Резулат-Търсене в речника за буква "Х"

[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]

Дума	Описание
хазаин	, мн. хазаи, м. Хазяин. // прил. хазайски, хазайска, хазайско, мн. хазайски.
хайде	част. 1. За подбуда към действие или движение, подкана или за усилване на подбуда, подкана. Чети! Хайде, започвай! Хайде, закъсняваме! 2. За възражение, несъгласие. Хайде, не ме будалкай! Хайде, хайде, не ме лъжи! 3. За снизхождение или примирение. Евтино ти го давам, ама хайде! • Хайде де! Като междум. За израз на силно недоволство и несъгласие. Пише се голям началник, ще ме наказва! Хайде де!
хайманосвам	, хайманосваш, несв. Разг. Пренебр. Държа се като хаймана; безделнича, скитам. Цял ден хайманосва из града.
халат	, мн. халати, (два) халата, м. Широка домашна дреха без копчета, която се затваря чрез замятане на двете поли една върху друга и завързване.
халосвам	, халосваш, несв. и халосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям, блъсвам, хаквам. Халоса я по главата и тя падна. - халосвам се/халосам се. 1. Удрям се, блъсвам се. Халосах се о вратата. 2. Прен. Ставам халосан. 3. Прен. Държа се като халосан. 4. Прахосвам си времето; помайвам се, щурам се. Цял ден се халосваш, а работата остана несвършена.
хамбар	, мн. хамбари, (два) хамбара, м. 1. Помещение за прибиране и съхранение на зърнени храни. Пълен хамбар. 2. Пренебр. Голямо, студено, неприветливо помещение.
ханджия	, мн. ханджии, м. Владетел, стопанин на хан2. // прил. ханджийски, ханджийска, ханджийско, мн. ханджийски. Ханджийски кон. // същ. ханджийство, ср.
хаплив	, хаплива, хапливо, мн. хапливи, прил. 1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно. 2. Прен. Който е язвителен, който хапе (в 4 знач.). Хаплива забележка. // нареч. хапливо. // същ. хапливост, хапливостта, ж.
хард	неизм. Като прил. Твърд, корав, як, силен, стабилен; тежък, суров.
хармоника	, мн. хармоники, ж. Музикален инструмент с прикачена на мях клавиатура, подобен на акордеон.
хастар	, само ед. Подплата на дреха. // прил. хастарен, хастарена, хастарено, мн. хастарени.
хвана	, хванеш, мин. св. хванах, мин. прич. хванал, св. - вж. хващам.
хвъркам	, хвъркаш, несв. Хвърча на кратки разстояния; подхвръквам.
хвърчило	, мн. хвърчила, ср. Детска играчка - летяща във въздуха рамка с прикрепена хартия, управлявана с въженце или връв от земята.
хелий	, хелият, хелия, само ед., м. Лек газ, използван за пълнене на балони. // прил. хелиев, хелиева, хелиево, мн. хелиеви.
хепънинг	, мн. хепънинги, (два) хепънинга, м. 1. Драматическо представление, което се състои от не свързани помежду си епизоди, често с участие на зрителите. 2. Масово празненство на открито, веселие.
херметически	, херметическа, херметическо, мн. херметически, прил. Херметичен. // нареч. херметически.
хибрид	, мн. хибриди, (два) хибрида, м. Спец. Организъм, получен в резултат от кръстосването на различни видове, сортове, раси и др.; мелез, кръстоска. // прил. хибриден, хибридна, хибридно, мн. хибридни. Хибридни домати. Хибридна овца.
хидро-	Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, воден, или който използва водна сила, водна енергия, напр. хидробиология, хидровъзел, хидрогеология, хидродинамика, хидроелектростанция, хидромелиорация, хидромеханика, хидротехника и др
хилка	, мн. хилки, ж. 1. Приспособление за игра на тенис на маса, което има елипсовидна плоска форма и дръжка. 2. Прен. Жарг. Много слаб човек.
химически	, химическа, химическо, мн. химически, прил. 1. Който се отнася до химия. Химическо съединение. 2. В който се използват продукти, средства на химията. Химическа обработка на почвата. Химическо чистене. Химическа война. 3. Който е предназначен за изследвания по химия или за приложението им в практиката. Химически комбинат. Химически кабинет. • Химически молив. Вид молив, чийто писец се разтваря във вода.
хипи	, мн. хипита, ср. Представител на младежко движение от края на 60-те години на ХХ в., което се бунтува срещу традиционните норми и отрича традиционните буржоазни ценности, нрави, облекло, морал.
хиромант	, мн. хироманти, м. Човек, който се занимава с хиромантия.
хитрея	, хитрееш, мин. св. хитрях, мин. прич. хитрял, несв. Разг. Проявявам хитрост, лукавство. Всеки хитрее и работата стои несвършена. - хитрея се. Хитрея.
хищник	, мн. хищници, (два) хищника, м. 1. Хищно животно. Лъвът е хищник. 2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек. // прил. хищнически, хищническа, хищническо, мн. хищнически. // същ. хищничество, ср. (във 2 знач.).
хлапак	, мн. хлапаци, м. 1. Малко момче; хлапе. Хлапаци се мотаят по улицата. 2. Разг. Пренебр. Безотговорен млад мъж; негодник, хъшлак. // прил. хлапашки, хлапашка, хлапашко, мн. хлапашки. Хлапашко поведение. // същ. хлапащина, ж. (във 2 знач.).
хлебец	, само ед. Умал. Малко количество хляб.
хлор	, хлгрът, хлора, само ед., м. Отровен газ с жълто-зелен цвят. // прил. хлорен, хлорна, хлорно, мн. хлорни. • Хлорна вар. Дезинфекциращ продукт, получен от гасена вар и хлор.
хлъцна	, хлъцнеш, мин. св. хлъцнах, мин. прич. хлъцнал, св. - вж. хлъцвам.
ходатайство	, мн. ходатайства, ср. Дейност или проява на ходатай.