Резулат-Търсене в речника за буква "Я"

[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]

Дума	Описание
я	част. Разг. 1. За изразяване на подкана, заповед или за подсилване на подкана, заповед. Я ела да си поговорим! Я да видя! 2. За усилване и подчертаване на истинноста на казаното. Няма, я! Да не съм престъпник, я! я-я. Съюз. Разг. За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност. Знаеш го какъв е, изпуснеш ли го веднъж - я се върне, я не. я. Междум. За изразяване на изненада, учудване. Я, майка се върнала! Я, колко цветя имаш! я. вж. тя
ябанджия	мн. ябанджии, м. Диал. Човек, който е от друго селище; другоселец, преселник. //прил. ябанджийски, ябанджийска, ябанджийско, мн. ябанджийски.
яблан	мн. яблани, (два) яблана, м. Диал. Чинар. // прил. ябланов, ябланова, ябланово, мн. ябланови.
ябълка	мн. ябълки, ж. 1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.2. Плод от това дърво.Зелена ябълка. Сушени ябълки.3. Прен. Разг. Издадена лицева кост до окото; скула.4. Прен. Разг. Горна заоблена част на бедрена кост. Боли ме ябълката.
ябълчен	ябълчена, ябълчено, мн. ябълчени, прил. Ябълков. Ябълчена киселина. Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове.
яваш	прил. неизм. Разг. За тютюн - който не е силен, лют, остър, а мек. нареч. Разг. Бавно, полека. Яваш-яваш. Разг. Бавно, едва-едва. Както си я подкарал яваш-яваш, скоро няма да свършиш!
явен	явна, явно, мн. явни, прил.1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване.2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци. // нареч. явно.
явен	явна, явно, мн. явни, прил. 1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване. 2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци. // нареч. явно.
явка	мн. явки, ж. Място за конспиративни срещи.
явление	мн. явления, ср. 1. Форма, в която се проявява същността на нещо. Природни явления. 2. Нещо, което става; проява, случай, събитие. 3. Спец. Особена част от театрална пиеса, в която героите на сцената остават едни и същи. 4. Важно събитие, особен случай с голямо значение. Това е явление в нашия културен живот.
явор	мн. явори, (два) явора, м. Вид дърво с бяла дървесина и изрязани длановидни листа. //прил. яворов, яворова, яворово, мн. яворови.
явя се	явиш се, мин. св. явих се, мин. прич. явил се, св. - вж. явявам се.
явявам се	явяваш се, несв. и явя се, св. 1. Преставам да бъда скрит; показвам се. На небето се яви луната. 2. Отивам/идвам по нареждане, по покана. Явявам се по ваша заповед. Кажи му да се яви веднага в щаба. 3. На какво. Отивам с определена цел. Явявам се на изпит. Явявам се на събеседване. Явявам се на работа. 4. Възниквам, появявам се, започвам да съществувам. По лицето му се яви някакъв обрив. 5. Съм, оказвам се, бивам, ставам. Тя се явява моя братовчедка. Явявам се/явя се на бял свят. Раждам се
ягода	мн. ягоди, ж. 1. Тревисто растение с ароматни розовочервени плодове. 2. Плодът на това растение. Брахме горски ягоди. Сладко от ягоди. 3. Плод, който наподобява плода на това растение.//прил. ягодов, ягодова, ягодово, мн. ягодови. Ягодово сладко.
ягорида	мн. ягориди, ж. Недозряло, кисело грозде.
ягуар	мн. ягуари, (два) ягуара, м. Хищен бозайник от семейството на котките с жълточервена козина и черни петна по нея, който живее в Америка.
яд	ядът, яда, мн. ядове, (два) яда, м. Остар. Отрова.
яд	ядът, яда, мн. ядове, (два) яда, м. 1. Силно раздразнение, злоба, гняв. От яд удари силно по масата. 2. Обикн. мн. Неприятности. Този стар автомобил ми създава само ядове и грижи. Изкарвам/изкарам или изливам/излея си яда. Ядосан съм и се карам на някого, който е невинен. Яд ме е. Ядосвам се, гневя се. яд, ядът, яда, мн. ядове, (два) яда, м. Остар. Отрова.
ядвам	ядваш, несв. и ядна, св. Разг. Ям малко или набързо. Ядва се. Разг. Може да се приеме, поносимо е.
яде ми	(ти, му, й, ни, ви, им) се, мин. св. яде ми се, мин. прич. ял ми се, несв. Иска ми се да ям, имам желание/нужда/потребност да ям. Яде ми се печена кокошка.
яден	ядна, ядно, мн. ядни, прил. Който съдържа или изразява яд; злобен. Ядни забележки.// нареч. ядно. Говори ядно.
ядене	мн. яденета, ср. 1. Храна, ястие. Топло ядене. Само ед. Хранене. По време на ядене не се пуши. Какво има за ядене?
ядец	междум. За изразяване на неуспех при облог или състезание: измамих те, не успя.
ядивен	ядивна, ядивно, мн. ядивни, прил. Който може да се яде. Ядивни гъби.
ядиво	мн. ядива, ср. Остар. Храна, ядене. Сервираха разнообразни ядива, някои от които виждах за първи път.
ядка	мн. ядки, ж. 1. Вътрешност на черупчест плод. Бадемова ядка. 2.Жлези в месо, които имат зърновидна форма. 3.Прен. Най-важното, същността на нещо. 4. Остар. Малка организирана група, която изпълнява задачи, обикновено конспиративни. Бойна ядка.
ядлив	ядлива, ядливо, мн. ядливи, прил. Ядивен.
ядна	яднеш, мин. св. яднах, мин. прич. яднал, св. - вж. ядвам.
ядовит	ядовита, ядовито, мн. ядовити, прил. Който изразява яд или е изпълнен с яд; ядосан.//нареч. ядовито.// същ. ядовитост, ядовитостта, ж.
ядосам	ядосаш, св. - вж. ядосвам.