| Дума |
Описание |
| избумтя |
избумтиш, мин. св. избумтях, мин. прич. избумтял, св. — вж. избумтявам. |
| избумтявам |
избумтяваш, несв. и избумтя, св. 1. Изведнъж, еднократно издавам бумтене. 2. Казвам нещо със силен като бумтене глас. |
| избутам |
избуташ, св. — вж. избутвам. |
| избутвам |
избутваш, несв. и избутам, св. 1. Какво/кого. Бутам докрай навън или до някъде; изтласквам. Избутвам шкафа до стената. Избутах го от стаята. 2. Какво. Изкарвам период от време с големи трудности, едва-едва. Избутвам зимата. Избутвам до пенсия. Едвам избута последния клас. 3. Какво. Намирам отнякъде, изнамирам нещо скрито. Ще му избутат някой компромат. 4. Разг. Кого/какво. Измествам някого безцеремонно и заемам мястото му. Избутаха я от секретарското място. |
| избухам |
избухаш, св. — вж. избухвам. |
| избухвам |
избухваш, несв. и избухам, св. 1. За птица, машина — бухам изведнъж и кратко. Птицата избуха и млъкна. 2. Върша нещо, като бухвам или бухам. Избухах килима. Моторът избуха и изключи. Избухах снега от палтото си. |
| избухвам |
избухваш, несв. и избухна, св. 1. За взривно и леснозапалимо вещество — взривявам се, експлоадирам. Бомбата избухна на улицата. Колата избухнала в движение. 2. За огън, пожар — разгарям се, пламвам изведнъж. 3. За буря, вятър — разразявам се изведнъж, с голяма сила. 4. Прен. За епидемия — разразявам се, разпространявам се бързо. 5. Прен. За война, въстание, конфликт, караница и под. — започвам изведнъж със сила. 6. Прен. За прояви и чувства — изявявам се, проявявам се изведнъж с голяма сила. Избухна силен смях. Избухнаха овации. Омразата му избухна в обиди. 7. Давам бурен израз на гняв. Като чу за парите, избухна и се развика. |
| избухлив |
избухлива, избухливо, мн. избухливи, прил. 1. Който по характер е склонен да избухва (в 7 знач.). 2. Който се взривява лесно. Избухлив газ. // същ. избухливост, избухливостта, ж. |
| избухна |
избухнеш, мин. св. избухнах, мин. прич. избухнал, св. - вж. избухвам. |
| избухтя |
избухтиш, мин. св. избухтях, мин. прич. избухтял, св. — вж. избухтявам. |
| избухтявам |
избухтяваш, несв. и избухтя, св. 1. Издавам кратко бухтене. Колата избухтя. 2. Прен. Извършвам действие с кратко бухтене. |
| избуча |
избучиш, мин. св. избучах, мин. прич. избучал, св. — вж. избучавам. |
| избучавам |
избучаваш, несв. и избуча, св. 1. Издавам кратко бучене. Вятърът избуча в клоните и утихна. 2. Прен. Казвам с дебел глас или извършвам действие с кратко бучене. |
| избуя |
избуиш, мин. св. избуях, мин. прич. избуял, св. — вж. избуявам. |
| избуявам |
избуяваш, несв. и избуя, св. 1. За трева, мустаци, коса и под. — бързо и буйно израствам. Тревата е избуяла. 2. Прен. За чувства, настроения и под. — развивам се бързо, засилвам се. Любовта им избуя. Конфликтите избуяха бързо. |
| избълвам |
избълваш, св.; какво. Разг. Бълвам докрай. Избълвах всичко, каквото бях изял. • Избълвах си червата. 1. Бълвах много. 2. Видях нещо отвратително, гнусно. |
| избърборвам |
избърборваш, несв. и избърборя, св. Бърборя нещо кратко докрай. |
| избърборя |
избърбориш, мин. св. избърборих, мин. прич. избърборил, св. — вж. избърборвам. |
| избързам |
избързаш, св. - вж. избързвам. |
| избързвам |
избързваш, несв. и избързам, св. 1. Успявам да свърша нещо по-бързо; прибързвам. Избързах да се прибера по-рано. 2. Правя нещо по-рано от необходимото. Не трябваше да избързваш с предложението. |
| избърсвам |
избърсваш, несв. и избърша, св. Бърша докрай, всичко. Избърсах мебелите. // прил. избърсан, избърсана, избърсано, мн. избърсани. |
| избърша |
избършеш, мин. св. избърсах, мин. прич. избърсал, св. вж. избърсвам. |
| избягам |
избягаш, св. — вж. избягвам. |
| избягвам |
избягваш, несв. и избягам, св. 1. Отдалечавам се с бягане. 2. Успявам да се отдалеча, да се спася от някаква опасност. Заекът избяга от кучето. Избяга от затвора. 3. Напускам място, където живея, работя, за да отида на по-добро място. Избягаха в големия град. 4. Разг. Приставам на мъж, женя се без разрешение на родителите си. |
| избягвам |
избягваш, несв. и избегна, св. 1. Какво/кого. Стремя се да не попадам някъде, да не срещам, да не общувам с някого; отбягвам. Избягвам тъмните улици. Избягвам я. 2. Какво. Предпазвам се от нещо неприятно, предотвратявам. Избягвам жертви. 3. Стремя се да не правя нещо. Избягвам да пия алкохол. Избягвам да се излагам на слънце. |
| избягна |
избегнеш, мин. св. избягнах, мин. прич. избягнал, св. Избегна. |
| извадка |
мн. извадки, ж. Извлечение, част от документ, от текст. Правя извадки. |
| извадя |
извадиш, мин. св. извадих, мин. прич. извадил, св. — вж. изваждам. |
| изваждам |
изваждаш, несв. и извадя, св. 1. Вадя (в 1 и 2 знач.).2. Разг. Кого. Извеждам от някакво състояние. Изваждам я от унеса и. • Изваждам лоша дума. Разг. Разпространявам злословия за някого. • Изваждам душата. Разг. Притеснявам. • Изваждам ума (на някого). Разг. Уплашвам някого. |
| извайвам |
извайваш, несв. и извая, св. Вая докрай. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
