| Дума |
Описание |
| ха |
част. Разг. 1. За подбуда към действие или за усилване на подбуда. Ха, ха, дий! Ха вземи го, няма да ти се счупят ръцете! 2. Тъкмо, без малко, аха, (във 2 знач.). И той — ха да се строполи на пода, хванах го здраво! • Ха-ха. Съюз. 1. За съотнасяне на редуващи се действия или възможности. Ха нагоре, ха надолу, та право срещу мене! 2. За съотнасяне на взаимнозависими действия. Ха си тръгнал, ха съм те претрепал! |
| ха |
междум. 1. За изразяване на силна изненада. Ха, гледай какво става там! 2. За израз на закана, недоволство. Ха, само ти се намери такъв многознайник! Да му се не види и работата, ха! |
| хабер |
мн. хабери, (два) хабера, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер. • Хабер (си) нямам. Разг. Нямам представа, нищо не знам. |
| хабя |
хабиш, мин. св. хабих, мин. прич. хабил, несв.; какво. 1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва. 2. Правя да стане негодно; повреждам, развалям. Тя се учи да плете, ама само хаби преждата. 3. Правя да стане тъп; изтъпявам, похабявам. Хабя ножа за хляб, като режа тел. • Хабя думите си. Разг. Говоря, без да ме чуят, напразно. • Хабя нерви. Разг. Ядосвам се напразно. |
| хава |
само ед. 1. Остар. Време, състояние на атмосферата. 2. Разг. Ситуация, положение, състояние, настроение. Каква е хавата в училище? 3. Жарг. Младежка танцова забава. |
| хаван |
мн. хавани, (два) хавана, ли Дълбока здрава чаша (метална или дървена) с чук за начупване на бисквити, орехи, подправки, лекарства и др. // същ. умал. хаванче, мн. хаванчета, ср. |
| хавлия |
мн. хавлии, ж. 1. Мека мъхеста кърпа за избърсване от памучна материя с изтеглени на клупове нишки. 2. Широка дреха за баня от такава материя; халат. Обличам хавлия. |
| хаджийка |
мн. хаджийки, ж. Жена хаджия. |
| хаджия |
мн. хаджии, м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).// прил. хаджийски, хаджийска, хаджийско, мн. хаджийски. |
| хазаин |
мн. хазаи, м. Хазяин. // прил. хазайски, хазайска, хазайско, мн. хазайски. |
| хазайка |
мн. хазайки, ж. Жена хазаин. |
| хазарт |
само ед. 1. Игри и развлечения, при които се залагат пари; комар. 2. Прен. Необмислена, рискована постъпка. // прил. хазартен, хазартна, хазартно, мн. хазартни. Хазартна игра. |
| хазна |
мн. хазни, ж. Остар. Държавна парична съкровищница; трезор. |
| хазяин |
мн. хазяи, м. Собственик, стопанин на жилище или др. помещение, дадено под наем, по отношение на наемателя; наемодател. // прил. хазяйски, хазяйска, хазяйско, мн. хазяйски. Хазяйско дете. |
| хазяйка |
мн. хазяйки, ж. Жена хазяин. |
| хаир |
само ед. Разг. Добро, благодеяние, благополучие. Голям хаир. Хаир да не видиш. |
| хаирсъзин |
мн. хаирсъзи, м. Разг. Непроксаник, безделник, негодник. |
| хаирсъзка |
мн. хаирсъзки, ж. Жена хаирсъзин. |
| хайвер |
само ед. 1. Яйца на риба. Рибата хвърли хайвера. 2. Яйцата на риба, приготвени и използвани като ястие. Чер хайвер. Разбит хайвер. 3. Предястие от майонеза и грис. което по вид наподобява риби яйца. // прил. хайверен, хайверена, хайверено, мн. хайверни. • Пращам за зелен хайвер. Разг. Пренебр. Безогледно излъгвам. |
| хайде |
част. 1. За подбуда към действие или движение, подкана или за усилване на подбуда, подкана. Чети! Хайде, започвай! Хайде, закъсняваме! 2. За възражение, несъгласие. Хайде, не ме будалкай! Хайде, хайде, не ме лъжи! 3. За снизхождение или примирение. Евтино ти го давам, ама хайде! • Хайде де! Като междум. За израз на силно недоволство и несъгласие. Пише се голям началник, ще ме наказва! Хайде де! |
| хайдук |
мн. хайдуци, м. Разг. Разбойник, непрокопсаник, вагабонтин. // прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушки нрави. |
| хайдутин |
мн. хайдути, м. 1. Истор. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората. 2. Остар. Разбойник, хайдук. // прил. хайдутски, хайдутска, хайдутско, мн. хайдутски. Хайдутско сборище. // прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче. // същ. хайдутство, ср. |
| хайдутувам |
хайдутуваш, несв. Занимавам се с хайдутство. |
| хайка |
мн. хайки, ж. 1. Организирано преследване на дивеч. Хайка за вълци. 2. Група, която организира такова преследване. Многобройна хайка. 3. Прен. Преследване на хора заради техни убеждения. |
| хайлаз |
мн. хайлази, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, лентяй. |
| хайлазин |
мн. хайлази, м. Хайлаз. |
| хайлазувам |
хайлазуваш, несв. Разг. Пренебр. Не правя нищо; мързелувам, лентяйствам. Цял ден хайлазува и вечер пак не се прибира да помогне. // същ. хайлазуване, ср. |
| хайлайф |
само ед. Висшето общество и животът, който то води. Хайлайфът на обществото. // прил. хайлайфен, хайлайфна, хайлайф-но, мн. хайлайфни. Хайлайфно обкръжение. |
| хаймана |
мн. хаймани, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник. |
| хайманосвам |
хайманосваш, несв. Разг. Пренебр. Държа се като хаймана; безделнича, скитам. Цял ден хайманосва из града. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
