| Дума |
Описание |
| и |
съюз. 1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и свеж вятър повя. Купих захар и сол. Ще си отида и ще чета. 2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение. Беше много хубаво времето. И горещо. Легна си. И пак започна да обмисля плана си. 3. Свързва последното числител-но при съставни числителни имена. Сто двайсет и пет. 4. Свързва две повторени части в един израз. Мълчи и мълчи. Студено и студено. Само и само. 5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните. И дойде денят. 6. Служи за начало на всяко изречение в Библията. |
| и |
част. 1. Подчертава мисълта в началото на изречение. И аз още да не зная! И още ли не си тръгнал? 2. Също. И аз ще дойда с вас. |
| и |
междум. 1. Изразява възхищение. Ии, колко хубави банани! 2. Изразява досада, раздразнение. Иии, колко работа имам сега! |
| и |
— вж. тя. — вж. неин. |
| ибери |
само мн. Най-старото засвидетелствано население на територията на днешна Испания, разселено по целия Пиренейски полуостров. |
| ибис |
мн. ибиси, (два) ибиса, м. Блатна прелетна птица от рода на щъркелите, смятана за свещена от древните египтяни. |
| ибришим |
мн. ибришими, (два) ибришима, м. 1. Само ед. Тънки памучни или копринени цветни конци за шиене. 2. Тънка дълга макара с такива конци. Купих си два червени ибришима. |
| ива |
само ед. Тънка стегната ивица от двете страни на плат, получена при тъкане, която не се разнищва. |
| ива |
мн. иви, ж. Горско дърво от рода на върбата. |
| ивица |
мн. ивици, ж. 1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан. 2. Част от територия или повърхност с такава форма. Ивица издрана земя. Крайбрежна ивица. 3. Шарка с такава форма. Одеяло на ивици. Плат на ивици. Оцветяването на зебрата е на ивици. // същ. ивичка, мн. ивички, ж. |
| иврит |
само ед. Официалният език в Израел; староеврейски. |
| игла |
мн. игли, ж. 1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла. 2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж. // същ. умал. игличка, мн. иглички, ж. Борови иглички. // прил. иглен, иглена, иглено, мн. иглени. • Безопасна игла. Игла за захващане с място за прибиране на острия връх. • От игла до конец. Разг. От край до край; подробно. • Седя като на игли. Разг. Неспокоен съм, в очакване съм. |
| игленик |
мн. игленици, (два) игленика, м. 1. Малка, специално изработена възглавничка за забождане на игли и карфици. 2. Кутийка за съхраняване на игли. |
| иглест |
иглеста, иглесто, мн. иглести, прил. Който по форма е подобен на игла. Иглести листа. Иглести кули. |
| иглика |
само ед. Горско и градинско пролетно цвете с назъбени листа и събрани в китка бели, жълти, червени или розови цветчета. |
| игличина |
само ед. Иглика. |
| иглолечение |
само ед. Метод за лечение, при който в специални точки на тялото се забиват игли; акупунктура. |
| иглолистен |
иглолистна, иглолистно, мн. иглолистни, прил. За храст или дърво — който има листа с форма на игли. Смърчът и елата са иглолистни дървета. |
| иглотерапия |
само ед. Иглолечение. |
| иглу |
само ед. Ледена къща у канадските ескимоси. |
| игнорирам |
игнорираш, несв. и св.; какво/кого. Не зачитам; изключвам, не се съобразявам, пренебрегвам. Игнорирам факти. Игнорират го като специалист. // прил. игнориран, игнорирана, игнорирано, мн. игнорирани. // същ. игнориране, ср. |
| иго |
само ед. Робство, гнет. Турско иго. |
| игра |
мн. игри, ж. 1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти. 2. Спортно занимание с определени правила. Игра на футбол. Знаете ли играта народна топка? 3. Едно изиграване на спортно занимание. Хайде да изиграем една игра на тенис. 4. Само мн. Спортни състезания по много видове спорт. Олимпийски игри. 5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. Купих играта "Не се сърди, човече". 6. Театрално или филмово изпълнение. Играта на артистите е добра. 7. Разг. Стъпки за танц и изпълнение на танц. Знаеш ли играта на Елениното хоро? 8. Пренебр. Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения). Всички политици са замесени в някакви игри. • Вземам на игра. Разг. Не приемам, не действам сериозно. • Игра на думи. Каламбур. |
| игрален |
игрална, игрално, мн. игрални, прил. Който се отнася до игра (в 1, 2, 4, 6 и 7 знач.). Игрална зала. Игрално поле. • Игрален филм. Филм, в който ролите се изпълняват от артисти; художествен филм. |
| играч |
мн. играчи, м. 1. Участник в игра, в отбор. Тази игра е с осем играчи. Играчите излизат на стадиона. 2. Участник в танц, в хоро, човек, който играе. Какъв играч съм аз! 3. Прен. Пренебр. Човек, който плете интриги или извършва машинации за своя полза. |
| играчка |
мн. играчки, ж. Жена играч. |
| играчка |
мн. играчки, ж. 1. Предмет, който служи за детско забавление, игра. Куклата е играчка. Купих му една гумена играчка. 2. Много бавна и деликатна работа. Голяма играчка е тази торта. 3. Работа, която не представлява никаква трудност. Лепенето на тапети е играчка за мене. • Играчка съм в ръцете (на някого). Разпореждат се с мене, нищо не зависи от мене. |
| играя |
играеш, мин. св. играх, мин. прич. играл, несв. 1. Занимавам се за развлечение с игра (в 1 и 2 знач.). Играя на гоненица. Играя на шах. 2. Участвам в спортни игри и състезания. Ще играем мача в събота. 3. Изпълнявам роля във филм, театрална постановка и под. Тя не играе в този филм. 4. Изпълнявам ход в някаква игра. Сега играй ти\ 5. Умея, практикувам някаква игра. Играеш ли тенис на маса? Всеки ден играя тенис един час. Майка й играе много. 6. Прен. Проявявам живост, движение, което напомня игра. Вятърът играе. Вълните играят. Светлината играе по лицето й. Ръцете му играят по клавишите. 7. За части на тялото, ръце, очи — движа се бързо поради чувства, болест. Очите й играят. Едната й ръка играе и не може да държи с нея. 8. За равнище — проявявам чести колебания. Температурите играят. Курсът на долара играе. Времето играе. — играя си. 1. С кого. Забавлявам се, шегувам се, не приемам на сериозно. 2. С кого. Разпореждам се произволно с хората, използвам ги за използвам ги за свои цели. |
| игрек |
само ед.1. Наименование на предпоследната буква в латинската азбука.2. В математиката - един от знаковете за неизвестна величина. 3. Прен. Назоваване на неизвестно лице. Игрек е идвал тук и е срещнал хикс. |
| игрив |
игрива, игриво, мн. игриви, прил. 1. Който е жизнерадостен, жив, подвижен, закачлив; бърз, изменчив. Игриви деца. Игриво котенце. Игрива река. Игрив вятър. 2. Който изразява радост, бодрост, веселост. Игрива усмивка. Игрива походка. // нареч. игриво. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
