| Дума |
Описание |
| идиотка |
мн. идиотки, ж. Жена идиот. |
| идиотщина |
мн. идиотщини, ж. Неразумна, необмислена постъпка, идея, твърдение. |
| идиш |
само ед. Език на евреите в Източна и Средна Европа, възникнал през X — XII век на основата на източнонемски диалект. |
| идол |
мн. идоли, м. 1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество. 2. Човек, който е почитан, обожаван; кумир. Този певец беше идол на младежите през 60-те години. Тя е мой идол. |
| идолопоклонник |
мн. идолопоклонници, м. 1. Човек, който се кланя на идоли; езичник. 2. Прен. Човек, който се прекланя безкритично пред някого или нещо. |
| идолослужител |
идолослужителят, идолослужителя, мн. идолослужители, м. 1. Езически жрец, който извършва служене на идоли. 2. Човек, който служи предано на някаква идея. |
| из |
предлог. Означава място, определено пространство, в което се извършва движение в различни посоки; нещо се разпръсква или нещо се намира в различни точки. Разхождам се из парка. Разпръснаха се из гората. Тези билки растат из полето. • Из ведро (вали). Вали проливен дъжд, лее се. • Из един път. От първия път. • Из основи. Напълно, в цялата си същност. Промени се из основи. |
| из- |
представка. В състава на глаголи със значение: 1. Изчерпване на действието докрай, напр. изкопавам, изоравала изяждам, избесвам. 2. Извършване на действие, насочено отвътре навън до неговия резултат, напр. избягвам, изтласквам и др. 3. Изчерпване на действие, при което обектът добива ново качество, напр. изрусявам, избистрям и др. 4. Извършване на еднократно действие, изведнъж, напр. избръм-чавам, иззвънявам и др. |
| изба |
мн. изби, ж. Мазе, зимник, обикн. на къща. • Винарска изба. Предприятие, където се приготвя и се държи вино. |
| избавител |
избавителят, избавителя, мн. избавители, м.1. Човек, който избавя някого от беда; спасител. 2. Човек, който освобождава някого; освободител. |
| избавителка |
мн. избавителки, ж. Жена избавител. |
| избавление |
само ед. Избавяне. |
| избавя |
избавиш, мин. св. избавих, мин. прич. избавил, св. — вж. избавям. |
| избавям |
избавяш, несв. и избавя, св.\ кого\какво. 1. Спасявам, отървавам от опасност, беда. С намесата си лекарят я избави от сигурна смърт. 2. Освобождавам от робство, потисничество, гнет. Борим се, за да избавим родината си от гнет. — избавям се/избавя се. Избавям себе си. // същ. избавяне, ср. |
| избегна |
избегнеш, мин. св. избегнах, мин. прич. избегнал, св. — вж. избягвам. |
| избелвам |
избелваш, несв. и избеля, св.: какво. 1. Правя да стане по-бял, като пера с препарати или държа на слънце. 2. Отварям широко очи от изненада. — избелвам се/избеля се. Ставам по-бял. |
| избелея |
избелееш, мин. св. избелях, мин. прич. избелял, св. — вж. избелявам. |
| избелител |
избелителят, избелителя, мн. избелители, (два) избелителя, м. Спец. Химически препарат, който избелва. |
| избеля |
избелиш, мин. св. избелих, мин. прич. избелил, св. — вж. избелвам. |
| избелявам |
избеляваш, несв. и избелея, св. Загубвам яркостта на първоначалния си цвят, ставам по-блед, безцветен. Блузата е избеляла. Луната е избеляла. |
| избера |
избереш, мин. св. избрах, мин. прич. избрал, св. — вж. избирам. |
| избесвам |
избесваш, несв. и избеся, св.; кого. Обесвам всички, които са налице. |
| избеся |
избесиш, мин. св. избесих, мин. прич. избесил. св. — вж. избесвам. |
| избивам |
избиваш, несв. и избия, св. 1. Кого/какво. Убивам всички, които са налице или много от тях. Тази нощ са избили задържаните. 2. Какво. С удар отнемам, премахвам, отклонявам, откъртвам. Изби пистолета от ръката му. Избивам клин. Защитникът изби топката от краката на противника. 3. Какво. Правя дупка в нещо плътно. Избихме врата на стената. Камионите са избили дупки по пътя. |
| избивам |
избиваш, несв. и избия, св. 1. След пределно натрупване и напрежение се показвам, появявам се на повърхността. Пот изби по челото му. Сълзи избиха в очите и. По стената избиха капки влага. 2. За вода, нефт — изскачам под напрежение. Нефтът изби силно.
3. Прен. За чувство — след сдържане се проявявам външно. Мъката й изби в силен плач.
4. Прен. Отклонявам се от едно състояние и преминавам в друго. Любовта му изби във враждебност. — избива ме (или те, го, я, ни, ви, ги) / избие ме. 1. Кара ме, иде ми. Избива ме на плач. 2. Обхваша ме, обзема ме. Избива ме на страх. Избива ме на сълзи. |
| избираем |
избираема, избираемо, мн. избираеми, прил. Който може да бъде избиран. |
| избираемост |
избираемостта, само ед., ж. Възможност за избиране. |
| избирам |
избираш, несв. и избера, св. 1. Какво/ кого. Вземам, отделям, предпочитам между две/двама или между повече. Избрах най-хубавото парче месо. Избрах едни обувки в магазина. Избрах го за съпруг. 2. Кого. Чрез гласуване определям за някаква длъжност. Избирам кмет. 3. Разг. Какво. Набирам телефонен номер. // същ. избиране, ср. |
| избирател |
избирателят, избирателя, мн. избиратели, м. Лице, което може да гласува или гласува при избори. Голям процент от избирателите не отидоха да гласуват. |
| избирателен |
избирателна, избирателно, мн. избирателни, прил. 1. Който се отнася до избори или до избирател. Избирателна урна. Избирателни списъци. 2. Който има способност да избира. Избирателна способност. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
