| Дума |
Описание |
| ива |
само ед. Тънка стегната ивица от двете страни на плат, получена при тъкане, която не се разнищва. |
| иглотерапия |
само ед. Иглолечение. |
| игрек |
само ед.1. Наименование на предпоследната буква в латинската азбука.2. В математиката - един от знаковете за неизвестна величина. 3. Прен. Назоваване на неизвестно лице. Игрек е идвал тук и е срещнал хикс. |
| идвам |
идваш, несв. и дойда, св. 1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваше от магазина. Всяка сутрин идва в университета. Тук е идвал Васил Левски. 2. Пристигам, получавам се, приемам се там, където е лицето, което говори. Писмата идват навреме. Тук идват новините от цял свят. 3. За звук, светлина, миризма и под. - пристигам, достигам до лицето, което говори. От огъня идваше топлина. От улицата идваха викове. |
| идвам |
6. За време, сезон, събитие, за начало, край и под. - настъпвам, наближавам. Идва есента. Идва ваканцията. Идват пак изпитите.
7. Следвам по ред. Най-важното е времето, после идва цената.
8. Стигам до размер, предел, до извод, заключение. Хлябът ми идва много. Водата ми идва до колене. От фактите идвам до извода. - идвам си/дойда си. Връщам се вкъщи или там, където живея. • Идва ми (да). Иска ми се, чувствам нужда да направя нещо. Идва ми да пея. • Идвам в съзнание. Свестявам се. • Идвам ми |
| идентификация |
само ед. Установяване на еднаквост, тъждественост със/между предмети, лица; идентифициране. Идентификация на трупа. |
| идиот |
мн. идиоти, м.1. Човек, който страда от вродено слабоумие.2. Разг. Глупав, тъп човек. // прил. идиотски, идиотска, идиотско, мн. идиотски. |
| избавител |
избавителят, избавителя, мн. избавители, м.1. Човек, който избавя някого от беда; спасител. 2. Човек, който освобождава някого; освободител. |
| избелявам |
избеляваш, несв. и избелея, св. Загубвам яркостта на първоначалния си цвят, ставам по-блед, безцветен. Блузата е избеляла. Луната е избеляла. |
| изближа |
изближеш, мин. св. изблизах, мин. прич. изблизал, св. - вж. изблизвам. |
| изборен |
изборна, изборно, мн.изборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа. |
| избудаля се |
избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. - вж. избудалявам се. |
| избухна |
избухнеш, мин. св. избухнах, мин. прич. избухнал, св. - вж. избухвам. |
| избързам |
избързаш, св. - вж. избързвам. |
| изваждам |
изваждаш, несв. и извадя, св. 1. Вадя (в 1 и 2 знач.).2. Разг. Кого. Извеждам от някакво състояние. Изваждам я от унеса и. • Изваждам лоша дума. Разг. Разпространявам злословия за някого. • Изваждам душата. Разг. Притеснявам. • Изваждам ума (на някого). Разг. Уплашвам някого. |
| извися |
извисиш, мин. св. извисих, мин. прич. извисил, св. - вж. извисявам. |
| извод |
мн. изводи, (два) извода, м. Край на електроуред или на елинсталация, към който може да се включи друг уред. |
| извъждам се |
извъждаш се, несв. и извъдя се, св. 1. Вземам се отнякъде, идвам, създавам се. Откъде се извъдиха толкова хора тук! 2. Ставам някакъв по характер, израствам, оформям се. Такъв певец ще се извъди от него. От него ще се извъди голям егоист. 3. Изявявам се с някакви постъпки или качества, които са неочаквани за другите. Много добра си се извъдила. |
| изгоден |
изгодна, изгодно, мн. изгодни, прил. 1. Който носи изгода. Изгодна сделка. 2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен. Изгодна позиция. Изгоден момент. // нареч. изгодно. |
| изградя |
изградиш, мин. св. изградих, мин. прич. изградил, св. - вж. изграждам. |
| изгрявам |
изгряваш, несв. и изгрея, св. 1. За слънце, звезди, луна - появявам се на хоризонта. Тази сутрин слънцето изгря в шест часа. 2. За светещо тяло, светлина и под. - светвам. Лампата изгря с всичката си мощност. 3. Прен. За нещо хубаво, очаквано, светло - появявам се. Денят изгря. Славата изгря. |
| издайнича |
издайничиш, мин. св. издайничих, мин. прич. издайничил, несв. Предателствам. |
| издатина |
мн. издатини, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина. |
| издействувам |
издействуваш, св. Издействам. |
| издиря |
издириш, мин. св. издирих, мин. прич. издирил, св. - вж. издирвам. |
| издрасквам |
издраскваш, несв. и издраскам, св.; какво/кого. Драскам по цялата повърхност. - издрасквам се/издраскам се. Покривам се с драскотини или драски. Издраскала се е цялата. |
| издрънча |
издрънчиш, мин. св. издрънчах, мин. прич. издрънчал, св. - вж. издрънчавам. |
| издуя |
издуеш, мин. св. издух, мин. прич. издул, св. - вж. издувам. |
| издъно |
нареч. 1. С корените, с основите. Изскубвам издъно. 2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно. |
| издъхна |
издъхнеш, мин. св. издъхнах, мин. прич. издъхнал, св. - вж. издъхвам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 >> Последна |
