| Дума |
Описание |
| игрище |
мн. игрища, ср. Оградено, снабдено със съоръжения място за спортна игра. Игрище за волейбол. |
| игрословие |
само ед. Игра на думи; каламбур. |
| игрословица |
мн. игрословици, ж. Игра за развлечение, при която в празни квадратчета се изписват определени думи. |
| игуана |
мн. игуани, ж. Голям гущер с назъбен гребен на опашката, който живее в Централна и Южна Америка. |
| игумен |
мн. игумени, м. Управител на мъжки православен манастир. |
| игуменка |
мн. игуменки, ж. Управителка на девически православен манастир. |
| ида |
идеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. 1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб. — ида си. 1. Идвам си. 2. Отивам си. • Не иде. Не е уместно, не е прилично. • Иде ми (да). Чувствам нужда, иска ми се. Иде ми да се махна след всичко това. • Иде ми отръки. Разг. Умея, удава ми се с лекота. • Иди че (пиши, учи и др.). Разг. Не можеш, невъзможно е, трудно е да правиш нещо при такива условия. Иди че учи при тоя шум. |
| идалго |
само ед. Испански благородник. |
| идвам |
идваш, несв. и дойда, св. 1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваше от магазина. Всяка сутрин идва в университета. Тук е идвал Васил Левски. 2. Пристигам, получавам се, приемам се там, където е лицето, което говори. Писмата идват навреме. Тук идват новините от цял свят. 3. За звук, светлина, миризма и под. - пристигам, достигам до лицето, което говори. От огъня идваше топлина. От улицата идваха викове. |
| идвам |
6. За време, сезон, събитие, за начало, край и под. - настъпвам, наближавам. Идва есента. Идва ваканцията. Идват пак изпитите.
7. Следвам по ред. Най-важното е времето, после идва цената.
8. Стигам до размер, предел, до извод, заключение. Хлябът ми идва много. Водата ми идва до колене. От фактите идвам до извода. - идвам си/дойда си. Връщам се вкъщи или там, където живея. • Идва ми (да). Иска ми се, чувствам нужда да направя нещо. Идва ми да пея. • Идвам в съзнание. Свестявам се. • Идвам ми |
| идеал |
мн. идеали, (два) идеала, м. 1. Висша цел, стремление. Идеалите на човечеството. Музиката е негов идеал. 2. Само ед. Образец, въплъщение на достойнства. Тази артистка беше нейният идеал. Идеал за истински учен. |
| идеален |
идеална, идеално, мн. идеални, прил. 1. Който съответства на идеала; възвишен. Идеална красота. Идеална любов. 2. Който е образцов, превъзходен. Идеални условия. Идеален хотел. 3. Който е недействителен, нереален; хипотетичен. Идеален обществен строй. Идеален газ. Идеално огледало. 4. Който е нематериален. Идеални и материални стремежи. // нареч. идеално. • Идеална част. Спец. Дял от неразделен или неделим имот. |
| идеализация |
само ед. Представяне в съвършен, нереален вид; идеализиране. Идеализация на героите в киното. |
| идеализирам |
идеализираш, несв. и св.\какво\ко-го. Представям в по-добра светлина, отколкото е в действителност. Идеализирам героите в романа. Идеализирам миналото си. // същ. идеализиране, ср. |
| идеализъм |
само ед. 1. Философско направление, което приема за основа на съществуването съзнанието. 2. Служене за идеи, а не за материални облаги. Работя от чист идеализъм. Идеализмът на възрожденците. 3. Склонност да се идеализира. Идеализмът на младите. |
| идеалист |
мн. идеалисти, м. 1. Последовател на идеализма като философско направление. 2. Човек, склонен да идеализира действителността; мечтател. 3. Човек, който работи за идеали; непрактичен човек. |
| идеалистка |
мн. идеалистки, ж. Жена идеалист. |
| идеен |
идейна, идейно, мн. идейни, прил. 1. Който е свързан с идея или идеология. Идейни различия. Идейни спорове. 2. Който служи на идея или пропагандира идеология. Идейно изкуство. Идейна литература. • Идеен проект. Спец. Начален стадий на проектирането — скица, която дава идея за общия вид и разпределението на сградата. |
| иден |
идна, идно, мн. идни, прил. Който идва, следващ. Идни поколения. |
| идентификация |
само ед. Установяване на еднаквост, тъждественост със/между предмети, лица; идентифициране. Идентификация на трупа. |
| идентифицирам |
идентифицираш, несв. и св.; какво/кого. Правя идентификация; установявам еднаквост, тъждество. |
| идентичен |
идентична, идентично, мн. идентични, прил. Еднакъв, тъждествен. // същ. идентичност, идентичността, ж. |
| идеограма |
мн. идеограми, ж. Спец. 1. Писмен знак, изобразяващ предмет и означаващ понятие. 2. Графически символ. |
| идеография |
само ед. Писмо с идеограми. |
| идеолог |
мн. идеолози, м. Създател, изразител или защитник на идеология. Идеолог на революцията. |
| идеология |
само ед. Система от възгледи и идеи, характерни за социална група, класа, политическа партия и др. Идеологията на християнството. Революционно-дсмократична идеология. // прил. идеологически, идеологическа, идеологическо, мн. идеологически. Идеологически различия. |
| идея |
мн. идеи, ж. 1. Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят. Философски идеи. Революционни идеи. 2. Замисъл, намерение. Имам една идея — да отидем на мач. 3. Основна мисъл, замисъл, внушение в художествено произведение. Идеята в романа. Идеята във филма. • Идея фикс. Идея, която завладява съзнанието. • Нямам идея. Нямам представа. |
| идилия |
мн. идилии, ж. 1. Литературно произведение, в което е изобразен идеализирано животът на обикновени хора сред природата. 2. Прен. Ирон. Само ед. Тих, спокоен и щастлив живот. Селска идилия. Семейна идилия. // прил. идиличен, идилична, идилично, мн. идилични. |
| идиом |
мн. идиоми, (два) идиома, м. Спец. В езикознанието — езикова единица, съставена най-малко от два елемента с единно значение; фразеологизъм. |
| идиот |
мн. идиоти, м.1. Човек, който страда от вродено слабоумие.2. Разг. Глупав, тъп човек. // прил. идиотски, идиотска, идиотско, мн. идиотски. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
