| Дума |
Описание |
| ядосвам |
ядосваш, несв. и ядосам, св.кого. Предизвиквам у някого яд; сърдя, дразня. Ядосва ме с постоянните си забележки. - ядосвам се/ядосам се. Изпитвам яд, недоволство; сърдя се, нервирам се, гневя се. Често се ядосвам за дребни неща. |
| ядрен |
ядрена, ядрено, мн. ядрени, прил. 1.Който се отнася до ядро. 2. Който е свързан с процесите, ставащи в атомното ядро, и с изучаването им. 3.Който притежава ядрено оръжие. Ядрени държави. Ядрено оръжие. Оръжие, което използва за унищожителна сила енергията, получена при протичащите в атомните ядра процеси. |
| ядро |
мн. ядра, ср. 1. Най-важната част от растителна или животинска клетка. 2.Вътрешна, централна част на нещо. Земно ядро. Прен. Основна част на колектив, група. Ядро на политическа групировка. |
| ядърце |
мн. ядърца, ср. Кълбовидно тяло в ядрото на животинските и растителните клетки. |
| яз |
язът, яза, мн. язове, (два) яза, м. 1. Преграда за отбиване на вода; бент. 2.Водата, събрала се при такава преграда; вир. |
| язва |
мн. язви, ж. 1.Гнойна, незарастваща рана по кожата. Краката му бяха покрити с язви. 2.Разг. Язвена болест. Стомашна язва. 3.Отрицателно явление, зло, недостатък. Язви на обществото. // прил. язвен, язвена, язвено, мн. язвени. Язвена болест. Заболяване на стомаха и дванадесетопръстника, поради образуване на малки рани по стените им. |
| язвителен |
язвителна, язвително, мн. язвителни, прил.1. Който съдържа едновременно злоба и насмешка; саркастичен, хаплив. Язвителна критика. 2. Който изразява злоба, злост; саркастичен. Язвителна усмивка. // нареч. язвително. // същ. язвителност |
| яздитен |
яздитна, яздитно, мн. яздитни, прил. Който може да се язди. Яздитен кон. |
| яздя |
яздиш, мин. св. яздих, мин. прич. яздил, несв. 1.Придвижвам се, като седя върху кон, магаре, мотоциклет и др. Не умея да яздя. 2.Прен. Кого. Експлоатирам, потискам. - яздя се. Разг. Качвам се на високо место, катеря се. |
| язовец |
мн. язовци, (два) язовеца, м. Подобно на куче диво животно с надлъжни тъмни и бели ивици по главата; борсук. |
| язовир |
мн. язовири, (два) язовира, м. Голямо изкуствено езеро, получено при преграждане на долина, което се използва за напояване, водоснабдяване, рибовъдство и др. // прил. язовирен, язовирна, язовирно, мн. язовирни. Язовирна стена. |
| язък |
нареч. Разг. Жалко. Язък за труда ми. |
| яйце |
мн. яйца, ср. 1. Обгърнато с ципа или твърда обвивка овално тяло, съдържащо зародиш и хранителна среда, което снасят птиците, някои бозайници и влечуги. Кокоши яйца. Яйце от костенурка. 2.Такова тяло, което се за храна. Варени яйца. 3.Предмет с такава форма. Шоколадово яйде. 4.Яйцеклетка. 5.Такова тяло с малки размери, което съдържа оплоден зародиш при някои насекоми и земноводни. Мравешки яйца. Яйца на паяк. Големи яйца. Ирон. За изразяване на пренебрежение, насмешка и др. Като писано яйце. 1.М |
| яйцеклетка |
мн. яйцеклетки, ж. Женска полова клетка у животните и човека. |
| яйчар |
яйчарят, яйчаря, мн. яйчари, м. Човек, който изкупува яйца и/или търгува с тях. // прил. яйчарски, яйчарска, яйчарско, мн. яйчарски. |
| яйчев |
яйчева, яйчево, мн. яйчеви, прил. Яйчен. |
| яйчен |
яйчна, яйчно, мн. яйчни, прил. Който се отнася до яйце. Яйчна черупка. |
| яйчен |
яйчена, яйчено, мн. яйчени, прил. Който съдържа яйца. Яйчен крем, яйчен прах, яйчен шампоан. |
| яйчник |
мн. яйчници, (два) яйчника, м. Полова жлеза с вътрешна секреция у жената, където се образува яйцеклетката. Киста на яйчника. |
| як |
якът, яка, мн. якове, (два) яка, м. Голямо преживно животно с дълга черна козина и извити рога, обитаващо Централна Азия (Тибет). |
| як |
яка, яко, мн. яки, прил. Разг. 1.Разг. Силен, здрав. Як човек. Яко въже. 2.Диал. Твърд, корав. Як хляб. Яка ми душа. Разг. Очаква ме нещо много тежко или много неприятно. |
| яка |
мн. яки, ж. Част от дреха, която е прикрепена към вратната извивка или е продължение на реверите. Плетена яка. Бяла яка. Шал яка. // същ. умал. Якичка, мн. якички, ж. Хващам/хвана за яката (някого). Търся отговорност, държа сметка за нещо. Стяга ме яката. В затруднено положение съм. |
| якав |
якава, якаво, мн. якави, прил. Спец. В езикознанието - който се отличава с изговора на българския гласен h като я, а не като е. Якав изговор. |
| якам |
якаш, несв. Изговарям старобългарския гласен h (променливо я), като я, а не като е. В източна българия хората якат. |
| яката |
нареч. Разг. Силно, много здраво. Трябва яката да се потрудиш. |
| яке |
мн. якета, ср. Къса връхна дреха (обикн. за спорт, за туризъм). Кожено яке. Зимно яке. |
| яко |
нареч. Разг.1. Здраво, здравата; яката.2. Много, твърде много; яката. Яко се е натряскал. |
| якост |
якостта, само ед., ж. Здравина, устойчивост. Якост на стоманата. |
| ялов |
ялова, ялово, мн. ялови, прил. Разг. 1.За женско животно или жена - който не ражда. Ялова овца. 2.Прен. Безплоден, безрезултатен. Ялов опит. // същ. яловост, яловостта, ж. |
| ям |
ядеш, мин. св. ядох, мин. прич. ял, несв. 1.Какво. Приемам храна. 2.Разг. Какво. Разрушавам, унищожавам, разяждам. 3.Разг. Кого. Карам се много. - ям се. 1.Ядосвам се много, тревожа се. 2.Карам се с други хора; заяждам се. - яде ме. Разг. Измъчвам се, страдам. Вълци/кучета го яли. Разг. За изразяване на пренебрежение към някой. Не ям хора. Не съм толкова страшен. Ни лук ял, ни мирисал. Разг. Правя се на невинен. Ряпа да яде. Разг. С по-малки възможности е, с по-лоши качества. |
| Първа << 1 2 3 4 >> Последна |
