| Дума |
Описание |
| избирателка |
мн. избирателки, ж. Жена избирател. |
| избистря |
избистриш, мин. св. избистрих, мин. прич. избистрил, св. — вж. избистрям. |
| избистрям |
избистряш, несв. и избистря, св.; какво. 1. Правя бистър, прозрачен. Избистрям сместа. Избистрям виното. 2. Правя светъл, чист, ясен. 3. Правя ума способен да схваща по-бързо, да се съсредоточава. Кафето избистри ума му. — избистрям се/избистря се. 1. Ставам бистър, прозрачен, чист, ясен. 2. За идея, план, за мисъл — оформям се, очертавам се, изяснявам се. |
| избия |
избиеш, мин. св. избих, мин. прич. избил, св. — вж. избивам. |
| избледнея |
избледнееш, мин. св. избледнях, мин. прич. избледнял, св. — вж. избледнявам. |
| избледнявам |
избледняваш, несв. и избледнея, св. 1. Ставам бледен или блед. Лицето му избледня. Цветята на роклята са избледнели. 2. Прен. За смисъл, спомен — ставам неясен, блед; губя се. |
| изблейвам |
изблейваш, несв. и изблея, св. Блейвам един път или няколко пъти по веднъж. Овцата изблейваше от време на време. |
| изблея |
изблееш, мин. св. изблях и изблеях, мин. прич. изблял и изблеял, св. — вж. изблейвам. |
| изближа |
изближеш, мин. св. изблизах, мин. прич. изблизал, св. - вж. изблизвам. |
| изблизвам |
изблизваш, несв. и изближа, св.; какво. Ближа докрай. Изблиза една лъжица мед. |
| изблик |
мн. изблици, (два) изблика, м. 1. Само ед. За течност — избликване. 2. Спонтанна проява на силни чувства. В изблик на плач. В изблик на гняв. |
| избликвам |
избликваш, несв. и избликна, св. 1. За течност — избивам навън с един тласък, внезапно и силно. Водата избликна силно и спря. 2. За чувства или преживявания — проявявам се изведнъж, избивам. Любовта избликна в душата и. |
| избликна |
избликнеш, мин. св. избликнах, мин. прич. избликнал.— вж. избликвам. |
| изблъскам |
изблъскаш, св. — вж. изблъсквам. |
| изблъсквам |
изблъскваш, несв. и изблъскам, св.; кого/какво. Изкарвам навън с блъскане; избутвам, изтиквам. Хвана го за яката и го изблъска през вратата. |
| избода |
избодеш, мин. св. избодох, мин. прич. избол, св. — вж. избождам. |
| избождам |
избождаш, несв. и избода, св.; какво. Бода на много места. Избодох си ръцете от розите. • Избодох си очите. Разг. Преуморих си очите от работа, свързана с взиране. |
| избор |
мн. избори, (два) избора, м. 1. Само ед. Избиране, предпочитане измежду две или повече неща. Правя избор. Одобрявам избор. Не приемам избор. 2. Само ед. Разнообразие от предмети или хора, от което може да се избира. Няма никакъв избор на сирене. Богат избор. 3. Само ед. Възможност за избиране, алтернатива. Нямам друг избор, трябва да пиша. 4. Избиране чрез гласуване (за длъжност, за депутати). Таен избор на директор. Местни избори. Парламентарни избори. |
| изборен |
изборна, изборно, мн.изборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа. |
| изборност |
изборността, само ед., ж. Принцип на управление и устройство, според който лицата за определени длъжности се избират чрез гласуване. |
| избран |
избрана, избрано, мн. избрани, прил. 1. Когото са избрали (в 1, 2 и 3 знач.). 2. Който се отделя, който превъзхожда другите; отбран. Избрани ястия. Избрани места. Избрани хора. |
| избраник |
мн. избраници, м. 1. Човек, който е избцан чрез гласуване. Народен избраник. 2. Любим мъж. 3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита. Избраник на класа. Избраник на учителката по химия. • Избраник на съдбата. Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет. |
| изброя |
изброиш, мин. св. изброих, мин. прич. изброил, св. — вж. изброявам. |
| изброявам |
изброяваш, несв. и изброя, св.; какво/ кого. 1. Изказвам по ред, изреждам един по един. Изброявам гостите, които ще дойдат. Изброй ми какво ще купуваш. 2. Разг. Преброявам. Изброила ли си тези пари? |
| избръмча |
избръмчиш, мин. св. избръмчах, мин. прич. избръмчал, св. — вж. избръмчавам. |
| избръмчавам |
избръмчаваш, несв. и избръмча, св. Бръмвам силно един път или няколко пъти един след друг. На улицата избръмча мотор. |
| избръсвам |
избръсваш, несв. и избръсна, св.; кого/какво. Бръсна докрай; обръсвам. — избръсвам се/избръсна се. Избръсвам себе си. |
| избръсна |
избръснеш, мин. св. избръснах, мин. прич. избръснал, св. — вж. избръсвам. |
| избудаля се |
избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. - вж. избудалявам се. |
| избудалявам се |
избудаляваш се, несв. и избудаля се, св. 1. Постъпвам като будала. Избудалих се и му взех по-малко пари. 2. Ставам будала. На тази възраст човек се избудалява. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
