| Дума |
Описание |
| гирлянда |
мн. гирлянди, ж. Сплетени във вид на венец или верига цветя, зеленина, хартиени фигури и др., които се окачват за празнична украса. |
| гише |
мн. гишета, ср. Служебно място в учреждение (банка, поща, гара и под.) за обслужване на посетителите и клиентите, отделено от тях с преграда с прозорче. |
| глава |
мн. глави, ж. 1. Част от тялото на човека или животните, където се намират главният мозък, устата, очите, ушите, носът. 2. Ум, разум, разсъдък. Всичко се изпарява от главата ми. Нищо не влиза в главата ми. Ти глава имаш ли? 3. Прен. Животът на човек. Залагам си главата. Отговарям с главата си. 4. Бройка. На глава от населението. Сто глави добитък. 5. Само ед., м. Водач, ръководител. Глава на семейството. Държавен глава. Църковен глава. Кой е тук главата? 6. Част на някои растения със закръглена форма. Глава лук. Глава чесън. Глава зеле. Глава цвекло. 7. Част на някои предмети със закръглена форма. Глава на гвоздей. Глава на топлийка. 8. Част на писмено съчинение. Глава на роман. Уводна глава. Ц същ. умал. главица, мн. главици, ж. (в 1, 2, 3 и 6 знач.). // същ. умал. главичка, мн. главички, ж. (в 1, 2, 3, 6 и 7 знач.) |
| главатар |
главатарят, главатаря, мн. главатари, м. 1. Остар. Водач, предводител, вожд. 2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие. Ето, този им е главатарят! |
| главен |
главна, главно, мн. главни, прил. 1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем. 2. Старши по служебно положение. Главен лекар. Главен редактор. Главен счетоводител. |
| главен |
главена, главено, мн. главени, прил. Разг. Нает, определен; предопределен. Главен за овчар. Главен за велики дела. |
| главест |
главеста, главесто, мн. главести, прил. Който има едра, голяма глава. Главесто дете. |
| главница |
мн. главници, ж. Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал. |
| главно |
нареч. На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе. |
| главнокомандващ |
главнокомaндващият, главнокомaндващия, мн. главнокомaндващи, м. Върховен командир на армията на една държава по време на война. |
| главнокомандуващ |
главнокомандуващият, главнокомандуващия, мн. главнокомандуващи, м. Главнокомандващ. |
| главня |
мн. главни, ж. 1. Къс запалено, но недогоряло дърво. 2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод. Царевична главня. |
| главобол |
неизм. Главоболие (в 1 знач.). |
| главоболие |
мн. главоболия, ср. 1. Само ед. Болки в главата. Имам главоболие. 2. Прен. Грижа, безпокойство, неприятност, тревога. Извинявайте за главоболието. // прил. главоболен, главоболна, главоболно, мн. главоболни (във 2 знач.). Главоболна работа. |
| главоболя |
главоболиш, мин. св. главоболих, мин. прич. главоболил, несв.; кого. Създавам, причинявам грижи, неприятности; безпокоя, досаждам, затруднявам. Не искам повече да ви главоболя. — главоболя се. С какво/с кого. Създавам си/имам грижи, неприятности, затруднения. |
| главозамайвам |
главозамайваш, несв. и главо-замая, св.; кого. Правя така, че някой да загуби чувство за реалност, да се възгордее, да се самозабрави. |
| главозамая |
главозамаеш, мин. св. главозамаях, мин. прич. главозамаял, св. —вж. главозамайвам. |
| главоломен |
главоломна, главоломно, мн. главоломни, прил. 1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане. 2. Сложен, труден, мъчен. Главоломна работа. |
| главорез |
мн. главорези, м. Жесток убиец, палач. |
| главя |
главиш, мин. св. главих, мин. прич. главил, св. — вж. главявам. |
| главявам |
главяваш, несв. и главя, св.; кого, за какво/за какъв. Разг. Наемам за работа, обикн. временна. Ще ги главим за помагачи през лятото. — главявам се/главя се. Разг. Договарям се за работа, обикн. временна; предлагам се и поемам задължение да изпълнявам определена работа. |
| глагол |
мн. глаголи, (два) глагола, м. Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет. // прил. глаголен, глаголна, глаголно, мн. глаголни. Глаголна форма. |
| глаголица |
мн. глаголици, ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IX век. |
| глад |
гладът, глада, само ед., м. 1. Усещане на потребност от храна. 2. Дълготрайно, системно недояждане. Няма с какво да ги храним, ще измрат от глад. 3. Отсъствие или недостиг на хранителни продукти. Голям глад ни чака. 4. Прен. Остра нужда, потребност. Глад за добри специалисти. Глад за хубава литература. Полов глад. |
| гладен |
гладна, гладно, мн. гладни, прил. 1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо. 2. Който гладува, не си дояжда. 3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт. 4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година. • Гладен и жаден. Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване. • Гладна стачка. Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка. |
| гладиатор |
мн. гладиатори, м. Истор. В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специална арена за зрелище на публиката. // прил. гладиаторски, гладиаторска, гладиаторско, мн. гладиаторски. |
| гладиола |
мн. гладиоли, ж. Градинско цвете с право, високо стъбло и фуниевидни нежни цветове. |
| гладник |
мн. гладници, м. Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна. |
| гладница |
мн. гладници, ж. Жена или женско животно гладник. |
| гладувам |
гладуваш, несв. Не си дояждам, стоя гладен. Като студенти често гладувахме. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
