняшки |
южняшка, южняшко, мн. южняшки, прил. Който се отнася за южняк (в 1 знач.). Южняшки темперамент. Южняшка кръв. |
| юзда |
мн. юзди, ж. 1.Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за управляване на кон или друго впрегатно животно. 2.Металната част на това приспособление, която се поставя в устата на животното. Дърпам юздите. Разг. Управлявам, ръководя някаква дейност, често когато не съм аз самият ръководител. Държа под юзда. Разг. Държа строго някого. Стягам/стегна юздите на някого. Започвам да го държа строго. |
| юк |
юкът, юка, само ед., м. Разг.1. Надиплени дрехи на висок куп.2. Прен. Материално положение. • Натоварвам си/натоваря си юка. Разг. Натрупвам материално състояние, обикн. за чужда сметка. |
| юлар |
мн. юлари, (два) юлара, м. 1.Оглавник. Слагам юлара. 2.Повод на оглавника. Водя за юлара. Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го. Надявам/надяна юлара (на някого). Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим. |
| юли |
неизм. Седмият месец от календарната година. |
| юлски |
юлска, юлско, мн. юлски, прил. 1.Който е свойствен за месец юли. Юлска горещина. Юлски температури. Който става през месец юли. Юлски събития. Юлска революция. |
| юмрук |
мн. юмруци, (два) юмрука, м. 1.Човешка длан със стиснати към нея пръсти. Стискам ръцете си в юмруци. Удрям с юмрук. 2.Прен. Насилие, терор. Тези хора май искат юмрука, само така ще се усмирят. // прил. юмручен, юмручна, юмручно, мн. юмручни. Юмручна схватка. // същ. умал. юмруче, мн. юмручета, ср. (Ръководя) с твърд юмрук. Ръководя строго, твърдо. |
| юнак |
мн. юнаци, м. 1.Човек с изключителна сила, храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря. 2.Млад, силен и едър мъж. 3.Разг. Мъжка рожба, син. // прил. юнашки, юнашка, юнашко, мн. юнашки. На юнашка вересия. Разг. Без да плащам и без да имам намерение да платя. Яде и пие на юнашка вересия. Все отбор юнаци. Пренебр. За група, в която всеки е известен с лоши прояви. |
| юначага |
мн. юначаги. 1. Силен, едър мъж. 2. Бабаит. |
| юначен |
юначна, юначно мн. юначни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена. |
| юнга |
мн. юнги, м. Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос. |
| юнец |
мн. юнци, (два) юнеца, м. Млад вол. |
| юни |
неизм. Шестият месец от календарната година. |
| Първа << 1 2 >> Последна |